Докато преливаме от пусто в празно, изпратих един имейл на Иван Йорданов, който любезно ми изпрати
Монетосеченето на последния защитник на Сирмиум в 1018 г.
[ Една енигма в средновековната българска история и нумизматика ]
Иван Йорданов
През 1877 г. известният френски византинист и сигилограф - Г. Шлюмберже публикува две златни монетовидни пластинки, намерени на брега на р. Дунав и закупени за колекцията на Парижката национална библиотека[1]. По-късно един трети екземпляр, отпечатан чрез същата двойка матрици е бил закупен и за колекцията на Британския музей. Чрез тези монетовидни пластинки Шлюмберже постави началото на монетосеченето в средновековна България, свързвайки ги с личността на Сермон, стратилат, последният защитник на Срем (Сирмиум) срещу византийците в 1018 г. Оценките и мненията на медиаевестите, нумизмати и сигилографи могат най-общо да се сведат до:
а) безрезервно приемане на това монетосечене[2]; б) че това са пластинки от златен печат - хрисовул[3] и в) изказване на скептицизъм относно наличието на монетосеечене в Първото българско царство, изтъквайки доводи от общ характер[4].
Обстоен преглед на самите монетовидни пластинки предложи български нумизмат Т. Герасимов, и който достигна до следните заключения[5]:
1. Монетовидните пластинки са практически непригодни за участие в монетното обръщение, тъй като са много тънки и крехки. Те имат люспесто ядро и дебелина до половин милиметър.
2. Метрическите им данни ( диам. 22 мм, тегло 0.55 и 0.65 г.) не отговарят на нито една средновековна монетна балканска система.
3. Името изписано върху тях е не Сермон, а Зерниос и те нямат нищо общо с защитника на Срем от 1018 г.
Крайният извода на Герасимов е, че се отнася до съвременни модерни фалшификати.
Констатациите на Герасимов, направени преди близо половин век са актуални до днес, но все пак липсва задоволително обяснение, след като това са непригодни за циркулация монети и очевидни фалшификати защо все пак точно този вид форма и изображения са избрани щом нямат връзка с монетосеченето. Биха могли да бъдат възпроизведени най-различни монетни знаци, от Византия или останалите балкански страни с образ на владетел[6].
Именно на тези въпроси се опитах да отговоря преди повече от двадесет години, но по необясними за мен причини бяха публикувани не аргументите ми, а кратко резюме[7].
Необходимо е отново да се върнем към коментара на тези монетовидни пластинки и разбира се да се започне от самите пластинки[8]:
Ето още веднъж тяхното описание:
На лицевата им страна е представен инвокативен монограм, съдържащ формулата:
Иепфьке впЮиз (Богородице помагай), без допълнението ф© у© дпэлҐ [9]
На опаката страна е изписан три редов надпис :
Според G. Schlumberger
ZPM - CTP – HЛAT
ЖЭсмҐ уфс(б)фзлЬф(f)
Докато според Т. Герасимов прочитът е:
ZPN - ICTP – HЛAT
ЖеснЯҐ уфс(бф)злЬф(f)
След моя вече тридесет годишен опит с византийски и български печати от пръв поглед рисунката приложена в публикацията на Г. Шлюмберже не се различава по нищо от рисунките на други стотици печати в неговата Сигилография на византийската империя[10]. И ако липсваше определението, че това са монетовидни знаци съвсем естествено щях да ги приема за рисунка на печат.
Следователно необходимо е да походим към изображението и текста като към печати.
Върху лицевата страна на печата е изписана инвокацията Богородице помагай без добавкита ф© у© дпэлҐ. Палеографията на инвокативния монограм и отсъстввието на добавката ф© у© дпэлҐ насочва датирането на лицевата страна в края на VІІІ до началото на ІХ в.
На опаката страна е изписано името Зерниос и титлата или длъжност стратилат.
Прави впечатлени че буквите в отделните редове са подчертани, белег който свидетелствува за неопитност на гравьора, при което той предварително е осъразмерил полето и буквите които той трябва да гравира[11].
Името Зерниос изглежда е твърде рядко срещано и не можах да намеря негов паралел в наративните източници.
Какво е значението на термина стратилат ?
Във византийсктата администрация и рангова йерархия той има две различни значения:
а) със значението на генерал е бил използуван при превод от латински на гръцки на длъжността magister militum.
б) като обикновена титла равностойна на апо епарх в 90 новела на Юстиниан І (527-565);
Термина стратилат се среща върху византийските печати от VІ-VІІІ век, понякога самостоятелен, понякога съединен с ниските длъжности като нотарии, комеркиарии, куратор и пр. В края на Х в. и по-точно в годините на управлението на Никифор ІІ Фока (963-969) във връзка с реформите в армията, той се повява отново, но вече като длъжност – командир на един важен корпус от византийската редовна армия (тагма)[12]. Върху печатите той се представя заедно с титула на собственика на печата и уточнението чии стратилат е на Изтока, Запада и пр.?
