tantin

Здравейте отново и благодаря за вниманието към тази тема. Защо свързваме прабългарите с Алтай? Ами имаме множество причини - а това са все данни, исторически, лингвистически, генетически. Първо - това е границата до която достига Скитското влияние. Приблизително до него район откриваме белезите на единна скитска култура: а това са икономически и културни връзки - сходства в оръжия, погребения, накити. Там е икономическия център - разбирайте по-точно металургичен център - обработка на метали, производство на оръжия. Това икономическо и военно преимущество се проявява в господството на този регион - превръщането му в център на множество държавни формирования. Тези държавни структури имат няколко хилядна история и също така изпитват влияние както от Китай така и от Юг - Персия. Забелязваме смесването на всичките тези елементи: скитски, индо-европейски, тюркски, китайски, хунски, Кети, манджури-евенки. В тази сложна зона се формира мощния съюз на хуните. Има такава хипотеза че хуните - това са прабългари. Толкова много народи са обхванати от това разрастване на Хунския съюз, че към днешно време е много трудно да ги разграничим, да ги проследим или да ги разединим. Във всички случаи обаче хуно-прабългарите не са славяни. Именно хуни и прабългари завещават една сложна йерархична държавническа структура, това което по-късно формира Кубратовата и Аспаруховата България.

Да оставим Пейчев да си развива тезите на спокойствие. Аз доста примери съм дал за "прабългарски" езикови остатъци. Прабългарският елит и родът Дуло се заобикалят с верни служители, включително византийци и славяни . След като не са оставили писмен "прабългарски" език едва ли има смисъл да се упражняваме в лингвистични упражнения и да доказване алтайски, тюркски и прочие. Предполагам че княз Борис и сина му Симеон изиграват решаваща роля в покръстването и тоталната славянизация. Имаме достатъчно примери че в ПБД са се ползвали много езици: гръцки, латински (влашки), древно-славянски , пра-български, някакви остатъци от тракийски. Тракийския вече е бил достатъчно умешан с гръцкия, така че за отделен тракийски- (гръцки диалект) трудно можем да говорим. В западните покрайнини на ПБД със сигурност се е говорело на илирийски или някакъв сходен с албанския.

А защо забравяте да кажете че същинските българи - прабългарите имат директна връзка с хуните и Алтай? Много елементарно е да се твърди че древните българи били чисти славяни. Развитието на славянската писменост, църковно-славянски , книжнината - това са закономерни процеси в държавата, основана от прабългарите. И какво от това че прабългарите имат "номадски" произход, какво от това че далечния им език бил алтайски? Какво от това че намираме връзка с чуваши и едни други средно-азиатски народи и култури? Това е старата България, харесва ли ви или не - няма значение. Историята е такава каквато са я създали предците. А не такава, каквато на някои им се иска.

Нова порция тантиновщина, нямаща нужда дори от коментар. Айде Скептико!!! Много не на място. Коментарите на "тантин" вече са скъпи и платени. Нямам повече време за "беневолство", достатъчно безплатно време съм отделил на тоя форум и историческите тематики. Намерете си друга референция, нещо по-актуално, гледам че вече нови и по-достойни явления са се зародили из темите.

В тази презентация Александр Громов разяснява по един много разбираем начин идеята на квантовата механика, базови понятия от векторната математика, принципа на конструиране на вълновата функция и най-прост оператор за измерване на стойностите. Забележете също , че той нарича вълновата функция " вектор на състоянието" ...

Наблюдаваната реалност е триизмерна. Твърдо-триизмерна. С една особеност: по време на ГВ е имало въртеливо движение и при създаването на Вселената се е получило по-голямо разтягане в равнината на въртенето. В общи линии пространството е симетрично и в 3-те посоки, но въртенето нарушава симетрията. Да речем че въртенето е по третата компонента -Зет. Ние можем да игнорираме въртенето - както при Земята и да приемам че света се върти около земята. Можем да игнорираме зет оста - и да приемем че земята е плоска. Можем да игнорираме У оста и да разглеждаме само движение по Х. Това са все условни абстракции. Но реалността не можем да я сплескаме. Можем обаче да разглеждаме частни случаи на реалността и на тази база да извеждаме по-сложни и обобщени модели.

Аз бих го казал че е епоксиден полимер със странично захванати течни кристали.

Вижте филма "Загубени в превода". Темата е за Япония и голямата разлика в културите. Има и друг паралелен разказ в историята ..

Тази едновременният се доказва чрез пространството на Минковски. Доколкото си спомням на времето аз я правих тази графика и я сложих в Уикито, но може и да греша.

Именно, и аз си мисля че процепа беше със строго зададена ширина и дебелина.

Интерференчни картини се създават непрекъснато. Ако обаче светлината идва не от един, а от множество източници то ще се създатат множество интерференчни максумуми и минимуми , а тяхното обединение ще ни даде сравнително равномерно остветяване или някаква разцветка според конфигурацията. Дори и в съвременни условия изстрелването на единични фотони е много трудна и почти невъзможна задача. Първият процеп при Юнг е решил именно този проблем - да създаде един източник на светлинна вълна възможно най-близък по характеристики към кохерентна светлина. Най-вероятно е ползван и цветови филтър за да се изолират светлинните лъчи за точно определен цвят.

