Galahad

Югославия нямаше нищо общо с НРБ. Вярно, че беше също социалистическа и това си имаше някаква отражение, като например дефицита на кафе и режима на тока. Нямате си представа в онази епоха какъв е стресът да се върнеш от Югославия в Родината и да слезеш на Софийската ЖП-гара (а имах неудоволствието да заваря Белградската в ремонт). Днес много хора трудно могат да си представят за какво става дума. Примерно в България имаше само 2 ТВ-програми, докато там бяха поне 10. Тук имаше два вида шоколад, които всъщност бяха някакво далечно подобие на шоколад - Кума Лиса и Фин млечен. А си представете как изглежда при това положение цял рафт в магазина с различни видове истински шоколади. Е, някои разлики може да се видят и сега, въпреки че от 25г. вече сме в периода на Упадъчен социализъм. Например нашите разбити пътища и мръсни вагони, които нямат ама нищо общо с това, дето е на запад от границата ни. Ето една съвсем дребна разлика от днешно време, която показва също, че проблемът не е само до народ, а и от чие влияние е облъчван. Та в Охрид екскурзовода вижда изхвърлена опаковка на земята и я прибира, след което я изхвърля в кошчето - за да е чист градът. Между другото през 1944г. в докладите до Лондон на английското посолство в София българските градове се определят като чисти, а българите като работливи.

Има няколко неща, които удобно се забравят. Априлското въстание не е чак толкова безрезултатно - Турция обявява банкрут, а султанът е свален и убит. Без банкрута Великите сили можеше и да не са толкова сговорчиви Русия да освобождава някого, но когато имат фалирал длъжник, то размисълът дали в играта да не се вкара някой по-платежоспособен съдлъжник става наложителен. Все пак в политиката парите обикновено надделяват над чувствата. То ако го бяха ударили само на морал, нямаше да има Берлински конгрес. Вторият важен момент е, че Румъния (Влашко и Молдова), Гърция и Сърбия не само са освободени от Русия, но на нея дължат и своята независимост. Докато България сама постига своята независимост, без помощта на руското оръжие. България се справя сама със Съединението и Независимостта, докато намесата на Русия е колкото да преуреди положението си на кредитор на Османската империя и да се опита да поукрепи залязващата русофилия.

Явно покрай няколкото сериала за Туранага сан (художествен герой на Джеймс Клавел, с прототип шогуна Токугава) тема та се оживи. Чрез войната в Корея Хидейоши успява да изнесе военния конфликт от епохата на Смутните години извън страната. Така военната каста продължила да бъде ангажирана с война, но същевременно населението на страната след дълги години размирици могло да се наслади на мира, а и да привикне към него. Това позволило на Хидейоши да задържи властта до края на живота си, което определено си било постижение, но недоволството от изтощителната кампания се отразило зле на бъдещето на сина му. Реално плодовете ги обрал Токугава, защото населението вече се било пригодило към мирния живот, тъй че той успял да постави началото на един успешен шогунат. Тъй че макар във външен план кампанията да е неуспешна, във вътрешен аспект се слага край на един доста продължителен период на размирици. Разбира се при всяка инвазия се намират достатъчно притеснени, които да се намесят в полза на възстановяване баланса на силите. В случая тук се намесва Китай, чиято помощ променя съотношението на силите. На второ място в Смутните години японците воюват донякъде по принуда, но при войната в Корея в страната им цари мир и те не са много ентусиазирани да се бият за завземането на чужда страна. Има разбира се и някои други, дребни проблеми. напр. японците не са били много добре запознати първо с особеностите на самата Корея, а също с потенциалната помощ, която може да получи. Грешката им е, че след успешния блиц-криг не са потърсили мир при изгодни условия, а са проточили войната, докато нещата са тръгнали на зле. А е било добре да се установят първо трайно на континента, а после да продължат настъплението. Но пък така е имало риск войната да свърши преди да са охладени военните мераци на на японците и след края на конфликта с Корея да започнат старите вътрешни размирици.

