Borova gora

Аз това съм го чела, рядко намирам нещо, което да не съм чела за Апостола, но под легитимен имам предвид, че от българско са изпратени дузина представители на тамошните комитети да решават съдбата на народа, а не пет-шест масони отвън да си играят с живота на седем милиона българи, да го перефразирам. Това ме яде отвътре, че с присъствието и гласовете на представителите на градове и села от почти цяло българско е избран Каравелов за шеф, който не е стъпвал да работи на терен, преследван зиме и лете, хулен от чарбаджиите и т.н. Тези, които гласуват дали са се борили за постове в случай на освобождаване? Дали това им е обещавал Каравелов, за да го изберат? Имало ли е заплахи, все си мисля, че след заплахи от него, Марин Поплуканов е скрил парите, не е посмял да ги изпрати във Влашко, но не ги е и употребил за свои нужди, бил е като разпънат на кръст, скрил ги е дори от семейството си преди да съобщи в Софийския затвор за тях на баща си... Имало е атака и срещу Драсов, който избягал, срещу Ловеч... Като тъмна заплаха е бил след като станал официално по-голям шеф от лице на име Левски... Знаете, понякога хората се променят като вземат власт, като станат шефове, явно и той е бил от променливите, главозамаял се е, а преди това и смъртна присъда издал на Стоян Пенев... Аз все още търся материали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев...

За Кънчев ясно,че е свой, но кой по това време е искал да стигне до Апостола? ВРО все още не е легитимирана по начин, по който се случва на събранието, още не са успели да измъкнат килимчето изпод нозете на Апостола, за да искат да я ударят и то с риск да я унищожат. Обаче има някой в тъмното на историята ни, който удря по Ловеч и все ми се струва преди събранието... Четох, Кънчев е бил близък с Тома Кърджиев, който открадвал буква по буква от време на време от печатницата, той също работел в печатница, не открих в коя, събирал ги и ги предал да ги занесе на Апостола, който от тях си сглобил портативната печатничка. Не личи Кърджиев да е искал да навреди. Докато Обретенов е бил близък с Каравелов, а според мен и със Стоян Пенев. Освен това много време минало от срещата им през юни до основаването на комитета през декември, как са му позволили междувременно да приема и препредава ценни неща? Да, били са на зор, ама не е бил комитаджия... И защо Пенев изведнъж е търсел самостоятелен канал до Кънчев и смъртта на двамата веднага била свързана от местните комитаджии, Кънчев бил убил Пенев? Защо би го убил? Версията за пари издиша, в нито един от двамата сериозна сума не е била намерена.

Идеята ми бе, че въпреки официалните твърдения, писаното по вестниците, още тогава е имало и друга информация или други предположения сред комитетите. От описанието на Захари излиза, че някое от заптиетата зад дуварите може да е гръмнало, не са мислили да го хващат жив като видели пистолет в него: ↑Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари. Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“ — хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло…" Обаче е странно как пистолетът не гръмнал три.четири пъти, а изведнъж точно когато го насочил към главата си, изгърмял. Ако не гръмне три-четири пъти пистолет в моята ръка, изобщо не бих го насочила към главата си, защото не би гръмнал по тази логика и петия път. Как е решил, че има поне един куршум вътре и пистолетът няма да засече като го е насочил към главата си? С този изстрел не са чисти нещата. Иначе и аз мисля за "приятелската ръка", но коя би била тя? Каравелов не ми е съмнителен тук, защото още не познава комитаджиите от българско, щое не им е показан официално като шеф, за да се чува думата му над тях, до събранието в Букурещ имало 2 месеца...

На мен също ми направи впечатление, че Левски не е имал доверие на Каравелов за нещо и е искал черно-на бяло да има думата му. Но не съм сигурна какво точно е имал предвид. В отношенията им е имало някаква неискреност и за да предотврати бъдещо отказване от думи, преиначаване, Апостолът ги е искал на хартия. За списъците Захари няма от кого друг да е чул, от Обретенов трябва да е. Каравелов сигурно е очквал да види кои комитети ще изпратят представители и дали биха гласували за него. Отрано си е подредил пъзела, изобщо не е бил изненадан от избирането си за председател, очаквал го е. Но аз мисля, до Кънчев може да са стигнали по някакъв начин писмата, които Стоян Пенев е искал да му предаде. Може да са имали тайно място или посредник... Факт е, че нито баба Тонка, нито друг член на комитета му оказват подкрепа. Той едва ли е зависил само от един Обретенов, разчитал е и на други канали, но... комитетската банда го обвинила междувременно в убийството на Пенев, в предателство, всички масони скоростно са били осведомени, защото като публика се натълпяли на "трибуната" т.е. на пристанището да гледат залавянето му точно в момента на товарене на корабчето. Той е бил изведнъж като белязан, някой до който никой не е искал да се доближи. Няма друг освен Обретенов, хем масон, хем и от комитета, хем и тарторът на групата, който да му "постеле" така. Единствената причина - посредникът между Пенев и четиримата, Костаки или друг, да е научил и изказал, че между Пенев и Кънчев имало задруга. Това не останало простено. Както знаем, Обретенов е бил водачът, логично е върху него да падат съмненията. Дори можем да предположим, че е побързал с убийството на Пенев, за да предотврати срещата му с Кънчев. Накрая прибягва до предателство, за да се отърве от последния. Но имаме извор, исторически извор, в който няма колебание, че смъртта на Кънчев е убийство. Написано е с увереност в доклад като нещо проверено, извън съмнение.

; Чела съм и другаде, че Общия ги заплашвал да казват, да издават, иначе после ще им навреди, представял се за новия човек на властта, придавал си важност, вярвал, че ще го назначат пазач както му били обещали... Пиша всичко това, защото си мисля за Вутьо Ветов, който като всички комитаджии се е разприказвал за Ловеч, него със сигурност го е заплашвал да издаде Левски...

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски. Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие?

За водеща роля в смъртта на Пенев и Кънчев съм сигурна, Обретенов си е играл централната роля по принцип, той от всичките момчета в Русе е отишъл на среща с Каравелов, той е основал комитета по негово искане, за да продължи да пренася пощата, той е избран за председател на този комитет, бил е и масон още преди това, не е ясно дали другите от комитета са били масони, Обретенов се е пъхал навсякъде, където би могъл да пробие... Затова и предателската роля пада първо върху него, в Отоманската империя йерархията е била изключително важна, лидерът, без който се очаквало да се разпадне всичко, затова в момента, в който са разбрали, че председателя, тартора е вътре, усилията на полицията са се насочили към него. Той трябва да знае най-много, той има най-какво да им изкаже, накратко той следва да е бил и един от нанеслите ударите по Пенев, убиецът му едва ли е един при толкова прорези в тялото. Затова за властта е било важно лидерът на групата да проговори, както и да стане техен човек, след като участва в какво ли не, включително в пренос на тайна кореспонденция и оръжие. Но не е вършил дългосрочно тази дейност, за да е добре запознат със структурата на ВРО и важните в нея. Да, научава ги в Букурещ, но пък оттам би издал Поплуканов. Обаче усещането е, че първи е издаден Драсов, а след него в капана е и Пъшков, Марин е изненадан когато стигат до него след убийството на 14-ти август. Драсов и Пъшков са подозирали дякон Паисий. Днес знаем от разпитите пред Комисията, че Иван Стефанов Владикин-Чолака също е проговорил и срещу него е имало в отговор нападение, обаче съгласно Хамди паша това се е случило в последния месец, последните двадесетина дни, т.е. август-септември, преди да напише доклада до Великия везир. Най-вероятно Чолака ги е посочил и искал арестуването им от страх да не посегнат и на вуйчо му, владиката, след като убили дякон Паисий. Драсов обаче си подготвя нещата месец-два-три преди да напусне Ловеч. Някой го е подплашил по-рано и той едвам дочаква завръщането на Апостола на 1-ви юли, за да започне организирането на убийството на дякон Паисий. Най-вероятно е да е бил издаден от Обретенов. Но защо не би издал Поплуканов, а Драсов? Защото го е издал първи, още в кауша или малко след това, преди Букурещ. Какво е научил за Драсов от Каравелов, от Ангел Кънчев преди убийството на Стоян Пенев, докато около шест месеца е участвал в пренасянето на пощата? Не са си кореспондирали 1871-1872, не намерих оттогава писма между тях, чак по-късно, след 1872г. Да не би пък Стоян Пенев да му е доносничил, да му е разказвал всичко, което научавал в печатницата на Каравелов, срещу услугата да го препоръча на работа там? Или просто бандата да си е внедрила свое момче в печатницата, за да види има ли келепир и какъв, да види изобщо в какво се напъхал Обретенов давайки съгласието си да пренася пощата... Драсов си е писал с Каравелов, до тези писма Пенев трябва да е имал достъп, след като и Захари съобщава, че всички тайни набързо научил, явно това е било целта, да спечели доверие, да се навре навсякъде и да докладва на събратята си... --- Още нещо: При вторият си разпит пред Комисията, Левски твърди, че "възнамерявах, щях да отида в Русчук", това винаги ме е притеснявало, защо не е мислел отново за Свищов, Никопол... защо е избрал да се върне през Русчук за първи път от две години във Влашко, последното му минаване оттам е през 1870г., преди Обретенов да се сближи с Каравелов или Каравелов с Обретенов, а после наредил да го препоръчат на Големия, за да има момче за всичко в организацията. Но защо през Русчук и начертал пътя си преди Къкрина, след като е имал съмнения в Обретенов...

