К.ГЕРБОВ

Кое е истинско и кое фалшиво?

И как на гръцки език е било изписано „шегор вечем“?

Преди да се започне да се анализира Именника, трябва да се разбере какво точно пише в него. Текстът е „Сïи же княз измѣни рѡд Дуло, рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь". И в Уикипедия е дадено така. https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове Може би става дума, че по времето на Винех е имало пожари или опожарявания. „Изводът, до който достигнах, проучвайки Именника на стари години, - пише Рънсиман, е че той е ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа. Той изглежда е бил съставен от някой необразован грък, който вероятно съвсем слабо е знаел езика на прабългарите. Той може и да се е постарал да запише правилно прабългарските думи, но е бил небрежен с числата, а в текста може би са се промъкнали и допълнителни грешки при превеждането му на славянски език — гръцките цифрови знаци се четат извънредно трудно, освен ако не са изписани много ясно. Ето защо, макар и да смятам, че имената на владетелите, както и датите, означени с прабългарски думи, са навярно достоверни, то сега съм убеден, че годините, изписани с цифри, са толкова произволни, че изобщо не можем да разчитаме на тях — и следователно всеки опит да се разработи една цялостна и логична теория за изясняването на Именника и датите в него е обречен на неуспех. Извинявам се за това песимистично заключение. Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни.” Последното е неприятен дубъл, който не можах да премахна.

Тази история е прикачена към Омуртаг от Мавро Орбини. Съставителят на Зографската българска история е използвал руският превод на "Царството на славяните". Според Продължителят на Теофан, обаче, историята е станала с Михаил-Борис ГИБИ V , ПОДЪЛЖИТЕЛЯТ НА ТЕОФАН с. 117: Тъй като княз Богорис имал голяма страст към лова, той пожелал да бъдат изобразени [ловни сцени] в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощя, и деня да ги има за наслада на очите. И тъй понеже бил обладан от такава страст, той повикал някакъв монах живописец от нашите ромеи. Този човек се наричал Методий. Когато той се явил при лицето [на Богорис], последният по божие внушение му заповядал да изобрази не изтребление във война или избиване на животни и зверове, но каквото сам пожелае, като му добавил само това, че би искал зрителите да изпитват страх като гледат, и заедно с това картината да предизвиква (у тях) удивление. Монахът прочее, знаейки, че нищо друго не събужда толкова ужас, колкото второто божие пришествие, изобразил там именно него: от едната страна как праведниците получават награда за страданията, а от другата страна как грешниците събират плодовете на своя живот и биват прогонвани и насилствено отпращани към очакващото ги мъчение. След като картината била свършена и той видял тези неща, той бил обладан от страх пред бога, посветен бил в нашите божествени тайнства и в дълбока нощ приел божественото кръщение. Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание.

https://static1.squarespace.com/static/5502d30ee4b0f063546540ec/t/637752542be61e2f4173f1a0/1716899002929/Yanovski_Chah.pdf В статията проф. Борис Яновски разглежда историята на забраната в православното каноническо право на играта на шах, както и на разпространението на тази игра сред православните народи. Отбелязва се, че смекчаването на тази забрана се дължи и на дейността на църковни отци от български произход.

След 632 г. българи в Панония няма – изгонени са от аварите. Има едно съобщение на Фредегарий Схоластик (в ЛИБИ 1, с. 389), за което Васил Златарски пише: „След отслабването на аварската мощ, особено подир разгрома в 626 г. и след смъртта на хаган Баян, в аварската държава избухнала вътрешна размирица, в която бил поставен въпросът, от кого трябва да се избере хаган — от авари или от българи. Двамата кандидати-съперници, един българин и един аварин, като събрали своите си, почнали ожесточена борба, в която спорът се разрешил в полза на аварите. Тогава девет хиляди българи с жени и деца, изгонени из Панония, се спуснали към границите на франкската държава и се обърнали към тогавашния крал Дагоберт I (628—639) с просба да им даде места за поселение във франкската земя. Дагоберт веднага заповядал да ги приемат в Бавария, като ги разположат смесено с франките, което и било изпълнено. Когато по тоя начин българите били пръснати по домовете на баварците, за да презимуват, Дагоберт по съвета на придворните си дал заповед на баварците в една назначена нощ всеки да нападне своите гости и да ги избият. Заповедта била изпълнена и само 700 души от българите успели да избягат тая кървава баня под началството на Алциок (Alciocus), който намерил прибежище във Венедската марка (in marca Vinedorum — Вендската), дето той останал да живее в течение на много години. Това известие се разказва под третата година от царуването на Дагоберт I, т. е. в 631/632 г.” (Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Том I, част 1. 1970, с. 169-170) http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html

Гръцки извори за Българската история (ГИБИ). Т. III. стр. 194: Епархия Оногурия; епископ на Оногури. GIBI, t. III (1960) (3_194.jpg) (promacedonia.org)

Трима са! Кетрадес от хрониката на Йоан Никиуски също го водят за Кубрат.

Този е жител на Хипийските планини. https://dzen.ru/b/Ysfkd0sfiVRhoK9l Тайны Гиппийских гор | Гиппийские хроники | Дзен (dzen.ru)

Реката в Азия се казва Хифазис https://en.wikipedia.org/wiki/Hypanis

Това "погрешка" си е твое виждане. Точният текст е:

http://slavhistory.ru/article/print-301.html Кубань (из истории названия)

Гипанис, Ипанис (др.-греч. Ὕπανις – буйная, бурная) — историческое наименование рек, обычно Южный Буг в ранних античных источниках (о Скифии), хотя иногда под таким названием выступала и Кубань (фонетически почти повторяет античное название). Плиний полемизировал с мнением тех, кто помещал Гипанис в Азии (к востоку от Танаиса-Дона), то есть, отождествляли её с Кубанью (Plin., IV, 88). При этом ни Геродот, ни Плиний, ни Солин не говорят о Гипанисе-Кубани, но зато этот Гипанис упоминают все авторы традиции Варрона Атацинского (Flacc., VI, 147; Amm. Marc., XXII, 8, 26; Honor., А, 33). Флакк, например, указывает, что Гипанис вброд переходят эксоматы[1], народ, локализуемый по данным параллельных источников к востоку от Меотиды (Ps.-Scymn., 878—879; Mela, I, 114; Polyaen., VIII, 55; Ptol., V, 8, 17). Встречается также в трудах Страбона и Арриана Флавия. Предполагается также, что Геродот называл Гипанисом Синюху с её истоком Горным Тикичем. https://ru.wikipedia.org/wiki/Гипанис

В "История" на Херодот" не е споменато нищо за Хипийските планини. Това е стр. 688 от „История“ на Херодот с част от описа на темите и страниците, където са развити. Извадил съм темите с Хи. Няма Хипийски планини! А това е откъс от Херодот, където става дума за въпросната Пантикапей и какво има над нея. https://www.scribd.com/document/513134332/Херодот-История И тук няма Хипиийски планини.

Златарски определя описанието на Теофан като "забъркан географски преглед и неверен в определението системите на реките". http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html Река с име Куфис (ако няма някаква грешка при предаването на името) би трябвало да е съществувала в района на Днестър и Днепър, но не е Южен Буг. Константин Багренородни е споменал за нея. В гл. 42 на „За управлението“ той е написал: „От река Дунай до вышеназванной крепости Саркел 60 дней пути. В пространстве этой земли имеются многочисленные реки, величайшие из них две - Днестр и Днепр. Имеются и другие реки, так называемая Сингул, Ивил, Алматы (36), Куфис (37) , Богу (38) и многие иные.“ Богу се приема, че е Буг. Коя тогава е Куфис? Според бележката към руския превод на Багренородни, това е: „Река, упоминаемая и Феофаном и патриархом Никифором. Так византийцы называли обычно р. Кубань (античный Гипанис), однако здесь, как и у Феофана это, возможно, другая река бассейна Буга и Днепра.“ Има още едно мнение, но не съм отбелязъл откъде съм го взел:

Коя е била реката Куфис? Отговорът е даден в Равенска космография Книга IV 1. В доле Яфета, сына Ноя, которую философы назвали Европой, располагаются следующие страны: страна, которая называется Скифией и представляет собой в основном пустыню. Ее называют также Великой Скифией (SCYTHIA MAIOR). Космограф Иордан сказал, что она имеет форму гриба. Эта страна расположена [на] побережье Северного океана рядом с вышеупомянутыми Римфейскими горами (Rimphei). Передают, что эта страна широко раскинулась в длину и ширину. Далее, в равнинной местности расположена чрезвычайно обширная как в длину, так и в ширину [страна], которая называется Хазарией (CHAZARIA); этих хазаров вышеупомянутый Иордан называет агацирами (AGAZIRI). Через эту страну хазаров протекает множество рек и среди прочих большая река, которую называют Куфис (Cuphis). Далее, рядом с Великим морем Понтийским к вышеназванной стране лазов — эту Лазию (LAZI) мы называли в Азии — примыкает страна Абсилия (Absilia), которую пересекает река, которая называется Абсилис. 2. Далее, рядом с этой страной разположена страна, которая называется Абасгия (Abasgia). https://www.vostlit.info/Texts/rus14/Ravenn_geogr/text.phtml?id=1167 Картата е била съставена от Конрад Мюлер на основа на данните от Равенския аноним.

