К.ГЕРБОВ

Прав си - не са ми ясни тези неща. Затова съм дал линкове към турските статии Прочети ги и ни обясни защо в тях са показани нашите камънаци със знака на Тангра. Турците правят връзка между тях. Аз ги посочих като факт.

За тези изображения се дава обяснение, че представляват Kayı Boyu’nu işareti. Виж тук http://www.turk.org.au/turk-tarihine-ait-yeni-sirlar/ За третото изображение се казва, че е от джамията във Варна. Виж тук http://www.kayiboyu.com/guncel/oguzlarin-unutulan-yurtlari-kayi-ve-karakecililer-koyu/attachment/oguzlarinunutulanyurdu3

За математиката не позна. И не обиждай историците, лекарите и пр. Заключения като твоите правят само Росен Тахов и Илия Луканов, които си подреждат „фактите”, както намерят за добре. Гол и бос си по темата. Мислех, че нещо ще ти влезе в главата. Уви!

Дай някакъв конкретен спомен на някой де, да видим за какво става дума. Аз сканирам, показвам, ти само ми дуднеш, че Обретенов лъже. Цитирай го това изказване, което аз го нямам и посочи къде се намира. Обретенов е единственият, който е видял как е умрял Ботев. Или му вярваш, или не. Тя историята може да се предаде и така: „според Никола Обретенов…” Може да кажеш и че сведенията на Обретенов са несигурни. Но от това, че има противоречие в спомените му, няма как да се обоснове извода, че той или Апостолов са убили Ботев! Ей това поне го разбери. Иначе конкретно по спомените можем да си спорим, но няма смисъл. Когато двама души са написали различни неща, или вярваш на някой от двамата, или на никой. Той и Росен Тахов, който раздухва тази истерия, по повод на едно такова различие между Обретенов и Клинчаров, заявява: „На Иван Клинчаров обаче може да се вярва. Той е сред най-сериозните ботеведи…” Вярата не е наука, мисля аз.

Сводката кога какво е писал Никола Обретенов вече я дадох. Не смятам да се въртя все около едно нещо. Кирил Ботев, също като Прокопи Дянков не е бил свидетел на смъртта на Ботев. В книгата със спомените на Каракостов няма „мнение на Кирил Ботев от 1938 г.” Има интервю с него от 1930 г. От него може да се види колко е бил компетентен Кирил, защото той през 1930 г. "лъже" (според вашето определение), че брат му е бил убит на Вола. Като считате, че от „извъртанията” и „лъжите” на Обретенов ставало ясно, че убиецът на Ботев е някой от четниците, вземете оформете една прилична история как точно е станало. Постарайте се да намерите поне още един факт за това, освен „много странното поведение” на Обретенов: лъже за смъртта на Ботев, както казват неприсъствали на нея четници и 50 години избягва да отиде на лобното място.

