К.ГЕРБОВ

След това ми дадоха писмо и ми заповядаха устно да убия дякона-наместник на владиката в Орхание. И в писмата, които носех за комитетите, се казваше да бъде убит дяконът, дето и да се намира. — Защо щеше да бъде убит дяконът? — Дяконът-наместник на владиката се усъмнил, че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре. После отишъл в Извор. В Извор той попитал Марин Попов : „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша.“ Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил. След това, дяконът без да получи разписка оттам, обиколил други села, за да събира владищина. Когато той искал владищината от поповете и от кметовете, а те му отговаряли, [че нямат пари], дяконът им казвал: „За комитета намирате napи, а за владиката, няма ли, казвате, ще ви науча аз вас!“ Понеже тия казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон. (Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд, с. 106) През 1868 година Иларион Ловчански заминава за Цариград по покана на водачите на движението за църковна независимост, като оставя за митрополитски наместник в Ловеч дякон Паисий, а след убийството му свещеноиконом Кръстьо Никифоров. Иларион Ловчански – Уикипедия

Това не е вярно. Д. Панчовски е написал, че при очната ставка с Димитър Общи на 18 ноември в София главатарят на обира припомнил на Димитър Пъшков, че са се срещали у Иван Драсов, в градината на Яким Шишков и в с. Видраре. Сам в спомените си Д. Пъшков обяснява малко по-друго: че на очната ставка Общи бил казал, че е имал само два пъти среща с него: в градината на Яким Шишков и в дома на Иван Драсов. В протоколите на турския съд е записано, обаче, че „споменатият Димитър от Дяково (т. е. Общи) разказа, че Димитър Пъшков е член на комитета, че в Ловеч много пъти са правили събрания заедно”. Димитър Панчовски, в желанието си да оневини поп Кръстю си позволява да спекулира с разчитането на турската телеграма № 1117 от 24 ноември 1872 г. Там много ясно, и в превода на Мръвкарова се казва: «Понеже сега споменатите Димитри и Марин съобразно получените от другарите им инструкции отричат да са вземали участие в споменатото долно дело, на поп Христо (т. е. Кръстю) трябва да му се заповяда и обясни да каже пред Вас и полученият отговор за това, какво бунтовно събрание са устроили в лозята на доносника, а още и кои други са участвали от Ловеч, да бъде представен на тукашната комисия и за да могат да бъдат изпратени на височайшите лица назначени с височайше ираде на императорския министерски съвет, които очакваме да пристигнат, моля най-учтиво да ми бъдат изпратени на мене скромния книжата, включващи словесните му сведения за комитета, всичко това, което досега е давал в качеството си на доносчик, което представлява похвална заслуга спрямо вяра и държава.» Логиката на цялото мероприятие, което иска Мазхар паша, е, да се вземат допълнителни сведения от поп Кръстю за събранието в «лозята», като заедно с тях му бъдат изпратени и другите сведения, които той като «доносник» е дал вече за «комитета». Само който търси под вола теле, може да каже, че в телеграмата «доносникът» е някое друго лице, а не споменатият поп Кръстю. С това именно се заема Панчовски. Цялата негова история за „мухбира” Яким Шишков е съшита с бели конци в театрален стил „Деус екс махина” и си е чисто престараване. Като факир Панчовски ни кара да си представяме, че „излязохме в лозята” и „отидохме в лозята”, както е казал Общи пред турския съд, било „бяхме в градината на Яким Шишков”, където е имало само една асма. Това, че Левски е пратен в Търново за разпознаване, означава, че никой в Ловеч, който го е познавал, не е предал на турците, че заловеният е Левски! А че нещо поп Кръстю все пак е казал на турската полиция, пък може и да е било заблуждаващо, се вижда от дописката му, където пише: „Тоя край (на комитета) щеше да бъде по-дебел, ако п. Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начин да убеди правителството, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, според доказването на Софийските затворници, т. е. в Ловеч каква работа има и кои и колко са участниците.” Според мен поп Кръстю е успял да заблуди турците, че ръководният Централен комитет е в Букурещ и в Ловеч няма такъв. Така е записано и в окончателните протоколи на турския съд.

Това е следващият документ по темата.

