Borova gora

https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=73688 От своя страна Каравелов е признателен на Кишелски, че защитава авторитета му пред руското правителство, към което Каравелов има завишени изисквания по отношение мястото му в борбата за освобождението на България. Той е имал изисквания и към сръбското правителство... много амбициозен Каравелов. Мисля, че след успеха на Левски в създаването на организацията, някъде 1871-1872 се усилват контактите му с Кишелски, Геров и руските представители, а намалява ролята на Христо Георгиев, който дотогава е бил най-верния и популярен привърженик на идеята за руско участие в българското освобождение.

Това пак не обяснява защо му е на издайника да плямпа извънредно много... Левски е бил недосегаем извън Букурещ и отвътре, Ловеч, затова идва въпросът кога точно Каравелов става любимец на две външни разузнавания, някъде по-горе писах, ще го намеря, че имал изисквания като какъв да го приемат, защото вече станало ясно, че обганизацията, която представялва е сериозна, а не само на хартия... За мен откъм Каравелов идва пробивът срещу Левски и ще потърся кога Каравелов заема мястото на Христо Георгиев за още една империя...

Има едно изречение: "Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи като за целта са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите." Както написах, могъл е издайникът да мине с малко, но е издавал наистина много, защото това са изключително вътрешни детайли, не е било еднократен донос, Джами ефенди много е разпитвал и много е ровил, разследвал, преди да изпрати на Хамди паша подробно донесение. Имам предвид, че горното изречение отразява съвсем новата, Букурещка тактика на организацията, да заплашва с убийство несъгласните... През 1871г. Левски пише писма, но с тях приканва богатите, никого не е заплашвал в тях със смърт. Това е съвсем прясно и ново от лятото на 1872г., и веднага е доложено в конака освен имената, градовете на комитетите, убийствата. Може би точно убийството в дома на Денчо е илюстрирало тази тактика за набавяне на пари за оръжие и всъщност е подкрепило доноса за заплахите към богатите. Оттук и сигурността, че са влезли да убиват, а не да обират. Опитвам се да разбера защо му е било на издайника да говори толкова много, като и с по-малко предателство би постигнал целта си. Нещо не е както сме го мислили... Това изречение и другото с винтовките казват още нещо, извън списъците. Не е било и разпит, при разпит ще питат за имена, председатели и т.н., но няма никой да се сети да пита за подробности каквито са заплахите до чорбаджиите и пушките, пренасяни през три канала, дето се казва, можел е да твърди, че не знае или да знае един-два канала за оръжие, просто оръжие, защо упоменава винтовки, тук правя уговорката, че Левски вече е имал такава пушка, не просто някакво оръжие-кама, револвер, но и игленичка, като това е било известно в Ловеч. Издайникът е имал цел, иначе би минал с по-малко факти и имена, вероятно не веднъж е влезнал в конака. Странно е да го напиша, но една от целите му може да е била да не бъде вдигнато въстание в Ловеч, да не бъдат събрани пари от богатите, както и да не може да бъде ползван ни един от каналите за оръжие, а без оръжие и пари няма бунт и т.н. Други цели също ми идват като идеи... За Марин е ясно, че първо е разказал всичко на баща си и на Пъшков, нито едно решение не е взимал сам. Но дали е възможно в тези две седмици някъде там около Ловеч да е наобиколил и Общия, да понаучи новините? Той не е издайника, не би издал Попхинов, с когото тъкмо станали задруга, но приказките му за Арабаконашкия обир и че ще им прати пари може да са го отървали от списъка. "Абсурдно е да са сътрудничели насила, някак си излиза, че в по-късните му спомени Пъшков лъже. А с каква цел?" - Сиркова също лъже на няколко пъти и аз съм се питала защо толкова се омотавала в думите и спомените, след като години ги е предъвквала в главата си... Пъшков лъже или в главата му е било, че тогава, август месец 1872г. са започнали разграничаването си от Дякона, сложили са разделителната бразда още преди обира, може би точно с донесението в конака и затова в неговите очи Левски вече е бил сам в Ловеч, но пък това потвърждава, че издаването в конака не е работа на един, а на висшегласие, Апостола ще се сети за този вариант за висшегласие чак на 12 декември в писмото до тях...

