Thorn

Много рано булшитваш. И отстъпването на територии на Тодор Светослав не е съмнително. Прибавям TATARO-BULGARICA – ТРИ ЭТЮДА О БОЛГАРСКО-ТАТАРСКИХКОНТАКТАХ НА НИЖНЕМ ДУНАЕ В XIII–XIV вв.Георги Г. Атанасов, Пламен Хр. ПавловОсложненная ситуация в Добрудже и в дельте Дуная дополняется еще и попытками Византии совершить инвазию в регионе – мало известный, новажный акцент в балканской политике, поставленный энергичным императором Михаилом VIII Палеологом (1258–1282).Между тем византийский ритор Мануил Оловол утверждает, что Михаил VIII Палеолог присоединил к империи так наз.Паристрионские острова (острова в дельте Дуная) (Previale, 1942, 36–37; Lauremt, 1945, 184–198).Ряд исследователей полотает, что это произошло еще в 1261 г. (Bratianu, 1935, 35–37, 53–55;Lauremt, 1945, 184–198; Teodorescu, 1974, 197–201; Teodorescu, 1980, 96–98; Papacostea,2006, 158–159).Все же, приблизительно через век после того, как Асени вытеснили ромеев из этих тер-риторий, в конце ХII в. они снова вернулись в Дельту. Действительно, такое событие имело место при Михаиле VIII, но оно произошло не ранее, чем через десятилетие после 1261 г. Помимо всего сказанного, следует отметитьи то, что все эти события совпадали по времени смассированным походом, который к 1274 г. Ногай предпринял против Болгарии, в поддержкеВизантии, и который был направлен на Добруджу и Восточную Болгарию (Ников, 1929, 110–118; Margos, 1965, 296; Божилов, Гюзелев, 2004, 201). Это произошло после мирного дого-вора между Ногаем и Михаилом VIII, который был заключен в 1272–1273 гг. и скреплен же-ГЕОРГИ Г. АТАНАСОВ, ПЛАМЕН ХР. ПАВЛОВ 13нитьбой Ногая на внебрачной дочери императора Ефросиньи*. Все эти совпадения даютоснование полагать, что к 1273 г. татарская власть к югу от Дуная, уже превратилась от но-минальной в реальную... В результате координированных усилий Ногая и Михаила VIII, и без того ослабленнаяболгарская власть на окраинах царства, соответственно в дельте Дуная и по черноморскомупобережью была ликвидирована. Всесильный в регионе татарский темник Ногай дал свое«благословение» Византии на установление своего присутствия в Вичине, Исакче (т.наз. Па- ристрионские острова), а по всей вероятности и в Килии/Ликостомо и Варне (?)Однако после смерти Михаила VIII в1282 г. отношения Ногая с Византией настолько охладели, что в 1285 г. это даже привело квоенному столкновению на территории Фракии, где татары были разбиты ромейским полко-водцем Умбертопулос (Ников, 1921, 17–18). После этого похода татары (Ногай ?) укрепилисвое присутствие, причем в сочетании с непосредственной властью над дунайской дельтой иБолгарией (и особенно над Северо-Восточной). Достаточно красноречиво говорит об этом тотфакт, что в 1285 г. (Ников, 1921, 18–20; Божилов, Гюзелев, 2004, 205) царь Георгий I Тертербыл вынужден признать себя безусловным вассалом Ногая и еще в следующем 1286 г. в Ви-чине было засвидетельствовано присутствие знатного татарского феодала по имени Аргун,который был обладателем высокого титула militaries – mingghan noian (Bratianu, 1935, 39;Греков, Якубовский, 1952, 92, 115; Oberländer-Târnoveanu, 1981, 99–100; Руссев, 1999, 47сл.). Замечательно также, что в период с лета 1285 г. до 1302 г. не было зарегистрировано ниодного документа, свидельствующего о присутствии митрополита в Вичине (Năsturel, 1972,33–42). На наш взгляд, вполне правдиво толкование П. Настюреля одного греческого текста1285 г., сопровожденного подписью упомянутого вичинского митрополита Теодора. Из тек-ста становится ясно, что византийская митрополитская кафедра, находилась под угрозой та-таров Ногая (Năsturel, 1972, 37–39), что наверно и заставило ее предстоятеля эмигрировать вКонстантинополь. С уверенностью можно утверждать, что византийское присутствие в Дель- те было крайне ограниченным по времени – оно началось после 1285 г. и длилось до убийства Ногая и его сына Чаки, т.е. до 1299 г. В этот период Константинополь не администрировалгорода в регионе Дельты (так наз. Паристрионские острова – рис. 3), не имел своих военныхконтингентов, но можно предполагать, что он продолжал поддерживать духовное и в некото-рой степени экономическое присутствие.Все прежде сказанное наводит на мысль, что между 1285 и 1300 гг. Византия не имела ни малейшего влияния и присутствия в городах и крепостях дунайской Дельты. Болгарскоевоенно-административное и в некоторой степени икономическое присутствие тоже было лик-видировано еще к 1273 г. Зато укрепились позиции итальянских купцов, которые под покро-вительством Ногая завладели внешней торговлей в регионе, о чем свидетельствует достаточ-ное количество документовhttp://archtat.ru/img/media/series/3/aes_13.pdf

Владения на Византия в делтата на Дунав през 13-14 век

Темата отиде на майната си на бяла кобила! С две думи - докато някой не си мръдне гъза да прочете онези статии, може да я броим за изчерпана. Тях в интернета не ги намерих, "монетите" не ги намирам на сайтовете на нито един от двата музея, дето трябва да са. Вероятно заради спорната идентификация. Прочетохме аргументите защо и хипотезата за златна ламаринка, стисната със специални древни клещи е малко вероятна, но явно засега не можем да добавим нищо повече. Съгласни ли сте?

