tantin

За да няма съмнения в превода на последния ред: https://www.streetfoodguy.com/drinking-dhalle/ Dhalle - това е айрян на албански. Тоест значението на δαλλοσ , δαλλα от влашки и албански перфектно се връзват със гръцкото значение за кисело мляко. Остава ни само да приемем че "мястница" или "масленица" ще трябва да е означавало старото наименование за кисело мляко или айрян.

За да не се чудим какво е това мястница от последния ред - това не е месо. ξυνογαλο - от гръцкия ред ни дава: кисело мляко .Значи ако това е със същото значение - мястница би трябвало да е киселото мляко.

Допълнение: за реда: "Оти дават" - би трябвало да се разбира - "защото дават" .. Оти е синоним на защото. .. Така има и по-добра логика в текста. Нека да са харни животните - щото те ни дават млякото, вълната, сиренето и другите неща. Харни , хаир - е вид на благословия, имане, берекет. Оти = щото, защото.

Следващата част е лесна и удоволствие за разчитане: Овните овците козите агънцата яренцата все харни (добрички) все да дават мляко и вълна и от овцете се сири (тзини или цури ) мас и сирене (вероятно за масло) урда и миастница . Urdă (Вурда) - Urdă is a sort of whey cheese variously claimed to be originally from Romania, but now commonly produced in the Balkans, namely in Serbia, North Macedonia and Hungary. The Romanian term 'urdă' might derive from albanian Urdhë, Alternative variant of hurdhë. Etymology[edit] Akin to Romanian urdă and Albanian urdhë. Урда е това , което днес ние наричаме "извара" . Мястница - вероятно става дума за месото.

Опит за превод на тази част ( не мога да гарантирам за верността на разчитане и превод, дотолкова можах Романия Влахия Булгариа Албания нов превод древен текст древен текст нов превод нов превод древен текст χρόνος χρόνος Vremea време koha Koha έχει τέτοια διανα τον χαλασγυ se ly asparka с такива разполага ka të tillë kn ta prissina μόνο ο Θεός αμη ο Θεος ma tymnitzau само и единствено господ vetëm Zoti Perantia Перантия - бог, Перун που βασιλεύει. τον φυλαει ly vliake който царува. që mbretëron. e puan

Примерен превод на тази част: Και όλα Si tot И всички Dhe të gjitha φρόντισε a avut grijă се погрижиха u kujdes για όλα. pentru tot. за всичко. për çdo gjë. Για κάποιους Unora На някои Për disa τους φάνηκε ότι li se părea că стори им се че u dukej se πλούτος bogatie богатството pasuria ήταν στα χωράφια. era pe câmpuri. бе в нивите. ishte në fusha. Και σε αυτά Și pe acestea И по тези Dhe mbi këto κάποια χοιρομητέρα, unele scroafă, едни сеят , disa mbjellin, και κάποια δουλειά. și ceva de lucru. и едни работят. dhe disa punë.

По отношение на ламята: вижда се от горния пример че българите и власите ползват едновремено "Ламя" и "Lamnia" . Гърците ползват "Дракон", което ние също го ползваме като синоним на Ламята - само че е от мъжки род. Албанците ползват някаква тяхна дума: "Спонха" - която не успях да намеря.

Благодаря за уточнението. Аз използвах думата "зелки" в множествено число и така получих максимално близко съответствие към останалите 3 езика. Това ни дава и директен отговор на въпроса откъде произлиза съвременната дума "зеленчук". (ползвам програмите за превод за да намеря как се пише този израз на другите езици . Не зная нито гръцки, нито албански, нито румънски).

Още малко от речника на балканските народи отпреди 200 години: δια την χρειαν μασ pentru nevoia noastră За вашите нужди për nevojën tonë το λιονταρι Leul Лъвът Luani ο λυκοσ lupul Вълкът ujku η αρκουδα Ursul мечката Ariu ο δράκων Dragonul ламята Dragoi η αλεπού . vulpea . лисицата . dhelpra . Едно уточнение: в българският текст за "нужди" е използвана думата "Ихтиза" . Това не е грешка. Тази дума е турцизъм и все още се ползва в съвременна Северна Македония. Види и: иктиза (ж.) мн. ихтизи потреба, нужда Англиски: need Турски: iktiza Употреба: Архаизам Слично со: нужда (ж.)

Ние ползваме думата "люле", но при нас тази дума има конкретно значение за цветето люле, докат виждаме че в останалите 3 езика думата цвете е производна на "лале" - λουλούδια , lulet (luletа) , включително при влашкия.

Πάλι Din nou Пак përsëri φυτρώνουν a apărut изникнаха mbirë τα λουλούδια florile цветята, lulet τα χόρτα iarba тревата Bari τα λάχανα, varza зелките lakrat τα τσουκνίδα. urzica. копривата. hithër

По повод на гръцкото изписване на славянската дума за зеле: има една много забавна история за Йоан Кукузел: От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име „Кукузел“. В младежките си години, като го попитали какво е ял, той отговорил „кукия ке зелия“ (κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки „бакла със зеле“. Само че "зеле" на гръцки се пише и чете по съвсем друг начин. Зеле си е славянска дума, възможно е да има и някаква сходна тракийска или илирийска дума, но с голяма увереност можем да твърдим за славянският произход на думата. Когато младият Йоан е искал да каже за манджата със зеле, използването на славянската вместо гръцката дума със сигурност е създала комична ситуация и така нашенеца си и получил прякор. Което с още по-голяма увереност може да ну убеди в неговия славянски (български ) произход. Една от неговите композиции, посветена на майка му носи заглавието „Полилей на българката“.

С една малка поправка: на предпоследния ред четем "зельета" - тук е дадено в смисъл на зелето, а не на зеленината. Ето и превода на другите 3 езика: λάχανο , λάχανα (мн.ч. ); varză ; зельета ; lakër lakrat (зелките)

Същото в съвременен превод: Гръцки Румънски Български Албански Πάλι Din nou Пак Përsëri εμφανίστηκε a apărut изникнаха doli τα λουλούδια florile цветята, lulet το γρασίδι iarba тревата Bari πρασινάδα, verdeaţă, зеленината, gjelbërim, τσουκνίδα. urzica. коприва. hithër

Това се вижда с просто око че говорите са от македонския край. Има множество по-подробни разглеждания , виж това например: https://www.wikiwand.com/bg/Уводно_обучение

Няма спор за това че записалият този речник е владеел лошо български. Това прави записките му още по-интересни защото те показват диалектните отклонения. Целта на автора била погърчването, тоест приобщаването на 3-те етноса към гръцката кауза. Тогава текат освободителните процеси за освобождаване на Гърция. Въпреки недостатъците на тоя текст - текста е разбираем и простонароден. Човек владеещ гръцката азбука би могъл да го прочете.

"women" - mulleres на езика на испанска Галиция (galician ) . Не знам дали тази дума се ползва сега в румънския. "mParpasli " корелира към съвременното румънско "bărbați " . Думите в речника са записвани не на базата на граматическите правила, а повече въз основа на това как ги е чувал записалият ги.

Какво значение аз какво мисля сега? Аз гледам какво пише в стария документ. Естествено че езика тогава е наричан "български" , така си е записано и в речника им и те така са го назовавали. А това което днес ние наричаме "български език" и това което наричам аз "македонския диалект " са вече различни неща в съвремието. Македонският диалект е също език от групата на българските езици. Това го обсъдихме доста подробно в темата за Истината за Македония. Мен ме интересува в случая повече за "влашкия" , каква версия на италийски език е, с кои останали италийски езици най-добре корелира. Имаме ли преводен вариант на тоя речник ? Има някакви публикации на БАН , но за момента не съм ги открил по интернет.

Ето как са написани думите за мъже и жени в този речник: На влашки това е записано като "mBarpasli ssi mullerle" На съвременен румънски това се пише като: "bărbați și femei" . Българският надпис се чете като "мaжите и жените " .

Това което казвам е че по времето когато е написан този речник славяноговорящите в района на Москополе (в сегашна Албания) говорят на славянски език, наречен в речника "български език". В тази книга също се споменава за Македония - вероятно като географска област. Даден е текст на 4-те основни езика. Българският текст е в македонски диалект. И четирите текста са записани с гръцката азбука. Текстовете са с с практическа насоченост: за животните, за църквата, за прелетните птици, как да се изчистим от въшки и бълхи, за овчарите - нещо за сиренето. Има също дадени числата. Аз го четох от снимките на оригиналния вариант. Споменава се също и за Мизия. Това е късен текст - от около 1790г. Но това предхожда с близо 100 години освобождението и ни дава представа за македонския диалект и връзката му с другите основни говори в Москополе. 250 години по-късно наследниците на славяните от онези земи, същите славяно-говорящи престават да се самоназовават българи , престават да наричат езика си български за да се разграничат от другите българи. Този речник е писан не от българин, а от влах. От гърчеещ се влах.

В четириезичен речник от края на 18 век имаме запазен пример от автентичните говори на българи, албанци, власи и румъни (арумъни). Българският диалект в този речник е от сегашната Северна Македония. Речникът е издаден в град Москополе. Това е нагледно историческо доказателство за това как са се самонаричали западните българи и на какъв език са говорели. Арумъните ( или румъните) са дадени като гръцко-говорящи. Можем да предполагаме че румъни-арумъни това са наследниците на ИРИ или ромеите. Влашки език е най-близко до сегашния румънски. Доста интересни изрази могат да се видят във влашката версия. Примерно за "жена" се ползва думата "муллер", която пък се ползва основно в Испания - мухер . В западните покрайнини населението е преобладаващо българо-говорящо със запазено многоезичие на гръцки, албански и румънски. Към тези езици трябва да добавим също турски и малко сръбски. В градовете имат еврейски махали и да не пропускаме също цигански малцинства. Този речник е издаден около 160 години преди прекръстването на македонските българи ( от чисти българи в чисти македонски славяни).

Pre-historic pile dwellings settlements in northern Italy https://en.wikipedia.org/wiki/Ligures Къщи на Лигурите.

Коя е тази царица, която управлява по времето на цар Борис? Теофания - 881/882 — 10 ноября 895/897 ?

Аз си мисля че сегашната ситуация с езиковото и политическо разделение напълно обслужва политическите амбиции на албанските кръгове. Да не забравяме че само до преди 10-тина години си имаше въоръжена албанска групировка из Македония и полицаи и армия влизаха в директни сражения с тия "партизани" . В сегашно време сражения вече не се водят, но в политиката на Македония албанските кръгове присъстват. В тоя смисъл това отцепване от български език ще продължи , това ще бъде напълно поддъжано от македонские албанци, сърби (ако има такива) , а и самите македонци дето още са под упойката на пропагандата. Македонските албанци едва ли ще заобичат повече сръбския отколкото българския. А държавата им като всяка друга дъжава има нужда от официален език и писменост. Албанският едва ли ще стане особено популярен в Европа, но кой знае, бъдещето ще го покаже. С европейската интеграция и с отваряне на границите между Косово, Албания и Македония ще има една широка експанзия на албански и това си е нормално предвид интеграционните процеси..