Aspandiat

Тъй, тъй, Перкунасе. Откога чаках да се обадиш в тази тема. Френското Jean обаче май идва от средновековното френско Jehan.

Интересно дали въпросният Кернака не е всъщност Хернак (Ирник) и изразът следва да се тълкува по-скоро като "Кетрадес, потомък на Хернак".

Фружине, това в кой извор го пише?

Интересното е, че един наш "прост" поп, Йовчо Попниколов от Трявна, към 1854 г. в своята книжка "Летопис и родословие", като изброява българските царе преди Балканите, преди "Кий, който създаде Киев града" (около 430 г. според Йовчо), помества един загадъчен владетел на име "Одонацар", който властвал в 100 г. сл.Хр. Откъде е черпил тези имена Йовчо идея си нямам, но този Одонацар лесно може да се разчлени на Одона цар, а този Одона да се съпостави с Один/Водан. Че на всичко отгоре датата 100 г. сл. Хр. съвпада с една от предложените дати, в които бил живял историческият Один/Водан. Одона цар може да се сравни обаче и с Аудан - един велик посветен и магьосник от набедения за фалшификат епос от Татарстан "Шан къзъ дастанъ". Иначе търсенето на първата Скандинавия (оригиналната Скандинавия) в района между Таманския полуостров, Дон и Кавказ би изяснило някои "глупости", които късносредновековната историография приписва на българите като произход. Според Мавро Орбини (а оттам и при Паисий Хилендарски): Само че според наизвестния автор “Зографска българска история”, съвременник на Паисий, Скандинавия се е намирала не където се намира днес, а точно в района където старите нормански представи помествали владенията на Один: Два века и половина преди Зографската история, през 1517 г., подобно нещо пише един полски историк, Мачей Меховски, в "Трактат за двете Сарматии". Той направо помества Асгард до Сарматия:

Преди повече от 30 години украинският професор Омелян Прицак (Pritsak, Omeljan. The Origin of Rus’. Vol 1. Old Scandinavian Sources Other Than the Sagas. Harvard University Press, 1981), разглеждайки скандинавските саги не като празни митове и легенди, а като източници на реални исторически сведения, прави едно много интересно и оригинално откритие. Той установява, че класическите средновековни автори освен Боспор Тракийски (Босфора) са знаели и за още един – Кимерийски Боспор (Керченския провлак), свързващ Черно и Азовско море. Средновековният автор Саксон Граматик (Saxo Grammaticus, ок. 1150 – ок. 1220) знаел подробно за тези два Боспора и впоследствие развил теорията за два града Византион и за два Хелеспонта. Саксон споменава на три пъти в съчинението си Gesta Danorum кимерийския Хелеспонт, който винаги е бил свързван със скандинавския бог Один. Същевременно в историческата част на Саксон Византиум се появява с обикновеното му значение на имперската столица Константинопол, центърът на източното християнство. Омелян Прицак продължава своите разсъждения в следната посока: викингската епоха е била един вид повторение на англо-саксонското завоевание на Британия. Логично е новите авантюристи, претендиращи за същия успех, да са взаимствали англо-саксонския култ към Водан/Один, но те скоро били въвлечени в мащабни морски авантюри и търговия, които ги довели до контакт с Хазарската империя. Там иранските аристократични родове (на алани и аси) и хазари поддържали силна търговска империя и древната индоевропейска религия на войнското братство. Като резултат от тези контакти сред норманската аристокрация се появил нов, по-усложнен и по-аристократичен вариант на култа към Один. Популярният бог на англо-саксонците бил заменен от Один Тиркяконунгр/Oðin Tyrkjakonungr (Один, кралят на тюрките), който в Пролога към Еда на Снорри Стурлусон извършил своето пътешествие на север към Швеция. По това време в Западна Европа започва да си пробива път един генеалогичен мит, свързан с произхода на франките от древната Троя. В хрониката на Псевдо Фредегарий “Liber Historiae Francorum”, съставена в 727 г., се описва как троянските бежанци, като пресекли Танаис (Дон), победили аланите, съюзници на Рим и им било дадено името Франки от император Валентиан в 364–367 г. Но тъй като не искали да плащат данък, франките се преселили на Горен Рейн. Омелян Прицак обяснява тези представи с факта, че след като в 629 г. император Ираклий, приятел и пастрок на мощния тюркски хакан Тонг Ябгу, признал франкския крал Дагоберт І като свой съюзник, новородената национална гордост на франките счела това за доказателство за техния благороден произход. Откакто Византия била станала Източен Рим и откакто Рим при Август обявил произхода на народа си от Троя, естествено било за франките да следват същия пример. За по-убедително по същото време от Троя са били изведени и предците на тюрките. След тях вече не било проблем всеки нов европейски народ да изведе произхода си също от Троя – възможностите избягали троянски герои да станат родоначалници станали неограничени. Според Прицак Один Тиркяконунгр няма нищо общо с Троя от франкската книжнина, а по-скоро отразява реалното минало на тесните връзки между норманите и тюркските хазари от VІІІ–ІХ век, когато тюркският крал/император все още съществувал. Омелян Прицак смята, че локализирането на Троя не в Мала Азия, а около река Дон е чисто норманска представа. Той посочва като аргумент Картата на света на арабския географ ал-Идриси, живял при двора на норманския крал на Сицилия Роджер ІІ (1105–1154), в която Троя е локализирана източно от Дон, където скандинавските саги поместват Тana-kvisl (Тана-квисл – “сливането на Тана/Танаис”). Според Прицак Идриси е въвел данни от собствено норманския морски опит в Източна Европа. Той заключава, че името Тана-квисл имало стара традиция. Какво обаче може да се каже за Вана квисл? Съгласно “Инглинга-сага” земята около Вана-квисл била наречена Ваналанд/Ванахайм “Страната на ваните”, а Вана-квисл била друго име за Тана-квисл (Дон) и обхващала двете страни на реката по нейното долно течение. След това Прицак директно свързва Ваналанд и ваните с българите. Що се отнася до асите, Прицак извежда названието на скандинавските богове (ас, аз, азир в мн.ч.) от етнонима на племето на асите, родствени на аланите. Той смята, че земята на асите е земята на аланите, завзета от хазарите, а Один е бил отъждествен от норманите с хазарския хакан и по тази причина големите владения на Один били в страната на тюрките, която била норвежкото название за Троя. Затова в “Инглинга сага” Один започва пътешествието си от Асгард (Страната на асите), а според Снорри Стурлусон от Тиркланд (Страната на тюрките). Според Прицак за Снорри Тиркланд е било второ име на Асгард и двете отговаряли на класическата Троя.

Нещо не е наред с тези лангобарди. Излизат на сцената, когато арианството е в отстъпление и упадък. И интересно откъде са го прихванали, след като готите са били към 560 година в Италия и далечна Испания.

А мислил ли си върху варианта, че Русия се е отказала да разширява износа си за ЕС, а вместо това ще го преориентира към Турция, чиято икономика постоянно расте (за разлика от европейската) и където все повече държави от ЕС изнасят производството си. Тоест след няколко години, когато бъде направена втората тръба до Турция, вместо 14 млрд куб метра газ, които Ердоган договори да получава от Путин с 6% отстъпка, обемите, които ще са необходими на Анкара, ще са много по-големи и в перспектива да станат още по-големи. Пък ние тук ще внасяме катарски втечнен газ за 500 долара на 1000 куб метра. За кефа на Хюсеин Кенийски и на Яценюк Равинский.

Е чакай де, не казвай, че към 770 г. лангобардите са езичници?

Кубрат не оказва помощ, защото Велика България няма физически контакт с арабите. Арабите стигат до кавказкия хребет чак след 700 г., а същинска война, но с хазарите, избухва през 706 г., когато арабите водени от Маслама превземат Дербент чрез измяна. Именно арабската заплаха тика Византия и Хазария към съюз помежду им. Докато Кубрат е жив, арабите оперират на север не по-далече от Южна Армения.

Браво, Дрейк. Ти си на ред да пускаш загадка.

Греда. Давам жокер - доста векове по-рано и битката не е на Балканите.

Ето и моята загадка. Една средновековна миниатюра, илюстрираща една битка за защита на християнството.

Да, оцеляването на Аварската държава би се оказало ключово за развитието на България и Балканите в следващия един или дори два века. Защото без ресурсите и земите на източна Авария България едва ли щеше да преживее бурния си възход през ІХ век. Малко (не съвсем) ОТ. Изглежда, че франкското политическо пространство след смъртта на Людовик Благочестиви чак до края ІХ век няма съзнанието за истински и необратим разпад на империята. Сещам се за интригите на западния крал Карл ІІ Плешиви срещу брат му Людовик Немски за овладяване и контрола върху франкското наследство и как през 875 г. Карл е обявен за император. Сещам се и как Карл Дебели, който пък е син на Людовик Немски, успява дори временно да възстанови Франкската империя през 881 г., присъединявайки Западна Франкия (Франция) към Източна Франкия (Германия). Тоест през целия ІХ век потомците на Карл Велики и Людовик Благочестиви гледат на постимперското пространство като на бащиния, която е разделена между синове и внуци по стария меровингски и ранен каролингски модел. Това, че нашите медиевисти, доколкото изобщо темата ги вълнува, са сложили един пирон на датата 840 г. и са рекли, че тогава се е разпаднала Франкската империя, е техен проблем, породен от ограниченото им виждане на историята като поредица от събития и дати, а не като процеси с бавен ефект.

Рафия 217 пр.Хр. между Селевкиди и Птолемеи?

Магнезия 190 пр.Хр. между Рим и Селевкидите?

Мисля, че Запада от двете страни на Атлантика живее в края на една аномална епоха. Аномална, защото на фона на предшестващите 4000 и повече години история периодът между 1900 и 2000 г. беше време на изненадващ достъп дори за най-нисшите слоеве на обществото до образование, социални и комунални услуги, здравеопазване. За стотици милиони между Виена и Сан Франциско животът стана добър и материално осигурен, както никога през предходните 4000 години. Преди това Запада беше разделен на един ограничен богат елит, който може да си позволи най-доброто, и на огромна маса от бедно или направо мизерстващо неграмотно или слабограмотно простолюдие, чиято единствена функция е да бачка, яде и с.ре. Като като гледам, нещата ще вървят към връщане към реалностите отпреди 1900 г. Затова умни хора не се търсят. С изключение на онези, които елитите ще подберат и впрегнат да работят за тях след съответната мозъчна обработка.

Курцвайлови глупости. От година на година интернет поколението (младежта) става все по-тъпо и по-тъпо. Говоря от преки впечатления.

Друже, за подобен род изследване се иска и известни методологически познания как да се направи, а аз ги нямам. Освен това в България новаторски и преломни изследвания се посрещат с пълно равнодушие. Като краен резултат осъществилият ги не може дори да си покрие като разходи парите, които е потрошил за ксерокс в библиотеките. От мен да го запомниш, друже. Една държава държи на науката си, докато има собствени икономически или политически интереси на своя и на чужда територия. И има някакъв план или идея за собственото си бъдеще и развитие. Двойно колонизирана (изток-запад) България няма нито свои интереси, нито свое бъдеще. За чий х.й тогава да се блъскам с нещо, което никой няма да го оцени. Или пък проумее.

