Borova gora

Не мога да не сравня тези документи с Наредбата на Левски, всичко е част от българското Възраждане и само няколко години разстояние ги делят. Нямам думи как са разбирали някои възрожденци освобождението на България, пък и връзки търсили, тайни срещи правили, дружения създавали ту с едни, ти с други... и всичко това за какво? Като им прочетеш документа и оставаш без думи какво са наричали освобождение, каква им е била представата за свободата. Най-шокиращото, вярвали са си, че народът това ще приеме и това е, което иска. Добре, че сме имали Апостола, за да каже ясно какво е свободата и какво е най-доброто за хората... Никога не трябва да се чете единия документ без другия. За да е ясно кои са били онези, които му размахвали важно-важно пръст: "Знаеш ли ти кои сме..." и прибирали добри думи от чужди държави, но в българско не стъпили да чуят хората, да видят живота там, да свършат работа на терен... И И на Каравелов устава от Събранието, и той по същия начин следва да бъде оценяван, нищо народно или демократично няма в него.

Това наистина е ценно и дава връзката между героите, която търсех. Благодаря! Хитов също е ходил в Одеса и може и от него директно да са поискали списък с имена и подписи. Не е изключено да има и договорка такъв списък да бъде предаден на Христо Георгиев, защото Хитов е бил в Белград и изпращане до него би забавило работата. Хитов се е съгласил и възложил задачата на Кънчев, а Христо Георгиев го е очаквал. Най-сетне има светлина в тъмното, без този списък Христо Георгиев оставал с вързани ръце, нямало с какво да подкрепи искането си от Руския император.бЕто защо Кънчев не искал да се бави в Русе, за да не го заловят междувременно със списъка. Затова не посмял да отиде да си като тескерето. Аако са го предали арестуваните от комитета за убийството на Пенев, можело още в паспортното да го заловят. Няма да пропусна и Каравелов, писал каквото си иска върху текста на Хитов. Нищо ново под слънцето, новото е, че посмял да го направи и на най-дълго годишния си съмишленик.

В статията на Дора Чаушева не е споменат Хитов изобщо. Но почерка му се разпознава от първо четене. Наистина да си бе садил лозя само и да не се бе месил в българската съдба. Но е получавал месечна сума и не е могъл да се спре. Чудя се кога е направил нещо от чисто български интерес, зашото равносметката показва друго - четата му, с която се разходил по Стара планина, е била финансирана и от Белград, Общия е препоръчан от него, интригантствал в Сливенско, за да гласуват за Каравелов на Събранието, мътил водата на Левски, а пък тези две чети, на Никола и Фердинанд, направили труден живота не само на ловчанлии, без нищо смислено да направят. Накрая взел добра сума и от Букурещките нотабили, излъгал ги, че ще се бие и ...отишъл да сади лозе... Лозар да си бе останал. Но патриот и войвода за някои историци, които дължат обяснение каква е дефиницията им за патриот, както и каква е за революционер по въпроса за Каравелов. И да, имам основание да предположа съревнование от страна на Обретенов спрямо Кънчев както написах в предишен пост, а всъщност и спрямо Левски. В един момент се правил и на Драсов, въртял русенския комитет в негов стил, имал обаче и помощници към които се отнасял като към момчета за всичко, Драсов никога не е постъпвал така. Не пропуснал да натрупа капитал от обесването на Апостола и разгрома на ловешкия комитет като си присвоил името "Главният Централен Комитет в България...", което сам си е дал и на този комитет той бил начело. Тези текстове историците ни не ги показват, доста са нелицеприятни и противоречат на представите, които ни създават за него. И за да няма своеволстване, директно всичко минавало през чуждите очи и ръце, цялата им кореспонденция и намерения... Но връзката Кънчев-Каравелов-Христо Георгиев или Каравелов-Кънчев-Христо Георгиев е все още загадка. Тази връзка обаче има значение. Защото след смъртта на Христо Георгиев не друг, а Каравелов се опитвал да заеме мястото му като най-важен лидер на поборниците за освобождение. Разединяващ лидер на стари-и-млади, съгласно кореспонденцията на Апостола, но със зъби и нокти драпащ да бъде лидер, платен от чужди държави лидер.

Захари Княжевски е бил търсен от Кънчев според една от статиите в книгата в последната си вечер, вероятно по всякакъв начин е търсил път без редовно тескере да премине Дунава... Но по темата Хитов, пропуснах да коментираме още една статия, на Дора Чаушева, за една малка чета от шестима, водена от Никола, преминала през 1871г. в българско от Сърбия, не от Влашко. Не е ясно защо го е направила, какво е търсила, на какво е разчитала, но... минала през най-верните места на Левски, с неговите най-задружни комитети в Пловдив, Стара Загора, Габрово..., а после при издирването на съучастниците на Никола специално бил уведомен Сливенския санджак. Впечатлих се, напомни ми преминаването на Фердиданд с малка чета след смъртта на Апостола, изпратени от Хитов за да проверят работят ли комитетите... Тази четица на Никола странно е свързана със Сливен и изглежда също е била нещо като външен одитор, на проверка, да се уверят в дейността на Апостола, дали наистина е създал голяма огранизация или само така приказвал, или пък да чуят доколко са му верни хората, дали и колко от тях биха могли да дръпнат към себе си Хитов и Каравелов, ако го отстранят. Много любопитни съвпадения има между двете чети, не е като Хаджи Димитър и Стефан Караджа да преминат през Дунава или Ботев с четата, тази четица била тайна дори за хъшовете във Влашко, няма я и в писмата, стигнали до нас, следите от нея са само в турските телеграми. Вместо да свършат полезна работа, влезнали беля да правят и да привличат вниманието на властта... Плюс, че и децата ще кажат, че шестима въстание не биха вдигнали, нито пък стават за народни закрилници. Каква работа са имали освен някак разузнавателна, нещо проучвателно, но изпратени от кого? Не от Левски, той сам си е вършел работата, а и не е ясно дали е разбрал за четата, която му вървяла в дирите. Накрая пък властта, явно имайки някаква информация, наредила в Русе, Одрин, Пловдив да търсят ятаците им и специално в Сливен... Някак по същият път около две години по-късно преминава Фердинанд с чета и губи живота си, за него поне официално знаем от кого е бил пратен и защо, пак не за да свърши работа в полза на българите, а беля, но шефът му си е гледал интереса, а не народната работа. По-добре да си бе гледал пръчките в лозето както пише Захари, отколкото да участва в съдбата на изстрадалото население, заради всички бели, които успял да сътвори и да навреди, включително препоръчвайки Общия, Фердинанд и т.н.