За Левски ситуацията става ясна след Арабаконак, но в първото му писмо до Каравелов след убийството в дома на Денчо е съвсем ясно, че той не е разбирал, не е вярвал на това, което му е подчертал Грую=Марин Поплуканов, че за него място, къща в Ловеч вече няма, в неговата столица. Това още веднъж натежава на везните в полза на предположението, че Марин Поплуканов е знаел за издайничеството в конака, то е станало преди обира. Денят след обира някой категорично насочва полицията към Апостола, бил е в арнаутски дрехи, слугата не го е познал, уплашил се до смърт, че арнаути ги нападат, мнозина навън не са го знаели, познали, значи някой съвсем поименно го е издал, че е той и обира, убийството имат общо с него. Някой от комитета. Дори да не е Поплуканов, той със сигурност е знаел, за да е пишел с такава категоричност на Левски, най-вероятно дори е искал повече никога да не се мярка в града им. И за да се отърве веднъж завинаги от касиерските книги - всичко в заода. Подозирам предателство истинно - мисля, че Ловчанлии са имали тайни разговори с Димитър, новия любимец на Каравелов, Драсов го е срещал няколко пъти, занесъл му е и писмото с присъдата, Пъшков е бил около него по време на убийството на дякон Паисий... вероятно им е обещавал пари преди събранието за гласуването за Арабаконашкия обир, вече е бил техния човек, а от Левски се страхували, че ще има последствия за бъркането в касата с парите. Тогава, след като надделяли с висшегласие на Апостола за Арабаконак, трябва да са издали. Много е издадено, тяхната работа, на девет други комитета, и убийствата от организацията... дори се питам защо толкова много? Искали са да спрат самата идея за въстание? Не са били готови да въстават, да умират при условие, че шансовете за успех в онзи период не са били големи и те са го знаели... Най-вероятно при това пришпорване са съжалили в какво са се забъркали. Новата финансова политика по спомени от прочетеното също влиза в сила в този период, юли или август. Тя хваща злоупотребяващия Марин неподготвен, а прикриващият го Драсов панически да бяга извън българско.

Аз няколко пъти гледах документа с различни въпросителни, дали са пострадали 9 комитета верни на Левски или на Общия, по каква логика са упоменати конкретни Ловчански членове, а другите като Пъшков, Драсов са в графа и др. например... Последно съм стигнала до извода, че списъците де факто са три, един на Ловчанските дейци, един на деветима от други комитети и един с убийствата, за който изрично е споменато, че са извършени в последните 2-3 месеца. За трите списъка има специфика. Интересното е, че съобщилия за убийството на дякон Паисий е знаел кой е убиеца, Общия, знаел е, че Пъшков е бил на терен, но ни дума за тях. Едно предположение, очаквали са пари от Арабаконак от Общия, затова са го покрили. В спомените и на Пъшков, и на Хитров има отбелязване, че пари от Арабаконак не са стигнали до Ловеч, за да го помнят и подчертават години по-късно означава, че са очаквали такива, особено след първата седмица, когато всичко е изглеждало съвсем успешно. Явно много илюзии са имали за Общия. Плюс, че той е смятал сам да прати всичко на Каравелов през главата на Левски, който пита в едно писмо и милиони да са, ще ги приемат ли? Но това всичко ме навежда на мисълта, че по някакви свои пътища Каравелов е имал комуникация с Общия, някаква съгласуваност между тях. Отделно, Ловешкия комитет не е бил готов за въстание и може би това е последния пирон заедно с главоломното нарастване на убийствата, което довежда до някакво висшегласие, взето без Апостола, но може би в присъствието на побелелите коси на поп Лукан, пред който са свеждали глави всички, все пак е и на първо място в списъка да поеме основния удар... Другият въпрос е защо Левски се е съгласил на терора и се е поддал на натиска на Каравелов...

На мен ми звучеше като "останалото е история" Относно мотивът, в случая със списъка, може и да греша, но мотивът ми се струват убийствата, тайната полиция прави сефтето и изведнъж внушава много страх, а юли месец се оказва изпълнен с убийства, те също са издадени като не-криминални на Хамди, директно е осведомен, че са на организацията... Може и други мотиви да има. От август към тях ще се прибавят и парите...

