kipen

С оформени, силно контрастни части. Периферия, в която ще сме реализирали модела "Руска кибер ферма" и Централна част, в която Бойко Борисов ще раздава съвети на опонентите си относно политическите му замисли, вдъхновени от автобиографията на Чък Норис, защото последния вече ще е отворил нова вселена в мултивселената.

Понеже, честно казано ми е объркващо поднасянето на размислите ти, ще опиша нещо в мой си, простоват стил, във връзка с твоите постове и що-годе с неква ясна връзка с темата. За това и в тази тема....(че и без тва сумати време пиша поста) Има обособена скала в мащабите на изследванията - макро(класически)- и микро(квантов)- свят, съответно две "сфери", в които работят отлично ТО-тата и КМ. Видно е, че си запознат с границата - "Планкова дължина". Сега, в какво се състои трудната съвместимост на ТО-та и квантовата механика вече го споменахме - при прогнозите в микро мащабите, съответно високите енергии, ТО-тата губят силата си(не обясняват добре резултатите от наблюденията), поради това, че в мат.моделите им стигат до сингулярности. Т.е. "разделителната им способност" е ниска, за разлика от "високата резолюция" на КМ, за която пък е характерна "неопределеността" дето дава в макромащаби. Това е точно поради липса на определена "времева линия", линейна траектория, заменена от интеграл от възможни траектории - Файмановия "path integral". И двете теории възникват по едно време, та и от тогава са и споровете между Айнщайн и Бор за "заровете и Бог" - всъщност изразяващи спора за детерминизма и неопределеността.... (което го няма застъпено в твоите размисли, щото "движението" се формира като при класически action от т.О по Z, но определена ли е във времето тази траектория или е случайна, вероятностна формата й не си го уточнил изрично)... Доуточнявам разликата - в ОТО подходът за описване на гравитацията е с движение(класически action) в изкривено ВП, а в КМ по"path integral" . В КМ нямаш геометрия на пространство-времето, а само се изследва преносът на енергиен импулс във вероятносни посоки във ВП (и напред-назад и назад-напред във времето, спрямо точката на Изследовател - сега). След разликата - какво е общото. Ами и двете теории описват "движението" като разпределянето на енергийния импулс във Време-пространството. Съответно, ентропията или още малко по-генерализирано, но все пак общо и за двете теории - разпределянето на температурата във ВП. И в двете се работи с имагинерно време - https://en.wikipedia.org/wiki/Imaginary_time. Въпросът е, че и двете теории са синхронизирани с научния възглед(съответно парадигма) за "Физическото(3Д) сега(1Д)", спрямо което се привеждат всички прогностични резултати на научните теории. За това има отделно "поле" на физичните теории има и "поле" на теоретичната физика, в което имагинерното и реалното време са взаимозаменими, та и Вселената е част или сечение на Мултивселена. Докато в ОТО се работи със "собствено"(proper time), а размерността(интервалите във) времето е ct, се получава и кривина във ct, компенсираща изоставането в разстоянията в пространството при движение във време-пространството със скорост близка до "с". Това идва за да се запази калибрирането между време и пространство с размерност по "с". Просто спрямо нашите възприятия, реалното се случва с макс. скорост равна на "с". За това и при привеждането до "Физическото(3Д) сега(1Д)", което е обхватът на "нещата", имащи физически смисъл според науката, се получава т.нар "времево забавяне", което вече е доказано експериментално. А пък "имагинерното време" в КМ е въведено като реципрочната на термодинамичната температура( ) на системате и изменението на енергията на системата, развита като динамика във времето по затворена времева линия - от едната фаза на осцилатор отново до проявата на същата. За това и имагинерно време: . Но времевата линия, по която се разполага динамиката не е геометрично определена. Т.е. КМ си работи на квантови мащаби и не въвежда геометрия на ВП за макромащаби. Съответно няма как да има точни прогнози за макросвета, така както ги има при ОТО. За това дадох примери за разработки като "Примковата квантова гравитация" и "Причинно-динамичното триангулиране", за да ти покажа, че учените работят по изработването на геометричен контекст за обединяване на ОТО и КМ в единна теория за квантовата гравитация, както и специфичните проблеми в тази насока. П.п. Виж за "циклажа" ти с "придвижването във времето" на гледната точка на наблюдател и измененията в средата, както и "завъртането на 90 градуса" си има разработка. Сигурно си го чувал, но пък ето - Wick rotation, което се явавява "method of finding a solution to a mathematical problem in Minkowski space from a solution to a related problem in Euclidean space by means of a transformation that substitutes an imaginary-number variable for a real-number variable". И при което времевите интервали(както е в примера ти периода, при които т.О отива в Z) се умножават с и посредством "Уик завъртането" се получава завъртане на 90 градуса или . ...от тук Така реалния усет за време се превръща в имагинерна последователност от времеви интервали, които са реални, но спрямо комплекснната равнина на времето и генерализираното до едномерно пространство.

