Galahad

И с РПЦ, болката е, че и с РПЦ, щото тя винаги е стояла зад гърците и сърбите срещу България.

Мустафа Чаушев, Недоразумение

Не трябва да забравяме, че макар да има граница, от двете й страни живее един и същи народ, с една и съща народо-психология. Сиреч и от двете страни управляват "бивши" комунисти, а професорите и владиците са си доносници, обслужващи руските и оттам сръбските интереси. Тъй че и от двете страни, този продажен "елит" или по-право да го наречем измет втълпява, че границата разделя два силно мразещи се елемента. Когато бях в Охрид имаше международен фестивал. При изпълнението на дошлите от България залата беше пълна. След това бяха сърбите - залата се поопразни доста, макар че като фолклор сръбския не е чак толкова по-различен от българския. Та и от двете страни на границата между малцинството горе и мнозинството долу има голяма разлика във възгледите. Големият проблем относно признаване на МПЦ е доколко формирания под сръбско влияние шовинизъм ще позволи един по-трезв подход. защото Охрид си има една канонично и исторически утвърдена и призната църква. Не трябва да се забравя, че и сръбската патриаршия първоначално е била призната само от българския патриарх и охридския архиепископ. Едва по-късно когато българинът Ефрем става сръбски патриарх, тя е получила признание и от Цариград. Сърбите се позовават на решение на ЕС, но то е същото като за нашия алтернативен Синод - той може да съществува като организация, втори е въпросът колко време ще просъществува и дали ще му останат последователи. Но това също не е нещо ново. В Скопие Българската екзархия си е имала доста проблеми с фанариотите и сръбската пропаганда, които в един момент се обединили и сръбското правителство поело издръжката на гръцкия владика. Тъй че това е път, по който също сме минавали. Ще пореват, ще се подърпат и в крайна сметка Сърбия ще разбере, че след като вече няма власт в Македония, то няма и кой да наложи там сръбските владици. Когато конфронтацията започне да вреди на тамошните сърбомани, то ще им се наложи да отстъпят по църковния въпрос. Просто не трябва да се прибързва.

Част от възмущението, което разбира се съвсем не е незаслужено, беше подсилено от една политическа агитка. Беше завъртяна из нета една снимка на сегашната миска и тази от 1967г. с надпис: Какво се обърка. Но ако човек се вгледа добре в снимките, ще се види, че и двете не биват откъм нос - едната дългоноса, другата - чипоноса. Част от проблемът при чипоноска и дългоноска освен в журито е и в качеството на фотографите правили снимките, а също и на екипа на двете миски, който да ги аранжира, за да изглеждат по-добре. Чипоноска беше с моден за времето си голям кок, изнесен назад под ъгъл, но така, че чипото й носле да изглежда още по-малко и чипо. При дългоноска пък една част от дефекта идеше от лошата прическа - твърде сплескана отгоре. При по-голям обем на косата иначе големия по размер нос нямаше да бие толкова на очи. Разбира се думата си казват също ъгъла на заснемане, светлината, разстоянието. Дори в темата прави впечатление, че част от снимките са от професионални фотосесии, с предварително аранжирани фон, ъгъл на заснемане, светлина, разстояние и т.н. С цифровите апарати и снимащи телефони повечето имате личен опит с правенето на снимки и знаете, че изглеждате различно в зависимост от направената физиономия, заетата поза, светлината и т.н., дори на снимки правени по едно и също време. То не случайно при професионалното заснемане на модели се правят голям брой снимки, но се публикуват само тези, които са станали най-добре. В случая миската обаче е била снимана съвсем злонамерено, сиреч по начин, по който да изглежда възможно най-зле. Не че майката-природа не е дала своя принос, но и фотографът определено има заслуга. Но предполагам се досещате, че едно богато семейство си купува разни хубави неща - хубава къща, хубава кола, хубава снаха и т.н. А за конкурсите имаше една комедия с Фернандел, където той беше председател на журито. На него му се наложи да избере младата секретарка на дъртия кмет, за която иначе публиката се чудеше как са я допуснали до участие в конкурса. Но това по принцип. А как са нещата у нас. Имаше социализъм и въпросните конкурси минаваха на тъмно, а народонаселението имаше само удоволствието да чуе коя е победителката и да види нейна ретуширана и аранжирана снимка в някое женско списания поставена сред снимки на ударнички-тъкачки и героини на социалистическия труд - доячки. интернет и опции за пускане на свободни снимки на миската, за да се види, че не е чак толкова мис - никакви. После започна упадъчния социализъм, обявен за дошлата демокрация, макар дошлото да нямаше нищо общо с демокрацията. Сиреч правешкият класицизъм беше заменен от банкянско-учиндолски барок. Та се появиха едни конкурси - мис България, мис Макси, мис Мокра фланелка, мис Бикини, мис Монокини, мик Безкини ... И макар в много случаи победителките да бяха известни още преди да бъде обявен конкурса, порода масовостта на проявите все пак имаше и такива, където подборът беше по хубост. Това разбира се породи идеята, че хубостта си е критерии, което направо разглези публиката. Тъй че горката Тамара се оказа жертва на вдигната по-високо летва на публиката. както стана и с храната - по Живково време в презните магазини се търсеше просто храна, а сега като се вдигна летвата, вече има претенции и за качеството на тази храна - да не е радиоактивна, да не е с нитрати и т.н. Все капризи, дето в миналото ги нямаше. Разбира се за да са истински конкурсите, то нещата трябва да зависят не от държавата, а да се печели от качеството на участниците - добри участници, има публика, има пари. Лоши участници, няма публика, няма пари. Но у нас посредник е държава, тъй че хубави или лоши участници, народа плаща масрафа и за грозните по същия начин, както и за хубавите. Иначе бюрократа все ще пробута на първо място я секретарката, я пиарката.