По време на управлението на царя се появи икономически и демографски ръст. При това демографският ръст не беше сред необразованите, а точно сред образованите. Но управлението на царя свърши, а с последвалата реставрация на комунистическите порядки приключи и демографския ръст, а и икономическия. Сега наред с навлизането на чедата и слугите на ЦК, УБО и ДС във властта виждаме как се връщат празните рафтове в магазините, пак безкрайни реформи създават пълен хаос в държавата, виждаме как държавния дълг пак тръгна нагоре ... Няма начин тези проблеми да бъдат компенсирани с пускането на печатницата за кетапи за некачествено образование. Тъй че видяхме, че е възможно и сега да има демографски ръст. Друго е решението на нашия проблем.

Ами работата е там, че през 1444г. пробват Никопол и Търново, но задачата се оказва трудна и се отказват. Не много добра идея, защото гарнизоните им тръгват след кръстоносците. Никопол е бил почти готов за превземане, но с Търново едва ли е щяло да е толкова лесно - Баязид също се е подготвил - изселил част от жителите и избил 110 първенци. В този случай отвътре едва ли е можело да очакват помощ като във Видин. А градът е труден за превземане.

Индикта е цикъл, както и прабългарския календар. За съжаление обаче се номерират само годините в рамките на цикъла, а самите цикли нямат номерация. Затова ако няма податки било в текста, било в друг извор понякога е трудно да се разбере за коя година става дума. Напр. ако за някое събитие имаме само индикта и знаем само, че е станало по времето на Петър І - в този случай номерата от индикта са се повторили 2-3 пъти и без друг маркер събитието се простира някъде в рамките на 40г. В този аспект Именника има спецефичното приложение на сравнителна таблица на хронологии. Едното датиране е по прабългарския календар, а другото по управление на владетелите. В смисъл в миналото често се е датирало някое събитие според годината от управлението на някой владетел. Чрез именника може да се приравняват тези датировки и прабългарския календар, тъй като там е дадено в коя година започва управлението на всеки владетел и оттам ако някъде примерно дадено събитие е датирано към 3-та година от управлението лесно може да се сметне коя е тази година по прабългарския. Константин преславски в стиховете си се самопредставя като ученик на Кирил и Методий, тъй че не е само тук. Ако Тудор Доксов е преписал само една книга, няма начин да има и други преписки, че е преписал и друго. Той може да е хвърлил расото и да е същия Теодор дето е споменат в Наръшкия надпис или пък във виз. хроники. За подобни бележки е обичайно да бъдат датирани освен по някой от календарите и по някое важно близко събитие, ако има такова. Затова и подобни бележки са много ценен извор, тъй като са дело на съвременник. Разказът на Исая за битката при Черномен си е точно такова датиране. Ето и нещо от епохата

Е, той Тимур доста е поовършал ислямския свят около турците, тъй че е под въпрос доколко е нямало да удари Баязид. Втори е въпросът доколко поведението на Баязид е уместно - първо да го провокира, после и при самата битка се държи доста непредвидливо, а след пленяването му Тимур му прави жест на добра воля, ама султанът си остава верен на нрава. Е, пак е щял да е пленник, ама не при толкова унизителни условия. Но е можел да се опита да отложи удара спрямо самата Турция и когато Тимур удари другите ислямски страни около нея, то тогава турците са щели да имат повече потенциални съюзници, т.е. щеше да е с по-голяма армия. Доколкото обаче Анкара е интересна като алтернативни варианти е по-добре да я оставим за отделна тема. И да се върнем на въпросът след Никопол накъде, защото есента вече е започнала. Балканът е труден за преминаване, но пък кръстоносците имат флот. Не голям, ама турците пък по море са все още много зле.