Инвокацията от лицевата страна на печата както и цялостния му вид, графика на буквите, подчертаването на редовете и пр. изключват датиране в Х-ХІ в.
Следователно той наистина няма нищо общо с последния защитник на Сирмиум през 1018 г.
Все пак как може да се обясни наличието на тези монетовидни паметници.
Като изключим крехките и непригодни като платежно средство пластинки, изображението и текста изглеждат напълно естествени и са отпечатани с оригинални матрици в случая булотирион. Кой го е извършил, кога и с каква цел?
Разбира се директен отговор на този въпроси са невъзможни, но предположения са задължителни, само така ще се приближим към истината.
След като приемаме че това не са монети, поради непригодност да участвуват в паричното обръщение да отделим внимание и на другата възможност: да са пластинки от златен печат. В Средновековието съществува такава практика, когато две златни или сребърни пластинки се запояват, обхващат шнура и висят от важен императорски документ[13].
Аргументите против – право на златен или сребърен печат има само императора, а Зерниос е само стратилат; второто важно обстоятелство, че пластинките все пак са двустранни. Имат изображения от двете страни, като на монетите.
Тогава остава третата възможност е булотирионът на този стратилат да е бил използуван столетия след смъртта на собственика му – Зерниос стратилат.
Възможно е неизвестни лица да са намерили булотириона преди 1877 г. Той има клещовидна форма и наподобява монетен печат. Тези лица или лице са възпроизвели отпечатък върху златни пластники, които са им били под ръка. След като са нямали познанията относно номинала и монетния стандарт през VІІ-ІХ в.
Те са използували златни монети или пластинки с размери от тогавашното монетно обръщение. По това време на Балканите са били в обръщение т.н. турски парички, които имат приблизително тегло ( около 0.5 г.) и чистота на златната сплав 13-14 карата.
Това наше предположение може и да не е вярното, но все пак то е едно обяснение към проблема.
При всички случаи тези монетовидни паметници нямат нищо общо с последния защитник на Сирмиум през 1018 г., относно името на който се дискутира, дори съществува мнението, че то е анонимно.
Името на Сермон, което е много рядко и непознато от други източници, е съобщено един-единствен път в Йоан Скилица, който е писал хрониката си във втората половина на ХІ в.
мьнпт дS } фп‡ УйсмЯпх ксбф™н Bделц{т Неуфьггпт УЭсмщн рйи\убй пˆк _иеле. “ само Сермон, владетелят на Сирмиум и брат на Нестонг не пожелал да се покори”.
Объркването идва поради факта, че управителят на Сирмиум носи името Сермон, което е твърде близко до името на града. В специално изследване българският медиевист акад. Иван Дуйчев допусна, че става дума за грешка. В оригинала според него са били изписани двете форми на името на града УЯсмйпн (УЭсмйпн) : мьнпт дS } фп‡ УйсмЯпх (УесмЯпн) ксбф™н Bделц{т Неуфьггпт рйи\убй пˆк _иеле ( ”само владетелят на Сирмиум и брат на Нестонг не пожелал да се покори”)[14] По-късно при преписването на хрониката втората форма на името на града УЭсмщн е била схваната като лично име на управителя на града и вмъкната в основни текст
Според академик Дуйчев, името на управителя на града е неизвестно Той е представен от хрониста като брат на Нестонг. Последният вероятно е бил вече познат във византийското общество, т.е. преминал на служба във Византия. Той ще е родоначалника на фамилията Нестонги съществувал във Византия до ХІІІ в[15].
[1] G. Schlumberger, Monnaies d’or d’un cheff Bulgare au Xie siecle Sermon, gouverneure Sirmium, Melange d’Archeologie Byzantine, par G. Schlumberger, Paris, 1895, 1-5 [ Extrait de la Revue archeolologique, 1877] .
[2] N. Mushmov, Monetite I pechatite na balgarskite care, Sofia, 1925, 65-66.
Н. Мушмов, Монетите и печатите на българските царе, София 1925, с.; И. В. Соколова, Древноболгарские монеты в музеях СССР.- ВВр., 13, 1958, с. 263; A. Engel et R. Serrure, Traite de numismatique de moyen age, Paris, 1894, tome, 2, p. 124.