Но пък благодарение на разнищването на детайлите около писмата излезна, че Георги Икономов, Ради Иванов, Тома Кърджиев не биха могли да бъдат сътрудници на полицията, в последните двама писмата не са попадали, а Икономов не ги е задържал и ден. Остана Обретенов, наистина. По всички улики друг кандидат за издайник не остана. По въпроса за писмата има още нещо, те са върнати на приносителя, но не е казано, че са дадени указания да не бъдат изпращани. Това си е било решение да Обретенов. Самата власт, както отбелязахте, ги е задържала достатъчно, за да се подготви в случай на евентуален опит за освобождение на затворниците, или за бунт. Както писах, втора армия на аскера е получила заповед да бъде на разположение на Софийското управление. Разбра се и още нещо, в учебниците все обясняват каква организация е създал Апостола. Но той заслужава не по-малко адмирации затова, че не се е подвел по акъла на Каравелов и не е вдигнал насляпо бунта. Щял е да поведе хората на заколение. Аз и Бенковски не обвинявам, той е очаквал в останалите четири окръга да са работили като него, затова смело е провъзгласил свободата. Проблемът са излъгалите го апостоли. Сега важното е доколко Обретенов е знаел Драсов. За Марин Поплуканов ясно, но все ми се струва, че преди да тръгне за Букурещ е знаел Драсов, който пишел и изпращал писмата. Трябва да го е издал преди събранието, от Ангел Кънчев също може да е чувал за ловчанлии, но че Драсов е пострадал от него, това е сигурно, иначе не би тръгнал да бяга и да търси пътища за навън още от лятото...

Аз обаче съм сигурна, че Обретенов е знаел, че писмата са били в османската полиция, защото можеше да бъде: "върнати на тайното място", "върнати незабелязано, за да бъдат изпратени до получателя", " върнати тайно по подходящ начин", но в случая е подчертано, че са "върнати на приносителя". Една от причините да не ги изпрати по-нататък, очаквал е последствия от тези писма и съответно собственото му разкриване от страна на организацията. Затова е задържал всичко, да няма въстание, да няма и опит за освобождаване на затворниците в София, да не бъде той самият разкрит... Друг е въпросът колко ги е задържала и самата полиция. Но отделно, той може би не е очаквал, че вървят преписи и по друг канал до Левски, научил го е след Освобождението. Тук излезна важен детайл: Бележката от "Кара Георги", който дословно изпълнява нарежданията потвърждава, че от четиримата арестувани от комитета през март, най-вероятно Обретенов е този, който е станал издайник. Само при него се получила пробойна през зимата на 1872г. докато Георги Икономов, Димитър Горов не са задържали писмата изобщо. От тях, двамата, няма кога да е взела-задържала писмата полицията, за ден ги препращат към Русе с уточнението "без да губите минути", не ден, "минути". Прочетох Захари отново, вече е ясно защо Обретенов е тръгнал с Ботевата чета, не се е скрил като Каравелов и Драсов на сигурно и спокойно. Той е бил част от Гюргевския комитет, а това е било сериозна стъпка към властта в българско при успех. След като се е провалил като апостол във Враца и в София, петия революционен окръг, където абсолютно нищо не е свършил, като е чул във Влашко, че въстанието е вдигнато, че е масово за разлика от Старозагорското, че се предполагало да е успешно, хванал е "последния влак" - Ботевата чета, за да получи шанс да се внедри сред бъдещите управители на България. Писмата са ключови, неслучайно от цялата кореспонденция, от всички заловени писма, само те са цитирани на Великия везир. Защото будят въстание, защото предполагат голяма организация, която да е в състояние да вдигне голям бунт и съответно нейния лидер, от когото зависело това, е посочен като най-страшната заплаха. При така създадената ситуация, всичко било съсредоточено в неговите ръце, само неговият глас стоял между голям бунт на българите и Империята.

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ Съгласна съм, че са взимани и други писма, правени са им преписи, но в тях е нямало нещо, което си заслужавало да уведомят Великият везир, затова не са споменати. Тук съм пропуснала да отбележа, че вдигането на въстание може да не е единствената причина за задържането и на двете писма. Властта не е искала да се правят опити за освобождаване на арестуваните. В писмо до Извънредната комисия им се давало право да ползват и услугите на втора армия от аскера ако е било необходимо. Сега е ясно защо, очаквали са да бъдат правени опити за нападение върху Софийските казарми, за освобождаване на затворниците... Важно е да отбележа, че писмата са върнати на приносителя. По ред причини са преценили те да не бъдат "изгубени", може би за да не компрометират канала и куриерите, по които са били пуснати... Още нещо: "Целта им е да внесат смут във вътрешните дела на България и да разбунтуват населението ѝ... Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета, последващи престъпления от този характер и липсата на наказание за онези, които са се осмелили да ги извършат, ще навреди на обществения ред“ Този цитат е пряко доказателство, че докато не е извършен Арабаконашкия обир, на самата организация се гледало отгоре-отгоре, за участието в нея членовете й в никакъв случай не са били близо до турските бесилки, можели са да си играят на пищовлии, на театър, на четене на тайни вестници... Властта още не си е давала сметка за обхвата и броя на участниците, не е видяна цялостната заплаха. Убийството в Ловеч променило нещата, а след него и Арабаконак, в цитираната част от доклада се вижда, че само Ловешкото е споменато от всички извършени убийства, а Ловеч за продължителен период е бил следен под лупа... Това е бил основният въпрос, а не разпространяването на тайни писма и нелегални вестници... Имало е защо изведнъж всички в Ловеч да затреперят от страх. Новата тактика за събиране на пари променила цялостно гледната точка на властта към комитаджиите, а както проф. Иван Стоянов е написал в онази статия, тази тактика е дошла пряко от Каравелов. Изведнъж всички са били на съревнование да му носят повече и повече пари, Левски, Общия, Тодор Пеев...

