Warlord

Следващия щеше да ни дотроши Византия просто е във възход. През първата половина от управлението на Самуил и братята му, жънат победи само защото ромеите са заети едновременно с това и с конфликти в Италия и Мала Азия, както и в самия Константинопол и реално воюваме само с местните гарнизони на 3-те гранични балкански провинции. След 1000-ната година обаче вече имат възможността да обърнат всичко срещу нас и е въпрос на време да постигнат своето. Вярно, че Василий е изключителен пълководец, друг на негово място можеше и да оплеска нещата и да ни подари още 1-2 десетилетия съществуване на държавността, но това нямаше да промени съществено историята.

Айде поне неам нерви и за това, от мене да мине - оставям ти го спорта да си уреждаш както искаш мачовете таз кочина наречена Министерство на Отбраната обаче за да я оправя ще са ми нужни доста финанси. Каквито няма да получа ако мин. на Икономиката е Невски, щото той веднага ще предложи за по-икономично направо да разпуснем цялото МО и да се разберем турците или гърците да ни пазят. За щастие обаче той неблагоразумно самонапусна непосредствено преди да започнем да редим новият кабинет, така че спокойно мога да заема и неговото място докато му намерим удачен заместник И след като глобя, уволня, осъдя и разстрелям около 90% от личния състав на министерството за бездействие, корупция и финансови манипулации и направя и същото с пагонестите дришльовци дето разпродадоха МО ще имам предостатъчно средства да го посъживя Като начало започвам да поръчвам ескадрили от ПАК-ФА, тъкмо руснаците ще са ми благодарни че има откъде да вземат пари за пускането му в серийно производство и ще дадат и бонуси танковите бригади ще ги попълним с Леопард-и и Т-95-ци. В никнещите като гъби след дъжд оръжейни заводи и ракети ще се произвеждат, айде до среден обсег - максимум до Анкара и Атина. Ще възстановим подводния флот, фрегатите Вилинген няма да бързаме да ги пращаме за скрап, но ще се помисли за по-адекватно и съвременно решение. Със солидна част от бюджета на МО ще се финансира киноиндустрията за ежегодни военни кинопродукции - като в Русия за всеки 9 май, както и Китай започна или както бившите югославци, само че нашите ше са по-яки и реалистични . Излизаме от НАТО, изритваме американците от Безмер и Бургас директно в морето. Пъпчивите напушени тийнове, разбира се, от дискотечките директно ще бъдат вкарани в поделенията за по 2 г. служба. Непрекъснати патрули по всички граници, стрелящи на месо по подскачащи из храстите сирийци и африканци. На първо време е това, по-нататък - според ситуацията. И така до края на петилетката, когато без съмнение хората ще се тълпят (под строй) пред урните да гласуват за нас

Хм доста безпринципна коалиция ми се види бъдещия БГН кабинет - тъкмо като за България. Ама човек да го нема онлайн няколко часа и вече разпределили и разграбили всичките постове! Я сформирайте някое ново безсмислено министерство от връзкари-драпнитопковци да го оглавя и да пополитикствувам малко и аз

