Thorn

И тогаво какви стратегически причини има да връща Юстиниан на престола освен блясъка на златото? И после колко кентинария злато вземаше за да се откаже да подкрепи някакви други претенденти? Типичен варварски вожд от епохата на преселението на народите.

Не ми е известно такова правило.

Далеч не са само гарнизони. Богата провинция е била, със златни рудници.

Интересно ми е какво местно население се е противопоставяло на римляните в Трансилвания и Банат (провинция Дакия). Там населението просто не е било местно, сбироток докаран от цялата империя. И поне част от него си е живяла там и по готско и гепидско време, поне до 6 век със сигурност. Неясен е периодът от 6 до 9 век - аварските и славянски нашествия.

https://www.academia.edu/32978690/В._Динчев._Св._София_и_Сердика._София_2014_Die_Hl._Sophia_und_Serdica_

За кога е писана гестата не се знае точно, но се предполата че е втората половина на 12 век. Писана от някакъв, дето е нотариус на крал Бела и вероятно става дума за Бела III. За превода власи И пастири, възможоно си прав. Значи там е имало и "пастири на римляните", т. е. традиционните скитащи по планините власи и ОТДЕЛНО някакви други власи.

По това време няма ли титулярни епископии?

И отдело Камен Станев е на същото мнение.

Като казвам, че в София няма абсолютно нищо от след първата четвърт на 7 век, цитирам един от водещите археолози, който проучваше ларгото, ама в момента да ме убиеш, не си спомням името му. Намираем е, ще се сетя кой е. А Магдалина Станчева също не привежда въобще нито една находка и нямам спомен директно да заявява, че Седика е обитавана след Ираклий. За огромния гарнизон при Никифор, това е така - огромен е. Което показва по-скоро колонизационна експедиция. Т. е. армия, която навлиза извън ромейска територия и под нейна закрила колонисти заселват изоставения град. В техния случай - неуспешно.

Сердика е паднала под натиска на аваро-славянските варвари вероятно около 619 г.

Смяташ ти! Смятай си. За периода след края на 6 век в Сердика няма открито съвършено нищо. Нито надпис, нито монета, нито грънци, нито помийни ями. Стоял си е в полето един изоставен град да се руши. Вероятно се е смятало, че е обитаван от зли духове.

И какво подкрепя тази "смела" хипотеза?

Гелу е изрично наречен влах и вожд на власи. Няма сведения да е българин и основания да бъде смятан за такъв.

Става дума за блахи - пастирите на римляните, като живеещи там при идването на унгарците (9 век), с вожд Гелу.

Геста Хунгарорум е от 12 век, говори за събития от 9 век. Значи отговрям на условието да те "просветля".

последният общ предшественик между бушмена от новата ера и кой да е от съвременните хора е живял преди поне 350 хил. г., а може и повече, което направи възрастта на анатомически модерния ХС не 50 хил. г., не 150 хил. г. не дори 200 хил. г., каквато беше настоящата парадигма, а поне 350 хиляди години. Т.е. последният общ предшественик на съвр, хора е живял преди поне 350 хил. г. Това за бушмените откъде е?

Само дето мароканските останки не са от хомо сапиенс, а от преходна форма от хайделбергци към сапиенси - обикновено означавана като хомо хелмеи.

Горе долу по това време нямаше ли и сухопътна връзка през Сицилия?

Пак не четеш внимателно. 1870 !!!!!!!!!! Братята Шкорпил тогава са си играели на ашици или на каквото там са си играели децата в Чехия.

Не е точно така. Така са живели малка прослойка в някои полиси, останалите са бачкали здраво. И здраво са воювали, при това все по-гадно и по-гадно.

Защо смяташ така? Историята си се развива, философията във всичките и школи се развива, филологията се развива. Римското право е може би най-важното наследство на Римската империя.

Айде дай пример за достатъчно научни разкопки и професионални археолози към 1870, като си толкова сигурен.

Написах няколко пъти че се е знаело. Знаело се е, че там е Нови Илион със сигурност. Дори непосредствено преди Шлиман Калверт е правил разкопки там, но нищо не е намерил. И стига с наизустеното преди 30 години за "малка цитадела" и хиперболизации на Омир. След откритията на експедицията на Тюбингенския университет поне този аргумент вече не важи.

