К.ГЕРБОВ

„Прието е да се датира с 1856 година началото на запознанството на френските художници с изкуство от дзенски тип, през тази година в Париж се е появил албум цветни гравюри на Хоксаи. Но поначало увлечението по японската графика се е изразявало в чисто външни приоми при изграждането на пейзажа, когато те са прилагани от европейски художници, техните произведения, най-общо погледнато, са имали друго художествено качество, както справедливо отбелязва Н. И. Конрад в послеписа към книгата на Б. Роуленд „Изкуството на Изтока и Запада. Само за творчеството на Винсент Ван Гог и Анри Матис може да се говори като за явление сериозно свързано с дзен. ..” Това е цитат от книгата на Евгения Завадская „Восток на Западе”, която си купих навремето. В нея се разглежда отражението на идеите на дзен в Западна Европа: във философията, в литературата, живописта и музиката. Съчинението вече е преведено и на български език, но изглежда не е отпечатано. Вижда се, че не е и редактирано, затова има грешки. Тук е целият текст на съчинението (в книгата няма илюстрации) Евгения Завадская – „Восток на Западе“ - Изток на запад, а разделът „Дзен и живописта на Запад” е тук http://iztoknazapad.com/?page_id=4656

мазъл, мазълин м. [74] - Възмъжал юноша. (в Чирпанско: да се измъзуля – да порасна неусетно) Речник на стари и диалектни думи - ЖЗИЙ

Шумът около „гробницата на Бастет” е нещо тривиално за днешното време. Водеща е една от евроатлантическите ценности: парата. Знаят се кои са почитателите ѝ в археологията. В съобщението от 2011 г. на burgasnews.com става дума за един от тях: „Легендата, че египетската богиня Бастет е погребана в Странджа може да се използва за привличане на туристи, смята българският Индиана Джоунс - проф. Николай Овчаров. Той си призна, че не знае точно откъде е тази легенда и дали изобщо има такова нещо, но е на мнение, че около историческите и архитектурни паметници трябва да се създават митове, които да примамват чужденците да ги видят.” (Н. Овчаров: Гробницата на Бастет може да доведе туристи в Странджа) За да не останете учудени, от сега се пригответе. След като построят римската по картинка, всъщност византийска по произход базилика в Плиска, колко му е да издигнат и една пирамида в Странджа. В България има египетска мумия и плочки с йероглифи, значи те са отмъкнати от въпросната гробница. Затова тя днес е празна. Убедително, нали? Повечето българи ще се хванат, особено като видят и египетските артефакти. (Египетски йероглифи и единствената египетска мумия в България ...) Следващото е цитат от една статия, на която попаднах в интернет: „Безспорно туризмът се комерсиализира до крайност, туристическите обекти се трансформират в стока и в този процес от световен мащаб България трудно може да остане настрана. Като потребител в непрестанно движение туристът няма време, което да отделя в задълбочени обиколки и проучвания. Обратно, той се нуждае от грандиозни, напълно неповторими и първи в историята културни обекти, както и от простите им, красиво звучащи обяснения, убедителни не поради приложени към тях научни доказателства, а поради приликата им с вече познатите жанрове на научната фантастика, фентъзито и приключенските романи или филми. В този план не е изненадващо, че плодородната на находки българска земя напоследък поражда всичко необходимо за един успешен културен туризъм - от мощи до вампири, от лобното място на египетската богиня Бастет в Странджа до европейския Мачу Пикчу (Перперикон) до доскоро неизвестни, но вече възстановени средновековни крепости (Цари Мали град при Белчин). Много от тези находки биват разработени от двама известни археолози, които споделят прозвището „българският Индиана Джоунс". И докато единият от тях - Георги Китов приживе се опитва да се разграничи от приключенската си слава, то Николай Овчаров упорито я поддържа в ролята й на пазарен механизъм. Той добива популярност, както с разкопките на светилището на Дионис при Перперикон, така и с твърдения за доста оспорвани от други археолози уникални открития като съкровищата на цар Шишман във Велико Търново и в крепостта Урвич, тамплиерското гробище около русенското село Нисово и уникален царски пръстен с неясен произход. Заглавията на две от неговите книги са: „Разказите на българския Индиана Джоунс" (2007) и „Откритията на българския Индиана Джоунс" (2008), а за ореола му на търсач на особено привлекателното за съвременния потребител езотерично знание допринася принадлежността и високия му пост в основания от Румен Ралчев „Орден на рицарите-тамплиери на Йерусалим". (Амнезията и реконструкциите на историческата памет)

Използването на бакърени съдове е опасно. Те трябва редовно да се калайдисват, защото при допир с медта киселината на някои зеленчуци и плодове образува меден окис, който е силно отровен.

