Warlord

Еми за да спрат прехвърлянето на войски от Мала Азия в Източна Тракия трябва да влезнат в Мраморно море. Но както казахме такива опити е нямало, опитите са били от страна на турците. Доста спортсменско би било да пробват за да облекчат нашето положение, ама не го правят. Е трябва да отбележим, че турците изпращат малки отряди от Булаир на юг за охрана на галиполийското крайбрежие от гръцкия флот, което макар и малко е все пак облекчение при положение, че в някои от боевете при Булаир турците имат 4-кратно числено превъзходство над нас. А що се отнася до прехвърлянето с кораби до Дедеагач, това го правят на драго сърце само и само българските войници да се разкарат от Солун възможно най-надалеч Иначе - да, имаме труднопреодолими пречки за осъществяването на този план - на всеотдайно съюзничество от страна на гърците няма как да се надяваме при положение, че вече по долното течение на Струма се водят престрелки между наши и не особено всеотдайни съюзни гръцки войници. Също така Фердинанд щеше да се инати за Истанбул и нямаше да се разберем за кой да е града. От там нататък самият пробив също ще е доста труден, но не и невъзможен, особено и с помощта на нашата пехота и артилерия от север, та дори и авиация можеше да ги поизбомби и то съвсем необезпокоявано - зенитна артилерия и картечници все още не са изобретени Това можеше да е уникалния и първи в историята пример за съвместна операция на пехота, флот и авиация

Дори и тия подразделения да включват само по 1000 души всяко, пак става доста гигантска армията - 170 000. Няма други податки по които да се съди, че персийската армия е била разделяна по такъв начин.

Муха ги ухапала. Само през 1942 г. за 12 месеца индустрията на САЩ успява да произведе толкова бойни кораби колкото има целия останал свят взет заедно дотогава. Това просто предрешава всичко - и Япония е обречена и Германия. Британската империя - също няма как да ги гони.

Е като ги поблазниме с Константинопол да видиш как ще даде съгласие Значи тя гл.т. на гърците по принцип е такава, че те били блокирали Турския флот в Мраморно море, а не че турците тях са блокирали в Егейско и така предотвратили прехвърлянето на войски от Мала Азия към Македония. Но не и към Източна Тракия... Има два сблъсъка между двете флоти - и двата са опит на турския да пробие гръцката блокада при Дарданелите. И двата са неуспешни. Гърците ги спират, жертвите им са незначителни, около 14 души. Успява да премине само (вече ремонтирания) тежък крайцер Хамидие. Само че излизайки в беломорието той вече не може да се върне в Мраморно море и да помага на турския флот. Освен това задачите с които се захваща от там нататък са да атакува гръцките търговски и товарни кораби. Така че при гръцката атака него няма да го има Гръцкия флот също има 1 тежък крайцер, 3 броненосеца, 14 ескадрени миноносеца и др. по-малки кораби. Мисля, че има потенциала да пробие, особено в отсъствието на турския тежък крайцер. И особено ако ние вземем да юрнем 6-те си миноносеца от Варна към Босфора ще трябва да отделят част от корабите при Дарданелите за охрана на Истанбул от тях - това допълнително ще облекчи задачата. Десантите също биха протекли сравнително гладко, защото турците няма откъде да свалят войски за да ги спрат.

Нема да откажеш прогресивната младеж да си верва в извънземни бай Глишев, ялова работа е тва

Ами то реално така става, след провала на кампанията и без персийско злато полисите сами се счепкват помежду си. Спарта е нахъсана обаче първоначално не са много навити да воюват, защото населението им е намаляло, кинти нема, а и е имало опасения от нови илотски бунтове. Доста е сходна ситуацията между Пелопонеската и Пуническата война наистина. Неочакван край и на двата мача с доста висок коефициент при залагания и в двата случая първоначално загубилия има власт по море, но спечелилия от нищото строи флот и го разбива. Ако тези войни никога не се бяха случили и сега развивахме алтернативки за тях, никой нямаше да допусне, че така биха се случили нещата

Айде сега партизански войски от ХХ в. ше сравняваме с антични. Този въпрос с гръко-персийските войни винаги е бил разглеждан от евроцентрична гледна точка. Все едно Елада е в центъра на света и основен приоритет за персите. Ами всъщност не е. Елада е навярно една от най-бедните и най-отдалечени земи в периферията на Персия. Дарий буквално е въвлечен в гръцката авантюра от интриганти от собствения си двор, гъделичкащи егото му. Авантюрата приключва зле - лошо планиране и провеждане, липса на късмет, самоотвержен отпор от страна на елините. Ксеркс пробва да довърши започнатото - и той удря на камък и вече Артаксеркс избира чрез дипломация да контролира положението, може би най-рационалното решение. Общо взето гръцката полисна демокрация в очите на персите е изглеждала като някакъв хаос, който са искали да подчинят. Не се е получило, но и много други неща не са им се получили на Ахеменидите. Тук обаче се дискутира основно и почти само това. Да се чудиш и да се маеш, как така атиняните като са били толкова много са успяли да се окендзат в Пелопонеската война срещу келявата Спарта дето едва до няколко стотин хоплита успява да изкара на бойното поле.

