tantin

Прегледах из списъка на старобългарските надписи и виждам че имаме приблизително 17 надписа където се използва титлата на Субиги. http://mandara.narod.ru/nadpisi.htm При това болшинството от надписите се отнасят за Омуртаг. Поне 3 се отнася за сина на Омуртаг - Маламир . В останалите надписи използването на титлата Сюбиги е съмнително. Хамбарлийски надпис на хан Крум: „Крум, архонтът сюбиги излезе с войската си срещу Адрианопол ... Преглеждаме този надпис: Хамбарлийски надпис https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf Имаме поне 2 проблема: първият е че е възможно тази титла -звание да се отнася само и единствено за Омуртаг и семейството му. От толкова много владетели, защо само 2 от тях се обозначават с такова звание? Ние лесно можем да отнесем тази титла към Бога , или Джагбу, или Великолепния и подобни значения.. Обаче проблемно е това че не всички владетели се самообозначават като Субиги.. Не забелязваме тази титулатура да е отразена в гръцките или латинските източници.. Дори и в старо-българската книжнина - пак не се забелязва използването на подобна титла за царете или техните предшественици. При Омуртаг това звание на практика се среща във всичките му надписи. На база надписите, оставени от един единствен владетел и неговия син трудно можем да правим обобощения за всичките владетели или за пра-езика им като цяло. Затова трябва да сме предпазливи в тълкиването на Субиги. Видимо това е прабългарско наследство. Видимо това не е нито гръцка, нито славянска дума. Аз виждам паралел с тюркското Джабгу, като и с чувашкото Чаплъ..

Поглеждаме как е записан Чъргу_БъИлъ в още един надпис: Пресияновият надпис https://bg.wikipedia.org/wiki/Надпис_от_Филипи ητξιργου βοιλ- αν κ(ε) τον κανα βοιλα HTZIPГОУ ВОIЛ Това е ясно и разбираемо: ИЧъРГУ БОиЛ . (или ИЧиРГУ БОиЛ ) Забелязвате ли че се използват 2 отделни символа за И: H и I .. В този запис както виждате между Z и P има една вертикална черта, която е най-вероятно за кратко и слабо И. Ако И беше нормално - щяха да го запишат с Н.. Това се вижда много добре и в един друг запис: За този надпис на СъБиГи ми се иска да го коментираме отделно, само го давам за пример как се ползва латинската форма на И. Записа е с една отвесна черта, а такава буква в гръцкия език май че няма.. Поправете ме ако греша. Някакво различно записване за Йота. Отделно че апострофа ми изглежда да е "прабългарска" иновация за записване на Ъ . Така ако прочетем Кана-СЮбиги би трябвало да се произнесе като: Кана-СъБиГи . При това, ако забелязвате с Сюбиги - имаме нещо като апостроф между Г и И. Ако този апостроф съответствува на Ъ, това би следвало да се прочете като СъБиГЪЙ .. Нямам друго обяснение защо буквата между С и Б липсва. Това което ние виждаме е апостроф.. Имаме поне 20-тина записа за Субиги и знаем че това е думата. А в този запис много съмнително С-то е отделено от БИГИ.. До такава степен че както знаете множество тълкуватели четат тази титла като Канас от Бога, княз от Бога... Ако моето предположение за ' = Ъ, то този надпис би се прочел като : Кана-Събигъй Омуртаг. ПП. Втората снимка съм я взел от тук: https://www.otizvora.com/files2019/pg-kanas.pdf