Покрай примера с излъчване/приемане на светлината имаме още един много тънък момент: Знаем че времето се скъсява при ускоряване на частиците, а при достигане на скоростта на светлината времето става НУЛЕВО. Какво означава това? Примерно слънцето излъчва фотон и ние го получаваме на Земята.... Обаче ние трябва да чакаме 8 минути преди този фотон да пристигне до земята ни. Но ако часовник беше закрепен за същия този фотон - то този часовник би отчел НУЛА време. На практика момента на излъчване и момента на приемане на фотона би трябвало да е един и същ по мерните единици за този фотон. Слънцето налива енергия, наблъсква я в порция кванти опаковани като Фотон. Тази порция под формата на поле - пътува по права линия и по всичките възможни пътища и линии (според Файнмън) - и в абсолютно същия момент присветва някъде на Земята, затопля, осветява, бута електрон или каквито други ефекти има да сътвори. Защо обаче са тези 8минути? - Това е земно време за чакане. Това е разтоянието, измерено в относително време. В часовниково време на Земята. Причината за това забързване на Земното време е че докато светлинния лъч измине пътя от слънцето до Земята, то електроните обикалящи около атомите ще направят много милиони пъти обиколка около ядрата - за същото това Нулево собствено време. През това време ще се случат множество други събития - примерно механични , придвижвания, разпадания, поглъщания и други. В крайна сметка стрелките на земята ще се завъртят с цели 8 минути, докато стрелката движеща се с фотона няма изобщо да се повлияе. Енергията на фотона идва директно от слънцето, намирайки пролуки, процепи и удряйки се право в интерференчния максумум. Разбира се тази "времева разлика" е малко или много смущавща. Защото ние смятаме че фотоните от слънцето достигнали до нас са вече остарели с цели 8 минути. А в действителност не е така. Фотоните от Слънцето идват до нас от "Бъдещето", Сегашно, минало и бъдеще се преплитат в едно единно събитие. Реално излъчване и приемане стават в едно и също време, но локалните часовници на Слънце, Земя и Фотон са несинхронизирани и тик-такат с различни скорости.

Покажете ако може препратка към цялото описание на тоя процес, също ако може да обясните какво е това "керн" или както вие наричате сърцевината. Това с многократното създаване на всяка стъпка не ми се струва реалистично, понеже така би се намалила скоростта на електрона на много порядъци.

Отговора, изхитряването на Юнг би трябвало да е: първия процеп. От там тръгват сферични светлинни вълни,достигащи с почти плосък фронт до втората преграда. Освен това различните честоти на съставките би трябвало да създадат поредици от интерференчни максимуми и минимуми и дори да се получи разложение на светлината по цветове. Но понеже тези цветови ивици са много близки едни до други, то те ще формират едно светещо петно с цвят - светлината на слънцето.

За по-лесно - представяй си електрона като фотони, завързани на възел - фотоните имат вълнова характеристика, значи и електронът - също. Като цяло (керн+обвивка) това нещо сърфира по етер*. При всяка "стъпка" напред се образува отново (това е непрестанното образуване на частица), от подреждане на частиците на етера - вече разказвах хипотезата ми. И, сещаш се - няма етерен вятър. Ако електронът не се образуваше непрестанно, с обикновен двигател може да се достигне скорост над светлинната - няма какво да му пречи, да ограничи скоростта. Но - непрестанното му образуване "стъпка-изчакване на обвивка, нова стъпка..." и т. н. - има коефициент на съпротива наречен "маса" (забавяне по ОВ) - големината на масата е пропорционална на честотата на образуване на керна на частицата. Решава се въпросът с възникване на характеристиката маса - важно е, щото се обуславя и масата на мюона - 200 пъти по-голяма от на електрона, пък е като него по другите свойства. Движението на електрона изцяло се съобразява с околните полета - устойчивостта му като цяло е с непрестанно поглъщане-излъчване на околните фотони. Затова, в момента в който електронът "тръгне" към преградата с процепите, информацията от преизлъчените полета на отворите на процепите, му е като "пътеводна светлина". Преизлъчването е защото преградата е материална среда с атоми и електрони, и особено "ръбовете" са със силни потенциални разлики (чувал си за йонен микроскоп и за дифракция) - поглъщат от полето на електрона и, преизлъчват и към електрона - кохерентни на образуващите фотони на електрона. Та - по този път към отворите - електронът се образува с минимална енергия - върху подредено поле - за образуване на себе си - подобно "пилотната вълна"- надушва правилния път. След преградата с процепи - и двата отвора излъчват и разказват на електрона, къде е себеобразуване с минимална енергия за образуване. Предлагам да разгледаме по-подробно отговора на Малоум2 относно какво става между излъчване и регистриране на изтреляния електрон. Много е вероятно електронът да пътува под формата на фотон (пакет кванти) в развързано състояние. В тази си форма електронът може да лети дори със скорости надвишаващи тези на светлината в някои среди. (Светлината е също фотони но с друга честота). Ако обаче електрона е в завързано състояние ( фотон, завързан на осмица) - то скоростта на електрона е едва 1% от скоростта на светлината и дори по-малко. Значи подозираме че електрона излита във форма на фотон , а летящият фотон се себеобразува наново в електрон.

