Warlord

Sturer Emil, немски танков унищожител от ВСВ, шаси на VK3001, 128 мм оръдие

В българската?

Ново дерби: http://www.youtube.com/watch?v=GW3jV3Ar9_g и пак понамирисва на пропаганда на гърба на японците

Очакване В гора вековна изпод преспи дълбоки никне нов живот ---------------------------------------- Утринна зора в Имагава Пламенни лъчи блестят в очите нейни. Пролетен полъх ---------------------------------------- Гибелта на Щастливия жерав "Банзай!" - оглася множеството строено за последен път

Това че е най-голямата и че не всички са участвали хич не ги оправдава. И да - подкрепям Крамър

Вярно е че при клубните е по-различно, но при малка страна като нашата, със слаб футбол и неизявени в Европа отбори е редно всички да ги подкрепяме, дори и ултрасите на опонентите им в А група. Най-малкото защото вдигат коефициента в УЕФА за всички бг отбори занапред. Или айде ако не се радваш на победите им, то поне може да не ги плюеш публично и да не подкрепяш чуждите отбори по трибуните (макар и клубни) както направиха мекеретата от левскарската агитка. Не знам дали и нямаше опит наистина за провокации в началото на мача от тяхна страна, с които да издействат наказание за Лудогорец от УЕФА. Но както и да е, оставяйки настрана типично нашенските простащини, нищо не може в момента да помрачи настроението от победата на Лудогорец. Те показаха крайно нетипичен дух и борбеност за български отбор. Всички наши отбори барабар с националния откак се помня клякат и падат духом като противника ги поведе, камо ли пък в 13 секунда на мача и обикновено второто полувреме грохват и играят още по-слабо. Такова шеметно догонване на резултата скоро не бях гледал и такъв кеф не бях изпитвал не помня откога. Невероятен мач се получи. Този отбор има голямо бъдеще!

Че ти ако откриеш мозък у някой футболен ултрас незабавно трябва да тичаш с него в БАН.

Съветски плакати против Тито: http://www.pressonline.rs/plus/zanimljivosti/301751/foto-druze-tito-nacisticka-zmijo-josip-broz-u-sovjetskim-karikaturama-posle-istorijskog-ne.html

Аз съм сигурен, че дискусията не е свършила дотам докъдето е отразена в извора. Но и от едно време медиите знаят как да изрязват така материала, че да е изгоден за спонсорите им

Анджък де, при пробив гори отвънка, а не вътре в машината

Ти си бил шампион бе!

Не можеха ли един общ външен резервоар да направят вместо накачулени Ен на брой туби? Много интересни разработки иначе.

Ами върши си работата немската полиция.

Добре са се сетили да го проектират на дължина, снегоходите по принцип са на ширина.

Абе ние така като гледам ше излеземе по-автохтонци от автохтонците ако наистина се докаже че геномите са наследени от неолитното население. Но никак не го изключвам. Въобще дори ипрез ВНЛ % на движещите се маси е доста по-малък от този на уседналите, които си остават в своето множество по родните места и с времето претопяват пришълците.

Митак, само 3 серии ли е, щото аз толкова издърпах?

Невская битва не ми хареса на мен, повече очаквах. Един немски за войната. Рядко излизат такива и винаги са високо качество: http://www.youtube.com/watch?v=fyy3DvErdBQ

И къф им е проблема в случая? Поповете като са попове е трябвало да ги оставим да стрелят по нас ли?

Banzai! Banzai! Banzai! Битката за атола Мидуей. Американския самолетоносач Йорктаун е вдигнат във въздуха от японско торпедо. Никой не отдава чест, всичко се спасява както може.

Изглежда холандците са успяли да заблудят шогуна за значението и разликите между католицизма и протестантството. Християнските проповедници и японските им последователи са били изцяло католици. Така че холандците: 1-во са го изкарали, че едва ли не нямат нищо общо с тая религия, въпреки че се водят християни 2-о предложили са вероятно съдействието си против тях, което е благоприятствало плановете на властта. И 3-о оставането на холандците е съвсем формално и ограничено, без специално позволение те не са можели от малкото си островче да се разхождат из страната и да извършват каквато и да било дейност там. Така по-ясно ли е? И думичка не вдявам от линка, дето си дал Но да в началото държавния бюджет вкарва луди пари в индустриализацията на страната и нововъведенията. Както пише по-горе въпреки изолацията през периода Едо, икономиката на страната е доста гъвкава и бележи възход, така че пари има. Още повече и че властта е доста централизирана и авторитарна, съответно лесно й е да се добере до тях и в последствие да ги канализира накъдето пожелае.

1916 г., Солунския фронт. За мое голямо учудване във френската 17-а Колониална дивизия са влизали не само сенегалци, ами и индокитайци.