Причината за по-високата цена на монетите, сечени в Бирмингам, е, че днес от тях има в наличност много малко. Снимките на 2-та лева са еднакви. Изглежда съставителят на каталога не е имал „бирмингамки”.

Изобразителното изкуство повече се усеща и не всеки може да обясни какво му харесва в дадена картина. Към самата философия дзен аз не проявих голям интерес. То е такава каша, като се има предвид, че е имало различни практики в Китай, Корея, Виетнам и Япония. Като всяка философия и дзен борави с условни, изкуствено създадени понятия, а аз съм човек прагматик. Според мен последните рисунки са по-скоро идейни и мен не ме впечатляват. В тях няма поетика. На мен ми харесва ранното дзен изкуство, което в Китай е наричано чан. Типичен представител през 12-13 в. е художникът Ма Юан. Изображенията представят съзерцаване и любуване на природата, намира се начин да се покаже, че съзерцаващият е в размисъл, в пейзажите и битовите картини се набляга на няколко детайла, които са хармонично разположени в общата композиция. И най важното: в рисунките се усеща лирика, те са рисувана поезия. Според мен хайку се е родило при общуване с такива картини. За съжаление рисунките на Ма Юан са захабени от времето. Това са няколко от тях. "По планинската пътека през пролетта" "Учен със слугата си на терасата" На тази не можах да открия заглавието Последната картина „Рибар в зимно езеро” е прочута и се цитира в изкуствоведските учебници като дала тласък на експресионизма. Тук има и други картини Category:Ma Yüan - Wikimedia Commons Като видях тази рисунка на Хирошиге, веднага се сетих за „Рибарят” на Ма Юан.

Като студент се бях запалил по философията и изкуството „дзен”. Направих си едно малко „книжле” самиздат. Беше с мои „свободни” преводи на Башо или Басьо, както го пишат руснаците. За илюстрации бях използвал изрезки от репродукции на Хокусай. Книгата пак беше руска (тези хора на времето и сега издават много литература). Купих си две книги, защото едната бе окипазена след изрязването. Другата трябва да е някъде в шкафовете в апартамента. За съжаление не съм разполагал с репродукции на рисунките на Хирошиге. Идеални са за илюстрации на сборници с хайку.

Хирошиге не може да се е влиял от импресионизма. Първата картина в този стил се появява в 1872 г., а японецът е починал през 1858 г. Импресионистите обаче, са се влияели от японският художник. „Работы Хиросигэ, особенно его серии 53 станции дороги Токайдо (1833—1834) и 100 видов Эдо (1856—1858) оказали большое влияние на французских импрессионистов, в частности, на Моне и русского художника Билибина. Ван Гог сделал копии двух картин из цикла 100 известных видов Эдо.” Едната от картините е „Мостът Осаши”. Вляво е японският оригинал, вдясно копието на холандеца. В повечето картини на Ван Гог личи стилистиката на японската рисунка, която стилистика може да се нарече „експресивен импресионизъм”. Колоритът е като при импресионистите, а очертанията на фигурите и предметите придават динамика, макар че става дума за пейзаж. Картината „Червените лозя в Арл” е типичен пример за „експресивния импресионизъм” на Ван Гог. „Ескизите” на Хирошиге са си завършени композиции в стил „дзен”. Изобразяват се определени елементи от общата композиция. На практика това е рисунка тип „хайку”.

Имам чувството, че никога няма да разбереш това, което съм написал. Не знам турски и не разбрах нищо от статиите. Затова извадих само характерните изображения, като чаках някой да разясни за какво става дума. Оказа се, обаче, че зевзеците знаят само да пишат глупости с ампломб: „аз съм велик, пък ти си прост”. И си нямат понятие за какво става дума. Дотолкова не сте в час. Спрете да се излагате вече!

Прав си - не са ми ясни тези неща. Затова съм дал линкове към турските статии Прочети ги и ни обясни защо в тях са показани нашите камънаци със знака на Тангра. Турците правят връзка между тях. Аз ги посочих като факт.