Значението на намерената история на Петър Богдан е доста по-голямо, при това в няколко насоки. На първо място разбира се това е най-старата авторска история на Дунавска България, за която знаем. При това написана от добре образован автор и в един съвсем приличен обем. Доста се ревеше, че сме нямали своя история, а са ни я писали другите. И се ползваха и извори, които по време отговарят на историята на Петър Богдан - примерно съчиненията на Силяхдар и Хюсеин. Тъй че си имаме изместване на историографията с един век назад. Тя не омаловажава Паисиевата история, но в същото време си е нещо като предВъзраждане - в смисъл имаме появата на Паисиевата история и след това има едни културни и национално-освободителни процеси, но подобно е и положението при Петър Богдан, само дето австрийските брудери не са се справили толкова успешно във войните с турците, тъй че Чипровското въстание е приключило зле. На второ място тя е дело на видна историческа личност и това само по себе си я прави значима, както например тефтерчето на Левски или Историята на Гаврил Кръстевич, макар те да не са нито Записките на Захари, нито стихотворенията на Ботев и войводата Яворов. На трето място като извор - тук насоките са няколко. За първата стана дума - Петър Богдан е обикалял из страната и е възможно в нея да са включени данни от наши, но отдавна загубени извори. Дали са за ПБЦ или за ВБЦ това не е особено важно. По данни на Клайнер манастирът в Чипровец имал библиотека пълна с ръкописи. Предполагаемата втора част на историята на Клайнер беше основният конкурент на историята на Петър Богдан, тъй като се предполагаше, че тя съдържа описание на Чипровското въстание по спомени и документи на очевидци. Но поне според последното, което се публикува при издаването на третата част, то там се изказва становище, че никога не е имало такава втора част, а Клайнер е имал предвид онова, което е в т.нар. трета част, т.е. онова което е казано за Чипровец. Това, което обаче е ясно че го има е данни за разни български селища. По този въпрос у нас се ползват пътеписи на чужденци като Герлах, Евлия и Хаджи Калфа, тъй че това, което беше намерено и е публикувано вече от Петър Богдан си е изключително ценен и подробен източник за българските селища от онази епоха. Това, което става от статията е, че в историята има и някои данни, които ги няма в това, което вече е преведено и публикувано у нас. Тъй че едно е сигурно - днешните истории и краеведски изследвания ще бъдат ъпдейтвани.

Търновската патриаршия е получила признание от събора в Лампсак от една страна и от друга самостоятелно от папа Инокентий ІІІ. Докато със сръбската нещата не стоят точно така. Но до тогава е имало дебат по въпроса Синодално постановление по въпроса за ръкополагането на свещениците и на дяконите, извършено от българските епископи, излезли от Загора; че в съмнителни случаи трябва да клони човек към човеколюбието и че църквата приема ръкоположените от неканонични архиереи ПОСЛАНИЕ ДО КОРФУСКИЯ МИТРОПОЛИТ ВАСИЛИЙ ПЕДИАДИТ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕПИСКОПИ И РЪКОПОЛОЖЕНИТЕ ОТ ТЯХ ДУХОВНИЦИ, КАКТО И ДАЛИ Е ПОЗВОЛЕНО ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА ДВЕ ВТОРИ БРАТОВЧЕДКИ Но като цяло най-лесния път за легитимация на т. нар. Македонска църква е по линия на Архиепископията на Първа Юстиниана и Охрид, която неканонично е била закрита заедно със сръбската Ипечка архиепископия. Архиепископията на Първа Юстиниана в канонично отношение е била подчинена на папата, а след Великата схизма, тъй като Рим се отделил от Православието е била на подчинение на Търновската патриаршия. Сиреч става дума за съотношение от рода на това между Цариградската патриаршия и Еладската църква.