Във "Видрица" поп Минчо Кънчев дословно предава същата история, като Стоян Заимов: "В широката зала на търновския конак овчарят въвели. Пашата любезно го посрещнал, поканил го да седне, цигара му подал, кафе му заръчал, на съветниците си го препоръчал и за здравието го попитал… Стефанаки Карагьозов в лицето на овчаря се вгледал, на себе си, пред себе си казал: „Той е! Старозагорското попче, което с кама извади из джоба ми 25 наполеона…“. Любезните обноски на пашата и сладките думи на Стефанака Карагьозов в лицето на овчаря предразположили го на приятелска беседа. Овчарят казал: „Аз съм Левски, когото от два месеца насам правителството търси“.[201] [200] Въз основа на спомените на Хр. Цонев, М. Сиркова и Н. Бакърджията, записани по-късно от поп Т. Луканов, както и по други източници се знае, че Левски действително е напуснал Ловеч сам на 26 декември, като на 3–4 км от града по шосето през Стратеш е бил настигнат, според предварителна уговорка, от Н. Цвятков, който носел в самара на коня си комитетския архив. Той трябвало да го придружи до Къкринското ханче и после до Търново. Така че в ханчето са били трима. Към два часа били вече будни и се стягали за път, като Латинеца е трябвало да им покаже тайните и преки пътеки за Търново. Скоро ханчето било обградено от аскер. При почукването на вратата Левски със зареден револвер излиза през задната врата, прекосява мигновено двора и в момента, когато се готви да прескочи оградата, е ранен зад лявото ухо. Завързан и обграден от заптии, качен на кола, следван пеша от Латинеца и Бакърджията, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но после потвърждава, че е търсеният Левски.Стефан Карагьозов, член на меджлиса, е местен първенец. (Минчо Кънчев — Видрица (4) — Спомени, записки, кореспонденция — Моята библиотека) За заптиетата и двамата автори са отбелязали, че са "стотина" но за няколкочасова престрелка не се споменава.

Захари Стоянов във „Васил Левски - Дяконът - Кратка биография, написана по повод откриване на паметникът“ и поп Минчо Кънчев във „Видрица“, описват една и съща история: след залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, той е отведен в Търново, където е разпитан от каймакама в присъствието на членовете на меджлиса. Отначало не разкрива самоличността си, но провокиран от Стефан Карагьозов, който е бил член на БРЦК, признава, че е Левски. Заимов го описва кото овчар. Максим Генчев изглежда оттук е взел идеята да покаже във филма си, как Левски сам се предава.

Али чауш е казал на Христо Латинеца: „Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало." Вероятно Стефан Карагьозов, който е разпознал Левски в Търново, е получил наградата. Кой е Стефан Карагьозов https://bg.wikipedia.org/wiki/Стефан_Карагьозов

Болгары - это славяне или тюрки.pdf

Българските земи също са били част от Персийската империя.

Оригиналните печати не са качествени, на снимките не всичко се чете, затова е прибягнато до рисуване и дорисуване.

Кое е истинско и кое фалшиво?

И как на гръцки език е било изписано „шегор вечем“?

Преди да се започне да се анализира Именника, трябва да се разбере какво точно пише в него. Текстът е „Сïи же княз измѣни рѡд Дуло, рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь". И в Уикипедия е дадено така. https://bg.wikipedia.org/wiki/Именник_на_българските_ханове Може би става дума, че по времето на Винех е имало пожари или опожарявания. „Изводът, до който достигнах, проучвайки Именника на стари години, - пише Рънсиман, е че той е ненадежден документ, чиято стойност е по-скоро филологическа, отколкото историческа. Той изглежда е бил съставен от някой необразован грък, който вероятно съвсем слабо е знаел езика на прабългарите. Той може и да се е постарал да запише правилно прабългарските думи, но е бил небрежен с числата, а в текста може би са се промъкнали и допълнителни грешки при превеждането му на славянски език — гръцките цифрови знаци се четат извънредно трудно, освен ако не са изписани много ясно. Ето защо, макар и да смятам, че имената на владетелите, както и датите, означени с прабългарски думи, са навярно достоверни, то сега съм убеден, че годините, изписани с цифри, са толкова произволни, че изобщо не можем да разчитаме на тях — и следователно всеки опит да се разработи една цялостна и логична теория за изясняването на Именника и датите в него е обречен на неуспех. Извинявам се за това песимистично заключение. Но едно от тъжните неща, които човек осъзнава в течение на един дълъг живот, е крайната ненадеждност на повечето исторически данни.” Последното е неприятен дубъл, който не можах да премахна.

Тази история е прикачена към Омуртаг от Мавро Орбини. Съставителят на Зографската българска история е използвал руският превод на "Царството на славяните". Според Продължителят на Теофан, обаче, историята е станала с Михаил-Борис ГИБИ V , ПОДЪЛЖИТЕЛЯТ НА ТЕОФАН с. 117: Тъй като княз Богорис имал голяма страст към лова, той пожелал да бъдат изобразени [ловни сцени] в някакъв негов дом, в който често отивал, та и нощя, и деня да ги има за наслада на очите. И тъй понеже бил обладан от такава страст, той повикал някакъв монах живописец от нашите ромеи. Този човек се наричал Методий. Когато той се явил при лицето [на Богорис], последният по божие внушение му заповядал да изобрази не изтребление във война или избиване на животни и зверове, но каквото сам пожелае, като му добавил само това, че би искал зрителите да изпитват страх като гледат, и заедно с това картината да предизвиква (у тях) удивление. Монахът прочее, знаейки, че нищо друго не събужда толкова ужас, колкото второто божие пришествие, изобразил там именно него: от едната страна как праведниците получават награда за страданията, а от другата страна как грешниците събират плодовете на своя живот и биват прогонвани и насилствено отпращани към очакващото ги мъчение. След като картината била свършена и той видял тези неща, той бил обладан от страх пред бога, посветен бил в нашите божествени тайнства и в дълбока нощ приел божественото кръщение. Когато станало известно, че се покръстил, той се намерил пред въстанието на целия свой народ. Като носел на гърдите си изображението на божия кръст, той с помощта на малко хора ги победил, а останалите направил християни не вече тайно, но напълно явно и с тяхно желание.