По груби спомени - Вавилон го бяха изчислявали на 200 000, това отпреди Ахеменидите ест. За онагледяване - ако приемем че наистина е възможно персите да извадят 1 700 хилки, представете си ги в колона пътуваща от Суза за Милет.... ами те биха заели цялото място между Суза и Милет така (Месопотамия и Егейското крайбрежие на Мала Азия) ако всеки стои на по един метър от другия и са един зад друг по време на придвижването колоната би била дълга 1 700 километра! С други думи можеха да открият телеграфа още тогава, ако се беха сетили да играят на развален телефон - едно съобщение от шахиншаха до Милетския сатрап предавано от ухо на ухо би стигнало за нула време от Месопотамвия в Елада )) Ае стига глупости за днеска, лягам си.

Анонимния гост може и да не е извънземен, може и да е от ония дето са "в час за какво става въпрос" Едит: Followed By ( 1 anonymous user) Следят ни!

Чак прецакани не бих казал, тези стоманени чудовища са просто безполезни в мирно време и няма смисъл да се поддържат. Най-малкото материалите от тях могат да се използват - това са хиляди тонове стомана и др. суровини на парче, да не говорим пък за скъпата им поддръжка, постоянната ангажираност на огромен обслужващ персонал и гигантските количества въглища които поглъщат. И след ВСВ и без конференции много от корабите ветерани и герои от войната заминават просто ей така в пещите, защото вече са безполезни.

Е различна степен на окосмяване има, при папуасите специално косите са много къдрави и много къси, просто не растат повече, а не че са подстригвани. И почти всички папуаси носят препаски - мъжете - от опашки от дървесно кенгуру

Тия 700 хиляди даже Херодот споменаваше и как точно ги изчислили, при преминаването на Босфора издигнали колона със списък на всичките народности влизащи в персийската армия и броя им. Натъпкали с макс компресия 10 хиляди души на едно място, оградили ги с ограда, след тва ги пуснали да преминат понтона, после постоянно натъпквали и опразвали оградената кошара докато минат всички и така стигнали до бройката