Ресавски, историята се пише с документи и факти. Възможно е да се правят предположения. Недопустимо е обаче, историята да се гради на подозрения. Предположенията и още повече подозренията се появяват в конкретен вид в зависимост от акъла на човека, който ги изказва. Има куп причини човек да не отиде някъде. Все пак навремето не е било лесно от Русе да се отиде във Враца, че пък после да се катери по Балкана. Доколкото си спомням, когато Обретенов е решил да покаже мястото, той е поставил някои условия за придвижването му до Враца и Околчица. По всяка вероятност никой не е канил Никола Обретенов да освидетелства точно мястото на смъртта на Ботев. Така излиза от това, което е написал той през 1926 г. Прочел в специалния брой на „Златорог”, посветен на Ботев (бр. 5-6 от 1926 г.), статията на Боян Пенев, че все още въпросът за лобното място на Ботев бил дискусионен, тъй като е имало много версии и едва тогава предложил сам да отиде и да покаже къде конкретно е било. Боян Пенев повдига въпроса за лобното място, защото тогава е имало объркване: едни твърдели, че Ботев е загинал на Вола, други – че загинал на Околчица. Истината е, че самите четници не са знаели наименованията наместата, където са се сражавали и някакъв местен овчар посочил на Захари Стоянов Вола като място на гибелта. По-късно се появява версията за Околчица. През 1901 г. живите четници, които отиват на място, установяват, че не е и Околчица, а Камарата. Но те се задоволили само с посочване на името. Димитрото също се е качвал на Балкана. Той казва, че кракът му не бил стъпвал на Околчица, но не посочил точно място, къде е загинал Ботев. Обретенов дори в писаното през 1926 г. е твърдял, че Ботев е загинал на Вола. Възможно е да не е искал да спори с бившите си другари, но когато се качва на Балкана, сам разбира, че не са Вола и Околчица, а Камарата. Можем да се съмняваме дали при въпросната скаличка е бил убит Ботев. Много хора не вярват, че е било там. Ти да не мислиш, че Обретенов е бил толкова глупав? Може и да се е опасявал, че напразно ще отиде да спори с хора, които ще твърдят съвсем други неща. То така и се е случило, като е отишел. Можем да се съмняваме и в други неща, но от това не можем да си направим извода, че някой от българите е убил Ботев. Прочети статията на Б. Пенев от 1926 г. и ще видиш, че на никой тогава още не му минава такава мисъл през главата.

Сред подкрепящите Ердоган има и тангристи.

Чел съм нещо от спомените на четниците. Имам „Ботевите четници разказват” на Никола Ферманджиев и „Ботев в спомените на съвременниците” на Стефан Каракостов. И в двата сборника като първа публична изява на Никола Обретенов се сочи статията му във в-к „Независимост” от октомври 1926 г. Преди това дава сведения на Захари Стоянов и Стоян Заимов, но както се вижда от написаното и отпечатаното от двамата, те са интерпретирали предаденото им с художествени добавки. И двамата обаче пишат, че Ботев бил убит от черкезин, и че Перо е бил в групичката при скалата. Това е от том втори на Каракостов. Действително е казал такова нещо, но пред турския съд през 1876 г. (в откъса горе става дума за това). Цялото поведение на Обретенов тогава, е да не споменава, че е бил един от „главатарите”. По време на разпита той казва, че войвода им бил Христо Ботев. На въпроса имало ли е и други главатари, Обретенов отговаря, че имало, но той не ги познавал. А на въпроса колко убити е имало и кой е бил убит, казва: „Не видях колко имаше убити, щото гледах да бягам, беше по-умно, но казаха ми, че убили са войводата и байрактаря”.

А какво е казал Дянков за смъртта на Ботев?

Само в Голямата базилика, което все пак е църква, а не цирк, беше показана атракцията: „Директорът на Националния исторически музей полива на премиера Бойко Борисов да си измие ръцете”. Водата била свещена, казваше Димитров, после се оказа, че в нея имало фекалии. Не се крийте зад изцепките на великия комбинатор Божо! Защо му позволявате да прави чалга с историята? Божидар Димитров разчита именно на наивниците. За кръщавките и венчавките си има действащи църкви, ама друго си е, много по-патриотично е, да го направиш в църквата в Плиска. А подбудите на „възстановителите” са чисто търговски, да се увеличат посещенията и от там приходите. Как трябва да се постъпва с търговците, настанили се в храма, е показал самият Христос.

Какво да му се обсъжда на „Александър Невски”? Всичко се вижда на него, знае се как е решено да бъде създаден, има си и име. Ти знаеш ли името на „Голямата базилика”? Знаеш ли кога са построени трите сгради на едно и също място? Има ред камъни и върху тях се градят всякакви фантасмагорични хипотези - колкото тя е по-патриотична и грандоманска, толкова е по-привлекателна. С тия аргументи, които привеждате, не виждам какво ви пречи, да застанете зад идеята базиликата да се изгради за трети път с най-модерни, много устойчиви материали. За какво трябва да се използват старовремски такива? В крайна сметка патриоти сме, а каквото направят българите, все е хубаво. И да не забравите вътре да сложите восъчните фигури на Наум, Климент и Ангеларий. Самъй балшой учьонъй вчера каза, че в базиликата е било работното им място.

