tantin

Почивай приятелю, че тези упражнения отнемат много CPU\memory. Лесно се изпушва (burnout). Връзката през лат. circle е много по-вероятно, щото в другата посока стигаме до познатия ни кръг. Кентум/сентум историята. Пп. Искам да кажа да не се пренатоварваме, че иначе после плащаме скъпа цена със здравето си дето понякога се впускаме в "спора за истината". И аз трябва да спра, че тук при мен е следобяд сега, трябва да си направя малко физически упражнения.

Това което казваш е non sense dude! Нямат дума за кръг? Нямат дума за религиозна общност? Нямат обичай да играят хора? Нямат обичаи да строят кръгли сгради? Или ще кажеш че те са ранни нацисти и при тях всичко е с форма на пречупен кръст? Всичко на 4 - готи тетраксити - издигат в култ четворката и преследват безпощадно кръговете? Така както в днешно време евреите преследват символа на свастиката. Църква може да значи много неща. И сградата, и общността и практиките. Готският не е дотолкова запазен, сега не ми се влиза по речника да проверявам в каква форма кръга присъства при готите и как те назовават църквата.

В етимологията не можем да ползваме такива критерии. Възможно е думата да е взета от местния диалект на селото на Вулфила. По аналогия с поп-фолк-рап - някой си популярен вкарал нова дума в употреба - и само за месец цял свят я употребява, а ти ходи да копаеш и доказвай с археология...

Нека сме по-коректни. Прабългарските укрепени селища са на голяма площ, но толкова голяма че да позволява защитата и не толкова малка , че да не могат хората да оцелеят за повече от 3 дена. Голямата крепост трудно се пази с малко хора. В малка крепост не можеш събра много народ. Функцията на прабългарските укрепления е защита, също и да е подходящо за живеене. Идеята не е толкова да е град с лукс, улици, цивилизация - а защитата. Затова и наименованието - прехвърлено към славянски е огород. Ограда, оградено място. После става Городище. Накрая остава Город и град. Плиска и подобните селища са городища, като в Плиска се забелязва преминаване към византийския стил. Като цяло прабългарите избират свои места за основаване на городищата си, византийците строят стени, а прабългарите търсят естествените укрепления - плата и трудно достъпни места, покрай пропасти, блата, реки.

Е как откъде е? От формата - това че е кръгла. Вижте сами: кръг, съркъ, church, църква. По древния произход за същото отива в индо-иранските - чакра, чекрък. Не е задължително само и единствено формата на постройката да задава връзката с кръга. По скоро свързано с религиозните практики: събиране на хората в кръг, молебен в кръг, и подобни. Дори и "хоро" е също танц в кръг. Църквата е повече институцията и сградите, храмовете им. И понеже думите за съркъ кирика кръг са близки - все пак германското ми се струва по-вероятно. При славяните е станал прехода от чекрък към кръг. При германците тоя преход е чекрък -- >Kreis, Zirkle Германците обаче го заемат през латинския: Latin: circulus Един ден си бях играл и преброих около 25 думи - варианти за "кръг" - пристигнали по различни пътища и с различно значение.

Не е Румъния. Не е далеч от Румъния , задкарпатието. Русините.

Има още една славянска група езици, където здраво, много здраво ползват "Ъ" . Познайте кои са те ? Подсказвам, някъде нагоре около Карпатите.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃meygʰ- https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-Iranian/Hmaygʰás *h₃migʰstos Germanic: *mihstaz (see there for further descendants) *h₃méygʰ-s ~ *h₃migʰ-és тази тема с фонетичните закони никак не е лесна. А бихте ли казали дали готската дума "himinam" - за небе, облаци не е чест от този корен? Аз не виждам да я причисляват към горните. Превеждат я като рай, но аз си мисля че е повече за небе и облаците. Gothic Transliteration Word-for-word translation IPA transcription 𐌰𐍄𐍄𐌰 𐌿𐌽𐍃𐌰𐍂 𐌸𐌿 𐌹𐌽 𐌷𐌹𐌼𐌹𐌽𐌰𐌼 atta unsar þu in himinam Father our, thou in heaven, /ˈatːa ˈunsar θuː in ˈhiminam 𐍅𐌴𐌹𐌷𐌽𐌰𐌹 𐌽𐌰𐌼𐍉 𐌸𐌴𐌹𐌽 weihnai namo þein be holy name thy. ˈwiːhnɛː ˈnamoː θiːn

Извинявам се за офтопика, просто от дискусията за млякото се вижда че морето не е до колене. Неща, дето хората са се борили от няколко века да ги изяснят не може да бъдат разгадани с 2 -3 търсения в гугъл или проста проверка по речниците. Специалистите прекарват много години в подобни търсения и не винаги успяват да докажат това което им се иска. Предлагам темата да продължи в посоката, зададена от автора.