Границите на България 1876-1919. С. Попов_1940

В том първи, част първа на „История на Първото българско царство“, проф. Васил Златарски в търсене на „местоживелището на Испериховата орда до заминаването ѝ на запад“, анализира сведението от Арменската география от VII в. „Ашхарацуйц“, според което „Исперих (Аспарух) побягнал от Хипийската планина, която на друго място в същата география е наречена Българска планина“. Професорът разсъждава така: „Под Хипийска планина (Ἱππικὰ ὅρη) по-рано се разбирала планинската верига, която образува вододела между Черно море и Каспийско и се простира от най-високия връх на Кавказ, Елбрус, между реките Кума и Кубан към север. Напоследък, обаче, Кислинг даде ново определение. Той посочи, че макар на Птолемеевата карта Ἱππικὰ ὅρη и да са означени паралелно на р. Волга и се почват там, дето тая река се най-вече доближава до р. Танаис (Дон), и след това се чупи към Каспийско море: следователно в такъв случай тая планина напълно би съвпадала с днеш. бърдо Ергени, което се простира от чупката на Волга при гр. Сарепт на юг близо до Източни Манич, все пак местностите и племената, които се отбелязват у старите писатели около тая планина, показват, че Хипийската планина е съставяла част от Кавказ, именно най-високата и най-широката му част от Елбрус до Казбек, дето Кераунските планини (Дагестан) се скопчват, и между Ставрополската равнина и дълбокото поле при г. Фазис (близо до сег. Поти), дето се излива р. Хипос, сег. геогр. Ченискали (С'сhеnіsqali), т. е. Конска река, името на която очевидно се намира е известна връзка със самата планина. Макварт напълно усвоява определението на Кислинг, като посочи на областта при изворите на реките Терек, Чегем и Баксан. Без да отричаме точността на Кислинговото определение, което се подтвърждава оше и с това, че тъкмо в споменатата част на Средни Кавказ се намирали местоживелищата на Испериховата орда — уногундур-българ, ние все пак мислим, че когато арменският географ е определял местоживелището на Исперих, той едва ли се е ръководил според имената на кавказките народи; несъмнено той е имал пред вид по-скоро очертанието на Птолемей, от когото той се е главно ползувал. Затова под Хипийска планина той ше да е разбирал, ако не тъкмо означената част на Средни Кавказ, то поне южната част на бърдото Ергени, именно там, дето тя се скопчва с предгорията на Средни Кавказ. Както и да било, но безспорно се установява, че Исперих и ордата му са заемали територия отвъд Азовско море и при това една от най-източните области на Кубратовата държава, което не само напълно се съгласява с известията на византийските хронисти, но и обяснява зашо именно Исперих пръв е бил принуден да напусне отечеството си.“ (1) В. Златарски отбелязва „Хипийска планина“, но е написал, че „Ἱππικὰ ὅρη са означени“, т. е. става дума за планини. Поради неяснотота какво реално представлява въпросния топоним, в изворите се срещат и двете названия. Вижда се, че преди време вече е било изяснено, че под Хипийска планина (или планини) се разбирала планинската верига, вододел между Черно и Каспийско море, съставна част от Кавказ, свързана с неговата средна, най-висока и най-широка част, простираща се между върховете Елбрус и Казбек. Йозеф Маркварт, както е точното име на немския историк и ориенталист, дори конкретно посочил областта при изворите на реките Терек (всъщност става дума за Черек), Чегем и Баксан. Златарски, обаче, се е доверил на картите, изготвени по сведенията на Птолемей, в които карти са допуснати значителни несъответствия с реалната физикогеографска обстановка на областта, където се е намирала Хипийската планина и това е довело до неверни заключения относно нейното действително местонахождение. Картите на Азиатска Сарматия Съществена неточност на картите на Азиатска Сарматия, съставени по описанието в книгата „География“ на Птолемей, е ситуирането на Хипийските планини (Hippici Montes 1) и Кераунските планини (Cerrauny Montes 2) изцяло източно от Азовско море, докато от физикогеографската карта на същата област се вижда, че там местността е предимно равнинна - няма планини, няма и очертани по-високи възвишения. Такива има на юг, при Кавказките планини, които на картата по Птолемей са дадени по продължение на линията, разделяща Азовско от Черно море и достигат Каспийско море почти при делтата на река Волга. На физикогеографската карта планините са изцяло източно от Черно море и Волга е далече от тях. На картата по Птолемей географските елементи на Азиатска Сарматия на практика са представени „сбито“, при което Хипийските планини са посочени близо до река Волга, откъдето се е родило предположението, че в тях античният географ е визирал платото Ергени (обозначено на физикогеографската карта с 3), което се намира на територията на днешните Волгоградска и Ростовска области и Република Калмикия, които са част от Руската федерация. Изказани са мнения, че Хипийските (Конските) и Кераунските планини са част от Ставрополското възвишение, намиращо се днес също в Русия. В руския превод с коментар на „Азиатска Сарматия“ от „География“ на Птолемей, като т. 14 е отбелязано: „Сарматия се пресича също от други планини, наречени Хипийски и Кераунски, и планината Корак, с които завършват планините, минаващи през Колхида и Иберия, които се наричат Кавказки, а също и разклонението им, отиващо към Хирканско море, наричано също Кавказ“ (разклонението). След което е добавено като коментар: „В действителност тези имена могат да съответстват на възвишенията, простиращи се от северното подножие на Кавказ на изток до Волга (Ставрополското плато, което има продължение в Надманичкия хребет) и планината Корак (подножието на Северен Кавказ)“. (2). Като се вникне внимателно в указанието на Птолемей, се вижда, че той сам е посочил, че с Хипийските и Кераунските планини и планината Корак, завършват планините, които се наричат Кавказки. Тоест, Хипийските планини, определяни и като възвишения, са част от Кавказките планини. Българите са обитавали Ставрополското възвишение и Приазовско-Донския район След археологическите проучвания, проведени от Александър В. Гадло през 1972, 1973 и 1979 г., се изяснило, че цялото Ставрополско възвишение (на юг до планината Бештау) от края на VII до края на IX в. е било покрито с мрежа от неголеми неукрепени селища, произвеждащи керамика, типична за южно-степния вариант на салтово-маяцата култура от долното течение на Дон, Приазовието, Източен Крим и Таманския полуостров. Гадло свързвал тези селища с българското население в Хазарския хаганат. Интересно било да се отбележи, че в долината на р. Кума не била идентифицирана салтово-маяцка керамика, а преобладавала керамика в алански стил. Това дало възможност на Гадло да предположи, че там е минавала границата между хазари и алани. (3) Участвалият в откриването и проучването на археологическите паметници в Ставрополския край на Русия Анатолий В. Найденко, обобщава накратко резултатите в доклада „Некоторые вопросы истории населения Ставропольской возвышенности ѴII-Х вв.”, публикуван в сборника „Северный Кавказ и кочевой мир степей Евразии: V. „Минаевские чтения“ по археологии, этнографии и краеведению Северного Кавказа. Тезисы докладов межрегиональной научной конференции 12-15 апреля 2001 г.“ В доклада си Найденко отбелязва: „Известно е, че дългото господство на ираноезичните сармато-алани в степите на Югоизточна Европа, включително степите на Северен Кавказ, е прекъснато в началото на ранното средновековие от появата на историческата арена на тюркските племена, които влизат в дълбоки контакти с местното ираноезично население. Ако става дума за централната част на Северен Кавказ, то последствията от взаимодействието - етнополитическите, а също в икономиката и културата, - стават забележими през VII век и още повече през VІІІ-Х век. Целта на това съобщение е още веднъж да обърне внимание на характера на етнокултурните процеси на Ставрополското възвишение, което е географски център на Предкавказието, тоест това е регионът, където миграционните вълни и културното взаимодействие на средновековните етноси са били особено изразени. Археологическият материал помага да се представят по-реалистично процесите, имащи тук място още преди времето на Хазарския хаганат, както и през периода на интеграция на племената, живели тук в състава на тази държава. Откритите в последно време паметници, е прието от археолозите да се отнасят към салтово-маяцката култура, макар да не е изживяно и отнасянето им към аланската. Те представляват повече или по-малко дълговременни селища, свързани с различни стадии на номадско или полуномадско стопанство. Според обоснованото мнение на Александър В. Гадло от 1979 г., Приазовската низина и Ставрополското възвишение в този период са представлявали единен в икономическо отношение регион, свързан с цикличноста на животновъдното стопанство. Наличието през тези векове на земеделие на Ставрополското възвишение трябва да бъде допълнително обосновано. На територията на големите паметници на Ставрополското възвишение (от типа на Татарското градище) има следи от бронзолеярски, ковашки и грънчарски занаяти. Лесно се идентифицира керамиката: формовани съдове, гърнета с непрекъснати или зонални хоризонтални нарези, кани от червена глина, питоси от сива глина, фрагменти от амфорни съдове за вносни стоки - така наречените амфори салтовски тип със заоблено дъно и др. По данни на Николай A. Oхонко от 1988 г. в Ставрополското възвишение са проучени 33 селища от този период. Както показват резултатите от проучванията на А. В. Гадло в 1972 г., А. В. Найденко и А. В. Гадло