Тоест - четиримерните форми (пространствено) работят в обективната реалност и не са единствено теоретични и любопитни конструкти, неприложима във физическата реалност. Добре! По отношение на този момент позицията ти ми е вече ясна (и между другото я споделям в значителна степен). Ами не бих казал, че ти е ясна, съпоставяйки с това, което съм споделил. Вероятно не се изразявам достатъчно разбираемо. Но разбирането също е индивидуално, като резулатите са зависими от начина на интерпретиране и опитността в подобни "циклажи" с повече от 3-мерни пространства. Много по-спокойно! Съответно не се поддавам на когнитивните изкривявания, пораждани от страстта да изследвам, търся и намирам отговори, от които да си формирам представи така, че да приравнявам следствията от разработените теориите към моите желания. Или пък да решавам, че някой "ме гони" или "че преча"... още по-малко пък, че някой е доста запознат или че широко е изследвал струнната теория. (не съм специалист, но откакто се регнах във форума съм научил доста и съм си синхронизирал доста представи. Това исках, а и си имах неква подготовка, но в разбъркано по директориите инфо. А за хронологията и подробности за струнната теория съм чел една много хубава книжка, дето ти препоръчвам - "Елегантната вселена" на проф. Браян Грийн.) Накратко по "Бързата кучка, слепи ги ражда"...разминаваш се с мен и съвременната физика още в понятието "измерение". Смесваш "Измерение" със "Свят" и се получава яка мешавица. А пък "измерение", смесено с "планове", "пластове" го има като реторика в една езотерична парадигма, дето забелязвам, че много широко, по "модерному", чрез нйюедж културата въздейства в обществото ни - теософската парадигма за различните "планове" и "тела" - https://en.wikipedia.org/wiki/Plane_(esotericism) в статията има кратко резюме за различните значения в езотериката на "план", "плоскост", дето нюейджърите му казват "измерения", без да осъзнават как им "криви" мирогледа/светоусещането и се получава голямо разминаване с научните понятия за "измерение". Ти към момента гледам, че си се ограничил до физическите измерения и времето, но пък ползваш близки значения за "планове" и "измерения".

Жалко и тъжно би било, ако в този форум, интро-статията по темата си остане само с подкрепящи тезата й мнения. При православието никога не е имало кръстоносни походи, щото държавите "по-наизток" с водещо православно изповедание са имали директен контакт, изпълнявали са "възпираща функция" на разпространяването на влиянието(и не само) на ислямската култура. "Възпиране", което, според мен, е било за сметка на липсата или забавените(направо спряли) темпове за технологично развитие. Та и на доста са им "помогнали", за да се прекрати съществуването им, ...не само ислямски конкуренти, а и католически (съвсем нормално, след като са се развивали без "изтощителното" "поддържане на границите на влияние" с равнопоставен що-годе технологично противник) "Инквизицията" е достатъчно показателна за това как липсата на силен външен идеологически (изразен и като религиозен) враг "пренасочва" експанзионистичните агресивни стремежи "навътре". Като няма общ, "сплотяващ" външен враг, цялата агресивност, заложена в аврамическите религии се излива във "вътрешния терор" при борбите за завземане на управленската власт и стремежите за "докарването" й до абсолютни мащаби. А "заложената агресия" се изразява в лицето на "безпощадните съвети при завладяване на нови територии" от Стария завет, която пък да се "прикрива" със "светлия" образ на Христос от Новия завет или пък вариантът в исляма - "светлия" образ на Мохамед. След като има налични цели два нови континента, покорени с технологичното превъзходство на запданоевропейски държави, след като и "мюсюлманския конкурент" е победен и "изтласкан" извън пределите на Пиринейския полуостров, са останали някакви слабо-конкурентни средновековни държви на територията на Тунис, Мароко, Алжир и Либия, поради разстоянията от "идеологическия център" на исляма. Основната, активната "ос" на идеологическото (съответно религиозното, икономическото, военно-политическото) противопоставяне между християнството и исляма остава по линията върху територията на Балканите, днешна Украйна, Кавказ и средна Азия. Така, че "заетите" със задачата да "отстояват териториите на християнството" източни християнски държави, хич не им е оставало възможност да проявят вътрешен терор или пък грешката да го проявяват им е коствала отслабването, "разпарчетосването" и покоряването им от Османската империя или пък по-рано от Арабския халифат. При положение, че става въпрос за битки за власт и влияние, фокусирането на "православието" и използването на руския вариант като "плашило" вероятно има голям потенциал за преразглеждане и консолидиране около нашите православни устои на обществото ни. Но, поне според мен, този педагогически похват е доказал, че не ражда нищо различно от това, което оплюваш. Историята се повтаря като фарс ... или със "стари ку..ви, нов бардак". А и защо се поднася в негативна конотация Дугиновия тезис за прехода от Модерна към Постмодерна и Виртуалното?!? Не съм запознат и не мога да кажа дали е коректно цитирано във: , ала това, че Дугин се опитва да изработи идеологическата рамка на Русия като "Устояващата" на "неолибералната мрежа", чертаейки трагичната постановка на "руският Атлас" си е вътрешно-политическа игра за консолидиране на масите в Русия. Да не споменавам пък варварският акт с убийството на дъщеря му. Че ще вземе да се получи "изваждане на скелетите от гардероба" на "шизофренния", "двойно-стандартен" западен популизъм. Хем Русия и Путиниския режим се развяват като плашило, хем пък пропагандираме неолибалната толерантност към други култури в рамката на мултикултурализма? И хоп, видиш ли, в тази "размътена вода" да "се лови шаранчето" - обществено одобрение на трансджендърски, феминистки и "прекройващо-исторически" политики (то е ясно, че "историята се пише от победителите", ама пък порицавайки "кражбата на българската писменост", та да приема холандското описание на неква "сган от етноси", а не "български народ", ли?)

Вече има проведен опит, които споделих с Малоум2 в друга тема, при който е реализирана по-висока устойчивост на квантовата информация при квантов компютър. Постигната е и по-висока способност за контролиране на магнитнитното поле в "токамак" като от Дийп Блу са дали на самообучаващ се ИИ да извърши контрола. И двата факта се дължат на динамични модели на контролиране във времето на показателите на средата. Това е признак, че 4-мерните форми имат реално приложение в практиката. А при теб се получава отново "моментът на самовглъбяване" - За кой идва този въпрос? Кой се стреми да придава измерения на нещо предполагаемо, реално, обективно съществуващо? Това са лични въпроси - съответно аргументът ми за предното ми твърдение. Нищо лично! Просто се опитвам да ти намекна, че папките по директориите са ти пълни с инфо, което още не си систематизирал в неква хармонична представа. Нужно е време за това! ...от личен опит ти го споделям..... а и темата е за друго все пак!

Сетих се и за един аспект, дето често не се взема предвид, когато се "скача" в броя на измеренията, в опити да се синхронизират представите с описанията в струнната теория. 10-те измерения (или 11-те в М-теорията) вече съм го споменавал в дискусиите ни с Малоум2, се изразяват от 6-мерни мат.пространства на Калаби-Яу + 3-пространствени измерения + 1 времево = 10 ....(11-тото въведено от Уйлър при обединяването на множеството квантови теории на полето, дава "обща среда", в която различните мат.модели на теориите се оказва, че изразяват едно и също, но по различни начини = за това е "М" от "мистери") А цялата интифада на "растенето" на измеренията е еден път, поради нуждата да се вземат предвид различните видове преноси на енергиен импулс, съответно измерения, в които да се калкулира динмиката, но и поради целта да се съвмести "квантовото тунелиране"(мигновения пренос на инфо със скорост по-голяма от "с") с ТО-тата. Така възниква модела за едномерната струна, нагъната така, че да формира допълнително, огънато, "затворено пространство" с характеристики на ВП, в което се реализира пренос на инфо с "с" - т.е. "червееви дупки"(което е в синхрон с Гьоделовата метрика и Цилиндъра на Типлър, за които ти спомена Скенера). В случая "допълнителното, огънато" е 5-тото измерение по Калуза-Клайн, а в струнната теория то не е 1-мерно, ами 6-мерно Калаби-Яу. ....математически описани абстракции, подпомагащи описанията, а не доказано реално съществуващи измерения.

Те са просто форми. Идеализирани. Те не могат да имат време, защото са производни на абстрактното ни мислене и не се знае доколко истинно отразяват реалността. Движението в 4Д по времевата ос е това, което "създава" времето. Т.е. усещането за време е производно на движението във времето. А това, че са 4Д-форми има друго преимущество. Задава параметри, "силови линии", по които ако се реализара пренос на енергиен импулс може да се прогнозира развитието на ситуацията за дадено елементарно събитие. Съвсем друга е ситуацията с "времето" в обективната реалност. Там е по-скоро показател за изменението на материята в пространството, които ползваме в описанията на света.

Пак ще ти напомня, просто за коректният изказ, че хиперсферата, хиперкубът(тесарактът),http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/4dim/8-cell.gif (щрак на линка за визул.) хиперпирамидата(дето може и да е симплекс http://files.offroad-bulgaria.com/Nauka/temi/physics/4dim/5-cell.gif пентахор, а може и да е хексадекахор, икоситетрахорон,или хексакосизор - (от същото място дето линкнах преди) са 4-измерни форми. Съответно, поради това, че са "братовчеди" на платоновите тела, но с 1размерност по-високи, т.е. изградени са от ръбове с еднаква дължина, могат да послужат за "блокчета", от които да се "сглоби" метричен тензор. Съответно описаното ти "преместване" на т.О в точка Z, което да изразява "преместване" на перспективата на наблюдател във времето, "наложено" по времевата ос ще даде като резултат 4Д-траектория от поредица от ел.събития в 3Д, погледнати от гледна точка подвижен във времето наблюдател. Така един път имаш построение, което отразява геодезична(мирова) линия в Континуума, хем имаш и описана дискусионната основа на полемиката за Блоковата вселена(етернализмът) и Растящата блокова вселена. Обаче на втори план имаш и ситуацията, която описа - Което в КМ се изразява от това, че за всеки следващ момент във времето има съвсем различна от предходната вълнова функция, за описване на състоянието на ел.частица. Т.е. имаш основа за предполагаема дискретност на времето, т.е. теоретично основание за квантуване и по времевата ос. В тази връзка се работи и по "квантово" или "Планково време" (което интуитивно си напипал с "рециклатора на планковата дължина", но пък си въвеждаш самоволно и "сингулярност" като понятие, дето не се знае какво физическо значение има). Дори интересна разработка в това отношение, на основата на "квантовата пяна"(флукуациите във вакуума), освен Spin foam чрез обединени "спинови мрежи" в Примковата квантова гравитация(шернах вече линк) е и "Причинно-динамичното триангулиране" (което ползва хиперпирамидата,симплекса от по-горе, за основа на моделирането на структура на 4мерното пространство с дискретно планково време). Идеята е да се изгради геометричен контекст, в които да се обедини геометричния подход за описване на гравитацията в ОТО с КМ описания на състоянията на квантовите системи. Демек да се хармонизира прехода от микро към макро мащабите, в които съответно работят отлично КМ и ОТО. А иначе си формираш едно доста силно фокусиране в гледната точка на съзнателен наблюдател, което поне според мен е "нож с две остриета". Хем е красиво да наблюдаваш друг човек как му работи въображението и какви фантазии реализира чрез него, но и се получава игнориране на контекста. Което си е характерна проява на Хайзенберговия принцип на неопределеността в мисловната ни дейност - като се фокусираме "напред", губим представа за "около нас". В смисъл, че Скенер вече написа, че на микромащаби понятията за време и пространство в ОТО вече губят описателната си сила, което внася допълнителни специфики към разстоянията от графиката ти "a","b" и "с". Защото в описанието, което въвеждаш, от размерността кратна на "a","b" и "с" се определя за какви мащаби става въпрос. Щото, ако примерно "а" е 1 км или 1 парсек, то описанието на "прещипването" в т. Х-нулево, Y-нулево и Z-нулево ще се изрази чрез Айнщановия тензор дето е производен на метричния и тензора на Ричи и скаларната кривина - "The Einstein tensor G is defined as where R is the Ricci tensor, g is the metric tensor and R is the scalar curvature. It is used in the Einstein field equations." И това при определена плътност на енергията/масата в ситуацията на възникването на елементарното събитие в т.О, както и определена относителна скорост на движението на перспективата на наблюдателя. Обаче, ако примерно "а" е около планковата дължина, то това е "царството на КМ" и кое "нещо" ще се движи във времето от т.О по Z вече е неопределено дали ще е частица или античастица и дали в следващия момент няма да има анихилиране. А ти описваш от "солидна" гледна точка, за която е нужно и континуум на наблюдаването, т.е. забиваш в присъствието и съществуването на Себето във времето, което вече е субективно, лично изживяване(и е леко далече от научния подход) п.п. Според мен "0,5" в измеренията му е от "забиването" в положителната посока във времето. Забравя за миналото, от което му идва още "0,5" и броя на измеренията му при самовглъбяването ще стигнат до цяло число.

Ами на свеждането от n до n-1 се нарича генерализиране и заради "2Д рамките" на графичното изобразяване ползваме генерализациите при визуализирането. Примерна визуализация на "скритите"(затворените) 6-мерни Калаби-Яу пространства(многообразия) по струнната теория, разположени в 2Д сечение на 3-мерния физически свят - Ние доколко сме "четиримерни" е консенсус, въведен и съобразен с физичните постижения през последния над век, но болшинството от хората са "тримерни". Направи си анкета, ако не вярваш! В смисъл, че повечето си представят линия, макс - поток(лента) за "времевото измерение", а това не е "четиримерно". Четиримерното е всички възможни развития на 3Д физическата ситуация! Тука нещо ме обърка, защото доколкото знам хиперсферата е 3-мерна сфера, граница на четиримерно кълбо. Та, ако искаш да си представиш форма на идеята за хиперсфера, то тя е неразривно свързана с тази за "4Д кълбо". А вече дали ще ползваш това за "4Д-кълбото на атомната орбитала", "4Д кълбото на атомното ядро" или пък ел.частиците като движение на енергиен импулс по повърхността(хиперсфери) на низове от 4Д кълба по оста на времето, то това изисква и съответната сложна геометрия за определяне на хипотетично състояние, тъй като за определяне на посока се изсква калкулирането на доста, често трудно определими фактори(като плътност на материята в даден сектор от пространството в бъдещ момент), което прави сметките невъзможни или гадаене какво би се случило. Т.е. стига се до необяснимите странности на квантовата механика и суперпозицията, от която изчислимото излизане от дихотомното състояние е на вероятностен принцип (освен ако не декохерираш частицата до такава, а не вълна, с акта на измерването й). Ако пък идеята за хиперсферата и измеримото й сечение с 3Д-физическия свят е за да може да се "побере" спина като "въртене" в "допълнително" измерение, то подобна идея имаше в Теорията за торсионните полета на ...(забравих му името на руския учен).., която бе отхвърлена в научните среди, но не знам подробности. Вероятно, заради липса на проверими експерименти на теорията... Но, ако използваш хиперсферата в контектста на ОТО за космологично моделиране, то там Де Ситер пространството е било като основен контекст на Айнщайн при основаването му на теорията. Ето тук - Gravity шерна линк към интересна статия за топологията, вкл. и развитието на идеите в космологичните модели. Просто - не съм наясно с приложението на различните многообразия. Сещам се иначе за един модел "едно към гьотору", по които ми е направило впечатление, че има пик на комплексността на формите в 4-мерното, което съм си извел от количеството правилни многоъгълници(2Д), платоновите тела(3Д), политопите(4Д) и политерите(5Д). Ей оттази статия съм черпил инфо - https://nauka.offnews.bg/news/Matematika_18/Platonovite-tela-i-tehnite-bratovchedi-ot-visshite-izmereniia_2606.html#anal п.п. сетих се и да ти напомня за статийката, дето я шерна Шпага или Гравити - "ОТНОСНО ВРЕМЕТО - Айнщайновата незавършена революция", част III, започва на стр.349 -http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf . Защото за проктическото въвеждане на хиперсфера се ползва i, че няма как без комплексни числа да описваш 4-мерни обекти, та дори и тримерните им граници. И така нещо за кватерноните сигурно ще ти е интересно

Бидейки елементарните частици точкови, възниква въпросът, защо те не се държат съобразно очертаните от ОТО параметри на микроскопични черни дупки. Наред с други съображения, заради които не можем да ги приемем като типични микроскопични черни дупки, описвани чрез ОТО, дори и да са с голи сингулярности, Роджър Пенроуз имал възражение и за нарушения на причинно-следствената връзка. Възможно ли е на микроскопично ниво, около планковите дължини, да се проявяват един вид прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични (само с някакъв частичен дял на неопределеност)? Този момент "отпада", когато движението се начисли в конвенционалната ни гледна точка, от която изхождаме при разбирането на описанията по различните модели. Защото "прескоци на хода на времето напред-назад, които да не са хаотични или поне да не са изцяло хаотични" е свързано с представа, възприемане от съзнателен наблюдател, който е статичен, страничен 3Д-наблюдател. Това е абстрактна позиция на разглеждане, която често е контра-интуитивна, защото не се съзнава, че е така, а се екстраполира начинът ни на ежедневно възприятие и върху описанията в моделите от позиция "статичен, страничен 3Д-наблюдател". В момента, в който се деиндентифицираме от статичния наблюдател, можем да разглеждаме 4Д-моделите и да търсим евентуалните им следствия в реалността. В смисъл, че разглеждането на ел.частиците като микро черни дупки съобразно ОТО, е добре да се прави в контекста на ОТО - статично четиримерно Де Ситер пространство. Т.е. като начислим движението на гледната ни точка в 4-мерното ВП, то в 3Д-физическият ни свят бихме виждали появяващи се в дадена точка в даден момент от време частици и изчезващи в следващ, съобразно вълновата им природа. Т.е. квантово механична пяна Обаче повторителното случване по добре разработени модели в ОТО е показател за структура - колкото и КМ да описва неопределена реалността, на макро ниво имаме стабилни показатели на веществените обекти. И вече, по отношение на евентуална структура, която интегрирано да съдържа като частни случаи и нютоновата и СТО и ОТО и елементи на КМ, се работи за модели за квантова гравитация. А най-близкият, съдържащ нещо подобно на "микро черни дупки", модел за квантова гравитация, според мен е този за Примковата квантова гравитация - ето едно, сигурен съм интересно за теб, резюме - Space and Time in Loop Quantum Gravity https://arxiv.org/pdf/1802.02382.pdf

Няма превилегирован обект Кривината е създадена и от двамата Предимството на егоцентричността е, че можеш да си слагаш всичко, което наблюдаваш на оная работа, която винаги е права. За съжаление на нарцистичните егоцентрици има и концепция за относителността, според която всичко, което виждат като криво, вероятно се дължи на това, че те се въртят около себе си - , https://en.wikipedia.org/wiki/Coriolis_force

Скенер, може ли по-опростено да се каже, че в КМ динамиката на движението се изследва от дадено събитие в периметър във ВП до следваща проява на идентично събитие? Или още по-опростено - че се описва как една квантова система от две частици се държи по времевата ос, като времевата ос е линейна за сметка на множеството от линейни решения за пространството. Т.е. питам дали имам основание да твърдя, че принципа на неопределеността се проявява и между показателите във времето и в пространството, във взаимоотношенията между тези параметри.

Има даже и 5-мерни като тази - https://en.wikipedia.org/wiki/Kaluza–Klein_theory

"За" и "против" аргументите за приемане на времевото за 4-то пространствено измерение е хубава тази статия от "Светът на физиката", 3/2007 - "ОТНОСНО ВРЕМЕТО - Айнщайновата незавършена революция", част III, започва на стр.349 -http://wop.phys.uni-sofia.bg/digital_pdf/wop/3_2007.pdf Има също и повдигнатия ти въпрос за сигналите "през времето" по разработената задача от Файнман, дадена му от Уйлър, както и за позитронът, че е движещ се "назад" във времето електрон - пак по задача на Уйлър към Файнман. Има и за "началото на времето" по теорията на Хартъл и Хокинг. За визуализация на концепцията ти има едно интересно клипче, тамън както съм го шернал - на 3:22мин същото с български субтитри го има и тук - https://www.vbox7.com/play:28d8a2d9 , а това е критика на представената концепция във клипчето - https://mathematicalmulticore.wordpress.com/2010/04/18/a-critique-of-imagining-the-tenth-dimension/, особено моментът с еднотиповото "нарастване" на измерността, при положение, че за всичко описано в клипа като възможности над 4-измерното всъщност е достатъчно и 4-мерно пространство. А специфична ситуация при разглеждането на 4Д-моделите за описание на реалността е, че често се игнорира фактът - "гледна точка на разглеждащият модела". Т.е. тези модели описват ситуация, която неподвижен във времето и статичен или равномерно движещ се в пространството наблюдател би наблюдавал от специфичната му перспектива, но ние хората (поне за сега) не съвпадаме и не ни е достъпна подобна перспектива, защото не сме неподвижни във времето. А някой даже си приемат, че те са статични във време-пространството, щото и такова условие има за инерциална система.

Ти си ясен, че дърпаш чергата към себе си...щото трудно приемаш различни от очакваното ти изказвания.... камо ли пък неимагинерно време и реално съществували източници на реликтовото лъчение.....

Вземи вникни малко какво съм написал и сам си прецени дали не става въпрос за едно и също, но изразено по различни начини.... описано от различни равноправни гледни точки. Така и не можеш грам да се абстрахираш от позицията ти - "център на вселената". Квото ти си прочел - това е казал Айнщайн и това е единствената възможна правилна интерпретация.... въйх. Па прегледай клипчето, бре, воеводо! Образовай се от по-млади източници, мааму стара.... п.п. ЧНГ между другото...и да си жив и здрав

Станиславчо, нека да уточня нещо важно, че нещо се луташ. Едно основно положение, което ти трябва да схванеш и приемеш, е че кривината на пространство-времето е въображаема. Как знаем? Ами много просто: няма начин да измерим тази кривина директно, за да сме сигурни, че тя наистина съществува. Когато една Нютонова ябълка пада на земята, ние можем директно да измерим нейата скорост, ускороение и маса. Тъй като това са директно измерими величини, ние преспокойно можем да приемем, че те са реални (физически-същестуващи). Защо ябълката пада, обаче, не се знае. Според Нютон тя пада защото и действа сила, а според Айнщайн тя пада, защото следва кривината на пространство-времето около земята. Според Айнщайн ябълката не пада, а Земята се приближава към нея. Не за друго, а защото точно както си написал, че "силата на Нютон" и "изкривяването на ВП при Айнщайн" не могат директно да се измерят, по същият начин не можеш да определиш за материален обект (дадена инерциална система), дали му действа сила на привличане или изпитва съпротивление срещу свободно движение. Всъщност при директно измерване на масата му какво мериш? И спрямо какво? Е те това е разликата при използването на "3-мерно +имагинерно време" и "4-мерно". При нютон мериш маса, а при Айнщайн мериш съпротивление на движение по оста на времето. стойте си в класическите представи, г-н Младенов! Това си е ваш избор, дето се опитвате да защитавате като правилен. За мен не е проблем!

