Galahad

ПИСМО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ МИСТИК ДО НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ ВЪВ ВРАЗКА С ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЕЗИЧЕСКИ ОБРЯДИ

За два гроба в черквата се предполага, че са на ктитора Иван Асен ІІ и на съпргата му. Що се отнася до плоча - на Иван Асен няма. Но около плочата на съпругата му се вихри една мистификация - била намерена, пък откарана в старите казарми и накрая успешно изгубена. За щастие, макар и само като фрагмент от долната част е запазен саркофаг, който се свързва с цар Иван Александър. Всъщност намерен е и гроб със златоткани одежди, но скелета на този цар и съпругата му са били изключително успешно изгубени от един наш археолог (това май най се отдава на нашите учени да губят кости - в отбора освен царя и царицата са патр. Евтимий и Васил Левски - все спорни тленни останки, но все пак една възможнвост за изследване и доказване). Вече в района на самата "Св. 40 мци" се е намирал надгробен надпис на синът на Иван Александър - Иван Асен. По точно 1/2 или 1/3 от надписа. Сега запазената част е в НИМ (макар да не е ясно това дето е в НИМ оригинал ли е или отливка). Има също един релефен детайл от саркофаг, който отново се свързва с този Иван Асен. Намира се в Музея на ВБЦ в Търново. И преди десетина години бяха открили скелет на млад мъж, с "Асенов пръстен". Но последния пръстен нещо не го показват. Това пак при "Св. 40 мци". По-вероятно е да е имало, но по-скоро погребения на хора от царската фамилия. Както се знае доста от владетелите не са починали в Търново. Май ги бях изброявал в една тема. Първите Асеневци се счита, че са в "Св. Димитър". В "Св. 40мци" можем да търсим Иван Асен, Калиман І и Михаил Асен. Калиман ІІ е убит извън Търново. Мицо и Иван Асен ІІІ умират извън България. Георги І Тертер е починал извън Търново, някои предполагат, че е погребан в Ивановските манастири. Ивайло е убит извън Търново в лагера на Ногай. Константин Асен Тих е убит на бойното поле. Смилец най-вероятно е починал в Търново. Синът му цар Йоан се замонашил и най-вероятно е починал във Византия. Светослав Тертер и Георги втори вече е възможно да са погребани в Търново. Михаил Шишман е погребан в "Св. Георги" - Старо Нагоричане. Иван Стефан е починал извън България. Иван Александър ней-вероятно е погребан със съпругата си в дворцовия храм "Св. Петка". За Иван Шишман се знае, че е убит при Никопол, но пък от векове се сочи негов гроб край Самоков. Иван Страцимир е откаран в Бурса. Синът му цар Константин е починал в Белград и е погребан там. Синът на Шишман - Александър е убит на п-в Стиларион при опит да потуши един бунт. Та това е прегледа на царските погребения.

Всъщност много е интересно, че от Халкондил е преведено толкова малко - май само този по-известен пасаж. И той е написал доста за този иначе толкова мъглив период от историята на България - той говори за свадбата на една от дъщерите на княз Лазар и Шишман, за Черноменската битка, за Балтаоглу, за превземането на Пловдив... обаче в христоманиите няма почти нищо от него. Ето как превежда пасажа от началото на темата saur от ДИР-а, което е по-точен превод Халкондил: А за брака та Шишман Халкондил казва, че трибалският владетел Елеазар дал една от дъщерите си за жена на мизийския цар Шишман, а друга - на владетеля на Кастория и Охрид в Македония Бранко, син на Младен.

Не е само Прокопий, дори не е само написаното. Археологическите данни също показват, че в епохата на варварските нашествия са унищожени добре устроените римски градове като Марцианопол, Нове, Одесос... Там, където в тези селища, все пак, животът продължава, след това се вижда културна инверсия. На мястото на великолепните постройки се появяват землянки и полуземлянки. Новите обитатели понякога дори не са се опитвали да пригодят просторните руини за жилище, ами се сбутвали в някоя дупка. Това, разбира се, се случва в цяла Европа по това време, вкл. - и на територията на тези, които днес за нас са "бели хора".