Нямам представа. Не знам и къде се намира тази галерия. Аз ползвам само сайта ѝ за информация.

Не е много сигурно на кои прадеди е дело „Голямата базилика”. Първата църква може да е издигната от владетелите от Първото българско царство, но окончателния си вид базиликата е придобила по византийско време. Тогава са извършвани там сериозни строителни работи. Папата е дал парите, защото авторите на „въстановката” на базиликата в Плиска са предложили покривът да бъде като на фалшивата реконструкция от 1891 г. на първата църква „Свети Петър” в Рим. Drawing and graphic reconstruction of the Constantinian basilica over the grave of St. Peter in Rome. The figure shows, according to the caption, the building in 1450. In the right background, however, the Sistine Chapel can be seen, whose construction started in 1475 and finished in 1483. Since the foundation stone was laid for the new St. Peter's Cathedral in 1506, the drawing shows the state between 1483 and 1506. Drawing from H.W.Brewer, 1891 https://en.wikipedia.org/wiki/Old_St._Peter's_Basilica#/media/File:Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

В една арт галерия дават такива цени за произведения на Сокеров. Теофан Сокеров (1943 - ) - Аукционна Къща Виктория Теофан Сокеров (1943 - ) - Аукционна Къща Виктория Все пак това са картини с маслени бои: първата е по-малка, втората по-голяма. Показаните по-горе творби са графики с мащаб, като че ли на първата картина.

Продължавай спокойно да си излагаш идеята. Гербов не лепи балони.

Това, че главата ти не е русофилска, е ясно. Иначе ситуацията е като в трагикомедията на Илф и Петров: „Бият Паниковски!” Сам себе си залъгваш, Върбанов. Не харесваш и „демокрацията”, както твърдиш в друг твой пост. Човек, ако харесва обществото, в което живее, не пише с омраза. Ако нещо ти харесва в тази „демокрация”, то е, че тя ти дава възможност да изразяваш омразата си. А тя е към всички. Може би очакваш някой да те похвали за острите ти думи към миналото? Били достойни да бъдеш изпратен в Белене. Ти май се опитваш да се изкараш дисидент? Те обаче, се уредиха още 1990-91 г. Вижда се, че с изключение на един-двама, тук никой не ти обръща сериозно внимание. Това, което пишеш са глупости, Върбанов, и ако все още ти отвръщат, то е защото с неподбраните си и неадекватни думи дразниш хората - ти само това умееш. Някои подхвърлят каква ти е страстта – тя по-сигурно ще те прати в Белене. Ти един път не можа да разбереш това, което съм написал. За това се радваш на демокрацията, защото ти позволява да си дрънкаш, каквото си наумиш, да приписваш на другите неща, които не са вършили, а сам себе си да изкарваш в бяло. Време е обаче, да разбереш, че пишеш несвързани неща. Не всеки може да съчини такава идиотщина: „Българските диванни патриоти са руски поклонници, те се разграничават от атлантическите ценности.Макар че ако ги питаш не знаят какви са тия ценности.Те са същите като на братушките, но са им казали да мразят гейропата и те действат.” Мисълта ти не е ясна. Явно се опитваш да си обясниш действията на някои, но разсъжденията ти са примитивни: дошъл някой, казал на едни хора нещо и те веднага го възприели. Ти май не контактуваш много с реални хора, а за всичко съдиш по написаното в някои определени медии. Или пък получаваш инструкции отнякъде. Защо мислиш, че хората се манипулират така лесно, по себе си ли съдиш? Мислиш, че си намерил отговор на някои въпроси, но от написаното от теб се вижда, че не си наясно със самия себе си. Гузна ти е съвестта, но недей да я прочистваш с необосновани обвинения към другите.

