Thorn

А, легенди за разни рип ван ункъловци е ясно, че е имало, аз питах дали съвременната наука е доказала хибернацция.

Това са само допускания.

Хибернацията в биологичен смисъл доказана ли е при хора, макар и тибетци? Нещо като зимния сън при мечките и лалугерите ли?

При Смилец

The right half of a jawbone with teeth is at least 160,000 years old

Саръ Салтък?

За съжаление си се объркал с една нула. Не са 16 хиляди, а 160 хиляди години. Жалко, но не се доказват денисовци в Тибет в исторически времена.

В кой период?

ще е любопитно, защото аз за такова нещо не се сещам.

Как са изглеждали знаем - картинки бол. Как са изглеждали замъците - само по археология, няма даже читави възстановки, освен евентуално на Червен. Иначе ако някъде пише нещо за прониарите във Византия. И без това през ВБЦ половината сегашна територия на България е византийска.

Може ли от мен няколко въпроса? Именно хомо сапиенс ли е напуснал Африка преди 250 000 или даже 300 000 години? Имам предвид, че най-общо се смяташе, че самият биологически вид се е сформирал преди около 200 000 години. 1.Има ли някакви данни кога са тези години? 2.И ако са пропуснали целия този междувидов секс, кога и как са придобили разпространените при всички неафриканци денисовски и неандерталски гени? 3. На хабилисите и на наледи не е секвенирана ДНК. От какво съдим за хибридизации на сапиенси или на техни непосредствени предшественици с тях. Имам предвид, че хабилисите са изчезнали доста по-рано, а наледи май са си стояли в южна Африка? А индоевропейците от ямна?

Подписал конвенцията по изненада, чрез един вид насилие върху него, Фердинанд още със завръщането си в Бьлгария намислил как да я обезсили. Докато Паприков бе военен министър той я изпълнявал. Неговият наследник генерал Савов систематически я пренебрегвал. След него генерал Николаев заявявал чисто и просто, че не я познава. Така руско-българската конвенция престана фактически да съществува. Когато десет години по-късно България почувствува, че ще имa нужда от нея, русите отговориха, че я смятат за мъртва. Д-р Данев разправя как получил такъв отговор в 1912 година. През април той, като председател на Народното събрание отишъл начело на една българска делегация да поздрави руския император в Ливадия. Истинската цел на неговото пътуване била да му съобщи текста на Българо-сръбския договор, сключен на 29 февруари, като му поднесе и самия оригинал. През това време в Ливадия се намирал и министърът на външните работи Сазонов. Д-р Данев имал дълги разговори с него. Сазонов настоявал пред Данева българското правителство да не се хвърля в една война с Турция, защото България щяла да бъде бита и тогава Русия не ще може да й окаже освен дипломатическа помощ. „В такъв случай, казал Данев, не ни остава освен да ви замолим, за успеха на нашето дело, да възпрете Румъния да не се намиса, понеже предполагаме, че тя ще бъде на страната на Турция.“ По-нататък Данев разправя: „След като помисли малко Сазонов заяви, че, за съжаление, такъв ангажимент не можел да поеме. Наистина той можел да се опита да въздействува в тоя смисъл на Румъния обаче, ако последната откажела да се подчини, Русия не могла да я застави със сила да пази неутралитет, защото това би било началото на общата конфлаграция. – „Но тогава, подех аз, где остава нашата конвенция от 1902 година, според която casus foederis настъпва, щом ние бъдем нападнати от Румъния?“ – „Прав сте, изтъкна Сазонов, относително смисъла на конвенцията, но тая конвенция не е в сила, защото след Вашето оттегляне от власт в 1903 година българското правителство нарочно пропусна да я приложи. Наистина по едно време бяхте изпратили генерал Радко Димитриев да преговаря с нашите военни за въоръжението и обмундированието на българската армия, но сключените по тоя повод съглашения, останаха на книга и след това, въпреки подканването на нашия военен агент в София, българското правителство си правеше оглушки и никога не пожела да влезе в разбирателство по общите военни въпроси с нашия генерален щаб.“ Така България отвори война на Турция с гърба си незащитен откъм Румъния. При избухването на българо-румънския конфликт пак ще се позовава в Петербург на военната конвенция. Но отговорът на Сазонова оставаше неизменно същия. ИЗ ПРИЛОЖЕНИЯТА:

Пропускаш Меленико, Стенимахос, Филипопол, Анхиало, Месемврия, Василико, Агатопол, Созопол, Адрианопол, Ятаджик.

