др-бр

Що се отнася до морските способности на Рим да не забравяме, че много от съюзните им градове са сериозни пристанища. Всъщност те са били задължени да участват в римския флот с определен брой кораби и екипажи Подвижните мостове са наистина променящи играта, защото при всеки опит за таран се спуска върху пунския кораб и след това легионерите решават всичко Но, когато биват въведени римляните вече имат победи, а след една буря, при която римският флот е унищожен(мостовете правят корабите изключително неустойчиви) спират да ги използвта. Лично според мен в началото надделява римската решителност. В някои сражения Картагенските командващи подхождат страхливо и некомпетентно . Лично на мен положението ми напомня англо-нидерландските морски войни, когато Кромуел на практика няма морски командири и холандския флот е нива над английския. Но полевите командири, които са прехвалифицирани в морски показват достатъчно дързост и изобретателност. А Генералните щати доминирани от техните търговски интереси се опитват всячески да пестят от кораби. Или руските войни с Швеция, когато шведските кораби са по-добре построени екипажите по - опитни, но командирите се оказват некомпетентни.

Една еретична мисъл. Виждаме какво се случва с цените в България, при което големите вериги( в евентуално картелно споразумение) си начисляват огромен процент печалба, като в същото време прилагат непазарни и нервноправни клаузи в договорите с доставчиците. Това е възможно, защото властта през всичките тези години в лицето на КЗК го позволява. При това положение можем да очакваме, че опасенията, за закръгляне на цените при приемането на еврото ще се сбъднат. И това не е проблем в самата валута, а вътрешен структурен недостатък. Нещо подобно стана в Хърватия, където цените необосновано литнаха в един кратък период от време. Та идеята ми е, че дори и формално да отговаряме на повечето критерии, а за някои да може да се допусне компромис, докато не си изчистим собствената градинка май е по-добре да не приемаме еврото. Само ще опорочим тази добра инициатива.

Има доста изказвания по темата от украинска страна. Първо и основно, доста по-изгодно им е да отбраняват Бахмут, където има достатъчно добри позиции, а градът и без това е разрушен. Като при тази отбрана съотношението украински/руски загуби е в тяхна полза. Извън Бахмут няма достатъчно удобни позиции и ще трябва да отстъпят до следващия жилищен район, който да бъде подложен на същото като Бахмут. Отбраната там на практика ангажира всичко руски усилия и блокира настъплението по други направления Освен това самият град вече е символ. Русия всячески се нуждае от тази "победа", а Украйна не иска да й я даде. Пък и ще подейства деморализиращо на самите украинци. И в крайна сметка извън ежедневният ужас, който изживяват войските там и неизбежните огромни жертви каква е опасността за украинските сили? Ясно се видя, че Вагнер и мобилизираните не могат да осъществят обкръжението, от което се опасявахме. Имаме основно челни атаки в градски условия. Към този момент изглежда, че украинските сили сравнително спокойно могат да се изтеглят, когато се прецени, че отбраната е безперспективна. Всъщност даже съм убеден, че самите руснаци отдавна не искат нищо друг освен прословутият Бахмут да падне и да могат да го покажат по пропагандните канали.

Бием бързо турците ако и в алтернативката ако паралелно има Галиполска операция.Иначе турците показват през тази война, че добре се справят. И защо се смята, че българските сили биха направили, това което сърбите и румънците не успяха? Да удържат хабсбургите и особено германците. Да припомня, че, когато българските войски атакуват Сърбия централните сили вече са взели Белград(за 2 дни)и сърбите отстъпват. В Карпатите пак, въпреки че румънците са с превъзхождащи сили са разбити и отстъпват към Букурещ. Както и да го гледаме, не можем да се сравняваме с германските войски като тактическа подготовка и въоръжение. И да отбележа, че тия 800 000 са към края на военното ни участие, при огромно усилие .