Малкият фал му е струвал и приятелството с Кърджилов и Ради Иванов, повече не са искали да бъдат в отбор с него, осъзнали са нещо. Но ДА, ето я по-различната история, поборникът Обретенов, героят Кънчев, революционерът Каравелов, баш-войводата Хитов не са това, което са в учебниците... Много трудно стигнахме до истината, но помогнаха много и новооткритите документи. Пределно ясно е, че не можем да се крием зад заучени фрази и митологеми от миналото. Има все още недоизяснени моменти, които заслужават анализиране, защото истината е в детайлите. Спирайки се на Обретенов и Кънчев трябва да отбележа, че връзката със смърта на Христо Георгиев, направена от Византис, със сигурност на някакво основание, не е съвсем видима. Шифрованият списък с подписите и имената на първенците най-вероятно е трябвало да стигне до него, преди това Тошков от Одеса искал такъв от Апостола и му било отказано. На Каравелов такъв списък каква работа би му свършил? На дузина непознати не би могъл да пише или да ги брои някак си, списъкът си е бил за Тошков, за да бъде част от петицията, която подготвяли. Въпросът е как от Ангел Кънчев би стигнал до Христо Георгиев? Връзката на Ангел в Букурещ е бил Каравелов или поне така си мисля. Съгласно историческите извори, Ангел е казал на охраната на руското консулство, че след Букурещ най-вероятно ще отиде в Русия, възможно да е очаквал самият него да пратят да носи списъка до Одеса. Това обаче променя информацията ни, представите ни за връзката Каравелов-Христо Георгиев, която уж беше скъсана...

Нямам нито един извор като доказателство, но все си мисля, че Пенев е искал да пре даде писмата на Кънчев, за да стигнат до Левски. Самите писма не е ясно къде са изчезнали, но ако ги имаше, Обретенов дори лъжа да е, щеше да ги спомене. Явно Пенев ги е бил скрил добре. Горе съм написала погрешка, че дякон Паисий е предател, пропуснала съм "не"-то, не е бил той предателя, по-скоро допускам, че това е Обретенов. Той е бил куриер поне шест-седем-осем месеца, преди да го заловят за убийството. През това време кореспонденция, подписана от Драсов до Каравелов и сие трябва да е минавала през него, няма как да не е, както и от Влашко до Ловеч, по спомени не мога да посоча конкретно писмо, но Обретенов си е бил пълноправен куриер. Драсов дори е пишел някои от писмата на Апостола под негова диктовка, той сам го твърди, въртял е комитета, а и Левски му го признава в разпитите, без него всичко се разтурило. След случая Попхинов, макар и нямащ право да чете писмата, Обретенов не е бил идиот когато ги получавал да не научавал от приносителя, че са от Ловеч, че са от Драсов... Затова първият удар не поел Марин, председателят, който бил и на Събранието с Никола, а Драсов. Просто издаването на Ловеч и Драсов се е случило по-рано във времето, преди Събранието, още когато Обретенов е приел да сътрудничи, за да се спаси от обесването за убийството, март-април. Все си мисля, дали е имал дял и в смъртта на Кънчев, доста неща е знаел за делата му, дали не се е откупил с него, а после му приписал убийството на Пенев, твърде подло... Но ако Костаки е издал Пенев, че чака Кънчев, за да му предаде писмата, а това си е било вид предателство спрямо боса Каравелов, тогава смъртта и на тримата е била предсказуема и свързана, отиват си само с разлика от ден-два, за да се запази тайната, съдържанието и подателите на тези писма, азиатския департамент и Белград, получаваните от вестникаря суми и от двете места. В Протоколът на русенския комитет има споменаване на посредник между убиеца и убийците, Костаки не е бил на местопрестъплението, очевидно не е искал смъртта на приятеля си, затова не са го взели със себе си, а когато научил, най-вероятно ги е издал, защото за часове, не за дни са арестувани. Бандата приключила и с него. Значи Обретенов е минал през Белград... там са разпределили ролите, Кънчев да отива при Левски, а Никола да докладва на Каравелов, нещо като личен куриер, нещо като личен революционен комитет е бил русенския, изпълняващ смъртните му присъди без да информира Апостола. Затова съгласно новите документи толкова често Ловеч-Русе, Русе-Ловеч се срещат в тескерето на Ангел. Докладвал е на място и на място е получавал инструкции, зад гърба на Левски, никакви писма и следи... Няма писма от Кънчев до Каравелов, а той е бил писмовен човек за разлика от Общия. Но всичко е минавало през Обретенов, който може да го е усещал и като съперничество, като съревнование. Работата на Ангел пораснала, получил Пълномощно от Ловеч, затова при задачата за убийството на Пенев гледал да се докара пред Каравелов и я изпълнил. Имал какво да издава срещу живота си в конака през март-април. При него е била информацията за Ловеч и Драсов, всичко, което Кънчев му е разказвал за тях, за събранията, за Пълномощното, което получил от привременната столица и вероятно унищожил в последните минути на живота си, защото за него не споменава Византис, само за шифрования списък с имената и подписите, това трябва да е хвърлил в Дунава, хартиите, които са видели да плават... Общият по това време не се споменава пред властта, Обретенов в Белград е научил, че за него трябва да мълчи, а ловешкият изайник съобщил само ловчанлии като се надявал с това да се размине, да не забравяме че списъка на Хамди паша е писан с месеци т.е. допълван и с данни от Събранието, и със списъка на последвалите убийства... Жалко, че "Проф. Иван Стоянов отбелязва, че убийството на Стоян Пенев е първото от поредицата терористични актове с убийства извършени от ВРО. Първото!" - защото не е извършено нито със знанието и одобрението на Апостола, нито на шефа на тайната му полиция Христо Иванов-Големия. Не е точно ВРО. Но пък е по искане на Каравелов, който явно подкрепял такива акции и така започнало...