Ами тя битката при Одрин не е преобърнала хода на историята - имаме поредица от императори, които или са убити в битка, или от своите защото са разочаровани от резултатите от военните действия с варварите. Грациан също е убит. Местенето на столицата в Цариград примерно е нещо доста по преобръщащо, защото имаме няколко сериозни обсади от араби, авари, перси ... ама резултат чак след 1000г. А столицата контролира Проливите и без да я превземат, тези от юг не могат да минат на север, а тези от север - на юг.

Ами то и при Анкара поражението е тежко, ама ефекта не е голям. По-различното при Никопол е, че Сигизмунд има голяма армия, практически събрана от цяла Европа. След Анкара турците са загубили много, но и Сигизмунд няма толкова хора. Но пък проблемът е, че битката е вече есента и не е ясно дали напролет пак е щял да има толкова много хора, а пък зимата да минава Балканът не е добра идея. А докато мине зимата всичко зависи какво ще успеят да съберат турците, което е щяло да повлияе и на христ. васали. Докато при Анкара от османците се отцепват точно турските васали от Анадола, което доста променя ситуацията. Синовете на Баязид са по-малки, но това също може да е плюс, може да е минус, защото може да улесни християните, но поради по-ранната възраст може да ограничи броя на претендентите и гражданската война да приключи доста по-бързо - ако Баязид бъде убит или пленен при Никопол.

Кое качество да се е влошило? Става дума за народи, дето са разбивали римски армии в епохата на възхода на държавата или пък за такива, дето във времето около битката са пердашили римляните. Галите превземат Рим, пуните разоряват Апенинския полуостров, германците разбиват римляните в Тевтобургската гора, траките разбиват също римска войскова част. В разгрома на римската армия разбира се няма нищо случайно. Първо са нарушени някои общи положения, като напр. да се положат усилия да се обединят военните части и едва тогава с максимална числен амощ да се влезе в сражение. Има обща тенденция от сериозни военни неуспехи завършили с пленяване или смърт на императора- 251г. на Деция Траян при Абритус, 260г. Валериан при Едеса, 363г. Юлиан Апостат. Голяма част от тези в промеждутъците са убити в граждански войни и преврати, което също не е особен плюс за империята и нейната армия. Отделно пък, че голяма част от покушенията са резултат от недоволството заради неуспехи срещу варварите. Неуспехите срещу варварите се дължат също и на липсата на адекватна тактика за воюване със степни народи. Римляните са специалисти да обират селата на германци, египняни, келти, иберийци ... въобще на уседнало население. Е, взимат на помощ федерати, ама те пък са специалисти по обиране на римски села, т.е. пак на уседнало население. При самата битка също има цяла поредица от проблеми, вкл. и със следването на добрите римски традиции. Напр. за прочутия римски лагер и организираното оттегляне в него при неуспех. Отделно са някои по-дребни нещица, за които се спомена, но те и да докарат поражение, ако не бяха другите проблеми, то нямаше да доведе до такъв психологически шок. Въобще списъкът с причини довели до разгрома при Одрин е твърде дълъг. Тъй че няма нищо случайно.

Само не разбрах как успяхте да стигнете от географско-езикова тема до външен дълг и гербове. Май трябва да се зачисти. За дълга кое е толкова сложното? Всеки има сметка за ток или телефон. Като излезе сметката има определен период, в който може да се плати. До тогава тази сметка формира дълг. А какъв е дългът за ток за този период на някой живеещ в боксониера и на някой с къща от 20 стаи? Проблемът с дългът настъпва, когато срокът за плащане изтече, а човекът няма пари да го плати. Тогава имаме просрочен дълги и той е проблем. Разбира се лошо е, когато задълженията са натрупани за глупости - напр. заради АЕЦ, какъвто нито имаме, нито имаме нужда от него. Или пък за газопровод, от който също не се нуждаем, но хем си даваме земята за нещо, което е изцяло от полза за други, хем накрая се оказваме и задлъжнели. Това е лошо, но не прави една държава банкрутирала - както примерно стана с Гърция. За герба на Австрия - скъсаната верига на герба, ПСА и паметната плоча на Сталин във Виена са от времето на окупацията. За да се прекрати окупацията австрия е подписала договор, според който някои от тези придобивки трябва да останат. Но тъй или иначе това няма нищо общо с въпроса за държави, чийто имена са с близко звучене.