Замислих се, че в тази война май никакви предположения на експерите не се сбъднаха. Всички очакваха до дни Киев да падне и украинците водят партизанска война или евентуално да задържат западните си територии. Колцина очакваха украинците с минимални сили и жертви за няколко дни да сринат руския фронт при Харков. След това малко предвиждахасамите руснаци да изоставят Херсон. Сега пък едва ли са били много оптимистите, които са предполагали, че Бахмут още ще се държи. Та аз вече очаквам неочакваното.

Значи сам казваш, че украинците нямат танкое. Всички сме съгласни с това. Но коя страна извърши единствената маневрена операция през войната досега, при което беше анихилирана и елитната Кантемировска танкова дивизия? Кой отстъпи от Киев и Херсон? Та не е много хвалба, че с огромно количествено, а до един момент и качествено превъзходство руската армия стигна до Бахмут. Такова нещо като артилерийски танк през 21 в няма. Има си САУ. 105 оръдия с пряко мерене, оптимизирани за ПТ борба не са артилерия. Поне не и за модерна армия. Вкарването на стария съветски скрап само показва, че всъщност танкове вече няма. Поне не и в количеството, което е необходимо на напълно аналоговата неосъветска армия да постигне нещо. Не знам къде четеш за Армата, но помня как последното отлагане за пускането й в производство беше за началото на 2022 г. От тогава нищо. Такъв танк няма въведен на въоръжение. А според запознати, всъщност отдавна са се отказали от проекта. Както и от много други рекламни проекти

Като останем без пари ще следваме светлия пример на българските русофили(в твое лице) и децата на руските политици-ще идем на запад, за да работим за гадните капиталисти. За новите ценности и "разпрания задник" какво казва гордостта на тати-щерката, на която ти плати образованието на запад? Или за да я предпазиш от трансгендерна операция си я пратил в МГУ Имени Ломоносова?

Така е, в същото време могъщият Уралвагон завод бълва стотици бройки Армата, Курганец, Бумеранг БМПТ Терминатор, Бумеранг, САУ Коалиция....Всъщност арматите трябваше да са стотици преди 10 г. Но чакай малко, това е в кремълската пропагандна вселена. В реалността рециклират Т-62 от съветските бунища, започват да произвеждат(така заявиха) отново БМП 2, защото невероятните БМП 3 се оказаха само рекламен продукт. То и без това много не ги виждаме на фронта, а карат на антични БМП 1, МТЛБ, оръдия Д-10 образец от ВОВ, че дори и БТР 50 се видя наскоро.

Аз го тълкувам така-да войната е ад, в същото време тя създава братство между защитниците, воювайки показваш любовта си към родината. И пак да добавя била говорила за ВОВ. Разбира се всичко това си е яка пропаганда и промивка на младежите, напълно корелираща с програмата им на обучение. Може да се види на сайта на ЮНАрмия какви ги вършат. Просто не е готино да се слага такъв висящ във въздуха откъс.Много преднамерено е. Аз поне като видя нещо такова започвам да изпитвам съмнения.

Това излезе преди месеци и се бях ровил да намеря цял запис и някакъв контекст. Но само този откъс е в нета. Лелката е някакъв чиновник в провинциалната администрация. Децата, доколкото помня, са ЮНАрмия-нещо като Хитлерюгенд с фетиш към войната. Но репликата е леко извадена от контекст. Има нещо като офицално руско опровержение, в което обясняват, че е ставало дума за Отечествената война и е описвала войната като цяло. Бяха цитирали цялото изказване, в което ибла казала, че войната е ад, войната е другарство....Демек много неща добри и лоши.