"... и опасявам се към пренаписване на историческия разказ за онези събития." - Събитията са се случили, историята на героите и предателите е написана, единствен въпрос е колко от нея ние искаме да знаем. За историците в университетите важи същото, колко от историята ни искат да е видима и колко да остане в тъмната част, като айсберг под водата. Докато някои истини не започнат да изплуват както в случая с поп Кръстьо. Да припомня, че и името на Общия го няма в списъка, а той ловчанлии е знаел добре и ги издал пред Извънредната Комисия, точно тези, които му осигурили Пълномощното, каква благодарност!, липсата на името му не е случайна. Аз не съм променила мнението си за случая на Драсов, сигурна съм, че е заминал спешно, под предлог да учи, за да не стане доносник... С него напуснал и Иван Колев, името му също го няма в списъка. Драсов е търсил предателя през целия си живот след това, подозрителен е бил и към Хитов, и към Каравелов, от които се дистанцирал категорично около 1874-1875 и останало така до края на живота му. Той не се включва в Гюргевския комитет, което също си е въпрос за анализ, тъй като принципно е бил активен и зад граница. Благодарение на него обаче през юли 1872г., е убийството на дякон Паисий, който имал голяма уста и я ползвал в грешното време, когато някой наистина започнал да издава. Но дякон Паисий е бил предателят. За Чолака съм сигурна, че по-скоро би издал пострадалите първенци, обраните, той от обир се е страхувал, но няма как да е знаел петдесетина членове на целия комитет, които после без шум са били разпитани. За Марин предполагам, че не се е дал лесно, ако бе поддал от ден първи, до три-четири дни с Пъшков да са били пратени към София, затова си разсъждавах, че заради него са ги държали две седмици в конака. Иначе ни Пъшков, ни той са имали кой знае какво са издаване, властта вече е знаела твърде много, от месеци е търсела Дякона. Но разликата в арестуването им, Марин в окови воден през централните улици, а Димитър поканен като на гости говори и издава много за отношението на властта към двамата. За Обретенов - трудната тема, защото в паниката си Каравелов изискал убийството на Пенев, но... то било отложено поне с петнадесетина дни, значи в Русе не го приели като задача на живот и смърт. По-скоро са се колебаели или търсели гръб за пред полицията, ако се насочи към тях, да имат защита. Пенев по своя воля или насочен от някого взел писмата, между тях може да е имало и писма от Ловеч, подписани от Драсов, но това не му е било трудно, Симидов твърди, че Каравелов си е бил разпилян и разхвърлян, виновен отвсякъде за лесния достъп до документите му. Обретенов препоръчал Пенев в печатницата на Каравелов, а както видяхме по-горе от изворите, бил е също член на тайния русенски комитет преди ВРО, следователно от шефа му, поръчителя се очаквало и да го накаже. Следват смъртта на Кънчев, попадането на неговия списък с подписите в ръцете на властта и... неизвестността какво се случва с откраднатаот Пенев кореспонденция на Каравелов. Това е любопитно, плюс, че от новите документи вече знаем и за около 60 писма на и до Апостола от Влашко, Сърбия, Русия, попадали преди самия процес в ръцете на Извънредната Комисия. Това означава, че през 1872г. имало невероятно голямо изтичане на кореспонденция, трябва да има обяснение за този провал. Самият Обретенов пък според мен е искал да заеме мястото на Ангел Кънчев като пръв помощник на Апостола. В унисон с тази амбиция е бил изтласкван напред от Каравелов, който без препоръки го взел на Събранието. Тук обаче има едно НО, Обретенов е единствения, който не е минал през Белград и Хитов, за разлика от Кънчев, Общия, Фердинанд, вероятно не е и получавал суми оттам... Затова не съм сигурна, че е бил провален съзнателно. Всъшност и сам има дял в провала си, Пенев е клан като животно, нямало как полицията да си затвори очите, нямало начин ложата да му се притече при такова убийство и да съдейства да ги освободят. За съзнателен провал, по-скоро при Кънчев вероятно да има, това и Захари го е предполагал, заради списъка, Христо Георгиев, подписите, шифровките... Може и да е подучула за този списък полицията, много лица са участвали и подписвали, а пък Обретенов пробвал да стовари убийството на Пенев върху Кънчев, та съвсем навързал събитията и насочил властта в посока към организацията, никакъв опит да го изкара криминално деяние. Точно в стил Общия, все едно са минали една школа. Общият също от криминалния обир на Арабаконак извърта всичко в посока ВРО, по думите на Саиб паша още с първите минути на ареста му. За Драсов, ако в полицията са видяли името му в писма от Ловеч, част от откраднатите писма от Каравелов, а с този град кореспонденцията е била усилена, нормално да са разпитвали Обретенов за него и да са се насочили право към Ловеч. Драсов просто е извадил много късмет, че е бил съсед на Али Чауш и са били в добри отношения, от него получил и тескере, а Иван Колев и пари... Другите се досетили и обмисляли как да избягат, особено след убийството на слугата на Денчо Халача и бастисването на тайните къщи. Никола Сирков се отказал от бягство, защото имал семейство и така Мария Сиркова научила детайлите, за да ги разказва след години. Не съм сигурна, че Драсов би издал имената и тайните къщи, той е бил човек на честта, затова избягал, затова след години казал, че оставя честното си име, не пари и имоти, по-скоро подозирам Иван Колев на този етап... И после Пъшков, заради начина по който е арестуван, а и около Яким Шишков също има незивестни, знаел е всичко, щом след ареста на Пъшков с когото били ортаци отишъл да изгори документи в дома му. Но все си мисля относно Ловеч... бил е столицата на Левски, Драсов е пишел в писмата, че неговата дума тежи, това е вадело очите във Влашко и остава отворена вратата да са искали да бъде издадена, съвсем съзнателно, предателство истинно, не от страх...

Да, щеше да е много хубаво Левски и Райнов да бяха работили добре заедно до самия край, но... друг създава пукнатините там в 1871-1872г. Аз се връщам често и към случая Ловеч, градът, който най-много присъства в доклада на Саиб паша, за съжаление без детайли за заслугите на Мустафа Джеми ефенди. Сигурна съм, че има друг доклад, който да подкрепи неговото повишение, каквото й е получено през в1874г., но все още чака да бъде открит в архивите, предполагам в архива свързан или със Саиб паша или с Джеми ефенди, не е в този на Левски. Около две седмици са държани Марин и Димитър в конака без да задържат други. Другите петдесетина са разпитани без шум и пратени обратно в къщи. Но защо биха държали Марин и Димитър цели две седмици когато са очаквани с четири очи в София? Според мен Марин е този, който не се е дал от първата среща, трябвало е да го убеждават, затова и сестра му, и баща му са влезнали в играта. Затова и са позволили на Пъшков да го види в тоалетните, съгласно Спомените му, за да му повлияе и като знае, че не е сам, а с Димитър по този път, да се съгласи да сътрудничи. Оттук и непрекъснатото влияние на фамилията върху Марин, пътуването на сестра му до София, възможността да говори с баща си по пътя и т.н., за да го накарат да се погрижи за себе си и да се откаже от Левски. Наистина, преди Къкрина са Марин и Димитър, единствените задържани задълго, оставането им с дни в конака без изтезания е било план да пречупят Марин по по-фин начин, така че да им съдейства, за да заловят главатаря на организацията. Двамата ловешки комитаджии е нямало кой знае какво неизвестно на властта да й кажат, затова инквизиции не са им прилагани, единственото, с което са могли да бъдат полезни е да съдействат за залавянето на Апостола. И те, и близките им. Ако ги пуснат, фамилията Поплуканови не би участвала и не би съдействала с нищо...

