tantin

Старобългарският език — най-рано засвидетелствуваният славянски език (§ 1—4) — Св. Иванчев 19 Названия на старобългарския език (§ 4) — Св. Иванчев 21 Първата глава на граматиката на Старобългарския е написана от Св. Иванчев. Добре щеше да бъде ако неговата теза беше изказана в пълен формат със съответните доказателства: за разкопки, намерени примери за бита на прабългари и славяни. Но да сме доволни и на това което е. Тезата на Иванчев е до голяма степен приемлива, въпреки че новопоявилите се защитници на иранския произход както и останалите, защитаващи многобройността на прабългарите веднага ще скочат на твърдението на Иванчев. Нека го изкажа в максимално кратък формат, това което обяснява Иванчев е многобройно славяно-говорящо население и малобройна прабългарска военна администрация. Постепенно езика се уеднаквява, прабългарите се славянизират.

http://macedonia.kroraina.com/id_gram/index.htm

http://www.pravoslavie.bg/жития/животопис-на-св-климент-български-арх/#.U3nZ4_R_ttI Цитатът е от горния източник, казаното не е от мен.

Доказателства за наличие на Билингвизъм (двуезичие) в ПБД! 1. На първо място това е Именника на българските князе. В него присъстват думи на славянски и термини от друг език, за който предполагаме че е пра-български. 2. Употребата на титли и военни звания. Запазват се такива титли и звания и същите откриваме и в надписите, оставени от гръцки или латински източници. Вижда се че подобни термини не са славянски. 3. Наименования на местности , градове и села. Едно по-внимателно вглеждане би трябвало да ни подскаже в кой момент се появяват първите селища със славянски наименования. Внимателният прочит на първите писмени източници в първите години , оставени на църковно-славянски от друга страна би трябвало да ни помогнат да разберем дали все още съществуват някакви остатъци от прабългарски език, или обратното - пълното отсъствие на прабългаризми през 9-10 век.

По-конкретно за дву-езичието в ПБД. Както разгледахме по-горе, през периода 5-6 - 7 век се наблюдава процес на рязка промяна на официалните езици на Балканите. Латински - Гръцки - Пра-Български - Славянски. Възможно е едновременната употреба и на други езици - племенни, диалектни, провинциални .. Но нека да приемем че езиковата трансформация от Латински към Гръцко Койне е била приключила по времето на пристигане на прабългари и славяни. Дори и да е имало езикови разминавяния - то с пристигането на славяните и прабългарите и латино-говорящите и гръцки-говорящите се оказват в позицията на малцинства, в случай че не са били убити, изселени, или не са избягали от нашествениците. Така че латино и гръцки-говорящите местни жители са били или претопени или са се изселили от новозавладените земи в които се настаняват българите. Въпреки множеството езици, за които можем да предполагаме че са използвани в ПБД, то пра-български и славянски са двата основни езика, за които очакваме да са водещи и официални. Причината: пра-българите - господстващ етнос и създател на държавното обединение. Славяните - най-многоброен етнос. Паралелно с тези 2 езика можем да очакваме използването на гръцки - основно за междудържавни договори и споразумения а също и в администрацията - за новозавладените територии където прабългарите поставят под контрол заварено население и някаква съществуваща административна структура. Съвсем естествено ни изниква въпроса през кой период "Славянския" език придобива статус на официален език в ПБД ? Моето предположение е за сравнително ранно приемане на славянския като равноправен официален език. Може би в първите 10-20 години след създаването на Аспаруховата България. Следва период на двуезичие или Билингвизъм (билингуализъм) . 50-години след създаването на ПБД славянският се превръща във водещ, преимуществен език на администрацията. След това прабългарският постепенно отпада и напълно изчезва. По времето на християнизацията на практика пра-българският език вече отсъства от официална и неофициална употреба.