Открит е оригиналният ръкопис на първата история на България Проф. д-р Лилия Илиева от Филологическия факултет на Югозападния университет "Неофит Рилски" съобщи, че е открила цялостния текст на историческото съчинение на Петър Богдан Бакшич - първия трактат върху българската история, съобщи OFFnews.bg. ният ръкопис на първата история на България "Ръкописът на Петър Богдан включва към 200 страници и съдържанието е разпределено в седемдесет глави, предшествани от предговор, с прибавката на някои документи и с послеслов. Този обем надхвърля значително изказваните досега предположения за големината на текста. В началото се разглеждат по-общи въпроси, докато във втората половина на текста преобладава вниманието към Северозападна България, главно – върху католическите селища Чипровец, Железна, Копиловец и Клисура. Споменават се и някои техни съседни селища, някои – за първи път в известните текстове на Петър Богдан, например – селото Бели мел. Встрани в полета на страницата авторът стриктно е отбелязвал данните за изворите, които използва. Снабден с библиографски справочен материал, неговият труд отговаря на модерните стандарти за научен труд"- пише проф. Илиева. Ако това не е поредното журналистическо недоразумение, то наистина имаме много интересна новина. Досега беше известна и издадена на български език само началната част от ръкописа, която е била изпратена за рецензия, а останалото се считаше за изгубено. Това е най-старата българска история на Дунавска България, за която имаше конкретни сведения като име на автор и част от съдържанието.

Въпросът е доволно сложен и деликатен. Исторически погледнато, всъщност сепаратистка не е Охридската, а Сръбската църква, тъй като тя е се е отцепила - първо при Сава І, който се отделил с подкрепата на цариградския патриарх въпреки протестите на Димитър Хоматиан, който де факто им е бил шефа. Вторият път след като все пак била върната на мястото си, тя пак се отцепила благодарение на везира Соколович, който уредил за архиепископ брат си. Да речем, че чисто исторически, пък то това в случая е и канонично сърбите ще е доста нагло да се обаждат. Но за нас нещата не са тъй прости. Признаването на Охридска архиепископия, която при Иван Асен ІІ си е била под властта на търновския патриарх е едно. Но признаване на Македонска църква си е нещо доста по-различно. Защото титулно става дума за "архиепископа на Охрид и цяла България". Та какъв точно ще й е статута - като на българския архиепископ преди България да получи свой патриарх, т.е. да има охридски архиепископ подчинен на българския патриарх, или с една по-голяма самостоятелност, каквато е имала Охридската архиепископия, т.е. практически да е патриаршия, само дето шефа й е с малко по-ниска титла. Тъй или иначе обаче сега Македония си е отделна държава, тъй че опцията за църква със статут на една или няколко митрополии не е много удачен, пък дори и да е като хипотезата на търновските митрополити (тутилно екзарси на България) от закриването на Търновската патриаршия до учредяването на екзархията. Та, ако идеята е да се върне положението при Иван Асен ІІ, то това решение вече е било канонично утвърдено, тъй че е сравнително по-лесния вариант за прокарване. Разбира се практиката с Българската екзархия и папата показа, че дори и дълго да съществува един разкол, той в крайна сметка приключва с развод и мирно съвместно съществуване. Да речем, че в близикте няколко години ще има МПЦ със свое паство, независимо дали някой ще е в общение с тях или не.

Годината 681 или 680 не са много надежден маркер. През 681г. е известното изказване на събора за случилото се с българите. Това, което знаем, че те от по-рано са се били настанили там, та Константин трябвало да организира поход. Колко по-рано, версии разни - 679, 680. На второ място не е ясно защо годините на управление на Аспарух да са само на юг от Дунава, а да не включват и тези на север, т.е. между смъртта на Кубрат, 3г. управление на Безмер до раздялата и оттам вече до смъртта на Аспарух. Това, че в Именника може да има грешки било на автора, било на преписвача не го омаловажава като извор, защото от подобни недостатъци не са застраховани и всички останали извори. Все пак не трябва да изключваме напълно и вероятността това да не е 12-годишния източен календар, а нещо друго, напр. смес от източен и византийски. Да се надяваме да изкопат още някой друг надпис с дати и тогава може би ще може да се направят някакви по-категорични изводи.

Василий ІІ израства под влиянието на Цимисхий и Василий Нов, като за щастие на ромеите взема най-доброто и от двамата - пестелив финансист, предпазлив и ловък дворцов интригант като Ноф от една страна, а от друга военачалник и решителен като Цимисхий, но не и разпилян като него, обаче не и стиснат като евнуха, а готов когато е необходимо щедро да разтвори кесията.

Древния римски род на Калоян, може да е като древния римски род на Янош Хуняди - Корвин. В смисъл, Хуняди си е имал някакво име подобно на Корвин и го свързал с древния римски род. В духа на темата, може да предположим, че Калоян примерно си е харесал рода Блосиите (gens Blossia; Blosia) са римска фамилия от Кампания в Древен Рим Блосии = власи. Въобще човек по онова време ако е имал желание да оприличи фамилията си на някой римски род и да се изкара от него си е било тъй лесно, както днес в България да си купи 2-3 фалшиви дипломи. Други опции - от пратеника Сергий - с римския род Сергии. Все пак като е Рим е трябвало да прати някой римски роднина при папата. Съдейки по това, че папата съвсем е смотолевил това известие и не говори за негови родственици в Рим, които да си спомнят, че имат роднини в Търново - е, явно сведението не е било особено надеждно. Разбира се не е имало пречка някой изпаднал аристократ от средновековния Рим да се е озовал в Търново и там да се е задомил с някоя заможна местна благородничка и от там Калоян да си вади родослова.

