D3loFF

Ай... изпуснал съм снимката от ГИБИ в Част 4. Извинявам се за което: Константин Багренородни - За церемониите: П.П. Ако може някой от админите да я добави в оригиналния пост, че вече не мога да редактирам ще съм безкрайно благодарен. Трябва да е в Част 4 след първото изречение.

Понеже заговорихме малко за печати в една друга тема, а и не само покрай нея, реших да направя един анализ на надписите върху печатите на Йоан и Михаил. Темата ще е малко дълга, така че на тези които им е интересно – вземете си кафе, чай, бира или каквото предпочитате и приятно четене – няма да съжалявате... обещавам! Част 1: Въведение · Печат на Йоан – допуска се, че печатът на Йоан е на син на цар Симеон. Кой поред от синовете му обаче е не е точно уточнено от българската историография, като и до ден днешен се водят дискусии. Печатът е наличен в два екземпляра: - исторически музей Русе – намерен във Варна - неизвестно местонахождение (цитирам: „най-вероятно в Ермитажа в Санкт Петербург) – намерен в Константинопол Изображение на печата с видим текст на него: · Печат на Михаил – допуска се, че е първороден син на цар Симеон. Сведенията за него, както и за брат му Йоан са оскъдни. Печатът е наличен в пет екземпляра: - Исторически музей Провадия – намерен през 1984 г. при разкопки на манастирски комплекс - Отново в ИМ Провадия – намерен при същите обстоятелства - Отново в ИМ Провадия – намерен източно от манастирския комплекс - Отново в ИМ Провадия – намерен южно от манстирската ограда - Национален Исторически Музей – намерен през 1996 г. в град Смядово Изображение на печата с видим текст на него: Част 2: Текстът на гръцки от лицевата страна на печатите И двата печата са двулицеви, като по-долу можете да видите как изглеждат. Печат на Йоан – двете страни: Печат на Михаил – двете страни: Надписът и на двата печата на страната с кръста гласи: + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ Което си е текст на чист византийски гръцки и означава: Господи, помагай на своя раб... Където KE е съкращение на гръцкото Κυριε, което означава Господар/Лорд (като обръщение, примерно към Господ, както е в случая) и е добре известно и документирано, така че тук съмнения за значението можем спокойно да кажем, че няма. Въз основа на превода на написаното можем и спокойно да заключим, че това е лицевата страна на печатите. Част 3: Текстът от опаката страна на печатите Това което озадачава учените и изследователите и до ден днешен са текстовете от опаката страна на печатите. Качеството на различните находки също е и оказвало голямо влияние върху опитите за разчитане и тълкуване на написаното. В крайна сметка намирането на екземпляри със задоволително добро качество накрая е свело транскрибирането до максимум една буква разлика, което си е и честно и почтено обелязано (на повечето места) при изследванията. Печат на Михаил: Текстът е написан с гръцки букви, но не може да бъде обяснен на гръцки език. Възможните прочити са три: 1. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС 2. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ЕΗΡ ΤΧΘΗΝΟС 3. + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ EIΡ ΤΧΘΗΝΟС Веднага можем да кажем, че вариант три не е правилен, понеже от цветната снимка по-горе ясно се вижда, че буквата на предпоследния ред е Н (ета), а не I (йота). Така че вариант EIP може да се дължи единствено и само на повреда на едната чертичка на Н-та при по-старите находки. Не е ясно от точно колко думи се състои написаното, но за наше улеснение ще го разделим на пет, понеже първите три думи можем да приемем, че са ясни, както и последната, която се повтаря и на другия печат. - името е ясно – МИХАИЛ - втората дума също – БАГАТУР - третата дума също – КАН - четвъртата дума – тя е дадена от някои изследователи като ЕНР, но ако погледнете цветната снимка по-горе ще видите, че е СНР. Но дали наистина е ЕНР или СНР това няма да има никакво значение, както ще разберете по-натам в изложението. - петата дума е ТХТЕНОС и е с неясно значение Петата дума сама по себе си е с неясно значение и ако нямахме други извори като „За церемониите“ на Константин Багренородни, нямаше да имаме представа в какъв контекст е използвана. Но за това ще поговорим в следващата част. Нека първо транскрибираме текстовете на печатите. Печат на Йоан: Печатът на Йоан има повреди и тъй като има само две налични копия, от които само едно с известна локация текстът е транскрибиран както е: 1. + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧ ΗΝꞶ - името е ясно – ЙОАН - окончание – НЕ/НИ - втората дума също – БАГАТУР - третата дума също – КАН - четвъртата дума – АЕР - вметка - ясно се вижда буквата „А“ (алфа), след KAN, което е важна разлика от другия печат, където имаме само KAN - петата дума е силно повредена, но благодарение на другия печат и на малкото останали букви можем спокойно да заключим, като я реконструираме, че отново става дума за ТХТЕНꞶС + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ Α ΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС Част 4: За церемониите – Константин Багренородни В своето произведение