tantin

Не че ми пречиш, напротив. Опитвам се да ти помогна, обаче ти така си се вкарал в безизходицата, че дори и да ти дам готовото решение няма да го прочетеш. Ето едно образователно филмче: Тука се показва как се сумират скорости при две относителни координатни системи с отчитане на релативистичните ефекти. Това е максимално близко до твоята ситуация с влака: имаш неподвижни релси - К0 , подвижен влак К1 и подвижвн наблюдател - К2. Ако искаш да отчетеш релативистичните ефекти - трябва да ползваш постановка подобна на показаната тук с две КС в които се отчита 2 пъти релативистичен ефект.

Никакво опровержение не е имало и никакъв парадокс или противоречие не е показано. Цялата тая тема е на халост. Не знам вече колко пъти бе обяснено че движещата се отсечка (влака) си остава винаги проектирана към линията (релсите). Цялата постановка на задачата не бе поставена с цел да се покаже ясно и разбираемо някакъв истински проблем или противоречие, а се тръгна от грешно твърдение за свиване на влака и отместване на колелата от релсите. По принцип не съм за "блокиране" на теми, но ако администраторите решат да я заблокират тая тема бих го подкрепил. Не виждам никаква полза от подобни слабонаучни спекулации.

Ново мащабно изследване на Дейвид Райх, Ник Патерсън и множество други участници. https://www.nature.com/articles/s41586-021-04287-4 Някой ако може да сподели достъп към статията. Имало е масивна миграция към Британските острови. Може би това е било по времето когато Острова е бил все още полуостров .

Не знам как ги прилагаш тези ГТ и ЛТ, но повече от очевидно е че си в грешка. Опитай се сам да си откриеш грешката. Аз се пробвах да ти помогна , но не успявам да те убедя. Сканер също ти казва очевидни неща. Аз нагледно показах какви изкривявания и усуквания можем да очакваме. Но тези изкривявания и усуквания са подобно ефекта на смачкания лист. Контура на рисунката по листа ще следва точно 1към 1 формата на смачкването. ( Този пример мисля че Гравити ти го даде). Заблудата при прилагането ГТ и ЛТ може да дойде в няколко направления. Не си отчел някакъв фактор. Има един куп 3Д софтуери дето можеш да визуализираш по формулите, за да не го смяташ на ръка. Хвани се, напъни се, ти можеш. Някаква дребна грешница правиш. Това е като задача за 5-6 клас.

Но точно в това е проблемът В системата на наблюдателя релсите и влакът са в различно състояние и по тази логика би трябвало наклоните им да са различни в тази система. Но от друга страна наклонът на релсите и наклонът на влака задължително трябва да са еднакви - да съвпадат напълно! - при това не само в системата на наблюдателя, а и въобще във всяка една система. Т.е. ако в някоя система наклонът на релсите НЕ съвпада напълно с наклона на влака, влака наистина ще дерайлира Да уточним още нещо от гледна точка на наблюдателя: -вече обяснявах по-горе как се нарушава успоредността по отношение на релсите при движещ се наблюдател. Сега нека да разгледаме статичен наблюдател. Успоредността по релсите я запазваме.. Но все пак се появява друго нарушение в успоредността спрямо траверсите. Причината е в забавянето на светлината от по-отдалечените участъци на влака. Показал съм го на схемата.

И аз не съм на 100% сигурен, но идеята е че линиите които са успоредни в далечината при приближаване към тях със "светлинни" или съпоставими спрямо светлината скорост ще ни изглеждат усукани. В безкрайността успоредността се запазва. Но колкото повече ги доближаваме - толкова по- изкривени стават. При скорост равна на светлинната ще получаваме картина само за коридор от 45°. Светлината настрани и назад няма да може да ни застигне. Ще бъде тъмно. Въобще картината много се изкривява.

https://www.desmos.com/calculator/pc7azsxteh

Пропускате нещо: Лоренцовите трансформации минават през пространството на Минковски. Погледнете в пространството на Минковски какви са трансформациите: как се проектират права, правоъгълник и окръжност. Ще видите че при преход от една КС към друга стават такива усуквания.

Ето как биха изглеждали релсите в зависимост от приближаването на наблюдателя към тях с голяма скорост: Формата на влака ще следва релсите. Може да донарисувате влака по-точно от картинката която дадох по-горе, относно долната - предната страна спрямо наблюдателя.