Т.е. имаме съгласие, че комитетът в Ловеч се е пропукал отвътре и списъкът е получен не в резултат на ювелирна полицейска акция и работа на шпионите, а е излязъл от част от членовете? Наистина мисля, че е станало доброволно предвид, че самата власт е била изненадана как са допуснали такова организация под носовете им да бъде създадена и са опитвали без шум всичко да се разследва, за да не бъдат наказани, че са си вършили работата през пръсти, изглежда като шок за каймакамина, юзбашията и сие да е дошло донесението. При доброволно, следва да е приемем, че е било с благословията на ключовата част от комитета, другите членове са останали в графа „и др.“ и не са научили нищо, след години може и да са подозирали, но късно. Обирът на Денчо – не е било очаквано да се обърне в убийство, но властта прекалено бързо тръгва по следите на Левски, защото вече е имала информацията, оттук е идеята, че списъкът е даден преди обира. Един детайл, освен че няма председател, щото комитета е от два-три месеца, участниците в обира, които вярно са последвали Апостола са издадени с по две имена. Започвам да мисля, дали не е бил изпратен Иванчо Колев в конака, за което после получил тескере и пари? Драсов винаги е бил от посветените, веднага се приготвил да бяга, но като четем Мария Сиркова, Никола Сирков също го обмислял. Ако е бил още тогава от посветените, такъв е останал и до края, когато намерил Левски занасяйки и писмото от Величка. Между другото, Пъшков е следял отблизо убийството на дякон Паисий, а Драсов е занесъл писмото на Общия да го пришпори за изпълнение, пълен контрол. Явно дякон Паисий е бил велик враг на Ловчанлии... След мократа поръчка организацията не им е била повече необходима. Нямало е как да печелят от пренасянето и търгуването с иглянките заради новия финансов контрол, наложен от Апостола. Освен това искали да спре да им търси сметка за изхарченото до момента. Предателство истинно си е било, но ми е интересно какво са очаквали от Арабаконак ако вече са издали организацията? Пари да стигнат до тях? Да бъде криминален обир? Не са издали Общия, явно за да им изсипе пари от Арабаконак, нито Каравелов, само Апостола. Но защо са предали и членове на други комитети? Как са успяли да убедят властта да остане всичко в тайна вместо да започне да рови или пък властта е искала баш-комитата да се "издъни" с престъпление, за да им даде причина за смъртна присъда? Някак много внимателно е премислено всичко. Плюс, не успявам да открия къде е публикуван Доклад от 12/24 август 1890 г. на османския комисар в София, намерих само статия по въпроса, но по това време сме били Княжество и е нямало избор, трябвало е да се съобразяват с Цариград: https://www.168chasa.bg/article/13771955

Така е, всички са се борили за поборнически пенсии и за постове, дори и тези, които са пеели: "Не щеме ний богатство, не щеме ний пари..."

Под момчешка имам предвид, че са се познавали от много години, участвали са и заедно в протестите срещу Иларион Ловчански, Пъшков се повлича по Марин, а той е следвал баща си. Запазват отношения и като възрастни, заедно, като в пакет влизат в комитета на Левски. Четох биографията на Тодор Кирков, Марин Поплуканов разказал след години, че Кирков плакал задето не го приели в комитета, уплашили се, че ще им обърквал решенията, прекалено независим. Приели приятелят му Цвятко Хаджипавлов, който не изпъквал с толкова независимост. Интересни заключения дадени трийсетина години по-късно. За Драсов, сигурна съм, че така нареченото образование е било претекст, бил е от най-образованите, пишел писмата, секретарствал, хич не е имал нужда от още една гимназия, в която не изкарал и година, но поне намерил начин да е навън. Затова и вероятно не е изпитвал угризения спрямо Левски, а повтарял версиите за залавянето му, внушени от Поплуканови. Аз обаче наистина мисля, че в началото не са искали смъртта му, само да го отдалечат от своя град, Марин се е надявал като не може да се върне, да забрави за тях и се разположил с комитетските пари както си знаел. Е, Левски нищо не изоставял наполовина и тогава някъде по пътя Къкрина се очертавала. Баща му бил измамен от брат си с парите, той му е бил съдружника, Левски го измамват пак за пари тези, които наричал братя по пътя на свободата. Изритването на Каравелов е трябвало да се случи още в Букурещ, той е бил един от проводниците на насилственото взимане на пари, гласувано от тези, които го направили председател същия ден. Промяна в политиката, която е била прекалено за Ловчанлии... а може би и не само за тях. Все си мисля, списъкът е даден след смъртта на дякон Паисий, за обира на Денчо Пъшков твърди, че е имало гласуване, но преминаването му в убийство на Ловешка територия е преляло капката. Тогава вероятно издайниците са съобщили и за убийствата на организацията, а Величка вече е знаела и кои къщи ще бъдат бастисани. Всичко се скроило в дома й, затова е била най-осведомената и пълноценна съучастница в залавянето на Апостола. За авантюрата на Общия - всичко са си заслужили, дали са му пълномощно, потупали са го по рамото да действа в Арабаконак... Но пък в София са били в една килия с него, не е малко наказание да го гледат и нищо да не могат да направят. Пъшков подробно разказва последните му часове, вечерята от хляб и лук, сънуването на кошмар, онова "Ах, те ме излъгаха", подялбата на дрехите му от заптиетата, благодарение на Димитър имаме повече информация...