В зората на възродената империя Парадоксално, но зората на възстановената империя изгрява от запад. Внезапно започналите реформи във всяка област на тази древна самобитна страна и културата й са тясно свързани с вестернизацията на нейното общество и икономика. След смъртта на Сайго Такамори и неговите самураи практически не остават противници на вестернизацията в страната. Нещо повече всички ръководни фигури в управлението решително я подкрепят. Грубата демонстрация на американския флот в залива на Едо отпреди няколко години така и не успяват да я превъзмогнат, унизителните договори със западните страни – също. Затова правителството поема курс към усилена индустриализация и вестернизация. С цел Япония да настигне западните страни и занапред те да се отнасят с нея като с равна и дори като с превъзхождаща ги сила. Преобразяването на страната само през 70-те години на 19 в. е поразително. През 1869 е въведен телеграфа, през 1871 – пощата, както и вестниците. А само след по-малко от 5 г. в страната вече излизат над 100 вестника, което говори достатъчно както за бързото усвояване и развиване на нововъведенията така и за високият % грамотност сред населението. Масово навлизат западната мода и прически. Най-значимото нововъведение е може би железницата, която значително променя Япония. Първата отсечка е пусната през 1872 г. между чуждестранното поселение в Йокохама и Шинагава, скоро продължена и до Токио. До края на века в страната са изградени над 8000 км жп линии, около 1/3 от държавния бюджет е отделен за строежа им. Това предизвиква тотален бум на движението на хора и стоки и въобще на икономиката. До преди 1872 г. разстоянието от Едо до Киото се изминава пеша или с носилка и трае около 2 седмици (пътищата са тесни и неудобни дори за коли теглени от коне). След пускането на жп линията между тях пътуването вече трае по-малко от ден и излиза около 3 пъти по-евтино. Паралелно се развиват и другите видове транспорт. През 1869 е изобретена рикшата. Година по-рано са пуснати в действие параходите и дилижансите. С това падат ограниченията на хората затворени в собствените си общини като през периода Токугава и придвижването им вече става бързо и лесно. Оттогава (още преди 1910 г.) започва и новия твърде характерен и в днешно време начин на живот включващ ежедневно пътуване от дома до работното място в препълнени влакове. Където пътниците от първите няколко гари имат шанс да се качат, но тези от междинните вече трябва да се „бият като обезумели” за да успеят. От тогава дори датират и също така традиционните сексуални посегателства на мъже спрямо жени в претъпканите вагони, които буквално слизат целите в синини от ощипвания (днес близо 90% от редовно пътуващите жени са ставали жертва на подобни посегателства). Навлизат както преводи на западни книги така и западно ориентирани течения в японската литература и философия, смесени с традиционните такива разбира се. Писателите дори се стремят да подражават на избрани от тях западни автори, а и да ги използват като един вид легитимация на собствените си трудове и идеи пред обществото, предимно в теченията на романтизма, натурализма, утилитаризма и ескейпизма. В началото най-популярни са Гьоте, Дж. Мил, Русо, Дарвин. В същото време образователната система е превърната в инструмент на пропагандата. Скоро западните автори са заменени с местни, а героите в произведенията започват да обладават все по-конфуциански или шинтоистки ценности. Като универсален и върховен символ на нацията и империята е издигнат императора. На децата се внушава, че цял живот трябва да му служат и да превръщат собствените си успехи в успехи на цялото общество, че тяхната нация и страна са най-велики и по подразбиране останалите народи са по-нисши и не могат да се шегуват повече с Япония. От 1872 г. властта започва да прави всичко възможно образованието да стане общодостъпно за всички. Само след около 5-6 години 2/3 от момчетата и ¼ от момичетата вече са завършили поне начално образование и са в достатъчна степен грамотни. За времето си това е процент съизмерим със западните страни и дори надвишаващ техния. Тази висока образованост на населението, респективно и на потенциалната работна ръка, която в значителна степен е и наследство от отминалия период, представлява един от най-значимите фактори способстващи бързото икономическо развитие на страната. Никоя друга незападна страна не усвоява толкова бързо и толкова ефективно западните идеи и технологии и съответно – доразвива впоследствие. Освен това разбира се фактор е и самата многобройност на населението и бързото му нарастване осигуряващи огромна работна сила за икономиката. Както и сравнително високата развитост на капиталистическите и търговски отношения сред него. Само за трите десетилетия от 1888 до 1918 г. населението на страната нараства от 39.5 млн. на 55 млн. жители, като се наблюдава и значителна миграция от селата към градовете и появата на редица градове с население от по над 100 хил. души, но въпреки всичко и към края на периода жителите на селата все още продължават да бъдат огромно мнозинство. Но разбира се протича непрекъснат процес на все по-интензивно пренасочване на селско стопанската работна сила към промишлеността. Проблем първоначално представляват ограничените природни ресурси на Япония, особено съотнесени към големия брой на населението и постоянното му нарастване. Но за сметка на рудите през този период страната все още разполага с достатъчни и дори в излишък енергийни ресурси като дървен материал, води, в известна степен въглища, както и желязо (но не в мините, а в пясъците). Така че Япония е напълно готова да посрещне и възприеме западните технологии. Като дори може да се каже, че положението й на изостанала индустриална страна е благоприятно в случая защото й спестява стотици години усърдие, труд и скъпо струващи проби и грешки с каквито постоянно са се сблъсквали западните държави. За целта множество японци са изпратени на специализация на запад, както и множество западни специалисти са поканени да сътрудничат в Япония. Но предприемачеството по настояване на властта се съсредоточава изключително само в ръцете на японците. Достатъчно показателно е, че от периода Мейджи датира създаването на фирмата „Мицубиши”, а основателят й е Ивасаки Ятаро, най-обикновен представител на селско-самурайската прослойка. Въпреки някои финансови затруднения в отделни сектори, инфлации и банкрути на предприятия, неизбежно съпътстващи тези събития, до 1886 г. Япония успява да изгради стабилна финансова система с ниски лихви и осезаемо възходяща икономика. До края на периода Мейджи всяка година брутния вътрешен продукт нараства с по 3% годишно. Експортът също нараства главоломно, отново не без помощта и насърчаването на правителството – от 6% от БВП в началото до 20” от БВП в края на периода Мейджи. Дела на селскостопанската промишленост макар и доста значителен постепенно намалява за сметка на промишлеността – от 42% през 1885 г. на 31% към края на Мейджи. Докато промишления сектор заемащ едва 7% в началото на периода нараства повече от два пъти – на 16% за същия период. Все още леката промишленост е водеща, най-вече текстилната. През последното десетилетие от периода Мейджи масово се разпространяват и електроуредите. Тогава именно с известно американско участие е създаден и съвременният гигант НЕК (не нашия, а японския ) – Нипон Илектрик Къмпани. Няколко години по-късно по подобен начин е основана и „Тошиба”. В началото на Мейджи Япония внася главно промишлени стоки 91% от целия импорт, предимно текстилни изделия. А изнася главно суровини, основно необработена коприна – към 42% от експорта. В края на периода и тази картина коренно се изменя. Вече над 50% от вноса за Япония са суровини, а около 90% от експорта на Япония към останалия свят са промишлени стоки (половината от които текстилни изделия). Значинтелно развитие получава и тежката промишленост особено покрай предприетите впоследствие военни кампании на страната. Истински бум в корабостроенето настъпва през последните 15 години на периода Мейджи, то поглъща цели 75% от всички отпуснати правителствени субсидии. Това пък стимулира възникването и развиването на предприятия произвеждащи желязо и стомана, като заводите „Явата” в северната част на о. Кюшу. Всичко това става под зоркото око на властта и в изключително голяма степен е лично направлявано от нея. С други думи целият този икономически и индустриален бум е пряко контролиран от правителството, а не се е развил по естествен пазарно-икономически път. Както тогава така и днес това е предмет на сериозни дебати и неминуемо в тази политика са открити и много пукнатини и недостатъци. Но явните резултати от всичко това в преобразяването и напредъка на тази древна и дотогава отчайващо изостанала страна са безспорни, невиждани и нечувани дотогава в целия свят.