Тази тема е започнала много добре през далечната вече 2010. 11 години по-късно откривам множество теми посветени на прабългарската тематика. Но понеже това е тема , посветена само и единствено на "Чъргубилите", ще ми се да продължим или да приключим започнатите дискусии. Като начало Чъргубилите е по-правилно да се се наричат Чъргу-боили . Това е мое мнение. Нека все пак да видим два класически надписа, на различни езици, но обозначаващи една и съща длъжност. Това е прабългарски надпис. Езикът на който е надписа: прабългарски - тюркски, вариант на тюркските езици. Ичиргу-буле ( ичиргу-буйле) - което се равнява на ичиргу-боила . Типична длъжност на висш военен командир при прабългарите. Да погледнем и славянската версия при чргу-боила Мостич: Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгѹбыліа бывыи прі Сѵмєонѣ цр҃и и прі Пєтрѣ цр҃и ос(м)иѭ жє дєсѧть лѣтъ сы оставивъ чрьгѹбыльство і вьсє імѣниѥ быстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своѭ. Едва ли някой може да има и най-малките съмнения че това е една и съща военна длъжност. Тоест наименованието на тази длъжност се запазва в по-късните години, тюркското звучене е предадено почти неизменно в славянския надпис. Веднъж установена в началната прабългарска държава и структура - тази длъжност се ползва с почти непроменено наименование и в славянския старобългарски език. Дори можем да кажем и нещо повече: Боила в славянския запис може да се произнесе и като: Бъйля , бЪилiЯ, бъЙлiЯ, бъ:Иля. На мен ми се се струва че третата версия бъ:Иля ще е най-правдоподобна, кратко ъ, ударение на "И" , и кратко, отсечено Я в края. Ако го изкажем с Й, то тогава задържаме за повече време звучността в Й. Получава се нещо като иЙи . Ако го изкажем с "И" то няма време за иЙи, произношението е директно ъъИлъ или ъъИля - леко удължаваме ъ, силно и ударено И (но кратко по време) и приключваме с Лъ или Ля. По подобен начин и за прабългарското записване - можем да го моделираме като бойле, боИле , буле, боУле .. Аз бих заложил на боИле, понеже така се доближаваме до други известни ни надписи.

Задавали ли сте си въпроса какво значи кандидат при прабългарите? Много е лесно да си го преведем като кандидат, тоест стажант, ученик, на пробна служба или подобно. Но какво е значението на тази дума в древността? Източник: https://www.academia.edu/42352695/ΚΑΝΙΣΚΙΟΝ (Юбилейный сборник в честь 60-летия профессора Игоря Сергеевича Чичурова) Ето и коментара на Бешевлиев: http://www.promacedonia.org/vb/vb_11.html

Грешиш. Тези от Манджурия са други. Прото-тюрките изобщо не идват от Манджурия, там са други племена, близки до до манджурите и монголиците както и ти казваш. Прото-тюрките са си до Алтай, някъде до Хакасия и възможно е дори да са по-близо до Урал. Тези от Манджурия са по-близки към корейците. Смесванията на индо-европейци с алтайци започват много по-рано - още от 2-3 хилядолетие преди Христа. Предполага се че скити и кимерийци са също резултат от подобни смесвания. За да е картинката още по-неясна - в тези смесвания участвуват също кети и фино-угорските племена. Затова и има голямо разнообразие от тюркски езици.. После с доминацията на тюркския каганат започват да се разпространяват по-еднообразни или стандартизирани говори, резултат от централизацията и голямата мобилност на тези народи.

Кашгари ни показва как точно са се смесвали тюркско-алтайски с ирански езици в Средна Азия. Ако това, което ти казваш за прабългарите е вярно, то процеса на смесване ще е много подобен на описания от Кашгари. Това езиково смесване което описва Кашгари се е случило много по-рано. Най-вероятно са се смесвали още от времето преди да се формират прабългарите . Кашгари ни описва какъв е крайния резултат след множество такива смесвания.

Описанието на живота и обществото оставено ни от Махмуд ак-Кашгари ни показва следната ситуация: богати търговци се ползват от укрепените крепости и пътищата по пътя на коприната. Тези крепости са отбранявани и добре обслужвани. Археологическите разкопки показват будистки, християнски и зороастрийски находки. Манихейски също. Сигурността обаче по тези места се осигурявала от тюрките. Владетеля -кан, каган, ябгу - има своя войска -орда. Владетелите имат лятна резиденция и зимна резиденция. Основните градове - крепости са съсредоточени по пътя на коприната. По всичко личи че градовете са основани от согдийските търговци, а тюрките са помощен персонал и платена армия. Болшинството тюрки са номади и се местят с животните от място на място. Зимните стоянки на номадите са сравнително постоянни. Имат си определени територии за паша на животните и не обикалят безразборно. При описанието на множеството родове около Седморечието прави впечатление присъствието на споменати родове като Кочу, Кучу, КашГари.. Има и такава крепост - Кочу. Значението на "коч-" в тези тюркски езици според Кашгари е да мигрират. Това което в руския е навлязло като "кочует', преместват се от място на място.

В описанието на Махмуд ал-Кашгари има няколко имена на племена с доста познато за нас звучене: Кучи , Кашгар, Качнгар Баши. Това ни напомня на кутригури, кучигури. Дори и името на Махмуд ал-Кашгари е възможно да е е произлязло от свързани с кутригури/ кучигури. За него район сведенията на същия автор ни казват следното: Они (гузы) когда смешались с персами, то забыли часть (своих) слов и вместо них начали употреблять персидские, как, например, кувшин называют «афтаби», а он по-персидски – «афтаба», ожерелье называют «кылыда», а оно по-арабски – «кылада». А тюрки называют кувшин – «кумган», а ожерелье и кольцо – «бакан». /амулет, верижка, украшение/

Докажи го това ? Като погледнеш из речниците ще видиш че турците и другите тюркски групи използват други думи за същото.