Маневрен период на войната (Кампанията 1914) Западен фронт Срещу Франция германското командване развръща 7 армии и 4 кавалерийски корпуса (в състав 86 пехотни и 10 кавалерийски дивизии), артилерията им включва до 5000 оръдия, а общата численост на цялата групировка наброява 1 600 000 души. Върховен главнокомандващ на войските е кайзер Вилхелм ІІ. Целта им е да направят пробив през Белгия във Франция от север и да обкръжат и притиснат врага по десния фланг към немската граница. В същото време обаче трябва да развърнат 2 от армиите на юг, които да заемат отбранителни позиции срещу десния френски фланг в Елзас-Лотарингия. Френските сили възлизат на 5 армии и 1 кавалерийски корпус (в състав 76 пехотни и 10 кавалерийски дивизии), над 4000 оръдия, всичко - 1 300 000 д. Върховен главнокомандващ – генерал Жозеф Жофр. Първоначално за евентуална война против Германия френското командване разработва „План №17” според който трябва да се превземе Елзас-Лотарингия, но впредвид разгръщането и маневрите на немските войски се налага прегрупиране и корекции и в техния план. Белгийската армия е в състав от 6 пехотни и 1 кавалерийска дивизия, 312 оръдия, общо – 117 000 д. Върховен главнокомандващ – крал Алберт І. Целта й е да се опита да спре или поне забави германското настъпление, очаквайки френско-британските подкрепления. Стоварените британски войски във френските портове до към края на август са 2 пехотни корпуса и 1 кавалерийска дивизия (4 пехотни и 1.5 кавалерийски дивизии), общо 87 000 д. с 328 оръдия, съсредоточени в района на Мобьож, Льо-Като. Върховен главнокомандващ – фелдмаршал Джон Френч. Пристигането на британците във Франция. Към този момент силите на двете воюващи страни на Западния фронт са сравнително равностойни. Предимството на германците е че стратегическата инициатива е в техни ръце. Също така и че армията й представлява стегната и съсредоточена сила, докато сред армиите на Антантата липсва общо командване и координацията между отделните щабове се извършва по-бавно и затруднено. Германците обаче трябва да бързат и да рискуват. Те не просто трябва да удържат победа над врага – те трябва да постигнат съкрушителна победа, с която да го поставят на колене. И трябва да я постигнат светкавично, след което без време за почивка, войските трябва да бъдат прехвърлени в Източна Прусия и също така без време за почивка от пътуването трябва да влязат в бой срещу настъпващите свежи руски войски. Отделно от това на Западния фронт съюзниците имат на свое разположение солиден обръч от удобни за отбрана укрепени пунктове – това са непристъпните крепости Лиеж, Намюр, Антверпен (в Белгия), Вердюн, Тул, Епинал, Белфор (във Франция). Военните действия на Западния фронт през 1914 г. Въпреки това, след окупирането на Люксембург на 2 авг., крепостта Лиеж е блокирана и превзета от немците сравнително бързо и лесно – от 5 до 16 авг. От там немските войски се пръсват към вътрешността на страната. На 20 авг. 1-а германска армия влиза в Брюксел, а 2-а армия достига фортовете на Намюр с част от дивизиите си, които го превземат за 3 дни, а с друга част – до френско-белгийската граница. Съгласно довоенния „План №17” френските 1-а и 2-а армия започват офанзива през Саарбург и Мюлуз към Елзас и Лотарингия, но тя е лесно спряна и отбита от немските 6-а и 7-а армии и пристигналите им подкрепления. Преминавайки северната френска граница немските 1-а, 2-а и 3-а армии са посрещнати от френската 5-а армия и няколко британски дивизии. След провеждането на Самбро-Мааската операция съюзниците са пометени и отстъпват към вътрешността на Франция. Крупни боеве се завързват и в Арденската операция, където 4-а и 5-а германска армия разбиват френските 3-а и 4-а армия. Окончателно спряна е и офанзивата на френските 1-а и 2-а армия в Елзас-Лотарингия от немските 6-а и 7-а армия и те са изтласкани обратно на изходните си позиции. С решителни победи при Льо Като, Сен Кантен и Гиза, след десетина дни победен марш през Франция в преследване на оттеглящите се съюзнически войски, на 5 септ. германците излизат на река Марна, само на 40 км от Париж. Германците в щурм. Първоначалният устрем обаче започва да губи