Ти нали си по авестийската част. Какво ще кажеш за връзката между Литовското "смагенис" и авестийското "мастръган" ? Гледам че те се опитват да изведат през "Стержень" - за ядро, сърцевина. (мастриген, мастрижен) . При нас тези думи за стержен, стожер дори и да се ползват се ползват в друга посока. Не че ми харесва, а просто го проверявам. Щото все от някъде се е появило. Все пак от Молоко до мъзга разликата е значителна. Ако ЖоРо успее да види такава връзка и да я докаже - е супер. Аз споделям че съм чувал точно така да наричат първите капки мляко дето се стичат при доенето. Дори може да има връзка и с мазно, щото тези течности освен лепкави са и мазни. Мъзгата се ползва за да се намаже с нея вимето на овцата, да се овлажни и смаже. Така кожата на животното става мека и еластична и при доенето не го боли. От там - мас мазнина, масло. Виждаш че типично славянската етимология си има това предимство - като хванеш един корен на правилната дума - навързваш други десетки безпроблемно.

Сигурно си прав, възможно е да е от ирански/персийски произход и нашите да са я заимствали от турците. После славянския език е изменил произношението от марда в марья (с вкарване на повече емоционалност в последната сричка) - понеше това все пак е силно негативна дума, натоварена с отрицателна емоционалност. Обаче за другата дума - от която тръгнахме- Малакиня, малаче, малачка - не съм сигурен да има гръцки произход. Гръцката дума се отклонява в друга посока. Нашата версия е по-скоро славянска в смисъл на сукалче, млечно теле сучещо теле. В тази обява от 1912 г се продава едногодишно малаче (вероятно все още е сукалче), преди да е станало теле. Спирам да спамя по темата. Отклонявам те в грешна посока. Възможни са още 10 обяснения. Аз имам такъв проблем че като хвана да търся в една посока - продължавам да го правя докато не се набутам в ситуация където няма на къде повече и разбирам че съм в грешното място.

Грешката им е в тази чертичка: , би трябвало това да е в обратната посока: ПП. не ми прилича да е Й . Вижда се че е някакво ударение, но така записано ударението ни дава точно думата за Мария.

Няма нужда да го търсиш, разбрах го защо са сложили ударението на И. То е по-специално ударение, като френското è, само че 'ia мария , марья - Типичното френско ударение на е има точно обратната посока. В българския език не се показва посоката на ударението.

Важно е как ще го произнесеш: Ако кажеш Мария - с дълго и - получава се името на жената. Ако кажеш мариЯ , марьЯ - с кратко И - това е за марда, бавната овца.

Старата овца се нарича "марда". Така обиждат слабите футболисти - че са бавни, като стари овце. Много популярен термин във футбола. мардА - с ударение на последната сричка. В речника са допуснали техническа грешка. (Печатна)

Търсих го това за малаче, БЕР има само леко споменаване. Гръцки не знам. За гърците това било най-лютата обида. Но и на английски sucker значи сукалче, но се ползва за обида и лузер. Значи "млякото" не може да го изведем от "доя", но спокойно можем да го изведем от мъзга, сок. Една стъпка по напред: мъзга - мозък. Меката част , сивото вещество. Ето го и Литовското: smegenys . Тоест имаме мъзга - мозък , мелжти, мляко. Литовското smegenys би трябвало да е предхождано от месгенис, преди да стане на смегенис. А това е родствено с мъзга. Сега пиша от телефона и на телефона не мога да правя много проверки. Като съм на компютъра мога да погледна повече неща. (Лесно ще ме познаете кога съм писал на телефона.)

По повод за "мъзга" - в полския вариант: Sok mleczny Sok mleczny, lateks naturalny – nieprzezroczysta zawiesina wodna gromadzona w wakuolach komórek mlecznych roślin. Skład chemiczny, wielkości cząstek zawiesiny i jej barwa oraz wydzielane ilości soku mlecznego są zróżnicowane w zależności od gatunku rośliny. - Вижда се че поляците го сравняват с лепило - латекс , което пък е от латте - италийската форма за мляко. тоест мъзгата е тази лепкава част на първото мляко, същата дума се ползва и за сок на дърветата, клей - който пък се приравнява с лепило. Дървесен клей.