Зерино ли? Според мен пише Зермо.

ЛАЗ-7 е произведен в 310 бройки то в периода след мирния договор.

Решено е било да се избегне конкуренцията в рамките на СИВ. Планова икономика. По същия начин е било решено да се развива електроника именно в България.

Добре, съществуват ли някакви аналози на толкова тънки монети? Всъщност през 14 в. в Русия се мотаят някакви, дето са просто тънки сребърни люспи, но са сребърни, далече са и са от друг период.

Schlumberger, G. L'EpopéeByzantine. Paris, 1896–1905 - има изображение, на стр. 420 е. Същото е като това което съм поместил от статията от 1877, а и текстът е почти същия.

Тя медната епоха е даже официално медно-каменна, халколит. И каменни, и медни оръдия и оръжия си се ползват едновременно. Даже и от един и същи човек. Спомни си Йоци, който има медна брадва, каменен нож и стрели с костени остриета.

Точно монета е употребената дума. Виж този линк http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k203602t/f176.item.r=Revue archéologique 1877

Щом това ви е забавно..

дали има нещо общо с варненската цивилизация?

Да, рисунката е от френската статия от 1877 г. П. П. Тука споменаването на Бойна слава табу ли е, та пишете "другия форум"

Между другото, не си спомням за някакви данни, от които да сме сигурни, че Сермон е подчинен на Самуил.

Това пък откъде? От 1258 мисля, че е ромейски, а по това време е сръбски.

http://forum.boinaslava.net/showthread.php/15245-Златни-монети-на-Сермон-от-началото-на-11-век?p=409129&viewfull=1#post409129

По този линк няма достъп до статиите. Някой чел ли е тази на Иван Йорданов?

http://forum.boinaslava.net/showthread.php/15245-Златни-монети-на-Сермон-от-началото-на-11-век?p=409072#post409072 Понеже тук има повече нумизмати, ще ви помоля да коментирате пуснатото по темата. Ако информацията е вярна, това за мен е сензация. Не стига, че става дума за българска? монета от 11! век, че на всичко отгоре и златна. И очевидно не е била неизвестна, щом я има даже в каталога на Мушмов отпреди един век. Защо не се споменава по-новата литература за българските средновековни монети?

Земя на прицел на Свобода Бъчварова.

На това се казва привеждане на правописа към говоримия език. Рано или късно глупавото инатливо изобретение на Балан ще ходи на боклука. Впрочем, езикът е средство за комуникация, писмената система е служебна. Аз нямам никакви възражения към ползването на опростени правописи, чуждици и нетрадиционни азбуки. Маймуницата ми е лично неприятна, но нямам особени рационални аргументи против нея. Или бъркотията с "у" и "о" в началото на думите. След като се прознася неясно, нека си има дублетни форми. И изобщо - фонетичен правопис до дупка!

В най-големите успехи през 1915 България не участва. Освен косвено - пробивът, довел до Горлицката катастрофа за руснаците и до многомесечното им бягство и изоставяне на цяла Полша е през участък от фронта, където командва Радко Димитриев. Другият е Галиполското поражение, пратило военноморския министър на Великобритания да командва батальон на Западния фронт. Така, че през ЕСЕНТА нито Австро-Унгария, нито Турция са на границите на катастрофа. Да, за разгрома на Сърбия, България има решаваща роля, но все пак това е удар в гръб на една поизтощена и развърната на друг фронт армия. При това не се получава обкръжение и сръбската армия се измъква, реорганизирана е и отново се сражава. Нещо подобно се получава и в Румъния, с тази разика, че сърбите се бият храбро, а румънците - точно обратното. Колкото до четвъртостепенност или третостепенност, все пак Централните сили имат четири члена и макар, че България има супер важно географско положение, все пак си мисля, че Турция е била по-ценния член на коалицията. А относно решаващата и роля за продължаване на войната, тук да, това е вярно. Ако България се беше намесила през ЛЯТОТО на 1915 на страната на Антантата, Турция щеше да бъде смазана (не мисля, че са имали сили и за галиполското сражение и за още една атака в Тракия) Гърция и Румъния много вероятно щяха да влязат и те във войната и тогава германците щеше да им се наложи силите, които правят погром в Полша, да ги пращат на юг и да спасяват KuK армия. Или поне щеше да се отвори устойчив път за снабдяване на руснаците през Черно море, а не през забития в кучи гъз Николаевск на Мурмане. Е, ако си бяхме останали неутрални, австрийците едва ли щяха да успеят да прехвърлят достатъчна част от армията си срещу сърбите и те можеше и да устоят. Паметникът на Путник щеше да е по-голям

Първоначалната теза, че България е победила Русия е леко смешна. Малко напомня изумлението на Кайтел, когато трябвало да подписва капитулация не само пред Великобритания, САЩ и СССР, но и пред Франция! Или по-скоро на полските напъни да изкарат решаваща ролята си в берлинската операция през 1945 г. България е играла решаваща роля на Балканите (въпреки, че по спомените ми за Брегалница, българите са били неприятно изненадани от силата на сръбските части, в сравнение с турските и въобще не съм сигурен, че във война един на един България би победила Сърбия лесно, а може би и въобще)но е четвъртостепенен фактор за цялата война.

Там няма никакви такива сцени.

Абе положението със Симо Соколов в 1878 е било малко по средата. Българин, ама уж със сръбски корени и офицер на сръбска служба. И при него е имало някакви черногорци. А все пак благодарение на него съм роден българин. Той е освободил родното село на майка ми, а от ужас към неговата жакерия турците са очистили и селото на баща ми, и моя роден град.