За тези изображения се дава обяснение, че представляват Kayı Boyu’nu işareti. Виж тук http://www.turk.org.au/turk-tarihine-ait-yeni-sirlar/ За третото изображение се казва, че е от джамията във Варна. Виж тук http://www.kayiboyu.com/guncel/oguzlarin-unutulan-yurtlari-kayi-ve-karakecililer-koyu/attachment/oguzlarinunutulanyurdu3

За математиката не позна. И не обиждай историците, лекарите и пр. Заключения като твоите правят само Росен Тахов и Илия Луканов, които си подреждат „фактите”, както намерят за добре. Гол и бос си по темата. Мислех, че нещо ще ти влезе в главата. Уви!

Дай някакъв конкретен спомен на някой де, да видим за какво става дума. Аз сканирам, показвам, ти само ми дуднеш, че Обретенов лъже. Цитирай го това изказване, което аз го нямам и посочи къде се намира. Обретенов е единственият, който е видял как е умрял Ботев. Или му вярваш, или не. Тя историята може да се предаде и така: „според Никола Обретенов…” Може да кажеш и че сведенията на Обретенов са несигурни. Но от това, че има противоречие в спомените му, няма как да се обоснове извода, че той или Апостолов са убили Ботев! Ей това поне го разбери. Иначе конкретно по спомените можем да си спорим, но няма смисъл. Когато двама души са написали различни неща, или вярваш на някой от двамата, или на никой. Той и Росен Тахов, който раздухва тази истерия, по повод на едно такова различие между Обретенов и Клинчаров, заявява: „На Иван Клинчаров обаче може да се вярва. Той е сред най-сериозните ботеведи…” Вярата не е наука, мисля аз.

Сводката кога какво е писал Никола Обретенов вече я дадох. Не смятам да се въртя все около едно нещо. Кирил Ботев, също като Прокопи Дянков не е бил свидетел на смъртта на Ботев. В книгата със спомените на Каракостов няма „мнение на Кирил Ботев от 1938 г.” Има интервю с него от 1930 г. От него може да се види колко е бил компетентен Кирил, защото той през 1930 г. "лъже" (според вашето определение), че брат му е бил убит на Вола. Като считате, че от „извъртанията” и „лъжите” на Обретенов ставало ясно, че убиецът на Ботев е някой от четниците, вземете оформете една прилична история как точно е станало. Постарайте се да намерите поне още един факт за това, освен „много странното поведение” на Обретенов: лъже за смъртта на Ботев, както казват неприсъствали на нея четници и 50 години избягва да отиде на лобното място.

Ресавски, историята се пише с документи и факти. Възможно е да се правят предположения. Недопустимо е обаче, историята да се гради на подозрения. Предположенията и още повече подозренията се появяват в конкретен вид в зависимост от акъла на човека, който ги изказва. Има куп причини човек да не отиде някъде. Все пак навремето не е било лесно от Русе да се отиде във Враца, че пък после да се катери по Балкана. Доколкото си спомням, когато Обретенов е решил да покаже мястото, той е поставил някои условия за придвижването му до Враца и Околчица. По всяка вероятност никой не е канил Никола Обретенов да освидетелства точно мястото на смъртта на Ботев. Така излиза от това, което е написал той през 1926 г. Прочел в специалния брой на „Златорог”, посветен на Ботев (бр. 5-6 от 1926 г.), статията на Боян Пенев, че все още въпросът за лобното място на Ботев бил дискусионен, тъй като е имало много версии и едва тогава предложил сам да отиде и да покаже къде конкретно е било. Боян Пенев повдига въпроса за лобното място, защото тогава е имало объркване: едни твърдели, че Ботев е загинал на Вола, други – че загинал на Околчица. Истината е, че самите четници не са знаели наименованията наместата, където са се сражавали и някакъв местен овчар посочил на Захари Стоянов Вола като място на гибелта. По-късно се появява версията за Околчица. През 1901 г. живите четници, които отиват на място, установяват, че не е и Околчица, а Камарата. Но те се задоволили само с посочване на името. Димитрото също се е качвал на Балкана. Той казва, че кракът му не бил стъпвал на Околчица, но не посочил точно място, къде е загинал Ботев. Обретенов дори в писаното през 1926 г. е твърдял, че Ботев е загинал на Вола. Възможно е да не е искал да спори с бившите си другари, но когато се качва на Балкана, сам разбира, че не са Вола и Околчица, а Камарата. Можем да се съмняваме дали при въпросната скаличка е бил убит Ботев. Много хора не вярват, че е било там. Ти да не мислиш, че Обретенов е бил толкова глупав? Може и да се е опасявал, че напразно ще отиде да спори с хора, които ще твърдят съвсем други неща. То така и се е случило, като е отишел. Можем да се съмняваме и в други неща, но от това не можем да си направим извода, че някой от българите е убил Ботев. Прочети статията на Б. Пенев от 1926 г. и ще видиш, че на никой тогава още не му минава такава мисъл през главата.