Е и аз нали точно това казвах. Проблемът с Румъния е бил ясен и решение за него не е имало.

1. Вероятно щеше да е по-добре чисто военно, но гаранция за успех няма. Подценявали са силата и на сръбската и на гръцката армия, опиянени от относително леките победи над турците. И пак няма решение за евентуален проблем с румънската намеса. 2. Нападението е било ВЪЗПРИЕТО като вероломно от световното обществено мнение. Ние си знаем за разните инциденти и преди това, но пълномащабна изненадваща атака прави именно България и единственото и оправдание би било тя да е успешна, което с нашето послезнание би било съмнително. Разбира се с тогавашната еуфория искрено са си вярвали, че българските войски са непобедими. 3. Противоречията с Гърция са били решими. България е следвало да се откаже от Солун. По въпроса със Сърбия е трябвало да се изчака арбитража и след това да се приеме или да не се приеме, но направеното в действителност е било най-лошия вариант.

1. Нападението на Румъния не е било чак толкова неочаквано, те са си заявявали претенциите през цялото време. 2. Кой е този Александър?

И това е вярно, но конкретното решение за вероломното нападение си е на Фердинанд.

Катастрофата от 1913 е организирана от самозамаялата се българска върхушка, главно от Фердинанд.

В Североизточна България не са били мнозинство. И сега не са. В Източна Тракия не са били. В Южен Епир дали въобще е имало някога българи? Косово? Поморавието - там българско ли е населението?

Не забравяй Кантакузин с трибали за сърбите и перси за турците. Но голямо чесане на глави е било когато идват русите. Докато измислят "тавроскити"!

Накратко ситуацията е такава: Византийските историци са възприемали историята като жанр на литературата, (каквата в крайна сметка си е). Съответно са се грижели за литературния си стил и доста пъти е било модно този стил да е бил ... хммм, доста изкилиферчен. Но това се е харесвало и на тях, и на образованата им публика. Винаги е могло да кажеш Константинопол, ама друго си е да кажеш Византион. Поетичен език. Хем показваш своята ерудиция, хем погъделичкваш тази на читателите, които с удоволствие ще осъзнаят, че и те са наясно с историческото име на града. Един вид - решили са загадка, макар и лека. Ерудитски игри. Тука по едно време се мотаеха почитатели на скандинавските саги и викингите. Та и там има нещо подобно с висите, т. е. стиховете на скалдовете. И те толкова се изкилиферчват, че накрая се налага да се напише нещо като справочник да се знае кое какво е и откъде идва, та така се е появила Старата Еда. Жалко, че при Византийците не се е появил някой Снори, та да напише нещо такова.

Ама съвсем си е знаел. Само, че тези села макар, че са били български по език на населението са били мюсюлмани по религия. Тогава това е било по-същественото. Също както и "българите - патриаршисти", т. нар. гръкомани, българомохамеданите от Родопите не са желаели да се идентифицират с българската нация и с идеите и.

Още малко за Ботев. Цитатите са от:"Христо Ботевъ като поетъ и журналистъ. Критически опитъДимитъръ Т. Страшимировъ"http://macedonia.kroraina.com/dshb/dshb_2.htm

Та по случай днешния ден, нещо за методите на ВМРО, дето не били изгаряли села.Свидетелство за обратното от Спас Прокопов публикувано в книгата "Гоце Делчев, спомени, документи, материали", София, 1978 г., стр. 374"....когато бил пратен с 90 души дружина да изгори някои доспатски турски села""доста неща разправя за изгарянето на село Рибново, в което земал участие и Васил"Споменатият Васил е "востаник през 1903 година".Та освен, че директно си казват, че са отишли да палят турски села, обясняват, че те са "доспатски", че и конкретно Рибново, т. е. българомохамедански, т. е. помашки.Малко с други очи се гледа вече на мемоарите, на ВМРО, в които се обянява колко села са изгорили турците при въстанието, но не се споменава за нито едно изгорено от въстаниците.

Звучи тъпо.