Константин Багренородни ни съобщава какви са били обръщенията към гостите от други държави в императорския двор в Константинопол през 10 в. Това, което нас ни интересува е следната част: Както се вижда в показания параграф е използвана думата „канартикин“, която на гръцки в произведението е изписана като: καναρτι κεινος (канартикенос) Учените са заключили, че въз основа на контекста това е титулно обръщение към синовете (или по-точно към единия син) на владетеля на България, като историческите анализи клонят към значение на „престолонаследник“. В крайна сметка в това има много логика, понеже все един от синовете е престолонаследник и бъдещ владетел. Разбира се, също въз основа на текста са заключили, че става дума за същата титла, както на печатите. Това е точно така, макар и да има видими разлики между изписването на думата на печатите и в гръцкия текст на произведението на Константин. Това се дължи на факта, че по-всяка вероятност сложното словосъчетание в „За церемониите“ е изписано или преписано в последствие с грешка в него. Тук няма какво да се спори, понеже имаме множество археологически находки (7 печата), които ясно показват как се е изписвала думата с гръцки букви. Въпросът в случая е че става ясен контекста на титлата, която се е използвала от потенциалния престолонаследник и/или със сигурност един от синовете на владетеля. Ще завърша тази част с думите на българския медиевист И. Божилов – „Няма съмнение, че двете форми, тази от печата и другата, достигнала до нас по книжовен път са идентични и обозначават една и съща титла, с която вероятно е бил удостояван българският престолонаследник“. Част 5: Досегашни предложения за тълкуване на титлата и написаното Разбира се, досега учените са прелагали най-различни по вид тълкувания на написаното. 1. Печат на Йоан · Б. Панченко предлага следния прочит: Господи, помагай на своя раб Йоан Хотин, багатур и баин · Т. Герасимов предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кански багатур · В. Бешевлиев предлага: Господи, помагай на своя раб Йоан, багатур на кана Иртхитюенски · В. Гюзелев превежда надписа като: Господи, помагай на своя раб Йоан Иртхитюенски, кана-багатур · И. Венедиков предлага: Боже, помогни на раба ти, багатур на кана, Йоан Иртхитюенски · И. Йорданов – Господи, помагай на своя раб Йоан багатур – канартикин. · А пък според Ст. Михайлов в текста не се говори нито за багатур, нито за кан, ами за фамилното име Багатон и за титлата „кандидат“. 2. Печат на Михаил За печатът на Михаил положението и предложенията са идентични, тъй като разликата освен в няколко букви в текста, основно е името – на единия печат Йоан, на другия Михаил. Единственият коментар, който бих направил в тази част е да спомена, че И. Йорданов е прав в своя прочит, но не дава обяснение какво значи думата „канартикин“. Ст. Михайлов също е частично прав, че контекстуално става дума за „кандидат“, макар и да не признава за основни в значението останалите елементи в текста. Защо за кандидат ще попитате? Еми защото престолонаследник не се става автоматично бидейки просто най-големия син, ами се избира по определени незапазени до наше време като информация критерий, но решението нормално е на владетеля и предполагаемо на болярския съвет. Това лесно можем да потвърдим като имаме достатъчно исторически примери в българската история, където не най-големия син задължително заема властта след баща си. Даже и в случая със цар Симеон е така, където Петър, който зема властта след него не е най-големия му син. Всичко изброено дотук е документирано, отбелязано и дискутирано от науката и нямаме нищо кой знае какво изненадващо освен това, че въпросната титла е предизвикала безброй хипотези, дискусии, спекулации и т.н. за значението ѝ, част от които и тук във Форум Наука. Част 6: Какво реално пише на печатите? Е, дойде време в нашето изложение да обясним какво пише на печатите. 1. Както видяхте по-горе в части 1, 2 и 3, а и от самите снимки на печатите на единия пише КАН, а на другия КАНА. Учените приемат това за едно и също, макар и видимо да не е и се фокусират върху цялостно смислово обяснение игнорирайки подобни несъответствия. Това което ще ви кажа е че и на двата печата си пише КАН, а „А“-то след КАН на печата на Йоан е част от следващата дума. Същото е и със С/Е-то на печата на Михаил. А тази следваща дума е точно ключът към значението. · На печата на Йоан след КАН пише на гръцки ΑΗΡ (български - АЕР) · На печата на Михаил след КАН пише на гръцки СНР (български - СЕР) или ЕНР (ЕИР) Тези думи са глаголи. И не просто някакви глаголи, ами основна част на речта в много индо-европейски (а и не само) езици – спомагателният глагол „съм“, „да бъда“. А разликата идва от спрежението на този глагол в различните му форми/времена. Нека го обясним дори граматически: Форма Глагол Превод Използване Обяснение ær / съм, да бъда първо/трето лице единствено число показателно сегашно архаична форма на глагола "вера" sér ær/vera може да бъдеш второ лице, единствено число, сегашно време, подчинително наклонение, действителен залог. използва се за изразяване на желание, надежда или хипотетичен сценарий ert ær/vera ти си второ лице единствено число сегашно показателно директно изявление за някого (вие/ти сте). А езикът на който са тези глаголи е – старо-скандинавски. А „vera” е модерната форма на глагола в шведски, норвежки и датски (вариация), исландски и фарьорски. Както виждате формите са изключително специфични граматически и отговарят точно на всички възможности за гръцка транскрипция от печатите и поради тази причина, ако си спомняте, казах по-горе, че няма особено значение дали имате AHP, CHP или EHP. Те са всичките падежни форми на едно и също нещо. Сега сигурно веднага ще попитате: „Но какво правят старо-скандинавски глаголни форми върху български печати?