-
Брой отговори
668 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
4
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Gabraka
-
Асимилация и отродяване са едно и също. Първото е от гледна точка на субекта, на отродяващия. Второто е от гледна точка на обекта, на отродения. За асимилация започнах да го говоря по-късно, защото усетих, че българският език те затруднява и си навикнал на кабинетни чуждици. Погърчените българи в Одринско, Беломорието, Тесалия и Епир са отродени от гледна точка на мен, българина. Те са асимилирани от гледна точка на гърците. Всички самоопределящи се днес като българи в Одринско, Беломорието, Тесалия и Епир не са отродени от българския народ и не са асимилирани в гръцкия народ. Те са българи. Елементарно съждение, но е нужно познаване на български език. Лъжата е грях, но щом така си решил И да въртиш, и да сучеш "научни" термини, все тази.
-
Не знам с каква цел лъжеш, ти си знаеш. Аз такива глупости не съм писал. Одринските българи, които остават извън границите на ВБЦ, и се самоопределят като българи, са част от българския народ. Одринските българоезични, които остават извън границите на ВБЦ и се самоопределят като не-българи, са отродени българи като македонистите. Това елементарно съждение само олигофрен не би го разбрал. Ти не си олигофрен. Значи лъжеш. Твоя воля
-
Значи дядо Ви не е бил българин, защото не е знаел кой е Кормисош, така ли? Моят не знаеше, но беше българин. Убеден съм, че и Вашият е бил, въпреки незнанието си за Кормисош. И какво като палаталността на западните български говори прилича на източни сръбски? Ятовият изговор на източните български говори пък прилича на полския ятов изговор. И какво от това?
-
Това вече е абсолютен спам. Отричаш асимилацията, която аз нарекох отродяване, ли? Чувал ли си за Питу Гули? А за сина му Никола Гулев? А за внука му Кочо? Има ли в списъка, според твоята "идеология", в която няма глупости, отроден влах? Тогава не подкопавай българската идентичност с някакви глупости. Ето ти да прочетеш какво е отродяване, че да не се излагаш като първолак: Асимилация
-
Става досадно вече... Родителите са питали "Ти какъв си - наш или чужд?" и ако отговорът е бил "Наш.", са давали дъщерите си на венчавка. Така кръвта се е смесвала и през вековете се е смесила напълно. Ако отговорът е бул "Чужд.", то според зависи има ли изгода от сделката. Съществувало е и крадене на моми, което е независимо от отговора.
-
Не, биологичен факт е. Гените се предават от поколение на поколение и се изследват от науката генетика. А ето го и моето с твои думи: Българите през Средновековието са съвкупност от местни общности с присъщи тям характеристики. Характеристиките включват: самоопределение българин, български диалект (диалект от източния клон на южнославянската езикова под-група) и християнско вероизповедание. Никога не съм твърдял, че самоопределил се като българин не е българин. Колко пъти трябвя да го кажа това? Твърдя, че българи биват отродявани и асимилирани в други народи. Дядото е българин, но внукът не е. По самоопределение, а не по някакви кабинетни класификации. Да, на същото мнение съм.
-
Нищо външно не поддържа моята и на познатите ми българщина. Тя е само вътрешна. И самовъзпроизвеждаща се, ако няма външна сила, която да й пречи. Правиш някакъв доооста фриволен прочит на Търновския надпис и градиш теория доооста крехка основа. Всъщност това го правиш ти Аз гледам на миналото през очилата на миналото и не прехвърлям съвременни академични абстракции върху него. Водя се от писмените самоооределения за народност, които са оставили предците ми. Между другото, ти българин ли си?