Сред подкрепящите Ердоган има и тангристи.

Чел съм нещо от спомените на четниците. Имам „Ботевите четници разказват” на Никола Ферманджиев и „Ботев в спомените на съвременниците” на Стефан Каракостов. И в двата сборника като първа публична изява на Никола Обретенов се сочи статията му във в-к „Независимост” от октомври 1926 г. Преди това дава сведения на Захари Стоянов и Стоян Заимов, но както се вижда от написаното и отпечатаното от двамата, те са интерпретирали предаденото им с художествени добавки. И двамата обаче пишат, че Ботев бил убит от черкезин, и че Перо е бил в групичката при скалата. Това е от том втори на Каракостов. Действително е казал такова нещо, но пред турския съд през 1876 г. (в откъса горе става дума за това). Цялото поведение на Обретенов тогава, е да не споменава, че е бил един от „главатарите”. По време на разпита той казва, че войвода им бил Христо Ботев. На въпроса имало ли е и други главатари, Обретенов отговаря, че имало, но той не ги познавал. А на въпроса колко убити е имало и кой е бил убит, казва: „Не видях колко имаше убити, щото гледах да бягам, беше по-умно, но казаха ми, че убили са войводата и байрактаря”.

А какво е казал Дянков за смъртта на Ботев?

Само в Голямата базилика, което все пак е църква, а не цирк, беше показана атракцията: „Директорът на Националния исторически музей полива на премиера Бойко Борисов да си измие ръцете”. Водата била свещена, казваше Димитров, после се оказа, че в нея имало фекалии. Не се крийте зад изцепките на великия комбинатор Божо! Защо му позволявате да прави чалга с историята? Божидар Димитров разчита именно на наивниците. За кръщавките и венчавките си има действащи църкви, ама друго си е, много по-патриотично е, да го направиш в църквата в Плиска. А подбудите на „възстановителите” са чисто търговски, да се увеличат посещенията и от там приходите. Как трябва да се постъпва с търговците, настанили се в храма, е показал самият Христос.

Какво да му се обсъжда на „Александър Невски”? Всичко се вижда на него, знае се как е решено да бъде създаден, има си и име. Ти знаеш ли името на „Голямата базилика”? Знаеш ли кога са построени трите сгради на едно и също място? Има ред камъни и върху тях се градят всякакви фантасмагорични хипотези - колкото тя е по-патриотична и грандоманска, толкова е по-привлекателна. С тия аргументи, които привеждате, не виждам какво ви пречи, да застанете зад идеята базиликата да се изгради за трети път с най-модерни, много устойчиви материали. За какво трябва да се използват старовремски такива? В крайна сметка патриоти сме, а каквото направят българите, все е хубаво. И да не забравите вътре да сложите восъчните фигури на Наум, Климент и Ангеларий. Самъй балшой учьонъй вчера каза, че в базиликата е било работното им място.

Нямам представа. Не знам и къде се намира тази галерия. Аз ползвам само сайта ѝ за информация.

Не е много сигурно на кои прадеди е дело „Голямата базилика”. Първата църква може да е издигната от владетелите от Първото българско царство, но окончателния си вид базиликата е придобила по византийско време. Тогава са извършвани там сериозни строителни работи. Папата е дал парите, защото авторите на „въстановката” на базиликата в Плиска са предложили покривът да бъде като на фалшивата реконструкция от 1891 г. на първата църква „Свети Петър” в Рим. Drawing and graphic reconstruction of the Constantinian basilica over the grave of St. Peter in Rome. The figure shows, according to the caption, the building in 1450. In the right background, however, the Sistine Chapel can be seen, whose construction started in 1475 and finished in 1483. Since the foundation stone was laid for the new St. Peter's Cathedral in 1506, the drawing shows the state between 1483 and 1506. Drawing from H.W.Brewer, 1891 https://en.wikipedia.org/wiki/Old_St._Peter's_Basilica#/media/File:Basilica_di_San_Pietro_1450.jpg

В една арт галерия дават такива цени за произведения на Сокеров. Теофан Сокеров (1943 - ) - Аукционна Къща Виктория Теофан Сокеров (1943 - ) - Аукционна Къща Виктория Все пак това са картини с маслени бои: първата е по-малка, втората по-голяма. Показаните по-горе творби са графики с мащаб, като че ли на първата картина.

Продължавай спокойно да си излагаш идеята. Гербов не лепи балони.