100% вярно!

Епископските центрове на юг от Балкана си съществуват почти непрекъснато до покръстването на България. Само от време на влеме някой епископ обирал пешкира заради поредната проява на клетвопрестъпничество и коварство от страна на виз. император.

Ефес е един от важните епископски центрове, макар и да няма патриаршески статут, той за разлика дори от Цариград е бил апостолско седалище на св. ап. и ев. Йоан и единото от двете места, които претендират да е погребана св. Богородица. Освен това самия Марко Ефески е една от водещите фигури в духовния живот на залязващата Византия, заедно с Георги Схоларий (бъдещия патр. Генадий), Исидор и Висарион.

Кой е автора на картината? А. Вачков, консултант В. Йотов. Реконструкция на български воин от IX-X век по материали от погребение при с. Красен. Ето още една негова рисунка:

Много е деликатен въпросът откъде черпи Паисий информацията за това свое сведение. 1 вариант: Като таксидиот е посетил Търново и "Св. 40 мци", видял е гроба и го е свързал с популярната история, като малко е достъкмил с пушките. След това саркофага с надписа бил унищожен, а гробът си останал под земята. Проблемът на тази версия е, че досега не е открита част от надгробна плоча с надпис, който с малко въображение да бъде приет, че е съвразн с погребението на Калоян. 2. вариант: Ползвал е житието на св. Сава. Там се казва, че Иван Асен ІІ е бил погребан в неговия си манастир "Св. 40 мци" - обичайната практика средновековния владетел да бъде погребан в черквата или манастира, на които е ктитор. Объркването може да стане лесно, защото Иван Асен ІІ и Калоян са наименованията на владетелите, с които са известни днес. Иначе и двамата са се казвали Йоан или по по-новому Иван. Иначе казано свързал е сведенията за Калоян с погребването на Иван Асен ІІ споменато в житието на св. Сава.

Това не го разбрах много. Определено няма да е бил сред висшия клир, щом толкова време не се е вредил да вземе думата. Той май беше от страната на губещите на събора, т.е. от тези, срещу чиито виждания съборът се е произнесъл. Определено не се разбира такова нещо. Даже по-скоро напротив. Една победа на християни над християни не би се разглеждала като чак такова поучително бедствие от гледна точка на църквата. Да не говорим, че св. Теофан направо си казва, че българите не са били християни (като цяло, не двора). Освен това се вижда, че няма подписи на епархиите северно от Балкана.

Ще сложа цитат от Лаоник Халкондил за превземането на Филаделфия, но на руски, защото не ми се превежда:

Да, познат е. Булгар, булгар - поне според автора на картината. В менелогия на Василий ІІ така изглеждат българите, но са пешаци. Тъй че може да го наречем прабългарски лековъоръжен конник. Пък тежковъоръжения да е като от каната от Наг Сент Миклош.

Добавката "завоювана" е на Шрайнер. Възможно е да става дума само за посещаването на селището от автора на хрониката. Но понякога една крепост е превземана неколкократно и може да става дума за някаква временна окупация.

Да, правилно - това би трябвало да прилича на прабългарин.