-
Аз не мога и не искам да отродявам никого. Ако селянинът се самоопределя като българин, значи е такъв. Той не би се трогнал от моето мнение за неговата народност, нито пък мнението ми би променила народността му. Направи си експеримент и попитай обкръжението си какво ранзбира под "народ". Убеден съм, че никой няма да включи словосъчетанието "устойчива общност" в отговора си. Това не е вярно. Народните белези се менят с времето. Особено религията, която сама по себе си се променя с времето, дори и да носи все едно и също заглавие. От нищо не съм се отказвал. Може да не съм се изразил достатъчно ясно, за да ме разбереш, което е различно от отказване. Устойчивият белег е кръвта, сиреч общите предци. Но за да се образува обща кръв, трябва да се създадат предпоставки за това. Тези предпоставки са езикът, земята и вярата. Веднъж създаден, народът може да смени първоначалните си предпоставки. Днес българи живеят навсякъде по света и имат многообразни вероизповедания. Но всички те са българи. Да вземем като пример историята на произволните Стьопа и Бекир. Стьопа е рускоезичен атеист от Казахстан, който се самоопределя като българин. Бекир е говорещ "нашински" мюсюлманин от Албания, който също се самоопределя като българин. През 2009г Република Казахстан е преброила 4523 стьоповци, а през 2023г Република Албания преброи около 7000 бекировци. Стьопа и Бекир не споделят общи земя, език и вяра, но и двамата са българи. Българи са, защото предците им са били българи, сиреч ги обединява общата кръв. Те нямат нужда от кабинетно определение какво значи "българин". Те живеят в реалността, а не в книгите. Те ще си останат българи, независимо какво определение за "българи" измислят кабинетните учени. Освен общата им кръв, ги обединява още нещо - съдбата да са малобройно малцинство в многолюдна чужда държава. Бекир и Стьопа ще живеят и умрат българи, независимо дали съответните чужди държави ги насилват да се отрекат от българщината си. Тяхното потомство обаче може и да не е българско. Децата им може да се венчаят с албанци/казахи, внуците им - също. Такъв сценарий би размил българската кръв и правнуците им биха се отродили от българската народност. Пра-правнуците им пък изобщо не биха знали, че са имали български предци, освен ако фамилните им имена не са очевидно български, например Булгари. Но живия живот ни показва, че днес името Булгари се носи предимно от не-българи. Та така. Отродяването не става чрез академични определения, а чрез биологични факти.
-
Защо продължаваш да ми вменяваш разни неща? Народът е общност от хора с общо етническо самоопределение. Приемам, че българският народ е факт, защото е такъв. Виждам този факт всеки ден в живия живот около себе си. Фактите от живия живот могат да получат различни определения, според едноличните мнения на този или онзи учен. Но разминаванията в академичните определения не променя факта, че 5,1 млн души са се самоопределили като българи на последното държавно преброяване. Българският народ не се вълнува какво ще напише някой професор в дебелата си книга. И без професорското определение българският народ ще продължи да съществува. Излез от света на теорията и се върни в света на практиката. Ако е имало такива селяни, то със сигурност под "ромей" са разбирали "православен християнин в лоното на Константинополската патриаршия", което не е народностно самоопределение, а универсално наднационално такова. Така както произволен Михайло от СФРЮ е първо "югославянин" и чак после сърбин. Няма никакво противоречие в тази постановка. Просто една левичарска идеология е потиснала народностното самоопределение. Да, различни характеристики, които отразявят народно и наднародно самоопределение. Георги Димитров българин ли е? Същото и с твоя селянин. А отродяването ще се прояви при поколението на твоя хипотетичен селянин. То би било асимилирано, ако ромейското самоопределение се превърне от наднародно в народно. В България този процес се нарича погърчване.
-
Да, така е. Комунистите правят опит да създадат македонски народ с помощта на общ македонски език, основан на български диалекти. Точно каквото прави княз Борис през 9-и век. Благодаря, че подкрепихте твърдението ми, че народ се създава с помощта на общ книжовен език. Аз обаче съм българин и не смятам т.нар. "македонски език" за регионална норма на българския език. Също като банатската. А дали македонски народ е успешно създаден бихме разбрали, ако/когато насилието над българите в Повардарието спре. Няма такова нещо. Това просто не е истина. И това не е вярно. Може би имате предвид последната голяма реформа? Официалният български език на Република България не пречи на турската идентичност в границите й, още по-малко пък на "глобалистката идентичност" на разни умни и красиви левичари.
-
Кирило-Методиевият книжовен език се налага над многото диалекти през 9-ти век. На него се извършва цялото писмено общуване между българите. За неписмено общуване книжовен език не е нужен. Всички български диалекти са взаимноразбираеми. Затова и са български. Изцяло е наложена върху целия народ. Нямаме свидетелства за общуване между българите на друг език през "златния" 10-ти век. Днес българите сме етнографски факт и можем да общуваме свободно на какъвто и да е език. Ако общуването на небългарски език обаче е не свободен избор, а принуда, то това е насилие с цел асимилация. Езиците са живи и постоянно се променят, което налага и осъвременяването им във времето. Българският език не е застинал в 18-ти век о_О Как Ви хрумна пък това? Българският език е претърпял множество промени в последните 200 години. Историческите извори, които споменават български народ цяло хилядолетие преди посочения от Вас 19-ти век, категорично опровергават Вашето твърдение. Регионалната идентичност "варненнец" не отменя принадлежността към българския народ. Нито пък регионалната идентичност "шоп" го прави. Какъв македонски език? Може би имате предвид македонската литературна норма, която цели отродяването на българите в Повардарието? Какво е важно за нея, че не разбрах?