Ъ? Може ли по-подробно? В смисъл, че индиктиона като датиране е съществувал преди славянската азбука или че конкретните два индикта са преди славянската азбука? Ако е второто, много интересно как стигна до този извод? За Докс явно с навлизането на кирилицата се появява проблем с КХ, който днес се е превърнал в драма заради дилемата дали да е хан или кан. Иначе ползващите латиница си го пишат примерно khan. Също и с ЙЕ и затова си имаме и Исперих, и Есперих. А Тодор може да мине и за Тадар или Тъдар. Все пък си имаме и черноризец Храбър, което не е латинско име. Но по-скоро имаме процес на адаптиране на гръцко име към кирилицата с побългаряване. Както ичиргубоила е станало на чъргобиля Мостич. Но на този етап може само да се гадае. Просто трябват повече автентични текстове от 9-20в., а не техни преписи от 15-16в. Тъй или иначе Теодор при славянизацията се е променило на Тодор, респ. Фьодор.

При добро желание може да открием паралели между кои да е религии или сходни възгледи. Така например може да намерим корените на марксовия социализъм в християнската идея, че всички са равни пред Бога. При Сталин пък има мощите на свети Ленин. Хора с по-примитивни познания се впечатляват примерно от това, че някой християнски празник по дата бил близо до някой римски празник. Ами те в Рим са имали доста празници, тъй че шансът християнски празник да не е близък по време до някой римски, не е особено голям. Всичко това е просто плъзгане по повърхността в резултат от незнание. Християнството се отличава от по-старите религии по ред основни елементи, а не по някои вторични признаци. Напр. равенството пред Бога - в други религии има касти, има т. нар Отечествени богове и т.н. Дори старозаветния бог се титулува "Бог на Израиля".

Е, все пак има и Народен съд, и разправа с опозицията след него, и разправа с горяните, и концлагери, и опит да се даде Пиринския край на Тито. Да не говорим, че ни се взимат отново Беломорието, Македония и Западните покрайнини. И нещо, което все се пропуска - Борис спасява евреите, но те се изнасят от създаващата се социалистическа България и сега има съвсем малко. А евреи е имало още при Иван Асен, Тодор Светослав и Иван Александър, да не говорим за изгонените от Испания, които султана приел. За евреите от новите територии не знам защо ги слагате в сметката? Тях защо Сталин не ги е спасил - нали неговите войски са си правили задружни паради с германците в Полша? Новите земи са ни дадени от германците - те ги завземат и ни ги дават, тъй че място за особени претенции няма.

Моята статия за Никопол не е готова, тъй че не мога да я пусна. Та вариантите са два. Песимистично-реалистичния е да стане онова, дето става след Анкара през 1402г. Минали са само 6г., тъй че ситуацията не се е променила много. В замяна на това обаче османската империя се е оказала в идеалната криза - Анадола е опустошен от Тимур, турските емири са се отцепили от османския султан, Баязид е пленен, а след смъртта му става още по-хубаво, тъй като империята се оказва в гражданска война. И какво става на Балканския фронт - ами тъй да се каже - нищо. Има го там Видинското царство, може би и Търновското за 10-тина години, но с един удар се отнесени. Оптимистичния - след като кръстоносците преди битката избиват пленените от другите гарнизони, то Никопол е щял да окаже упорита съпротива, вероятно и Търново ... както става през 1444г. Пак както тогава похода ще забие в зимата, разбира се без опцията за битка при Варна, тъй като турците са разбити. Минаването на Балкана ще остане за следващата години, което ще рече, че дотогава голяма част от кръстоносците може да ги няма. Но да речем, че изчакат. Баязид ще е рекрутирал още една армия, може би доста по-малка от тази при Никопол, но все пак доста голяма. При нов успех може да има успешно настъпление към Тракия и Одрин. В този случай може да се очаква отлив на османски васали - както на турските емири от Анадола, тъй и на християни, като османския юмрук при Никопол - Стефан Лазаревич. Но се опасявам, че твърде разнородната армия на християните лесно е можела да се разпадне от появили се вътрешни противоречия, което се оказва всъщност основния проблем при Никопол.

