-
Брой отговори
3960 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Thorn
-
Очевидно са заселници. Тя, Македонията, както и Сърбия са били доста рядко населени. Поне със славяни. Виж, иначе местно население е откривано. Обичайна ситуация. Франките са подтискали и тормозели потомците на римското население, но са пишели на латински. СЛОВЕНИ си пише. Колкото до претенциите за оригинал - всичко в историята са преписи.
-
Откъде на къде в книги, на славянски език, при това основно религиозни, трябва да има включвания на български? Унгарците са били 200 години християни, преди да се появи текст не на латински, а на унгарски. Във франкската държава са се скъсали да пишат, ама на немски нямаме сведения някой да се е мъчел. За какво, като си има литературен и литургичен латински. Няма причина да се мисли, че тук е било различно. Да не говорим, че става дума за няма и век - славянски книги в България почват да пишат в края на 9-ти век, а около 970 вече в североизточна България няма кой да пише славянски книги.
-
Не съм съгласен с тази теза. Считам, че на основната територия населявана от дунавските прабългари е пострадала от печенежки нашествия и климатични промени през 11 век, впоследствие на заселвания на тюркоезични племена, а вписледствие и на турско завоевание. Възможно е част от тях да са се славянизирали, а друга част си е останала тюркоезична. На останалата част от територията на Дунавска България, където не се живели като преобладаващи компактни маси - да, славянизирали са се, вероятно не-по рано от 11 век.
-
Ал-Истахри писал: «Хазары не похожи на тюрок, они черноволосы, разделяются на два разряда, один называется кара-хазар, они смуглы так сильно, что их смуглота отдаёт в чернь, они словно какой-либо разряд из Индии. Другой разряд – белые, красивые и совершенные по внешнему виду» Забележете как се наричат черните хазари в книга писана на арабски или персийски - "КАРА" хазари. На тюркски!
-
В орогинала е словени, но интересното, че в цялото О писменех за българи не се и споменава, ОСВЕН, че всички тези СЛАВЯНСКИ радости се случват по времето на българския княз.. Прочее преди славяните нямаха книги, бяха принудени [да пишат] славянската реч с римски и с гръцки букви 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род славянските азбукарчета,
-
Ако ще се позоваваш на Микулчич, той пише за територията на сегашната държава Македония. Чукарите на вардарска Македония. А в егейска Македония, Халкидика и Тесалия, т. е. точно областите около Солун, славяни е имало. Ами защото не намирам, къде пише, че курт в огузкия тюркски е късна заемка. Позволяват. Но на друг език не се е писало. Примерно латиницата позволява да се пише на унгарски или фински, ама ето, през средновековието са писали на латински. Кога са били далече, кога е треперел при Калаунските поля вестготите да не го набучат на копие лично него. Данните за български произход са късни и недостоверни. Солун е византийски град, бащата е висш военен, това, че солунчаните знаят славянски го пише в първото житие. Македонски славянски, защото Солун е насред Македония. Български славянски не, защото нито градът, нито околностите са били в България. Мислех, че говорим по принцип за прабългарите. Ако става дума за Македония, през 9 век вече е пълно със славяни. ВЕче в рамките на България. На немски - крайно рядко. Ако съответно толкова крайно рядко са писали и на един нелитературен език, като прабългарския, не е чудно, че няма запазени текстове.
-
Нямам идея кога и къде се е говорил р-език. Затова питам - ти въобще го отричаш като лингвистична теория ли? Иначе, ако ако българите, респективно тюркоезичната им част са говорели обикновен з-език, това би решило доста противоречия. Да са говорели чувашки, лично аз не съм изказвал такива твърдения никога и никъде. Да са говорели кипчакски - съмнявам се по това време тюркските езици да с били чак толкова диференцирани, че да определиш някаква група от тях твърдо като къпчакска. Те и до днес са по-скоро диалекти, един уйгур спокойно се разбира с един турчин. Тогава са били и още по-близки.