По-горе исках да кажа, че дори Обретенов да е направил някое пълно признание накрая, възможно е проф. Михаил Арнаудов да го е съкратил или изтрил по ред негови си причини. Абсолютно го допускам за него, сам е споменал, че е редактирал сериозно някои части. За Свищов разследвам, търся, с идеята, че можеше и оттам някое от двете писма да е преминало или и двете. Но сега не мисля, че Каравелов или в Гюргево са знаели за тези куриери на Левски и са ги ползвали. Вероятно дори никога не са пращали нищо през тях до Апостола. Прегледах всичко намираемо за двамата, не бих допуснала, че препис на онези две писма в началото на ноември би минал през някой от тях, плюс имам съмнения, че са знаели на кого да ги доставят във вътрешността на българско. Предполагам, Левски си е държал информацията за тях в себе си, за да са незаподозрени, чисти пред властта, когато удари часът на пренасянето на иглянките. За Русе знаем със сигурност, че писмата са стигнали до Обретенов. То там и друг не би могъл да ги вземе, прочете и задържи, Ради Иванов и Кърджалиев са били в други части на българско. Драгостинов не помня къде е бил, но най-високопоставения от русенския ЧРК, който да приеме пощата в онзи момент е бил Обретенов, плюс че Икономов директно адресирал изречение до него да побърза. Самият Обретенов предава това писмо с надписа от Икономов в националния архив. Така че няма как да грешим и за историята ни няма полза да замазваме и да продължаваме да си измисляме какво ли не, още малко и през Одрин ще изкарат, че са преминали тези писма, само за да остане герой Никола Тихов Обретенов, нито е ок за децата след нас, които ще я намразят когато открият един ден лъжите в нея и ще няма да имат ценности и герои след това... И една пропусната статия: https://transportal.bg/zheleznitzite-i-komitetskoto-delo/ "След като се уверява, че русенският железен път вече се контролира надеждно от българите, Васил Левски насочва вниманието си към завземане на железница от Пловдив за Белово. Участъкът Одрин до Пловдив Успешно е преминал под денонощното наблюдение на комитетите. Редица постове се намират в ръцете на доверени лица. Проблемът остава отсечката до Белово. Левски настоява Теохан Райнов да замине за Цариград и чрез своите връзки там да успее да бъде назначен като главен управител на железния път от Пловдив за Белово. Райнов наистина успява да постигне това. Още щом се завръща в Пловдив, той пристъпва към завземане на ключови позиции в ръководството на железница . Първата заповед, която той издава, е за назначаването на Тодор Каблешков. Последва назначаването на Захари Стоянов, Ради Иванов, Георги Икономов, Тома Кърджиев, Иван Цанков." Все съм си мислила, че Иван Ведър е бил водещ в железничарските назначения, а то Тоефан Райнов по искане на Левски... Нашите русенски герои са в списъка, само Обретенов не е, сигурно за да има куриер в Русе...

Само забравяме редактора на Обретенов, проф. Арнаудов, който си е позволявал по собствените му думи да редактира и дори съкращава някои части от Спомените, а баща му е бил с Кънчев в последното му пътуване към Русе и малко тайни е имало за него относно русенския комитет. Не знаем доколко и каква е била неговата намеса, но със сигурност опитите му да изкара Обретенов героичен поборник при сравняване на факти и документи със събитията и твърденията в книгата, тотално издишат. Защо обаче в следващите сто години не го опровергават е загадка, историята трябва да се чете критично, а не литературно. Стана ми интересно за отношението му към Големия, дали не е бил заподозрян най-накрая в нещо? Няма да научим, защото и Големия не му отделя прилично място в своите Спомени... Но най-много ми се искаше Ради Иванов да е разказал своята история, не е посмял... Има опити и за реабилитиране на Христо Георгиев, обаче не бива да забравяме, че той е бил платен лидер на българската емиграция, платен повече и от Каравелов, за да се изживява като патриот, нищо общо с безсребреник като Левски и останалите истински поборници... Нещо любопитно, в една от статиите е написано, че Раковски купил от белгийска компания 1500 пушки, за да въоръжи първите ни легионери, не им се полагало дори оръжие... За нас е важно, че компанията е била белгийска, може би същата, към която в крайна сметка десетина години по-късно се насочил и Апостола. Значи, пътят към нея е бил утъпкан и сделката е била възможна, нашите не са били непознати за белгийските търговци, имали са някакво доверие по между си. Мостра от техните пушки изпратил Данаил Попов по майка си, да пренесе през Дунав за Левски, години по-късно е разпозната при сверяване на номерата в тефтера му и на самото оръжие в националния-военно исторически музей. Откупена е като колекционерска и дарена... Открих и къде е била къщата на Иван Хаджипенчович, на мястото на днешната руска църква, дъщеря му се предполага, че е дарила земята за църква. Наистина е съвсем близо до някогашния конак, после царски дворец, където са се разиграли събитията, също е близо до храм-паметника, където са били казармите, в които Левски е бил затворен, всъщност на около пет-шест минути от паметника му. Интересен избор за дом на човек, който е бил част от събитията и е знаел Левски преди и по време на процеса. Но още не съм напреднала с информация кой е бил верният на Левски в Свищов. Пренасянето на оръжие, документи с лодка през този канал обясняват забавянето му във Влашко до 1-ви юли, 1872г. Данните от доклада на Саиб паша изглеждат безспорни, макар нищо да не знаем по въпроса, а това е бил и един от каналите, определени за пренасяне на иглянките. Значи някой наистина верен е участвал като куриер. Всъщност, въпреки, че се срещнали лично в печатницата на Каравелов, Левски не гласувал доверие на Обретенов, Русе не е сред градовете упоменати за пренос на оръжие. Плюс, самият Саиб паша искал да продължи разследването точно по Дунава след последното заседание на Комисията, да разкрие кои са били комитите там, очевидно научил важни неща за този регион от разпитваните, неща, които официално ги няма в протоколите, но от Цариград го спряли. Щял да навлезе в правомощията на валията на Русе и... да го засенчи вероятно.

