tantin

Вие продължавате със смешките Пейчев. Въобще тая наука - лингвистиката за нищо я нямате. Ще кажете "тиквениците наречени от куртоазия учени лингвисти". След като не признавате лингвистиката и лингвистите - тогава от какъв зор се упражнавате във тези спорове и вербалистика? Директно си отворете една нова тема в раздел фантастика или реконструкция - и можете да превъзстановявате събитията на воля, както вашето въображение ви подскаже. Ние другите тук на база на писмени и други сведения ще продължим да възстановяваме доколкото е възможно развитието на събитията.

Така е. И генетиката им го доказва. Имало е смесване на индо-европейци с местното централно-азиатско население. Промишлен и административен център се очертава около Хакасия, там имат много намерени погребения от всички периоди и всички култури. По всичко личи че така наречените скити са много племена / или народи/ и едва ли са могли да се разбират помежду си на един език. На източната периферия на Скитското влияние се оформя тази бъдеща група на тюрките.

Малко по-сложно е за обясняване. Точно там до Алтай / Хакасия има голямо засичане на Афанасиевци/ андроновци и местното неолитно население. Така се формира една от групите на скитската култура, а на същото това място се заформят и тюрките. Археологически те ги разделят на няколко такива периода, различават ги и имат стратификация по време. От там минават или по-точно идват хуни и прабългари. И ако разгледате погребални традиции може и да откриете това дето нас ни интересува.

Пак продължавате със смешките, за което благодаря, че ни разсмивате. Праславянския е условно казано, общ език. За него се предполага че се е отделил от общия балто-славянски език. А от пра-славянския се е появил така наречения старобългарски. Прабългарския вече се пробвах да ви разясня че е тюркски, от групата на ранните тюркски езици. Сроден с чувашки, татарски, кабардино-балкарски, кримско-татарски. Тези думи дето вие едва ли не твърдите че били пра-български са си чисти славянски думи. Аз мога да се включа в дискусия относно славянските диалекти: склавински, антски, новгородски, солунски и прочие - но докато вие не си оправите понятията относно пра-български - няма особен смисъл..

Не е много написаното там - по паметните плочи - погребенията. Записани са разни дати, години А чувашкия го смятаме за жив наследник и най-близък до прабългарския. Вече давах множество коментари - примерно за канартикин. - кана на утрешния ден. Не изключвам ако в прабългарския има много иранизми. Но какъвто и ще да е бил прабългарския - славянския стои много встрани от всичките версии на тюркски и ирански.

Смешките ги разправяте вие Пейчев. И затова тази тема продължава да бъде интересна. Интересно как говорите смислени неща и после като отворите портомонето със смешките сте способен да ни затрупате за нула време с какви ли не хипотези - парадоксални, абсурдни и незнам още какви си. Старо-българския език - това е праславянски, съвсем запазен и съвсем автентичен език. А ако го сравните с латински и с авеста/ санскрит - можете да видите и точното място, как се е развил през годините и как е достигнал до това положение. И никакви прабългари, никакви сармати и иранци не са го пречупили или прекроили както на много им се иска. Прабългарския си го има документиран във Волжска България, имаме остатъци от него по календара и в именника. Имаме дори и думи - наследени в имена на селищата и в българския език - предимно диалектни малко ползвани вече думи. Който желае може да изрови такива думи. Но понеже върху тези прабългаризми се е изсипал голям пласт от турски, арабски и персииски нови думи - то ясно е че прабългаризмите до голяма степен са изменени и модифицирани от турцизмите.

Има разни експерименти дето научават кучета или мечки да смятат, да правят елементарни операции по събиране например. Още по-интересни експерименти има с медузи и октоподи. Особено онези дето си сменят цвета и се оцветяват в зависимост от средата. На една такава цефалопод - на български сепия или главоноги - тези животинки са подобни на плоски риби, но имат структурата на октоподите.. Та правят си експеримента в който слагат на дъното шахматна дъска. Животинчето 2-3 минути разучава разцветката, проектира я в мозъка си. И накрая дава отговора: оцветява се, но прави само 1 квадрат. Шахматната дъска с многото квадрати се оказва трудна задача за мозъка му. Има разни такива животинки които вършат не малко изчислителна работа.

Зависи от контекста. По принцип: "Сирене не ми се яде" е неправилно. Но ако кажем: това сирене не става за ядене. Такова сирене не ми се яде. Натъртва се че има нещо не у ред с това сирене. Правилното би било: Не ми се яде сирене... Българския език допуска свобода и съответно виждаме как непрекъснато се появяват нови изрази и конструкции.