Българските окупационни войски „заварили” короната в Охрид и я взели. По време на Царство България и Народна Република България управниците на държавата не са имали куража да я изложат. Идва школуваният в ДС безстрашен професор Божидар Димитров и я показва в музея, в който единствените собствени ценности са „трофеите” от Македония. При това заявява: крадени са, но аз няма да ги върна. Българите патриоти (познават се по лозунгите им „Българи, юнаци!”) ръкопляскат. Те разбират евроатлантическите ценности като: което съм успял да открадна, си е мое. В театъра на това му викат „фарс”.

Канал 5, Македония: Дали новото правителство в България ще върне македонското културно наследство? 12 Юни 2013 | 16:52 | Канал 5, Македония Дали новото правителство на България ще върне македонското културно наследство? Правителството на новия премиер на България Пламен Орешарски има шанс да поправи грешката на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид да върне короната и жезъла на Свети Климент. Това се казва в материал на македонската държавна агенция МИА, цитиран от скопската телевизия Канал 5. „Скъпоценната корона на Свети Климент е била открита и взета от къщата на семейство Филипче в Охрид”, се казва в материала. „Когато Българската армия през 1915 г. се е доближила до Охрид, най-видните граждани са се разтичали по църквите, за да скрият онова, което може да стане плен на окупаторите. В тази акция, тайно са били спасени десетки предмети от охридските църкви. Охридчани знаели, че са скрити на сигурно и никой няма да ги предаде на българите. Разбирайки какво е станало, българският владика Борис, който също е пристигнал в Охрид, предприел акция за откриване на охридските скъпоценности и да ги закара в София. Сред тях е скъпоценната корона на Свети Климент, която е стара повече от 11 века. За тази цел организирал тайна мрежа на свои информатори, за да открият къде и в кои граждани се намират ръкописите, предметите и другите скъпоценни предмети с историческа и културна стойност. Прибирайки информациите, той направил списък от 80 скъпоценности. За да ги събере, извикал на помощ Българската армия от гарнизона в Охрид. Търсеното е продължило с месеци, а акцията започнала от къщата на авторитетния гражданин Георги Икономов, където лично са влезли владиката Борис, полковник Пешинов, неговия адютант, поручик Найданов, подпоручик Михов, офицер от 23-ят пешеходен полк и висшия полицейски следовател, поручик Цеков. Полковник Пешинов веднага е информирал, че имат данни, че в къщата се намират големи скъпоценности от историческо значение, като плащеницата на Андроник Палеолог и летописите на Йоан Скилица. Понеже парализираният свещеник Икономов не е могъл да помогне в търсенето, полковник Пешинов е заповядал на редник Иван Безлев да отвори насила всички ковчези в къщата. В първия опит бил открит само летописът на Скилица. Разследването продължило в къщата на Спространови в Охрид, които накрая трябвало да признаят, че плащеницата е в къщата на Икономов. Полковник Пешников я открил там и я взел. През следващите дни владиката и армията от къщите на авторитетните охридчани са ги отнели със специален конвой, а в София закарали летописа на Йоан Скилица от 13 век, който, заедно с Плащеницата, били подарени на църквата „Св. Богородица Перивлепта” от Теодор Комнен. Когато било прибрано всичко, което било открито, владика Борис е унищожил целия архив от този вандалски акт. Все пак, останали някои документи, който потвърждават грабежа на българската армия”, се казва в материала на МИА. По-татък се цитира и текста на документ. Документ за грабежа Документът който потвърждава грабежа на Българската армия през 1916 г. е намерен през 1967 г. в Охрид. Той бил открит случайно от журналиста Йован Попоски. В своите мемоари написал, че преди 45 години пред една фурна в Охрид, докато чакал да купи геврек „забелязах, че на кепенците от фурната има един куп стара хартия, най-вероятно канцеларски материал, с печати и подписи. Ставаше дума за документи, с който фурнаджията завиваше гевреците. Докато чаках видях част от хартиите и на голяма моя изненада открих един исторически документ от времето на българската окупация на Охрид от 1916 г. Документът всъщност беше