Те не са били шкембелиите, но са искали да станат шкембелии... Като са обсъдили новата линия на организацията в града и са поохладили главите, видяли са и че Левски не е тачен истински от шефа Каравелов, всичко се е променило. Нещо много важно, те не са събирани един по един в комитета, били са момчешка тайфа и заедно са срещнали Апостола още първия път, заедно са правили и театър в Ловеч, роднини и приятели, вървели са задружно навсякъде и във всичко. Затова няма и прозрачност при тях какво и как правят, свикнали са да се прикриват. Още нещо, едно е да гласуваш някъде из българско да има убийство, друго в собствения ти град, тогава полицията ще започне да подозира всеки, да прави бастисвания, да им пречи, можела е и да разкрие със своите шпиони нещо около тях самите, в никакъв случай не са искали точно в Ловеч нещо да се случи. Още след убийството на слугата Марин пише на Левски, че за него повече ни едно място, ни една къща в града няма, явно не са били емоционални, а добре обмисляни думи, не е искал повече Апостола в града си. Пъшков искал да прекрати участието сив организацията и Данаил Попов го цитирал в писмо... Всички до един се отдръпнали рязко и изведнъж. Драсов и Колев пък направо напуснали града, не че Драсов стоял много и се изучил в Чехия, само след няколко месеца отишъл във Влашко, но намерил претекст да се махне. През цялото време това ми бодеше очите, защо полицията е съдействала на двамата, а пък съгласно спомените на Сиркова Марин и Димитър в този период не се чувствали заплашени. Те прогонили успешно Левски, като да напомня, че в обира участвала и Величка, в чийто двор хвърлят парите, но направили грубата грешка да се доверят на Общия, от алчност и защото щяло да се случи някъде другаде из българско, нямало да гори тяхната черга... Е, и най-хитрите се излъгват. Прилагам за изтегляне писмато на Пашков до Драсов от този линк: https://journals.uni-vt.bg/epohi/bul/vol26/iss2/art18 , в тях се вижда, че Драсов и Пъшков се задължили един друг да си пишат регулярно. Има го в писмото на Пъшков. Интересно защо? С Марин не личи така да са били задължени. Плюс, че се познават от деца, кръстници са, а поддържат официален език и стил един към друг, явно не близост тип приятелство от детинство, а нещо друго ги е държало свързани... Както Димитър пише, вървяли са заедно към турските бесилки, но пак има усещането за дистанция между тях...

"След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена, това след убиването на момчето Стоенчо." - точно Сирков е и в списъка на Хамди, и предаден от Дидьо Пеев по обира в Арабаконак, данни за поне един разпит няма, на повърхността никакъв интерес към него, а знаем, няма как да е бил някак си пропуснат след като къщата му е била сред първите нарочени за бастисване. От предупреждението на Величка след обира у Денчо до залавянето на Левски по Коледа къщата все им е била заградена, някой издал най-тайната къща на Апостола, как е възможно тогава стопанинът й да не е разпитан в конака? Знаел е и не е предупредил Левски, че е под наблюдение... Знаел е и къде е Апостола, намерил го с двете писма, а по това време и полицията бързо е научавала къде е, странно как? Последно, изборът Никола Цвятков и Латинеца като канал е негов. Той самият изведнъж не участвал, оставил Левски сам с неопитния Цвятков. Какви ли инструкции е дал на двамата? Но да не забравяме: 70 годишния дядо Христо Панов от Ловеч (Данаил Кацев – Бурски, “Истината по предателството на Васил Левски”, 1991 г., стр. 74): “... всичко се скрои у Величка и тя, каквото намислеше, го правеше. Нея повече слушаха, ... а знайте какво е женската уста, когато се разплещи.” У Величка на семейния съвет за спасяването на Марин много вероятно и Никола Сирков да е бил...

За зетя помня, за съжаление този зет не е издал какво е знаел... Не трябва да ни учудва нищо, нито участието на Пъшков в годишнината, нито "осъдителната" постъпка на Марин. На практика всичките привилегии и служби, които получили са били базирани на другарството им с Левски и било редно да му окажат публична почит. Всъщност и Иванчо Хаджипенчович е готвил реч да поизнесе за откриването на паметника му в София, но няколко месеца живот не му достигнали да го направи. Хора всякакви. Впечатляващото е друго, Пъшков посочва само две години, а пропуска третата, 1872г., макар че до лятото й са заедно с Драсов. Но продължавам да мисля, че в заверата е бил и Никола Сирков докато е бил жив...