Ресавски, моля те да прочетеш внимателно какво съм писал. Напоследък често пропускаш този етап. Шлиман не е добър археолог от гледна точка на 20 век. Обаче посочи ми кой би бил добър археолог през 1870 г., а не през 1970 г.! Къде преди това са проведени разкопки с обръщане внимание на стратиграфията, с документиране на всички находки, а не само на ценните от художествено естетство, със събиране на керамичните парчета и класифициране на керамиката, със събирането на десетки хиляди нямащи никаква художествена или парична стойност предмети като тежести за тъкачен стан и класифицирането им, както и опитите за датиране именно по ежедневните артефакти, а не лесното - по монети и надписи. Разберете, че самата наука археология тогава е била в пелени и дори най-добрият тогавашен "професионалист" едва ли би се справил по-добре от "дилетанта" Шлиман. При това археологът Шлиман от 1890, с двадесет годишния си опит по разкопки е доста различен от наивния ентусиаст от 1870 г.

Накрая в 1870 все пак Шлиман посетил Троада. Там имало два хълма. Единият Хисарлък, където вече се знаело, че са останките на гръцкия и римски град Илион (още няколко десетилетия преди това били намерени някакви надписи), а вторият Бунарбаши, където повечето от интересуващите се от проблема смятали, че е омировата Троя. Шлиман набързо отхвърлил Бунарбаши и се насочил към Хисарлъка. От 1870 до смъртта си в 1890 той провел на Хисарлъка мащабни археологически разкопки, в които вложил много усилия, време, пари и нерви. Намерил множество древни селища едно върху друго, в едно от тях открил и златно съкровище и се убедил, че е открил Троя. Убедил в това и по-голямата част от останалия свят. Често го обвиняват, че разкопките му са били дилетантски и разрушителни и това е така, но истината е, че по онова време въобще никой е нямало да ги направи по-добре. Просто археологията по нова време не е била достатъчно развита и не е имало специалисти, които реално да извършат разкопките по-добре (да критикуват е можело ). В Египет по онова време при разкопки са взривявали и разрушавали още по-безжалостно. Но Шлиман е бил ентусиазиран, целеустремен и постепенно се превърнал в наистина добър археолог. Един от първите обръщал внимание на стратиграфията, на класифициране на керамиката, на документацията. Всъщност документацията му е била на изключително за времето си ниво. Но и което си е истина е истина - той направо е изгребал центъра на селището, много е възможно именно с най-главните постройки на най-блестящия период на града. Впрочем и тази истина е само точасти вярна. Най -централната част археологически е била унищожена още от римляните, които са изравнили върха и изнесли останките за да построят грандиозен храм на Атина. Шлиман умрял през 1890 г. и разкопките били продължени от помощника му Вилхелм Дьорпфелд, който до 1893 г. значително уточнил стратиграфията и периодизацията. Следващите разкопки били водене от експедиция на Университета в Синсинати през 1932-1938 начело с Карл Блиджен. Той направил извод, че Омировата Троя е градът със стратиграфско обозначение Троя VIIb2 и, че унищожаването му и съответно Троянската война са станали през първата половина на XIII век (примерно около 1260 г. ), което е една неочаквано ранна дата, макар и не излизаща от рамките на някои от традиционните датировки. Мъка ми беше за Блиджен като му четох книгата. Добросъвестен археолог, но още не разполагащ със съвременните методи за датировка и при това на място основателно прекопано от предшествениците му. Проблемът на всички тези разкопки е, че те откриват един град, който макар и значим е нещо много малък за мащабните събития в епоса. Този проблем се решава с последните засега разкопки на Тюбингенския университет водени от 1988 до началните години на 21 век ( още не съм ровил достатъчно за да видя кога точно им спират финансирането, но разкопките не само са спрени, ами и хубавият им сайт е осакатен). Той открива огромен долен град, ограден с ровове и вероятно палисади, който увеличава площтта на селището на около 200 декара и показва, че вероятно при разцвета му там са живело коло 10 000 души - изключително число за бронзовата епоха, вероятно отстъпващо само на големите източни метрополии.