Прикачил съм като пдф нещо като работни бележки за календара по времето, когато правих кратката хронологична таблица за българските владетели. Това не е точно статия и още по-малко има за цел да разнищи календара. Целта беше просто да подредя владетелите в хронологичната таблица и толкова. Тъй че няколко проблеми: 1. Едното е, че дали става дума за лунен или за слънчев календар, или за някакъв микс - до един момент е вървял като лунен, а после е тръгнал като слънчев под влияние на Византия. 2. Какъв е цикълът - дали 12 или примерно като на розетата. 3. Дали има "високосна година", т.е. дали има някакво изравняване на неточности в календара с астрономическия цикъл. Тъй като тогава нета беше доста беден на информация на български реших да не правя нещо много шокиращо, а общо взето да примиря някои приети неща, с някои сметки. Тъй че цикълът е 12 годишен, а годината лунна. Базови са три години - за Борис, за Умор (щото е управлявал само 40 дни) и Омуртаговия надпис. Приемам, че някои са управлявали като съвладетели, затова управлението им започва и продължава в малко по-различни времеви граници от това, което го имаше тогава в повечето таблици. Сиреч редуцират се годините от Именника от лунни към слънчеви, т.е. по този начин леко са намалява броя на годините на управление и оттам се слага тъй, че в този период да влязат всички извести на хана известия. Под съвладетели следва да се разбира не само съвместно управление по взаимно съгласие, но и периоди, когато 2-3 хана се боричкат за власт. Естествено, в разширената версия, която ще е на БД ще има някои корекции. По понятни причини нещата вървят доста по-тромавичко. Та за календара: праб кал.pdf

Е, то и византийския император получавал короната на церемонийка, спретната от подчинения му цариградски епископ. Каква е идеята ти? Всеки патриарх коронясва императори. Примерно антиохийския също е коронясвал. Тъй че това дето си писал за папата са пълни глупости. Карл са го одобрили, но са направили пуч на Ирина. Бих казал, че това е доста по-различно. И е ставало дума за нещо малко повече от легитимиране - за обединение на двете държави. Събитие, което можеше фундаментално да промени съдбата на Европа. До Петър в дипломатическата преписка го наричат император на своя си език. По това време всъщност в употреба са били двата прочита на думата цар и кайзер. Тези дето са ползвали други думи ... е, не са имали император, а нещо друго. Сиреч между Иван ІV и Петър в Русия си е цар, за някои е император, за някои е кайзер, за някои василевс. За нас тоже е бил цар. От наша страна съборният акт е бил потвърден от митрополитите Неофит Видински, Арсений Пловдивски, Акакий Поморийски, Йоаким Търновски. Според съборния акт, правото на царски титул се извежда от брака на Владимир със сестрата на Василий ІІ, а след това и с получаването от Византия на т. нар. Мономахова корона. Той бракът бил бездетен, но е бил брак. В интерес на истината Василий ІІ се е дърпал за този брак, защото се е опасявал, че това събитие един ден е можело да послужи за повод точно за това, което и станало. Пък той е бил доста прозорлив император, ама тогава е бил на зор. А прогласяването на Иван Грозни за цар е бил доста по-международна проява отколкото си мислиш. По времето на Фердинанд титлата цар вече е била по-популярна, което ще рече, че много често като са говорели за него и руския му колега, то в един и същи текст и двамата са наричана цар, а не само нашия, пък руския да го пишат император. Германския и австрийския пък по това време са наричани кайзери. За българските владетели освен кайзер, в някои публикации на чужд език се говори за Третата българска империя (като превод на Третото българско царство). А за Наполеон не разбрах какво не ти е ясно? По време на великия разкол е имало едновременно три папи. А колко императори е имало след този Наполеон?

Аргумента не е мой - това е посочено в извора. Същественото е как го обясняват тогава, а не как изглежда на някой като теб, дето хал-хабер си няма. Като какъв се е виждал Карл се вижда от титула. Като какъв се е виждал Вилхелм пак се вижда от това, че се говори за Втори Райх, сиреч има и Първи, от който му иде титлата. Царете преди Петър латиноговорящите ги наричат императори. Не дебатират равна ли е, а просто пишат на своя си език руския цар за император. Могат да се появят много императори, въпросът е, че за новоизлюпените трябва признание. То и за Каталуния имаше референдум за независимост, ама гледаме, че премиерът им се крие в Брюксел, щото ако се върне в премиерския си кабинет, може да се озове зад решетките. Фактическо и юридическо положение, но и двете си имат последици. Две империи - и какви две империи. Вторият Райх е обявен не в Берлин, а във Версай, а после имаме и един Аншлуз. Отделно, че през ХІХв. визията вече е съвсем друга - действа теорията за държавния суверинитет. А за Испания - ще ти се посмея още малко на глупостите, после.