Ами точно обратното, германските племена изтласкват славянските на запад. Областта померания в северната част на ГДР идва от името на прото-полското племе поморяни, единствените живеещи край морето (лютичите и ободритите още по-назапад от тях) и остатъка от лужиките по-на юг - също, горе-долу цялото ГДР е било славянско към края на Античността и ранното Средновековие. С Чехите границата е била общо взето като днешната. До преди да започне разселването на юг когато се завихря ВПН славянските племена явно са стигали до последните склонове на Татрите, докато на юг бъдещата унгарска пуста е под контрола на хуни и др. степни племена, горе-долу така продължава и на изток. Явно границата между протославянските и скито-сарматските племена е минавала там където е границата между степта и лесовете, горе-долу през средата на Украйна. На северозапад - до към Висла, нататък - балтийските племена. Само на Изток е по-трудно да се каже, защото за там европейските източници вече не знаят, не знаят дори и азиатските. Но по това, което със сигурност може археологически да се съотнесе към славянската култура (т.нар. Киевска арх. култура), до ІІІ-V в. да кажем разселването на славяните на изток е стигнало някъде до средното поречие на Днепър, Сейм и Десна, но все още не и до басейна на Дон, нито до Московието. На татък - угрофини, мордви и азиатци. Едит: ето грубо как го виждам разселването до към 4-и век, преди Антите да се спуснат на юг.

Не четеш, колега отговорът и на двата ти въпроса се съдържа още в първия постинг на темата.

Странното лице на японската демокрация Ито Хиробуми, първият министър председател на Япония Наред с всички нововъведения, които възприемат от Западния свят през периода Мейджи, пред японците застава и въпроса дали да се въведе и западна система на управление в държавата. Това поражда оживени диспути във възродената империя. От една страна правителството се страхува, че демократичните постулати ще са препятствие пред него за да сплоти нацията и да я води напред в правилната според него посока. От друга страна Япония се стреми да догонва западните държави, поради което се счита за жизнено важно да се въведе ако не същата то поне подобна система на управление, за да гледа Запада по-сериозно на нея и да бъде по-склонен към ревизиране на натрапените й неизгодни договори с него. Така както с почти всички останали нововъведения и демокрацията се въвежда по-скоро като хибрид на западен образец изпълнен по японски традиционен начин. И всъщност главното, в което се състои японската част от въпросният хибрид е поставянето на всички правила и определени норми и ограничения. Със същите съображения властта решава да вдигне забраната за изповядване на християнството в страната след като решава, че то няма да бъде опасно за нея. Процентът на последователите му в Япония се оказва незначителен, а и проповядващите го също така го японизират, като наблягат в него най-вече на усърдието, дълга и трудолюбивостта. В тези години възникват и първите политически партии в Япония: „Движение за свобода и човешки права” (Джиюмин-кен ундо), Либерална партия (Джиюто), Конституционно-реформистка партия (Риккен Кайшинто). И всички те искат въвеждането на конституция и национално събрание в опит да ограничат правата на олигархическата власт взимаща всички политически решения, в името на императора разбира се. За да балансира между собствените си интереси и желанията на обществото изразявани чрез партиите, правителството по стар японски обичай допуска „свободата но в определени граници” и редува либерализъм с диктатура. Така например през 1875 г. императора обещава да сформира искания национален съвет, но в същото време се въвеждат строги забрани в свободата на словото. През 1879 г. пък се свиква събрание на управителите на префектури (области), но правото им на глас, както и на участие в това събрание отново са ограничени по най-различни начини. Въпреки това обаче този избирателен орган представлява първата незападна демократична институция, която работи успешно. При потвърждението на премиера Ито Хиробуми, че национален съвет и конституция ще има и то в срок от 10 години се приема почти едновременно с това и закон, който забранява правото на участие в събрания и публични изяви на хора с определени професии – войници, полицаи, учители, студенти. Като и самото участие на народа в определянето на новата конституция е ограничено до максимум. Докато обществото предпочита конституцията да бъде съставена по британския модел, то властта предпочита, а и налага пруския модел, при който правомощията на императора, респективно и на съветниците му, остават доста широки. Учреждават се съвети и министерства, управителите на които са общо взето същите онези олигарси съветващи императора и реално държащи властта в ръцете си. Дори и според новата конституция всяка заповед на императора трябва да се преподписва от някой миистър за да влезе в сила. Новият парламент е двукамарен. Като „лордовете” в горната камара всъщност са в голямата си част бивши даймьо или други приближени на императора. В камарата на представителите вече могат да се избират депутати. Но отново и тук следва строго ограничение – право на глас могат да имат само пълнолетни мъже, плащащи минимум 15 йени годишен данък на държавата, което към онзи момент прави едва 2% от пълнолетните й поданици. Конституцията дава право на отделните партии да изразят позициите си и да поставят искания, но практически не задължава по никакъв начин олигарсите да ги изпълняват, нито пък да носят някаква отговорност за действията си пред друг освен императора. Скоро обаче активистите на отделни партии натрупват опит и познания чрез събранията, в които участват и започват да се добират до все повече места в националния съвет, както и все повече да отправят остри критики към олигарсите, с които избирателите са съгласни. Започват се подкупи и фалшификации по време на изборите, стига се дори до убийства и до оставка на министър-председатиля Мацутака. Постът му е повторно зает от Ито Хиробуми, който се опитва да въведе известни компромиси и да балансира нещата, но атмосферата в страната остава напрегната поради явната невъзможност за съвместно съществуване на демокрацията и авторитаризма.

В обятията на забравата Всред ята черни лежи Фуджи под снега, спящ и безмълвен.