За Иванчо Колев си имах съмнения, тескере и пари от турската полиция не са се получавали за нищо. Чудно какво ли е направил за да бяга? За Драсов също не е сигурно защо е заминал за Писек, не му е държало много, не е завършил, сякаш е гледал да избяга нанякъде както разказва в спомените си Мария Сиркова. Но пък съобщава, че Марин и Димитър не са се чувствали застрашени и са останали, а за съпруга й важното е било, че имал семейство, иначе и той би избягал, ама с жена по-трудно. Защо е искал и Сирков да бяга? При това Иванчо и Драсов си уреждат документите преди обира на Денчо, защо? Какво се е случило не само в дните след, но и преди обира? Или е било като цяло уплаха от новото ръководство, от Букурещкия шеф и колко по-сериозни са станали нещата с новата тактика за набавяне на пари, с убийствата на тайната полиция и т.н. Техният начин да се откъснат от променената организация, Пъшков пръв пробва, Драсов писал на Данаил Попов, а след това идва и списъка... Пъшков е дал копие от снимката от 1898г. на Парашкев Стоянов. Тук е подчертал, че не само Марин, но и цялото му семейство са останали встрани от тържествата, интересен факт. Димитър никога не е поемал отговорност за нищо в организацията и не се е чувствал гузен за каквото и да било, но зад рамото на Марин е надничал непрекъснато и е знаел всичко. Васил Йонков твърдял, че е търговец, не революционер, за каквото и да му заговорел, все правел сметки каква полза би могло да се извлече. Драсов и Поплуканов са имали обща завера и са участвали в управленското тяло на Привременното правителство на Левски. При тях отговорностите са били други. Знаем, че когато сдава касата на комитета, Драсов не позволява никой да е очевидец колко пари и срещу какво в касиерската книга издава на Марин. За самият Марин знаем от писмото на Левски, че си е употребявал комитетски пари за свои нужди. Още нещо, Драсов е твърдял, че той е бил и касиер, и секретар, протоколите водел, писмата пишел, куриерите посрещал... очевидно не е било добре това съсредоточие на много дейности само в едни ръце, оставени без контрол... грешки на растежа на организацията... Това с кръстници и прочие само потвърждава, че са останали много близки по някакъв начин и след Освобождението. Едва след смъртта на Драсов, Величка и Марин, Пъшков се съгласява да разкаже повече и да признае, че той е бил председател на комитета, никога поп Кръстьо... "Постъпката на Марина е осъдителна. Той даже се отказал да даде и някои подробности от живота на Левски на едного от учителите, но в случая може би ще е прав, защото на тяхното семейство много се струпа." - Димитър рядко си е позволявал да съди Марин... И какво ли се е струпало на Поплуканови, освен че и най-малкия брат, при който е живеела Величка, е пипал в държавната каца с пари и е бил хванат, доказано и осъден? На едно и също са се били научили всички в това семейство, да взимат от чуждото...

Точно това си мисля, дори по Коледа когато Левски ги предупреждава: "На никого да не казвате, че съм дошъл", Сиркова съобщава на Величка и на жената на Латинеца на път за църквата, не на друг, а на Величка. Като капак на другия ден брат й е пратен пред Левски да проверява за засади, кой го е пратил? Апостола? Или Величка, за да се покаже загрижена за Левски? Той е усетил нещо защото по думите на Христо Поплуканов дори не пожелал да му кимне, да се сбогува с очи, бил е много неспокоен и не му е харесала постановката. Дори Сирков да е получил писмата, каква е гаранцията, че първо с Поплуканови не са обсъдили съдържанието? Имали са им доверие като роднини и още повече след като Величка ги е предупредила за бастисването през август. Само месец по-късно Сирков ще занесе писмо от Величка до Левски и няма да му каже, че къщата му е заградена т.е. под наблюдение, съответно да не стъпва в нея. Точно обратното, ще го подмами в Ловеч под претекст, че неговия дом е сигурен и Левски решава там да пренесе всички тайни документи, там и нощува на 26-ти, Сирков му прави маршрута през Къкрина, уговаря Латинеца, Цвятков... Някак много близък в онзи момент се е чувствал с Поплуканови. Това Левски не го е осъзнал в онзи период, по-късно като назовава името на Марин каведжията пред Комисията, а той спестява останалите имена, само две от Ловеч съзнателно споменава и не мисля, че защото Ваньо е извън българско, Марин не е, но го посочва, просто става ясно, че е навързал нещата за Ваньо терзията, Марин каведжията, книгата с парите и т.н. /Обретенов не е познавал толкова много от членовете на Ловешкия комитет, само тези, който са минавали Дунава. Мисля, че е нямал отношение към списъка на Хамди, но пък е знаел много за смъртта на Ангел Кънчев и причините й, тази смърт изобщо не е спомената от Хамди да има нещо общо с организацията, значи по онова време Обретенов си е затварял устата./