През втората половина на септември Хамди паша пише, че докладът му е за период от два-три месеца, това съвпада с встъпването му в длъжност във вилаета, но и с освобождаването на Обретенов от кауша и възстановяването на канала за кореспонденция оттам. Спецификата е, че са избрани други канали за прехвърляне на иглянките, значи Левски се е усъмнил в нещо. Той всъщност никога не ползва канала на Обретенов за прехвърлянето си, Никопол или Свищов са неговият вход и изход за българско. Освен това хванахме в сериозни лъжи Обретенов, несъвпадане на дати за убийството на Стоян Пенев, датите на арестуването и освобождаването на четиримата от Русенския комитет, колко точно е престоят им в кауша, неподчиняването на дисциплината на ВРО, извършване на убийство от името на комитета без информиране на Ръководителя на организацията или шефа на тайната полиция. Не знаем и каква е точно ролята им в предателството спрямо Ангел Кънчев и кой го е издал на властта, че е в града и ще премине Дунава. Най-тъжното откритие е, че хората на Каравелов са били най-недостойните в организацията, Общия, Обретенов... "Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи." - точно за тази приятелска ръка трябва да анализираме отново някои факти, за да видим какви доказателства ще съберем... Дотук списъците на Хамди получиха отговори, поне основните, сега да видим обаче доколко и каква вина са имали в Букурещ...

Абсолютно съм съгласна с Вашето откритие и анализ, плюс че точно това писмо е посочено в доклада на Хамди паша като иззето по подходящ начин и варнато на притежателя. Забавено връщане, за да не бъде вдигнато въстание. Но ние стигнахме до още важни изводи по пътя до Обретенов и колкото повече косвени и директни доказателства намерим, толкова по-добре. Според мен с думите от доклада за Ловеч, че е избран за център е донесено и за Драсов, който от ловчанлии пръв побягва. Но вероятно преди това срещу тескерето също е добавил информация, той повече от Обретенов е познавал членовете на своя комитет. Аз също отбелязвам, в списъка с другите комитети в доклада, Сливен и Русе ги няма, а те са в централни градове в онова време, не са някакви селски комитетчета. Има още какво да се анализира от изворите, които имаме...

Арестуваните са били много за убийството, съгласно писмата на консулите, но някои са останали в ареста до септември, а точно Обретенов е пуснат преди събранието, след само четиридесет дни и остава неясно по каква причина е бил освободен. Най-интересното е дали са били пуснати и тримата му съучастници тогава, или по-късно, защото ако са освободени по-късно на основание, че той е започнал да се отчита с информация на полицията, тогава Протоколът от 28-ми април е фалшив. Те не биха могли да участват и да сложат подписи от кауша. Другият важен въпрос е, защо със закъснение е приет да участва в събранието, как са допуснали това след като нямал ОК от Търново документално и след като е пропуснал разискванията. Бенковски по-късно ще връща всички от събранието на Оборище ако им липсва дори един легитимен реквизит. Излиза, че е бил прав да внимава толкова за уж дребните детайли. Плюс, че Обретенов е бил поканен направо в дома на Каравелов да спи, другите не са... по-късно съчинява и баснята как Наталия Каравелова пренесла пушката на Левски и им останала на гости няколко дни. С това само издава, че между него и Каравелов е имало необичайна близост, която трябва да се е дължала на нещо... Заел е мястото на самия Стоян Пенев като най-доверено лице на Каравелов, но на какво основание... Това е било достатъчно на Левски да започне да се пази от него и да не излиза с него никъде, усетил е нещо. Отделно, ние знаем от извора, че пушката е пренесена от майката на Данаил Попов. По-късно, след Арабаконак, Димитър Пеев Пощата ще издаде Ваньо, Марин, Никола Халача и домовете им като тайни къщи на Левски, толкова са пазили тайна всички, че и по селата всичко са знаели, резултатът е ясен. Но май-юни 2025г. имаме издайник, който давал важна за Хамди паша информация, някой съобщил, че лице на име Левски е още във Влашко и уговаря пренасянето на иглянки през три канала. Някой също съобщил, че дузина други комитети, поне аз така прочетох за десети път доклада, са устроени в последните месеци. Така е съобщено на валията, сякаш тези комитети преди 1872г. не са съществували, не само Ловешкия. За Русенския обаче и дума няма. Затова е важно да установим доколко можем да вярваме на Обретенов, на Каравелов също, защото издайничеството започва някъде от тях. Разплитането на историята около Стоян Пенев и Ангел Кънчев доказва, че кредит на доверие на основание техните думи не можем да им дадем. Делата им говорят друго. Още нещо, излиза че Обретенов е излъгал или Големия, или Захари, а може и двамата, ако убиецът е самия той. На Големия написал, че Ради е убил Пенев, а Захари твърди, че го е направил Икономов, неговия източник е шуреят му, същия Обретенов. Помня, когато прочел Записките и биографията на Левски, Големия намерил доста несъответствия в тях, отбелязвал ги отстрани на страниците и пратил книгата на Захари да си коригира. Заменянето на Ради с Икономов е един от фактите, които следва да са учудили Големия, но на Обретенов май не му е пукало... Но защо му е трябвало да лъже? Плюс, ако Обретенов не е създал комитета през декември, Каравелов не би могъл да го покани на събранието, за да гласува от името на Русе за него, всеки глас в повече е имал значение. Не би имал и право да му предава кореспонденцията, тайните писма за вътрешността на страната, с които било редно само посветени да разполагат. Всеки друг би могъл да отвори, прочете, изхвърли и с нищо не е бил задължен да ги достави. Така че нещата си идват на мястото, бавно, но ги подреждаме

Аз имам странното мнение, че Обретенов не би съставил комитет и не би влезнал във ВРО, ако Каравелов не му е казал, че трябва. Четох, че е съставен комитет по внушение на Каравелов. От писмото до баща му, което дадохте, личеше, че не е типа революционер, към който причисляваме жадните за свободата. По-скоро е приел като необходимост да бъде в още една организация, освен масонската и е бил далече от смисъла и идеите на организацията на Левски. Липсват и самия тип внушения, които Левски е правил, Каравелов си е прокарвал своите. Просто една момчешка банда изведнъж нарича себе си "комитет", "тайна полиция" и не знам какво си, само за да изпълнява задачите, които големия бос в Букурещ й е поставил, прехвърляне на поща, на оръжие, срещу заплащане както прочетохме. Част от тази банда със сигурност е бил Стоян Пенев, в нея влезнал и Костаки, него вероятно са го приели само за да измъкнат информацията за откраднатите писма, която му е споделил Пенев. Това поне го има черно-на бяло, има някой, изиграл роля между двете страни, пише го в Протокола. Стоян Пенев обаче трябва да е започнал да разбира за какво иде реч, за какво се борил Левски, за какво Каравелов, докато е бил в печатницата на Каравелов и както също знаем черно-на бяло, познавал се е с Ангел Кънчев, създал е връзка с него, някакъв канал. Освен това Захари ясно съобщава, че Пенев е знаел всички тайни на Каравелов, някак много му е влезнал под кожата, означава обаче, че е знаел и за комуникацията му с Хитов, с Плоещ, с Кишелски, с Белград, и най-вече и за подготовката за изборите през май. Взел е страна и тя не е Каравеловата. Това му е струвало живота. Шпионирал е, но в полза на ВРО и Левски, не на турската полиция. Това Обретенов петдесет години по-късно се опитвал всячески да прикрие когато е писал спомените си, защото по това време оценката за Апостола и неговата организация са били много различни и за поколенията той не е бил "Дякончето", а Каравеловата концепция, също и Хитовата, историята е отхвърлила. Така че Обретенов много внимателно е трябвало да завоалира своята служба при Каравелов и изпълнението на поръчките му, докато е съчинявал миналото. Но е започнал да пише с ясното съзнание, че трябва, иначе някой друг ще запълни липсата и докато изследва документите, ще разкрие истината... Той се е възползвал да я замъгли.