в 1973 г., А. В. Гадло в 1979 г., по-голямата част от селищата са възникнали в края на VII в. и са просъществували до втората половина на X в. Амфорният материал показва, че както Приазовския регион, така и степната част на централното Предкавказие са били ориентирани във връзките си на запад Населението, което живее на изток от Кума, все още не е имало такива връзки. Но именно тук, по десния бряг на река Кума, чак до нейния завой на изток в сухите Прикаспийски степи, са открити северните паметници на автентичната аланска култура (географски това е източният край на Ставрополското възвишение). Ставрополското възвишение основно е било обитавано от оногуро-български етнически групи, влезли през 70-те години в състава на Хазарския хаганат. За появата им тук трябва да се съди от няколкото неясни сведения на средновековните византийски автори, както и от Арменската география на Анания Ширакаци от VIII век (sic!). В последната се разказва за историята на Велика (Азовска) България, последвалото ѝ разпадане след смъртта на хан Кубрат и разселването на хуно-българските племенни групи, начело със синовете на хана. За времето си И. С. Чичуров, 1980 г., смислено интерпретира информацията по проблема, който ни интересува в „Хронографията“ на Теофан Изповедник и „Бревиария“ на патриарх Никифор, написани през VIII – началото на IX век Тук основният историко-географски фактор на проблема е локализацията на Хипийските планини, която е занимавала много учени, преди всичко М. И. Артамонов 1960 г., А. В. Гадло 1979. А. В. Гадло успя убедително да покаже, че Ананий Ширакаци счита Хипийските планини за вододел, от който реки, които не са свързани с Кавказките планини и текат на север от Кубан, текат на запад към Меотида. В същото време авторът на Арменската география разбира системата на Манич като „ръкав“, простиращ се от двата извора на Волга към Дон и ограничаващ Хипийските планини от север. По този начин като Хипийски планини може да бъде определено само Ставрополското възвишение. Изглежда, че Ставрополското възвишение, заедно с Азово-Прикубанската равнина, е тази част от севернокавказката степ, над която хановете от рода Дуло завземат властта не по-късно от 620 г. (Те се отцепват от Западнотюркския хаганат и политически свързват народа си с Византийската империя). За тези събития пишат двамата високопоставени византийски писатели Теофан и Никифор. Кратката история на древнобългарската формация, както е известно, завършва с разселването на петте племенни групи, най-силната от които под предводителството на Аспарух достига Дунав и нахлува в Тракия. За нашата тема е важно, че това се е случило според Арменската география от местност, наречена Хипийски или Български планини (Ставрополско възвишение). Обаче А. В. Гадло, извършвайки безупречно текстологично изследване на т. нар. „Именник на българските ханове“, представляващ собствена етногенетична оногуро-българска легенда, стига до извода, че родът Дуло е свързан по произход с едно от подразделенията на аланите, съседни на оногуро-българите. За това говори и името на първия хан на Дунавска България – Аспарух, което има несъмнено древни ираноезични корени. През следващите три века районът на Ставрополското възвишение е бил във владение на хазарите. Оттук произлиза и наименованието му Хазарски планини, употребявано в източните източници. Оногуро-българското население на Предкавказието е под властта на хаганата, а неговите групи са преместени за военни цели по волята на хазарските владетели в изконните земи на аланите - в района на съвременните Кавказки минерални води (курсив К. Г.). Тези събития отново са исторически свързани със Ставрополското възвишение. Тяхната същност е подробно разкрита в изследванията на В. А. Кузнецов. Връзките на аланите с хазарите и предкавказките българи са особено ярко проследени в неговите „Очерки истории алан”, 1992 г. Той показва нестабилността на цялата северна граница на Алания с територията на Хазарския каганат, на неговата периферия, населена с тюркоезични българи. Така е било и в епохата на арабско-хазарските войни (по време на краткотрайното подчинение на Алания от Хазария, установено през 721/22 г.) и по-късно. Привлекателните географски и климатични особености на Ставрополското възвишение едва ли биха могли да не заинтересуват арабите, тъй като военните операции по време на някои кампании на арабски командири в Северен Кавказ се провеждат в непосредствена близост до него. Такава е била кампанията на Ал-Джарах през 723/24 г., според Ибн-ал-Асир, която засяга не само планинската, но и степната част на Алания. Тези изключително интересни епизоди от историята все още чакат да бъдат разкрити в пластовете на археологическите паметници в Ставропол. Не може да се изключи, че източната част на Ставрополската степ, ако не и самото възвишение, е исторически свързана с Б-л-нг-р (Баланжар), който остава загадъчен за учените. Топоним или омоним, или дори етноним, се разбира съвсем различно. Звучи много пъти, когато описва събитията от епохата на сасанидския шах Хосров Ануширван и времето на арабско-хазарските войни. Може да се разбира като име на държава, град, укрепена граница, а също и народ. Хазарските планини (Ставрополското възвишение) според персийската анонимна творба от 10 век „Худуд-ал-алем“ (Границите на света) вече са твърдо свързани с печенегите. Тук са техните номадски поселения, тук „пасат добитъка си“. Печенегите от Закавказието са разделени по своя произход в специална група - хазарските печенеги.“ (4) За района северозападно от Ставрополското възвишение, край Азовско море и река Дон, археологът Евгения Алексеева в „Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа” отбелязва, че в Приазовско-Донския район са известни огромен брой български селища и некрополи. Тук през VIII-IX в. е съществувала така наречената салтово-маяцка култура. Нейните паметници се разделят на два типа. Към първата група се отнасят градовете със земни и каменни укрепления и правоъгълни постройки. Погребенията са в катакомби, черепите са долихокранни (удължени). Тези паметници принадлежат на аланите, които в този период са живели не само на Северен Кавказ, но и в степите на Предкавказието, Дон и Украйна. Втората група се състои от открити селища с остатъци от леки кръгли юртообразни наземни домове с огнище в центъра. Има и открити огнища. Горната част на сградата, очевидно е била конична. Такива жилища са открити, например, на десния бряг на Цимлянското градище. Впрочем, там вече се срещат и по-монументални постройки с правоъгълен план, от камък. В глинената обмазка на стените е открита слама от пшеница и ечемик. Известни са находки от ръчни воденични камъни (хромели) и сърп. Има много кости от домашни любимци. Срещат се рибени кости. Всички характеристики на тези селища показват, че те принадлежат на население, преминаващо към уседнал начин на живот. Преходът към уседналост се забелязва навсякъде, където са известни паметниците на българите - в Украйна и Дон, в източната част на Крим, в Таман и в Приазовието, на средна Волга и на Дунав. В тези селища сред другата керамика са открити в големи количества фрагменти от котли с вътрешни уши. Със селищата от тази група се свързва особен тип погребение. Тук покойниците са погребвани не в катакомби, като аланите, а в тесни правоъгълни ями, понякога с дървено покритие. Погребенията са единични, костите на гръбнака са опънати; ориентацията е различна, но преобладава западната. Има конски кости, човешките черепи са от типа кръглоглави, има лек примес на монголоидност. Българите са съжителствали мирно с аланите. Те даже са погребвали своите покойници в едии и същи гробища. Инвентарът в българските погребения не се различавал от аланския.“ (5) Сведенията за Конските планини Изводът на А. В. Найденко, че като Хипийски планини може да бъде определено само Ставрополското възвишение и неговото продължение в хребета над река Манич, не е точен. Излагайки резултатите от по-новите проучвания, той не споменава резултатите от по-старите такива, на основа на които през 1987 г. е съставена карта на прабългарските некрополи в Източна Европа през VII-IX в. Ставропо̀лското възвишение заема най-южната част на Източноевропейската равнина, която е в централната част на Предкавказието. Разположено е на територията на Ставрополския край в Русия. На запад се простира до долината на река Кубан, на северозапад, север и изток плавно се снижава към Кубано-Приазовската низина, Кумо-Маничката падина и Прикаспийската низина, а на юг се свързва с крайните северни разклонения на Голям Кавказ. (6). Както се вижда на горната карта, археологически следи от българите са открити и на юг от Ставрополското възвишешение, в поречията на реките Кубан, Терек и Сулак, които водят началото си от северните склонове на Главния кавказки хребет. Кераунските планини са споменати като Керавнийски планини в книга XI, глави IV и V на „География“ от Страбон. Така били наричани частите на Кавказ, спускащи се непосредствено до Каспийско море (7), включително и североизточните разклонения на планината там. Хипийските планини не се споменават преди Птолемей, вероятно защото според едно сведение те се появяват в географската и историческата литература благодарение на него. Античните географи са наричали река Кубан Хипанис (Hypanis), т. е. Конска река. (8), (9). Така я споменава и Страбон в своята „География“, книга XI, част 2, п. 9. (10). Логично е да се очаква планинската верига, покрай която тече тази река, също да има (или да е имала) име, свързано с „кон“. Кубан в по-голямата част от своето протежение