Здравейте отново! Накратко за терминологията: ДВУЕЗИЧИЕ Двуезичност е термин в езикознанието, означаващ едновременното използване на два езика (двуезичност или билингвизъм) от една държава, народ или отделна личност. От фр. biblinguisme по лат. bilinguis 'двуезичен' . Многоезичност ( Двуезичност) на общностно ниво се отнася за цели общности, където хората могат да общуват на повече от един език. В съвременния свят имаме множество примери за ДВУЕЗИЧИЕ. Обикновенно това се наблюдава в райони със смесено население. Най-често и двата езика имат официален статус. С течение на времето с с промяна на демографския състав на населението е възможно единият от езиците да загуби своето значение и постепенно да излезе от употреба. Това се е случило с такива древни езици като шумерски и латински. Нека да погледнем към първата българска държава на Аспарух. Не е трудно да се досетим че в тази държава са се говорели множество езици. Дори можем да ги посочим конкретно кои са били тези езици, както и да предположим за тяхното разпространение. На първо място това би трябвало да е пра-българския език. За момента няма да го коментираме, понеже имаме множество теми по тоя въпрос. Втори по значение очакваме да е славянски или склавински език. Може да бъде наричан още Венетски, Северски, Антски и прочие по имената на племената, но най-вероятно си е бил Просто Език или Слово, Словена.. Трети по значение в онези времена би трябвало да е бил латински, по името на ромеите или романизираните жители на балканите - траки и илири. Четвърти по значение би трябвало да е гръцки. (тук обаче нещана не са никак сигурни ) Да погледнем Византия. Относно двуезичието в Източната Римска Империя: Официалният статус на гръцкия в ИРИ се закрепва при Император Ираклий - същият който е пръв приятел на Кубрат. До преди Ираклий латинският е бил преобладаващ и официален на балканите. След Ираклий латинския бива изхвърлен от употреба. Ромейте престават да говорят на "ромейски" - латински или италийски, и минават на гръцкото койне. Възможно е тези процеси на "гърцизация да са били повлияни също и от славянските нашествия и масово изселване на коренните жители на Балканите. До 6-ти век болшинството от намираните надписи по сегашните български земи са на латински. След 6-ти век надписите вече са основно на гръцки.

Малко избързва Стамов с тия заключения: Бащата - хуно-монгол-тюрк. Майката - скитка. Бабата - Иранка. Срещнали се в Бактрия - Маргиана. Говорели ирански езици, ама някак си неусетно превключили на тюркски. При това гените на индианеца се разтворили, а останали само и единствено иранските гени.. Нещата трябва да се прецизират и оформят по-внимателно. Рано е за генерални исторически заключения.

Здравейте отново ! Не ми се отваря нова тема, а по тази тема изписахме немалко.. Няколко неща за добавяне: Андрей Скляров: ученый, уникальный талантливый исследователь, физик, писатель, режиссер и выдающаяся личность, душа компании и ... Аз дори и не знаех че човекът не е вече между живите, но неговите предавания, достъпни по Ю-туб са много живи и актуални... Ако не сте гледали от неговите или техните филми - препоръчвам. Има множество такива достъпни. (Научно-исследовательский центр ЛАИ) По същество: А.Скляров разглежда следния синдром: А. Скляров: "Божественные" предметы и их имитация .. КАРГО КУЛТ Карго Култ Изследвайки тоя интересен синдром от късни времена, Скляров прави предположението за същото явление от по-ранните времена. В търсене на боговете Според него: по подобие на карго- култа , появява се някаква високоразвита технологично група хора, а тези от неразвитите се опитват да ги имитират или обожествяват тези елементи дето остават неразбрани. Който желае да погледне видеото от Скляров, няма да го цитирам. Според класификацията на Скляров: 1. Боговете - това са цивилизацията - притежаваща някаква висока технология - за обработка на камъни или металургия или нещо друго .. 2 . Полубоговете - това е смесеното поколение на наследници между човешките дъщери и боговете (дето се оказват предимно от мъжки род ). 3. Герои За съжаление този интересен и проницателен изследовател не е вече между живите... Той прилага изключително научни и инженерни методи в своите изследвания и затова той е много интересен и убедителен за мен.. Двете видео-та които споделям с вас по-горе се отнасят изключително за Египет. Затова и прецених че това може да се вмъкне към тази тема и да послужи за едно интересно продължение.

Докато търсех за една дума ми попадна следната статия: http://georgesg.info/belb/personal/chakyrova/Turcizmi.htm А думата, за която търсех е 'чешит".

Уважаеми Мироки, уважаемий г-н Евристей!! Тоя спор е до голяма степен измислен и излишен. Уважавам мненията и на двама ви и не бих желал да се прахосва време и енергия в нищото. Аз в немалко случаи съм бил провокатор или инициатор, но не бих желал в никой случай да се стига до политически битки заради съмнителни хипотези... Пелгасите са една тъкава съмнителна хипотеза. Забележете че географски те се локализират много тясно, в един много тесен географски участък, малко на югозапад от Солун. Имат също присъствие по островите - специално Лесбос. Но като брой, многолюдност, население - забравете. Тия са малобройни. Между 1 десета или 1 стотна от многолюдните траки. Колкото и да са прославени като строители или мореплаватели - прочутите пеласги твърде бързо се стопили насред гърци, траки, македони и етриски.. По причина най-вече тяхната малобройност.. От там нататък всякакви други спекулации са излишни. Ако някой разполага със сведения и данни - да заповяда! Научни статии, разработки. Спекулации. Но нещата с пеласгите заглъхват бързо. Частично се проследяват към филистимците или Палестина. Това вече сме го обсъждали.