"тайната полиция в Русчук" - със сигурност не назначена от Левски тайна полиция в Русчук, за такава в Русчук данни в изворите, касаещи ВРО няма. Много удобно са си направили Протокол за събрание на комитета, за да изглежда дело на членове на организацията, когато и да е съчинен този протокол, но разрешение от висшестоящ, от Големия, от Левски са нямали. По-скоро убийство извършено от банда, разчистваща сметки, под булото на народното движение. В крайна сметка комитет ли са били или първо и преди всичко тайна полиция? Освен всичко друго, никакви доказателства не представят, че Пенев бил шпионин и кое му е било шпионското... Единственото, което научаваме е, че е знаел всички тайни на Каравелов. Това е невъзможно, без самият Пенев да е бил член на комитета, последното обаче прикриват, защото тогава и ВРО следвало да ги накаже за убийство без разрешение на неин член. Защо му е имал такова доверие Каравелов е отделен въпрос. Може да са се познавали отрано, докато Пенев е работел в "Дунав" може да е отскачал до Букурещ да разказва на Каравелов там за конкурентния му вестник преди да му стане словослагател. Но думите на Захари са по-достоверни, писани са малко след Освобождението и е казал това, което е чул лично от Обретенов, като е знаел, че има и много живи свидетели, които да потвърдят или отрекат написаното. Съчинявани петдесет години по-късно спомените на Обретенов са белетристика, не историко-документална проза. Относно Сливен, любопитно е, че по-късно и Драгостинов, и Георги Обретенов са отишли да работят за въстание в Сливенския регион-част от Втори революционен окръг, изпратени от Гюргевския комитет. От Русе са тръгнали към другия край на българско, в Сливен, не в друг град и в друг окръг, но явно е имало нещо, на което да разчитат, някакви връзки, познати, основа, на която да започнат. Може би препоръки от Хитов за тях до местните младежи?

Но и Левски е бил предупреждаван, че докато се усети, Каравелов ще го предаде... Трябвало е да върне ОБщия обратно още като му е бил изпратен, трябвало е да не се съгласява събранието да бъде в Букурещ... но му е трябвало печатницата... и е искал да вярва, че поне 1 % достойнство има в тези хора... Аз си припомних съобщението на Гербов за Стоян Пенев, на 71 страница е, чак през септември са били пуснати някои младежи след като не са намерили доказателства, че са убили Пенев. Но е имало и по-ранно писмо, от 6-ти март, т.е. само ден след смъртта на Кънчев, впечатляващо бърза реакция на руския консул, със списък кои са били арестувани за убийството на Пенев, Никола Тихов е сред тях, както и приятелите му. Те обаче са държани само четиридесет дни и дали са били освободени поради липса на доказателства? Ако е това, трябваше да ги държат и тях по-дълго, но специално Обретенов, за другите четирима не знаем кога са освободени, е пуснат точно преди събранието в Букурещ. Важно е, че само за тях се появил свидетел, който обаче очи в очи с тях се уплашил и казал, че имал предвид четири часа по турски. Отворих и Захари отново: "Първият от тия осъдени, Стоян Пенев, млад и развит момък, служеше в печатницата на Л. Каравелов в Букурещ, на когото знаеше всичките тайни, както и кореспондентите му на вестника из България. Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си. Страх и трепет облада всичките съзаклятници в Русчук. Същия ден още стана извънредно събрание, което реши да се накаже шпионинът. Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят." Дали това е причината толкова съзнателно и толкова дълго турската полиция да е търсела убиеца на Пенев? Убийство дързостно т.е. касапница... Има още нещо около Пенев, което пропускаме. Как е станал бързо-бързо толкова доверен човек на Каравелов? И точно сливенчанина Икономов го убил... дали не е трябвало Икономов да вземе писмата и да ги пренесе до Сливен, до комитетите, но не ги получил и... ------ По по-късното предателство, Димитра, мухтар на Голям Извор знаел какво е говорел Иван Чолака на турската полиция в Ловеч, уникални комитаджии сме имали: За този Иван Чолака пише и Хамди паша...

"Без тези 10 гласа Каравелов нямаше да бъде избран за председател на БРЦК." - аз нямам съмнение в това, въпросът е защо толкова го е искал, защо се е вкопчил в председателското място, което дори не заслужавал и е бил готов смъртни присъди да издава на честни момчета и да ги залива с кал, да подлее водя на истинския Апостол, само и само да се добере до поста. Много ми е интересно дали месеци по-късно Драсов не започва да го подозира за издайничество за сплетни, защото той знаел, че е имало издайник, бил е разпитван в Ловеч в резултат на това и тогава да е започнал кампанията си срещу Каравелов, за да го изхвърли успешно от организацията. Но по това време вече и Ботев е бил настроен срещу него, и Стамболов... Защо ли му е трябвало толкова да бъде големия шеф? Такава жажда за позиция, която как не си е давал сметка, че не би могъл да задържи като не познава българско и хората... ----------------- Да добавя към дългия списък с предателства, има още едно, но се е случило по-нататък във времето, на Иван Чолака. Съобщено е на Извънредната комисия от един от разпитваните от Голям Извор, че Чолака, племенник на владишкия наместник, е издал на властта каквото знае - председателите на Ловешкия комитет, къщите им и всичко, каквото знаел за тях. Дали го е направил самоинициативно или по заповед на вуйчо си... В докладът на Хамди пък има записано, че е извършен опит за покушение над Чолака, вероятно свързано с предателството...

Полицията си е имала доста по-добри шпиони, опитни, на които и по-малко пари са давани за мисии, тотално издиша теорията за мисията в Сливен... Но това означава, че следва да изчистим името на Стоян Пенев като турски шпионин, нямаме доказателства освен голите лъжи-обвинения на Обретенов. На практика Пенев не би могъл да започне работа в печатницата, ако не е бил част от организацията. Затова допускам той да е бил и пощата, куриера между Каравелов и Обретенов, който пренасял тези и други писма от време на време, а после Обретенов ги препращал навътре в страната. Оттук и информацията, която имал за съдържанието на голямата част от кореспонденцията, просто са го имали за свой. Въпросът е, че този път не предал писмата на Обретенов да продължат към Сливен и Каравелов изпищял, че са откраднати и да го проверят дали ги е дал в полицията. Не ги е дал. По-скоро Пенев е изпратил съобщение до Ангел Кънчев, че го чака в Русе да му предаде важна кореспонденция, която да стигне до Апостола, а това съобщение не е останало в тайна. Може и новопокръстеният комитаджия Костаки Симеонов да е изиграл роля, той да е издал, че Пенев се готви да ги предаде на Кънчев и вместо да бяга другаде, Пенев всъщност чакал Кънчев в Русе, който също влезнал в града-клопка вместо да избере по-сигурен път през Никопол или Свищов. Знаем, общ, доверен и на двете страни приятел е съобщил на четиримата, с което присъдата на Пенев е била осигурена. Всъщност, някъде четох, че били банда млади обирджии, известни в Русе, затова изправен срещу тях свидетелят на уговорката им за среща с Пенев веднага се отказал от показанията си, започнал да твърди, че имал предвид четири часа по турски, а не четирима русенци, уплашил се, че когато ги пуснат, ще му отмъстят. Защо е кълцан толкова жестоко Пенев? Защо им е трябвало да го връзват с колан, който после не си прибрали, вместо един удар с нож и край? За да издаде къде е скрил писмата, за да му ги вземат и препратят към Сливен, това им е била задачата. Няма как обаче да проверим дали през март 1872г. сливенци са получили дузина писма от Букурещ, това би потвърдило предположенията ми, но само Апостола си е водел записки какво изпраща и получава. Протоколът може да е съчинен и по-късно заедно с други, когато трябвало да носи архива на събранието в Букурещ като всички други участници. Още по-недостойното е, че в града случилото се е било представено като предателство от страна на Пенев и на Кънчев, съответно всички комитаджии и масони се отдръпнали от тях щом са предатели. Така оставили Кънчев сам на пристана, предаден от тях, но пък стояли да гледат залавянето му или смъртта му, да бъдат сигурни, че няма да се изплъзне на властта. Дори на погребението му не отишли, за ден избягали във Видин, за да било очевидно, че никой от тях нямало да се мерне на гробищата, нито публично, нито в по-късни часове. Обретенов се врял навсякъде, откъдето би имал полза, вътрешен човек сред масони и революционери, думата му се чувала, той е бил много убедителен в PR-а срещу двамата и очевидно са му повярвали, а Костаки се постарал да бъде забравен. Имало е причина Данаил Попов да не е искал след Освобождението да се върне да живее в България. Нарекъл част от бившите поборници хора без чест и съвест, визирал Поплуканов, Симидов и др., а в писмото с доставеното оръжие на Левски тотално оборил думите на Обретенов като пълни измишльотини. Жалко, че това пренасяне на пушката бе влезнало в учебниците и по телевизията го гледахме в Записките, хората масово повярваха... Въпросът е защо четиримата са били арестувани и държани около четиридесет дни, какво е накарало полицията толкова сериозно да ги разследва, не винаги е била така непреклонна за убийства на българи, та при всички масонски и други връзки, на които са разчитали, не могли лесно да ги откопчат от кауша...