Не бих могла да позная подписа на Драсов, но може да го е надраскал набързо или наистина да не е бил там. Но Марин не би могъл да не познае протоколите на Ловешкия комитет, Левски също, ако са ги разпознали, значи са те. Другото, спомените на Поплуканов са дадени на 10 май 1901 год., дотогава милион пъти вероятно е разпитвал и проверявал какво се е случило в София, в Букурещ, по този въпрос няма защо да лъже, а и е бил на високи позиции, получил е информация, плюс че същото вероятно са ровили и Пъшков, Драсов, а те са си споделяли много. Аз бих приела, че за тази част от процеса Марин е разкрил истината до 1901г. и няма мотив да каже друго. Още нещо, пред Комисията са били архивите на Тетевен и Орхание, но за да са цял чувал документи, не чанта, не газено тенеке, а чувал, очевидно и Ловешките са били прибавени, а те не са взети от Ловеч, вече са били занесени запечатани в Букурещ. Каравелов е избягял без да се погрижи за нищо, абсолютно безотговорно. Ботев 2-3 години след това с много силни думи охарактеризира ужасното му малодушие в писмо точно до Драсов, по това време Каравелов дори твърдял, че не е революционер, а писател, точно той, който така се бил вкопчил месеци преди това в председателското място на организацията на Левски... Но ако приемем, че двете писма на Каравелов до Левски са заловени и преписани в Ловеч, това наистина стеснява кръга на издайникът на списъка. След обира на Денчо в много малко къщи се е събирала пощата на Левски, накрая само в Сирковата. Плюс, че писмата би могло съзнателно да са забавени от турската полиция, за да не бъде оповестено въстание. По това време и някак си знаят траекторията по която Апостола се движи, никога не са влизали толкова дълбоко в следите му както през октомври-ноември 1872г. Някой, който е кореспондирал с него или е получавал информацията от куриерите на другите комитети го е издавал регулярно. Някой от най-тайните му хора...

Марин Поплуканов – 10 май 1901 год.: За събранията се държаха протоколи, които се занесоха на Любен Каравелова и си останаха у него. Подозират, че Ната (Наталия, сръбкиня, жена на Любена) ги откраднала и дала на сърбите и тези ги дали на турците за пари. Марин Луканов твърди категорично това, понеже когато отсетне ги съдели турците, имало е у съдиите писма от тази кореспонденция, предадена с протоколите Л. Каравелову. На 1 май 1872 г. (от 1 до 18 май виж юбилеен лист от Русе за април 1901) Марин Луканов отиде в Букурещ от страна на комитета с пълномощно от Ловеч с Васил Левски от Тракия. Тръгнаха поотделно – М. Лук[анов] през Никопол отиде в Букурещ на събрание у Любена Каравелов „Strada Vergului“ № 32. За Драсова не помни, но в протокола го има. На Пъшкова направили очна ставка с В. Левски, но на Марина – не. На Марина, като дребен човек, казвали „мектеб чоджу“ (ученик). Пред съда им се извадиха писма на комитета (от писмата, дадени на Любен Каравелова, почти цял чувал), за които Марин Луканов вярва, че са били издадени от Наталия Л. Каравелова, както казахме по-рано, защо[то] Марин Лук[анов] бе ги занесъл запечатани в Букурещ на Любен Каравелова. 4.5.1901 г. Анастас Цочев Хитров: "В Букурещ събранието почнало на 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях" Парашкев Стоянов https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Само за инфо: https://www.desant.net/show-news/26593 отдолу и коментарът е интересен, иначе ще пиша повече по-късно, но статията е показателна за финалното отношение на Каравелов, изглежда Апостола вече му е бил излишен, в повече..., плюс никога не написал ред на съжаление и т.н.

Точно това имах предвид и се опасявах, че само аз си го мисля, благодаря, че го написахте. Как ли Каравелов се е взел толкова насериозно да си мисли, че от Букурещ ще управлява села и градове в българско, ще нарежда на хора, които не са му виждали очите? Още по-мъгляво ми е как Апостола се е съгласил да тръгнат в тази посока, та това е била неговата организация, той сам я е създал, Данаил Попов пише, че първият комитет в Плевен е създаден благодарение на него, накарал брат си да му помогне, а после и го завел в Ловеч... Каравелов никога не се е сблъсквал с трудностите на терен и изведнъж голям бос на хилядна организация, а Левски пратил в миналото, почти... Накрая изсмукали от пръстите си пълномощното... Но макар да е бил силно изненадан след гласуването, преди самото събрание не е възможно между Левски и Каравелов да не е имало разговори по темата, подготовка, как ли го е убедил да сдаде всичко, вкл. архива? И още нещо, това доказва, че Левски не е бил властолюбец, дал доброволно това, което сам е изградил...