За да бъдем точни, те пропускат и фактите около смъртта на Ангел Кънчев, правят се, че в. Византис не съществува, изобщо не свързват списъка на Кънчев с искането година по-рано от Левски да направи списък с подписи на големци... Като цяло, работят на парче, което пречи да се види цялата картина и да се даде реалистична оценка на хората и събитията без патетика, славославене и т.н. Иначе за мен е смислено поне по два канала да се е пращало съобщение до Левски, вероятността поне едното да стигне до него е била по-голяма. Плюс, че той е изисквал по принцип от Данаил Попов да прави преписи на кореспонденцията, за да има архив един ден. Колко е бил ценен архивът по онова време става ясно, когато осъзнаем, че заради ловешкия архив и парите от комитетите Апостола рискува да влезне в града и е предаден. Ради Иванов се е дистанцирал от русенската банда още след убийството на Пенев, при излизането от затвора веднага е заминал за Влашко да си търси работа там, а после идеята за Плевен е била добре дошла, за да се отдалечи от Обретенов и комитета. Направил го и официално, което му прави чест. Никога повече не работил заедно с някого от тях. Но си вършел работата като куриер на ВРО и Левски. Принципно, знам, че е имало и трети канал, през Свищов, в доклада на Саиб паша от 1873г. пише, че Левски прекарал през там с лодка оръжие и документи, по памет през юни 1872г., но кой е издал това на властта не е ясно, научили са явно при задкулисните разпити, защото тази информация я няма в официалните Протоколи от разпитите, от снощи проверявам. Също така няма и данни преписи от двете писма на Левски да са минали през Свищов, нито кой би бил куриера в случая през ноември 1872г. Единствената информация за тези писма идва първо от Левски, от Протокола от втория му разпит, от доклада на Хамди паша, от спомените на Михаил Греков, Обретенов и Големия, от самия оригинал на второто писмо, но при сглобяването по кой канал са минали, за мен Вие сте прав, че само в Русе е могло да има пробойна. Там е получен преписа от Гюргево, отгоре с надпис от Георги Икономов да побърза Обретенов, да се задейства веднага...

Аз също се изненадах на странната статия на Кета Мирчева, защото говорим само за два преписа на писмата, трети или четвърти препис, който да обикаля Пловдив-ско просто няма. Тези два преписа са лесно проследими, ясно е по коя верига от куриери са минали. Затова са странни съчиненията, които прави, някак всичко възможно, нагласено, за да оневини Обретенов. Толкова ли е страшно да се напише, че той не е поборникът, за който е създадена грешна представа, не е герой, както са свикнали да го наричат. Интересното е, че самият Обретенов не е съобразил, че има още един канал, по който ще тръгне препис на същите писма към Левски. Знаел е защо Ради Иванов е отишъл в Плевен, но защо не се е сетил, че и през него ще тръгне писмо? Смятал е, че е основен и най-важен куриер за Каравелов и само на него се разчитало в онзи момент или нещо друго? Защото тръгването на писмата и през Плевен обезсмислило задържането им в Русе. На практика стигнали до Левски и той самият заявил това през Извънредната Комисия. Интересното е, че вместо те да го попитат дали е виждал тези писма, най-вероятно защото са сигурни, че той не ги е получил, Апостола сам обяснява, че не вдигнал въстание, въпреки, че така му наредили: ПОВТОРЕН РАЗПИТ НА СПОМЕНАТИЯ ВАСИЛ ЛЕВСКИ 5 ЯНУАРИ 1873 Къде отиде при второто ти връщане в Букурещ, какво прави и кога мина пак отсам? При връщането ми в Букурещ, тоя път, по силата на необходимостта, четири-пет месеца не минах отсам. Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети, за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението. Какво ти попречи да изпълниш това си намерение? Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха. 18 зилкаде 1289 - 6 януари 1873 година. Подписал: Дякон Васил Левски И... чета няколко пъти превода на доклада на Хамди паша, къде пише, че тези писма са иззети едновремено, а не в разстояние на ден-два например? Пише, че са взети от един приносител, но не и едновременно двете или преводът не е точен...

Според мен е схващано като революция в историографската общност да отхвърлят досегашния имидж на поборника Обретенов и да обявят предателството му. Иска се истински кураж историците ни да направят това. Същото е било и с поп Кръстьо и Къкрина, дори да е издал някога някому нещо попа, за Къкрина той не е имал никаква информация, че Левски ще нощува там, нито един исторически извор не подкрепя това, но на историците ни им трябваше век за да отхвърлят ужасното обвинение на позорния за сериозната журналистика текст на Каравелов. Нищо не ги оневинява за написаното в старите учебници, защото е било лесно да проследят случая още преди 40-50-60-70-80 и прочее години и да "вдигнат" обвиненията от него. Както и преди писах, наследниците на попа са имали пълно право да осъдят Каравелов и сие, за клеветата и щетите, които са им причинили лъжливите твърдения за предателство. Каравелов е чувал името на попа, знаел го е от писмата на самия Дякон, които са стигнали и до нас, поп Кръстьо е човекът, съгласил се през 1972г. да отиде и да печати от името на Левски т.е. този, който щял да го измести като печатар от първа необходимост за Апостола. Е, при първа възможност вестникарят се разправил с него, с конкуренцията си, по най-грозния начин с недоказани, но зловещи обвинения от страниците на вестника си, съчинил си подло историята на издаването, злоупотребил, само защото имал медия, която можел да използва, без да се съобразява с факти, истина, етика, морал... Това и Ботев ни го е отбелязал, Каравелов бил скаран с тези принципи. Същото е и когато упорито в текстовете си наричат вестникаря "революционер", но никой не смее да си напише дефиницията за революционер и да даде поне три примера от нашата история, които отговарят на нея, за да знаем защо е приравняван до Хаджи Димитър, Панайот Волов, Караджата, Каблешков и сие... Точно този, за който проф. Иван Стоянов, а и докладът на Саиб паша от 1873г. разкриват, че е бил на платени служби при две чужди държави и никога не e работил на българска земя, нито пък я е защитавал с оръжие, но си повтарят като мантра "революционера Каравелов", всъщност шарлатанина от събранието в Букурещ, който за да се докопа до поста председател измошеничествал избора благодарение на Хитов. Та така и с Обретенов, нямат куража на възрожденците ни за да кажат, че няма откъде другаде, но от комитета в Русе, от убийството на Стоян Пенев и последвалата смърт на Кънчев започнал проломът в организацията. Двете писма помня, че бяха минали през Гюргево, оттам един препис до Русе, един до Плевен, за трети препис не зная да е имало. Самият Обретенов признава, че ги е получил... И... ги няма в нито един архив, ни ловешки, ни търновски, ни старозагорски... седяли са си е в неговия, наблюдението Ви е абсолютно коректно , а докладът на Хамди паша направо посочва, че от един, само един по веригата, са стигнали до властта "по подходящ начин"...