списък на големи произведения на изкуството, исторически и културни ценности, които са били събирани от българската армия в града и околностите и закарани в София. Питах фурнаджията дали мога да взема хартията, а той ми каза, че мога да ги взема всички, ако искам. Взех документа и по-късно го разгледах внимателно. Ставаше дума за автентичен списък с скъпоценности, които българският владика Борис събирал и изпратил в София. Оригиналният документ закарах в Охридския архив, а преди това внимателно го преписах на ръка. За съжаление, моят препис е „оригинал”, тъй като от архива ми казаха, че документът вече го няма. „Според документа на Попоски около осемдесет ценности били отнети от Охрид, сред които и короната на Свети Климент, която до днес е на „временно съхранение” в София, посочва телевизията. „В документа, подписан от комисията за „грабежи”, накрая от почти едногодишното търсене след ценностите пише: Днес, 28 ноември, 1916 г. въз основа на телеграма от 21 о.м. под номер 17762, на министър-председателя д-р Радославов, е съставен този акт за събраните, опакованите и изпратени на временно съхранение в София, долупосочените църковни старини, собственост на град Охрид...”, се казва в материала на МИА. Веднага след това били посочени всички старинни предмети отнесени от Охрид, сред които и такива, които струват цяло състояние. По заповед на българския премиер, пише агенцията, а с организация на владика Борис, били изнесени: „Иконата на Христа Спасител”, подарък от охридския архиепископ Димитър от 13 век; Надпис на плоча от бронз от Прокопие, архиепископ на Юстиниана прима; Плащеница на Андроник Палеолог, взета от църквата Свети Климент; Сребърна кутия с мощите на Света Матрона; Сребърен кръст от 1742 г.; Две покривки, подарък от Дук Комненер; летопис на Йоан Скилица от 13 век; Старо евангелие с лика на Свети Климент; 20 стари славянски ръкописи; Една сребърна икона, изработена в релеф, или общо 84 предмета. „Сред тези скъпоценни предмети е и златна корона на Свети Климент с кръст, както и неговият жезъл от слонова кост, със змия. Накрая на документа пише, че „актът е съставен и подписан от присъстващите, в четири екземпляра: един за министър-председателят Радославов, един за Охридското окръжно началство, за светата Охридска митрополия и за Народния музей в София. В документа са подписани Окръжният началник Петров, българският митрополит Борис, Околийският началник Петър Чауле, секретарят на Окръжното началство Огнянов, и охридският жител Сарджов. Един от тези четири екземпляра е и документът, който открил Йован Поповски пред охридската фурна. „Само един от всички предмети взети от Охрид, Плащеницата на Андроник Палеолог, била публикувана преди Втората световна война в едно експертно списание в София”, заявил Поповски преди смъртта си. „Всички останали неща и до ден-днешен са на „временно съхранение” в София. И не само, че се съхраняват, а нищо от тях не е показано на обществеността. Като че ли все още се страхуват, че някой ще им ги поиска да ги върнат откъдето са били откраднати преди 90 години”, заявил Попоски. В текста на МИА, цитиран от Канал 5, по-нататък се казва: „С тази безскрупулна кражба, реализирана по искане на българското правителство от страна на охридския владика Борис, който заради опълчението на охридчани повикал на помощ и армията, тормозейки и тежко болни хора, какъвто е и случаят със свещеника Георги Икономов, успял да открие и да отнесе наистина ценни, може би и най-ценните предмети, които охридчани пазели с векове и никога нямало нужда някой „временно” да им ги „съхранява за да не им бъдат отнети. Това временно съхранение на охридските ценности продължава вече 97 години и е крайно време, за време на стогодишнината да се активира докъмента, който потвърждава, че всички предмети ще бъдат върнати в Македония, откъдето са взети „само на временно съхранение”. Понеже става дума за официален документ на българското правителство, смяташе Попоски, македонското правителство директно, но и чрез международните институции ако е необходимо, трябва само да поиска да се уважи документа и в Охрид да бъда върнати златната корона и жезъла на Свети Климент, заедно с всички други ценности, отнети в зимата на 1916 г. Според записките