Това е много пресилено. Вархонитите - авари или обри идват от изток, но бързо се изнасят на запад, понеже имат стара вражда с преследващите ги тюрки.

Нямаме никакви подобни сведения че Белград бил кръстен на или от българите. За сравнение прабългарски градове се казват: Саркел, Беленджер, Булгар. Белград си е на 100% славянско наименование. Град идва от градище, огородище, ограждам, заграждам. Городище. Беленджер - идва от Джер - което е прабългарско наименование за място, земя. Славянските наименования са лесно различими и никакво объркване с прабългарски не е възможно.

Пак ще си позволя да изразя несъгласие: всички славянски езици следват свой път на отдалечаване от общия пра-славянски език. Включително и българите. И полски, и чешки и руски -всеки един от езиците се раздалечава по свой начин от останалите. И всеки един от тях запазва по собствен начин определени прилики. Така и новобългарския - реално по структура търпи доста изменения, но пък запазва лексика и думи. В някой отношения новобългарския стои по-далеч, но пък в други стои по-близо.

Ами след като сте ги чели би трябвало да сте забелязали някои особености на Новгородския диалект. Имаше интересни сведения за особеностите на съвременния новгородски диалект и те също са в посока "ъ". Така че за ваша изненада има подобие на нашите говори и при това доста далеч на север. Свързват се предимно със славяните анти.

Румънската версия/ влашки/ ме затрудни малко в тази си част: Но все пак и това се поясни: пие кръвта на сиромасите - bea sângele săracilor / на съвременен румънски/. Това се произнася като / беа сънджеле сарачилор/ . sângele /сънджеле/ https://translate.google.com/?sl=bg&tl=ro&text=пие кръвта на сиромасите&op=translate (можете да чуете произношението от гугъл) Вижда се че в "sângele" - "н" не се произнася, понеже е носово " а", при това те го произнасят като нашето "ъ", Москополец го е записал с гръцката омега. "ТЗ" - се произнася като дж . И така получаваме "сонджеле", "со:джеле" , за кръвта. μπια σωτζηλε οι σαρφαηλορ / οαρφαλορ / Интересно се получава и за сиромасите. В съвременен румънски сиромах е săracilor . (Borrowed from a Slavic language, compare Serbian sirak, Bulgarian сирак (sirak)) Може да се спори дали наистина румънците са го взели от славяните или от албанците. Версията на Москополец изглежда по-близка до албанската версия: "varfërve" . Но може и да е подобна на сегашното сарачилор. Ако е втория вариант - имаме леко несъответствие в първата буква, възможно е Сигма да се е изтрило и да е останало само О. Тогава записа на Москополец би бил сарФа_лор .. Сравнете алб. "varfërve" - "сарФа_лор" ( или оарфалор) и съвременен румънски: săracilor .

Και ο αρχοντες της καλής τέχνης πίνει το αίμα των φτωχών. - автоматичен превод от гръцки: А майсторите на изобразителното изкуство пият кръвта на бедните. - албански: pinë gjakun e të varfërve - пие кръвта на бедните Вероятно се имат предвид също занаятчиите, майсторите -господари на чираците. Щото се визират занаятите, майсторите на занаят. (хубави занаяти , καλής τέχνης)

И последен абзац за днес: И архонтите, со харно занаят пият карфот на сиромасите ! И архонтите с харния (добър) занаят пият кръвта на сиромасите.... С този си израз и в превод на 4 езика Даниил Москополец направо се нарежда при борците са класовата борба и справедливост. Учудвам се как му е хрумнало изобщо да публикува такива класови лозунги и изрази ... Ако не бях се натъкнал на тоя израз можеше и да не си правя труда да ви давам тези по-горните примери, но все пак си заслужава. Първо - ще попитате кои са тези архонти? Отговор ни дава албанската версия: това са коджабашиите. коджабашия - селски кмет, старейшина. Коджабашията (κοτζαμπάσηδες, hocabaṣı) е селски кмет, своеобразен старейшина и местен първенец в османска Румелия. Добре е да се знае, че същата дума си има българско значение - архонт. На влашки са го изписали като архонзил , а на гръцки е αρχοντες - господар. Και ο(i) αρχοντες της καλής τέχνης πίνει το αίμα των φτωχών. ( на съвременен гръцки) Dhe mjeshtri (κοτζαμπάσηδες) i zanatit të mirë pi gjakun e të varfërve. Виждате сами как Даниил Москополец е сътворил доста революционен превод насочен срещу класовото неравенство и срещу престъпността в османската империя. Това е доста смело писание за онова време.