И сега най-интересната част: ако обърнахте добре внимание в горния пример с "перчем" : тази дума има много специфично произношение при всичките тюркски народи. При славяните също можем да кажем същото.. Близостта между чуваши и българи по отношение на перчема не е случайна.. Това е пра-българско влияние - и понеже такова търсим и такова откриваме . Можем да забележим и други интересни неща. Махмуд Кашгари ни казва и кои са точно тюрките, които употребяват това наименование: тъй наречените: Нузы . Най-вероятно това са познатите ни вече Нушиби . Възможно е също такива да са ногайците или други. Нека да видим къде са обозначени въпросните Нузы/ Нушиби на картата на Кашгари . На тази карта можете да ги видите между Тараз и Явинч. https://ru.wikipedia.org/wiki/Нушиби (Пять племён нушеби, входившие совместно с пятью племенами дулу в организацию государства десяти стрел в Западнотюркском каганате . ) На картата въпросните Нузы са обозначени като Nzl . Това се пада между Тараз и Yavinc ( Yafınç).. Предполагам че е някакъв древен град около Бишкек. Търсения от нас град Nzl (Näzäl) според показаната карта се намира между Тараз и Yafınç , някъде в Седморечието.

https://www.tretavazrast.com/articles/прабългарски-обичаи,-запазени-в-габровските-села-топлеш,-зелено-дърво-и-етър Можете да прочетете цялата статийка. Думата "перчем" е най-вероятно с прабългарски произход, освен ако не е от кумани или печенеги от по-късните времена. Защо ви давам за пример точно тази дума: Има я описана в речника на Махмуд Кашгар http://www.vostlit.info/Texts/rus17/Machmud_Kasgar/text1.htm |401| Беджкем – знак. А это кусок шелка или хвост дикой коровы, которым отмечают себя богатыри в день боя. Нузы называют его берджем. Същият този знак, за който говори Махмуд Кашгар го имат и нашите прабългари с бръснатите глави. Това което се нарича "берджем" при нас се е запазило като "перчем" . При останалите славянски народи тази дума не е същата. За сравнение в чувашкия откриваме перфектно обяснение за значението на тази дума: пĕрчĕн отдельными частицамиçипе пĕрчĕн-пĕрчĕн уйăр — разбирать нитки, отделять нитки одну от другой пĕрчĕн-пĕрчĕн суйла — выбирать по зернышку çӳç пĕрчи — волос, волосокçӳç пĕрчи çинче тытăнса тăр — перен. висеть на волоске "перчем" - има същото значение както Кичур. В чувашкия обаче откриваме още множество други значения за тази дума. çӳç пĕрчи - това означава перчем коса. Чус = коса.. Продължавам с още един пасаж от габровската история: Чуп или Чус (чуп) както видяхме в горния пример от Чувашия е със значение на коса, кичур коса.

https://diamandievsv.com/media/uploads/Кановете_до_Умор.pdf Интересно е това мнение че поръчител на Именника бил кан Умор.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Дуранкулак Някой виждал ли го е този "прабългарски календар" - рабош - от Дуранкулак ? Не откривам никакви материали по него. Повечето такива календари са от 18-19 век и са с отбелязани християнски празници по тях.

Един от прочитите на 𐰖𐰉𐰍𐰆‎ Yabghu е Djabgu. В прабългарския вариант това би могло да е Djуbigi / Chjуbigi / Sjуbigi . В тюркската йерархия имаме подчинено положение на Yabghu спрямо кагана. Обаче в нашия случай титлите на кана и на Sjуbigi се отнасят за едно и също лице. Възможни са 2 обяснения: По времето на Старата Велика България когато има васални зависимости спрямо Тюркския Каганат или спрямо Аварите - най-вероятно прабългарският владетел е бил за определен момент в подчинено положение. Възможно е той да е носел титла на Sjуbigi , но да не е притежавал независимост като кан или каган.. При отхвърлянето на аварската зависимост владетеля, който вече е бил Sjуbigi да се е обявил за кан и така се получава кане-Sjуbigi . Друг вариант би било да имаме само и единствено титлата Sjуbigi . Кане-Sjуbigi би могло да означава сюбигито на Кана.. Тогава ще имаме един Кан + неговия Sjуbigi . При втория вариант превода би бил: Ханския наместник - сюбигито Омуртаг ... / това обаче не отговаря на нашите данни/. Ако погледнете обаче: Djabgu / Chаpgu --> чаплă в чувашки със значение на Велик - това може да ни даде по-ясна представа как се е стигнало и до нашето сюбиги. (по-вероятно е да се е казвало шюбигИ - с ударение на последното И.) (ПП. Случайно това да ви прилича на Шабла ? Заблежете също приликата с чувашката дума. Имам също подозрение че чувашкия запис на "чапла" се произнася като "шаблъ" . Ако търсим общото то прабългарската дума се доближава до "шубги" или "сюбги" .)