“ – и ще сте прави да питате, но това ще обясним няколко реда по-натам. 2. Следващата дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΤΧΘΗΝΟС (български – ТХТЕНОС). На същият език това е думата „THANE” (Тхейн), която означава „благородник/член на аристокрацията“ и има следните вариации и форми в различни езици: Þegn (тег/ин) – в старо-германски Þegn (тег/ин) в старо-скандинавски Tek (тек) – в протоиндоевропейски τέκνον (текнон - дете) – гръцки Поради сложния си изговор – нещо от сорта на „тхтейн“, думата е предадена под формата, която виждате в гръцкия текст. 3. Третата и последна дума, която ще разгледаме е изписаната на гръцки ΒΑΓΑΤΟΥΡ (български – БАГАТУР). Думата „багатур“ има две възможни обяснения: 3.1. Староскандинавското bágaður – което е със значение на: · боец, войн, · някой който се бори (за нещо) · претендент · някой, който търси признаване 3.2. Тюркското багатур – което е със значение на: · юнак · храбрец · герой · както и почетно звание Сигурно си спомняте, че по-горе уточнихме, че престолонаследник не се става автоматично и по всяка вероятност, както са и заключенията на някой от учените това се случва след първоначално „претендиране“ за позицията. Тоест има разлика между вече избран престолонаследник и претендент за такъв. Но как ще обясним, ако НЕ Е така и думата в този си контекст е използвана с тюркското си значение и защо? Не са много скандинавските народи/езици, които са имали вземане-даване с тюркски такива. Това могат да бъдат единствено: · готски · гепидски · кимбрийски · рос (шведи) В своята книга Руните: най-старата датска литература от 17 в. датския учен и професор в Университета в Копенхаген, Оле Ворм пише: латински: ...non paucae Hebraeorum voces in lingua Cimbrorum antiqua observatae sunt. български: не са малко еврейските думи, наблюдавани в древния кимбрийски език. Така, сега те кимбрийците (тези от Дания, не кимерийците) и евреите надали някога са се срещали наистина, така че тук почти на 100% се има предвид юдеи-хазари. Тоест в кимбрийския език имало много хазарски т.е. тюркски думи. Така че думата БАГАТУР с който ѝ етимологичен произход да я използвате в случая, било то от тюркски или от старо-скандинавски, тя единствено и само допълва смисъла, като прави титлата или „претендент-престолонаследник“ или просто „престолонаследник“, без да изменя генералния смисъл на „канартикин“ по никакъв начин. А „канартикин“ или както е правилно да се каже: КАН АЕР ТХЕЙН на староскандинавски означава точно „бъдещ кан от благородническо потекло“, буквално „престолонаследник“. Така че титлата е: КАН АЕР ТХЕЙН КАН СЕР ТХЕЙН Като в единия случай имаме потвърдителната форма на глагола ΑΗΡ (български - АЕР), а в другия случай субективната форма СНР (български - СЕР). Разбира се ако спорим, че не е СНР, а е ЕНР, то тогава ще имаме пожелателната форма във второ лице единствено число, което пак ще следва контекста на надписа. И съответно на печатите ще пише: 1. + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΙꞶΑΝ ΝΗ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ ΑΗΡ ΤΧΘΗΝꞶС 2. + ΚΕ ΒΟΗΘΗ ΤꞶ СꞶ ΔΟΥΛꞶ + ΜΗΧΑΗΛ ΒΑΓΑΤΟΥΡ ΚΑΝ СΗΡ ΤΧΘΗΝΟС Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил кандидата за престолонаследник или Господи, помагай на своя раб Йоан/Михаил, багатура-престолонаследник Част 7: Бонус интерпретация за произхода + заключение И така след нашето дълго изложение е вече време за бонус интерпретацията, която обещах в заглавието на темата. То вече е горе-долу станало ясно, смятам, но все пак да го кажем. АКО, наблягам АКО съм прав в логиката и анализа си, (а аз вярвам, че съм прав), както и по други косвени данни от исторически източници, то тогава с голяма вероятност можем да кажем, че (пра)българите са: северозападен германо-скандинавски народ най-вероятно идващ от територията на/около днешна Скандинавия, като това разбира са е възможно да бъдат упоменатите в Зографската история – кимбри, на което аз основно бих заложил, но разбира се, също така могат да бъдат (с по-малка вероятност) и други като гепиди, например. Готи няма как да са понеже има исторически сведения (Енодий и Бароний), че се бием с готите. Надявам се да Ви е било интересно! Използвана литература: [1]. Йорданов, И., 2001, КНП - Корпус на печатите на средновековна България [2]. Константин Багренородни – За церемониите [3]. Оле Ворм – Руните: най-старата датска литература [4]. Речници на старо-скандинавски