ОК, ама откъде-накъде постулираме "преди Големия взрив", при положение, че самото събитие "ГВ" е сингулярност в мат.описанието? Т.е. това, което споменава и Gravity (което и Ст.Хогинг не веднъж е споменавал) - времепространството би следвало да "започва" в тази "точка". В смисъл, че "началото" е относително спрямо нашият момент. Преди това "начало" на времето - не се знае, пространството в "началото" е също 0 спрямо сегашните еталони за "размери". Това е физическото описание на математическата сингулярност в моделите с 4мерно време-пространство. От първите няколко мига има няколко модела, вкл. и този чрез основата за разпределяне на материята като следствие от флуктуирането на стойностите на полето на Хигс (а след 380 000-ната година на Вселената е общоприет инфлационният модел). Обаче енергията от движението на материята вече е налична, но откъде се е взела - няма физическо основание да се изкаже твърдение, а само метафизично, което е с такива степени на свобода, че и противоречиви твърдения могат да са верни сами по себе си, но в съпоставяне да се раждат единствено спорове. Само дето няма нееднородност в природата на импулса, които изразява посоката на енергийния пренос. Има просто различни възможни посоки, съответно кванти енергия спрямо гледната точка(възможните измервания от страничен 3-пространствен наблюдател). Най-малкото имаме различни математически записи на "time evolution factor"-а в ОТО и в квантовата механика. "Стрелата на времето" е производна от гледна точка на ТО-тата, докато в квантовата механика няма доминираща посока на развитието на вълновата функция във времето. А по отношение на "преплитането на полетата", вероятно припомнянето ти на това ще ти предложи перспектива, при която се вижда, че даден сигнал може да бъде разложен на съставни части, резониращи в самият сигнал като краен резултат. Ала това е спомагателна абстрактна интерпретация, както е и диаграмата на Минковски. В крайна сметка, "разпределянето на импулса и момента му" от относителния момент на сингулярността спрямо сега, се разглежда по задълбочено чрез ТО-тата (което резултира и до теорията за ГВ, както и да инфлационния модел), докато в квантовите теории на полето се работи с конкретно състояние на системата и веротностите за случване на същото състояние след определен времеви период, което е разположено по линия във времето, но времето не е "ограничено" до линия - за това и вероятности, съответно запазване на потенциали за множество от възможни развития във времето (path integral formulation) Това пък е свързано със "суперпозицията от състояния", което определя възможността една частица да е "сбор" от множество частици, съществуващи в по-широк набор измерения от 3-мерния физически свят, т.е. да е материален обект съществуващ едновременно и в миналото и бъдещето, на които му засичаме присъствието в 3Д в даден момент, като резултатно сечение. Т.е. "разделянето" на един сигнал на различни носещи честоти, при трансформациите на Фурие, да отразява наистина предполагаемия факт, че има отделно съществуващи, "преплитащи"се полета, със собствени, отделни частици, а не различни формални прояви на една и съща частица. Ето в това клипче е интересно описана "суперпозицията", в момента дето шервам - 9:26 А по отношение на В ОТО "четвъртото измерение" си е времето и точно разглеждано като такова се получават прогностичните резултати от уравненията. Но пък интересното се получава, ако разгледаме времето като физически параметър, т.е. квантуваме енергията на фотона и по тази ос, както го правим по останалите три, пространствени. Получава се, че за страничен 3-пространствен наблюдател, "картината на света" би се изразила като увеличаване на ентропията(хаоса, възможностите) по пространствените оси за сметка на увеличаване на негентропията(подредеността) по времевата ос.

Да, естествено. Аз съм твърдо в тази група. Ако имахме познания за "причината" за гравитацията, ще имаме и по-добър модел. Без да знае причината, ОТО няма как да предложи нещо повече от Нютоновия модел ... и съответно не предлага, въпреки амбициите си за нещо повече. Г-н Младенов, според мен, визирате в изказа си ОТО, а пък си имате предвид Вас. Екстраполирате неоснователно вашите специфики като цяло върху ОТО. На ОТО не й е задача да знае причината - като теория задачата й е да опише взаимовръзките между материални обекти математически непротиворечиво. Пък как ще премине и е преминала експериментални проверки е друг въпрос. По-интересен факт, както вече съм споделял в други теми, е че контекстът на ТО-тата е 4-мерно пространство. Съответно защо 4мерна теория с едно от измеренията - време, дава доста точно описание на света, потвърдено в сумати експерименти. Докато, съдържащата се като частен случай в ОТО Нютонова теория за гравитацията, която "работи" в 3-мерно абсолютно пространство и имагинерно време, дава неточни прогнози (примерно за орбитата на Меркурий). Отделно пък, чисто психологически погледната, разликата между размерността на работните пространства в ТО-тата и Нютоновото абсолютно пространство изразява различни по същество гледни точки. В нютоновия модел центрирането е в една абсолютна гледна точка, от която се разглежда и описва механиката на взаимодействията между материалните обекти, а в ТО-тата имаме множество от равнопоставени гледни точки. Т.е. разглеждането чрез 4-мерен модел дава 1степен на свобода вповече, което резултира и до относителността, а пък това съвпада и със социално-психологическият преход от колективизма(едно общо гледище) към индивидуализма(плурализъм на гледните точки). В смисъл, че преходът от 3- към 4-мерни представи често е съпровождан от големи вътрешни съпротиви - едни закрепени(приети за доминиращи) в съзнанието модели биват "защитавани" срещу "навлизането" на нови модели, или т.н. "напрежение при смяна на парадигмата" ( paradigm shift ) Последното го изказвам във връзка с пропусканите Ви бележки от Gravity, че не става въпрос "да свърши пространството" в сингулярността, а "време-пространството". Както и бележката Ви за "модерното и прогресивното", което автоматично Ви позиционира на страната на консерватизма, което е градивно и нужно за баланс, но пък постарайте се да въвеждате издържани аргументи, а не "запъване като магаре на мост"