Пускам още една темичка, в която да може да се слагат кратки съобщения свързани с раздела за Възрожденска история на България. Поглед към новото, което е свързано с миналото, за да сме добре информирани и какво е станало и какво става. За разлика от аналогичната тема в раздела за средновековна история на България, тук обаче новината не само не е златна, а даже е и позорна. Но какво да се прави - особености на днешния ден. Издадоха книга на Мартина Балева за Батак. Батак като място на паметта/Batak Ein Bulgarischer Erinnerungsort ISBN: 9789543213917 Автор: Мартина Балева, Улф Брунбауер - съставители Издател: Изток-Запад Издадена: 2007 Размери: 16.00x23.00 Брой страници: 160 Корица: Мекa Език: Български Цена: 9.00 лв. Наличност: Налична за 24 часа Двуезично издание на български и немски език. За съжаление опита за промиване на мозъци и преиначаване на историята продължава. След статията и провалилата се "конференция", след мощна артилерийска подготовка от немската преса и въвеждане на цензура за контролираните от Германия български медии на пазара се появи все пак книгата на Балева и Улф. Май напразно сме пътували към европейска свобода на словото и демокрация, защото поне "европейска" Германия си работи пак с тъй добре познатите ни фашистки и коминтерновски похвати.

Реших да пусна тема, в която да може да се слагат кратки съобщения и линкове за някои новости свързани със средновековното минало. Все пак трябва да сме информирани не само за миналото, но и за новите открития, изложби, конференции и др. под събития, свързани със средновековието. И първата новина, с която стартира темата подобаващо е златна: Златно съкровище е открито край Варна Открито е малко 24 грамово съкровище, но от 14-каратово злато от времето на края на ІІ царство - диадема, три златни пръстена, обеца и две златни сферички. Диадемата е украсена със цветни стъкълца. Намерени са и сребърни монети, въз основа на които го датират към времето на управлението на цар Иван Александър.

Ето и рисунки на инките на Тавантин-суйу (Империата на четирите краища на света - това е наименованието на онова, което днес обикновено се нарича империя на инките; инка всъщност е титлата на владетеля - нещо като цар, фараон) по книгата на Инка Гарсиласо де ла Вега (извънбрачна издънка на конквистадор и инкска принцеса, а не на дон Диего де ла Вега- Зоро ). Всъщност истинското име на автора е Гомес Суарес де Фигероа - той си прикачил име и титла, които принадлежали на негови роднини, но не и на него.

Ами отношенията са сложни. Пипин Къси и Карл Велика са направили доста услуги на папите. В крайна сметка папата направил Карл император. Мотивите, които понякога се дават са забавни - тъй като Византия останала в ръцете на жена, папата решил, че трябва да сложи мъж за император. Византия разбира се не признала титлата. Чак когато Фридрих Барбароса с кръстоносците от ІІІ кръстоносен поход наближил Цариград, то Исак ІІ Ангел бил принуден пред аргумента на силата да признае това, което е отказвал пред аргумента на правото на германския владетел да се титулува така, както и без друго го наричала половин Европа. Разбира се, нома че не признавали имп. титла на Карл съвсем не означава, че не се опитали да потърсят помощта му за война срещу българите.

Ами свързването на войната с предмета на събора е в духа на средновековния провиденциализъм - Бог наказал ромеите за извършените грехове, като претърпели поражение във войната с българите. Ако са били постигнали съгласие, нямало да се случи.

Годината я има във виз. хроники. В Кратка виз. хроника (има я на сайта ми) № 88-А е посочено:

Скоро не съм сканирал нови картини. Тъй че ето нещо, дето ми е подръка. Какъв е този конник?

Папата е дал титлата рекс. Калоян в писмата си обаче не употребява титлата цар, а император. Папата до едно време оспорвал, а после предпочел да избягва деликатния въпрос. Така първо отказал, но после мълчаливо признал на Калоян не кралската титла рекс, а царската император. В преписката няма титлата цар, а император, защото писмата на български ги няма. Друг е въпросът, че в ЛИБИ е направен доста неточен превод на титлите. Иначе и в Салернската хроника пише, че бълг. е носел титлите рекс и доминус. Рекс освен на крал отговаря и на хан. Тъй че съвсем уместно хан Тервел да речем е дадено като рекс.