на Попоски част от предметите са в Народния музей в София, той тайно, чрез приятели успял да ги заснеме короната на Свети Климент. „В края на 60-те години на миналия век, припомняше си Попоски, разговарях с тогавашния съдия от Върховния съд на Македония, Стяавре Филиче, който казваше, че короната била вадена само на празника Свети Климент и била предавана от къща на къща. Скъпоценната корона на Свети Климент, българският владика Борис, полковник Пешинов, неговият адютант Нахданов, подпоручик Михов, висшият следовател Цеков – крадлива банда, съставена за взимане на охридското наследство, са я открили в къщата на Филипчевци. Радостни, че най-сетне имат короната на Свети Климент, сставили списък и изпратили предметите със силно военна охрана в София, където се намират и днес”, свидетелстваше Поповски, който си спомнил, че през 1968 година имал среща с Кръсте Цървенковски, с искане да се повдигне инициатива за връщане на отнетите предмети. Според Попоски председателят на комунистите на Македония само казал: „Стига сме се карали с българите”. А защо да има караници, след като предметите са отнети за „временно съхранение”. Оттогава нито едно македонско правителство не е повдигнало процедура за връщане на предметите и книгите отнесени от Охрид, въпреки че има пълното право за това, защото има документ и заключение на българското правителство, че всички предмети ще бъдат върнати веднага след Първата световна война. Според подписите на документа, ясно е, че в акцията в Охрид е участвала и армията, което означава, че нито един предмет не е даден доброволно, както твърдят някои български историци, според които мнозина охридчани с радост носили предметите и книгите. Владика Борис бил обикновен крадец Българският владика Борис дошъл в Охрид през 1915 г. заедно с българската армия и добре знаел, че Охрид не е български, а македонски древен град и затова отнетото скъпоценно богатство го прехвърлил веднага в София, където все още се пази в тайните стаи на Народния музей. Заради заслугите, свързани с ограбването на Охрид, както твърдеше журналистът, владика Борис след Първата световна война е бил поставен за секретар на екзархията в Цариград. Но, понеже знаел как се краде, а вероятно и му харесвало, за няколко месеца е успял да вземе един милион лева от църковната каса. След като била открита кражбата бил понижен в длъжност и пратен в Бачковския манастир, където починал. Защо Македония трябва да иска да й бъдат върнати короната и жезъла на Свети Климент? Според академик Георги Поп-Атанасов, Свети Климент се смята за един от най-изтъкнатите ученици и сътрудници на Кирил и Методий, а бил роден в Македония в 30-те години на миналия век. Както е известно, той придружава Светите братя в тяхната моравска мисия и активно участва в църковно-образователната дейност, която те са извършвали за време на техният престой във Велика Моравия. След пропадането на мисията и след смъртта на архиепископ Методий през 885 г. Климент заедно с Наум и Ангеларий се връщат сред славяните на Балканите и продължават мисията на своите учители. След кратък престой в българската столица Плиска, Свети Климент идва в Македония, където основава Охридската книжовна школа. В областта Кутмичевица, с главен център Девол, но и Охрид и Главиница, престоява 30 години – първо като учител до 893 г., а след това и като пръв епископ, който сред южните славяни проповядвал и служел на славянски език пълни 23 години. Освен с просветителска дейност, бил активен и в книжовната дейност, и затова се смята за един от основателите на македонската книжовност. Почти 11 века след неговата смърт, в Охрид започна възобновяването на неговия университет и това е още един повод сегашното правителство на Пламен Орешарски, което чрез МВнР анонсира нова страница в македонско-българските отношения, най-накрая да изправи тази грешка на премиера Радославов от 1916 г. и в Охрид, на който му принадлежат, да върне короната и жезъла на Свети Климент. В Охрид, в църквата, която носи името на Свети Климент и комплекса на Светиклиментовия университет, същото място на което посрещал и изпращал всички доброжелатели и самия Свети Климент преди 1100 години”. (http://www.focus-news.net/opinion/0000/00/00/24823/ )