Не само Левски е бил предаван дузина пъти до самия му край... За съжаление предателствата са съпътствали цялото ни Възраждане, доста болезнена тема, наистина. Но за Теофан Райнов, той не изглежда по-виновен от Манол Иванов или Доротей Скопски, аз не съм му адвокат, просто както и да чета д-р Миркович, злощастието му е комбинация от виновници. Аз всъщност отново анализирам доклада на Али Саиб паша. Ловеч е посочен не един, а няколко пъти като ключов град, нарича комитета му "правителство в правителството", Централен комитет и т.н. Получил е изключителна информация за мястото и значението на тамошните комити, до които е стигало всичко, оръжие, суми, пари... Но най-главният град не е разследван относно самата организация. Един Марин, един Димитър и толкова. Вярно е, че Общия искал и поп Кръстьо, и Христо Бояджията... но никой не го било грижа какво той е искал, което ако е бил умен, трябвало е да забележи, че от конкретен ден изведнъж повече не обръщали внимание на думите му, не му довели ни попа, ни други, които щял да познае по лицата. Думите на Общия се превърнали в изгубена кауза, а той дори не усетил, че вече всичко свършило, оставала присъдата му. Разследването спряло дотам, явно съгласно инструкциите. Но и съгласно още нещо. Според мен това е потвърждението, че е имало сделка. Комитетът или поне основните му членове, сключили сделка с Мустафа Джеми ефенди, управителя на града. Няма вариант да не продължат да ровят в най-важния град, в столицата на Левски, ако не са били сключили сделка с поне няколко комити. Изключвам да е бил само един или само една фамилия. Невъзможно е властта да заложи само на един, би се подсигурила с повече, ако не е успяла, целия комитет да се е озовал в София на разпити... Толкова пъти е подчертано името на този град и значението му в документ до Султана, самата Извънредна Комисия се е занимавала с ролята му за подготвяне на въстание, но по протоколи разпитала съвсем формално Марин и Пъшков, че изглежда абсърдно защо или дали не са задълбали, за да си изяснят цялата организация от самия й централен град. Много е тъжно, но допускам като са разпитани всички в конака, един по един, тихо и незабележимо, за което ловешката власт получила похвала от валията в Русе, да е сключила сделка с няколко от тях, не е само с Поплуканови. Иначе няма как да са били толкова уверени в крайния резултат, очаквали са от началото на декември точно в Ловеч да падне в ръцете им Апостола. Защото не един се съгласил да им сътрудничи. Срещу свободата си и вероятно тази на целия град... Излезнахме прави за Общия, за Каравелов, за Обретенов... при пълен исторически анализ, ще се окаже, че има смисъл да подозираме още не един, а неколцина от Ловеч... Предателството е било не само дълбоко, но и по-мащабно. Плюс, странната ситуация, в която не е нападнат Апостола по улиците, в заградената къща на Сирков докато са спяли, а извън самия град, предателството настъпило когато почти им се е изплъзнал или е влезнал в капана им?

Да, намерили са книга, превели са я за да спечелят някой нов Левски за работата, Каравелов все това е повтарял, че ще дойде друг Левски... За Апостола не си е помръднал и пръста, въпреки всички връзки и възможности, които имал. Но след това нямал избор, трябвало да намери следващия апостол... На съвременен език ще кажа и още нещо, гледал е на Левски като на банкомат, все искал да му дава от народните пари, при всички суми, които получавал, никога не извадил и два гроша да му даде... Другите поне с малко пари го изпращали в българско, събирали за оръжие, но вестникарят само взимал и искал, и искал... Нищо не е било само за идеята, само в името на идеята, както го представял, макар че 14 жълтици, които получавал на месец от Белград, плюс сумите от Азиатския департамент, плюс печатницата го правят едър чорбаждия от типа на хаджи Станьо, а не някой в недоимък. Христо Георгиев не бил по-добра стока в това отношение, оставил Хаджи Димитър и момчетата му сами да си търсят пари за въоръжаване, макар от написаното във Византис да става ясно, че сандъци с жълтици са му доставени за целта, 50 000 уточнява публикуацията и то само при едно транспортиране, а през годините вероятно е имало и други, но си ги задържал в голямата част... Чест прави на Евлоги Георгиев, който все остава подценен от историографията, защото не участвал пряко в емигрантските крамоли, че по-късно ги дарил на държавата за построяването на университет. За Теофан Райнов - винаги се е измъквал, успява да оцелее в невероятни ситуации докато д-р Миркович истински е пострадал и е възможно да е бил пристрастен когато е писал за него. Принципно, Райнов го обвиняваха и в убийството на Кънчев, но анализирахме, че е нямало как да се случи. Не го защитавам, но никой никъде не представя доказателства, че е направил нещо вредно, предателство, убийство или друго. Парите от Манол Иванов не ги взел за себе си, дал ги за делото и му го признават. Прочетох теста на д-р Миркович, благодаря за него, самият Миркович е интересен персонаж, но всъщност представя субективно мнение и емоции, никъде доказателства, документи, извори за нещо изобличаващо Райнов в мошеничество, шантаж... Просто човек с много късмет, който успял да се измъкне от всяка беда, в която попаднал. Но пък имал смелост да участва в битките на своето време, не само в армията на Гарибалди, но и в двойните игри преди руско-турската война, а после взел участие и в самата война, не се скатал. Някак не намерих в какво конкретно го обвинява лекарят, освен че винаги бил нащрек, готов да се спасява, късметлия. Затова пък едва със статията на доц. Тодор Радев си обясних настроенията между Левски и емигрантите, защото той официално не скъсва с тях, оставя отворена вратата, но само за този, който би отишъл да работи на терен в българско като един от всички останали комити... Самото му заминаване обаче без тяхното съучастие вече е било прието като своеволстване и откъсването им от пряко участие в случващото се в България... Но изборът е бил техен, той бил лидерът на място, в градове и села, а те си седяли на завет и искали да ги признават за важни и командващи, но по какви заслуги?

Това е ценна статия от проф. Радев, тя бе в първия линк, който не зная защо, не иска да се отвори, но написаното дава смисъл на редица изводи, които направихме докато анализирахме Левски... Radev-br.-2_2024.pdf

chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://piforum.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2025/07/Radev-br.-2_2024.pdf https://utroruse.com/article/909281/ Видях, че не се отварят линковете и пробвам от втори път, защото пърият файл е голям и не позволява тук да бъде качен...

https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN6B3202D1C9EF26c113696135d8c1b9bdbdc57a722bdf29acc5189efcdf5f3182bb7aa84b7079 https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docN7985ADE7DDEA4c35ef48045acf8b13966434e68095ecb28c040c473e4c27127a5435029f773c От тези сборници има още какво да четем, не е само Къкрина, където се случва предателството. Предателството на Левски започва много по-рано и ние всъщност, макар и бавно, стигаме до дълбочината на причините, хората, които са допринесли, които са предавали него, идеите му... Важно е да видим и колко малко подкрепа е получавал, все са се мотали, все са разтакавали, все са гледали да го спънат, включително за превод на военни наръчници и книги. Той е готвел истинско военно събитие, докато нашите във Влашко и Белград са разчитали на някоя чета да се жертва вътре, да даде повод, за да влезнат чужди войски в българско. На доста самотно място е бил с работата си, с мисленето си... Отделно, наш стар познат бил по-гарибалдиец от Общия, истинския поборник, капитан Теофан Райнов: https://kmeta.bg/purviyat-bulgarski-dvoen-agent-se-bie-v-aprilskoto-vustanie/