Не съм съвсем съгласен с този ентусиазъм. В текущата реалност намесата на германците води до това, че Белград пада за два дни. Трябва да разчитаме на това, че сърбите няма да имат отделени войски срещу нас и с тях ще бъдат и български части, за да има някаква промяна. Отново немците- 9 армия на Фалкенхайм са основната сила, която разбива трансилванския фронт на румънците. В алтернативката няма да има съюзнически десант срещу Свищов и румънско-руските сили няма да се занимават с България. Но няма нещо, което да показва, че биха издържали на натиска на Централните сили. Османската империя се оказва удивително устойчива, при това на разни зачукани фронтове в Ира, Палестина и арменските планини. Като в същото време има достатъчно сили да отрази авантюрата на АНЗАК. И в крайна сметка капитулира след нас. А дори след това да продължат да се съпротивляват. В алтернативката щяха да отделят повече сили в Тракия за сметка на отдалечените фронтове. В Близкия изток имат достатъчно периферно пространство, което да да си позволят да губят . А в Кавказ, въпреки подавящото превъзходство руснаците напредват бавно, като дори в началото инициативата е по-скоро турска. Изобщо турците изпадат в действително затруденено положение чак към 1917 г.Това е доста време. В текущата реалност ОИ отделя около 300 000 само за Галиполи, като дори подпомага с войски българската кампания в Добруджа. При наше участие срещу тях, спокойно могат да си позволят едни 500 000 в Тракия. А както знаем, отпушването на проливите е стратегическата цел. Тоест българските сили основно ще са срещу Турция и няма да можем да подпомогнем особено Сърбия, за Румъния пък съвсем. Струва ми се, че така разчекнати на два фронта, а защо не и три нашето участие няма да има сериозно значение и в един момент ще се окажем заобиколени от централни сили от три страни.А ние срещу германци нямаме шанс.

Не си ти, който да определяш кой какъв е. Колко пъти е ставало дума, че етническото самосъзнание се формира и променя в рамките на поколение и не зависи от гени и история. Отделно, че никой не пречи етнически руснаци, татари, българи, унгарци....да са част от украинската нация. По същия начин, по който чеченци, калмики, чукчи....са част от руската. И да, в момента има достатъчно хора с македонско самосъзнание. И както не можеш тях да ги накараш да се приемат за българи, така не можеш и украинците да ги накараш да бъдат малоруси и новоруси, както е по официалната кремълска класификация.

Хайде сега докажи, че всички все с държана стипендия са заминавали, но иначе сърцето ги е теглило към Русия. Тук можем да се замислим и защо са давани степендии именно за Западна Европа. Дори и при русофилски правителства. Не е ли защото там е прогресът? Ако разгледаш биографиите на български творци след освобождението те обикалят Европа. Учат при един или друг философ. Влияят се от Еди кой си западен творец. Как пък никой не е последовател на някой руски философ или писател. Както видяхме Лилиев бил толстоист. Значи неговите идеи са били известни.Ама други известни имена с такива интереси не знаем. За да остане някой русофил трябва преди това да е станал такъв. И тук вече е гадаене. Освен това какво ще да е русофилия? Едно е чувството на признателност и близост с братския руски народ, каквото мнозина са изпитвали. Друго да търсиш модели за подражание в икономически изостаналата и цивилизационно закостеняла тиранична Руска империя. Но що пък не, след като и сега русофилите масово живеят на запад и не си и помислят да идат в Русия. Често не знаят руски и нямат руско в дома си. За Пенчо ще кажа, че вече си противоречиш. Нали Славейков бил пример за творец награждаван на запад, но не особено познат и приет тук. Както стана ясно е избран в жестока конкуренция с Народния поет и ти сам каза, че бил митологизиран. Всичко това не се връзва със сегашните ти твърдения. Точно идеите на Славейков, неговата критика отразена в сп.Мисъл са тези, които разбунват духовете и поставят нови основи. Значението на литературното му творчество е дискусионно. Но няколко години след смъртта му Боян Пенев го нарича най-добрия български поет. Съответно както казах вече, бил е достатъчно популярен сред културните кръгове. И вече мисля, че преливаме от пусто в празно и много се отдалечихме от първоначалната ти теза и моите реплики към нея.

Западнофилството си е твоя "термин", с неясно какво значение. Или по-точно ти си решаваш какво да влагаш в него. Аз ти говоря за влияния, каквато мисля беше и твоята идея. Пак казвам, реално всеки български творец получил възможност да учи в чужбина след освобождението го прави някъде на запад, където попива това до което е достигнала тогавашната западна мисъл.Не отиват да учат в Одеса или Москва. Явно има защо. Подвързачов не е имал възможност да ходи никъде, но в неговото издание обединява именно поетите символисти. Лилиев пак е учил на запад. Славейков го митологизира след смъртта му. Хора като известния критик Боян Пенев. И да, несравним е с Яворов. Но не това беше въпросът.

Тезата ми, която противопоставих на твоята още в първото ми мнение беше, че това, че Вазов бил по-близък и разбираем от по-голямата част от БЪЛГАРСКИЯ народ не го прави по-подходящ за номинация за Нобел(световна награда) отколкото Слвейков. Като съм обяснил защо е така според мен. Странично ти обясних, че тезата ти за западнофилите, които били популярни на запад, но не и в България и не оставили следа просто не отговаря на действителността. Поне не и към началото на 20 в. Най-малкото авторите, които се изучават в училище са точно такива западнофили. Като ти обясних, че това е естествен процес на търсене на нов смисъл и изразни средства. Тоест съм репликирал твоите изначални тези. Не съм виновен, че ти вместо да ги защитаваш конкретно тях се разля в по-широки обяснения, на които също отговорих. Но изначално бяха тези два параграфа.

Отзад напред. Не си прави чучело. Нищо не отричам, най-малкото Вазов, който има огромно значение. Но не можем да останем на нивото на Вазов. Трябва да се върви напред. Ти започна отричайки Славейков(Господинов. М.Левиев...) и противопоставяйки го на Вазов(Д. Божилов, Преслава...) на база кой колко е популярен средшироките народни маси. И на тази му местна популярност,каза, че би бил по-подходящ за кандидат за Нобел. Пак ще ти продължа тезата. По същия начин Софи Маринова съвсем етествено представяше България на Евровизия и трябва да продължи да го прави. Защото това е твоята идея. Тя е супер популярна сред народа, въздейства му и изразява неговите естетически потребности. Кой ти е казал, че "Епически песни" не са произведения отразяващи търсенията на Славейков вдъхновени от европейския символизъм? И кой ти е казал, че формата на народна песен изключва модерни влияния.То и Иван Милев рисува народни традиции и легенди, но чисто стилистично е сецесионов творец. А "Во стаичката пръска аромат" съвсем пък няма общо с народното както ти го разбираш. А няма да съм аз човекът, който да каже кое заслужава да се увековечи. По един или друг начин това вече е извършено. Но не винаги вкусът на масите е определящ. Гарантирам ти, че има хора, които ще ти изрецитират Волна Пеперуда на Кати -текст на Надежда Захариева впрочем, а ще се спрат на първия куплет на "Аз съм Българче" Битовите описания са точно това-битови описания. Това ли е голямата и велика литература.Просто екзотика. Значи ще ти е интересно да четеш монголска или албанска литература разкриваща бита и отношенията в планините на Албания или азиатките степи. Със сигурност ще бъдат уникални. Но тогава не е ли по-добре да четеш някаква етнографска литература? Точно Стопанката на Господ, по която примират кифлите, извън езотеричните добавки си е откраднат етнографски труд. Явно би ти харесала. Иначе знаеш ли, че Под игото излиза като комикс. Във френското комунистическо списания ЮМаните. Тоест франсетата са видели именно приключенския пласт. Пенчо Слвейков е част от революцията. Както казах с Яворов са от един кръг. И изобщо всички творци, за които се сещаме са поели здраво от запада и са се отдалечили от Вазовщината. Дори и да имат битови, фолклорни и исторически мотиви, те са разгледани по нов начин

Кое точно е автентичното и невидяно по света в произведенията на Вазов? Патриотичната лирика ли е нещо ново или чисто битовия роман с приключенски привкус "Под игото", който и ние не четем заради някакви велики литературни достойнства, а защото отразява определен исторически период. Или пък битово сатиричния "Чичовци", който е прекрасен извор за българските нрави тогава, но си е точно локална литература, която не въздейства общочовешки. Географската отдалеченост и етнографска специфика също не правят някое произведение по презумция специално. И да, големите и богати държави разпространяват своята култура и своите творци. Това е естествено. Но пък и развитието на изкуството и науката почти винаги е пряко свързано и с развитието на съответната държава. И да, по-трудно ще е на някой творец от малка държава без влияние да пробие. Не случайно творците искащи да постигнат успех заминават към някои от световните културни центрове. Но има изключения, при това много. Стриндберг, който споменах. Рожба на ограничената шведска култура. Или пък синът на още по-малката Дания Андерсен, който със своите приказки(даже не тежка литература) става литературна знаменитост. Ето ти и един балканец Иво Андрич, чието творчество даже е свързано с корените му. И да, големите български творци и всъщност цялото българско общество гледа точно към запада. Накъде другаде да гледа? Към чисто"българските"потури, типичната османска архитектура наречена тук възрожденска, шевиците, вдъхновени от поробителя…..Според теб Яворов, Дебелянов, Лилиев също са епигони, защото са символисти вдъхновени от запада. Гео Милев пък е пряко свързан с немския експресионизъм и активен пропагандатор и борец срещу всички, което ти харесваш. А за Далчев пък да не говорим Пак казвам, провинциалната култура, основаваща се само на местен патриотизъм не е интересна на света. И не е подходяща за такъв тип съревнования. А на Славейковото творчество съм се явявал в университета. Единственият автор, който не си бях подготвя специално. Спокойно мога да ти изреждам творби, които няма да знаеш дали съм чел или не. И не, не съм почитател на Слвейков и не съм го чел от тогава. Но колко са препрочитали Под Игото след училище? Аз дори тогава не го прочетох, не ми беше интересн.НО това няма никакво значение. Защото ако тръгнем по тази логика, народът не е чувал за Рахманинов или Шопен. Няма нужда от това. Знае Миле Китич и Милко Калайджиев. Не чете Достоевски а Венета Райкова, Стопанката на Господ, приключенските романчета на Божилов. Давай да затваряме операта и зала България, защото народът не знае и не се интересува. А от художествените галерии да изхвърлим Сирак Скитник и да ги напълним с възрожденски къщи "като истински".

Чисто литературно Вазов си е точно "народен поет". Разбираем и ценен на локално ниво, от широките БЪЛГАРСКИ народни маси. Към края на 19 в. той е изостанал от развитието на литературата и безинтересен извън границите на България. Славейков като част от кръга "Мисъл" пък напротив, олицетворява точно стремежа за нови търсения и европеизиране на българската провинциална култура. За съжаление това става с твърде открита конфронтация с Вазов и авторите от неговото поколение. Но явно това е нормално. И Гео Милев години по-късно пише срещу Вазов, който и на старини се опитва да задава тон на българския културен живот приравнявайки го до своите изградени в Османската империя възприятия. Като самият Вазов изобщо не е любезен срещу позволилите си да поставят в Народния театър Стриндберг вместо неговите Борислав и Ивайло. И точно като теб пише как такива модерни постановки не отразявали потребностите на българския народ. В този смисъл Славейков е бил много по-логичният избор, защото все пак става дума за световни награди, при които се цени литературно майсторство и принос, а не до каква степен отразява чисто българските тежнения и борби. п.п. Не знам каква точно школа е създал Вазов. Реално почти всички творци, за които се сещаме след Освобождението отразяват точно литературните течения идващи от запад.

Значи от това, което написа излиза, че до обикновените южнокорейци пари не стигат. Въпреки това някакви групи(не всички) искат обединение, което ще източи и без това липсващите социални системи и ще доведе положението им до това в Молдова.По причини, които трябва да си намеря в Гугъл. А в Корея все още има избори. И като говоря за мислене за народа имам предвид най-малкото как ще гласува този народ и да се осигури политическа стабилност, за да върви бизнеса. Не случайно бях написал и „политическо оцеляване“. п.п. Като споменаваш армията в контекста на задкулисните неконтролируеми от народа чрез съответните представителни органи сили, някак не си представям тя да иска обединение. Защото в такъв случай в голяма степен се губи смисълът от поддържането на големи и влиятелни въоръжени сили. Това само като вметка. Нямам намерение да разсъждавам по него.