Въпросът не е дали е за радост на науката, било то форумна или академична, ами да не се подвеждат хора по съмнителни и неизяснени артефакти, особено когато става дума за нещо за което ще дадат немалко пари. Но поздравления за това, че писа на аукциона да го свалят.

Хубав въпрос! Не мога да ти отговоря на повечето въпроси, поради липса на един куп данни, но според мен някой ще изгори с няколко хиляди евро на този аукцион, мислейки си, че купува печат на Симеон, който изобщо може да не е (и най-вероятно не е) негов.

Как пък все има нещо "изпуснато", нещо неясно, нещо... нещо, за да обясним каквото на нас ни харесва? Има изпуснато, да, този който ги е превеждал на глава като малък. Според мен изобщо не пише Симеон на нито един от печатите (понеже не пише Симеон), ами на единия пише: CVM ധNЄN XPIC BAСIΛЄ POMЄധN - С(В) Единия Христос, Василевс на Ромеите А на другия: CVM ധNЄN XPIC СIΛЄ POMЄധN или CVM ധNЄN XPIC ОIΛЄ POMЄധN Което е или съкращение на горното BAСIΛЄ (което се е изтрило и няма такова нещо RAСIΛЄ) или е СIΛЄ/ОIΛЄ: С(В) Единия Христос, Спасител на Ромеите или С(В) Единия Христос, който е сред Ромеите

Много хубава тема! Да, редовната употреба на алкохол е много опасна за мозъка. Ето по-долу едно видео с едно интервю на д-р. Даниел Амен, който по негови думи през дългата си кариера е сканирал над 250 000 мозъка. Накратко: - вече са толкова напред, че могат да различат само по скана на мозъка дали човек е претърпял физическа или емоционална травма - абсолютно никакъв алкохол/спирт, дори в пяната за бръснене, никакви афтършейви и тем подобни - няколко удара по главата през живота на човек след години могат да окажат сериозно влияние - от спортовете най-малко страдат от проблеми с мозъка тенисисти на корт и на маса, футбол и бойни спортове изобщо не са в статистиката - и още много други интересни факти

От коя година е?

Детайлите на който я печатал може да са три места, поне от това, което чета: 1. Заглавна страница - отпред/отзад 2. Последна страница - която в случая най-вероятно липсва 3. Задна корица има ли?