-
Владетел Борис решава (или се съгласява под натиск) да покръсти държавата си. Наясно е, че близостта на Константинопол, при обща религия и подчинено духовенство, би превърнала държавата му в ромейска провинция. Затова води преговори с папата да се покръсти с негова благословия. Отказано му е. На Борис е наложено гръкоезично духовенство и подчинение на Константинопол в духовен план. Освен това и новата му владетелска титла е по-нисша от ромейската титла. При него попадат славяноезични духовници, които носят славяноезични християнски книги. Предвид, че славяноезичието е налично във владетелския двор поне откъм именна система, Борис вижда възможност за еманципация. Следват войни, преврати, но накрая синът му Симеон и внукът му Петър постигат желаното - християнизирана държава със свой собствен книжовен език, своя собствена независима патриаршия и царска титла. Преди християнизацията Борисовата държава гледа на себе си като равнопоставена с Романия. След християнизацията тя става в подчинено положение, но успешните войни на Симеон я приравняват отново. Само че вече е "цивилизована", а не "езическа". На основата на българския диоцез, който поне първоначално съвпада и с владенията на българската корона, и българското богослужение се смесват в един народ досега съществуващите разни славянски и неславянски племена. Създадено е чувство за заедност и кръвта започва да се смесва. Този конструкт е изграждан достатъчно дълго през Златния век на България, за да стане реалност. Създаден е българският народ. Български народ (или племе) съществува и преди това, но той е асимилиран всред славяните, както франките са асимилирани от романоезичните си поданици. Историографията нарича по-стария народ (или племе) прабългари, а живият и до днес по-нов продължава да се самоназовава български. Ромеите не са доволни, впрягат сили и унищожават българската държава, понижават ранга на българската църква и започват да назначават гръкоезични за архиепископи с цел асимилация. Един век, наречен по-късно "златен", онбаче е напълно достатъчен да утвърди българското народностно самосъзнание и българският народ оцелява под ромейска власт без своя държава почти два века. Един век, пък бил и той "златен", се оказва недостатъчен да побългари всички албанци и власи. Те остават по планините и си пасат овцете без да усвоят българщината. Асеневци вдигат въстание и създават своя държава. Какви са били те, откъде са дошли и какъв им е майчиният език не мога да твърдя, но важното е, че се обявяват за българи и за наследници на българските царе. Те може и да не са били родени като българи, но подопечните им селяни са били българи. Те започват нова битка за българско царско достойнство, български патриаршески сан и обединяване на историчеките български земи. Успявят частично. Царската титла е призната, патриаршеският сан - също. Само че патриаршески сан е признат на търновска църковна институция, а старата българска патриаршия, онази от Златния век, която е понижена в ранг и с преместено в Охрид седалище, продължава да съществува. Българският народ е духовно разделен. Но това не е всичко - обединените български земи отново се разединяват след смъртта на Йоан Асен II и българският народ освен духовно разделен вече е и политически разделен. Започват междуособици, в които разни търновски български боляри започват да гледат на другите нетърновски български боляри като на чужденци. Обратното също важи. За страничния наблюдател всички българоезични са българи, но те, по политически причини, помежду си започват да се чувстват различни. По-нататък слабите български владетели водят до постепенен разпад на Българското царство, а Константинополската патриаршия разширява влиянието си в старите български земи. Много българи са отродени и стават гръкоезични. Повечето обаче се запазват като българи, но се делят на няколко вида - търновски, охридски и константинополски, а по-късно и сръбски. Политически раздробените Балкани стават плячка за османските турци. Всички политически субекти са унищожени, а от духовните остават два - Константинополската патриаршия и Охридската архиепископия. Малко по-късно един сръбски еничар възстановява Сръбската патриаршия. Българският народ под османска власт е напълно обединен, но само политически. Духовно той остава разделен и под гръцко влияние. Това разделение и чуждо влияние е една от причините българите да започнат да се самоопределят все повече на основа на езика си, отколкото на вярата си. Константинополската патриаршия погърчва българите, но предимно в градовете. В селата българите са слабо засегнати от погърчването, но селяните не са мобилни и българският народ започва да се разпада на регионални етнографски групи. Но не умира! Примери за българско самосъзнание под османска власт има немалко - например Филип Станиславов, който не е православен, издава книга през 17-ти век, в чийто послеслов пише, че я "подарява на своя български народ". Дългите години османска политическа власт и гръкоезично богослужение