Да погледнем още един вариант в чувашкия: "голям" . пысăк, мăн, аслă; йышлă; большая дорога - мăн çул, аслă çул; Думата аслă - ни прилича много на нашата "аслъ", котето пък е турцизъм от по-късната Османска империя: " aslı" . В етимологичния речник го дават като заето от арабския. Вероятно по същия начин е влязло и при чувашите по време на съседството им с мюсюлманската Волжска Булгария. (Обаче значението на думата ашлъ / асллъ е "истина", "наистина" . В този смисъл това не е търсеното от нас значение за Велик владетел. ) пысăк - büyük - възможно е да имат някаква връзка, но не виждам директна връзка с нашето Субиги. йышлă - Ювиги - също не изглеждат взаимно свързани. Най-добро като съответствие ми се струва : чаплă .

Да потърсим съответствие на прабългарското "ΣΥΒΙΓΙ " - сюбиги, ДЖУБиГИ, ЧУБiГИ . (За момента все още не сме сигурни в произношението) . Чувашки: Турски: büyük Тувински: улуг карачаево-балкарский - Уллу Кримо-татарски: великий - ulu, büyük, yüce Виждате как "Джабгу" се е трансформирало към "Чаплă в чувашкия, Дж - в Ч е напълно разбираемо. Б в П е също закономерно.. Относно Г - в Л не мога да го обясня. От друга страна има преминаване от Юбгу към Улуг . Най вероятно се е преминало през Юбгу - Юлгу - Улуг. Не мога да кажа дали турското буюк е свързано със същия корен. Ако се питате как така Дж или Ч е било записано със Σ, то отговора е в шептящите звуци. В чувашкия има такива примери където с се произнася като Ш или пък Ч преминава в нещо като Ш. Ш и С са вече по-близки , отделно че Ш в гръцкия се записва най-често със сигма или двойно-сигма.

Ето мнението на Бешевлиев: http://macedonia.kroraina.com/vb/vb_5.html

Имаме доста причини да смятаме че титлата на първите български владетели е : "кана" . Продължавам да разглеждам средноазиатски тюркски диалекти и откривам че там се използва точно такова наименование "кана" . Това ни дава също приблизителна представа от къде може да са тръгнали предците на рода Дуло. Ето текст от една приказка - за белия хани и за черния хан: Нека обаче да имаме предвид че в тюркските езици има множество падежи и също сложно слово-образуване. Към края на думата може да се добавят множество наставки: Виждате че в падежната форма се използва "канга", а не каган.. В именителен падеж те ползват простата форма "кан" . „ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ / ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ / CANESVBHΓΙ“ - за тази форма на владетелската титла си мисля че се е произнасяла като Кане-Джубги / Кане-Чубиги / и дори е възможно да се е трансформирало към Кане-Йюбиги / Кане-сЮбги .. Тази промяна на "Дж" в Ч, Ш, Ж, С, Й я наблюдаваме при различните варианти на тюркските говори. При прабългарите виждаме да преобладава Дж и Ч, а Сюбиги е по-скоро изключение от това правило. За сравнение при числото седем имаме Джитем / Читем . При Кане-сЮбги - колкото по-силно е е ударението на Ю, толкова по-слабо е предпоследното "и" и дори изчезва. Ако пък Ю е слабо, то предпоследното "И" би трябвало да стане с ударение: Кане-сюбИги . В зависимост от това къде сложим ударението са възможни няколко прочита на титлата и това също променя произношението на съгласните.

https://afisha.ykt.ru/events/view?id=694037 Дархан Уус X главная выставка кузнецов Якутии