Тази реч на Константин от Апамея се свързва с датирането на мирния договор между България и Византия, който се явява международно признание на Дунавска България. Затова Началото на Дунавска България се брои от 681г. Технически обаче това е признаване на част от преди това признатата още при Ираклий Кубратова Велика България - нещо като признаването на днешна Македония. Иначе Константин и неговата партия ги насмели на събора. Въпреки неуспеха във въйната с България управлението на Константин ІV Погонат е изключително успешно - той успял да умиротвори империята както по границите, така е и вътрешно свиквайки VІ събор. Изключително способен и далновиден император. При такива мащабни резултати направо не е за вярване, че е умрял толкова млад. Аз на няколко пъти пресмятах колко години е живял, та е успял да направи толкова много. Всъщност създаването на Дунавска България не е било чак толкова неизгодно за Византия. Дунавска България е трябвало да отбива ударите на все още могъщите хазари, което ще рече, че не можела да настъпва на юг. Но в замяна на това послужила като буфер срещу варварските нападения от север към империята. Разбира се некадърният наследник на Константин безносия Юстиниан за нула време успял да съсипе всичко, като хвърлил империята във вътрешен хаос и я предизвикал войно и външни набези. Като изключим това и войните при Константин Копроним и Крум, то до Симеон І сев. граница на империята останала сравнително спокойна, което позволило на Византия да съсредоточи усилията си на юг и успешно да се защити от перси и араби. А накрая след като Византия се справила с арабите при Йоан Цимисхий и Василий ІІ дори успяла да си възстанови власта чак до Дунава. Затова въпреки че е загубил от българите, Константин ІV си е от най-способните виз. императори. През VІІв. не е имало схизма. Папата и патриарха се поскарали жестоко при покръстването на българите и тогава отношенията сериозно се обтегнали, но без да се стига до схизма (май разколът е родилния грах на нашата църква). До схизмата се стигнало, когато патриарха на Стария Рим не само отстъпил от църковните канони, но се опитал да наложи това в нашите италийски епархии. Тогава нашият благочестив архиепископ Лъв Охридски изготвил обстойно изобличение на заблудите, в които изпаднал патриарха на Стария Рим, наричан още и папа. Цариградския патриарх Михаил и останалите вселенски патриарси подкрепили нашия архиепископ. Папата обаче проявил упорство в своите заблуждения и бил отлъчен от църквата. Великата Схизма била вдигната чак от патриарх Атенагор.

Въпрос на методология при оформяне на хронологичната таблица - напр. в зависимост от това дали се слагат или пропускат съуправителите и узурпаторите. При мен напр. е Константин ХІ. Обаче има в сиво и без картинка един от 1204г. КОНСТАНТИН ЛАСКАРИС. С него да речем стават 12. Иначе когато говорят за смъртта на Кубрат виз. автори споменават именно този император Констант II (631 — 668) и казват, че управлявал на Запад. Сведенията от изворите ги бях сложил в темата: Алцек или Алциок. Него също са го наричали Константин. Те тогава често си сменяли имената.

Ами така погледнато в днешните учебници по средновековна история на Европа не би трябвало да се среща думата крал, защото тя нито се е ползвала в средновековните Франция, Англия и Испания (съотв. кралствата, които са ги образували), нито се използва и днес. Елизабет ІІ въобще не и й минава през ум, че трябва да се пише не куин, а кралица, та след 1 000 г. да няма спорове, че думичката "кралица" се е ползвала по нейно време в България. От всички тези, дето днес ги наричаме крал никой не се подписва така на собствения си език. Думичката "крал" си е български аналог на "king"' "konig"' "rei", "rex"... Това е българската думичка, която се ползва вместо съответните титли. Както "хан" е съвремената българска думичка, която се използва за обозначаване на бълг. владетели преди покръстването. Използването на другите думи е удачно само ако изцяло говорим на английски, немски, латински.... или старобългарски. Крал и цар са бълг. думи, които обозначават титли, които на различните езици имат аналози със съвсем различно звучене и изписване. Ще рече, че в изворите в зависимост от автора титлите са дадени на неговия език. Каролингската империя била поделена между синовете му.