Ето едно любопитно звучащо съвпадение: Руната, която според езика, правилата и епохата се изписва, като Y, ᚴ, ᚲ има следите варианти на изговаряне: Kaun (каун), Kan (кан), Kyn (кин), Kon (кьон), както и Kenaz (кеназ), Kaunan (каунан), Kusma (кусма). Когато руната се изписва самостоятелно, както е показано, тя се произнася цялата. В средата на изречение ще е от няколко символа. Показаното на снимката е Y ᛁᚱ ᛒᛁᚴᚴᛁᛅ, "Каун ер беггия", както се и вижда от дадената латинска транскрипция. ᛒᛁᚴᚴᛁᛅ (beggia,beggja)(беггия/бегя) означава - "двата", "двете". ᛁᚱ (ер/ир) в случая е съюза "от". Във вариант: Y + съюз + ᛒᛁᚴᚴᛁᛅ Кан/Кьон + (съответния съюз) + беггия - ще означава владетел/крал на двете/двата Сега кой е съюзът за "на", който трябва да бъде използван в такъв случай, не мога да кажа точно, понеже те много варират между отделните скандинавски езици.

Маке, стига бе. Никой не е казал че ще е по-добре, но латинския например AI-а го превежда перфектно. Лично съм го изпробвал и на паметници на латински. За платения говорим, не за безплатната версия. Византийски гръцки се затруднява на моменти, но за основните думи пак е окей. Всеки с интелект над този на стайна температура ще може с модерни помощни средства да разбере какво пише. Както каза @Exhemus дали "склавини" го има изобщо в изречението или не. То не е ядрена физика това. И въз основа на какво реши да променяш оригиналната гръцка дума "склавини" на "славяни". То си има дума друга "словенон", ако си гледал като хората. Нея на какво ще я преведеш?

Виж не знам... впрочем знам де, каква е ситуацията в БАН и като цяло в БГ науката, но това, за което ти говориш е проект. А проектите струват пари, както и желание и опит за изпълнението им. А пари... йок, до там и с желанието. Опит... има някакъв.

Сещаме се, Янков! Сещаме се.

2 май събота 6415 година от сътворението на света, индикт(ион) 14 по текст (11 реално) Това правим. Нищо друго. Прочетете отново текста, моля... няколко пъти!

Остави го това, имам аз един въпрос. Опитвали ли сте Метоничен цикъл от 19,6 години. 235 месеца - 12 години по 12 месеца и 7 години по 13 месеца? Като вторите термини са обяснителните за закръглянето, т.е. за коя част от годината става дума? Така ще ти излезе и първата част на кръгло число (~20 години и втората, евентуално, не знам още). Ако не, може ли, само да пробваш, то и аз ще посмятам да видя какво ще излезе. Пък ако стане ще ти кажа на кой език са, но етимологията не е чак толкова важна на тоя етап, както ти казваш. Важно е дали ще работи. П.П. На първо четене, може и да бъркам, специално за това, но шегор твирем - 7 години - шегор алем. Оп, моя е грешката 17 са, не са 7. Но нищо де, пак ще се пробвам да го сметна.

Схващам ти идеята, но целия израз е: а лѣт ёму имѧшегоралемъ "Ему"-то (неговото/неговата) какво го правим? Пишем го грешка ли?

Не знам до колко "категорично" го отхвърля, но има няколко възможности: 1. "има" (минало време) на църковно-славянски е: имѣаше; поради тази причина най-вероятно се смята, че не е "има". 2. "имѧ", което се чете като "имен/имень" заради носовата гласна в други текстове е "име" в зависимост в кой падеж е; пример - Преписката на Тудор Доксов 3. "имѧ, като имен" - това си го знаем, директно от Именника; някаква дума, с неясно значение. Това са ти общо-взето възможните отговори.

Ето нещо интересно за тези, които ги интересува лингвистичния материал: Оле Ворм, датски учен от 16 в. пише една книжка - Руните: най-старата датска литература. В книжката има следния цитат: латински: ...non paucae Hebraeorum voces in lingua Cimbrorum antiqua observatae sunt. български: не са малко еврейските думи, наблюдавани в древния кимбрийски език. Така, сега те кимбрийците (тези от Дания, не кимерийците) и евреите надали някога са се срещали наистина, така че тук почти на 100% се има предвид юдеи-хазари. Тоест в кимбрийския език имало много хазарски думи. Това е едно възможно обяснение защо в Именника има думи от различни езици. Изобщо няма да се учудя, ако е някакъв готско-тюркски буламач от Скития. Даже си е доста вероятно да е така, поне от това което виждам, като терминологии. Сега тук вече идва въпросът, кое е доминантно от математическа гледна точка понеже хазарския най-вероятно ще следва китайско-тюркския календар, но ако германо-готската част е доминираща откъм подредба... желая успех на опитващите се!