Исках да си изясня всичко около Големия, благодаря Има още една статия, на Тодор Радев в книгата, която ми напомни нещо важно. Когато предприема третата обиколка, Апостола вече не е бил представител на никого. В предишните две обиколки са го финансирали и изпратили от "Млада България", ТБЦК... За тази той сам им писал писмо, че след като им гледал комедиите близо година, решил да се върне и да си работи в българско колкото умът стига на всички, които са с него на терен. Това обяснява думи като своеволстване, отправени срещу него и т.н., заплахите "знаеш ли ти кои сме", защото е отишъл сам да прави своя организация, без тях, без да има одобрението, съгласието им, благословията им, а и без той вече да им е задължен с нещо, включително с отчитане. Вместо да му последват примера, седяли отстрани да гледат с биноклите през Дунава и го заплашвали. Акцията на Каравелов по печелене на председателското място в БРЦК наистина придобива в тази светлина предателски размери. Организацията не е негова, не е създал и половин комитет в сняг или жега, обаче се борил със зъби и нокти да я превземе когато е вече голяма, покриваща значителна площ, структурирана, работеща. Битката да измести Апостола и да сложи своя Устав като оглавник, за да я поведе накъдето той иска и неговите господари, които добре биха му се отчели, ако те командват, е наистина подмолна, нечестна, груба игра, неочаквана от истинския лидер. Защото в тази трета обиколка Левски наистина е бил сам и следвал само собствените си идеи, не чужди указания, как българите да стигнат до свободата си, вече не дължал никому нищо. Събранието в Букурещ, изместването на центъра на тежеста във Влашко, авторитарния Устав, решението да се вземат с оръжие пари от богатите българи... си е чисто прецакване на цялата идея.

"Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание." Но след Критското въстание едва ли е изгорил дузина, докато издавайки пред турската власт буквално е окачил на въжето най-верните си последователи, натопил ги повече от възможното и дори някой неинтелигентен като него би трябвало да си е давал сметка, че си е постлал, но на цената на живота на другите, които му вярвали... Животът на българите не е ли бил ценност за него? Всичките ги е съобщил, дори се заканвал, че ще ги познае по лице, за да продължи да издава, колко нагъл е бил... Незабравим е изразът му "другият поп ми трябва", по отношение на поп Лукан, сякаш той е големия шеф и се разпореждал с живота и смъртта на комитаджиите. След предателството му Мазхар паша е подготвил смъртни присъди за 8-9, само решението в Цариград да се създаде Извънредна Комисия ги спасило, а Общия започнал да получава храна от кухнята на пашата за благодарност, хич не му е било неудобно да парадира с това, да гледа в очите тези, които закопал и които имали глави лук за вечеря, имаме Спомените на Пъшков... Относно архива - Крумка Шарова цяла книга сътворила за Каравеловия архив, но опитите й да го оневини всякак си звучат толкова ялово и странно, все едно някой й е заповядал да го рекламира и позиционира като български революционер... Някак не разбирам защо го е направила, предпочитам честното слово, базирано на документи и извори на проф. Иван Стоянов. Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него?

Не е лесно да пишеш истината дори когато е съвсем видима от новите документи и исторически извори, заради напластените тълкувания, мнения и т.н. през годините. Затова смятам статията на Росен Тахов за смела и ценна. Тук да отбележим, че новите документи ни приближават не само до предателите на Левски, но и до отговора на въпроса защо е бил предаден. Не е било само предателство "от страх", било си е "истинно", защото е имало и други интереси замесени в решението да се отърват от него, тези интереси са били ключови за някои хора и все по-ясни за нас. Много удобно финалния пирон в ковчега оставили да го нанесе турската власт, оставили й в ръцете документи, предатели да говорят, лидера, надявайки се, че ще бъдат невидими и ненаказани. Видими са. Известни са имената им, както и истинските им подбуди. И заради тях ще повторя мнението си, не е лесен за оценка и анализ Стамболов, но е разместил картите на всички, които са си мислели, че добре са си оплели кошниците. Видял е всичките им машинации и се е справил, сборил се с Каравелов, защитавал винаги Ботев дори и след смъртта му, не повярвал на измислиците на Поплуканови за поп Кръстьо, които очаквали докато е на власт той да го обеси, не случайно идва ден когато огромна част от истинските борци за свобода са гласували за него. Но това е друга тема, до известна степен обаче продължение на сегашната. Интересно ми бе да прочета отново и някои показания пред Извънредната Комисия, заради бележката на Али Саиб, че българските комити са били неочаквано словоохотливи, то Общия, то Бръмбара, то другите, а турската власт била свикнала конспираторите да бъдат конспиратори. За доклада на Хамди паша също бе отбелязано и от историците ни в университетите, че много словоохотливи са били доносниците му. Четох различни версии как започва решението за предателство, как се договаряли като ги карали към София и спирали за почивка по хановете, но нека да кажем и тази истина. От доклада на Али Саиб паша се чете, че Общия е започнал да предава на минутата, никой не е трябвало да го уговаря за нищо, никой не го е изтезавал, заплашил, сам е залял полицията с порой от детайли още там, в селото, а после и в София. Това не е нормално поведение на някой, който се гордее, че е бил при Гарибалди, че бил в Крит и т.н. Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО. Плюс, дали за да не участва в такова предателство, Тодор Пеев не хуква навреме във Влашко? Ако ДА, значи е минал по стъпките на Иван Драсов, за да не стане издайник е бягал през глава под различни предлози навън...