На Глишев му обяснявах, че с ала-бала закон, какъвто е Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, няма да стане. По-голяма глупост от него няма. Той все още съществува, защото по него няма наказателни клаузи. Според съда вината е конкретна. Еди кой си е откраднал, еди кой си е убил. Трябва да се посочат конкретни имена и да се докаже престъплението по съответния член на Наказателния кодекс. Вместо това, с един замах се казва, че всички, които са били някакви участници в този „комунистически режим” (?!) са престъпници. Ти твърдиш, че истинските престъпници продължавали да действат и днес : значи и днешният режим е престъпен. Ами хванете ги най-после тези хора и ги осъдете. Недейте да обиждате тези, които са живели честно.

Трябва да се дават средства за култура, но с мярка, а и насила хубост не става. На практика в новия музей се излагат същите неща, каквито имаше в Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство. То и в тях нямаше кой знае какви посещения (при социализма имаше един - двама посетители, когато и аз влизах там), но разходите при всички случаи са били по-малко. НХГ пак си остава към новото мегаведомство, наречено Национален музеен комплекс. В старата галерия, казват, щели да се провеждат временни изложби. Може би изложбата, за която спомена Киров, да е била планирана там. Но от сложната организация и многото чиновници, човекът така и не е успял да я намери. При всички случаи вече ще се харчат много повече пари, без да има ефект от това. А на традиционно неориентирания Върбанов и на тия, които му дават плюсове – малко информация кой е крал и какво е правило „люсито”: "През 1916 г., по време на Първата световна война, когато Македония вече е освободена от българската войска, по молба на тогавашния директор на Народния музей проф. Богдан Филов началникът на действащата армия ген. Жеков създава специален разузнавателен отряд от български учени - разказва директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. - Задачата им е да съберат всички паметници на културата от прифронтовата зона. Отрядът изпълнява блестящо задачата си и изпраща съкровищата в София. България обаче губи войната и според клауза №126 на Ньойския договор трябва да ги върне на Сърбо-Хърватско-Словенското кралство. Но не ги връща. Те са оформени в Секретен фонд до 1992 г., когато бяха разсекретени от Министерството на култура и предадени в НИМ." „Национална галерия "Квадрат 500" събира колекциите на Националната художествена галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София… Изложените 2000 творби са само малка част от 42 хиляди работи, с които разполагат двете галерии, и желанието на екипа е тепърва да развива експозицията. Българската държава никога не е била изявен колекционер и в някои исторически периоди е купувала доста скромно, отбелязва Яра Бубнова. Така например практически няма нови откупки, макар и през 2012 за първи път да са предоставени средства на двата музея за целта. Парите обаче не са били значителни, предвид че пазарът на изкуство е силно конкурентен и скъп. "А разликата в цените между 80-те години, например и днес както в България, така и по света е огромна", казва зам.-директорът на музейния комплекс. Пикът на купуването е през 80-те години. Тогава България се сдобива с колекциите от Индия, Япония, Африка, Гоа, Тибет и Мексико, които също са изложени в "Квадрат 500". "Чрез политиките на Людмила Живкова започват организирани дарения за замисления тогава музей на чуждестранното изкуство, някои от които са изключително ценни. Тогава държавата през българските посолства преговаря за различни колекции в други страни и получава дарения. И през 60-те и 70-те години също са купувани работи, но може би не толкова интензивно. Имало е, разбира се, период, когато произведенията са били "национализирани", изземвани от частни лица, и те са попаднали в държавния фонд", разказва за произхода на колекцията Яра Бубнова.” Яра Бубнова е зам.-директор на Националния музеен комплекс „Квадрат 500”. Няма да се учудя, ако „върбанистите” я класифицират като комунистка.

Глупости на търкалета! Ама нали форумът е демократичен, ще продължаваме да ги гледаме от една в друга тема.