Ако изричните сведения са на наш Фружин, не ги брой. Самсун е 1393г., а Смирна е 1413г. и там го убиват.

Габон-Гамбия, Гвиана-Гвинея+ Гвиня-Бисау + Екваториална Гвинея, която пък на трябва да бъркате с Еквадор, Доминика-Доминиканска Република, Замбия-Зимбабве (моля не бъркайте със Замунда ), Индия-Индонезия, Ирландия-Исландия, Иран-Ирак (любим географски въпрос на блондинките, кое от двете е вярното изписване на името на тази държава), Либерия-Либия, Мавритания-Мавриций, Малави-Малайзия-Мали-Малта. И разбира се не бъркайте Намибия с Нубия, тъй като второто според Хрусчов и един наш депутат (който се сдоби с прозвището Нубиеца, след като даде интервю за добрите ни отношения с Нубия и перспективите за двустранните отношения) е държава.

Там е работата, че цариградския патриарх не е човека, който да раздава и да признава - това зависи и от всички останали. А българската църква е призната веднъж като архиепископия при Борис при това от всички, след това има ново признаване за патриаршия, след това този статус е възстановен на събора в Лампсак. Маниул ІІ и цариградския патриарх Матей след превземането на България от турците дори признали правата на охридския архиепископ върху българските земи и така в нея попаднали и отделилите се воеводства, т.е. Влашко и Молдова. Тъй че въпреки цялото рипане е ясно, че ще им се наложи да я признаят. Но сърбите не искат, а и гърците се дърпат, защото като македонска ще рече, че трябва да се простира и върху някои от епархиите на Еладската църква. Отделен е въпросът доколко това не е грешка от сръбска и гръцка страна, защото в момента с едно признаване, може да ограничат Охридската архиепископия само до територията на БЮРМ, но ако протакат, може да им се наложи да отпуснат повечко. Примерно при една независимост на Косово, албанците може да го поставят под властта на Охрид. Те си имат Албанска архиепископия, но така по-лесно ще притиснат сърбите да се навият Косово да мине към албанската. АПЦ е в леко затруднено положение заради гоненията при Енвер Ходжа, тъй че едва ли ще се включи директно в битката, тъй че ще е много по-лесно всичко да мине пред Охрид и после ще е много по-лесно Косово да премине към Тирана. Що се отнася до нашите синодални доносници, то тяхната роля не е от особено значение. Заради фанариотския период миряните от БПЦ са свързани преди всичко с нисшето духовенство и по-малко с владиците. Максим беше с по-голяма тежест, защото по негово време се нормализира дейността на БПЦ, но сегашните не се радват на особена почит и авторитет. Те затова и така угаждат на чуждите интереси, защото разчитат на подкрепа отвън, ако се надигне недоволство отвътре.

Всъщност имаме доста данни, че азбуката е създадена първо за България. Но те се обявяват за неверни, с аргумента "така ми се струва, следователно това е историческата истина". Някои наистина са късни и с фактологически грешки, като напр. разказа за славянските учители в Геровата преправка: Теофилакт Охридски съвсем ясно си казва обаче, че Методий и Борис си поддържали връзка и по време на Моравската мисия. После отиваме още по-назад към Черноризец Храбър, който свързва създаването на азбуката освен с Ростислав и Коцел, също и с Борис. Интересна е подредбата - след безспорния възложител на създаването на азбуката Михаил, е поставен Борис, а след това Ростислав и Коцел. За Константин Преславски се пробутват теории, че бил измежду откупените от византийския император ученици, но стиховете му пораждат впечатление, че той е бил в България още преди да бъдат изгонени оттам последователите на Кирил и Методий. Ще рече, че азбуката е била разпространявана паралелно в България, Панония и Моравия, а не се е появила едва когато учениците са били прогонени от немците. И отново се забелязва същата подредба - след родния Солун се появява България и чак тогава са Панония и Великоморавия. Тези данни донякъде обясняват защо новодошлите са били засилени към Охрид, вместо да останат в столицата - там вече си е имало и са подсилени по-далечните региони.