В случая можеше направо да им обещаем, че ще им го оставим на тях след превземането. и без това никой нямаше да им го даде. Само че Фердо нямаше да се съгласи.

Уникални кадри, скоро повече такива няма да може да се направят. Но Нова Гвинея все още си остава експлорърска, екзотична и романтична

Еее, ма чакай ся! През 1915 турците очакват, че ще има брутален асаулт през Дарданелите и имат възможността да се подготвят за него и да струпат маса войски за отбраната там (300-400 хиляди), в нашия случай просто няма откъде да ги вземат, каквото са успяли да мобилизират или е в Македония (блокирано) или е на Булаир и Чаталджа (също блокирано - не могат да си позволят да изоставят тези позиции), ако ги ангажираме по начина посочен в алтернативката отпада варянта и с евентуално прехвърляне на подкрепления от Мала Азия. Отделно имат и доста по-кадърни военачалници тогава - Ататюрк и фон дер Голц, имат и жизненоважни доставки от Германия (в нашия случай от никъде няма да имат). И накрая - след рухването на Булаирската им позиция Галиполийския п-в ще падне в наши ръце, така че в краен случай и нашата артилерия може да бие от брега по турските кораби и това да улесни пробива на гръцкия флот, та дори може да гърмим и по укрепленията на Чанаккале, отсрещния бряг е на около 500 м някъде. А може и да се извърши втори десант от Галиполи някъде при Троя и оттам да се атакува по суша Чанаккале. Всъщност какво укрепление е имало там и имали ли са въобще брегови батареи в него по това време?

Всъщност напълно изключено е Германия успешно да премине Ла Манша. Те дори не разполагат с десантни съдове, с които да прехвърлят войските на острова. Ако пробват с търговски и товарни кораби, както в норвежката кампания бреговите батареи просто ще ги потопят всичките с по един снаряд. Единствено може да се говори за временно взимане на превес от Луфтвафе, при по-кадърно ръководство от страна на Гьоринг, но и такъв успех няма как да бъде реално развит впоследствие. Както и да е това обаче е зададен начален параметър на алтернативката - Британия е паднала, как и защо, няма значение за темата, обсъжда се оттук нататък какво следва. Япония има ресурс да завладее Австралия стига никой да не я ангажира с нещо друго.

Още малко от рали серията (с умерен откат)

Не знам за немската пропаганда от ония години, но на мен ми е известен поради други причини. Няма да спорим за способностите му тук. Но дори и да приемем, че е "особено кадърен" и само на ниво дивизионен командир - и това би било достатъчно за да натежи на Източния фронт. И не само неговите качества, ами и самата тежест на частите, които ще командва ще натежи там. А те е достатъчно да натежат в началото, когато все още Вермахта не е изгубил инерцията си към Москва.

