Borova gora

Захари твърди, че е очевидец, обаче за да си очевидец на цялата сцена трябва да си на пристанището в точния час, да нямаш друга работа, да зяпаш, да забележиш случката с проверката на полицая, пак да не бързаш за никъде, а да тичаш по уличките зад Кънчев и заптиетата, кой българин би го направил смело в онези години и защо, какво би очаквал да се случи, някой си без тескере, което можеше и да покаже накрая, няма всеки път след всеки проверяван да тича, накрая смело да се приближи към кръга от заптиета, кой българин би се умешал с тях?, направен около Кънчев дори и с риск да бъде застрелян, всъщност изобщо не си е рискувал живота, от разстоянието, което е държал изобщо не е видял как и откъде е дошъл изстрела... Тук наистина смята читателите за наивници. Но... води до много тъжно заключение, че той е един от изпратените от Обретенов да следи какво ще се случи с Кънчев, инструктиран предварително да бъде там и да не го изпуска от очи. Не се е появил случайно Захари на тази сцена, без работа и по петите на апостола на ВРО, бил е човек на Обретенов, изпълнявал е каквото му каже още от началото на запознанството им. Това е. Другият вариант е да му е разказано от русенския комитет, следили са Кънчев и той представя казаното от тях като свои спомени. Те са знаели, че Ангел е в Русе, някъде четох, че е посетил къщата на баба Тонка. Освен това те са тези, които имат нещо общо с липсващите патрони, те трябва да са му разказали в какво състояние са оставили пистолета на Ангел, не са могли да извадят всичките без да ги забележи, ако изобщо са оставили един-два, а за по-неподозрително Захари приписал това на Горов. Ако Кънчев е пристигнал на втори март, на 3 и 4-ти са могли доста хора да го видят в града. Научил е и за Пенев, тогава трябва да е разбрал, че има нещо лошо около него, защото не отива да спи в бащиния си дом, а в дома на Чорапчиев... Аз пак да кажа, не вярвам ако ти засече пистолета 3-4 пъти, да мислиш, че има смисъл да го насочиш към главата си с идеята, че ще гръмне. Добре знаеш, че няма да гръмне и не ти остава друго освен да чакаш да те арестуват, просто е уплашил до смърт заптиетата и някое от тях е гръмнало или пък комитета е имал уговорка с някого и от изпратените да следят случая, някой техен човек скрит в тълпата е стрелял. Остава въпросът каква е била намерената в него кореспонденция, от Левски това са скрили, казано му е, че нищо не е намерено. Но Захари все пак отбелязва тази кореспонденция, тя трябва да е причината за бягството на Ангел, иначе много други на негово място биха се оставили да ги арестуват като Обретенов и сие за случая Пенев, и да очаква да го пуснат след време. Защо ще бяга и ще рискува живота си?

Обичам да чета, цялата статия прочетох Благодаря! "Обретенов също знае за стремежите на Каравелов през 1874 г. към незабавно въстание, подкрепено от Сърбия и Черна гора (Obretenov, 1943, 174). Той обаче не споменава нищо за тези аспирации на Каравелов в спомените си." - Това защо ли не ме изненадва? Кога ли е бил честен? Да бе само убийството на Ботев, а то за всичко трябва да си подозрителен, ако той го е казал, написал... Във ФБ имаше статия по повод рождението му и дузина коментари, изненадах се на колко хора непрекъснатите му лъжи са направили впечатление, но се оказа, че много се интересуват от история и знаят. От статията силно се впечатлих как веднага след обесването на Апостола тотално са изменили посоката на кораба за освобождението на България. Още не дошла свободата и вече започнали битката за власт и позиции. То Хитов, то Каравелов, то Кишелски, то Обретенов, който за кратко врече съвсем сериозна роля започнал да играе в организацията, добре се е ориентирал към кого да се прикрепи... накрая победителят бил Стамболов, но е шокиращо колко време, усилия, енергия са посветили нашите борци за свобода не на делото, а на използването му за собствена изгода, как да осребрят участието си в него. Малко са били идеалистите, нямало го Левски, независимият Левски, дето не би хвърлил народа си в безсмислени въстания и от когото Хитов и Каравелов скрили договорът, подписан в Белград през 1871г. Значи за него да знаят всичко, а те от него да скрият всичко. Да, и се престрували, че вървят в една посока и са претендирали, че имат същите ценности, но да перефразирам Филип Тотьо, нито един от тях "цървулите му не бил достоен да обуе." Жалко, че го пожертвали за собствените интереси, смесени с уж общите. Сетих се и за биографията му от Захари, проверих и там за Кънчев да си припомня какво е писано: "На 2 мартъ въ 9 часа по турски, Ангелъ Кънчевъ разби черепа си на Русчушката скеля, когато се впуснали да го хващатъ, а той не поиска да се предаде, понеже бѣше давалъ клетва. Освенъ че Левски загубваше въ неговото лице единъ отъ добритѣ свои помощници, отъ друга страна турското правителство потрепера, нагледно констатира то факта отъ постѫпката на Кънчева и отъ намѣрената въ него кореспонденция:" Две неща, в Записките той посочва друга дата: "По това време именно в Русчук се самоуби Ангел Кънчев, един от най-редовните посетители на читалището, с когото моите приятели от читалището имаха тясна дружба. Аз бях очевидец на това убийство, което заслужава да бъде разказано по-наподробно, понеже е съпрежено с комитетските работи. Това се случи на 5 март 1872 г." Нямам думи, сам забравил къде какво твърдял и си съчинявал... Второто, в Ангел е намерена кореспонденция, не например тефтерче, каквото имал Левски. Удобно не уточнил дори и години по-късно дали тази кореспонденция е била комитетска. Следният текст чета по собствен начин: "Аз имах случай да видя тоя револвер у покойния наш приятел и патриот Димитра Горов, зет на А. Кънчев; той го е задържал, както е паднал от ръката на героя, в който действително само два картуша са останали, единът — празен, а другият — пълен." - мисля, че Захари не е имал предвид, че Горов го е взел от ръката на героя на местопрестъплението. Без заповед на вали паша така или иначе никой не смеел да се приближи до трупа и никой не би го взел, дори Горов да е бил там. Идеята му според мен е, че след като са им го върнали от полицията, Горов като негов зет го е взел, на сестрите на Кънчев не би послужил за нищо, и го е запазил във вида, в който последно го е ползвал Кънчев, в този вид, в който е паднал от ръката му т.е. пистолета никога повече не е бил зареждан, не е бил употребяван. Не знам какво е картуш, но мисля, с този жест на съхранение, Горов е искал да убеди всички, да им показва през годините, че оръжието не е засякло, а всъщност в него е нямало патрони, че някой е измамил Ангел, оставяйки го да разчита на оръжие, което е било обезоръжено на практика. Кой и защо е също загадка. Но така Горов подкрепял мнението, че нямало случайност, имало предателство на Кънчев, ако някой твърдял, че паспортната проверка може да е била случайност, то липсващите патрони доказвали друго, добре прикрита злонамереност.

Русе са писали и на Големия за пари, свързани с убийството на Пенев, било им е важно да разпространят своята версия по случая, а и явно са се чувствали герои, че са отнели човешки живот. Но е интересно защо поддържали такава тясна връзка със сливенци. На комитетите от Плевен, Голям извор и т.н. не би им хрумнало да поддържат просто така връзка със сливенци. Сигурна съм и че Русе на са писали на Гложенци, на Етрополе, но на сливенци ДА. Тази връзка със сливенци изглежда специална, влиянието на Каравелов и Хитов... Не са легенда извадените патрони, Захари винаги ползва за база някаква истина, дори когато тръгнал да разпространява книгата му, Обретенов казал, че "бъка от факти". Въпросът е, че дори той не е оставил нишка, която да води към този, който ги е извадил от барабана на пистолета. Освен да се е случило в дома на баба Тонка, ако го е поканила вътре да го поразпита и някой е изиграл добре ролята. Кънчев може да не е търсил просто съдействие за преминаване на Дунава там, а пряко Обретенов, за да го разпита за Пенев, за Каравелов. Не знаем кога са арестувани за убийството на Пенев, може Никола да си е бил в къщи и да се е криел от Кънчев. Но патроните ги е нямало, а Кънчев е разчитал на този револвер, няколко пъти е опитвал да стреля и е бил изненадан силно, че не работи. Той също би си купил друг, ако оръжието му не е било ок, чела съм, че задължително са изпитвали оръжията си в гората, дори Левски е стрелял няколкто пъти с пушката, преди да я приеме като своя и да иска прехвърлянето й през Дунава. Реворверът на Кънчев си е бил работещ, но... Тук бяхме намерили материал от Денис Иванов как Драсов след Старозагорското въстание обикалял да проверява настроенията е да хвърля обвинения срещу Хитов. Сега тези обвинения ги виждам в нова светлина. Драсов всъщност е бил прав, подбудителите се скриват, гледат с биноклите от Букурещ и Белград, не поемат отговорност за нищо, но си играят с живота на хиляди българи, защото знаят, че въстанието е обречено, а на всичкото отгоре напук на големите им обещания, когато то избухва, никой отвън не им се притичва на помощ. Нещо важно, Драсов не е избягал за да учи. Ако бе така, щеше да се върне в Ловеч след края на обучението. Поема тежкия път на емигрант във Влашко. Значи е друга причината поради която не се върнал в българско, макар че след Марин и Димитър други арестувани комити там нямало и останалите си живеели добре до войната. Тази причина за няс вече е ясна, връзката между внезапното му заминаване, занасянето на тескерето от Али Чауш и... докладът на Хамди, в който името му липсва... Питала съм се какво го е отказало от участие в Гюргевския комитет. Той е бил много активен, не е прекъсвал връзки с бунтарите, обаче остава извън комитета, а винаги се е стремял да има първостепенна роля и да е в центъра на събитията. Обяснението ми е, че не е имал голямо доверие на всички Гюргевски участници, затова се е отдалечил от тях и за да не остане съвсем извън играта, започнал да обмисля подготовка и прехвърляне на чети през Дунава... Още по-интересното е, че в комитета са двама Обретенови, Никола е там, макар да не свършил нищо, та да запише актив се наложило да влезе в чета...

Тази връзка я направил Каравелов във вестника си за дузина читатели, после и Обретенов в Спомените твърди, че в полицията повярвали Кънчев да е убил Пенев и ги пуснали от кауша, което не е така, уж ги били държали четиридесет дни, но важното е, че имало нещо общо между убийствата на тримата, Пенев, Кънчев и Костаки. Значи и ние следва да открием общото. Най-правдоподобно са писмата, откраднатите и споменаването на Сливен от Обретенов... Плюс, че Кънчев е бил близо до Левски и Пенев вероятно на това е разчитал, да му ги даде и да го прати обратно във вътрешността на страната с тях при Апостола. Убийството му явно подтикнало Ангел да тръгне да се разправя, да иска сметка в Букурещ на пътуване, за което Левски дори не подозирал. Приключило на пристанището. Това, което истински ме озадачава как Кънчев е вярвал, че пистолетът му е пълен, насочвал го срещу заптиетата, свидетелите чули прищракванията, но бил празен. Значи той самият обикновено го е държал зареден и е очаквал да сработи. Факт, че някой друг е взел патроните. Още по-странното е, че не му е откраднат самия пистолет, само патроните. Защо? За да не можел да се защити при бягство? По-логично е да му е било взето цялото оръжие. Възможно ли е вечерта да е горил документи, а да не си е проверил револвера? Сутринта да се е приготвил да излезе без да го провери? Може би го е държал готов още по пътя за Русе и затова нямал навик да го преглежда? Кой е имал достъп до стаята му в дома на Чорапчиев или до оръжието му ако е отишъл вечерта първо на среща-две-три търсейки съдействие да подпечата тескере? Кой и защо би му взел патроните незабелязано? Отговорът е много страшен, дали част от бандата, останала на свобода, или цялата банда, защото всъщност не знаем кога са ги арестували за убийството на Пенев, не се е канела да го нападне с ками, ножове и него в някоя уличка и затова не са искали да има зареден пистолет, за да не се отбранява, да не ги нарани? Вероятно са го видяли по приятелски през деня, изслушали, отказали съдействие за преминаване на Дунава, някак са достъпили оръжието му, взели патроните, това е и по-незабележимо, иначе веднага би се усетил ако му вземат пистолета посред бял ден. Разчитали са, че вечерта ще го пресрещнат някъде както пресрещнали Пенев... Но за тяхна изненада Чорапчиев го приютил. Вечерна/нощна среща не са успяли с него да си уговорят. Тогава план две е сработил, договорили са някой да го застреля още при арестуването, за да не ги издаде при разпитите в полицията. Кънчев е знаел твърде много за тях, а с Обретенов са били приятели от години. Всичко се променило когато Каравелов направил така, че Обретенов да се чувствал голям фактор, много значим за големия бос. Тогава и Кънчев се превърнал във враг.

Той е козирувал на всяка заповед на Каравелов, включително го е подкрепял за по-ранно вдигане на въстание, странното е, че този път не е. Още повече, че отгоре е имало покана от Икономов да не бави писмото ни минута. Единственото обяснение е турската полиция, доклада на Хамди паша... Не става да признаел, че послушал Големия вместо Каравелов, босът на Обретенов бил в Букурещ, никой в българско. Когато Драсов участвал в изхвърлянето на Каравелов от организацията, Обретенов го нападнал с писмо за пари, пари и пак пари, явно лошите настроения срещу него са били заради падането на големия шеф. Оттук и необходимостта Обретенов да участва в чета, вместо да седи на завет, за да си пази мястото след водещите от Гюргевския комитет, още повече, съобщенията били, че въстанието е масово и успешно. Самата вярност на Каравелов към идеал, народ и мечти свършила скоропостижно, спрял да издава вестника нацупен като дете щом вече не е шеф, няма да служи на освободителната идея щом не му дават поста. Погледнах имената, запомнил Пеев, Поплуканов, Голям Марин от Лясковец... не е могъл да запомни всичките, въпреки, че се опитвал да не пропусне събитие, но имената му не съвпадат с тези в доклада. Докладът следва да е бил допълнен от Драсов откъм имената на ловчански комити, подлъгани от Левски да образуват комитет от два-три месеца, вярвал че с толкова ще се размине. За Драсов и събранието, Обретенов искал да скрие, че от Русе са присъствали двама и излишният е бил той, иначе следвало да обяснява...

Те в крайна сметка успяват да си усеществят авантюрата с опита за въстание в Старозагорско. Тогава люсват цялата им некадърност, безмисленост и незачитане на човешкия живот. Толкова бе предупреждавал Апостола, че не могат да си играят "с живота на 7 милиона българи". Погледнато от този ъгъл, вече по различен начин звучат нападките на Драсов срещу Хитов, бяхме чели как обикалял Влашко с няколко задачи, една от които да изясни действителната дейност на Сливенския войвода. Огромна е разликата между двамата сливналии, Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Драсов някак трябва да е разкрил картите на всички там и слагайки ги на масата успял да накаже Каравелов за провала, но не спестил и критиките срещу Хитов. Не че много искали да го слушат, във Влашко си знаели стоката. Лошото е, че изпатили хората в Старозагорско. Самият Хитов пък избягал за няколко месеца на обиколка в Одеса където не свършил нищо. Но не посмял да си покаже лицето в българско. И още нещо да припомня отново, казано е от "ръцете на преносителя", не от торбата му, от собата му, от дисагите му, при проверка или по случайност, не... Съвсем буквално е описано случилото се, Обретенов сам е дал писмата, не следва да имаме илюзии по въпроса: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..." И да, убийството на Пенев е точно защото е хванал схемите на Каравелов, бил му е много доверено лице дори и според Захари Стоянов, и някак не е бил съгласен може би не само със Сливенските машинации, но и с преждевременно вдигане на въстание, за да избяга, явно е имал причина, никой не бяга от хубавото, при Каравелов съвсем на зле са били нещата... Знаем от Симидов, че избягал и с тайни, писма, това му е струвало живота, не самото бягство, а писмата... Вероятно те са стрували живота и на Ангел Кънчев.

Винаги съм била сигурна, че предателство има отвътре. Агентурна мрежа-да, любопитни чужди разузнавания-да, но това не изключва променливостта на човешкия фактор вътре в организацията, верността и предателството. Драсов е имал шанса да получи своя реванш от Каравелов през 1875г. като спомогнал да бъде изхвърлен от БЧРК, без да го познава напълно, но за Обретенов съм сигурна, че е бил предател. Заради написаното: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..." Той е знаел, че писмата са взети от него, най-вероятно сам е информирал полицията, че са получени. Но по никакъв начин не е дал знак на ВРО, че е властта е научила всичко. "са му били върнати..." - тези думи няма как да ги пропуснем, важните две писма са минали през него и са му били върнати, може би дори директно в ръцете. Нека да ги е задържал от страх, не от друго, все едно, от него са направени преписите, не от Данаил Попов, който никога не е имал вземане-даване с турската полиция. Не можем да изключим, че е съобщено първо не от Ловеч, а най-вероятно от Русе, за лице на име Левски и за Ловеч, поределен за център: „Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдив, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч...“ Извънредният участник в заседанията в Букурещ не е бил от Ловеч, а от Русе, самият Обретенов оставя изречение в мемоарите си, че оставил лице на име Левски във Влашко... Въпросът е, че полицията се е интересувала кой е главатаря в Ловеч, както съм запомнила от университета, в Империята йерархията е била много важна, един лидер е струвал почти колкото цял комитет. Посочен е Драсов като свръзка с Русе, защото той е въртял комитета, приемал парите за револверите, водел кореспонденцията дори от името на Левски. Поплуканов е бил забелязан чак в Русе от Обретенов, но дори и в спомените не личи да му е направил някакво впечатление. По-скоро Обретенов не е свалял очи от Левски и съобщава интересни данни за него. След Левски, вторият на прицел е бил Драсов, не Общия, който е бил човек на боса т.е. на Каравелов, не е Поплуканов или друг. Но не успявам да открия дали Обретенов сам е посочил Драсов, научавайки за него при препращане на кореспонденция от Ловеч през Русе към Букурещ, или пък Каравелов му е издал почти всички тайни за организацията докато са си гостували един другиму, вкл. съпругата на Каравелов е била поканена в дома на баба Тонка като жест срещу преспиването в Каравелови в Букурещ от страна на Обретенов. Последният обаче не вярвам да е признал някога някому, включително на Каравелов, че е завързал гопли връзки с турската полиция. В доносите, които е правил сам трябва да е преценявал какво да каже. На практика всичко важно, до което се е добрал. Оттам насетне продължили ловчанлии... Драсов бил изненадан, отървал се благодарение на добрите отношения със съседа си Али Чауш и с някаква информация, но му е било ясно, че трябва да бяга зад граница и да не се връща, ако не иска наистина да стане доносник и да предаде дейността и хората в детайли. Затова и се върнал чак след Освобождението. Вероятно е смятал, че с някаква обща информация за туко-що създаден комитет ще се отърве и няма да навреди никому с кой знае какво, така или иначе не е бил в Букурещ и нямало как да съобщи нещо значимо за случилото се там. Но заподозрял дякон Паисий за издайничеството, който пък имал голяма уста и никаква идея за конспиративност, така че искал смъртта му като нещо лично, много лично...

"Ако Пенев е убит от Кънчев на 16 февруари, защо той бяга през Русе на 5 март за Румъния? И дали въобще Кънчев се е самоубил? Захари Стоянов се опитва да твърди, че бил свидетел на смъртта му, но деня, който той описва, не е денят, в който Кънчев е застрелян… Кънчев имал револвер без патрони и не е могъл да се застреля. Ако се прочетат спомените на очевидците, можем да допуснем, че в него е стреляно и той не се е самоубил. Но и Левски е заблуден, че Кънчев се е самоубил от страх. Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му." - https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината Открих, че в последните години много историци и журналисти, влезли в стъпките на Каравелов, на Обретенов, виждат това, което ние виждаме. Нищо патетично и велико, по-скоро ниско и долно. За съжаление Каравелов и Обретенов не са оставили следи за връзката, която са имали. Хем са се срещали в Букурещ, писали си писма, Обретенов спал в дома му, а Наталия Каравелова в дома на баба Тонка и все пак двамата са били скрити-покрити. Иска ми се поне един директен, индиректен документ, извор, материал да намеря, който да покрепи теорията, че Обретенов, не друг, посочва Драсов и в Ловеч започва разплитането...

Според мен Левски го е снабдил с рязаната скара по искане на Каравелов когато са спали в дома му. Но ми се губи важният момент защо не Поплуканов, защо първият удар пада върху Драсов, който пишел писмата, но не присъствал на събранието в Букурещ. Левски и Ловеч ясно защо са били на прицел, за да може организацията да има само един шеф, който да командва, да се свири хорото само от едно място. Този шеф официално е бил избран на общо събрание, чиито решения всеки е трябвало да уважи, всичко е било протоколирано, не е като неколцина от Влашко да изберат шефа на българско. В материалите на проф. Митев прочетох, че Левски не се е бил напълно отказал от събрание в българско, през декември-януари, 1871-1872, склонил първото да бъде в Букурещ, но планирал така или иначе до края на годината да проведе следващо вътре в страната. Предполагам това е била причината да отиде за няколко дни през януари до Букурещ, за да даде съгласието си. Тогава и Каравелов започва да се стяга за изборите, да търси съюзници, да пише писма, които пък Стоян Пенев открадва. Така или иначе официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама. Точно Каравелов допуснал това, приел Обретенов и на сбирките, и в дома си. Там обаче е заедно с Поплуканов, а първият набеден е Драсов, може би Обретенов се е опасявал, че ако поддаде името на Поплуканов на властта, бързо ще разкрият, че той е предателят, защото са спали в една стая и се познават. Драсов не би се сетил кой от всички, с които е кореспондирал, го е натопил. Обретенов имал късмет, Драсов заподозрял дякон Паисий, който пък точно в този момент заплашил, че може да ги издаде... Все пак, продължавам да чета и да търся по-здрава връзка между Обретенов и Ловеч.

Да допълня, в сборника, в една от всички статии се доказваше, че Кънчев е отишъл в Букурещ въпреки карантината, но Драсов не е знаел това и заливал с писма по темата Данаил Попов, които по-късно са взети за достоверни, но не били: file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

"Получил бел указания от Каравелов в Букурещ на 29 юни 1871 г. за образуването му, но Каравелов е в Белград от май до октомври, поради спирането на вестника му. Загадка е - къде са се срещнали двамата, за да получи Обретенов инструкциите." http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm втората част: http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm Намерих още информация за Обретенов, но до отношенията му с Ловеч не стигам доникъде...

"Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави." - https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1224:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Не е съвсем така, както пишат другаде, излиза, че Левски изобщо не го е изпращал във Влашко да подготвя събранието, да коментира устава и т.н., дори е бил изненадан защо е тръгнал натам. Единствената причина Кънчев да го направи е или Каравелов или Стоян Пенев, който възможно да е успял да му прати съобщение, знаел е каналът на пощата през Русе. Или и двете причини едновременно, Каравелов да го е повикал зад гърба на Левски, за да има отрано информация за комитетите и представителите им преди събранието, а междувременно Пенев откраднал писмата и поискал среща в Русе... Странното е, че Кънчев е бил февруари месец също в Русе, записано е в Протокол на комитета, че са му дадени пари, после изчезнал оттам нанякъде и има-няма две-три седмици пак се върнал като този път е бил предаден. Защо е направил този курс напред-назад, а пък Левски дори не е знаел къде е той през цялото това време...

Да допълня по малко по няколко теми. Между Хитов и Левски разломът е бил дълбок. Причината - до Левски може да е достигнала информация за подмолните действия на войводата и скрито пращаните от него писма да сливенци за да държи контрол над дейността на организацията вместо нейния лидер и при това без да стъпва в българско: Писмото на Левски до Хитов от 10 май 1871 г.: „Пишете: чи ми са радвате на работити ми, като ма съветовате да еа варда да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носат сега погрешки? Как си ми разбрал работити, чи ми са радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? ... Защо ще отидиш в Сърбия и защо искаш да додиш сами в Стара планина? От тия ти планове твои, ходини и дохождани, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и неразясняваш. Следователно крийш се от нас, тогава и ний от тебе?... Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажиш другиму, докато не ти се е позволило от Привременното правителство из Българско“. Голямо име е бил Хитов, името му е работило за него, докато Левски е разчитал на неуморни обиколки на терен. ---- И още нещо, един довод в полза на предполаганата действителна възраст на Апостола, най-близките му съратници са на 33-35 години, нищо че той се представил пред Комисията за 25-26 годишен и номерът минал: "седемте души, които той подбира и сам подготвя да изпълняват различни пълномощия: Васил Йонков, Йордан Стоянов, Матей Преображенски, Мито Цветков, Никола Ръжанков, Сава Младенов и Христо Иванов-Големия. Средната възраст на тези негови довереници е 33-35 години." ---- За Ангел Кънчев, има статия от страница 168, където се твърди, че Каравелов го изпратил да създаде здрав Русенски комитет, а Хитов с препоръки да убеди Апостола в ползата от съюзници: file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

Още не съм стигнала до дигиталния архив на Горов в Националната библиотека, само до описанието му: "В писмата могат да се проследят отделил моментн от българското наЦионално революционно движение в хронологи чески иорядък с големи подробности. За революцноиното движение в 1872 г. има матернали за участието на жени в пренасяне на революциоииата поща, за нареждания от Левски до комитета в Русе за съгласувани действия, за дейността на Н. Т. Обретенов проз тази година, и за напомняне на Д. Горов да се съобразява с устава на БРЦК и за бдителносгга па уредената тайна полиция отпоено правилното изпълиение на задачите." - chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/06/Obzor_bia_2.pdf Относно необходимостта от втори канал за кореспонденция, след като Попхинов отворил писмо на Левски, тя е стояла през март-април 1872г., но не и през 1871г. т.е. твърде бързо, без да го изпитат, са се доверили на Обретенов. Защо ли? "Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов." - https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html

Сега въпросът е кой е бил по-добър съчинител, Обретенов, Симидов, Захари Стоянов или Каравелов? Много белетристика, за да бъде скрита и покрита истината, за да се хвърли прах в очите на хората... Плюс, описанието на мъките в затвора прилича на съчиненията на Величка Хашнова за мъченията на Левски дадени пред роднините на Данаил Попов. Другите извори за арестите от март 1872г. са писмата на чуждите дипломати, отбелязали, че някои заподозряни поради липса на доказателства са пуснати скоро, други са държани до септември. За комитет не споменават някой да е бил арестуван. Обретенов е бил на 23г. когато е арестуван за убийството, не споменава нищо част от арестуваните да са били деца и сам си е написал,че не е задържан за участие в комитет или в ложа, а за убийството на Пенев. Така е съобщил и на Големия през същата 1872г., когато поискал грошовете, твърдейки, че е дело на Ради Иванов, а по-късно ще промени на Икономов, остава вероятност той самият да е нанесъл някои от ударите, но и Протокол от страна на Русенския комитет е оставил. Те са искали, те са решили, те са изпълнили убийството, макар заради тях дузина да са вкараните в кауша. Никакви турски чиновници не са извършителите. Как са могли да бъдат толкова жестоки е непонятно, но ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото те са могли да бъдат единственият източник на Каравелов за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията. Това пък противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода" и не знам кво си... Обаче тук поне имаме признанието, че Пенев никога не е бил предател и... Каравелов е знаел това. Кога Стоян е пристигнал в Русе? 5-6 месеца по-рано? Поредната лъжа. Според Захари Стоянов само няколко дни преди да бъде убит, а неговият източник е шуреят му, от това по-надеждно? : "Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си." Според Симидов в топъл пролетен ден, празничен на 1872г., не през зимата, в студ и сняг, което всъщност би било 5-6 месеца по-рано... Защо Захари, а и защо Симидов би излъгал? Никой не е знаел, че той е бил свидетел на Букурещката част от тази история, никой не го е питал, нямал е скрити мотиви, за да излъже когато описал в книга тези спомени от своя живот. Могъл е да си замълчи вместо за разкаже как заварил в онзи пролетен ден Каравелов в печатницата панически да обвинява Стоян в кражбата на тайни писма и още същия ден бил известен някак русенския комитет. Съобщили им, че Пенев е избягал към Русе, а не че сам си е тръгнал. Защо Каравелов това не си е признал никога? Защо не споменал кражбата на писмата, а веднага и упорито насочвал в други посоки причините и вината за убийството, за което признал, че би учудило и зверовете със своята жестокост? Като капак лансирал и самоубийството на Костаки без да му трепне ръката, окото. Известно е, че е починал/убит, но няма извор, който да подкрепя твърдението за самоубийство. Иначе поне Захари щеше да го спомене в Записките... Добре, умеел е да води за носа читателите, комитаджиите, дори Апостола, ама години по-късно имайки достатъчно исторически извори пред нас, ние имаме право да не сме толкова наивни колкото читателите в 19-ти век, че да му вярваме. Особено след като публично приписал убийството на Пенев на Ангел Кънчев със категоричността на най-осведомения по въпроса. Но ние и това знаем...

Аз разбирам по друг начин данните, вестникът е излизал два пъти през седмицата, на български в събота, има го под заглавието му: Датата 7 март за мен е датата сложена на дописката от дописника. Вестникът е излезнал на 11-ти март 1872г. Иначе и други са били в шок от липсата на конспиративност в Каравелов и бедите, които това е носело заради уводната статия, която написал на 9-ти март: "1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, предаващи неправилно положението в Османската империя и развитието на българското националноосвободително движение. Подчертава непрекъснатите опити на турската тайна полиция да залови ръководителите на революционното движение и отбелязва казаното от нейния сътрудник Хр. Арнаудов. „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас пълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дяконът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872. - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/" March 1872 (Julian calendar: old style) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 W T F S S M T W T F S S M T W T F S S M T W T F S S M T W T F 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 March 1872 (Gregorian calendar: new style) Без никакви задръжки хвърлил имената на водачите на българската борба за освобождение в лицето на четящата турска власт сякаш и давал указание кого персонално да преследва и залови. Някъде това би било наречено предателство без никакво колебание. Шок има и от четенето на дописката за Ангел Кънчев, в нея черно на бяло смъртта му е свързана с тази на Стоян Пенев, а както знаем, Каравелов си е позволявал да редактира всичките си автори, включително Левски, с Ботев затова стигат почти до бой. Доли дописникът или той самият е набедил Кънчев за убийството на Пенев в този текст, изключително недостойна за честната и неподкупна журналистика подлост, няма значение за нас. Кънчев не е убиецът на Пенев, това е сигурно, участникът в убийството Обретенов посочил Ради Иванов на Големия, а в мемоарите си - Георги Икономов, който по това време е отдавна загинал и не би могъл да се защити. От Симидов сме информирани, че самият Каравелов имал дял в смъртта на Пенев, заповедта до Русенския комитет излезнала лично от него, но изключително удобно набедил Кънчев да нея, оцапал честното му име публично без морални скрупули. Това не помогнало на арестуваните, държали ги още около четиридесет дни.

Чорапчиев е забъркан, наистина, защото Кънчев спи в последната нощ в дома му и тръгва оттам с празен пистолет, без патрони, което е странно, не би се прицелвал в заптиетата, ако знаеше, че няма патрони... Предната вечер в дома му е горил документи, дали не са били точно откраднатите от Пенев писма, защото е усетил предателството, явно е почукал на доста врати, останали затворени, разбрал, че нещо не е наред, иначе не би унищожил важни книжа, а слугинята ги е чула да се карат... Това обаче не прави Чорапчиев предател. Нито невинен. "Ангел бил подозрителен човек", това само потвърждава, че е предаден, обявен за подозрителен на властта, тук дори не се споменава проверка на документи, а готовност да бъде даден на мъки само защото е бил подозрителен... Но много удобно е посочен Чорапчиев като издайник, за да го накажат, че той единствен му подал ръка и го приютил в дома си. Обаче дописникът пропуска нещо важно, в цялата сага е забъркан и Обретенов. Той посочва Ангел Кънчев като убиец на Стоян Пенев още тогава, прави от смъртта на двамата обща история, макар че самия Обретенов е участвал в убийството на Пенев, не Кънчев. Въпреки твърденията му, с тримата си другари е задържан повече от четиридесет дни в кауша т.е. номерът да набеди Чорапчиев не минал. "Ангел е един от дописниците на "Свобода", за дописничество никой не е стоял в кауша, по друг начин е натопен Кънчев пред полицията, най-вероятно е посочен като преносител на комитски документи. Обретенов също е бил дописник и какво? Каравелов също си написал каквото си искал за смъртта на Кънчев, общо взето не са били рицари на истината нашите вестникари в онова време. Трудно е да им вярваме години по-късно и за едно, и за друго.

Но пък при него ударът е от свои, от Каравелов и компания... това е най-болезненото... а на практика той се жертвал, те гледали с биноклите оттатък Дунава какво се случва... За съжаление нищо не откривам за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, освен някои твърдения, че и двамата са били масони. Това изобщо не е достатъчно, но явно след смъртта им са се постарали да бъдат забравени. Намерих, че Кънчев се познавал с Каравелов от 1867г. и може би също в някакъв момент е изглеждал подходящ за негово момче за всичко. Работата на терен с Левски променят нещо в него. Дори за Букурещ Кънчев тръгнал по заповед на Апостола, а не на Каравелов, да помогне за организацията на събранието. Само че точно неговата помощ е била напълно нежелана, щял е да хване мащинациите зад гърба на Дякона, бил е изключително интелигентен...

Аз това съм го чела, рядко намирам нещо, което да не съм чела за Апостола, но под легитимен имам предвид, че от българско са изпратени дузина представители на тамошните комитети да решават съдбата на народа, а не пет-шест масони отвън да си играят с живота на седем милиона българи, да го перефразирам. Това ме яде отвътре, че с присъствието и гласовете на представителите на градове и села от почти цяло българско е избран Каравелов за шеф, който не е стъпвал да работи на терен, преследван зиме и лете, хулен от чарбаджиите и т.н. Тези, които гласуват дали са се борили за постове в случай на освобождаване? Дали това им е обещавал Каравелов, за да го изберат? Имало ли е заплахи, все си мисля, че след заплахи от него, Марин Поплуканов е скрил парите, не е посмял да ги изпрати във Влашко, но не ги е и употребил за свои нужди, бил е като разпънат на кръст, скрил ги е дори от семейството си преди да съобщи в Софийския затвор за тях на баща си... Имало е атака и срещу Драсов, който избягал, срещу Ловеч... Като тъмна заплаха е бил след като станал официално по-голям шеф от лице на име Левски... Знаете, понякога хората се променят като вземат власт, като станат шефове, явно и той е бил от променливите, главозамаял се е, а преди това и смъртна присъда издал на Стоян Пенев... Аз все още търся материали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев...

За Кънчев ясно,че е свой, но кой по това време е искал да стигне до Апостола? ВРО все още не е легитимирана по начин, по който се случва на събранието, още не са успели да измъкнат килимчето изпод нозете на Апостола, за да искат да я ударят и то с риск да я унищожат. Обаче има някой в тъмното на историята ни, който удря по Ловеч и все ми се струва преди събранието... Четох, Кънчев е бил близък с Тома Кърджиев, който открадвал буква по буква от време на време от печатницата, той също работел в печатница, не открих в коя, събирал ги и ги предал да ги занесе на Апостола, който от тях си сглобил портативната печатничка. Не личи Кърджиев да е искал да навреди. Докато Обретенов е бил близък с Каравелов, а според мен и със Стоян Пенев. Освен това много време минало от срещата им през юни до основаването на комитета през декември, как са му позволили междувременно да приема и препредава ценни неща? Да, били са на зор, ама не е бил комитаджия... И защо Пенев изведнъж е търсел самостоятелен канал до Кънчев и смъртта на двамата веднага била свързана от местните комитаджии, Кънчев бил убил Пенев? Защо би го убил? Версията за пари издиша, в нито един от двамата сериозна сума не е била намерена.

Идеята ми бе, че въпреки официалните твърдения, писаното по вестниците, още тогава е имало и друга информация или други предположения сред комитетите. От описанието на Захари излиза, че някое от заптиетата зад дуварите може да е гръмнало, не са мислили да го хващат жив като видели пистолет в него: ↑Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари. Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“ — хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло…" Обаче е странно как пистолетът не гръмнал три.четири пъти, а изведнъж точно когато го насочил към главата си, изгърмял. Ако не гръмне три-четири пъти пистолет в моята ръка, изобщо не бих го насочила към главата си, защото не би гръмнал по тази логика и петия път. Как е решил, че има поне един куршум вътре и пистолетът няма да засече като го е насочил към главата си? С този изстрел не са чисти нещата. Иначе и аз мисля за "приятелската ръка", но коя би била тя? Каравелов не ми е съмнителен тук, защото още не познава комитаджиите от българско, щое не им е показан официално като шеф, за да се чува думата му над тях, до събранието в Букурещ имало 2 месеца...