Според една стара статия на А.В.ДЫБО - "ХРОНОЛОГИЯ ТЮРКСКИХ ЯЗЫКОВ И ЛИНГВИСТИЧЕСКИЕ КОНТАКТЫ РАННИХ ТЮРКОВ" за титлата "таркан" : https://bg.wikipedia.org/wiki/Титли_(България) Интересен е дадения от А.В.ДЫБО вариант, понеже се посочва връзка с древните ковачи - металурзи . Това са хората които коват оръжието за царския род и съответно се ползват с големи привилегии. А за начален произход на тази дума според ДЫБО може да се търси връзка с източните иранци - тоест Ямная и следващите култури - Андроновска и Афанасиевска. -- В ПБД едва ли тарканите ще са все още ковачи . Най-вероятно по него време титлата таркан вече да е загубила връзка с почтенната професия и да са останали само привилегиите и новите отговорности за тарканите. Това е една от тези структури на които се крепи властта на княжеския род. В това отношение Якутския също пази интересно значение за тарханите: дархан (Якутский → Русский) 1) почтённый; дархан уус почтённый кузнец; 2) важный, горделивый; спесивый, чванный. Според новата версия на ДЫБО - якутите са от най-първите племена свързани с прото-тюрките и сравнително рано се отделят далеч на изток. При тях се запазва една по-древна версия от общия пратюркски език. Това се вижда добре и от титлата за дархан уус - почетен ковач, важен човек на кана.

Прабългарската терминология такава каквато я откриваме в българския език е силно специализирана. Това са все термини - военни, календарни, административни ,битови -свързани с наименования на инструменти, търговия, конски приспособления. Кожарски изделия и облекла. Прабългарския не е навлязъл измежду славяните. Това идва да ни покаже че славяните са били много повече. Заобиколени отвсякъде от славяни прабългарите естествено са научили и използвали славянски език. На база именника, календара, оръжията, титлите, инструменти, наименования на селищата - езикът е идентифициран. Знаем достатъчно много за тоя език, имаме база за сравнение. Прабългари е имало! Ако обаче се проследи историята на хуните и завладяването на Европа и Централна Азия - ясно е че това са военни съюзи, завладявания и подчинявания. Хакаси, тувинци, скити - генетичните тестове показват точно такива смесени групи от няколко етноса. Прабългарите са един от тези етноси. Определено тюркски, със силно фино-угорска влияние, смесване. Фино-угорска компонента е по-видима в езика им отколкото иранската. Примерно вун, вечем -това е Уралското влияние.

Именника ни дава най-добрата представа за управляващия род преди пресичането на Дунава. Събитията от именника са ясно разпознаваеми и датирани. Това обаче е само върхушката, управляващата династия. Разпознаваем е също езика на прабългарите. Въпреки че има разминаване със славянството и със славянския език, именно Именника е нашият български разказ за произхода, национален разказ за създаването на държавата. Всички други версии за тракийци, иранци, сармати, усини, скити, славяни бледнеят пред Именника и отпадат пред бръснатите глави на рода Дуло.

Оказва се че има такива предположения за връзка между "търговия" и "коприна" . Пътят на коприната е търговски път, но можем ли да свържем и термина за "търговия" с наименованието на коприната? Коприната е стока която за онова време е била непостижима като производство другаде освен в Китай. Единствения начин за да си я доставят за болшинството от средновековните народи е било чрез търговия. Но при тюркските народи си има друга дума за тържищата. За да се види по-добре тази връзка с коприната ето няколко примери с думата "коприна" на няколко езика: торго - монголски пурçăн - чувашки торғаа - хакаски дарий, чилле, джибек - карачаево-балкарский yipek, ibrişim - Крымскотатарски торгу - тувински Виждате че тази дума се ползва в централна Азия и има голяма вероятност тази дума да е означавала същото и при прабългарите. А ако на прабългарските тържища се е търсела и предлагала коприна , то наименованието за такива тържища е възможно да се свърже с коприната. В цял свят Пътя на Коприната се асоциира с търговия, така че прабългари и славяни едва ли са изключение от тези процеси. Да не забравяме също че преди прабългарите в Европа се установяват хуни и авари. Предвид връзката на хуните и аварите с точно тези групи от тюрки, които посочвам по-горе - съществува вероятност за ползване на подобен термин от времената преди установяване на ПБД , с което пък можем да си обясним присъствието на такъв термин за тържищата при всички славяни. Прабългарски произход е само един от възможните варианти за етимологията на "търговия". Еднакво възможни са и гръцки, римски и дори илирийски (както се видя от най-първата версия с която започнах тази тема).