Умряла работа, друже. До Възраждането в имената ни почти няма разни прякорни имена от професии. Тук-там до края на ХVІІ век се мерне някой заблуден "Стоян Ковач" или "Петко Ковач". Имена, свързани с кой къде е ходил, също няма до Възраждането. Което може да е знак, че до тази епоха физическата мобилност сред българите е била почти нулева. Има изолирани и броящи се на пръсти топоними, превърнали се в лични имена. Като например: Тодор, син на Балкан Йорги Балкан (Село Йеген Яхши, Беломорска Тракия, началото на XVI век.). Йович Вардар (Град Видин, 1542 г.). Брезика Дунав (Село Сатовица, североизточно от Гоце делчев, XV век). Дунав Мирко (Село Поляница, северозападно от Мелник, 1570 г.). Радой Ихтиман (Град Перник, третата четвърт на XV век). Тошо Пирин (Село Зимне, Кюстендилско, XVI век). Душман, син на Странджо (Село Челопек, югоизточно от Тетово, 1452–1453 г.). До Възраждането основните имена са Петко, син на Йован или пък направо Йован Петко и други подобни обичайни имена като Стоян, Стойо, Стойко, Велчо, Велко, Рад, Раде, Радул, Димитри, Димто, Богдан, Никола, Тодор, Степан, Гюро, Гюрко (от Георги), Марко, Пейо, Войо, Бойо, Братан, Бошко, Продан, Мело, Койо, Стево, Яно.

Според мен над 50% от хората, заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото у нас са от фамилии, които могат да проследят възхода си не по-назад от "славния 9 септември 1944 г", когато тъпите и неграмотни цървули се изкачиха на върха на държавата, научните и културни институции с помощта на съветската окупационна армия. За Москов и Московски удряш греда, друже - не са във връзка с Москва, а с името Моско.

Може пък да са се самоизбили, а не да са станали жертва на нашествие пришълци.

Значи при това положение теорията на Кларк, че норманите и сега управляват Англия не издържа, след като повечето нормански фамилии са деградирали от времето на съставянето на "Книгата на страшния съд".

Познай кой е авторът и епохата? Ксенофонт (430-354 г. пр. Хр.)