То това е въпросът, че приживе и след смъртта на Апостола всеки си е мислел, че е лесно да влезе в неговите обувки. То не би Кънчев, то Атанас Узунов, то Фердинанд, то и Стамболов по времето на Гюргевския комитет заявил, че е готов да заеме мястото му, той поне бил заклет от него в Търново в присъствието на Големия, та знаел каква работа, истинска работа е вършел Левски... Всеки си помислил, че може да е Апостол като него и хукнали да организират Априлското въстание. Вероятно до голяма степен за това личностно изхвърляне изиграли роля точно платените от чужди държави наши "герои", които гледали да нахъсат другите, а самите те си стояли по ъглите на сухо и чисто. На тях им трябвало въстание, без значение крайния успех и най-лошото, без значение за цената, която ще плати народа. Защото очаквали чужда сила да се намеси и те щели да получат обещаните облаги, а и месечните пенсии-14 жълтици както прочетохме в новите документи, ако не и някоя титла, някой пост след време. Каравелов все повтарял, за да ги нахъса, че ще се намери нов Левски и веднага ще го изпрати в българско, но не пратил себе си, цитирам по памет, мисля Захари го бе написал. Но когато нов Левски, истински Левски не се появил, през 1875г. Каравелов просто го отстранили от организацията. Късно. Все пак успял да натисне да действат по задачата, нали затова бил на месечна заплата при две чужди сили, та неговите верни момчета от Русенския комитет, Обретенов и Икономов, послушковци като Кънчев, за да я изпълнят, в последния момент впримчили и Ботев в акцията. Бенковски осъзнал какво се е случило преди самия си край, много добре е описан съсипан, бледен, разочарован, докато през това същото време т.н. поборници и т.н. революционери Хитов садял лозе в Белград, по думите на Захари, а Каравелов доволно се препичал на априлското слънце по гащи пред къщата си по спомените на Филип Симидов... Относно въоръжаването, Апостола наистина е бил трезвомислещ, преценил, че при глобална липса на оръжие, какво въстание, какви бунтове да вдига, въпреки глупостите на Каравелов и призивите му. Трябвало му още време за да създаде тази "национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия" (цитирам Ви) и да я въоръжи, но вече никой нямал интерес от въоръжена армия в българско, която би се борила за независимост от всеки и от всички. Но Каравеловите и Хитови глупости стрували много на организацията, включително живота на нейния лидер, проиграли всичко като на рулетка, защото както вече писах: "а после вече политическата сцена станала друга, интересите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем..." и побързали, много бързали да приключат с епизода ВРО, преди да се е въоръжила с 50 000 пушки... Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана: https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски Един цитат от нея: "Доказано е, че тъкмо Каравелов стои в генезиса на драмата от 1872-1873 година. Той допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на турската полиция. След Арабаконашкия обир председателят на БРЦК е викнат в букурещката префектура. Съобщават му, че Високата порта е протестирала и трябва да напусне страната. „В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.“ Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски. Онази, която през 2018 г. беше открита в Истанбул. Дотогава поробителите имали само устни описания на Демона на империята. Сега за първи път виждат образа му." Едно изречение от по-горе не е съвсем точно. В своя статия проф. Иван Стоянов твърдеше, че писмено искане от страна на Цариград за Каравелов нямало, но Букурещ се уплашил от събитията в българско и побързал да го помоли да се махне от сцената на Влашко.

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско. Той късно се е усетил, едва след събранието преценил за необходимо да напише на Каравелов колко хора го предупреждавали, че Каравелов ще го предаде и стигнал до идеята поп Кръстьо да работи в печатницата, за да не бъде толкова зависим от вестникаря и неговите подмолни действия. За Христо Георгиев не мисля, че е бил отровен, щеше да има съмнение в брат му, в цялата емигрантска общност, да остави следа такова съмнение, но наистина е странно в какъв кратък отрязък са концентрирани куп събития, вестник Византис съобщава за сандъци с жълтици, предназначени за Христо Геуоргиев, да не би пък нова пратка да е била изпратена и затова шефът на полицията в Русенския вилает да е пътувал до Букурещ? Имал е своята роля Христо Георгиев, но нито веднъж не се опитал да бъде обединител на всички, които искали освобождението, делял се и враждувал с "младите", за разлика от Апостола, който искал да събере всички под знамената. Имал и крайно отрицателно мнение, написано до Найден Геров за Дякона и Теофан Райнов, в което издавал доста детайли от дейността ми, малто прилича на предателство към своите... Плюс, тези истории с парите, получавал пари да въоръжава чети, но си ги държал в касите, очаквал те сами да си съберат за оръжие, за униформи, а той да си присвои получените...

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда. Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му. Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други. Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Съжалавям само, че няма дума за Къкрина, искаше ми се да знаем подробностите от извора. Може би има друг доклад, посветен на искането за повишение на Ловешкия каймакамин, но още не е открит и преведен. Но като цяло, ние сме облагодетелствани, защото имаме предоставени документи, които поколенията преди нас нямаха. Освен докладът на Хамди паша, докладът-обощение е един от най-важните документи относно нашето Възраждане. Сега е ясно, че и Каравелов е бил слуга на много господари. Такъв страх го е тресяло да не си изгуби източниците на печалба, че това обяснява лекотата, с която издал смъртната присъда на Пенев. Аз вярвам на Симидов, защото е нямал интерес да пише лъжи, знаел е, че в много от случките има живи съвременници и кой би измислил, как би му хрумнало на някого странната ситуация с откраднатите писма, ако не бе истина, защо би я разказал? Имал е достатъчно друго за разказване като поборник... Плюс, Обретенов е бил още жив, Само Кърджилов е бил мъртъв, когато написал случката със Стоян Пенев, писмата и Каравелов, ако не е била истина, биха му търсили сметка. Отделно, куп вредни за организацията събития се случили през 1871 и 1872г. заради непрекъснатото искане на пари от страна на Каравелов, получавал е предостатъчно и от Азиатския департамент, и от Белград, но все искал със зинала паст от Левски за какво ли не-за купуване на букви за печатницата, за подновяване на еди какво си... Ненаситник, а Апостола живеел с шепа маслинки и хляб на ден... Идеята да нападат чорбаджиите, лансирана на събранието, пак е била Каравелова, проф. Иван Стоянов я анализира. Съгласие за обира в Арабаконак пак е дал той и не се посвенил да вземе онази малка сума от Тодор Пеев. Точно той, когото Апостола питал има ли морал, ще вземе ли ли пари от нечестни хора... Жалко, че така и не научил всичко за него, щял е да разбере колко наивен е бил относно боса в Букурещ, оставил по-късно Наталия да бъде доста богата вдовица, както пишели вестниците... Добри пари е заработил от Белград, освен че получил печатницата, късно са се осъзнали нашите комитаджии и го изхвърлили зад борда, но така или иначе той вече си е бил заслужил пенсията, плюс... няма го архивът му, къде е ако не е бил изтъргуван? Жалко, че няма дума и по този въпрос, може би защото там целият случай е движен от валията в Русе и Извънредната Комисия не е имала отношение към него. Как са попаднали и на писмата на Левски също не става ясно, само че ги имат и са били бързо преведени. Снимката им е била в ръцете седмици преди залавянето, едно копие е попаднало в Мазхар паша от документите, които взели от комитетите, а фотографското стъкло е отишло преди това по друг предателски канал при валията в Русе. Но да не пропусна, за Денчо Халача е написано да го оберат, не да го убиват, Левски не е тръгнал да убива просто така. Тук спорихме по темата, но Али Сааб смятал, че става въпрос за обир, не за план за убийство... И... всяка страна си има интереси и трябва да си ги защитава, в началото сме били необходими на всички по времето на Раковски, затова той е бил добре приет навсякъде, но не е разбрал, че трябва да хване момента, че просто е на гребена на вълната и това е съвсем временно, че няма да е постоянно отношение. Така или иначе не успял да договори освобождението с никоя от великите сили, а после вече политическата сцена станала друга, интерсите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем...