Aspandiat

Графе, я си помисли пак. Наличието на огромен и всепоглъщащ пазар на прага ти неминуемо се отразява благоприятно върху твоя износ и оттам върху цялостната ти икономика. Що днес всеки производител драпа да получи достъп до американския пазар, а? Щото е огромен и платежоспособен. Същото е било и преди 500 или 1000 години. Неслучайно през 15-19 век Истанбул е центърът, който поглъща голяма част от суровинното и стоково производство от българските земи. Другият голям консуматор (което вече не може да се екстраполира към 8-10 век) е турската армия. На практика Константинопол между 716 и 1204 г. и между 1460 и 1878 г. под името Истанбул се явява един огромен икономически регионален (че и световен) хъб със своето огромно население, което произвежда, но и консумира в грамадни количества. А хранителният и суровинен хинтерланд е на прага на този мегаполис - това са балканските земи. Нали си даваш сметка за мизерния за цяла Европа 8 век какво е да имаш на прага си примерно 100 000 консуматора. Да не говорим за по-добрите времена на 10 или 12 век, когато на прага си имаш вече не 100 000, а 300-400 000 гърла за хранене.

За думата "самодива", която я има само в българския език, О.Н. Трубачев предлага произход от иранското (скитското) *asmadaiva “небесен дух”.

Може тези дрехи и кожи да са трябвали на Тервел за личния гардероб. Все пак десетина години преди това Юстиниян го прави кесар, а кесарят има право да носи пурпур и коприна.

Айде да дам и аз едно рамо на опсикионския фанариот. За натурална икономика сред българите говори и ал-Масуди, като от цялостния контекст личи, че сведението му се отнася за 8 век, а не за 9 или 10 век.

Стават грешки, старче, когато пиша по спомени отпреди години. А ти веднага обаче побърза да хвърлиш камък и да дириш сламката в окото на ближния.

Само че, ако се използват и екстраполират данните от Историята на йеросхимонах Спиридон Габровски (от къде ги е черпил, не е ясно), който говори за изселвания и заселвания на гърци и власи от Самуил не само из Македония, а и по поречието на Дунава, Калоян ще да е заселвал тези гърци не из Лудогорието, а по Дунава.

Не, той е компилативно съчинение, но на моменти има и авторови мисли и разсъждения. В края на 19 век има публикувано в руско издание (май Византийский временник, но не съм сигурен) подробен анализ кое е Йоаново и кое компилативно в Шестоднева. Но у нас не знам дали може да се намери този анализ. Иначе горните данни съм ги подбрал от общите данни, някои от които определено са копи-пейстнати. Като например сведението за изкуствено опрашване на фурмови палми, каквито няма по нашите ширини. Или пък разни "икономически цитати" от старозаветните книги. Тези, които съм дал горе, не излизат от природо-икономическите условия на Балканите или пък са директно записани като авторови впечатления или думи.

Романе, а ти ваксинира ли се против грип тази зима! :shades:

Не става дума, че е странно или неочаквано, а просто съм добавил още данни към и без това постната картина на българската икономика от периода 7-11 век.

Има достатъчно писмени паметници и ономастични данни, които потвръждават, че сме кръвни наследници. Но това е друга тема и мястото за разискването й не е тук.

Само, че Галахаде, точно след 1375 г. сребърните монети, сечени от И.Шишман губят стремително грамажа си. Отделно, че асортиментът на стоки, купувани от италианците от България, е много оскъден - основно жито, восък, мед, донякъде кожи и вълна. А фактът, че договорът на деспот Иванко с генуезците превръща Карвунското деспотство в тяхна икономическа колония, не говори нито в полза на военния, нито в полза на икономическия потенциал на българския Изток-Североизток. Що се отнася до Нешри.... на гладния туркмен и огуз от Анатола всичко отсам му се е струвало хубаво и като от Париж изписано.

Темата замря от доста време по обективни причини. Време е да я посъживя. Оказва се, че Йоан Екзарх е ценен източник за икономиката на ПБЦ към края на IX и началото на X век. В един пасаж той споменава, че за медникарството, обущарството и тъкачеството е необходим огън, тоест свидетелства, че през въпросния период тези занаяти са вече ясно обособени. В друг пасаж Йоан Екзарх говори за следните плодове: смокиня, бадем, орехи, круши и ябълки. Смокините и бадемите може да са били отглеждани по черноморското крайбрежие на България. В трети пасаж Йоан Екзарх говори за печене на хляб и варене на просена каша, вероятно вариант на известния ни днес качамак. В същия пасаж той отделя специално място на дървото като материал и го свързва с редица дейности: казва, че се използва за строеж на ладии и кораби. Споменава, че от дървото се строят къщи и се правят стени и тавани, чрез дървото се разпределят стаи и други помещения. Споменава, че от дървото дърводелците правят рала, лопати, бараки и каруци. Най-интересно е последното сведение на автора за икономиката на ПБЦ. Той пише за облагородяване на сортове плодни дръвчета чрез поставяне на калеми, тоест чрез ашладисване. Йоан Екзарх подчертава, че той лично е наблюдавал тази техника, прилагана от земеделците.

Ами аз отдавна имам съмнения, че чумата е направила кой знае какви бели у нас, именно заради пълната липса на изворови данни. Но смятам, че чумата е ударила българската икономика косвено. Имам предвид чумата, отнесла 30-40% от населението на Италия и Западна Европа. До 1346 г. България (и Добруджа и вътрешните части на България, и подбалканските български територии) захранват италианските пазари със зърно. Житото се товари от италианците от нашите черноморски пристанища северно и южно от Балкана. Една част е плащана със стоки на бартер, което е документирано, макар и за периода на първата половина на ХV век. Друга част определено е била разплащана с пари. След като чумата опустошава Италия в периода 1346-1355 г. и населението й рязко намалява, спада рязко с примерно 30-40% нуждата от внос на зърно от Причерноморието, към което влиза и българското жито. Оттам вече последиците са лесно предвидими - при намалени с 30-40% количества зърно, от което се нуждаели италианците, това е довело до спад на износа, като вероятно търговията е преминала почти изцяло на бартерен принцип, което е лишило българските износители (феодалната аристокрация) от свежи пари. Другата възможност е италианците да са запазили обема на покупките, но да са издействали намаляване на цената на купуваното от тях зърно примерно с 50%. Което пак е ударило печалбите на българската аристокрация. Който и от двата търговски сценария да се е разиграл, резултатът е бил намалена парична ликвидност на търновската и добруджанската аристокрация и владетели, което пък е сринало и възможностите им да издържат войските си и да набират наемници от земите на север от Дунава. Както и да поддържат на ниво военната инфраструктура в земите си, тоест крепостите.

Проф. Георги Атанасов: Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците 22.05.2013 07:00 - Проф. Атанасов, “24 часа” публикува статията на Росен Янков “Пресъхнала и чумава България пада под турско робство”. Тя се позовава и на картите, които вие публикувате в своята книга “Добруджанското деспотство” (2009). И така - наистина ли чумата и сушата са два от най-важните фактори, заради които България пада под турско робство? Какви исторически и археологически аргументи има за това? - Първо за чумата - едно ужасно явление, което съвпада по време с колапса на Южна Европа, което намалява потенциала на християнска Европа и дава възможност на османските турци да напредват. Това според мен обаче е второстепенен факт за България. За Шишманова България, за Добруджанското деспотство е може би и третостепенен. Чумата в този период се разпространява главно от генуезките кораби, които я пренасят от Кафа, Северното Черноморие, към Генуа и Южна Европа. И тя се развива много бързо като пандемия. Засега обаче нямаме нито един източник, който да говори, че чумата е поразила Северна България. Кои са реперите за това мое твърдение? По това време Добруджанското деспотство в лицето на деспот Добротица е в ожесточена конфронтация с Генуа и нейни кораби не биха могли да акостират по пристанищата на Добротица - Варна, Калиакра, Карвуна. В този смисъл Северна България и Добруджа са били “имунизирани” срещу генуезки кораби, които пренасят чумната епидемия. С тези пристанища впрочем контактува и Търновското царство на Шишман с морския свят. Забележителното е, че във византийски източници имаме много сведения за чумна епидемия в южната част на Балканския полуостров, но няма нито едно сведение в български източник за чумна епидемия в Шишманова България и Добруджанското деспотство. - Има обаче една версия с кремация при две погребения, датирани към 1396 г., когато се смята, че е третата вълна на чумната епидемия. - Като твърдя, че в Шишманова България и Добруджанското деспотство по-скоро не е имало чума, за Южна България, която е в границите на Византия, не съм уверен. Действително има едно изключение от това правило - това са двете погребения с обици на деспотицата на Дръстър и на нейните дъщеря, погребани с трупови изгаряния. Но това е дама с висока легитимност, с произход от фамилията на Палеолозите и може да се е заразила, пътувайки при своите близки в Константинопол. Това е вече поезията в историята и археологията. И като се е върнала, може да се е разболяла. Но че е била знатна дама, говорят обиците , на които са написани двуглавият орел и монограмът на деспота на Силистра. - Това е съпругата или майката на деспот Добротица? - Най-вероятно е да е майка, но е възможно и да е негова съпруга. Или майка му, или съпругата му - никоя друга не може да носи златни обици от 24 карата, изработени във византийското императорско ателие, но с монограма на Добротица. Става дума за християнка от знатна фамилия и само ако е поразена от чумна епидемия, може да бъде кремирана и погребана. Но нито в Дръстър, нито в Калиакра или на Дунава - Никопол, Червен, в нито един център на Шишманова България нямаме досега разкрити други кремации, каквито при чумни епидемии биха могли да бъдат масови, защото поразяват 30-40 до 70% от населението. - Щом пораженията от чумата не са били толкова мащабни, тогава остава по-силен да е бил факторът с т.нар. валежна сянка над Добруджа и над Североизточна България, тоест с драстично засушаване. - Климатичните промени за мен остават най-главната причина, която намалява ресурса и на Добруджанското деспотство, и на Търновското царство. Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време. - Докога продължава тази климатична драма? - Засушаването, за което говорим, продължава до началото на ХVI век в Североизточна България. Археологическите проучвания не регистрират нито едно селище от ХIII-ХV век в тази огромна територия - на изток от Ломовете доЧерно море и на север от Балкана до р. Дунав. И причината за това е свързана с промяна на климата. - Наистина ли е свързано само с нивото на Каспийско море и Карпатската валежна сянка? - Засега друго обяснение не е дадено. Става дума за промяна в движението на атлантическите въздушни зони. Нашата зона се оросява главно от циклоните от запад, атлантическите циклони. Когато техният път е на юг от Карпатите, тук всичко е добре. Когато обаче циклоните са по-слаби и се приплъзнат на север от Карпатите, става страшно. И сега наблюдаваме този феномен. Обърнете внимание колко високо е количеството валежи в Чехия, Полша и Беларус и какво е положението с валежите дори в момента. В VIII-Х век в Северна България се изливат големи валежи. Правим такова заключение, защото всички големи градежи и крепости в Дръстър, Преслав са върху мрежа пилоти (дървени колони). А това означава, че почвата е била много мека заради влагата. В десетки крепости по поречието на пресъхнали реки откриваме въдички, куки, остатъци от риба. Тези реки са пресъхнали от столетия, а там през IХ-Х век е имало течащи реки. И на тази идеална за земеделие и с влажен климат зона се слага край някъде през Х - края на ХI век. И това е главната причина за изчезването на населението и за намаляване ресурсите на българската държава през Второто българско царство. Населението се изселва на юг от Балкана и основно в посока към днешната географска област Македония. Ето затова има едно изтичане на населението от Североизтока към Югозапада. И неслучайно, когато четем писмените източници за Самуилова България, ние виждаме изключително голямо количество крепости и селища. Което археологически не е документирано през VIII-IХ век. Явно там условията за живот към Х-ХI век са по-добри на фона на това, което се случва в Североизточна България, за да се появят според византийския автор Йоан Скилица толкова много селища. Явно населението на Североизточна България е подгонено от този климатичен бич. - За днешната ситуация думата имат климатолозите. Външни нашествия през този период - в края на ХIV век, може ли да са били причина за отслабената държава? - Има периодични вълни на нашествия в Североизточна България, които оказват негативно влияние. Печенежки нашествия има много силни и в Северозападна България. Освен това куманите са, общо взето, съюзници на българите през почти цялото Средновековие. Да, нашествията са фактор за отслабване на държавата преди падането под турско робство. Чумните епидемии може да са фактор, но не главният. Те са второстепенни фактори. Главният фактор за намалените ресурси на България, на Добруджанското деспотство, на Шишманова България са по-скоро в климатичните проблеми. Вижте къде са групирани селищата в Шишманова България - главно покрай бреговете на реките. Но в Североизточна България нямаме реки, те са пресъхнали. И това предизвиква този ужасяващ демографски вакуум. - Как тези региони отново са били населени? - Това става благодарение на изселването на население от граничната зона между Османската империя и Иран, на границата между сунитизма и шиитизма, която днес е много актуална - в зоната Мосул. Тогава се води една апокалиптична война между османска Турция, която е емблема на сунитизма, и шиитите. Около 1520-1530 г. силите са изравнени. При Селим Първи и в началото на управлението на Сюлейман Великолепни османска Турция надделява над шиитите. Започва масовото им депортиране към Добруджа и Североизточна България. В регистрите те са наречени сюргюн (дрисък от османотурски - б.а.). За Османската империя българите са гяури, но шиитите са най-долното - сюргюни. И това население е преселено в тази обезлюдена от ХI век територия - Североизточна България. - Става дума за депортация по религиозен признак? - Точно така. Освен шиитите тук са пратени и потомци на древните селджуци, с които Османската империя трудно се справя. И тази депортация на размирно население, което има смесен етнически произход - иранци, азербайджанци, кюрди, юруци - това не е хомогенна маса, не са само перси. И тази хетерогенна смес, отбрана на религиозен принцип, е пратена буквално да измре в пустинната зона. Това население обаче успява да оцелее. Показва го цялата поселищна мрежа в Добруджа и Североизточна България, която е изключително мюсюлманска до днес. По-късно са депортирали и българско население - най-вече от бреговете на Дунава, от българските крепости там. Това организирано преселение е именно в зоната, която българите са напуснали и се е получила пустиня - на изток от Ломовете до Черно море. - Кога точно става тази депортация? - Има регистър, публикуван от покойния проф. Страшимир Димитров - той е от 1526 г. Този документ регистрира именно това масово преселване на население от зоната до Иран - от източните граници на Османската империя ги прехвърлят чак на западните граници. - Защо го правят? - За да разредят тази бунтовна среда, която едва не взема главата на империята, тогава империята виси на косъм. Така както империята едва не е унищожена в началото на ХV век, пред същата дилема тя е и в началото на ХVI век. И за да се справят с това население, да го махнат от тази бунтовна среда, султан Селим Първи и най-вече Сюлейман Великолепни го изселват и го изхвърлят буквално в Лудогорието и Добруджа, които по това време са една полупустинна зона. Така се слага началото на новата селищна мрежа, която действа и досега. - Тоест българските турци днес в този регион са наследници на шиитите от границата до Иран? - Дошлите тук са шиити, които доброволно по-късно приемат сунизма. Има обаче и сведения за преминаване към сунитството по насилствен начин. Но все пак част от това население остава шиитско и днес около 10% от мюсюлманското население в Добруджа и Североизточна България са казълбаши. Те запазват религията, с която идват в България в началото на ХVI век. Процесът е много интересен, малко познат и много сложен. Пак казвам - за това преселение имаме документ - дефтера (регистър на населението - б.а.), публикуван от проф. Страшимир Димитров, в който черно на бяло е написано кой сюргюн къде е заселен и от какво население се състои. Имената на селата носят името на водача на съответния сюргюн. - Днес имената на някои села запазени ли са? - Да, много от тях са запазени. За съжаление, силистренската част от дефтерите не е публикувана, защото е малко повредена. Проф. Димитров публикува дефтера за Варненската кааза. В началото са били малки селища, които постепенно започват да се концентрират в по-крупни села. Има концентрация на населението. - Какви находки имате като доказателства, че тези селища са създадени и укрепнали точно в началото на ХVI век? - За съжаление българската наука дълго време, не обръщаше внимание на археологическите паметници от ХVI-ХVIII век. Материалите, които излизат - с монети и накити, показват точно това влияние от Персия. Най-вече в орнаментиката - в дуловския музей има хубава колекция от накити от този период, свързани с тези миграционни процеси, изключителна е колекцията от женски накити. Женският накит винаги носи много информация за дати, културни процеси. Най-вече в колекцията от пафти се вижда това влияние от Персия, така че има податки, че това население идва от контактната зона с Персия. Трябва да започне проучване на тези селища, за да установим и този процес, който е много по-сложен, отколкото очаквахме. Самият Страшимир Димитров не вярваше в този процес, но Господ му даде да проучи дефтера от 1526 г., макар че този документ не решава всички въпроси. - Казвате, че сред накитите има и пафти - те не са български накит, а е дошъл от Персия, така ли? - Пафтите са донесени от Изток, българите приемат този накит. Написах първата си статия за появата на пафтите през 80-те години. И още тогава не можех да да се отърся от идеята, че те са продължение на стара българска традиция. Най-ранните пафти, открити в България, са именно от ХVI-ХVII век, по-ранни не са открити. Когато видях едни изображения върху керамика от Измик и Кютакия (големи керамични центрове в Източен Анадол), в които за първи път са показани жени с пафти, установих, че те са от ранния османски период на това население и носят стилистиката на Средния изток. По-късно ги приема българското население. Българките ги носят, а мюсюлманките вече ги изключват от костюма си. Може би защото културният модел на мюсюлманките след приемането на сунизма се променя, включително и костюмът. Този накит, който носи идеята за шиитизма, те го изоставят, но българското население го приема и той става характерен за българката от Ранното и Късното възраждане, та до днес. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2002744

Ако трябва да върна комплимента, от твоите постове тук през годините аз пък се научих да отчитам като много важен социално-исторически фактор климата и природните условия.

Фружине, житията не са литературен жанр, който обръща внимание и се занимава с подробности като митнически и гранични проверки. В житията системно и по традиция липсват дати. Най-"точните" датировки са от типа на "в годините на преблагочестивия цар Х". Пък ти очакваш да пише в тях как граничният таркан ги е спрял и е искал да бие черен печат на византийските международни паспорти на Климент, Наум и Ангеларий. Иначе за отвъддунавска България ето едно сведение от “Повест за латините” в български антилатински смесен сборник от ХV в.:

Значи, войните с България имат роля за феодализирането на ИРИ доколкото като се завръщат по родните си места ветераните от българските кампании, те мъкнат със себе си и награбено, с което могат да купуват имоти. Друг е въпросът обаче, че ако при по-продължителните кампании войниците стоят по лагери да зимуват, а не са били разпускани до пролетта, повечето от награбеното е отивало в ръцете на движещите се с армията като лешояди търговци, лихвари и проститутки. За Бачковския манастир. Той е основан в 1083 г., тоест на прага на феодализацията на империята. А дали е точно феодално владение е друг въпрос, защото манастирското и църковното земевладение не е точно идентично със светското. Само за протокола. Има мнение, че въпросния св. Кирил не е нашият Константин-Кирил Философ, а Кирил Кападокийски, живял през VІІІ век.

Не, Комнинова Византия не се българизира, а в социално-политическо отношение почва да прилича на българския (и изобщо европейския родов) модел. Докато тази метаморфоза в империята върви през ХІ-ХІІ век, българските земи пък засмукват сока на византийските културни модели. И някъде по времето на втората част от царуването на Йоан Асен ІІ двете тенденции се срещат и с това идва и краят на ожесточените сблъсъци, характерни за ІХ, Х, ХІ век и в периода 1185-1207 г. Алва, само не ми казвай, че лично си ги броил християните в България преди 864 г. Ще те поправя обаче. Правилното е, че християнството е чужда религия, защото е религия на чужденците и враговете, на ромеите. Но едновременно с това то не е непозната религия. Не. Грешиш дълбоко. Издигането на динатското съсловие през Х век, от което произлиза по-късната поземлено-феодална аристокрация, се осъществява в Мала Азия. От ключово значение този процес да тръгне там е това, че арабо-византийската граница е линия на постоянни сблъсъци, дори и когато между Империята и Халифата официално има мир. По време на тези набези акритите (войниците-граничари) грабят противника и се завръщат с плячка в сребро, злато и натура, която става основа на по-сетнешното издигане на някои от тези акрити до динати. Отделно след 934 г. империята постепенно преминава в настъпление срещу арабите и официалните военни действия още повече увеличават богаството на бъдещите динати от Анатолия и пограничните зони. През Х век на Балканите ситуацията е коренно различна от тази в Анатолия. До 968 г. империята няма успешни кампании против българите. След 927 г. настъпва 40-годишен мир. До 927 г. сраженията пък се водят основно на византийска територия и следователно няма условия за издигане на забогатели акрити и други военни, защото вместо да трупат плячка, техните земи стават жертва на българите. Но има и един друг момент. Акритската система може да действа при трайни граници. В Анатолия през ІХ-Х век такава трайна граница са Тавърската и Понтийската планини. След 838 г. арабски набег в анатолийските територии няма и границата е сталилизирана. На Балканите обаче ситуацията е различна. Между 809 и 927 г. границите са подвижни и по правило се изместват на юг, към крайбрежията, владени от империята. Няма време и условия да се изгради система на погранични войски. Отделно, че военните действия не са позиционни, както в Анатолия след 838г. докъм средата на Х век, а са динамични, маневрени. Така че условия за създаване на динатско съсловие от забогатели военни няма. Затова няма как и феодализацията да тръгне оттук. На всичко отгоре на Балканите е столицата на империята и това е още една спирачка местните деребеи да натрупат мощ и да си развяват байрака. Макар че не съм се интересувал специално от възхода на динатското съсловие в Анатолия, смятам, че друг ключов фактор то да се зароди точно там, а не на Балканите, е арменското население в източните имперски територии. Арменският държавен, властови и социален модел от поне І век сл. Хр., че и от по-рано, е тотално родов. Няма сенати, народни събрания, събрания на свободните мъже-войни и т.н. Царят и родовата аристокрация са господари и властелини. В Кападокия, която е гръбнакът на ромейската отбрана в Анатолия, арменците са многобройни и пазят своите традиции. Затова смятам, че арменските родово-аристократични модели са изиграли също така решаваща роля за оформянето на динатското съсловие в Анатолия. Има един христоматиен пример за разправата на Василий ІІ с анатолийските динати. На връщане от един източен поход Василий отсяда в имението на Евстатий Малеин - бивш стратиот, който бил забогатял неимоверно. На Василий му призляло като видял натрупаните богатства. А като разбрал как Малеин бил иззел земите на съседни бедни стратиоти и селяни, Василий побеснял и конфискувал всичките му имоти, като оставил на Малеин само поземления надел, който се полагал на редовия стратиот на стойност 288 номизми. Въпросният Малеин деребействал не другаде, а в Кападокия. На Балканите такива родови и родово-аристократични традиции и модели няма. Гърците не са имали. Траките вероятно са имали, но техните територии първо, че са подложени на силно римско влияние (също неродово-аристократично в източния и племенния смисъл на понятието), и второ - след ІІ век в тях настъпва голямо етническо разбъркване заради заселването на различни племена и етноси от императорите. Като се почне от разни иранци и готи от север и се стигне до сирийци и предноазиатци през ІІІ век. Така че тракийските родови традиции са били размити и съсипани. А след VІІ век каквото е било останало от тракийските родово-аристократични традиции е било довършено заради заселването на славяни и българи и политическия и етническия хаос на Балканите и разместването и преместването на населения на полоустрова.

Абе тая Айн Ранд май се е превърнала в нещо като Паулу Коельо на съвременния интелектуалец или интелектуалстващ. Както едно време всяка себеуважаваща се кифла се смяташе за умствено лустросана, ако е изчела халтурата на Коельо, а днешните кифли наблягат на другия халтураджия Хорхе Букай, така сега всеки, дето претендира да е по-така в обществено-икономическата проблема, набляга на Айн Ранд. П.П. Чел съм съвсем малко от нея. Нищо не си спомням, щото заспах към 20-тата страница.

Алва, хубави работи си написал. С някои съм съгласен, с други - не. Ще карам наред. Тук сме 100% на едно мнение. Ще добавя, че за имперците в Константинопол всички православни държави са васали на империята им. Грузинският владетел е нещо като наместник или губернатор по имперска милост над земите си, руските князе също са смятани за васали, поне до 1204 г., ако не и до 1453 г. Оттук нататък започват несъгласията или доуточненията: По принцип аз отдавна за себе си съм убеден, че приемането на християнството от Константинопол, а не от Рим, е най-първото пагубно за българското бъдеще решение. Ти си го казал много хубаво - папоцезаризмът се налага отдолу на горе, а цезаропапизмът - отгоре на долу. Това е не само заради запазения политически център и извор на цезаропапизма - ИРИ, но и защото през вековете, през които западноевропейското (католическото) пространство се консолидира в духовно отношение, там няма доминираща сила, която да налага модели със сила, а всичко става постепенно и еволюционно. ОБАЧЕ! Не смятам, че покръстването по ромейски образец от 864 г. решава окончателно нещата. Старата българска културна матрица не е затрита до ХІ век, голямата ромеизация не излиза извън преславския двор на Симеон и Петър. При Симеон изобщо се наблюдава една културно-политически синдром на любов-омраза - воюваш до смърт с врага си, за да се превърнеш в него и заемеш мястото му. Но, хайде, това да кажем е плод на Симеоновата психика, макар че въпросът си заслужава отделна тема, защото нещата не са толкова прости. Защо обаче ромейщината не е пуснала дълбоки корени извън Преслав. Забележи например в отчета на кремонския епископ Лиутпранд за 968 г. българският пратеник, несъмнено от висшата аристокрация, пристига остриган "по маджарски", тоест по старата българска мода и препасан с медна верига на кръста. Нищо ромейско няма във вида му и на самия Лиутпранд пратеникът му приличал на "току що оглашен", тоест на почти езичник. Второ - имаме едно сведение за въстанието на Бодин и Войтех от 1072 г., в което се съобщава, за все още съществуването на род, който традиционно излъчва кавханите в държавата, вече загинала. Значи поне до 1071 г. е жив старият държавен модел и старата титулна практика. Не помня дали съм го споменал напред, но Матанов прави едно интересно заключение, че византийският модел, и то специално комниновият модел, е възприет толкова дълбоко в България след 1187 г., защото през комниновата епоха самата империя започва да прилича на България като обществени отношения. От служебно-чиновническа тя постепенно става родова (не в смисъла на Хофстеде), а в смисъла на доминирана от кръвната аристокрация. Точно каквато е била България през цялото си съществуване от VІІ до ХІV век. Така че аз ще продължа да настоявам, че ромеизацията се осъществява между края на ХІ и ХІІ век, както и вторично през ХІІ-ХІV век (след 1230 г.). Още нещо, което показва, че за управляващите кръгове в България между 900 и 1000 г. православно-византийската ориентация не е била безусловна и необратима, е наличието на сведения, вярно смътни, за контакти между Рим и Симеон и Рим и Самуил. Още нещо, друже. Смятам, че дори и по времето на великия Калоян в България не се е смятало, че православно-византийската ориентация е била необратима. Скоро ми попадна една много интересна статия от покойния вече архимандрит Павел Стефанов за унията от 1202 г. В нея той сочи, че през ХІІІ-ХІV век в България е имало два вида кръщения - с 3 и с 2 потапияна. Като това с 2 потапяния е католическо, а първото е православно. Този ритуал в Б-я е споменат и в едно писмо от 1362-1363 г. на цариградския патриарх Калист. Покрай останалите интересни сведения в статията си П. Стефанов посочва и една находка, датирана към ХІV век от Търново - статуетки на 2 духовници, изработени в готически стил. Та си представи какъв ефект е имала тази уния, който реално действа само 15 години или в най-добрия случай 28 - между 1202 до 1218 г. или в най-добрия случай до 1230 г. Представи си ако България беше запазила унията с Рим не 15, а 150 години. Обратът от православната византийщина към католическото европейство щеше да е неминуем. Затова за мен Йоан Асен ІІ е изключително вреден за бъдещето развитие на България, въпреки че решавал нещата със секс. То май и за друго не е ставал. Ето и самата статия, за който представлява интерес. P_Stefanov_UNIJA.pdf Другият ключов момент, с който не съм съгласен с теб: Ще започна от ересите. Коя е родината на най-опасните християнски ереси. Това е Армения с нейното павликянство и Сирия с нейното масалианство. Манихейството, особено ранното, не го смятам за християнска ерес, а за нова синкретична религия и затова го оставям настрана. Защо обаче точно Армения става родина на павликянството. Защото това е единствената християнска територия извън железния юмрук на римляните, в която си дават жесток сблъсък 2 мощни културни бекграунда и матрици. Едната е местната ирано(маздеистко)-задкавказка, а другата е сиро-елинистическата. В резултат на този сблъсък се ражда ражда франкенщайново отроче, продукт на невъзможността на сиро-елинистическият адстрат да абсорбира и модифицира на 100 или на 75-80% ирано(маздеистко)-задкавказкия субстрат. Отделно за появата на такава ерес и ереси в Армения голямо влияние има фактът, че в нея християнството е наложено бързо, решително, брутално и със сила. Навсякъде другаде където християнството се разпространява в Европа, то не се натъква на такъв мощен културен субстрат - нито в германските земи, нито на Британските острови, нито в Галия или Иберия, нито в Унгария, нито в чехо-полските земи, нито в Русия или сред сърби и хървати. Едновременно с това в територии със силен културен нехристиянски субстрат като Гърция, Италия, Анатолия, Сирия, Египет християнството се налага постепенно и без насилие в течение на 300-350 години. А не както в Армения с кръв и желязо. Единствената християнска страна в Европа, която става също развъдник и майка на ереси, свързани с масалианството, павликянството и манихейството, е България. Като исторически бекграунд тя е доста сходна с Армения. И тук християнството е наложено не за 300, а за примерно 30 години. Отгоре, а не отдолу, както е в Римската империя. С кръв и желязо, както е в Армения, а не поетапно и "со кротце и со благо" и с няколко императорски едикта, както е в Рим. Отделно, колкото и да са оскъдни сведенията, в България християнството не се сблъсква с примитивни култове като тези на славяни или германци, а с религия и вярвания от по-висше естество. Има поне 3 сведения, което сочат, че старата българска религия е била свързана с култ към Слънцето, Луната и небесните светила и в нея е място са заемали и силно изразени астрологически представи. Неслучайно дядо Йоан Екзарх отделя толкова място да обяснява в своя полемичен "Шестоднев" какви глупци и идиоти били онези, които вярвали, че звездите и небесните светила определяли съдбата на човеците на земята. Така че и в България се осъществява сблъсък между сиро-елинистическия християнски културен адстрат и стария български езически субстрат. В добавка ситуацията по време на хаоса и духовния смут след 864 г. е усложнена от павликяно-масалиано-манихейската пропагандна у нас. Накрая, подобно на Армения, и у нас се ражда ражда франкенщайново отроче - богомилството. Бедите на българите идват не само от горните фактори, но и това, че сме на прага на столицата на ИРИ. И имаме и имперски амбиции, както ти самият горе си посочил. Това съседство се оказва гибелно не само в политически план през ХІ век, но и в културен (още през Х век). Защото възприемането на имперско-елинистическо-православния културен модел в една България, която като държавен и обществен генезис е близка до франки, германи, англо-сакси и т.н., е все едно да дадеш на 5 годишно дете да кара не колело с 4 колелета, а спортен автомобил.

Опсикионский, що не вземеш да подготвиш една тема да се покефим, посветена на арабо-ромейския конфликт от периода 634-886 г. Или направо до Роман Аргир. Таман да не губиш форма, таман да ме отмениш мен, че онзи ден почти се бях навил да я подготвя на базата на Кеймбриджката история на Византия, ама накрая мързелът спечели пълна победа над мен. Край на ОТ.

Тя не е ЗА фейсбук, а е ОТ фейсбук. Поне 2 пъти съм я мяркал там.

Г-н Табов, ако откриете и обнародвате богомилски извор на старобългарски от периода Х-ХІV век изобщо, а не такъв, в който те описват произхода на ереста си, директно би трябвало да ви изберат за професор по средновековна история в БАН.

Диоген Лаерций (на английски език) http://classicpersuasion.org/pw/diogenes/

Чукваш в гугъля например "електронни четци за книги" или "еBook четци за книги" да видиш какво ще ти изкара като резултати за поръчване в България. Ето ти например няколко модела: http://www.emag.bg/ebook-chetci/pocketbook/sort-priceasc/c Тук има също: https://www.technomarket.bg/browse/542 На втория линк виж например какви формати поддържа този последния от 239 лв: ПОДДЪРЖАНИ ФОРМАТИ ЗА КНИГИ: EPUB DRM, EPUB, PDF DRM, PDF, FB2, FB2.ZIP, TXT, DJVU, HTM, HTML, DOC, DOCX, RTF, CHM, TCR, PRC (MOBI) Като избираш, гледай да е с колкото може по-мощен процесор, защото ако е по-слаб, на тежки файлове ще цикли или забива. На 2 от моделите от първия линк е указано, че операционната им система е Linux. Предполагам, че ако си под Windows, тези трябва да ги избягваш, за да не те изненада неприятно несъвместимост на софтуера. Пък може и да са съвместими, не знам. Другите екстри към четеца, трябва да си ги вземеш отделно, защото не се продават с него. Става дума за: 1. Калъф. 2. Допълнителна външна памет. Вградената има определен капацитет, който не е много голям и бързо ще го изпълниш. 3. Зарядно устройство. Не е задължително, защото четците могат да се зареждат и през USB-кабела от компютъра. Минусът на такъв тип зареждане е, че става по-бавно и ако имаш вируси на компа, могат да прехвърчат в четеца. Има и още един проблем - зарядните, които се продават у нас, невинаги действат на четците. Моят го донесоха от чужбина и се оказа, че зарядното, което си купих от България, не работи, въпреки че в сайта пишеше, че става за моя модел. Лично аз от България не бих си купил четец с поръчка от сайт, а бих отишъл на крака до някоя от веригите. Имай предвид обаче, че офертите, които са посочени в сайтовете на веригите, често не са валидни за всичките им магазини. Тоест ако си харесаш определен модел, трябва да се увериш в кой точно магазин се продава. И там на място вече да му избираш и зарядно устройство, ако си решил да купуваш. Иначе, ако си съвсем голям маниак да четеш електронни книги, можеш да се ориентираш направо към някой таблет. По-скъпи са, да, но имат поне 1 голям плюс пред четците. При четците книги, които са стара и са сканирани и после качени като pdf-формат, не могат да се зумват и често пъти буквите са толкова ситни, че се налага да ги четеш на компютър. А таблетът зумва всичко.