Няма привилегировани страни на влака. Има задължително условие да се спазва едновременност на събитията за време и място. Ако в даден момент се намират едновременно релсите и някаква част на влака, то наблюдателя ще трябва да ги зарегистрира в едно и също време, това е съвпадение на събитието. Ето как ще изглежда истинската изкривена картина за нашият движещ се наблюдател: Уточнявам: по средата е свиването на дължината, резултат от релативистично голямата скорост. Това нарушава и успоредността на жп-линиите. Изкревянето на формата на влака следва жп-линията, по условието за едновременност на събитията. Следващото изкривяване е по траверсите - траверсите също ще придобият изкривен и усукан вид. Предната част на влака - имаме сива област. Това е частта на влака , придвижила се напред по време на движение, но информацията за това пристигане не е пристигнала още до наблюдателя. В задната част с жълто съм дал фалшивата опашка - това е информацията от предишното положение - пристигащо със закъснение. Подобно на опашката на комета. Както виждаш няма привилировани страни или точки. за удобство съм дал предната линия като права, но в реалност и тя би се изкривила подобно на горната жп линия. Изкревянето на двете линии няма да е едно и също. Колкото повече наближаваме жп-линии - толкова по-изкривени те ще станат, а тези от безкрайността ще са идеално прави.

Наистина ли искаш да го чуеш? Ако искаш да го чуеш, чисто и просто провери как си стигнал до такава некоректна картинка на втората схема. Едновременността на място и време изискват да спазваш тази едновременност по посока на релсите. Някъде имаш грешка в прогнозата. Можеш да усукваш, можеш да изменяш по времето - примерно задния край идва със закъснение, можеш да очакваш дори и някакви ротации. Проблема ти идва от сложното задаване на позицията на наблюдателя. Очаквания от теб парадокс няма да се случи. Има допълнителни изкривявания по картинката които не са взети под внимание.

Да, възможно е. Квантовата механика ни дава всевъзможни примери за това как една частица се намира на много места или пътува едновременно по множество пътища. Ти поне нали уж беше застъпник на КМ ? Времето във времевата система на летящия фотон има съвсем друго измерение. За летящия фотон няма време.. Има само начало и край на съществуването му. За да е още по-объркана картинката: летящия фотон не е само на тези 2 места, а може да е на още безброй места по всичките възможни траектории. В отправната система на Фотона имаме Нулево Време и цялото пространство на Цялата Вселена.. Фотона може да я обиколи цялата тази система за 0-во време, но къде и в кой момент ще приключи съществуването му зависи от други фактори: примерно сблъсък с някой електрон или измерителната система на нашия изследовател.

Понеже стана дума за възрастта на информацията: примерно получаваме светлина от далечна звезда, но докато информацията пристигне до нас тази звезда вече е угаснала. Не съществува. Тоест звездната картина е една умряла картина, вероятно 50% от звездите които наблюдаваме нощем вече са умрели, изгаснали.... По този въпрос едва ли има нужда да спорим.. Обаче в цялата тази картина на полу-умрялата вселена изниква още един въпрос: знаете ли колко е стар фотона, който ние получаваме като зрителна картинка? Знаете ли колко време е изтекло за фотона, който е тръгнал от умрялата звезда и е дошъл при нас за 5 милиарда години наше време? Отговора е 0 секунди.... Точно така: чиста 0.. Времето за което фотона е пристигнал от далечната умряла звезда до нас е нула. (измерено във времевата система на летящия фотон) Щото СТО и другите теории доказват че при движение със скорости на светлината времето става нулево.. Представете си че сложим едно огледало и отразим тоя фотон на обратно. И така пак за 0 секунди фотонът ще се върне обратно при вече умрялата звезда, но тая звезда ще я няма от много милиарди години време. Значи че един фотон може ей така да си пропътува из цялата вселена и да направи преход от едно време-място - да се отрази в друго време място и да се окаже в съвсем друго време-място. Такива огромни разлики се получават заради скоростите , но във Вселената на пространство -време - това е напълно допустимо. Времето тече с различни скорости в различните точки на пространството.

Аз подозирам че нашият участник в проекта на Райх е влязъл в противоречие с групата на останалите и нещо не могат да се разберат по въпроса за усуните или траките. А отделно че трябва да опишат за всяка проба - откъде е, откога е датирана, в всякаква съпътвстваща информация. Едва като съберат всичко ще публикуват официално и неофициално. Вероятно на нашия участник са му забранили строго да изнася информации от кухнята.