[3] Това мнение е застъпено от F. Šišič, Prirucnik izvora hrvatske historije, I. Zagreb, 1914, p. 132; На това мнение опонира отец V. Laurent,, че е невъзможно това да са пластинки от златен печат с оглед тяхната структура V. Laurent, Le theme byzantin de Serbie (1) aux XIe siecle.- RΕΒ, 15, 1957; p.190; n.2 На същото място той заявява че трябва да се даде трето обяснение и той обещава да напарви това при друг случай, но това му обещание изглежда е останало неизпълнено или пък на мен не ми е известно.
[4] П. Безобразов, рецензия във ВВр., 3, 1896, 673-674; В. Златарски, Български преглед, 4, 1897, кн.1, стр. 111 и сл; .П. Мутафчиев, BZ, 25, 1925, с. 242 и сл.
[5] Герасимов, Т. Мнимите златни монети на български военоначалник Сермон, ИАИ, 24 (1961), 97-101
Gerasimov, T. Mnimite zlatni moneti na balgasrija voenonacalnik Sermon, IAI, Sofia, 24 (1961), 97-101.
[6] В наше време на този въпрос отдели място и румънския ни колега Oberlender, E. Notes on the beginning of the Bulgarian Mediaeval Coinage.- Той се присъединява към извода на Герасимов за фалшивия характер на тези пластинки и изтъква патриотични подбуди за тяхната направа свързана с уважението, което изпитвали не само българи но и други народи от западните Балкани към личността на Сермон, защитника на Сирмиум. Би могло да се разсъждава и така, но защо точно това изображение и текст са възпроизведени. Тези разсъждения на автора се разминават с потвърдената и от него констатация, че върху пластиките всъщност не е изписано името на Сермон, а на някои си Зерниос стратилат, който е анонимен за нас и за които не знаем нищо. Следователно пластинките нямат нищо общо с българската държава или пък с каквито и да е западно балкански народи !.
[7] Йорданов, И. Още веднъж за златните мнети на Сермон стратилат. – Сб. в чест на Йорданака Юрукова, София, 1986, 37-38.
[8] Но и тук попаднах на следващата енигма. Въпреки моите усилия пластинките не можаха да бъдат открити. На мое писмо от 29 май 2009 г. с молба да прегледам пластинките или ми изпрати техните метрични данни, след няколко уточнения, Г-н Michel Amandry, chef du Cabinet des Medailles отговори че те не могат да бъдат намерени в Cabinet des Medailles. Така бях принуден да се върна към информацията на такъв скрупульозен изследвач какъвто е Т. Герасимов.
[9] Това отсъствие е и хронологически белег при византийските печати. Традиционно това допълнение се появява в четирите полета на кръстообразния монограм след VІІІ-ІХ в.
[10]Schlumberger, G. Sigillographie de l'empire byzanin, Paris, 1884.
[11] Подобно е положението при печатите на Йоан багатур и престолонследник на българския владeтел Симеон І (893-927), виж. Йорданов, И.Корпус на печатите на средновековна България, София, 2001, 69-72. Сред византийските печати това е много рядко явление, известни ми са няколко случая : Laurent, V. Les sceaux byzantins du Medaillier Vatican, Vatican, 1962, no. 300; Jordanov, I. Corpus of Byzantine Seals from Bulgaria, Volume 3, Sofia, 2009, no. 1706.
[12] Lit. Bury, J. The Imperial Administrative System in the Ninth Century, with a Revised Text of the Kletorologien of Philotheos, London, 1911, pp. 22, 133; Guilland, R. Recherches sur les institutions byzantines, 1, Berlin-Amsterdam, 1967, p.385; Oikonomides, N. Les listes de preseance byzantines des IXe et Xe siecles. Introduction, texte, traduction et comentaire. Paris 1972, pp. 296, 332.
[13] У нас са известни такива сребърни пластинки от управлението на цар Петър І, виж Йорданов, Корпус, №.
[14] Дуйчев, И. Последният защитник на Срем в 1018 г.-Сб. Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, 27-36.
[15] Божилов, И. Българите във Византийската империя, София, 1995, 76-77, 336-345, № -410-429. За нейните представители през ХІ-ХІІ в. виж работата на Cheynet, J.-Cl. Les Nestoggoi un exemple d'assimilation reussie.- Сб. 1100 години Велики Преслав, Шумен, 1995, 261-271.
Обърнете внимание на бележка номер 8.
Аз си го представям нещо подобно като руската практика "на кормление" или макар и по-неточно - като западен феод. Вероятно са му дадени Ак Кереман и може би още няколко града да ги управлява, но примерно Исакча - не. Дали е персонално и ненаследствено - трудно е да се каже. Те примерно ярлъците и на руските князе е трябвало при всеки следващ наново да се потвърждават в Ордата, но де факто са наследствени. Цитираните автори споменават за някакви податки за българска власт продължила там и някакво време след смъртта на Теодор Светослав, но това е мъглява работа.