На мен също ми направи впечатление, че Левски не е имал доверие на Каравелов за нещо и е искал черно-на бяло да има думата му. Но не съм сигурна какво точно е имал предвид. В отношенията им е имало някаква неискреност и за да предотврати бъдещо отказване от думи, преиначаване, Апостолът ги е искал на хартия. За списъците Захари няма от кого друг да е чул, от Обретенов трябва да е. Каравелов сигурно е очквал да види кои комитети ще изпратят представители и дали биха гласували за него. Отрано си е подредил пъзела, изобщо не е бил изненадан от избирането си за председател, очаквал го е. Но аз мисля, до Кънчев може да са стигнали по някакъв начин писмата, които Стоян Пенев е искал да му предаде. Може да са имали тайно място или посредник... Факт е, че нито баба Тонка, нито друг член на комитета му оказват подкрепа. Той едва ли е зависил само от един Обретенов, разчитал е и на други канали, но... комитетската банда го обвинила междувременно в убийството на Пенев, в предателство, всички масони скоростно са били осведомени, защото като публика се натълпяли на "трибуната" т.е. на пристанището да гледат залавянето му точно в момента на товарене на корабчето. Той е бил изведнъж като белязан, някой до който никой не е искал да се доближи. Няма друг освен Обретенов, хем масон, хем и от комитета, хем и тарторът на групата, който да му "постеле" така. Единствената причина - посредникът между Пенев и четиримата, Костаки или друг, да е научил и изказал, че между Пенев и Кънчев имало задруга. Това не останало простено. Както знаем, Обретенов е бил водачът, логично е върху него да падат съмненията. Дори можем да предположим, че е побързал с убийството на Пенев, за да предотврати срещата му с Кънчев. Накрая прибягва до предателство, за да се отърве от последния. Но имаме извор, исторически извор, в който няма колебание, че смъртта на Кънчев е убийство. Написано е с увереност в доклад като нещо проверено, извън съмнение.

; Чела съм и другаде, че Общия ги заплашвал да казват, да издават, иначе после ще им навреди, представял се за новия човек на властта, придавал си важност, вярвал, че ще го назначат пазач както му били обещали... Пиша всичко това, защото си мисля за Вутьо Ветов, който като всички комитаджии се е разприказвал за Ловеч, него със сигурност го е заплашвал да издаде Левски...

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски. Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие?

За водеща роля в смъртта на Пенев и Кънчев съм сигурна, Обретенов си е играл централната роля по принцип, той от всичките момчета в Русе е отишъл на среща с Каравелов, той е основал комитета по негово искане, за да продължи да пренася пощата, той е избран за председател на този комитет, бил е и масон още преди това, не е ясно дали другите от комитета са били масони, Обретенов се е пъхал навсякъде, където би могъл да пробие... Затова и предателската роля пада първо върху него, в Отоманската империя йерархията е била изключително важна, лидерът, без който се очаквало да се разпадне всичко, затова в момента, в който са разбрали, че председателя, тартора е вътре, усилията на полицията са се насочили към него. Той трябва да знае най-много, той има най-какво да им изкаже, накратко той следва да е бил и един от нанеслите ударите по Пенев, убиецът му едва ли е един при толкова прорези в тялото. Затова за властта е било важно лидерът на групата да проговори, както и да стане техен човек, след като участва в какво ли не, включително в пренос на тайна кореспонденция и оръжие. Но не е вършил дългосрочно тази дейност, за да е добре запознат със структурата на ВРО и важните в нея. Да, научава ги в Букурещ, но пък оттам би издал Поплуканов. Обаче усещането е, че първи е издаден Драсов, а след него в капана е и Пъшков, Марин е изненадан когато стигат до него след убийството на 14-ти август. Драсов и Пъшков са подозирали дякон Паисий. Днес знаем от разпитите пред Комисията, че Иван Стефанов Владикин-Чолака също е проговорил и срещу него е имало в отговор нападение, обаче съгласно Хамди паша това се е случило в последния месец, последните двадесетина дни, т.е. август-септември, преди да напише доклада до Великия везир. Най-вероятно Чолака ги е посочил и искал арестуването им от страх да не посегнат и на вуйчо му, владиката, след като убили дякон Паисий. Драсов обаче си подготвя нещата месец-два-три преди да напусне Ловеч. Някой го е подплашил по-рано и той едвам дочаква завръщането на Апостола на 1-ви юли, за да започне организирането на убийството на дякон Паисий. Най-вероятно е да е бил издаден от Обретенов. Но защо не би издал Поплуканов, а Драсов? Защото го е издал първи, още в кауша или малко след това, преди Букурещ. Какво е научил за Драсов от Каравелов, от Ангел Кънчев преди убийството на Стоян Пенев, докато около шест месеца е участвал в пренасянето на пощата? Не са си кореспондирали 1871-1872, не намерих оттогава писма между тях, чак по-късно, след 1872г. Да не би пък Стоян Пенев да му е доносничил, да му е разказвал всичко, което научавал в печатницата на Каравелов, срещу услугата да го препоръча на работа там? Или просто бандата да си е внедрила свое момче в печатницата, за да види има ли келепир и какъв, да види изобщо в какво се напъхал Обретенов давайки съгласието си да пренася пощата... Драсов си е писал с Каравелов, до тези писма Пенев трябва да е имал достъп, след като и Захари съобщава, че всички тайни набързо научил, явно това е било целта, да спечели доверие, да се навре навсякъде и да докладва на събратята си... --- Още нещо: При вторият си разпит пред Комисията, Левски твърди, че "възнамерявах, щях да отида в Русчук", това винаги ме е притеснявало, защо не е мислел отново за Свищов, Никопол... защо е избрал да се върне през Русчук за първи път от две години във Влашко, последното му минаване оттам е през 1870г., преди Обретенов да се сближи с Каравелов или Каравелов с Обретенов, а после наредил да го препоръчат на Големия, за да има момче за всичко в организацията. Но защо през Русчук и начертал пътя си преди Къкрина, след като е имал съмнения в Обретенов...