тече северно на Скалистия хребет на Кавказките планини, като води началото си от сливането на двете съставящи я реки Учкулан и Улукам, извиращи от подножието на планината Елбрус, намираща се в централната част на Кавказ. За самия Скалист хребет казват, че се състои от 10 отделни планински масива, разделени от горните течения на реките по северния склон на Голям Кавказ. Така че този хребет може да бъде определян и като „планини“. (11) Професор Златарски изглежда не е обърнал достатъчно внимание, че река Кубан в античността се е казвала Хипанис (Конска река), но посочва, че в полето при град Фазис, който се намирал близо до съвременния черноморски град Поти, в морето се вливала pека Хипос, наричана в модерните времена Ченискали (C'chenisqali), т. е. Конска река, името на която имало очевидна връзка с Хипийската планина. На показаната по-горе карта на Азиатска Сарматия има посочени две реки Хипус. И двете се вливат в Черно море (Euxine sea) - едната именно при град Фазис. На съвременните карти Хипанис е Кубан, а Хипос при Поти – Цхенисцкали. Изворите и на двете реки са в централната част на Кавказките планини, простираща се между върховете Елбрус и Казбек. Карл Мюлер пръв оформя мнението, че Хипийските планини са планинската верига, която образува водораздела между Черно и Каспийско море и се простира от най-високото възвишение в Кавказ - Елбрус, между реките Кума и Кубан на север. Йозеф Маркварт добавя, че тъй като името Ippica orn е свързано и с това на реката Хипос (Цхенисцкали), следва към Хипийските планини да се включат и склоновете на върховете Шхара и Дих Тау, където са изворите на тази река и на северната река Черек Балкарски. „Балкарите“ или „Болкарите“, племе от така наречените планински татари, живеели и тогава при изворите на Черек и ако те са запазили името на старите кавказки българи, тогава българските планини, а с това и Хипийските планини ще трябва да се търсят при изворите на реките Черек, Чегем и Баксан“, заключава Маркварт. И добавя, че през лятото, когато степите изсъхват, номадите отиват при изворите на реките. (12) (В цитирания по-горе откъс от „История на Първото българско царство“ В. Златарски погрешно е посочил Терек вместо Черек - бел. К. Г.) Към споменатите сведения, сочещи, че в централната част на Кавказките планини има топоними, свързани с коне, можем да добавим още едно. За него става дума в книгата „Пътуване до Астраханските и Кавказките степи“, труд на полския историк, географ, етнограф, археолог и естествоизпитател академик Ян Потоцки. Той бил на служба в руското външно министерство по време на Александър I и през 1797-1798 г. е командирован до посочените места. По същество съдържанието на споменатата книга представлява изложение на дневника, воден от Потоцки по време на пътуването му, като към описанието на видяното са добавени негови коментари, разкриващи научните му интереси и възгледи. Произведението е отпечатано за първи път на френски език от академик Хенрик Юлиус Клапрот през 1829 г. Описвайки Кавказката си експедиция, Потоцки споменава за историческата област Петогорие и планината Бештау, като погрешно я свързва с Кераунските планини. На 7 април 1797 г. отбелязва, че на път за Екатеринодар спрял в Георгиевск, за да смени конете, а след това се отправил към „планината Бештау, където се намират Кераунските планини на гръцките географи и Петогорието от нашите хроники“. Пейзажът бил причудлив. Представлявал равнина, осеяна със заострени върхове, планини с конична форма и други странности на природата. Планината Бештау (беш - пет, тау - планина), дала наименованието на цялата местност, представлявала пирамида с правилна форма, като нейниите стръмни склонове полягали върху прекрасната равнина. (13) Издателят на съчинението на Ян Потоцки - Юлиус фон Клапрот, руски академик от немски произход, знаменит ориенталист и пътешественик - в коментарите си към изданието поправя автора му, като отбелязва: „Планината Бештау е наречена от черкезите Ошхитху, което също означава „пет планини“. Тези планини се намират в северната част на Кавказ и са продължение на веригата от варовикови образувания, простираща се на юг и разположена в основите на Елбрус. Изглежда Птолемей, добре е познавал тези планини и ги нарича хипийски – конски планини. Действително в района на планината Бештау и до сега се отглеждат най-добрите черкезки коне“. (14) Клапрот също осъществява пътешествие до Кавказ, за което разказва в книгата „Описание поездок по Кавказу и Грузии в 1807 и 1808 годах“, издадена първо на немски и френски език. В глава VII Клапрот отбелязва, че река Кубан съответства на Хипанис при Страбон и на Варданeс при Птолемей. Но нейните извори, не били определени от него, а на картите на Герард Меркатор, съставени през XVI в. по описанията на Птолемей, били посочени много по на запад, около тесните клисури на Кавказка Албания. За което текстът на Птолемей не давал основание. (15). Клапрот предполага, че в по-късно време изглежда са наричали река Кубан също Меотис. Късноантичният географ Юлий Хонорий (краят на IV-V век) и „Космография“, погрешно приписвана на Ефик (?), еднакво добре познаващи река Танаис (Дон), споменавали също и за Кубан, като вероятно са черпели своите сведения от един и същ източник. Хонорий казвал: „Река Мата, извираща от планината Хипанис, се влива в морето Меотис“, а в „Космография“ било записано: „Река Меотис, извираща от планината Спано, се влива в морето Меотис“. „Написаното не може да се отнася за коя да е река, носеща водите си в Азовско море между устията на Дон и Кубан, тъй като останалите реки водят своето начало от Ставрополската равнина и нямат извори в които и да е планини. Изглежда наименованието на планината Хипанис или Спан - заключава Клапрот - също е било свързано с наименованието на реката Хипанис“. (16) В глава VII на „Описание поездок по Кавказу и Грузии“ Клапрот отбелязва: „В средата на септември 1807 г. напуснах Петербург и се отправих по пътя от Москва и Харков към Стария Черкаск, столицата на донските казаци, където известно време чрез наблюдения събирах информация за съседните калмики… Тъй като приготовленията за моето пътуване ме забавиха в Георгиевск за по-дълго време, отколкото очаквах, но все пак не бяха такива, че да изискват постоянното ми присъствие, оставих тяхното изпълнение на уменията на студента Бобринцов и отидох на кратка екскурзия до съседните Пет планини, наречени Beshtau на татарски и Osh'hi-ch'u на черкезки, име със същото значение. Те образуват най-северната верига на Кавказките планини и са свързани с варовиковия планински хребет, който минава на юг, с шистовите хълмове в подножието на величествения Елбрус, чиято височина от основата му е 15 германски мили. Птолемей, който изглежда е имал доста точна представа за тези региони, нарича Бештау Хипик или Конски планини. Всъщност той не би могъл да намери по-подходящо име, ако не знае как са ги нарекли варварите, тъй като тук, наред с други неща, има най-добрата порода черкезки и абасински коне, които принадлежат на семейство Трамкт и имаха SS знак, изгорен на бедрото. Тези коне са на второ място след тези, които принадлежат към семейство Шалох. В планините Бештау живеят известните в руската история петогорски черкези, които се подчиняват на цар Иван Василиевич [Грозни] през 1553 г. Оттогава тази територия се нарича Петогорие...“ (17) За мястото, наричано Биш Таг (Пет планини) споменава и Ибн Батута в „Пътуване до Златната Орда в половината на XIV век“. Пристигайки след „много дни път“ в златоординския град Азака (днес Азов в Ростовска област на Русия), арабският пътешественик минал през големия и богат град Маджар (днес в развалини, близо до град Будьоновск) и стигнал до табора на султан Мухамед, който тогава се намирал на място, наречено Биш Таг. В пътеписа си Ибн Батута отбелязва, че в местата, по които минал, имало много стада, тъй като тревата там служела за храна на животните. Руският изтоковед Владимир Минорски е предложил версия, отъждествяваща античните Хипийски (Конски) планини с магматичните планини на областта Петогорие (рус. Пятигорье) в Северен Кавказ. Тя е разположена на територията на Кавказките минерални води, намиращи се в ниската част на Скалистия хребет на Кавказ. Част от този хребет е връх Елбрус, от където тръгва един от двата извора на река Кубан. В сайта на Кавказките минерални води се посочва, че според историческите сведения в Петогорието е имало добри пасища, отглеждали се породисти коне и било място за продължителни лагери на Златната орда. Затова е наричано Конски планини. Наименованието се е съхранило в арменските извори до VII век. (19) Северен Кавказ е географска област, включваща района на северния склон на Големия кавказски хребет и Предкавказието (полупланинската и хълмистата част северно от него). Регионът е най-южната част на Европейска Русия и неговата централна част адмистративно включва Ставрополския край и републиките Карачаево-Черкезия и Кабардино-Балкария. Коневъдите обясняват, че природните условия в региона - бурните реки Кубан, Теберда, Зеленчук, Лаба, които преливат през лятото, богатите алпийски пасища - осигуряват възможност за целогодишно стадно отглеждане на животни. Това е допринесло още в древността за създаването на уникална порода планински коне: изключително издръжливи, с развита сърдечно-съдова и дихателна система, здрави копита и силни сухожилия. Прокопий Кесарийски е написал: „Зад Каспийските врати се простират равни и гладки полета, напоявани с обилни води, удобни за отглеждане на коне.“ (20) Гербовете на Малокарачаевския общински район в Карачаево-Черкезия и на Краснокурганската селска община в същия район идват в потвърждение на констатацията, че Скалистият хребет е приеман за Конските планини (или за съставна част от тях). Така виждат историческите събития жителите на двете административни единици и го изразяват чрез гербовете им. Малокарачаевският район обхваща четиринадесет села с административен център село Учкекен. То се намира в подножието на Скалистия хребет, на 14 км югозападно от Кисловодск и на 59 км от Петогорск. В съседство с Учкекен се намира село Красни Курган. То, заедно със селата Аксу и Комунстрой, образуват Краснокурганската селска община, която е притежател на втория показан тук герб. На първия герб е изобразен кон от карачаевската порода, скачащ от скала, на фона на зелени поля и планината Елбрус. Художникът, визирайки на преден план възвишението Рим гора, подсказва, че Мали Карачай е в района на Конските планини. (21) На втория герб отново присъстват зелените поля, Елбрус и карачаевският кон. Добавени са Медените водопади, природен феномен в района на Красни курган, известен с легендата, че в скалите са живели диви пчели и по време на пролетното пълноводие от попадналия във водата мед тя ставала сладка. В описанието на герба се казва „Черният кон в герба символизира коневъдството и Карачаевския племенен конезавод, разположен в селото, известен с конете от карачаевската порода. Това е една от най-старите породи коне, която се е развила още през Средновековието.” Интересен елемент във втория герб е символичният знак горе вляво. Създателите на герба обясняват, че това е „традиционен космологичен символ (текмет), отразяващ древната история на територията, където през VIII-XII век имало крепост със селище от времето на средневековното Аланско царство, в чието изкуство този знак е бил особено популярен”. (22) На други места се твърди, че знакът бил кимерийски. По-всичко изглежда обаче, че става дума за декоративен елемент-украса на конска амуниция. (23) В „История на Армения“ под заглавие „Как Валаршак въведе ред на запад и на север в нашата страна“, Мовсес Хоренаци разказва, имайки предвид българите, че царят на Армения Валаршак, посещавайки северната провинция Тайк, повикал „дошлите диви племена“, които живеели в равнината на север и в подножието на великата Кавказка планина, в долините или в дългите дълбоки клисури, простиращи се от южната планина до обширното устие на равнината, и ги насърчил да изоставят грабежите и покушенията над хората, да се подчинят на царските закони и да плащат данък, така че при следващото си посещение да може да им назначи предводители и началници и да въведе подобаващ ред. Той ги изпратил, като им дал мъдри мъже и надзиратели. След като отпратил хората от западните страни, той се спуснал към зелените поляни близо до областта Шарая (Ширак), които древните наричали Безлесен или Горен Басеан. Впоследствие, заради заселилите се там български колонисти Вхндур на Вунд, местността била кръстена на неговото име Вананд. И селата там носели имена, произлизащи от имената на неговите братя и потомци. (24) А под заглавието „За нашия Аршак Първи и неговите действия“ Хоренаци е записал, че по време на Аршак, син на Валаршак, възникнали големи размирици във веригата на великата Кавказка планина, в Страната на българите. Много от тях, след като се отделили, пристигнали в Армения и се заселили за дълго време под областта Кол, на плодородна и хлебородна земя. (25) Захарий Ритор около 555 г. също съвсем ясно посочва, че българите са обитавали Северен Кавказ: „Базгун (Абазгия, днес Абхазия) е земя със (свой) език, която граничи и се простира до Каспийските врати и морето, които се (намират) в хунските предели. Зад вратите живеят бургари, със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове...“ (26) Известията за прабългарите в съчинението на М. Хоренаци са предмет на спорове кога са станали посочените събития – през II в. пр. н. е. или през IV в. Преобладава мнението, че размириците, които са станали причина прабългарите да се изселят на юг, трябва да се свържат с хунската експанзия и са произтекли през втората половина на IV в. (27) По протежение на 755 км, северно и успоредно на Скалистия хребет, се простира т. н. Пасищен хребет (показан и по-горе на картата със Скалистия хребет). Височината му варира между 1200 – 1500 м. Както показва името и снимките на Пасищния хребет, той е бил покрит със зелени поляни, където са били свободно отглеждани и коне. В Петогорието има всъщност 17 планини. Името на областа идва от най-високата „петглава“ планина Бештау (от тюрк. „беш“ – пет и „тау“ – планина), разположена в централната част на областта. До Бештау се намира град Петогорск (рус. Пятигорск). Петте планини са: Бештау ишгва (Голям Бештау), Змеиная, Машук, Бештау дикока (Бештау верблюд) и Развал. Бележки 1. В. Златарски. История на българската държава през средните векове. Том I. Част I. 1970, с. 177-178. 2. Сарматия Азиатская. https://proza.ru/2010/10/11/245. 3. В. А. Кузнецов. Очерки истории алан, 1984, с. 102. 4. А. В. Найденко. Некоторые вопросы истории населения Ставропольской возвышенности VII—X вв. В: Северный Кавказ и кочевой мир степей Евразии. Ставрополь, с. 104-106. http://annales.info/life/5minaev/5minaev.htm#37. 5. Евгения П. Алексеева. Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа. 1993, с. 16. http://www.elbrusoid.org/upload/iblock/8fc/karacay-balkar-drev-narod_turklib.pdf. 6. Ставрополско възвишение. Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ставрополско_възвишение. 7. Страбон. География. Книга 11. Глава 4. https://antichniavtori.wordpress.com/2008/11/14/sgk11c4/. 8. Кубан – Уикипедия (wikipedia.org) 9. Wikimedia Commons. Map ancient Greek colonies in northern Black Sea-fr.svg. 10. Страбон. География. Книга 11. Глава 2. Страбон, География – кн. 11 – 2 | Антични автори (wordpress.com). 11. Скалист хребет (Кавказ). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Скалист_хребет_(Кавказ). 12. J. Marquart. Die altbulgariscen Ausdrücke in der Inscrift von Catalar und der altbulgariscen Fürstenliste. L. 1910, с. 16 13. Е.Л. Соснина. Ян Потоцкий и его путешествие в Астраханские и Кавказкие степи. 2003, с. 90 14. Пак там, с. 140. 15. Описание поездок по Кавказу и Грузии в 1807 и 1808 годах по приказанию русского правительства Юлиусом фон Клапротом, Придворным советником Его Величества императора России, членом Академии Санкт-Петербурга. http://apsnyteka.org/file/Klaprot_Opisanie_poezdok_po_Kavkazu_i_Gruzii.pdf. 16. Пак там, с. 73-74. 17. Пак там, с. 103. 18. Путешествие шейха Ибн-Батуты в Золотую Орду, в половине XIV века. В: Русский вестник, Том 2. 1841. https://www.vostlit.info/Texts/rus5/Battuta/text4.phtml?id=6756. 19. Золотая орда, „франки“, „кабардинцы“. http://kmvline.ru/lib/kraeved/6.php. 20. Этническая история Северного Кавказа IV-X вв. А. В. Гадло. 1979, с. 73. 21. Герб Малого Карачай. https://en.m.wikipedia.org/wiki/File:Герб_Малого_Карачай.gif. 22. Краснокурганское сельское поселение. http://www.heraldicum.ru/russia/subjects/towns/kraskurgan.htm. 23. Единая символика алан. https://karachai.ucoz.ru/publ/ist/prochee/edinaja_simvolika_alan/17-1-0-482. 24. Мовсес Хоренаци. История Армении. 1990, с. 56 и 103. https://web.archive.org/web/20130120225400/http://www.vostlit.info/Texts/rus5/Horen/frametext21.htm. 25. Пак там, с. 61. 26. Захария Метиленский. История. Сирийский источник VI в. о народах Кавказа. В: Вестник древней истории. № 1 (5). 1939. https://www.vostlit.info/Texts/rus7/Zacharia/text1.phtml 27. Димитър Димитров. Прабългарите по северното и западното Черноморие. В. 1987, с. 31. 28. Балкарцы. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Балкарцы. 29. Балкария. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Балкария. 30. Карачаевцы. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Карачаевцы. 31. Е. П. Алексеева. Карачаевцы и балкарцы - древний народ Кавказа. 1993, Въведение. http://www.elbrusoid.org/upload/iblock/8fc/karacay-balkar-drev-narod_turklib.pdf. 32. Историческая этнография Северного Кавказа. Я. А. Федоров. 1883,с. 101. 33. Султан К. Бабаев. О произхождение балкарцев и карачаевцев. В: Материалы научной сесии по проблеме произхождение балкарского и карачаевскогчао народов. Нальчик 1960, с. 62. 34. Этногенез балкарцев. Уикипедия. https://ru.wikipedia.org/wiki/Этногенез_балкарцев. 35. Е. П.Алексеева. Некоторые замечания по вопросу происхождения балкарцев и карачаевцев по данным археологии. В: О произхождении балкарцев и карачаевцев, с. 106. 36. Кабардино-русские отношения в XVI-XVIII вв. Документы и материалы. Том I. 1957, с. 114, 120-121, 125. 37. Пак там, с. 125. 38. Н. А. Караулов. Болкары на Кавказе. Етнографический очерк. В: Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа, Т. 1908, вып. 38, с. 131-134. 40. Тук има грешка. От фиг. 21 се вижда, че Балкария се намира на запад от Дигория, изписана като Дугорци. 41. Има се предвид статията на В. Милер „В горских обществах Кабарды“, отпечатана във „Вестник Европы“, № 4, 1884, с. 540. Lib.ru/Классика: Миллер Всеволод Федорович. В горских обществах Кабарды. 42. Всеволод Миллер. Осетинские этюды. Част третья. Изследования. М, 1887. В: Ученые записки Императорскаго Московскаго университета. Отдел историко-филологический. Выпуск восьмой. М. 1887, с. 103-104. 43. Посольство стольника (иконома) Толочанова и дьяка (чиновника) Иевлева в Имеретию, 1650 – 1652. 1926, с. 32-36. 44. В горских обществах Кабарды. „Вестник Европы“, № 4, 1884, с. 540. 45. Осетинские этюды, Част третья, с. 7. 46. В горских обществах Кабарды. С. 540-541. 47. Пак там, с. 548-549.

fakti.bg Войната се разраства: Голям шеф скочи на МОК заради джендърите в бокса Павел Ковачев 3–4 minutes Вицепрезидентът на Световната боксова организация (WBA) и бивш генерален секретар на Международната боксова асоциация (IBA) Ищван Ковач обяви, че лично МОК е предупредил за мъжкия пол на алжирката Иман Калиф. Унгарецът призна, че е изпратил мейл с резултатите от биологичния тест, направен през 2022 г., но все още няма отговор. „Най-тъжното в историята е, че проблемът не беше с нивото на тестостерона на Калиф, защото това може да се коригира в днешно време, а в резултата от теста за пола. Той ясно показа, че това е биологичен мъж. Освен това на Олимпиадата в Токио и последвалото световно първенство заедно с алжирците бяха прегледани общо петима боксьори. Всички излязоха с еднакъв резултат, наистина бяха мъже. Разбира се, веднага съобщих писмено на властите на МОК, но колкото и да е невероятно, те не са отговорили на това до днес“, обяви Ковач, който е олимпийски, световен и европейски шампион за аматьори при аматьорите. В същото време говорителят на Международния олимпийски комитет Марк Адамс почти призна, че личен мотив е в основата на ината на организацията относно допускането до участие в Париж 2024 на алжирката Иман Калиф и тайванката Лин Ю-Тин до боксовия женски турнир. Причината за всичко е войната, която МОК води с президента на IBA Умар Кремльов. „Ние нямаме доверие на нищо, което произлиза от IBA. За нас тази организация няма никакъв авторитет. Думите на Кремльов, че ще премира като шампионки всички боксьорки, загубили на Олимпиадата от Иман Калиф и Лин Ю-Тин, са шокиращи и още повече свалят минималното ни доверие към него“, заяви Адамс. Както е известно, МОК пое администрирането на боксовия турнир в Париж чрез собствен съдийски панел, след като преди това отне лиценза Международната боксова асоциация. Като мотив за решението бяха посочени корупция, съмнения за манипулиране на съдийски решения и дори на изборите за президент на организацията.

sportmk.ru "Это мужское ДНК": западные СМИ разоблачили обман МОК Авторы: 11–16 minutes «Спортсменка», вызвавшая всемирный скандал в женском боксе на Олимпийских играх в Париже летом 2024 года, была дисквалифицирована с чемпионата мира Международной боксерской ассоциацией в 2023 году в Нью-Дели после двух тестов, одного в Индии во время этого турнира и предыдущего теста в Турции в мае 2022 года. По итогам которых «пришли к выводу, что ДНК боксера принадлежит мужчине и состоит из хромосом XY». Именно такое заявление содержалось в переписке, которую Международная боксерская ассоциация (IBA) вела в июне 2023 года, то есть более года назад, с Международным олимпийским комитетом. Тема участия в женских соревнованиях по боксу на Олимпийских играх в Париже оказалась такой резонансной, что за ее расследование взялся американский спортивный обозреватель, телевизионный аналитик и писатель Алан Абрахамсон. Владелец и главный редактор интернет-сайта 3 Wire Sports, который еще в 2012 году в бестселлере Джеймса Паттерсона и Марка Салливана 2012 года Private Games был назван «лучшим в мире источником информации об Олимпийских играх и культуре, которая их окружает». В письме от 5 июня 2023 года, посвященном Имане Хелиф из Алжира, говорится: «Эта ситуация олицетворяет важность защиты безопасного спорта и целостности спорта, которым олимпийское движение привержено». Абрахамсон ознакомился с перепиской между МОК и IBA и пришел к выводу, что эти документы проливают новый свет на скандал, разгоревшийся на Играх 2024 года в Париже вокруг Хелифа и ЮйТин Линя из Тайваня. Хелиф 3 августа победила венгерку Анну Луку Хамори в четвертьфинале весовой категории до 66 кг и обеспечила себе как минимум бронзовую медаль Олимпиады. В воскресенье, 4 августа, Юйтин Линь победила в четвертьфинале весовой категории до 57 кг болгарку Светлану Каменову и тоже обеспечила себе медаль игр, выйдя в полуфинал. На скандальное участие этих спортсменов в женском боксерском турнире отреагировали Дональд Трамп, Джоан Роулинг, Илон Маск, премьер-министр Италии Джорджия Мелони и бесчисленное количество других людей, оставлявших гневные сообщения в социальных сетях. Эта ситуация высветила одну из самых сложных проблем, по мнению Абрахамсона, с которыми сталкивается международный спорт: Чьи права важнее? Отдельного спортсмена или западного сообщества с его ценностями? В боксе все еще сложнее, поскольку, в отличие, скажем, от легкой атлетики, вероятность получения спортсменом серьезной травмы на соревнованиях более реальна. С 2009 года, когда на сцене появилась легкоатлетка Кастер Семеня, этот вопрос стал причиной бурных споров с обеих сторон. Некоторые говорят, что права каждого спортсмена важнее всего. Другие настаивают на том, что существует более важное коллективное право — право женщин-спортсменок заниматься исключительно женским видом спорта и быть свободными от дискриминации. В последние годы, в первую очередь на Всемирном чемпионате по водным видам спорта, среди ряда международных спортивных федераций появились рекомендации, в которых говорится, что спортсмены с нарушениями развития, которые переживают период полового созревания у мужчин, должны быть отстранены от участия в женских соревнованиях высокого уровня. В боксе этот вопрос становится еще более острым из-за сложного политического спора между МОК и IBA. «В общем, МОК решил, что ему просто не нравится глава IBA России Умар Кремлев, близкий к высшему российскому руководству. МОК может говорить много чего другого. Но суть ситуации такова, и 22 июня 2023 года МОК отозвал признание IBA, изгнав ее в олимпийскую пустыню», - выражает свое мнение Абрахамсон. И напоминает, что, письмо IBA в МОК, в котором упоминается Хелиф, датировано 5 июня 2023 года, то есть за 17 дней до этого события. Конкурирующая федерация, World Boxing, добивается признания и надеется взять под контроль олимпийский бокс к Играм в Лос-Анджелесе в 2028 году. Тем временем МОК, как и три года назад в Токио, курирует соревнования по боксу здесь, в Париже. *** IBA объявила в пятницу, 2 августа, что даст Карини призовые деньги, как если бы она была олимпийской чемпионкой — $100 000 в общей сложности, $50 000 ей, $25 000 итальянской федерации, $25 000 ее тренеру — и также «поддержит» Турдибекову. Говоря о Карини, Кремлев сказал: «Я не мог смотреть на ее слезы». Также в пятницу, 2 августа на ежедневной пресс-конференции пресс-секретарь МОК Марк Адамс сказал следующее, имея в виду тестирование IBA на турнире в Нью-Дели в 2023 году: «Мы не знаем, что это были за тесты. Насколько я понимаю, их сколотили за одну ночь. Результаты изменились, поэтому мы не хотим туда идти. Я думаю, если вы начнете работать над подозрениями, то у нас будут проблемы». В субботу утром, 3 августа, президент МОК Томас Бах появился на ежедневном брифинге. Первый вопрос, а также несколько последующих запросов, касались Хелиф. «Давайте будем предельно ясны, — сказал Бах. - Мы говорим о женском боксе. И у нас есть две боксерши, которые родились женщинами. Которые были воспитаны как женщины. У которых есть паспорт как женщины. И которые соревновались много лет как женщины. И это четкое определение женщины. Никогда не было никаких сомнений в том, что они женщины. Сейчас мы видим, что некоторые хотят владеть определением того, кто является женщиной, и здесь я могу только предложить им придумать новое научно обоснованное определение того, кто является женщиной, и как кто-то, родившийся, выросший, участвовавший в соревнованиях и имеющий паспорт как женщина, не может считаться женщиной? Если они что-то придумают, мы готовы выслушать. Мы готовы это изучить. Но мы не будем принимать участие в политически мотивированной — иногда политически мотивированной — культурной войне. И позвольте мне сказать, что то, что происходит в этом контексте в социальных сетях, со всей этой риторикой ненависти, с этой агрессией и оскорблениями и подпитывается этой повесткой дня, — совершенно неприемлемо». Таков был длинный и немного путанный ответ президента МОК Томаса Баха на все вопросы о скандале в женском боксе. *** Когда Бах говорит, пишет Абрахамсон, что МОК «готов слушать» и «готов рассмотреть этот вопрос», возникает очевидный вопрос: а как же письмо IBA, отправленное в июне 2023 года? Позиция МОК заключается в том, что «пол и возраст спортсменов определяются на основании их паспорта». В заявлении, опубликованном в четверг, 1 августа, говорится, что оба спортсмена стали «жертвами внезапного и произвольного решения IBA», и утверждается, что «к концу чемпионата мира IBA в 2023 году они были внезапно дисквалифицированы без какой-либо надлежащей правовой процедуры». В нем добавлено: «… Нынешняя агрессия против этих двух спортсменов полностью основана на этом произвольном решении, которое было принято без какой-либо надлежащей процедуры, особенно учитывая, что эти спортсмены на протяжении многих лет принимали участие в соревнованиях высшего уровня. «Такой подход, — утверждается в нем, — противоречит принципам хорошего управления». В техническом документе IBA, вступающем в силу 13 мая 2023 года, напоминает Абрахамсон, говорится следующее: ««Женщины/девушки» означают человека с хромосомой XX. Для этой цели боксеры могут быть подвергнуты случайному и/или целевому гендерному тесту для подтверждения вышеизложенного, что будет служить критерием допуска по гендерному признаку к соревнованиям IBA». В разделе 4.2 также говорится: «Для определения пола боксеры могут быть подвергнуты случайному и/или целевому гендерному тесту, который будет проводиться IBA совместно с выбранным персоналом лаборатории». Чемпионат мира среди женщин 2023 года прошёл в марте в Индии. В мае 2022 года во время женского чемпионата мира IBA в Стамбуле Линь и Хелиф прошли хромосомные тесты, результаты которых были обработаны на месте в лаборатории. В протоколе IBA от 25 марта 2023 года, за день до закрытия турнира, указано, что результаты тестов на чемпионате мира 2022 года «были получены только по завершении мероприятия, поэтому спортсмены тогда не были дисквалифицированы». Опять же, следующий чемпионат мира будет в марте 2023 года в Нью-Дели. Почему обоим спортсменам разрешили принять участие, задается справедливым вопросом уважаемый спортивный журналист И сам же на него отвечает. «Проведение еще одного теста было невозможным, поскольку спортсмены находились вне контроля IBA до их прибытия в Нью-Дели», — говорится в протоколе. В Нью-Дели будет проведено еще одно тестирование для каждого из них, «чтобы подтвердить результаты первоначального теста, который был проведен», согласно письму, которое IBA направила в МОК в июне 2023 года. Отчеты лаборатории в Нью-Дели по Хелифу и Лину говорят об одном и том же: «Сводка результатов: «Ненормально» Интерпретация: «Хромосомный анализ выявляет мужской кариотип» ... Кариотип означает полный набор хромосом индивидуума. У женщин — XX хромосомы, у мужчин — XY. Результаты лабораторных исследований каждого спортсмена отображают хромосомы XY в фотографическом виде. *** Теперь Абрахамсон, собственно, переходит к разоблачению того, как МОК врет всему миру. Поскольку эта организация утверждает, что оба спортсмена были дисквалифицированы без надлежащей правовой процедуры. В протоколе IBA, как и в заявлении МОК, говорится, что решение о дисквалификации было принято генеральным секретарем IBA в то время и что правлению было предложено ратифицировать это решение. В то же время в протоколе также четко указано, что в случае с Хелиф исполняющий обязанности посла Алжира присутствовал на встрече 25 марта 2023 года и «был приглашен представить позицию Алжира и запросил второе мнение по этому вопросу». Большинство членов совета проголосовало за одобрение дисквалификаций, один воздержался, а один высказался против, Хосе Лауреано из Пуэрто-Рико. Затем Лауреано предложил IBA установить «четкую процедуру гендерного тестирования». Новые правила были введены в действие к маю. В заявлении IBA говорится , что Линь не обжаловал дисквалификацию IBA в Спортивном арбитражном суде Швейцарии, «тем самым сделав решение юридически обязательным». По словам IBA, Хелиф изначально подал апелляцию в CAS, но затем отклонил дело, «также сделав решение IBA юридически обязательным». Между тем в письме IBA, которое было направлено в МОК в июне 2023 года, говорится: «Мы любезно предлагаем нашу поддержку и сотрудничество по этому вопросу, поскольку это напрямую влияет на безопасность наших боксеров и честность результатов соревнований. По секрету IBA может сообщить, что Имане Хелиф была дисквалифицирована с женского чемпионата мира по боксу IBA 2023 года в Нью-Дели за нарушение технических и соревновательных правил IBA и не имела медицинских показаний для участия в мероприятии в качестве женщины-боксера». Абрахамсон напоминает, что это письмо касается исключительно Хелифа. Оно отсылает МОК к приложенным лабораторным отчетам. В нем также прямо указывается МОК на определение термина «женщина/девушка», данное IBA, который определяется как человек с хромосомами XX. В письме также четко и недвусмысленно говорится о том, что IBA после чемпионата мира в Нью-Дели еще более усилила проверку в соответствии с новым правилом, а именно : «С этой целью боксеры могут быть подвергнуты случайному и/или целевому гендерному тесту для подтверждения вышеизложенного, что будет служить критерием допуска по признаку пола для соревнований IBA». В письме также говорится: «Что касается этих основных принципов спорта, мы должны разделить обеспокоенность IBA и профессора Ричарда Макларена», имея в виду канадского эксперта по правовым вопросам, нанятого IBA для проверки управления, но также хорошо известного в МОК и более широком олимпийском движении за его расследование случаев с «»российским допингом», «поскольку некоторые из приглашенных технических экспертов ранее были признаны высокорискованными, и их участие впоследствии поставит под угрозу безопасность спортсменов». В письме, отправленном за несколько недель до начала Европейских игр 2023 года в Польше, содержится просьба о проведении официальной «технической встречи» для «обсуждения необходимых шагов». Такая встреча так и не состоялась, констатирует Абрахамсон. Причем не состоялась по вине МОК. В заключении письма говорится: «Мы надеемся, что вы уделите этому вопросу самое пристальное внимание, которого он заслуживает, и вы можете рассчитывать на нашу полную поддержку в принятии всех необходимых мер для обеспечения безопасности соревнующихся спортсменов». Какое именно внимание МОК уделила защите прав женщин-боксеров на Олимпийских играх в Париже летом 2024 года нам с вами уже хорошо известно и без уважаемого и авторитетного американского спортивного обозревателя и аналитика, писателя Алана Абрахамосна. https://www.sportmk.ru/sports/2024/08/04/eto-muzhskoe-dnk-zapadnye-smi-razoblachili-obman-mok.html

https://glasove.com/svyat/khudozhestvena-gimnastika-za-mzhe-vse-po-populyarna

Йорданка Благоева пред ФАКТИ: Да видим какво ще постигне Магучих на Олимпиадата в Париж Какво трябва да притежаваш, за да поставяш рекорди? - Малко е изненадващо това, което направи украинката. Знаете, че Стефка направи 209 см , след като много пъти беше скачала 207, 208 см . Може би е ден, може би е шанс, може да е стечение на обстоятелства. - Това винаги го има в спорта. Нещо да се случи в правилния момент на правилното място… - Не ме разбирайте погрешно. Не коментирам, че този рекорд е случаен. Но изведнъж от 204 см , от 205 см скочи на 210 см . Самият факт си е факт и ние нямаме право да го коментираме. Предполагам, че е направена допинг проба, защото състезанието е от висок клас. Едно време идваха и мериха летвата. Сигурно и сега е така. Виждам, че и други неща се опитат да се лансират в публичното пространство. Преди дни написах, че още през 1968 година на всички жени спортистки Международният олимпийски комитет им правеше проби за пол. Тогава взимаха секрет от бузата, за да изследват дали сме 100% жени. Този сертификат си го пазя и до днес. Тогава даже си мислех, докато излезe този сертификат: „Боже, дано няма нещо сбъркано в мен“ Така че тези проби предполагам, че се правят и сега и се издава документ. Нали си спомняме южноафриканката на 800 м, която постави рекорд, че се доказва, че има сбъркани хормони. (б.р.- става въпрос за южноафриканската тийнейджърка Кастер Семеня , която спечели с лекота златния медал на 800 м. на световното първенство в Берлин през 2009 година. След това ИААФ обяви, че тя ще бъде подложена на тест за определяна на пола, тъй като има подозрения, че тя не покрива изискванията да се състезава като жена. Семеня пое водачеството в средата на дистанцията и взе комфортна преднина след 400-ния метър, за да финишира с аванс от 2,45 секунди, а времето ѝ беше най-доброто в света за сезона – 1:55,45 минути. Семеня се оказа интерсексуална , с XY хромозоми и естествено високо ниво на тестостерон , което предизвиква спорове за участието ѝ в състезания за жени. През 2019 година Международната асоциация на лекоатлетическите федерации променя правилата си, като позволява на хора с нейното състояние да се състезават в бягането на 400, 800 и 1500 метра само с медикаментозно понижаване на нивата на тестостерон , решение, което Семеня обжалва неуспешно в редица съдилища) Да, при определени хора това е нещо нормално. - Магучих е на 22 години. Какво да очакваме от нея. Още рекорди или както много спортисти - прави някакво уникално постижение и след това се губи? - Аз бих повярвала в този рекорд на 100%, когато я видя как ще се представи на Олимпиадата във Франция. Защото дамата, която подобри световния рекорд на Данчето Донкова, изчезна. Тя не направи никакъв резултат, нищо не постигна след това. Така че за мен е много важно какво ще постигне тя. Много е млада, много голям талант е – висока, слаба има всички данни, за да постигне още добри резултати. Когато повториш добро постижение няколко пъти - дори да не е 210, а да е близко до него, пък дай Боже и повече, тогава вече никой няма право да коментира дали е истински рекордът. Така че с нетърпение чакаме Олимпиадата в Париж да видим какво ще постигне Магучих. https://fakti.bg/mnenia/895626-iordanka-blagoeva-pred-fakti-da-vidim-kakvo-shte-postigne-maguchih-na-olimpiadata-v-parij

https://www.forumnauka.bg/topic/18667-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5/page/12/#comment-384535 Публикува Юни 21, 2017