Въпросът разбира се е доста по сложен, отколкото изглежда на някои. Единият аспект е кога има сексуално насилие. В някои случаи "жертвите" по никакъв начин не са показали, че им е неприятно. Просто на някакъв етап се сещат, че може да изкарат някое обезщетение. Подобни "жертви" не трябва да се толерират, защото често пъти това са изнудвачи (от двата пола). Освен че причиняват неприятности на изнудвания, те са вредни и за истинските жертви. Заради мнимите често се случва истинските да се притесняват, че не са жертви, а изнудвачи и да се страхуват да потърсят помощ. У нас беше например много популярно проститутките, които не са си получили хонорара да се оплакват за изнасилване. И за да се пресече това явление дори са се правели списъци с имената на рецидивистки-изнасилени, т.е. на такива, на които им се случва през няколко дни ... да не им платят за платената любов. Вторият въпрос е за доказването - дали наистина се е случило и дали е било точно така. Това е важен аспект, за да не се стигне до злоупотреби. Третият въпрос е какво да се прави с насилника. Защото едно си е изнасилване, друго си е плясване или стискане на гърдите, трето си е неприлична покана ... Няма как това да мине под общ знаменател. При всички случаи особено важни са културното ниво на дадено общество и отношението към подобни прояви. Ако обществото гледа зле на тях, както е на Запад, то те ще се ограничат, а ако се гледа като на нещо похвално, като у нас, те ще са си обичайно битие.

Спора за датата на изплащане на трудовото възнаграждение го намирам за излишен. Първо, че у нас има много хора които работят, но не са подписали никакъв договор, та да се види от него дата на плащане. Второ, че в частния сектор доста хора се подписват на две ведомости. Тъй че дали е получил парите и по двете ведомости в правен аспект е въпрос доста проблемно доказуем. На трето място както една работодателка перефразирала Луи: Кодекса на труда това съм аз. Въпросният бутафорен кодекс в една голяма своя част няма правна стойност, а само художествена ( при това не особено висока).

Правонарушение и престъпление не са едно и също, по-точно второто е само част от първото. Сиреч има правонарушения, които не са престъпление. Може да са административни нарушения, може да са дисциплинарни, може да са административни. Вярно е, че родните медии и депутати, които не блестят с особени познания дрънкат разни глупости. Напр. че не се наказват престъпления, когато вредата е под МРЗ. Това е вярно, ама не съвсем. Наистина не се наказват като престъпления, а като административни нарушения. Разликата е в обществената опасност - по-тежките кражби се наказват по-тежко, по-дребните по-леко. Просто по-леките кражби се водят административно нарушение, но и те се наказват, но се налага административно наказание. Просто българина е възпитаван, че има само три книги, които трябва да прочете: Устава на БКП, Наказателния кодекс и Закона за МВР. Има още един израз: Правото не е закона. Звучи абсурдно, но е така. Законите действат като система. Система, означава, че елементите в нея в своята съвкупност пораждат ефект различен от този, който биха породили поотделно. За разлика от съвкупността, която е просто една торба, в която всяко нещо е само за себе си. Та в тази система не всичко се решава със 100 тояги на голо, както е прието у нас. Освен налагане на санкции има и отказ от даване на защита. Като споменатия принцип, че никой не може да черпи права от своето противоправно поведение. В конкретния случай едно че влезлия в имота е знаел, че влиза в чужд имот, на второ място има проблеми с домашното възпитание и контрол - малкото дете не трябва да се оставя без наблюдение и трябва да се приучи, че не може да пипа чуждото - в противен случай родителските права може да бъдат отнети. Именно този комплекс от мерки, гарантира безопасност, каквато няма как да осигури този, който не може да предотврати нещо. Но за да е по-ясно, да разиграем случая. Та какво е можел да направи собственика, за да избегне токовия удар - трафопостовете имат врати, но тя е била разбита. Доста входове в блоковете дето си сложиха камери се оказаха с ... откраднати камери. Имаме и доста случаи крадци да нападат въоръжената и невъоръжената охрана. Как собственикът е можел да предотврати влизането?

Очевидно нищо не се е променило. Четеш глупости, пишеш глупости и нямаш грам желание да се поограмотиш с някакво по-сериозно четиво. Да речем, че тези, дето са писали основните извори за Карл Велики са имали по-различно мнение за твоето. Между другото титулът е като на Виктория - тя е кралица на Англия и по съвместителство императрица на Индия, а пък Карл е крал на Франция и по съвестителство крал на Лангобардия и римски император. Поне така се е титулувал официално: Karolus serenissimus augustus a Deo coronatus magnus pacificus imperator Romanum imperium gubernans qui et per misericordiam dei rex Francorum atque Langobardorum «Карл милостив Август, коронован от Бога, велик владетел-миротворец, управител на Римската империя, по милост Божия крал на франките и лангобардите» За Алфонсо също си нямаш грам представа за какво говориш. Човекът си е получил един доста древен титул. Вярно, че се основава на една мъглява традиция, че принадлежал на Леон, но тъй или иначе е получил нещо, което си го е имало преди. Неговата не иде от западния император. За Петър І ситуацията е следната. В последната година на Живковата конституция у нас имаше председател на Републиката. По Лукановата конституция има президент. Само че за разлика от независимостта, когато ситуацията се е променила откакто Фердинанд от княз е станал цар, то с подмяната на председател с президент във външен план не стана нищо. В смисъл, тъй като президент значи председател, то така беше наричан и Живков, щото е председател, т.е. президент на ДС, а после и Младенов, щото е председател, т.е. на английски президент на републиката. Та и Петър, и баща му, и брат му и дядо му са ги наричали император, щото титлата цар става популярна по-късно. Сената и Синода са се съгласили занапред вместо славянското цар да се използва в Русия латинския синоним и това е. Във вътрешен план, щото във външен всеки си го е писал както и преди въпросните решения.

Никифор ІІ също е бил способен, просто Цимисхий е бил по-добрият. Между другото и Цимисхий е отровен. Просто в един и същи момент се сблъскват 4 много силни фигури - Никифор ІІ, Цимисхий, Светослав и Петър І. Поотделно всеки е голяма работа, на събрани на куп си правят сянка един на друг.

Пълни глупости, дължащи се на липса на основни познания и четене на глупости. Не правиш разлика от учредяване на една институция и инвеститура. Папата коронова Карл за император на Западната империя, а не е създал нова службица за голям шеф. Император на франките е днешно понятие. Той си се е смятал за западния император на ромеите. Между другото допреди да стане Август е носел титлата патриций. Просто папата е решил, че поста е вакантен и може да коронова някой. През ХІІв. няма държава Испания. Алфонсо е крал на Галисия, Леон и Кастилия. Ако имаше повече познания, факта че се е нарекъл император на испания щеше да ти покаже, че е имал на ум нещо друго. Иначе казано в дълбока грешка си. Ситуацията е като с Карл Велики. Просто малко си чел. Английската кралица си е кралица. Просто по съвместителство е започнала работа като императрица, ама не на Англия, а на Индия. Както Виктор Емануил ІІ е станал също император, ама не на Италия, а на Етиопия - древното царство Аксум. За германския император - факта, че той е император на Втория райх дали поне мъничко не те подсети, че е имало и Първи райх? Руският цар тоже не се е самопровъзгласил.

Не е за Василий ІІ, а е за Василий І - основателя на династията Дали пък император Василий І не е бил агент на бълг. ханове по-скоро е точно обратното - тронът първо е предложен на Цимисхий, той обаче лансира Никифор, а той му се отблагодарява като го праща в заточение. Това е причината убийството на Никифор да е толкова жестоко - Цимисхий прави жеста, но не прощава неблагодарността. Що се отнася до книжлето за Теофано, по всичко личи, че то ще е една съвсем долнопробна порнюха. Тъй че вероятно през по-голямата част от тези 3г., човекът не е могъл да държи химикалката защото ръцете му са били заети с други ... с размисли за най-съществените сцени от произведението. А за Теофано има както казах и други виждания. Първото както казах, че е била от древен род. Второ, че е имала причина да участва в покушенията. Та има виждане, че Теофано не е била замесена в убийството на Роман ІІ. Тъй като е считала, че зад това убийство стои Никифор ІІ тя се е включила в покушението срещу него, за да отмъсти за Роман ІІ.

Има някакво недоразумение с даването на титли. Титлите се дават от краля, а кралските титли се раздават от императора. На императора няма кой на земята да му даде титла. Затова за да стане някой император, той трябва да бъде признат от равните, т.е. от императорите до момента. Същото е и с патриарсите. Това причината папата да отказва да даде тези титли, защото той сам не може да ги раздава. Та как стои въпросът с Калоян. Титлата цар я наследява. От гледна точка на византийския император няма проблеми - византийците поначало освен византийския наричат василевс само още българския. Ромеите отричат тази титла на германския император и сръбския цар. Едва доста по-късно я признават на руския, но това е друга епоха и вече не е толкова интересно. Та ромеите започват да използват титлата василевс още за Асен и Петър, макар да гледат на тях като на сепаратисти. По това време има само още един цар или произнесено по немската титулна традиция кайзер, което си е същата дума. Фридрих Барбароса претендира като наследник на Карл Велики да е наследил и титлата император. Но ромеите, които нямат задръжки да наричат българския владетел василевс, за германския използват рекс, т.е. крал. В тази ситуация цар Петър офертира Фридрих да се признаят взаимно за императори. Фридрих е в деликатна ситуация - не му се иска да признае трети император, но пък от друга страна българите и византийците взаимно са се признали, тъй че именно германците са аутсайдерите. И тъй, хрониките отбелязали някак скромно, че Фридрих отговорил благосклонно. Що ще рече това, не казват, но е ясно. С падането на Цариград се появява четвърти император, т.е. латинския. Той обявява Калоян за сепаратист, който трябва да се върне на подчинение на Цариград и в честност на него. Тук вече Калоян започва да търси уния с папата, който има влияние над кръстоносците, пък и над унгарците. Папата се съгласява да признае обаче само титлата крал. Междувременно Балдуин е пленен и убит, а латинците започват също да наричат българския владетел император. Папата вече е в деликатно положение, защото равните без особени задръжки използват в кореспонденцията титлата цар за българския владетел. Изправен пред свършен факт Инокентий започва да се прави, че не забелязва, че Калоян се титулува император и да избягва да го нарича крал. Георги Тертер вече в прав текст си е наречен император от папата, а пък Ана, жената на Страцимир - императрица. Иначе идеята цар на българи и гърци, респ. на българи и власи не е точно да се види, че има под властта си няколко народа. Българският цар Симеон, а после Петър получават титлата император, но на българите. Германския император обаче се титулува император на римляните, византийския - също. Тъй че нашите момчета гледат да си прикачат нещо подобно, ама не съвсем. В смисъл, те гледат хем да си прикачат нещо от подобно на това на византийския и германския, хем да им подбият цената. Византийците стават гърци, а латинците - власи. Тъй да се каже или и тримата сме императори на ромеите, или аз съм на българите, ама и вие не сте на римляните, а на гърците и власите. А власите колко са били румънци е показателно, че писмата между Калоян и Инокентий са ги превеждали тук и там през гръцки, защото тука нямало никой дето да знае латински. Просто севернодунавските земи изпитват известно влияние от латинския от съседните Унгария, Полша и Германия, ама не чак толкова, че да се разбират с папата. То и до ден днешен в пограничните зони има някакво влияние от езика на съседната държава - напр. в северозападна България има разни сърбизми, но в не особено голям размер. Казано по-просто има отделни думи, но в по-голямата си част чуждия език не е добре познат.

Последиците от деградацията на морала на българското общество, започнала през 1944г. някак си незабележими зад телените мрежи по границата в периода до 1989г. изскочиха някак неочаквано с началото на упадъчния социализъм, когато оградите паднаха и имаше възможност да видим де са другите и де сме ние. За съжаление проблемите наслоени с десетилетия не отминават за дни. Пък и промените към по-добро винаги са по-бавни и по-трудни от падането по нанадолнището. Та в Испания примерно съдят Меси и Роналдо за данъци. Роналдо не смята, че е нарушил закона и смята да се бори до край с данъчните. Докато нашенските пишман-вип-персони се чувстват някак над закона. Те смятат, че всичко им е позволено и могат да си правят каквото си поискат. За съжаление робската психология на раята я примирява с подобна логика. Е, в някои случаи и у нас гръмва скандал - например с палавия асистент, дето искал да му правят лицеви опори. Но в една олигархия правия е по-правоимащия. Защото има и други случаи, ама за тях нищо. Е, хвърлен му е на човека един бой, примерно. При това публично. Но никой ни чул, ни видял, ни знае. И човека си продължава: Колежке, този изпит можете да го вземете само на бял чаршаф. А оттатък океана торнадото се разрасна и този се оказа, че освен потърпевши дами има не само потърпевш мъж от мъж, ами и мъж, при това бодигард, жертва на палавостта на дама. По конкретно на Марая Кери. Проблемът не е чак толкова прост. Явно една част искат да пошумят, да си отмъстят, или просто да напомнят на позабравилите ги зрители, че още не са умрели. Други се опитват да изкарат някой долар, изнудвайки някоя вип-персона - дали за пари в брой или за да им осигури участие в нещо, от което да изкарат пари е по-скоро подробност. Като цяло обаче сексуалните посегателства са доста деликатна материя и жалващите се казват доста по-малко от това, което се е случило. Елементите на срам и унижение, заради които случката не е забравена с десетилетия, но не е и споделена, са в някаква степен спирачка да се разкаже какво точно се е случило. А и като цяло е трудно да бъде разбрано. Примерно някоя е станала звезда. Борила се е за тази позиция, за да е нещо повече, нещата да са по-различни. Но се оказва, че дори и на лъскавия връх пак може да я пошляпват по задника като келнерка в долнопробна кръчма. Ние в България често завиждаме на тези на Запад, защото държавите им са по-уредени, защото заплатите им са по-високи и за още много неща. Но не си даваме сметка, че това не са го получили и не го имат даром, а са го постигнали и го отстояват. Винаги има опити за посегателство върху правата на хората. Но докато тези, които са с робска психология просто търпят, то свободните хора се борят и отстояват правата си. Тъй че на нас в България няма да ни е много лесно да разберем за какво всъщност става дума. Тук за едни, произволът е тяхно рождено право, а за други - търпението е тяхна съдба.

Раята в Задунайска губерния е свикнала да бъде мачкана, стригана и доена. Това е овчето робското мислене. Някои елементи дотолкова са деградирали в своето раболепие, че обявяват за "либерастко зло", че някъде там на Запад хората имат права, нормални заплати и човешки условия за живот. Те се възмущават, че някъде там има такива, които се надигат срещу мераците на някое самозабравило се величие на ги мачка. та ето как стои положението у нас: Пияният Тодор Славков налетя на Катето Евро в ефир Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/252873-пияният-тодор-славков-налетя-на-катето-евро-в-ефир-(снимки-18-).html И ето какво предлага родния ефир!

Проблемът е, че бъркаш две различни неща - обезопасяването на обекта и неправомерното използване на обекта. Колкото и да се обезопаси един обект, то не е възможно да се избегне злополуката, ако някой може да прави каквото си иска и да черпи облаги от това. У вас контактите са обезопасени. Но дали е невъзможно едно дете да хване два пирона и да бръкне в дупките? Каквито и задължения да възложи закона на собственика, който не може да стори нищо за да избегне злополуката, каквито и наказания той да понесе, злополуката ще е неизбежна. Напротив, ако мерките се насочат към нарушителя, то злополуките ще се ограничат. На първо място да не получи облага за нарушението си, защото по този начин го стимулират да върши нарушение. У нас примерно се случва циганите нарочно да пращат децата си на пътя, за да ги сгази някоя кола, защото след това ще си направят друго, но няма да могат за изкарат 30 000лв, колкото е обезщетението.Някои пенсионери също го правят за да купят телевизор на внучето, но те поне сами се мятат под колата, а не пращат някое малко дете. И за съжаление това не е само хипотетично, а често срещана реалност. Та това са печалните последици от прилагането в практиката на твоите разсъждения. На второ място е важна санкцията. Защото в нашия случай нарушителя не получава и наказание - родителя, дето е пратил детето си да го сгазят да иде в затвора, а детето, да бъде пратено в детски дом и евентуално дадено за осиновяване още когато се види, че го пращат на пътя да го сгази кола - щото после е късно. Това разбира са примери от българската реалност, в които пострадалият съвсем целенасочено е пострадал. Нашите престъпници, ако все пак по чудо бъдат осъдени, ги пускаме или по закона "Наглите" или Първанов, Марин и Маргарита Поппова ги вадят от затвора с помилване. Това са нашите закони и не ми е ясно какво може да направи правосъдната система в тези случаи. А сега един прост пример. Сега бабите по селата са пропищели, защото постоянно ги обират. 60% от българите не подават жалба в полицията при кражба, защото са наясно, че няма никаква полза - 50 000 души на гърба на данъкоплатците, които не ловят крадци, а следят кой разкритикувал управляващите във Фейсбук. Тъй да се каже, това че прекръстихме народната милиция на полиция не значи, че си имаме полиция, а не народна милиция. Както и това, че упадъчния социализъм бе кръстен Преход или дори Демокрация, не значи, че е демокрация. Но, да се върнем на кражбите. Та, в Гърция кражбите са малко, тъй че хората дори не си заключват домовете. Днес това е много изненадващо за много българи, тъй както по Живково време беше изненадващо, че там магазините са пълни и тъй както по-младите българи не вярват, че по времето на Живков магазините бяха празни, марулите радиоактивни и 2 часа имаше ток, 2 часа нямаше. Истината обаче е, че и в България беше така - докато тези, които бяха родени по царско време, по времето на частната собственост бяха мнозинство. После дойде на власт Янко-партизанко и донесе морала и манталитета на обирджиите на мандри. И резултата беше следния - в началото на управлението му в целият вход имаше два обикновени ключа - единия за всички пощенски кутии, а другия за всички останали врати - на всички апартаменти, изби и стаи. На 10.11.1989г. (тамън в навечерието на светлата дата да си припомним как беше), та на светлата дата имахме на вратата секретен патрон, райбер и синджир. Подобно беше положението и с другите апартаменти - не беше останала нито една брава с обикновен ключ, нито една изба без катинар редом със старата брава. Те това е резултата от развитието през развития социализъм. После, в началото на упадъчния социализъм, т.е. след 1989г. всички магазини бяха с решетки. С разпадането на социалистическите порядки и навлизането на новите, полекичка тръгнахме към старото положение и лека-полека започнаха да изчезват решетките от витрините на магазините. Та къде е разликата. Ами хората бяха възпитани да уважават частната собственост - в началото на живковото управление. И да, може да бяхме малки деца, но знаехме, че не може да влизаме в чужд двор, а още по-малко в чужда къща. Просто възпитанието беше друго. И това нещо се вижда и сега на Запад, пък и в Гърция, нищо че е балканска държава. А при румънците, нашите братя по социализъм си е като у нас. Въпрос на социалистически и буржоазен морал. И в заключение пак ще кажа нещо, което явно е трудно разбираемо след годините на нравствена разруха и незачитане на частната собственост - заключената врата показва, че не трябва да се влиза, а не че не може да се влезе. Като заключиш вратата, обезопасяваш опасното нещо, което е вътре, но какво можеш да направиш, ако някой я отвори с шперц или я разбие?