Наистина има нужда и от голямата картина, но и от внимателен анализ на детайлите, иначе много нелогично и странно звучат някои факти от изворите като например как на връщане Латинеца е казал, че той е ханджията в Къкрина, защо не го е направил на излизане и защо изобщо се е върнал, а не е чакал блокадата да се вдигне. Но идеята Ви, че е задържан след като е минал през яхъра обяснява необяснимото Ето и сега е така, чудила съм се как Апостола е хвърлил толкова труд с опасност за живота, за паянтова постройка, каквато накрая се оказва организацията му. Но явно когато са се уговаряли за общо събрание и т.н., Каравелов му е приказвал, замазвал очите, а после ги е свършил други до степен Левски да се пита кой е той в работата и къде е когато самото събрание се случва и жалко, че никога неработилият на терен Каравелов подлъгва всички с новата структура... Въпросът е, че е бил убедителен и по някаква причина са пренесли архива в Букурещ, защото дори и при новата организация, можеше да си останат старите, почти непотребни вече протоколи закопани, скрити и т.н. без да влизат в риск да ги носят отвъд Дунава. Плюс, че му натриса Общия с идеята Левски да е заменим по всяко време, а той, незаменимият бос да дърпа нишките от Влашко. Има още ситуации и факти, които да бъдат анализирани, за да се намери ключ към неяснотите в тях. Около списъкът има неясни неща, турската полиция има метод на действие и той е бил еднакъв в Орхание, Тетевен и т.н., за да не подходят от ден първи с арести, разпити, бой, значи списъкът е преди обира на Денчо. Защото от самото начало са някак други, не биха имали причина, биха подходили традиционно, ако някой не бе станал техен човек преди това... Издайникът е станал издайник без бой и без мъчения с една дума...

Може и да е имало документи, намерените архиви на Тетевен, Орхание, Видраре и т.н., но и Димо Драсов, и самия Марин Поплуканов са твърдели, че архивът на Ловеч по някакви причини е пренесен в Букурещ. Марин познал някои документи изправен пред Комисията в София: "Според свидетелство на Марин Поплуканов те са били цял чувал и са изсипани на масата в съда пред Левски и другите подсъдими. Сред тях има 10-15 екземпрляра от устава на БЦРК, писма на Левски, протоколи от комитети, както и архивът на Ловешкия комитет, който Поплуканов сам занася на Каравелов през май 1872 г." Най-вероятно изсипаните документи са били смесени в чувала, и от Каравеловия архив, и от местните комитети. Въпросът е защо само Ловешкия архив е пренесен във Влашко? Каква информация в него е наложила това да се случи? Данаил Попов е дарил години по-късно на музей документи и вещи на Апостола, иска ми се да вярвам, че е дал всичко. Никола Цвятков излиза, че е бил подготвен добре от Сирков какво да прави, явно няма невинност и в неговото участие...

Някъде четох, че Марин е бил сигурен, чувалът с писмата изсипани в нозете му пред Комисията съдържа архива на Ловешкия комитет, който той занесъл в Букурещ, защо изобщо го е носил не е ясно, какво ли му е трябвало на Каравелов, но го разпознал и като се върнал в килията, Николчо Цвятков е бил затворен при него, заявил, че Каравелов ги е предал... Марин останал докрая уверен, че Комисията разполагала с техния архив, който занесъл във Влашко. Днес има друга теория, че това са архивите на местните комитети, не Каравеловия, но за Ловешкия само Марин можел да каже какво е в Букурещ, какво е останало в Ловеч... Това е от спомените на Цвятков, който като не е бил член на комитета как е знаел толкова много за вътрешните неща, включително за отровата, е много интересно... къде е пазенето на тайна и умишлено ли не е пазена от него, Сирков като го е изпращал какви ли наставления му е дал.

Това го помня, но проблемът ми е, че то не отговаря на написаното от Димо Драсов: "Знае за Марин Луканов и Иван Драсов, че ходили в Букурещ с архивата." В 1870г. не биха могли да имат архив, най-много два-три протокола, но не и нещо, което да се нарича архив и защо са го носили в Букурещ, кой им го е искал... Може да не е било за събранието, а по друго време да са отишли Марин и Иван, когато подреждам хронологията, виждам че този момент след 1870г. няма къде да го сложа в месец и година, ще потърся още малко в изворите...

Да, затова подреждам за себе си събитията хронологично, не само по важност, тогава излизат и нови въпроси. От спомените на Димо Драсов например излезна това: "Знае за Марин Луканов и Иван Драсов, че ходили в Букурещ с архивата." - защо са носили архива? Защо му е бил на Каравелов? Ето, защо за нас няма богат архив в Ловеч, но каква е било идеята да го показват в Букурещ? Димо Драсов е категоричен, че са отишли Марин и Иван Драсов заедно. Пъшков ги е пресрещнал по пътя на връщане да научи първи новините. Вероятно по целия път са обсъждали, съгласували действията си. После, Левски казва на Комисията: "След заминаването на Ваньо Ловчанският комитет се разтури" - има нещо в това заминаване, след като при силни фигури като Марин, Пъшков, поп Кръстьо и т.н. всичко се разпада, бастилията на Левски изведнъж я няма. Наистина мисля, че е възможно това с Писек да е било предлог. Драсов или е разбрал, че някой е издал или друго, но нещо е подозирал. Така или иначе е предал книгата и поп Кръстьо съобщава на Левски, че е имало злоупотреби. Историците винаги са се вторачвали в Арабаконак като пролога на Къкрина. Но фактът е, че от завръщането от Букурещ всичко е различно. Тогава някъде е и първото предателство със списъка... Истинската предистория е събранието в Букурещ и дните след него.

Опитвам се да подредя хронология на събитията, ако Марин се е изплашил от Левски от присъдите, които издава, възможно е и преди обира в дома на Денчо да е изпял всичко. Имайки имената от дни, каймакамина още на следващия ден е тръгнал след тях В другият вариант ако един от арестуваните е проговорил, тогава със сигурност до списъка Ловешкия каймакамин е стигнал след обира. Тук пак има интересен момент, Марин е знаел, че ще ги проверяват, може би часове преди проверката, затова и имал време да издаде заповедите. Ако е било внезапно, неочаквано, турската полиция е щяла да намери всичко в дома му. Това е третият вариант, да е намерила и той тогава да е пропял... / В скоби малко факти отнесени към Къкрина: "Н[иколчо] каза на Хр[иста] Латинеца да не обажда нищо, даже ако ги мъчат." - интересно е, че тук малкия, 22-годишния, който не е член на комитета е водещия в ситуацията и знаел предварително каква тактика трябва да спазват при разпитите, да не си признават, от кого ли е научил, че това е вярното поведение. От Сирков? Величка? Друг? "Н[иколчо] го попита защо не яде и му каза на Левски да не се бои – турците няма защо да го тровят, те го вардят да узнаят от него всичко." - как Николчо знаел по-добре от Левски какво искат турците. "Хаджи юзбаши, Ловеч, ги разпитал няколко пъти, той знаел за много тайни работи." - както Николчо правилно отбелязал, в Ловеч знаели, знаели повече отколкото той самият подозирал, колко ли е бил изненадан, че скрито-покрито за Ловешкия конак е нямало, което значело само едно, дълбоко предателство още преди Къкрина "След арестуването на Левски тефтерите, които Никола [Сирков] прибра от самарите с Христо Малкия „Бунето“ от Търново (умрял вече), ги прибрали в Търново и ги изгорили." - брей, голям страх какво има в тези тефтери, та тефтер ли е, да бъдел унищожен или в заода, или в огъня щото можело да е оня тефтер, със сметките... "Някои от тях Христо ги изгорил, а останало само каквото ми показа на мен и аз ги видях и прибрах в музея на читалището в Ловеч." - пак голямо горене паднало на писма и документи на Левски, само дето не става ясно кой Христо, Големия или Латинеца го е направил и по чии инструкции / Ние си търсим истината, имаме право да знаем нашата история, но в нея е имало толкова кал, че са горили, горили... следи да няма

За мен въпросът е, че ако са издадени Поплуканови при някой от разпитите на друг член на комитета след обирите, убийствата, няма вариант Марин да не е посочен за председател, никому няма да хрумне да спести това, ако издава всичко друго. Отделно, биха го питали кой ръководи, ако той пропусне да каже и т.н., плюс някой изненадан от ареста, изплашен не би съобразил да каже, че комитетът е от 2-3 месеца, точно обратното, като Попхинов и Фурнаджиев би сложил всичко на масата... В списъкът на Хамди това е специфичното, този който е издавал е обмислял предварително какво и колко да каже. Ловешкият каймакамин не е знаел, но ние днес знаем колко селектирана информация и не съвсем достоверна му е представена. Идеята ми е, че лицата, заподозрени за Ловешкото убийство не биха били задържани още на следващия ден, ако някой не е проговорил. На първо четене е трябвало да търсят арнаути поне в първите часове и дни. Много бързо започват бастисванията, много бързо се насочват точно към лице на име Васил Левски...