Не мога да премълча още една изключително нагла лъжа на Обретенов, в която вярвахме мнозина, защото се отнася до Левски, твърди, че Наталия Каравелова пренесла пушката му, майка му убеждавала каякара, че Наталия обичала права да гледа и т.н., голяма белетристика в тези спомени., дори са филмирани в Записките... Но Данаил Попов твърди, че това е направила неговата майка, попадията: https://pavelnik.blogspot.com/2023/06/blog-post_22.html "После прекарването през Никопол за Плевен на В. Левски успях, че прекарах, ако и с голям риск, едната пушка за В. Л., която биде прекарана от самата ми майка - баба Попадия. Пушката биде разглобена на 2-3 части и наконец прекарахме я благополучно и я занесе майка ми в Плевен, и оттам брат ми я препроводил за Ловеч, гдето беше Комитетът." На кого да повярваме? Моят избор е този, който я е платил, крил и знае по кого накрая я е изпратил...

Аз обаче наистина преглеждам по два пъти всичко, което имам в архива за Обретенов, защото всъщност никъде не се казва, че откраднатите писма са на ВРО, може да са писма от Белград, от Кишелски, от другаде, писма, които Стоян Пенев да е задигнал, за да ги предаде на Ангел Кънчев, а той на Васил Левски: Бографична статия от “Поборник-опълченец” на Филип Симидов: “В 1872 г. пишущия тези редове са случих при Л. Каравелов в Букурещ, когато той яростно викаше, че му липсват писма от масата и, че тряба да ги е взел някой... Това беше в пролетта празничен ден. В същия ден са узна, че словослагателя, що бил при Каравелов, някой си Стоян, заминал за Гюргево със сутрешния трен... Веднага са съобщи на Руссенския бунтовен комитет, че Стоян Пенев задигнал някои тайни писма от печатницата на Л. Каравелов и избягал с тях в Руссе.” Каравелов открива в някакъв момент, че му липсват писма, дори не знаел кой ги е взел, някой, но понеже Пенев тръгнал за Русе сутринта, та трябва да е бил той... Пенев не задигнал целия архив, а само избрани писма, явно ги е прочел и знаел какво да вземе и защо го прави. Цяло чудо, че при хаоса, в който работел, Каравелов бързо разбрал за липсващите му писма, защото можел да открие липсата им и след дни. Не знаем датата, на която се е случило, но Симидов твърди: "Това беше в пролетта празничен ден." Февруари не е пролет дори в нашия век при глобалното затопляне. На Обретенов за датите върху протоколите не може на сто процента да се вярва. От думите в протокола можем да съдим, че лицето е било някакво време в Русе преди те да се съберат и да обсъдят. В никакъв случай в същия ден на пристигането на съобщението от Каравелов не са се втурнали да го убиват. Пенев може да им е бил приятел, един от тях и искането на Каравелов да е било неубедително. Изпитвали са го да разберат за какво става въпрос докато Пенев не е поддал, издал се пред един близък приятел. Явно това е струвало живота и на приятеля му. Тогава се събират, решават и оставят решението в протокола доста неясно и неубедително, използват думи като "препятствия", но не и предателство. Тук идва и съобщението на Сливен, валия, 50 лири, които са били много пари за каквато и да е акция... Но... единственият източник е Обретенов и то повече от петдесет години по-късно заявено. Странно, защото валията е бил доста високопоставен, за да можел всеки деветнадесет-годишен просто така да влиза при него, прескачайки цялата йерархия преди това. Той е имал и доста подчинени в Сливен, би следвало на тях да даде указания за каквото и да е било, както непрекъснато пишел на Ловчанския каймакамин без да праща някой на мисии в региона му, ако бе пратил, щеше да иска награда и за него. Какви връзки имал Пенев в Сливен, за какво биха му се доверили сливенци, че да има смисъл да го изпраща и то с толкова пари? Висока позиция в комитета не е заемал, масон също не знаем да е бил. Това за валията, шпионската мисия в Сливен е най-неправдоподобната част от спомените му. Вероятно затова е бил убит/починал общия приятел, наистина е логично да е Костаки както пишете, за да не разкрие истинските мотиви за убийството, иначе би трябвало да е жив, един от тях, преборилите Пенев. Жалко, че за него пък изобщо не е писано как е починал, имало ли е разследване и т.н. Подозирам, бил е отровен, за да изглежда естествена смърт, което значи, не са били арестувани денят след убийството на Пенев на 1-ви март, а по-късно, дори след убийството на Ангел Кънчев, с предаването му на властта са се обвързали и после е нямало мърдане, или става поне един от тях доносник за да изкаже всичко около Кънчев, или остават в кауша. Другото, Захари описва отбрана, голяма публика на смъртта на Кънчев, никой не си бил по домовете, в учрежденията, на друго място, как пък всеки се случил да бъде на пристана в часа на заминаване на пътниците без да има някакво събитие там в този ден. Дали е случайност, че повечето от тях са били масони? Кой им е казал да отидат, да очакват нещо? После, ако ставало въпрос за писма на Левски, от комитети, не е било проблем да му се иска разрешение за убийството, а не всичко да бъдело в тайна от него. Най-вероятно става въпрос за писма, които не е трябвало точно до него да стигнат. Самите писма са наречени "тайни", нищо друго, до Каравелов тайни писма не идвали само от българско, той е поддържал доста връзки. Единственото, което знаем за тези писма е, че са били важни, били са тайни, толкова много, че Стоян Пенев да бъде осъден на смърт за кражбата им без Левски да разбере. Като капак е замесен и Ангел Кънчев, който пътувал към Русе за среща с Пенев...