Защо разтягате излишни локуми? Тези неща са от Физика за 5ти клас. Координатна система, отправна система, реалност.. Най-простото е с влака: единия учен седи във влака и прави измервания. Друг учен седи на земята и прави същите измервания. После си сверяват сметките. Дори не е нужно да са учени. Може да са търговци, продавачи на слънчогледови семки. Един килограм семки в движещия се влак същото ли е ако влака е спрял? Вие знаете отговора за семките.. но това е пример за КС.

Не е така. Ти грешно тълкуваш. Тази константа С се получава по един куп пътища. Един куп уравнения стигат до тая константа. В тоя смисъл това е универсална константа. Както щат да я измерват, в какви да е КС, все се стига до С... Оказва се че това С = скорост на светлината. Но същото С е равно и на един куп други неща. В тоя смисъл е универсална константа и дори не зависи от инерциалната система в която правиш измерване.

Гравити направи забележка: че трябва да правим разлика между 1. това което вижда наблюдателя ( мираж), и 2. това което се е случило в действителност.

Браво, Танитине. Така ме развесели. Виж сега друг парадокс: тази картинка на теб ти се вижда нормална ... а когато аз кажа "чакайте бе, хора, това не е нормално", ти го броиш за ненормално Тази картинка е напълно по СТО. Докато ти винаги изкарваш науките че са грешни, а твоите представи за "верни". Аз директно ти го доказвам че наблюдателя получава изкривена картина и няма никакви начини и методи тази картина да бъде поправена. При това в зависимост от позицията на наблюдателя имаме различни изкривявания.

Да го кажем така: "Миражите" са единствената форма под която ни се представя "действителността". По-действителни от миражите са науката (и "СТО",) чрез които ние разкодираме тези миражи, за да разпознаем действителността.

Всичката информация за действителността идва в най-добрия случай със скорост на светлината. Или както ти казваш - мираж. Нямаме никакъв, абсолютно никакъв друг начин да получим едновременна или предварителна информация относно далечната действителност. В такъв случай ни се налага да приемем че реалността е "мираж" .

А ако наблюдателя е застанал от едната страна на пресата, то картинката която той ще регистрира е нещо такова: Предполагаме че успоредността се запазва. Но понеже нямаме абсолютно време, то виждате какви изкривявания във формата и успоредността се получават.

Нямаш никакъв начин да го докажеш, че една такава звезда вече не съществува. За наблюдателя на земята това са събития в реално време. (звездата съществува). За учен - изследовател - въоръжен с подходящата теория и инструменти - звездната картина е вече историята на едно умряло минало. (звездата не съществува) Да речем че изследователя направи прогноза че за 5 милиона години звездата ще е угаснала. Трябва обаче да минат тези 5 милиона години и едва тогава ние ще установим че това "угасване" действително се е случило. Дори бих допълнил предния отговор: Колкото и желязна да е теорията, колкото и самоуверен да е Ученият-изследовател - не може да се предскажат събитията от бъдещето. Примерно сметките покажат че за 5 милиона години някоя звезда е угаснала. А ние получаваме тази информация 3 милиарда години по-късно. Докато седим на земята и чакаме звездата да угасне - представете си че идва една комета от съседната система - вкарва допълнително термоядрено гориво към угасващата звезда и удължава живота на тази умираща звезда с още 15 милиона години.... Теоретически такава концепция е възможна.. Но какво се е случило в действителност - само и единствено наблюдението - реалната информация от мястото на събитието може да го потвърди или отхвърли.

Нямаш никакъв начин да го докажеш, че една такава звезда вече не съществува. За наблюдателя на земята това са събития в реално време. (звездата съществува). За учен - изследовател - въоръжен с подходящата теория и инструменти - звездната картина е вече историята на едно умряло минало. (звездата не съществува) Да речем че изследователя направи прогноза че за 5 милиона години звездата ще е угаснала. Трябва обаче да минат тези 5 милиона години и едва тогава ние ще установим че това "угасване" действително се е случило.

Това е елементарно. За наблюдателя, застанал отпред по средата информацията от средата ще пристигне най-напред. (понеже скоростта на светлината е крайна. ) Забавянето на пристигането от страничните крайща ще има ефект на изкривяване на линията на горната преса. Долната преса е неподвижна и при нея няма да има такъв ефект на изкривяване.

Ето за пример как ще изглежда влака ако наблюдател е в точка B или в точка C. Приемаме че наблюдателите в тези 2 точки са неподвижни, а влака е с голяма скорост, съпоставима със скоростта на светлината.