Уважаеми ЖоРо, голямо удоволствие и късмет е че вие се появихте и ни давате тези квалифицирани съвети. Виждате че ние тука сме аматьори в тая област, но понеже имаме познания от други неща успяваме да налучкаме понякога, а в други случаи сме тромави и груби - като "убедени болшевики" или както и да го кажете. Благодаря ви за разясненията по млякото. Така и не научих ударенията и кога къде какво изпада, когато му беше времето. Балто-славянските ударения са си ад по принцип и обикновено ги дават на изпит, ако искат да измъчат студентите. Относно литовската форма - аз дори не знаех за съществуването на melžti. Включих балтите по метода на индукцията. В търсене на сродни думи при нас има "малаче" - която се отнася млад бивол. Не е за кравата, която дава млякото, а по-вероятно за сукалчето, дето суче малко. Гръцката дума малака се е отклонила в съвсем друго направление, но дори и там може да се търси паралел с английското sucker. Всичко това ни дава прилична картина за индо-европейските процеси. Думите за смуча, смок, , suck, сок - течност, която може да бъде смукана. Скандинавските езици много ясно показват прехода и миграцията на германските народи. Финоугорската дума също показва някаква близост, по отношение на мляко и няколко свързани думи, но вече там може да е далечно съвпадение. Сега след като сме на абсолютно единно мнение относно близостта на ПИЕ до славянските балтските и германските езици, говорим и за общ далечен произход на същите 3 групи. Като добавим още хиляда и нещо , 2000 ориентировъчно, и се доближаваме до гърците и общото им сходство с траките и другите ПИЕ. Индийската и иранската групи и те са някъде около 3000 преди Христос. По повод за - melžti - доя <-- сещам се за една дума "мъзга" - дядо ми я ползваше при доенето на овце - мисля че първото мляко, дето потича от вимето на овцата е мъзга. То не се събира, пускат го на страни и после събират по-чистото мляко.

Тук съм съгласен. Мляко е една от основните думи, почти като думите за майка, ям, пия, дишам. Такава дума не се заема, а се наследява. Това само и единствено показва родството между германските и славяно-балтийските езици. Те са се отделили от останалите ПИЕ поемайки с общо обозначение за млякото. Приблизително около 3000 г пне.

Както навсякъде в зоните с двуезичие. Където има съвместно съществуване на 2 народа. Ползват се и 2та езика, заимстват се думи в двете посоки. Накрая или са се германизирали или са се славянизирани, в зависимост от това кой е завладял властта. Стар пруски език няма! Невъзможен е да е премного стар. Това че го наричат стар е много условно. Пруският е някакъв междинен , примерно започнал да се формира около 1 век. И не се е задържал за много, асимилирали са го. Френската Уикипедия казва че началото било през 5ти век. През 13 век почнали кръстоносните походи. С идването на новите германци - кръстоносците се минало изцяло на немски.

За този вариант с "Княз от Бога" има доста изписано. Няма смисъл и аз да допринасям в тая посока. Не че го отхвърлям. По-скоро е неубедително. Виждаш в момента в който тръгва славянската писменост се заговорва и пише на език дето аз и ти сега си го четем спокойно и без преводач. А само 50-100-150 г по-рано думи дето ти твърдиш че са славянски са така записани, че можем да ги отнесем към тюркски, германски или ирански. Защо в старобългарските текстове нямаме никакви колебания коя дума е славянска, коя гръцка, коя еврейска или дори египетска? Ами защото е ясно. А в старите надписи гръцките думи са ясни, но славянския на практика липсва. Да си го срещал поне един път това Кънняз су Биги? Или Кънняз су Боги? Аз не съм го срещал в ни една конструкция. Теоретически е напълно възможно. Практически го нямаме, не се ползва в тази си форма.

Темата, която започна е интересна и актуална. Няма смисъл да се вкарваш в безмислени спорове, примерно по тоя със "канас" и "субиги". За Хляб и Самун - това съм го срещал още от готската библия и знам че славяните са го заимствали от готите. Въобще готската библия и пълна с един куп понятия, дето се срещат при нас и смисъла много пъти е неясен, но при германците си е съвсем ясно. Примерно думата за небето: хименей или подобно . (дори я имаше в някакво стихотворение на Вазов, дето на времето като го учихме на изус никой не си направи труда да попита какво значи това ). Много от участниците тук вече имат изградени твърди позиции и дори и на най-убедителни аргументи се дават невероятно странни и привидно научни обяснения. Но влизането в големи спорове с автохонни или маргинални застъпници не е продуктивно. В такива спорове всяка страна забива все повече в своята маргиналност.

Аз те разбирам какво казваш, и дори не те оспорвам. Много е вероятно да си съвсем прав. Аз просто ти показвам възможен произход - етимология през някакви доста далечни тюркски, енисейски, алтайски езици. Показвам ти какви думи съм открил и как корелират. А оставям на професионалните филолози да отхвърлят или да потвърждават. Имам си малка база за сравнения и сравнително лесно мога да намирам такива корелиращи думи. Усъвършенствах си метода на търсене и вече без да губя много време мога по-лесно да проверявам за подобни връзки.

Има още няколко подобни, примерно видях тази: " Какво е "канас юбиги" според вас? " - по нея са написани вече 20 страници.