Ето още информация, за да не пропуснем нещо, това е от ФБ: Издателство "Распер" ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА МАСОНА НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ „Историята ще покаже коя е Тиховата фамилия...” Според Уикипедията Никола Тихов Обретенов е български националреволюционер, деец на БРЦК, ВРО и Гюргевския революционен комитет, участник в Ботевата честа и свидетел на гибелта му. Роден е на 28 май 1849 г. в Русе в семейството на Тихо Обретенов и Тонка Обретенова. Братята му Ангел и Петър са четници в четата на Хадижи Димитър и Стефан Караджа, по-малкият му брат – Георги, е убит като четник в Сливенската чета на Стоил Войвода през 1876 г. Според друга версия той е набеден революционер, масон, фалшификатор на събития, злоупотребявал със средства и служебно положение, екзекутор. Заради масонството му историците приемат лъжите му в „Спомени по българските въстания” за истина и не разследват ролята му в убийствата на словослагателя Стоян Пенев, Войводата Христо Ботев и Ангел Кънчев. Не е изследвана нито ролята му като член на русенския комитет, нито като апостол в БРЦК, нито като четник в Ботевата чета. Според някои твърдения Никола Обретенов е свързан с различни чужди дипломатически мисии и най-вече с турските тайни служби, но не е оставил никакви следи; той се е погрижил всичките уличаващи го документи да бъдат унищожени и купувал мълчанието на свидетелите с шантаж, заплахи и служебното си положение, може би и с физическо унищожение, дискредитиране и подкупи. Захари Стоянов, също масон, е женен за сестра му Анастасия, и той полага усилия да утвърди историческото му алиби. Поведението на Никола Обретенов може би е логическа последица от убийството на баща му, който вероятно е ликвидиран от тайния комитет в Русе за предателство и злоупотреби. Не е точно изяснена от историците ролята на майка му Баба Тонка и братята му като участници в българското освободително движение, не е изяснена и смъртта на някои от тях. Членството им в масонските ложи може да обясни нещата донякъде. Обретенов получава основно образование в Русе, но не го завършва. На 15 години баща му го урежда за учител в Исакча, Добруджа. Никола прави безуспешен опит да учи във Военното училище в Одеса и вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но не е приет. По това време баща му изпада в немилост поради финансови злоупотреби и е отровен. По това време в Русе е създадена тайната полиция на Али паша. Обретенов постъпва като „читалищен слуга” в читалище „Зора”, основано от Драган Цанков, със заплата 300 гроша на месец. Читалището е една от тайните квартири на БРЦК. По това време между Букурещ-Гюргево-Русе се разработва нелегален канал за пренасянето на поща, печатни материали и оръжие. По разпорежданията на Любен Каравелов и препоръките на Ангел Кънчев, Н. Обретенов, Тома Кърджиев и Ради Иванов основават Русенския частен революционен комитет на ВРО на 10 декември 1871 г. в къщата на Тонка Обретенова. През юни 1872 г. Обретенов е делегат на събранието в Букурещ с участието на частните революционни комитети от България и Влашко; на събранието приемат новия устав на БРЦК, преизбират Каравелов за председател на комитета в Букурещ и упълномощават Левски да образува Привременното правителство в Българско. През август 1874 г. Обретенов участва в заседанието на БРЦК в Букурещ (според някои версии не е участвал в това заседание), което преизбира председателя Каравелов и за секретар – Христо Ботев, утвърждава Стефан Стамболов за главен апостол в България и заместник на Левски. През август 1875 г.Обретенов участва в заседанията на БРЦК, под председателството на Ботев, на които е взето решението за въстание в България през септември 1875 г. Тази информация също се подлага на съмнение. След потушаването на Старозагорското въстание през ноември 1875 г. започва да заседава Гюргевският революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Решено е да се подготви въстание, което да избухне на 11 май 1876 г. Дали Ангел Кънчев е участвал в създаването на русенския комитет с председател Н. Обретенов? Има данни, че Кънчев няма доверие на Обретенов, затова пощата не минава през него , а през канала през Турну Мъгуреле. Така че Обретенов лъже, че след 29 юни пощата минавала през него. Освен това лъже, че се е срещал в Букурещ с Каравелов на 29 юни, тъй като Каравелов вече е в Белград след спирането на един от вестниците му. Цялата история с пренасянето на оръжие от семейството му е измислица. Оръжие по това време не се е купувало и пренасяло по този начин. Лъжа е и историята с учредяването на комитета по поръчение на Каравелов и Кънчев. Ако това беше вярно, комитетът щеше да бъде съставен още през август, когато Кънчев се намира в Русе. Христо Иванов – Големия, натоварен от Левски да уреди поща през Русе и да създаде комитет, не е добил приятно впечатление за Обретенов, а Левски не е бил склонен да рискува, без да го провери. Кога, от кого и защо са писани русенските „протоколи”? В специален списък лицата, членове на комитета, фигурират със специални номера – 54, 80, 104, 91... За някои от тези номера се знае кои лица стоят. Обретенов твърди, че е 54, Тома Кърджиев бил 104, 80 бил писарят Ради Иванов, а 91 – касиерът Георги Икономов. Захари описва в „Записки по българските въстания” и в статията „Любен Каравелов и неговите клеветници” предаването на А. Кънчев и Левски, които според някои дейци били жертви на Каравелов. З. Стоянов цитира целия протокол точно. Оригиналът му се пази в Русенския музей, но той „греши” псевдонимите на присъстващите, които са взели решението и са извършили убийството на А. Кънчев. От 28 август 1872 г. всичките членове на комитета са привлечени от английския масон Иван Ведър и се разпръсват на работа по негови препоръки: Иларион Драгостинов става чиновник по железниците Русе-Варна, Ганчо Карамаджаров става секретар на турския комисар по железниците, Ради Иванов, Захари Стоянов и Никола Табаков – чиновници по линията Цариград-Одрин- Пловдив, Одрин-Търново, Сеймен-Харманли. Тома Кърджиев отива в Червена вода и става учител. Само Никола Обретенов остава в Русе, опитвайки се да се довнедри в организацията на Левски и да се докопа до кореспонденцията му. Левски е заловен след няколко месеца. Т.нар. протоколи на русенския комитет са единствените, които са се „запазили” от комитетската мрежа на Вътрешната комитетска организация до наши дни, но върху оригиналните документи са добавени лъжи и поправки, които стигат до нас, с цел да се фалшифицират събитията и участието на „видни” лица в тях. Спомените на участниците се манипулират с манипулирането на авторите им. Пътят на архивите е доказателство за това кой е „писал” историята ни. Единият от авторите й е З. Стоянов, другият е Обретенов; той знае силата на документа и затова използва всеки случай да записва кога какво е станало, за да може по-късно да го използва за свои цели. В спомените си обаче Обретенов допуска грешки и макар че е притежавал протоколите и да е присъствал на повечето събрания, в писанията му веднъж писар на комитета е 80 – Ради Иванов, друг път – 91 – Аспарух (Георги Икономов), трети път сочи, че № 80 си е подал оставката... Дали е вярно, че Ради Иванов си е подал оставката? Кога напускат Русе Иванов и Георги Икономов и защо? Кога на Икономов е даден псевдонимът Аспарух? В протокол №11 от 11 февруари 1872 г. пише, че комитетът в Русе дал пари на Ангел Кънчев срещу разписка. Присъствали 54, 80 и 104. Номер 91 – касиерът Аспарух, не присъствал. Когато членовете се отбелязвали с букви, под буквата „И” може да се крие Иванов (Ради), Икономов (Георги), И. Драгостинов или някой друг, дори Иван Ведър. „К” е Кърджиев (Тома), Кънчев (Ангел), но и Костаки Симеонов (номер 5). Той е онзи, който се „поминал неотдавна”... Но е записан на 1 март 1872 г. в регистъра на мъртъвците заедно с Ангел Кънчев и Стоян Пенев – тримата умрели за една седмица! Кънчев се самоубива или го разстрелват на 5 март, а на 1 март в протоколите вече фигурира като мъртвец! Някой е взел решението да бъде ликвидиран! Дали е бил Никола Обретенов представител на Русе в Букурещ? Ако Обретенов е пуснат от затвора и е бил в Букурещ на събранието, той не е бил одобрен от Търново, тъй като Русе е имало друг представител – Иларион Драгостинов, който не присъства в протоколите на Обретенов като член. В спомените си, писани години след това, той изведнъж дава на Драгостинов номер 45 ½, но протокол за изпращането и приемането на Драгостинов за член на Обретеновите протоколи няма. Той пише на 1 май 1872 г.: „Като не можахме да се споразумеем с Търново... решаваме да отиде 54 в Букурещ... да вземе участие в Народното събрание. Подписали: 91, 104, 114, 54 и 80.” Как Икономов е подписал протокола под номер 91, като по това време би трябвало да бъде в Гюргево?! Излиза, че на 1 май 1872 г. Обретенов още е в Русе и без пълномощия отива в Букурещ, където би трябвало да пристигне най-рано на 2 май. Остава да се види кога е подписал протокола в Букурещ, но няма данни за това, защото подписът му е вмъкнат допълнително. Може и да е подписан след Освобождението. Обретенов и „комитетската” му дейност в Русе „Спомени за българските въстания” „През 1869 г. се издаваха в Букурещ българските вестници „Народност”, „Свобода” и „Отечество”... В. „Дунавска зора” ... излизаше в Браила. Макар всички тия вестници да бяха забранени в България от правителството, аз ги получавах тайно. От тях се виждаше, че става нещо в България, но ние в Русе не го разбирахме. Когато през 1870 г. Хр. Г. Данов, който имаше книжарница в Търново, взема от Русе за управител на книжарницата си Велко Абаджиев, един от другарите ни в читалището, аз поръчах на тогова да забележи какви са отношенията между младежите в Търново и да ми яви...” От едно писмо на Христо Иванов – Големия, от 7 юни 1871 г. до Обретенов става ясно, че пратеният от Левски Иванов да проучи кой става за комитета в Русе, след разговори с Обретенов е преценил, че от него революционер не става, защото следва духа на „старите”, които са против революцията. Едва когато протежето на Иван Ведър, Велко Абаджиев, „ходатайства” за него, без какъвто и да е изпит, Христо Иванов му се доверява въпреки заповедта на Левски всеки да се изпитва всеки, дори и вече да е бил член на комитета от по-ранни години. В едно писмо на Големия до Левски от 4 май 1872 г. става ясно, че Русе вече има представител в Букурещ – Иларион Драгостинов. След четата на Ботев „... заловен жив, но по застъпничеството на чужди консулства наказанието било заменено с вечно заточение в същата крепост – Сен Жан Д’ Акр, където бил затворен брат му още през 1866 г.” Като масон Обретенов не вярва в Бога, не желае причастие на смъртния си одър, въпреки че е споделил, без да се разкае, делата си с православен свещеник; последното му желание било да бъде изгорен и прахът му да бъде пръснат в Дунав.