Ама бяха доволни и музейните работници и посетителите. Сега обаче, повдигат въпроса как ще се урегулира този голям дисбаланс? Като се реши да се строи Българския Лувър се казваше, че ще се самоиздържа, ама не стана така. Сега трябва да се реши: безплатен ли ще стане музея, ще се закрие ли или ще си продължава досегашната практика на „смесено субсидиране” – малко от посетители и повече от държавата. Не знам според законите на демокрацията как трябва да се решават въпросите с изкуството и културата. По всичко изглежда чалгата в такива условия оцелява по-лесно. То затова и науката взе да клони натам. Не е ясно дали посетителите влизат в нашия „Лувър” като почитатели на изкуството или като любопитни да видят какво се показва там. Ако надделява последното, излиза че този музей е построен от грандомания и за да се осигурят заплати на някои деятели и чиновници.

В България днес ценителите на „високото изкуство” стават съпричастни с него, само ако мероприятията са безплатни. Разходите за Българския Лувър – “Квадрат 500”, са почти десет пъти повече от приходите „Близо 1/10 е съотношението приходи-разходи от дейността на открития преди 13 месеца музей-галерия “Квадрат 500” в столицата. Само за първите пет месеца на настоящата година извършените разходи по неговото управление възлизат на 1 049 020 лв., а реализираните приходи са 166 790 лв. Близо четвърт милион лева са платени за вода, електрическа енергия и гориво. 239 094 лева са платени за “външни услуги”, без да става ясно какви точно. Най-голямо е перото за издръжка на персонала на т.нар. Български Лувър – 533 724 лева са отишли за заплати и осигурителни вноски, при това само за периода януари-май 2016 г., става ясно от писмения отговор на културния министър от тази седмица. От друг писмен отговор на Вежди Рашидов, даден през април месец т.г., става ясно, че през 2015 г. за заплати на 139 служители на “Квадрат 500”, са били платени малко над 1 милион лева, а за издръжка на съоръжението са били дадени още 1 647 588 лв. По седем граждански договора са били платени още близо 14 000 лева. От анализа на посочените приходи става ясно още, че галерията дори не е успяла да покрие направените разходи от 470 000 лв., които отидоха за първоначалната подредба на музейната експозиция, открита в присъствието на премиера Бойко Борисов и почти цялото правителство. Дори и при най-оптимистични прогнози от около 300 000 лв. годишни приходи, разходите за издръжка на персонала и самата галерия са близо 3 млн. лв. на година. От трети писмен отговор на министъра на културата до народен представител, който проявява интерес по темата “Български Лувър” става ясно, че за период от една година (1 юни 2015 г. - 31 май 2016 г.) музеят е посетен от общо 146 589 души, от които само 27 250 са го направили с билети. Цената на редовен билет е 10 лева, а за студенти и пенсионери - 5 лева. Ученици от художествени училища, хора с увреждания, журналисти и деца под 12-годишна възраст с придружител могат да влизат безплатно в музея. Един ден в месеца “Квадрат 500” работи безплатно за всички посетители. Наред с това през изминалата година и един месец, музеят имаше няколко промоционални дни, в които също не събираше такса. От отговора на културния министър става ясно, че именно през тези дни Националната галерия е посетена от 119 339 души.”

Крайова — город, адм. ц. жудеца Долж, Румыния. Известен с 1475 г. Название в форме притяжательного прилагательного с суффиксом ov от слав, kralь король (предполагаемая исходная форма Kraljova Nedelja королевская ярмарка ). Крайова Рада Народова — (КРН, Krajowa Rada Narodowa) временное представительство, демократический орган национального фронта в Польше; после освобождения страны от немецко фашистской оккупации была временным парламентом „krajowa” на полски означава „местна”.

Във форума сме обяснили по-подробно случая със „св. Тривелий Тервел”. В темата става дума също и за въпросната църква и идеолога за нейното кръщаване по този начин. На „многознайкото”, чийто е последния пост там, препоръчвам да прочете по-горе как стои въпроса с православния календар.