инерцията си когато се налага немците да свалят 2 корпуса от фронта и да ги прехвърлят на изток в Прусия още преди да е постигната победа на запад, защото руснаците вече навлизат на немска територия и трябва да бъдат спряни. Наред с издишането на немските сили френските нарастват – в същото време спешно са сформирани новите 6-а и 9-а френски армии. Така че до началото на Битката при Марна съюзниците вече успяват да постигнат числено превъзходство – 56 пехотни и 10 кавалерийски дивизии срещу 44 на 7 германски. На бойното поле край Марна се струпват общо над 2 милиона войници, невиждани гледки за дотогавашната история. Френски войници очакват германска атака при Марна. Боевете започват на 5 септ. Френската 6-а армия започва настъпление срещу западния фланг на 1-а германска армия, намираща се най-близо до Париж. За да отрази атаката и предотврати обход 1-а немска армия се изтегля от Марна и се придвижва към р. Урк. По този начин се отваря стик между 1-а и 2-а немска армия, съюзниците веднага се възползват и вбиват в него 5-а френска армия и британската армия. С пристигащите от Париж подкрепления и с паралелната офанзива и на 9-а френска армия надвисва опасност от обкръжаване на 2-а немска армия. Поради което германците започват постепенно оттегляне на север към р. Ена и към 12 септ. спират и се укрепяват на нея. Англо-френското контранастъпление се разбива в германския отбранителен рубеж и също спира към 16 септ. Надбягване към морето С това движението на войските спира и се закрепва стабилен фронт от траншеи от Алпите до р. Уаза. От реката на север и запад територията обаче остава празна от войски поради шеметния развой на събитията и бързането на армиите в посока към Париж. Усещайки, че ситуацията в дотук образувалия се фронт се очертава патова и двата щаба незабавно започват да прехвърлят войски в тази посока и да пробват обход на противниковия фланг. Французите пробват тази маневра първо с 2-а армия между реките Уаза и Сома, но немците своевременно заемат същия рубеж срещу тях и ги спират. По-нататък на р. Скарп 10-а френска армия пробва същия маньовър и постига същия резултат. И накрая британците пробват обход още по-нататък при р. Лис, отново спрян от бързащите на север немци. Като накрая фронта опира в брега на Северно море при Ниопорт, с което само най-западния ъгъл на Белгия около Ипър остава в ръцете на Антантата. През октомври и ноември немците хвърлят в атака 4-а и 6-а армия на този участък. След поредица от боеве във Фландърската операция белгийците и британците успяват да провалят немската офанзива и да опазят Ипър. Последният опит на немците за настъпление чрез форсиране на р. Изер е спрян, като белгийците отварят шлюзовете й и наводняват периметъра край устието, през което немците настъпват, спирайки окончателно офанзивата им, с които идва и края на маневрения период на войната. Въпреки че германците постигат редица забележителни победи и напредват дълбоко в противниковата територия главната им и единствено приемлива цел – светкавичен и пълен разгром на Франция не е постигната. Последвалите непосредствени опити за контраофанзива на съюзниците към немските позиции също са спряни. Но така очертаващото се положение на окопно-позиционна война - дълга и изтощителна, не е в интерес на Германия. Вместо да направи пробив по това направление от сега нататък тя ще се налага на свой ред да пази този фронт с все по-намаляващи сили и припаси, чиито поток вече трябва да потече към Източния фронт. Западния фронт се очертава от Ниопорт на Северно море през Ипър право на юг до р. Марна, вече на ок. 60-80 км североизточно от Париж. От Марна завива на изток до крепостта Вердюн. И от Вердюн на югоизток през Елзас-Лотарингия фронтът опира във френско-швейцарската граница и Алпите. В това положение той замръзва и остава така до зимата и края на 1914 г. когато е сключено Коледното примирие. Твърдото убеждение в началото, че за няколко месеца войната ще е приключила и за Коледа всички вече ще са си по домовете, с времето се превръща във все по-отчаяна надежда. Докато накрая се оказва, че на войниците им предстои да прекарат следващите 4 Коледи в замръзналите окопи...

Мхм, останалите окапаха кат зрели сливи на старта. Партизан обаче сега ще са надъхани за реванш от миналата година.

Къде да търсим вината На 28 юли тази година се навършиха точно 100 години от деня, в който Австро-Унгария обяви война на Сърбия. Без в този момент никой да подозира, че с това се започва най-мащабният и кръвопролитен конфликт в цялата дотогавашна история. От който в последствие ще произтече избухването и на втори още по-всеобхватен и това ще бележи съдбата и бъдещето на човечеството. Много хора тенденциозно хвърлят цялата вина за войната, жертвите и разрухата върху кайзер Вилхелм и Германия. На кратката опашка с виновниците ни нареждат и нас като техен съюзник, ние пък нареждаме Фердинанд, който ни вкарва в блока на Централните сили. Днес естествено е лесно да се чете за историческите събития и да се издават присъди, но в тогавашната заплетена политическа обстановка е било сложно да се взимат решения и да се предвиждат ясно последствията им. Както и вината не е само на Германия, ами и на всички останали Велики сили и империалистичекските им стремежи. В онзи момент просто никой не е готов да жертва националните си интереси в името на световния мир и предпочита натрупалите се противоречия да бъдат разрешени с война, включително и по-малките европейски държави. Кайзер Вилхелм ІІ: "Германия просто иска свое място под слънцето" Самата Германия е поставена в позиция да иска преразпределение на силите. Закъснялото й обединение (чак през 1871 г.) я поставя на една от най-задните стартови позиции в колониалната надпревара. Когато Германската империя се включва, за нея общо взето са останали само трохите, а лъвския пай вече е заграбен от останалите, предимно от Англия и Франция. В същото време обаче мащабната германска икономика, индустрия, инфраструктура и население се задъхват от недостига на ресурси в ограничената метрополия и изпитват остра нужда от нови колонии. Останалите колониални сили също са империи като Германия и са завоювали колониите и привилегиите си със сила. Германия се стреми към същото, само че на нея за разлика от останалите й се налага да отвоюва всичко това от самите тях, които от своя страна преди това са завоювали от народите населяващи въпросните колонии. С други думи и останалите са виновни също толкова колкото е виновна и Германия. По същество Първата световна война си е Империалистическа война, въпреки соц-спекулациите с този термин и въпреки, че на картата са заложени и изконни национални идеали и интереси. Империите от блока на Централните сили са с ограничен достъп до ресурси, колонии, морета и пазари. Все активи, които империите от Антантата са извоювали единствено с правото на силата и които империите от Централните сили желаят да завоюват със същото това право. Нищо повече. Германската империя и нейните колонии, 1914. Редом с това между тях вече тече надпревара в превъоръжаването. Историческият момент е такъв, че Европа се намира в ерата на технологическия бум, покрай който текат постоянни подобрения и нововъведения във военното дело и оръжията. Между оформящите се два блока на Великите сили цари недоверие и враждебност, както и убеждение че бъдещата война е неизбежна. Наблюдава се постоянно паралелно увеличаване на сухопътните армии на Германия и на Франция, като отговор една на друга – и същото нещо и във флота между Германия и Великобритания. Въпреки протестите на канцлера Бетман-Холвег и сондажите му за мирно разрешаване на конфликта, на немските висши военни кръгове им се отдава да убедят кайзера, че е възможна бърза локална война в Европа, с която да вземат това, което искат. В резултат на което той им дава зелена светлина за действие. Никой още не може да предвиди колко продължителен, всеобхватен и катастрофален може да стане бъдещият конфликт. Също така сред тези кръгове преобладава и погрешното схващане, че англичаните не са привикнали на окопна война и могат лесно да бъдат бити на континента, ако дойдат да помагат на французите. Англия и Франция от своя страна не желаят да отстъпят нито сантиметър пред Германия и също са готови на война без да държат никаква сметка за мира в Европа, както и за живота и бъдещето на собствените си населения. Великобритания не може да прости германската подръжка оказана на бурите в Англо-бурската война (1899-1902), както и германската експанзия в Африка към все още незаетите части от континента, които Британия счита за свои. Франция е обхваната от реваншизъм след унизителната загуба на Френско-пруската война (1870 г.) от опасения за нова германска агресия и от претенции към Елзас и Лотарингия. Руската империя е водена от стремеж към проливите и намиране на път към южните морета, туширане на германската хегемония на континента и австроунгарското проникване на Балканите, както и покровителстване на славянските народи. Всичко това неизбежно я въвлича в конфликта против страните от Централните сили. Австро-Унгария се стреми да запази целостта си като наднационална империя, да опази анексираната Босна и да продължи експанзията си на Балканите, където среща интересите на Сърбия и Русия. Сърбия се стреми да стане притегателен център на всички южни славяни, да противостои на австроунгарската заплаха и експанзия в региона, както и да запази заграбеното през Балканските войни. Балканите - "Барутният погреб на Европа" Привличане на съюзници Османската империя от векове води войни с Русия на Балканите и в Кавказ и продължава да отстоява позициите си там, макар и вече разпадаща се и в отбрана. Също така над владенията й в Близкия изток надвисва англо-френската завоевателна сянка, при което протегнатата немска ръка от запад е добре дошла. Италия води собствена политика на интересите, първоначално е на страната на Централните сили, но противоречията с Австро-Унгария по иредента и Адриатическия въпрос я отдалечават от тях. Отделно съюзниците успяват да я убедят с щедри териториални обещания да премине на тяхна страна. България се води от националния си идеал за обединение на всички българи в една държава. Приоритет е заграбената от сърбите и гърците Македония, докато турците са готови на известна териториална отстъпка в Източна Тракия. Антантата не може и не желае да предложи нищо, докато Централните сили гарантират желаното й национално обединение, така че просто не остава друг логичен избор за нея. Румъния първоначално обявява неутралитет, но впоследствие е привлечена на страната на Антантата, която й обещава Банат, Трансилвания и Буковина. Гърция също се опитва да запази неутралитет, но и тя е принудена от Антантата, чрез морска блокада и ултиматум довел до държавен преврат, да влезне във войната на нейна страна. Япония предпочита да избегне сблъсък с Антантата и САЩ и засега желае главно да затвърди влиянието и интересите си в Китай, чрез отнемане на Циндао от германците, за което моментът е идеален. Така че, както вече видяхме с настъпването на лятото през 1914 г. войната е неизбежна и представлява последствие от обстоятелствата и процесите развили се непосредствено, но и много преди нея. А не е някакъв безпрецедентен свръх нехуманен акт на своеобразната ос на злото в лицето на монарсите и народите от Централните сили, както ще го изкара следвоенната пропаганда на победителите. По същество войната не е идеологическа каквато ще бъде Втората световна война и в нея няма сблъсък на принципно различаващи се доктрини и строеве. Има сблъсък единствено на имперски и национални интереси, еднакво правдоподобни и основателни и за двете страни. Като единствения аргумент в полза на Антантата остава детинското „Те започнаха първи”, което разбира се в случай че победителят е започнал първи автоматично отпада като аргумент. Разразяването на пожара Покрай Сараевския атентат на пръв поглед изглежда, че войната избухва непреднамерено, заради него, случайно и едва ли не като плод на недоразумение и дори чрез свръхестествена сатанинска намеса на злото в онзи момент. Австроунгарският престолонаследник ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево (в наскоро анексираната Босна), където сръбският студент-ултранационалист Гаврило Принцип се опитва да го убие. Опитът за покушението обаче пропада - вместо принца той ранява шофьора на автомобила му, успява да избяга и отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето в което студентът вече се пропива, буквално пред очите му. При този невероятен втори шанс подхвърлен му от съдбата той съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска. Тази случка обаче представлява просто очакван и използван повод за започване на ултиматумите и мобилизациите. В случая вината не може да се хвърли върху възмутените австрийци искащи възмездие, нито върху сръбското правителство, нямащо участие в тази самосиндикална акция, макар и да отказва сформирането на съвместна комисия за разследване на инцидента. Двете държави едва ли биха се впуснали в тотална война заради случилото се в Сараево, ако не бяха решително подтикнати към това от съюзниците си. Минава близо месец бездействие на мудната австроунгарска дипломация преди Германия да я увери, че застава изцяло зад тях и войната трябва да се обяви незабавно. Антантата пък подтиква Сърбия към непоколебима неотстъпчивост по всички въпроси уверявайки я в пълната си подкрепа при война. Така двете държави практически са заставени да си обявят война, а включването и на останалите в нея впоследствие тръгва като верижна реакция по схема начертана много преди това. Планът „Шлифен” – огромни амбиции, огромен риск Разработката на плана е извършена близо 10 г. преди започването на войната от тогавашния главнокомандващ на ген.щаба Алфред фон Шлифен, но при тогавашните условия и реалности. Времената обаче са динамични, темповете на превъоръжаване и мобилизация се ускоряват, Италия излиза от блока и се налага Хелмут фон Молтке да премодифицира плана. Но въпреки всички съпътстващи го трудности немския щаб така и не се отказва от него. Планът предвижда пренебрегване на неутралитета на Белгия, Холандия и Люксембург използвайки териториите им за плацдарм за настъпление. При което с всички налични сили да се направи обход на по-слабия ляв френски фланг при Саар избягвайки силно укрепените френски позиции по немско-френската граница и обкръжаване на основните вражески сили по десния фланг. След това с удар насочен директно към Париж Франция трябва да бъде съкрушена в рамките на месец. След което войските трябва светкавично да бъдат прехвърлени оттам към Полша за да спрат руското настъпление. Според плана руснаците първоначално се налага да бъдат оставени да поемат инициативата на Източния фронт, като дори се допуска те да напреднат в известна дълбочина и на немска територия в Прусия. Залага се на това, че руските войски са все още локализирани далече от границата, мобилизацията и окомплектоването им тече бавно и инфраструктурата не позвалява бързо придвижване. Планът като цяло е може би най-доброто, което може да се предложи в конкретната ситуация за война на много фронтове в обкръжение от превъзхождащ противник. Но колкото рискован и утопичен изглежда на хартия, толкова повече се оказва на практика. Въпреки, че ситуацията на западния фронт е тежка – 80 германски дивизии срещу 104 френски, британски и белгийски, Белгия е бързо прегазена, въпреки пресечения терен на Ардените и в кратко време немските войски достигат до подстъпите на Париж, а руснаците са все още далеч от границата. До този момент изглежда, че операцията ще се развие успешно. Поради очакванията френския контраудар да бъде нанесен през Елзас-Лотарингия обаче Молтке прави нова преработка на плана, с която се отслабва десния фланг отделяйки 6-а и 7-а армия на юг за да го отблъснат. Това намаля ударната мощ на съединенията извършващи основната маневра. И създава предпоставки немското настъпление да бъде спряно и войната да мине от маневрена в позиционна, което не е в интерес на Германия. Британските войски при Сома ...

Малко цифри и от най-напечения участък през юни '41: Дубно – Крахът на съветските танкови войски

Разликата може да идва от това, че се сумират в бройката и вс бронирани автомобили, САУ-та и ПТ-САУ-та

Някои са си написали имената отзад, не всички и не под ред, но ясно си личи кой е офицера (и отпред и отзад

Не е естествено образувание, тази ръка е с доста правилни антични пропорции може да е парче от амфора примерно.

Мисля, че все пак е добре да играем срещу противник, който познаваме. И според мен си ги има всичките шансове. Тая година ми се гледат групите на шампионската с Лудогорец

Да - там с по-меки гуми, по-гъвкави амортесьори.

Силно.

Другия уйкенд ентусиастите ще могат да се пробват в подобно начинание: https://www.facebook.com/photo.php?v=1517425981807645&set=vb.1399228953627349&type=2&theater В Банкя. Полосата е дълга към 5 км и навсякъде е кал до колене. Щяло и някакви награди да има. Обаче са се оакали с таксата - 78 лв. за участие. Същото нещо но на по-дълга и модерна полоса в Уулвърхямптън е безплатно и наградите са над трицифрени.

Е това е доволно известно и се изтъква като основна причина за изчезването на мегафауната след края на последния ледников период. А някои счетат и че едрите динозаври са изчезнали постепенно по същата причина без да е имало някакъв сериозен катаклизъм.

Една любопитна добавка за действията на торпилирания от нас Хамидие след като го ремонтират. Гърците не могат да му хванат спатиите! *ДНЕВНИК* За крейсеруването на кръстосвача Хамидие, 1913 1 януари. Излиза от Дарданелите, промъква се през гръцкото охранение и бомбардира електрическата централа на Цикладските острови. При острова Сира потопи кръстосвача Македония, което внесе смут във всички гръцки пристанища. Преследван от два контраторпильора, той се насочва към Малоазийския бряг. 5 януари. Пристига в Порт Саид и преминава през канала вече снабден с въглища. 12 януари. След като престоява известно време из Червеното море, напуща Суец. 28 януари. Достигна Малта. 4 февруари. Напусна Малта и кръстосва из Егейско море 28 февруари. В Солунския залив среща един транспорт от около 20 натоварени парахода (сръбски подкрепления отиващи към Шкодра). С огън потопява един голям параход и поврежда други два, след което избягва в открито море. 2 март. Явява се в Адриатическото море и в пристанището Сан Джиовани ди Медуа потопява един от разтоварваните параходи и запалва други два. Завързва бой с 4 гръцки контрторпильора, от които поврежда един и след това се оттегля в открито море, дето потопява друг параход, натоварен с войски, след което се оттегля в Александрия. 4 март. Напуща Александрия и се явява пак пред албанските пристанища, които бомбардира. 5 март. Забелязан е около пристанището Бриндизи на итали- анския бряг. Ясно се вижда от тази грамадна бойна дейност, че войната би имала съвсем други ход, ако турците още от мирно време бяха си подготвили владението на моретата. Когато се убедиха, че техният флот не може да работи успешно в открито море, те му дадоха друга задача, която той изпълни може да се каже удовлетворително: според плана на турската главна квартира трябваше да се предприемат десантни операции в по-голям размер в Мраморно и Черно море, с цел да се стоварят по-големи сили в тила на нашата армия при Чаталджа. Десантът при Шаркьой, както видяхме, бе извършен от флота добре, но в Черно море придружаващият десантните параходи кръстосвач Асър И Техеик заседна на пясък срещу Кара-бурун и десантът при Подима не можа да се извърши. А.Христов, *Кратка история на Осбодителната война, 1912-1913

За това тегло двигателя му сигурно никак не е мощен, но и с тия параметри си е впечатляващо постижение. А и подлежащо на евентуален ъпгрейд. http://tv-talant.com/%D0%A1%D1%83%D0%BF%D0%B5%D1%80-%D0%BB%D0%B5%D0%BA-%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%BE%D0%BA%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BC-%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE%D1%80_v1281

И аз не мога със сигурност да преценя, щото боксирането стана високо във въздуха, а май няма камери които да снимат под прав ъгъл отгоре както ще си проличи най-добре къде точно е станало. Иначе Нойер беше излезнал опасно напред вече и нямаше избор - трябваше точно там да скочи, защото беше на границата и нататък не може да избие с ръце, а вече е прекалено напред и с оголена врата за да се откаже от двубоя за топката. Иначе е нормално при скачането да е с вдигнато коляно, просто така се скача (не само когато искаш да нанесеш каратистки удар

Не вярвам Нойер нарочно да е искал да удари Хигуаин в главата, скочи за да боксира топката със сгънато коляно, но е нормално в този момент вниманието му да е върху топката, а не къде му е крака и главата на аржентинеца. Избиването беше на границата на наказателното и да е било малко извън него е простимо за съдята, може ъгъла да не му е позволил да прецени къде точно е станало. Но през продълженията вече когато аржентинците го обърнаха на кеч мания италианеца изобщо някъде си ги беше загубил картончетата явно.

Дилма и Енгела в сублимния момент:

Отдавна се говори за такъв двубой и се очаква с огромно нетърпение. Мачът вече е уреден и ще се състои на 6 септ. в "02 World Arena" в Хамбург пред 16 000 зрители. Ето кадри и от първата пресконференция по случая в Хамбург. Интересът там определено е голям съдейки по броя на присъстващите журналисти. Кличко хвали Пулев, а нашия се заяжда с него задето отказвал да се подлага на редовни допинг тестове преди двубоя. Какви са вашите очаквания за двубоя?

Според Севернокорейската тв световното първенство в Бразилия още не е свършило. КНДР участва в него и току що се е класирала за 1/8-финалите след победи в групите над Китай с 2:0, САЩ с 4:0 и Япония със 7:0 (легендарен жребий е било това ) и им предстои двубой с отбора на португалия. С нетърпение очаквам да видя какво ще стане по-натам и им стискам палци да станат шампиони, засега не се очертава да им е трудно

Сибирските ловци също стават снайперисти през ВСВ. Метеорологичната дата за периода я нямам, ама ти имаш ли я? Според В.Ставски 252-и стрелкови полк е газел през топящ се сняг и локви. При -40 няма как да стане тва, няма как да стане и при -20. Чак до края на декември има подръжка и от флота, което значи, че Финския залив не е успял да замръзне. Дори и граничната река м/у двете д-ви също не замръзва, затова и руснаците са принудени да я преминат на понтони и гумени лодки. Замръзването на реките и езерата почва някъде от средата на януари (когато настъпва затишие на фронта), но за сметка на това пък снега е съвсем малко - т.е. имаме тънка снежна покривка и замръзнала почва, блата и реки, което вече прави терена удобен за настъпващите - камионите и танковете им вече са можели да минават навсякъде.

Добре че сме ние балканците да я опрайме таа империя

Хохохо заклахме ги накрая латиносите. Дойчланд юбер алес!!! Съдята спести много повече картони на аржентинците, Швайнщайгер го убиха да го ритат в тоя мач, сега ще се прибере в Германия като от войната. Шурле не го бях забелязал до момента, а наистина е огромен потенциал. Практически 1/4 финала и финала той им ги спечели. Но определено велик триумф насред Маракана и напълно заслужен, това е което може да се каже.