Не не изчерпва темата. Кога е създадено това министерство? А дали тогава условията не са били съвсем различни и разликите не толкова фрапантни? Това, че са корейци е най-малкото. Единствената причина тези на север да не се наричат пхеняннци или кимчани,с някаква измислена история и да се случи като с македонците е, че просто комунистическата династия не го е решила. Защото и тя номинално се стреми към обединение под нейно управление. А иначе този времеви период е напълно достатъчен за поява на нова нация, еле пък при тамушните условия. Много по-интересно е, това което не споменаваш. За един прагматичен роден след разделянето политик, мислещ за народа си и политическото си оцеляване именно казаното между другото е важното. Както казваш решаване на демографски проблеми-това ще компенсира ли огромния натиск към социалните системи и бюджета като цяло Имали нужда от работници. Ама от 15 млн ли имат нужда(спекулирам с броя работоспособно население на север). А липсващата инфраструктура? А как ще спреш, всичките тия милиони да не се изсипят в Сеул или Пусан, с всичките последици от това. А реакцията от неизбежното разочарование и от двете страни. Като едните видят, че обединението не ги прави непременно по-богати, а другите ще осъзнаят, че десетилетия ще трябва да издържат едни 25 млн и тяхната територия. Което пък може да доведе до социални и политически конфликти и ново разделение. Ще ми е интересно да изясниш какви ресурсни и технологични проблеми на Юга ще се решат с обединението. Ясно е, че сме на различно мнение и както и ти каза дори в РК не са толкова еднозначни по отношение на обединението. По-интересно ще е да поговорим за чисто прагматичните ползи от един такъв акт и как биха могли да се минимализират отрицателните последици

А така, значи само за пътна инфрастуктура 50 млрд. Хайде сега си представи всичко останало колко ще струва. Това със съвместната икономическа зона, всъщност си беше от полза и за южнокорейските фирми, които плащаха доста по-малко на северняците(реално на другаря Ким) отколкото на своите съграждани. А въпросът за това дали ръководителите на Република Корея действително искат обединение, знаейки какво ги чака си се поставя. Само че за разлика от теб, не подхождам толкова системно към източниците, така че да показвам линкове и конкретни мнения. Друг е въпросът какво показват за пред масовата аудитория. Като същите тези обикновени южнокорейски граждани най-много ще пострадат при обединение, когато държавния бюджет ще се насочи за изравняване на стандарта, а пазарът на труда и пренаселените градове на юг ще се напълнят с бедни севернокорейци. Има и един друг момент, че населението в двете държави вече наистина започва да се различава културно, дори като език. Ляпин беше писал по въпроса, че половин век разделение, без реални връзки между обикновените хора води до сериозни разлики в използваната лексика. Идеята е, че разделението си е факт. Хората, които са родени на север или преки наследници на такива естествено напускат този свят. Другите не познават друга ситуация освен разделнието. И дали тези хора биха жертвали на практика личния си просперитет в името на обединението?

A откъде си сигурен, че проспериращата Ю. Корея иска да заделя огромни средства, за да издържа останалата в средата на 20 в. КНДР, което неминуемо ще се трази на стандарта на южнокорейците. Това е играно с двете Германии и след милиарди инвестирани марки още има разлика между изтока и запада, а Северна Корея само може да си мечтае да е ГДР като стандарт и икономика.

Българите се раждат русофили. Дали са някакви исторически и пропагандни натрупвания+влиянието на семейството и среда(медии), но това си е така.Някак русофилията се носи из въздуха като вирус. За да се отървеш от него трябва или семейството да ти е повлияло или доста да четеш и развиваш мисленето и общата си култура.