Приятелю, мисля, че прибързано се предоверяваш и възторгваш от писанията на въпросния Кларк, особено пък ако изводите му трябва да се приемат като обща теория. От това, което си написал, се вижда, че Кларк е подбрал 2 страни, които не могат да са представителни за Европа. Защото нито в Швеция, нито в УК е имало социални сътресения или революции, които съсипват европейската аристокрация през ХVІІІ-ХХ век. Швеция дори не е воювала от 200 години. Така че и в нея, и в УК просто няма исторически събития, които да разбъркат социалната структура, да съсипят икономически, властови и дори физически аристокрацията. Затова тя си стои на ключови позиции. Кларк му е намерил леснината, с една дума. Защо не е взел като терен на проучване една Франция с нейните 5 републики, революции от 1789, 1830, 1848, 1871 г. С нейните комунисти и социалисти, които управляват намси колко мандата след 1945 г., че и преди това в разни Народни фронтове и прочее левичарски управления. Или пък да е взел за пример олевяла Италия след 1945, загубила и войната. Или Испания с нейната гражданска война миналия век. Или пък разсипаната юнкерска Германия през 1918 и 1945 г. Или пък Австрия, където със закон, ако си аристократ, ти е забранено да се представяш публично като "граф фон...." или "графиня фон...". Освен това твърденията на Кларк в твой преразказ, че и днес норманите командват Англия, ми се струват вятър работа. На първо място старата норманска аристокрация се изтребва взаимно доволно добре в края на ХV век по време на войната на Червената и Бялата роза. По време на тази война е подменен профилът на английската аристокрация, както става след завоеванието през 1066 г. От ХVІ век английската аристокрация почва да се попълва от забогатели селски земевладелци и търговци. През ХІХ век пускат и разни забогатели евреи като Ротшилд и Монтегю. За разлика от континента и особено от Франция, английската аристокрация успява да вземе успешно острия исторически завой на новото време, тъй като овреме се обуржоазява поради излиняването на старата норманска военна аристокрация. Ето ти и имената на големите английски аристократични фамилии, които съдейки по имената (по френското звучене) са от нормански произход или (с питанките) вероятно са. Няма никаква норманска фракция или хунта, яхнала добрата стара Англия. Не повече от 20% са "норманите" B ► Beauclerk family‎ (1 C, 22 P) ► Beaufort family‎ (1 C, 19 P) ► Beaumont family‎ (21 P) ……………….. ► Bertie family‎ (42 P) ……………… ► Boyle family‎ (1 C, 52 P) (????) ► Brabazon family‎ (15 P) ► Brassey family‎ (11 P) ............................ ► Brudenell-Bruce family‎ (27 P) C ► Cholmondeley family‎ (34 P) D ► De Lacy family‎ (33 P) ► De Vere family‎ (43 P) .................... ► Drummond family‎ (25 P) ► Duncombe family‎ (19 P) F ► Fiennes family‎ (40 P) ..................... ► FitzClarence family‎ (1 C, 15 P) (????) ..... ► Fortescue family‎ (18 P) G ► Granville family‎ (8 P) ► Grenville family‎ (30 P) ► Greville family‎ (35 P) H ► Hervey family‎ (1 C, 29 P) L ► Lascelles family‎ (33 P) M ► Mortimer family‎ (27 P) P ► Percy family‎ (2 C, 63 P) ► Pierrepont family‎ (22 P) R ► Russell family‎ (1 C, 51 P) S ► Sackville family‎ (33 P) (????) ► Savile family‎ (6 P) (????) ► Seymour family‎ (1 C, 98 P) (????) V ► Villiers family‎ (64 P, 2 F) http://en.wikipedia.org/wiki/Category:Noble_families_of_the_United_Kingdom Дето се вика, поработил е г-н Кларк, ама май за лудо.

Докато съм още на форумна вълна, да взема да пусна и една алтернативка. А именно, как би еволюирало Франкското кралство, ако Карл Велики не се беше раждал или беше един кротък и миролюбив владетел. Пускам една карта на империята му. Със синьо е Франкското кралство преди Карл (до 758 г.), с оранжево са завоеванията му, с жълто са зависимите или временно присъединени територии. Да си представим, че към 814 г., когато умира Карл и към 840 г., когато умира синът му Людовик Благочестиви и империята се разпада, Франкското кралство е само със синия цвят. Според мен ограничаването му в рамките до 758 г. е щяло да предотврати разпадането на държавата след 840 г. Спрямо гало-римския етнически масив германският не е равен като географска тежест. Като демографска пък съвсем, доколкото Галия е била по-населена от германоезичните територии чак до ХІХ век. Във Франкското кралство е нямало да има и италиански и итало-лангобардски територии и етнически масив, което е щяло да свали от врата на Франкското кралство още един етно-сепаратистки воденичен камък след 814-840 г. Накратко, ако Франкското кралство беше запазило границите си, населявани предимно с гало-римско романоезично население (и франкско,) с не толкова големи германоезични етнически анклави и без италианските си земи, вероятно е щяло да избегне разпадането си и да продължи съществуването си и занапред като огромна европейска държава, политически център на Запада. При такова алтернативно развитие възниква въпросът и дали изобщо е щяло да възникне средновековна Германия във вида, в който я познаваме, а не няколко германоезични държавици на невлизащите в границите на Франкското кралство територии. Остава и открит въпросът каква би била съдбата на Лангобардското кралство в Италия. Дали просъществуването му и занапред е щяло да доведе да формирането на сравнително централизирана ранноиталианска държава. Чието съществуване е щяло да попречи на обособяването на италианските търговски градове-републики с всички произтичащи от това последици за икономиката и културата на Запада, в това число и евентуално силно забавяне на Ренесанса или Ренесанс с други културни характеристики.