За девойките - забрана и за носене на къси поли, задължително трябва да е до под колената. Поне в училищата - със сигурност. Баща ми разправяше, че са им биели печати на краката, които трудно и след доста време се махат, което ги принуждава да сложат дълги поли или панталони след това, ако не искат да изглеждат като щампована стока от корекома (макар че това би било престижно ) Интересно ми е какво точно е пишело на тези печати.

Ами 37 000 души са, що да не го вземат?И кой да ги заклещи - целата турска сган е струпана на Чаталджа, тогава в града най-много някаква полиция да има и това е. Освен всичко друго и с тази маневра ще редуцираме броя на отбраняващите се турци защото няма да могат да прехвърлят повече подкрепления от Мала Азия, което допълнително ще облегчи задачата и на 1-а и 3-а армия. Така че - ние заклещваме, а не те нас. А иначе Истанбул, че не ни трябва - не ни трябва, а и нямаше да ни го дадат Великите сили. Когато армията ни обаче е там ще е много по-лесно да продиктуваме мира и спокойно щяхме да вземем всичко до Албания без да се наложи да се разкарваме до там

Ок половината от силите в Италия и Франция се заделят за Източния фронт - искам да ми бъде представен план за ефективна отбрана на Висла майне камераден!

Дамм, Ромел на Източния фронт наистина би било вълнуващо само че пак остава въпроса със снабдяването, суровините и най-вече горивата. Което ще ги принуди в най-добрия случай да се окопаят на Висла без перспектива за контраатака поне докато не изнамерят друго решение на проблема - може би изобретяването на леснопроизводим синтетичен бензин.

Е то допреди ВСВ и американския флот не е толкова голям, бясното корабостроене започва след Пърл Харбър, допреди това са имали само 2 самолетоносача в Тихоокеанския флот. Така че по-скоро Британия все още е морския хегемон и през Междувоенния период. Ерата на линкорите залязва именно през ВСВ и тогава самолетоносачие стават инструментът на световното морско господство. БТВ японците са имали 6, ама какво от това, още при Мидуей 4 от тях отиват да спят с рибите на дъното на Пасифика. А и това с доминацията на Франция си е крайно франкофонско изхвърляне струва ми се На континента особено от 30-те нататъка определено доминира Германия, в Изтока СССР. Френския флот пък въобще няма да го коментираме, той е адския сбирщайн от всякакви тенекии, който и за средиземноморско доминиране дори не може да се бори. Така след като изсипах необходимата доза франкофобщина е време да напомня, че темата е в Историческо моделиране - не обсъждаме можеше ли и щеше ли да се получи така, а имаме зададени параметри и обсъждаме от там нататък какво би станало. Огромни оффтопици се разтягат в темата - ограничете ги до минимум.

Както добре знаем след овладяването на Солун 7-ма Рилска пехотна дивизия е прехвърлена от гръцкия флот до Дедеагач на Тракийския ТВД. Където влиза в състава на новосформираната 4-а армия и взима участие в свирепите боеве при Булаир удържайки успешно многократно превъзхождащия ги противник. Въпреки многократните щурмове и от двете страни и при Чаталджа и при Булаир позициите остават стабилни до края на войната. Поради липса на доставки и продоволствие 7 пд търпи тежки загуби от студ, глад и епидемии (към 3000 д.) и тн. нататъка - ясно. Да се върнем обаче на момента с прехвърлянето й от гръцкия флот. Ами защо той вместо да ги стоварва впри Дедеагач не ги стовари на самия Галипролийски полуостров зад турските позиции при Булаир? Турците нямат траншеи с фронт на юг, нито ще им бъде оставено време да ги изградят. Точно тогава 2-а Тракийска пд се вдига на щурм от север, а появата на 7-ма Рилска пд в тила на турците ги хвърля в хаос и паника, те просто няма да имат накъде да избягат и щат-нещат скоро ще капитулират. После. Галиполи е овладян, гръцкия флот влиза покрай него в Мраморно море. Турския най-вероятно вече ще бъде сигнализиран да идва на помощ - няма как ще трябва и гърците да свършат малко работа в тая кампания и да го разбият. След това - отново товариме 7-ма пд на корабите и: Варянт 1 - стоварваме я зад Чаталджанската позиция и правим същото упражнение като при Булаир. Варянт 2 - юруш направо към Истанбул. Влизаме най-тържествено през Златния рог и отиваме пеша до Високата порта да попреговаряме фас ан фас (или по-скоро фас & Манлихер ан фас & фес) с турското правителство. Как ви се струва?