Аз много се "боря" с фалшивата информация около Стоян Пенев, защото да се справиш с Обретеновите лъжи е мъка-мъка... Но пък вече имам идеи как и защо са се случили част от събитията. Значи, не всеки би се похвалил на всеки, че можел да окачи на въжето дописниците на в. Свобода. Никой не би реагирал спокойно на такива думи в онези времена. Отделно, че никой повече не би станал дописник на този вестник, ако ще го окачат на въжето... Значи, Пенев трябва да го е казал на свой доверен човек, не би признал на цяло Русе, че са му дадени 50 лири, не малко пари, и мисия в Сливен от властта. Ако междувременно някой от Русе напише това до Сливен и им съобщи, мисията му пропада. Значи, на много сигурен, верен приятел е споделил. Е, имали са общи приятели, защото приятелят е хукнал към Обретенов и сие да им каже. Тук е изненадата, кой би го направил и как са му повярвали четиримата веднага. Вероятно е бил някой от организацията или масон. Присъдата убийство Каравелов ли е произнесъл първи и им пратил хабер или те сами са решили, гласували... Обретенов твърди, че го убили на 16-ти и веднага ги вкарали в кауша, нито се скрили, нито заминали някъде да поутихне случая, защо ли? Защото всъщност е удобна лъжа години по-късно създадена, за да има извинение защо не е помогнал на Ангел Кънчев да премине Дунава, а е бил задължен като член на комитета. Пенев си е убит на 1-ви, а доказателства кога са арестувани четиримата няма. Може да са били на свобода и на улицата да са гледали смъртта на Кънчев, да са били там за да следят дали ще го хванат, затворят, да са разправяли после на Захари Стоянов, та той го описал все едно лично е гледал... Захари е мъртъв, както и мнозина други, когато Обретенов съчинявал свободно миналото на Русенския комитет. Ако броим 40 дни в кауша, колкото Обретенов твърди, че са били запрени, от 27-ми април назад, на 27-ми ги свикал на събрание да го пратят в Букурещ, арестите им следва да са били на 16-ти март, а не на 16-ти февруари. Това означава, че са били свободни, навън, но са оставили Кънчев без подкрепа, без тескере и сигурен канал, което най-сетне обяснява защо той усетил предателство и цяла нощ горил документи от джобове, от багаж съгласно спомените на слугинята на Чорапчиев. Те са го оставили сам, безпомощен и години е трябвало да прикриват това. Обретенов не му е помогнал и по масонска линия, затворил и този канал за него, така че Кънчев накрая разчитал само на късмета. Не е очаквал, иначе би изгорил документите дни, седмици по-рано и изобщо не би стъпил в Русе. Левски също би го спрял да не минава през града. Но е влезнал и се оказало, че е влезнал в капан. Щракнал е както ще щракне за Апостола в Къкрина. Чакали са го, за да го предадат. Не са го оставили просто да премине Дунава както знае, имало е предателство. Разбрал го е, когато вечерта тръгнал да унищожава в огъня следите от своята дейност. Въпросът е защо. Освен откраднатите писма, за които пише Симидов, явно има и още. На този сайт се твърди, че Пенев и Кънчев са имали среща, но няма яснота какво толкова е имало да се случва на тази среща, какво щяло да бъде казано, което май е било във вреда на Каравелов, а ако Кънчев научел, щял да узнае и Левски: http://zora.freeservers.com/stojanpenev.htm Плюс: "На 14(21) февруари 1931 г. вестник "Отечество", орган на запасното офицерство, публикува статията на "Макдъф" - "Любен Каравелов или Ангел Кънчев" , където Каравелов е посочен като причина за смъртта на Кънчев." - тази статия не успях да открия. Но самото заглавие подсказва, че не е била свята паметта на Каравелов, нито чиста съвестта на Обретенов в 20 век. Ако са набедили Кънчев за убиец на Пенев пред властта, нямало е причина да бъдат арестувани четиримата. Но те са били заловени и държани четиридесет дни, защото полицията е можела да провери тескерето му и да види кога е влязъл в града. Оттук наистина е ясно, че всички спомени на Обретенов издишат. Въпросът е на каква цена са ги освободили. ---- Нещо отделно, за възрастта на Левски вярвам да е била друга, вярвам на намерените документи свързани с преброяването на Карлово, около 1840г. е роден. Защо се е представял за по-млад? Поп Кръстьо, Каравелов, Христо Иванов Големия, Латинеца и др. са знаели за участието му в Легията. Но властта не е знаела, трябвали са му документи, тескере с по-млада възраст, за да не могат да го свържат с Раковски, Белград и т.н.

Много, много благодаря. Изключително ценна информация. Съгласно сайт, който ползвам, Левски е бил най-много в Ловеч през януари, 1872г. и Драснов е писал куп писма под негова диктовка: https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/ Ако е отскочил до Букурещ, то е било за броени дни, има наистина пролука между 16-17-ти и 21-ви, но дали си е заслужавало пътуването за съвсем кратко време? Като чета писмата му, излиза, че е правил и изисквал да правят преписи, за да ги ползва като доказателство. Наистина е била кошмарна обстановката, в която е работел, нестига, че е бил сам в българско, но трябвало да се отбранява и срещу подмолните псевдородолюбци, които на приказки много, на дела никак: "А какво по-гламаво от това ви: там да са сабирате 20-50 нека и 500 души?, пък из Българско дето ше са пролива кръв, викате мене един, та да решавам работи?" Толкова ме е яд, че не е останал верен на решението си събранието да бъде в българско, в Букурещ по всякакъв начин успяват през май да го прецакат. Защо се е оставил да го подлъжат... "тук в Българско ви бележим досега вашити работи - убийство за народат ни ! Тежко ни и горко от вашата там помощ досега!" - защо само той е бил способен да прави трезви оценки? Защо са били толкова малко трезвомислещите, истински мислещи за народа си? А тук виждам утъпкване на път: "Пишити ми йоще, че свобода умрела, и Каравелов отишел незнам де си? И по причина на неговити работи луди, отеглил са Попович и Д. Ценович?" - Същата ситуация после ще я разиграят срещу него, неговите работи били луди, соеволничил и видиш ли, Анастас Попхинов и Пъшков се оттегляли заради него... Кой и откъде е дърпал конците на Каравелов та първо скроил този номер на него, а след това успешно го ползвал срещу Левски, внесъл разединение в организацията му... "Д.Т.Страшимиров в първи том от "Изворите" пише много определено, че Левски е пребивавал в Букурещ при Каравелов през януари 1872; тоест по времето, когато Пенев е бил на работа като словослагател в печатницата." - тук е момента на истината. В Цариград Хаджипенчович пише Мемоар срещу ВРО, а в Букурещ турската полиция е спечелила шпионин, който да й предаде документи, за да има поглед върху организацията на Апостола. Няма вероятност просто така Стоян Пенев да е задигнал писмата и да му е хрумнало да изтича в полицията. Преди това трябва да е бил спечелен за доносник на властта и подучен, че има закрила и затова може смело да открадне документи, плюс обещана награда. Той е бил сред хора, хъшове, които лесно вадели ножове, абсурд да го е направил без предварителна уговорка с турската власт, на която е започнал да сътрудничи. Как и защо? Каравелов рядко имал чисти сметки, никога не плащал навреме и нито пък всичко дължимо, справка отношенията му с Христо Ботев. Най-вероятно не се е издължил и на Пенев, който пък е виждал, че се размятали пари в ръцете на шефа му, идващи от българско, а и от сръбско, не е като да нямал Каравелов. За отмъщение го е натопил пред някой, но оттам последвало задължението да докаже с документи, с писма това, което твърди. Тук идва въпроса как е научил Каравелов, че Пенев е крадеца та тези писма, не друг, че възнамерява да отиде в полицията и т.н. Има нещо, което печатарят гузно-гузно не признава т.е. как е разбрал в хоса при него, че има откраднати писма и че Пенев ще извърши предателство, както и че планира да ги пренесе през Дунава, а няма да ги предаде на друг шпионин за по-сигурно. Започвам да мисля, че Пенев вероятно след като ги е взел се е опитал да изнуди Каравелов, да му ги върне срещу сума, да си издължи парите за работата или ще ги предаде на турската полиция. Заплахата не е подействала, защото Каравелов е разчитал, че точно в Русе той има момчета за всичко, негов си личен комитет във ВРО и те ще причакат Пенев още на брега. Дори нямало нужда да уведомяват Левски за това и да искат разрешението му за убийство, скрили от него, което показва, че Каравелов е имал тъмна, доста тъчна страна, която прикривал, не е работил чисто и честно за свободата. От Русе са излъгали, че още на 16-ти са го убили, защото са искали Каравелов и хората му да вярват в това, за да изглежда, че са се справили и не са допуснали да изтече информация, иначе щели да бъдат обвинявани в малодушие, провал. Но на практика Пенев им се е изплъзвал до 1-ви март, Русе в крайна сметка е бил и негов град, имал е приятели, роднини да се скрие и в тези две седмици следва да е успял да представи на властта писмата. Но след това послушният изпълнител Обретенов е трябвало да проговори в полицията, ако е искал да се спаси, особено след като разбрал, че там вече знаели за Левски, за Букурещ и т.н. от получените от Пенев документи. Самите членове на комитета отбелязали, че Обретенов изведнъж много започнал да разпитва за Левски специално... Друг е въпросът за меко казано странностите на Каравелов, тайни писма, до които обаче оставил всеки в печатницата да има достъп. Това е било направо престъпно в онзи период. Същото ще направи той и по-късно като избягва през есента в Белград, оставяйки архива след себе си като залог и този залог бил на добра цена изтъргуван с турските власти за българска сметка. Има един важен момент за потвърждение, да не излезе, че съчинявам, чела съм много пъти Захари Стоянов, в Русе хората не са се разхождали въоръжени с ками, с ножове, с револвери посред бял ден по пазари и улици. Правели са го когато пътували от едно населено място в друго заради несигурността на пътищата, но в самия град не... Пенев обаче е бил въоръжен когато го нападнали, успял сериозно да рани Икономов, значи е очаквал в някакъв момент да му бъде потърсена сметка т.е. извършил е извършил нещо драматично, иначе защо ще бъде подготвен за нападение и навсякъде е бил с кама... Така излиза, че първия директен издайник е Пенев, индиректен Каравелов, след него директен - Обретенов, защото от писмата властта научила за Апостола най-много, за столицата му Ловеч, откъдето Драсов пращал писма от името на Левски точно в този период, за подготвяното събрание за вдигане на въстание, а на това събрание внезапно освободеният от тъмницата Обретенов драпал да отиде дори и срещу думата на Големия, както и на целия комитет в Търново...

Може да има нещо ново, което да не знаем все още: ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ТОМ 5 ОТ ПОРЕДИЦАТА "НОВИ ДОКУМЕНТИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ" Преди пет години Национален музей „Васил Левски“ започна да издава поредицата „Нови документи и изследвания“, от която вече излязоха четири тома. Всеки от тях съдържа материали от проведена от музея национална научна конференция на различна тема, но все свързана с личността, революционната дейност на Апостола и неговото време. Настоящият пети том включва представените документи и изследвания на конференцията „Васил Левски, българската емиграция и освобождението на България“ в Карлово през ноември 2024 г., организирана от Национален музей „Васил Левски“ и Национален музей „Христо Ботев“ с подкрепата на Фондация „Васил Левски“. Повече от 30 изследователи – учени, академични преподаватели, музейни и библиотечни специалисти, архивисти, краеведи и студенти, участваха с доклади и съобщения, както непосредствено свързани с личността на Васил Левски и комитетското дело в периода 1869 -1875 г., така и с различни аспекти на широко формулираната тема за българската емиграция. Изследвания, пряко свързани с идеите и дейността на Апостола и комитетската организация, представляват текстовете на доц. Тодор Радев, доц. Светла Атанасова, проф. Пламен Павлов.

От името на Общия обаче са писани писма, но може би на по-късен етап. Значи остава Пенев да е предал писма, а съгласно линк, който поствах тук, Каравелов е пищял, че са откраднати от него и да го хванат, ако ги е взел и предал на полицията... ясно как започва края на Букурещкия комитет и началото на Гюргевския. Това наистина прави Пенев много възможен най-първи издайник и обяснява и предателството на Ангел Кънчев, от него Каравелов е получавал писма, може тези писма да са го издали, но пък Хамди паша с дума не го споменава в доклада. Затова пък скоро властта е била добре осведомена какво се случило на събранието и, че лице на име Левски все още се намира във Влашко, а Обретенов отбелязва, че го оставил там, в дома на Каравелов... Някъде по същото време Ловеч и Драсов са влезли в полезрението на властта, вероятно заради писмата, но Драсов според мен е мислел, че дякон Паисий ги е предал...