Още един съфорумник с интерес към "причината"... Ако А поражда Б, което поражда А, за да се породи Б, това какво би означавало, според теб? Запознат ли си с порецесирането при самоподдържаща се система? - там всеки процес е следствие на причината, която е предното състояние на системата. И това като процес с определено времетраене(продължителност) е "разположено" във времето. А пък "продължителността", "разтегливостта" на наблюдението е точно континуитет, та и за това време-пространството е наречено Континуум. Ние хората "разделяме" на причина-следствие, проявявани във времето. А взаимовъзникването е характерно за едновременността. Има енергия/маса - има изкривяване на пространство-времето. И в ОТО са разработени взаимовръзките между двете, т.е. са много добре описани ("работещи" като прогностика) причините енергията/масата да изкривява геометрията на време-пространството, реципрочно - изкривяването на време-пространството как определя установимата енерия/маса как въздейства гравитационно на други обособени маси/концентрации на енергия от движението на материята. Обаче за всяко измерване(наблюдение) има начални условия. В случая с "как енергията/масата поражда ускорението или изкривява геометрията(...на пространство-времето бих добавил)" имаме начални условия, които се явавяват постулати в теориите, които да го обяснят. Постулат - има маса/енергия, има основни, фундаментални(установени като параметри) взаимодействия. Кога е възникнал импулсът (т.е. насочеността на движението на материята) е неустановимо инструментално. Така, че причината енергията/масата да криви геометрията на пространство-времето е неустановима, но пък следствието се подчинява на закономерности, които са установими. А задачата на модела, освен взаимовръзките е и да опише, да зададе рамки, чрез които да има налична възможност за прогнозиране. Съответно проверката на модела, определяща дали "работи" се извършва на база това, което прогнозира, съпоставено с това, което ще се наблюдава за определен период. При издържана такава проверка моделът/теорията си заслужава именуването "работеща теория". Общата теория на относителността е "работеща" теория. "Работенето" й е до определени предели, както вече споменах "проблемът с измерването", дето го има и при квантово механичните теории на полето. Ето нещо интересно в тази насока

За "саморазкаяние" се изискват високи нива на "самокритичност", а това изисква високи нива на абстрактно мислене и интегриране на концепцията за "скромността", което пък е в рамките на "високата игра" на боравенето с безкрайността, което е интеграцията на "божественото" в съзнанието на "смъртния". Когато теглиш чертата се получава, че "рефрените", диктувании от американското посолство - "силата е в теб", т.е. фокусирането на Егото и производният му феминизъм и феминизиране или индивидуация на егото, са трудна за смилане концепция за патриархалното/колективизма на общектвеното ни самосъзнание. Хубаво искат "някои хора" да има промяна, щото са зациклили , отвъд океана, дето от класическата(та дори и process philosophy) минаха на аналитичната философия. Ама 'свобода, братство,равенство", поне у нас, доказа, че енантиодромично, винаги води до "елита и плебса" и множеството на демагозите, които то пропагандират. Това ни е базата. Прекалено "вповече" ни е слънчевото греене, и от "всяка глава - дим излява", си е климатологично предопределено

Ауу, айде изживей го архетипното женско предателство , а?!?! Ма, така сте "войните на светлината"... Банка дск.... аз не искам нищо, аз искам всичко...или ядеш или гориш....черно-бялото...

Ами то всичко това + фабулата, я има в Westworld2. С цялата му материалистическа концепция мината през "погледа" на ИИ. Ако - не, тогаз гледай "Дневникът на едно пиянде" с Джони Деп.

- Д-ре, като се пипна по рамото и изпитвам адска болка, като си пипна крака - също. - Лошо! Счупил си си пръста!

А може ли бог да направи свят без всичката мизерия и страдания? Ако поиска може. А защо не иска? Защото нямаше да коментираме сега това. (А дава Б, което дава В, което връща към А. саморефериране, зацикляне, безкрайна рекурсия) В сегашното положение излиза, че Бог е някъде, където не се знае, но пък го има, та и може всичко, което поиска. Може да си врътне шлифера, може и да го вдигне. А като теглиш чертата - слушам Шпага да ми разказва приказка. Така си пропускаме фактът, че при развитието на православната религия, в контекста на Византия, се е стигнало и до матриархат!?! Е, това не го знаех. Но пък има резон с наскорошно изследване на едни автор(забравих му името), в което установява грандиозните разлики в нивата на физическо насилие при различните форми на патриархално и матриархално управление. Даже споменава, че минойците са се управлявали чрез матриархат, а последствие, когато вече има данни за микенците, който са се управлявали чрез патриархат, следите от физическо насилие нарастват. @Евристей вярно ли е това?