Окей, ти се интересуваш само от математически-историческата част на нещата. Разбрах те! За мен това не прави пълна картинката, но това си е мое мнение. Еми те не са много възможностите. Констанс II - който умира в Сиракуза Ираклий Константин Кой друг може да е? Константин IV (почва управление 668) няма как да е, Кубрат вече е умрял, а Константин II управлява през 4 в.

А, не мисля, спекулирам си на воля или поне въз основа на някаква поне минимална етимологична логика. Та ако трябва да изхождам от поне нещо за сомор: самур или somaro (магаре, товарно животно). Все пак да предположим, че годините по някакво чудо излязат, нали след това трябва да се вържат и етимологично. Не може сомор да ти е дракон или маймуна, например, няма да има такъв език. Това все пак е някакво крайно условие, което трябва да се вземе под внимание. Поне аз така си мисля. Иначе я видях таблицата да, но в нея Аспарух е започнал управление извън управлението на Констанс II и при двата варианта Курт да е Кубрат (минус още три години на Безмер) и дори да не е пак. П.П. Освен това ако искаш да уеднаквиш сомор и шегор, за да излязат 24-те години (два цикъла) на Кормисош и Винех (7+17) тогава няма да ти излязат при Неизвестен понеже 17+15+28 = 60 и там трябва да имаш същия термин като при Винех (имен) шегор алем. П.П.2 Което няма да работи и при Чаталарския надпис, защото ако го върнем сигор елем-а 60 години назад имаш нещо от сорта на 821-823 до 761-763 в зависимост какво значи. И трябва да уцелиш Винех (ако е само сигор елем), с плюс минус 12 години в зависимост кой цикъл е. И назад няма да ти излязат.

Защо ти по повод това, че в Именника разстоянието между (имен)шегор алем и сомор алтем е 7 години ли? То тогава или именшегор няма как да е кон, или сомор няма как е да мишка/плъх, понеже разликата и напред и назад при 12 годишен цикъл между тях е 6 години. 1 мишка 2 вол 3 тигър 4 заек 5 дракон 6 змия 7 кон 8 овца 9 маймуна 10 кокошка 11 куче 12 прасе Какво трябва да е "имен шегор", или само "шегор", та "сомор" да е мишка?

Да, може да си прав, че идва от анше-кур - планинско магаре, но е дадено със значение "кон". Реално ако трябва да си правя някакви спекулативни лингвистични гимнастики: анше-кур именше-гор Като "гор" си е планина по принцип. Дори така обяснено има очевидна прилика и съвпадение. Но пак това е единствения език за който знам да има такова нещо.

Само един единствен съм виждал досега - ан-шекур - "кон", на шумерски е. Но Макето викаше, че това били ахъм... "Анунаки езици" и може би е прав. Реално е или прав или не е то е 50/50 ясно е. По съм склонен да се съглася с него, но все пак понеже попита дали има. П.П. А да, и то това е и единствената дума, която съдържа компонент "говедо" (шек/сиг) и пак означава кон с добавката.

Които изненадващо си пасват много добре, не може да се отрече. Ще ти се наложи рано или късно. По-добре рано, отколкото късно. Още неща ще излизат и от археологическа и от историческа гледна точка.

@miroki @БатеВаньо Впрочем покрай споменаването на Бароний в другата тема ето една извадка за Сирмиум: Sub quo quidem consule inquit Cassiodorus virtute domini nostri regis Theodorici victis Bulgaribus, Sirmium recepit Italia "При този консул, казва Касиодор, с доблестта на нашия господар крал Теодорих, след като бяха победени българите, Сирмиум беше върнат на Италия.“ Отнася се към 504 г. и дава повече детайли може би за същото нещо за което Енодий пише похвалното слово. Но пак Сирмиум излиза за пореден път с българско присъствие в 6 в. Там около тоя град се върти цялата работа. Много интересно. И едно друго: Bulgaros Hunnorum vocabulo designare, qui loquendi modus viros doctos irretitos tenuit. Да се обозначат българите с термина „хуни“, начин на говорене, който е обърквал учените хора. Има и други интересни, но нямам време да ги извадя всичките засягащи българите.