Караимите - част от Хазарско-прабългарската мешавица. https://ru.wikipedia.org/wiki/Караимы#Семитическая_(еврейская)_теория

Би трябвало този свързващ език да е именно хунския език. Но поради липсата на данни за него пра-българският би трябвало да е следващият най-близък по време и звучене. Но и това обяснение създава повече проблеми отколкото отговорите дето ни дава. Най-вече заради липсата на данни. Ако обаче направим списък и с другите свързани езици: савири, барсили, хазари, авари - ясно е че би трябвало да има немалко обособили се говори и диалекти. Невъзможно е да предвидим как точно са се случили нещата. Но така или иначе пак всичко се върти около прабългарския.

Спори се обаче дали тия тагарци са тюрко или алтай-говорящи или пък са индоевропейци. Понеже се смятат за наследници на Андроновската култура. Май че индоевропейските застъпници са мнозинство. Това са ковачите на хунското оръжие. От тоя микс тръгва и металургията на тюрките - Демир , Темир, Тимур - желязото е на особена почит.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Тагарская_культура Знаменитите хунски котли са произвеждани от тази именно култура.

Поинтересувай се за металургията до Алтай и в Хакасия. Има много археология.

Според Игор Кизласьов експанзията на тюрките не е само военна, а е по-скоро икономическа - свързана с разпространението на металургията и с търговския път на коприната. Политическото надмощие на тюрките става причина за тюркизацията на подчинените им племена. Металургията им е в основата на по-добрите оръжия и защита. Конницата осигурява придвижване и скорост на големи разтояния. Господството на тюрките според Кизласьов водело до стабилност и благосъстояние на подчинените им племена. С това се обяснявала тяхната бърза експанзия.

Спомни си за Николай Мистик и аварите.. Дори има твое мнение по въпроса. Има точно такива мнения че авари, българи и хазари са от една езикова група.

За близостта на прабългарският език с тюркските езици има изписано доста. На мен ми направи впечатление множеството думи започващи с "ДЖ ". По този повод открих няколко статии. Ето 2 цитата: Източници: 1. 2 Като пример за такива особени думи нека посоча следните: джуруляк, джер, джибри. Давам го това за пример за желаещите да проверят повече... (но не за да се вкарвам себе си в спорове , моля ви да проверите сами или да намерите по-добри статии и справки ) . Нито съм специалист по тюркски езици, нито пък ще ставам такъв. Примерно числото Седем по прабългарски най-вероятно се е изговаряло "Джитем" . ( а не читем) . Числото 3 на прабългарски най-вероятно е звучало като "вичем" . Това, което е особенното за тия случаи че българската дума - заемка или остатък от прабългарски се различават много от аналогична турската дума.. Примерно името Георги може да го срещнете в следните произношения: Георги, Гошо, Герги, Йорги, Геш, Гец, Йорго, Джорго, Джурго, Джоре, Джоро, Жоро . Джоре е много специфично и рядко произношение и употреба. Жорка, Джорка се срещат също. В смисъл че българският език ги позволява тези игри със звучността, търси се благозвучието. По подобен начин като погледнете думата змей, или змия при тюрките и ще ги видите всичките тези разновидности в произношението. В съвременният български се е запазила частично тази предпочитаемост към "джокането" , което едва ли е толкова характерно при другите славянски езици. (тука рискувам славянските експерти да се нахвърлят заради последното: затова да се застраховам - моля поправете ме ако съм в грешка!)

За равенство и дума не може да става, говорим за близост. Към кой от всички тях е най-близък прабългарският се водят спорове. Да добавя и карачаево-болкарски към същата група. И кримо-татарския също. Прабългарският се оказва нещо като централен и обединяващо звено за всички тях.

Ти го казваш това, необосновано и без никакви данни и факти. Няма нищо глупаво в това един народ да си говори майчиният език и след 200 години пак да си говори същият език. Не знам по каква причина реши че това е глупост. (или да ползваме аргумента че тюрският излязъл от мода)

Ти в заслепението си да доказваш собствената си теза си готов да зачертваш дори и примерите в които фактите говорят в твоя полза. Прабългарският на прабългарите от 6-7 век и волжско-татарският език от 9-10 век са един и същи език. Ние условно си ги наричаме с прабългари, за да различаваме тюркско-говорящият им период и последвалата славянизация , тоест превключването към славяно-български. При волжските българи обаче такова превключване няма, а дори и да има е много по-слабо като езикова промяна.

Човекът дава много добро обяснение как смесването с ирано-говорящи или с перси влияело върху тюркското произношение. Значи това смесване не е непознато за него време, също така той посочва и кои народи са минали през такова смесване.