Току съдниците и пасаите уголват ( оголват, обедняват, грабят) света. Така съдниците и пашите оголват света. Тука е много интересно в тази част да се видят различните версии. На албански: катиларат , пасаларят ВЛАШКИ: катаслли и пасаларлли гръцки: критаи и пападес За превода на тези изрази най добре се получават следните сравнения: кехая - съдия паша παπάδες - свещеник .. В гръцката версия си се разбира директно "свещенник", поповете. Обаче в румънската версия е по-бизко до "paşalar" Paşalar - със значение на знатен, благородник, подобно на пашата, човек с високо положение, високо-стоящ в йерархията.

1 . И харамиите излезает нокья и казает (казнет) карваните. Разбойниците излизат нощем и крадат керваните. 2. Възможен е и друг вариант: Харамиите излизат да гонят (преследват) и да грабят керваните. ---- В тази част не ми се получи добро съвпадение по версиите, но като цяло смисъла се подразбира. Οι ληστές βγαίνουν το βράδυ και κλέβουν τα καραβάνια. Grabitësit dalin natën dhe vjedhin karvanët. Tâlharii ies noaptea și fură rulotele. Харамий се ползва в смисъл на нощни разбойници, крадци, грабители. Хайдути. Същата дума на влашки се казва "haramislli", а на албански ги наричат: курсарате. (корсари).

И коприната и пампукот нека го ткайят . ( и коприната, и памука, нека да ги тъкат). Тук е интересна думата за памук: на гръцки го записват като βαμβάκι . На влашки е pumpakly . Българската версия е "пампукот" .

На страница 25: Български: Жените и невестите и дзупите ( момичетата) нека предат со фурката , со вретоота (вретената) . Гръцки: Γυναίκες και νύφες και κορίτσια (ας γνεθουν) - нека родят αφήστε τα να κλωστούν με το δόρυ και τον άξονα. Албански: Gratë dhe nuset dhe vajzat le të tradhtojnë me hurka dhe me bosht. Влашки: (румънски) Femei și mirese și fete lasă-i să trădeze cu suliţa şi fusul .. Прави впечатление израза "дзупите" за момичета.. Ползва се в албански и българския диалект.

Днес ще ви предложа няколо фрази от този речник:

Преди време започнах да превеждам отделни фрази от речника , в темата за "Двуезичие в Първата Българска Държава" . Речника на Даниил Москополец съдържа около 100 страници с фрази на 4 езика. Достъпен е в интернет: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/87/Eisagogiki-Didaskalia.pdf https://bg.wikipedia.org/wiki/Уводно_обучение https://bg.wikipedia.org/wiki/Даниил_Москополец . Това обаче е обемиста работа. Не зная дали има направен пълен превод по този речник. Интересно е също сравнението с другите 3 езика: влашки, гръцки и румънски.

Ползвани са по-стари карти, това е някакъв препис. Примерно виж тази карта: https://en.wikipedia.org/wiki/Early_world_maps Anglo-Saxon Cotton World Map (c. 1040) Ако погледнеш къде е България, ще видиш че Тракия си е дадена като Тракия, а България е показана в рамките на Кубратовата България - далеч на север.

Предпочитам древните карти, щото са автентични. Там са дадени и имената на околните, планини реки, племена. На картата на Пьотингер се виждат районите с многобройно население - изписани са с по-големи букви. Малки селища и малки племена се изписват с малки букви. Когато е правена картата на Пьотингер все още прабългарите и хуните ги няма. Предимно гръцки колонии, траки, гети, сармати и скити. Затова много я предпочитам тази карта, тя е като запечатана снимка от 3-ти век. После за 9-10 век има други карти.

Подобно на града Синдика - до Кимерийския Босфор - имаме Хераклея Синтика - който е гръцки/ македонски град до сегашния Петрич. Най-вероятно Синтика е колония на Пеонската Синтика. В съседство до Синтика виждаме разположени Ахеи и селището им Ахеон. Виждаме неточност в картата на Пьотингер относно местоположението на Херсонес, но това е разбираемо. Дотолкова са им били географските понятия по онова време.