Мисля че имаш предвид разлагането в редовете на Фурие, спектралните линии и подобни. Там знам че е много сложно с изчисленията.

Интересен въпрос. А какво става с водната вълна когато се удари в скала? Предава се енергията на вълната към скалата, част от енергията се отнася от водата. Какво става при сблъсък на звукова вълна с преграда ? - нещо подобно. Получават се вибрации. При светлината - примерно при сблъсък на светлинни кванти с електрон - фотоелектричния ефект - електронът може да прескочи към по-горно ниво. Аз за момента не го виждам като чак толкова голям проблем. Сумата от вълновите функции на участващите частици от преди колапса е равен на сумата от вълновите функции на участващите частици след колапса. Да не забравяме че фотографската плака или измерителните уреди също могат да приемат част от енергията на вълновите функции. В тоя смисъл Вълновите функции трябва да бъдат коригирани със загубената от колапса енергия. Съгласен съм също че сапунения мехур (като визуализация на квантова частица) не би трябвало да се пукне и да изчезне, а по-скоро да бъде погълнат, разтворен. Или пък да отдаде част от енергията си ( вътрешното си съдържание на въздух) - и да се пренасочи в друга посока с променените вече параметри.

Е как кои? Знаем ги много добре кои са тези - несловесните: немци - нями, несловесни. Това е приблизително етимологията за немците, щото германците никога не са се самонаричали като "немци". Това си е типично славянско обозначение.

Квантовата вълна е подобие на сапунен мехур. Математическото описание го знаете - нарича се вълнова функция. Енергия не се губи и няма как да се загуби, защото или вълновата функция ще се промени или пък казано с по-интуитивен език - сапунения балон ще се спука. ПП. Относно вълновите функции на макро-обекти - бихме могли да доказваме също вълнови функиции и на кораби, коли , самолети.. Бихме могли да ги пращаме неуправляеми през процепи и да гледаме дали ще формират интерферентни максимуми в зоната на сблъсък с екран/ преграда/.

Добре цитирате Св. Синод, само дето некоректно интерпретирате. От това че Христос е носител на словото, изобщо не следва че последователите на Христос станали словяни... Това са си ваши интерпретации и ние вече многократно показахме колко несъстоятелни са подобни твърдения. Така като гледам по вашата логика имаме няколко вида славяни: -словяни - носители на словото - славяни - носители на славата. Да добавим и склавени - те не са носители а са си чисти роби... Значи 3-вида "славяни" ... Ако продължим така можем и до 10-тина вида славяни да ги изкараме....

Едва ли... Ако процепа е 4 метра и през него мине кораб с ширина 3 метра. Представи си също че кораба ще се блъсне на близкостоящия бряг на около 50 метра. Но имаме и втори процеп 4 метра . При преминаването през първия процеп кораба ще създаде вълна с размер 2-3 , а може и повече метри височина. Втория процеп ще служи като някаква клапа, през която ще се уравновесяват наляганията/ височината на водата от двете страни на бариерата.. След като кораба премине бариерата водата ще е достатъчно добре разклатена, така че най-вероятно кораба няма да продължи в директна права линия - а ще има отклонение предизвикано от собствените му вълни ... Независимо дали кораба ще мине през процеп 1 или 2 - то най-вероятно заради ефекта на тези вълни на средата сблъсъка ще е винаги в зоната на интерференчните максимуми. Ако си направим експеримент да наблъскаме 100 кораба - то можем и да получим една такава макро-картина на интерференция с макро-обекти.

Тука си мисля че се лъжеш Станиславе. Дори и големите обекти притежават вълнова функция. Примерно морските вълни - видя се че при минаване покрай препятствия пясъка и вълните зад препятствията добиват типичните интерференчни характеристики. Ако обаче започнеш да изпращаш засилени катери на скорост, неуправляеми и да ги блъскаш през процепите в брега - много е вероятно пак да ти се получи интерференчна картина. В смисъл че катерите ще минават през единия или другия процеп, но ще се блъскат на едни и същи места. Твърдя че интерференция може да имаме дори и при макро-обектите.

Много е просто: детектора работи с енергия. За да регистрира присъствието на частицата в единия или в другия процеп - детектора трябва да "получи" енергия, да я абсорбира. По този начин регистрираната и абсорбирана енергия няма да достигне до втория процеп. Няма да се създадат тези колебания на средата, където участва и втория процеп. Пространството и материята са толкова финни структури, щото намесата ни в една точка моментално (скорост С) влияе на процесите в другите заобиколни точки. Това е така да се каже вълновата функция на средата.