https://static1.squarespace.com/static/5502d30ee4b0f063546540ec/t/637752542be61e2f4173f1a0/1716899002929/Yanovski_Chah.pdf В статията проф. Борис Яновски разглежда историята на забраната в православното каноническо право на играта на шах, както и на разпространението на тази игра сред православните народи. Отбелязва се, че смекчаването на тази забрана се дължи и на дейността на църковни отци от български произход.

След 632 г. българи в Панония няма – изгонени са от аварите. Има едно съобщение на Фредегарий Схоластик (в ЛИБИ 1, с. 389), за което Васил Златарски пише: „След отслабването на аварската мощ, особено подир разгрома в 626 г. и след смъртта на хаган Баян, в аварската държава избухнала вътрешна размирица, в която бил поставен въпросът, от кого трябва да се избере хаган — от авари или от българи. Двамата кандидати-съперници, един българин и един аварин, като събрали своите си, почнали ожесточена борба, в която спорът се разрешил в полза на аварите. Тогава девет хиляди българи с жени и деца, изгонени из Панония, се спуснали към границите на франкската държава и се обърнали към тогавашния крал Дагоберт I (628—639) с просба да им даде места за поселение във франкската земя. Дагоберт веднага заповядал да ги приемат в Бавария, като ги разположат смесено с франките, което и било изпълнено. Когато по тоя начин българите били пръснати по домовете на баварците, за да презимуват, Дагоберт по съвета на придворните си дал заповед на баварците в една назначена нощ всеки да нападне своите гости и да ги избият. Заповедта била изпълнена и само 700 души от българите успели да избягат тая кървава баня под началството на Алциок (Alciocus), който намерил прибежище във Венедската марка (in marca Vinedorum — Вендската), дето той останал да живее в течение на много години. Това известие се разказва под третата година от царуването на Дагоберт I, т. е. в 631/632 г.” (Васил Н. Златарски. История на Първото българско Царство. Том I, част 1. 1970, с. 169-170) http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_a_5.html

Гръцки извори за Българската история (ГИБИ). Т. III. стр. 194: Епархия Оногурия; епископ на Оногури. GIBI, t. III (1960) (3_194.jpg) (promacedonia.org)

Трима са! Кетрадес от хрониката на Йоан Никиуски също го водят за Кубрат.

Този е жител на Хипийските планини. https://dzen.ru/b/Ysfkd0sfiVRhoK9l Тайны Гиппийских гор | Гиппийские хроники | Дзен (dzen.ru)

Реката в Азия се казва Хифазис https://en.wikipedia.org/wiki/Hypanis

Това "погрешка" си е твое виждане. Точният текст е:

http://slavhistory.ru/article/print-301.html Кубань (из истории названия)

Гипанис, Ипанис (др.-греч. Ὕπανις – буйная, бурная) — историческое наименование рек, обычно Южный Буг в ранних античных источниках (о Скифии), хотя иногда под таким названием выступала и Кубань (фонетически почти повторяет античное название). Плиний полемизировал с мнением тех, кто помещал Гипанис в Азии (к востоку от Танаиса-Дона), то есть, отождествляли её с Кубанью (Plin., IV, 88). При этом ни Геродот, ни Плиний, ни Солин не говорят о Гипанисе-Кубани, но зато этот Гипанис упоминают все авторы традиции Варрона Атацинского (Flacc., VI, 147; Amm. Marc., XXII, 8, 26; Honor., А, 33). Флакк, например, указывает, что Гипанис вброд переходят эксоматы[1], народ, локализуемый по данным параллельных источников к востоку от Меотиды (Ps.-Scymn., 878—879; Mela, I, 114; Polyaen., VIII, 55; Ptol., V, 8, 17). Встречается также в трудах Страбона и Арриана Флавия. Предполагается также, что Геродот называл Гипанисом Синюху с её истоком Горным Тикичем. https://ru.wikipedia.org/wiki/Гипанис

В "История" на Херодот" не е споменато нищо за Хипийските планини. Това е стр. 688 от „История“ на Херодот с част от описа на темите и страниците, където са развити. Извадил съм темите с Хи. Няма Хипийски планини! А това е откъс от Херодот, където става дума за въпросната Пантикапей и какво има над нея. https://www.scribd.com/document/513134332/Херодот-История И тук няма Хипиийски планини.