превръщат българския народ в предимно селски. Това обуславя все по-отслабащото значение на християнството и българите се запазват най-вече заради общия си език. Процесът на отродяване обаче не спира. Всички знаем призива "О, неразумний..." на Паисий, с който той брани българското самосъзнание и език. Времената обаче се менят, османиците губят войни, западноевропейското Просвещение си пробива път на Балканите и българското Възраждане започва. Оцелелият български народ иска политическо представителство в османската държава, но тя е устроена на религиозни принципи и за нея всички православни са едни и същи - рум миллет. Българите приемат правилата на играта, но хитруват - сключват уния с Папството и така се създава нов униатски български миллет, предвождан от Йосиф Соколски. Това е първата българска държавна инстируция от векове. Държавата е чужда, но институцията е българска. Времената продължават да се променят и то с бърза скорост и православна българска екзархия също е създадена. Започва борба за обединяване на всички българоезични в лоното на Екзархията, но никой не оспорва принадлежността към българския народ на оставащите извън него български католици. Борбата е силна, но много българоезични в Беломорието предпочитат елинизма и се отродяват безвъзвратно, така както по-рано са направили българоезичните в Тесалия и Епир. По-нататък руснаците създават българска държава, но с този акт и духовното, и политическото единство на оцелелите през вековете българи се прекъсва. Българският народ продължава да се свива - българите в Поморавието биват силно посърбени, а българите в Македония помакедончени. И така нататък до наши дни... Накратко, българският народ е етнографски факт от поне 9-ти век. Доказателства за наличието му има както по времето на ПБЦ и ВБЦ, така и по времето на чужда политическа власт. Дори в католици като Филип Станиславов чувството за българска народностна принадлежност присъства, въпреки чуждите политическа и духовна власти. Българският народ е създаден чрез общи земя, вяра, език и в последствие напълно смесила се кръв. Създаден е и се превръща в етнографски факт, който продължава да съществува дори когато е загубил общите си земя и вяра. Ако не беше факт, би изчезнал като съветския, който загубвайки общите си държава и комунистическа идеология, умря. Югославският - също. Той даже и обща вяра нямаше. Повтарям - общите земя, вяра и език са нужни при създаването на българския народ през 9-ти век. И трите са напълно обективни критерии - земя с граници на българския църковен диоцез, православна вяра и кирило-методиевски език. Веднъж създаден той вече може и без някои от тях. Днешните българи живеем в различни държави, имаме различни религии, а гагаузите с българско самосъзнание, ако са останали такива, имат и различен език. Българският народ неведнъж е бил разделян, разделен е и днес. Не го ли обединим, най-далечните му части ще бъдат отродени/асимилирани така, както и през изминалите столетия. По-ясно и по-кратко не мога да го напиша. Ако и след това мое изложение ми отговориш с някакви мизийски шовинизми, значи тролиш...
-
Средновековните хора живеят в християнска Европа и за тях на първо място е религията. Национализмът е потиснат и не играе водеща роля. Подчертавам потиснат, а не унищожен. Да не се направиш на ударен отново. Средновековните хора определят кои са свои и кои са чужди първо по авраамическата секта, в която вярват. И въпреки че Европа е завлядяна от християнски универсализъм, българският национализъм се проявява и създава прецедент на континента: Българската православна църква – Българска патриаршия е автокефална поместна източноправославна църква. Признатият ѝ през 927 г. ранг на патриаршия я прави първата патриаршия след античните в Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и най-старата народностна църква в Европа.
-
Стига глупости, моля. Аз никого не отродявам. Отродява Константинополската патриаршия. Бавно, поколение след поколение. Българоезичните в Одринско, които не запазват българското си самосъзнание и език са отродени и не са част от българския народ. Те са еквивалент на днешните македонисти. Българоезичните в Одринско, които запазват българските си език и самосъзнание са част от българския народ. Техен еквивалент в наши дни са пребитите Християн и Бекир. Това е елементарно съждение. Май вече нарочно се правиш на ударен...
-
Не е естествен процес, а процес, обусловен от световната политико-икономическа система. В комунистическата политико-икономическа система такъв "естествен процес" на изтичане на капитали е невъзможен. В нея даже частна собственост няма. И преди някой Матросов да скочи, с горното не твърдя, че комунистическата политико-икономическа система е по-добра, защото не позволява изтичане на капитали, а доказвам, че изтичането не е "естествен процес", а зависимо следствие от правилата на системата. Също така не твърдя, че БРИКС предлага нова политико-икономическа система, в която от България не биха изтичали капитали.