За да бъде вдигната схизмата под натиска на руския патриарх и др. Сталин БПЦ е принудена да се откаже от завзетите от Гърция и Югославия епархии. Разбира се, не само БПЦ е принудена, а и българската държава е принудена да се откаже от тези земи. Охридската архиепископия обаче е закрита със султански ферман, а една година преди това е закрита и сръбската. И тъй като това е станало със държавен акт, то следователно възстановяването й също с държавен акт на БЮРМ, с който се връща старото канонично положение не я прави нито неканонична, нито сръбска. Сърбите нямат канонични права над заграбените епархии и сега, когато вече нямат и подкрепата на държавната власт е крайно време да схванат, че всичко свърши. Охридската архиепископия може да си съществува подобно на Еладската църква, а и както е било при Иван Асен ІІ, когато макар цялата територия да е била под негова власт са съществували паралелно Търновската патриаршия и Охридската архиепископия.

Ами у нас напоследък икономиката расте май само на енерго-производство. Заради далаверата със "зелена енергия" се направиха едни слънчеви и вятърни "ферми" ... но общо взето това е всичко, което е направено като промишленост. Само дето токът не е банани, та да го натовариш на кораба и да го пратиш в Боливия, че там се намерил купувач. Ако няма пазар, новите мощности от Белене може да се превърнат в сериозен проблем, в смисъл да си имаме поредното нерентабилно предприятие от рода на оловноцинковия комбинат Кремиковци. Сиреч държавата ще трябва да изкупува ток, за който няма да има купувачи и евентуално да го вкара в сметките за ток, които да набъбнат доста, а с това да оредеят още потребителите на ток, сиреч проблемът да стане още по-голям. За изграждането на големи консуматори на ток са необходими кажи-речи толкова години, колкото и за направата на АЕЦ. Даже за първите е малко по-сложно, защото те трябва да си намерят пазари за да са рентабилни, а ако се появят те за АИЦ-а ще е лесно, защото те ще са един готов пазар. Но кой и защо ще дойде в България да развива огромно производство?!? България е икономически и политически нестабилна държава. Тук законите се менят всеки ден и е абсурд в такава държава да правиш завод, строежа на който ще ти отнеме поне 5г. Тук сега вървят разни офшорки, за които най-много да трябва ток за крушка от 40 вата. Но да сме доволни, че при това положение поне тях ги има, защото ако БСП беше спечелила и беше махнала десятъка щеше да изчезне всичко що е икономика. А пък и от тяхната дейност нещо влиза в хазната.

То всъщност работата на въпросния поместен събор е достозабележителна и показателна какви ветрове са духали там.

Най-сетне някакъв по-рационален аргумент, тъй като Именника и Временника са свързани - по-точно българския превод на втория. По-точно Временника тъй да се каже е бил попълнен с Именника. Пак на база същия български превод на Временника се появява Повесть временних лет, което се вижда и от заглавието й, като е допълнена, не вече със събития от руската история. Що се отнася обаче до самия Именник в запазената му част, той по съдържание е близък с Историкиите на Константин Преславски. И така стигаме до бележката на Тудор Дуксов, в която той отбелязва, че преписва превод на същия този Константин Преславски, като от своя страна добавя е датировка по прабългарския календар. Което общо взето ни ориентира за кръгът, който е сътворил Именника - ако не са били въпросните Константин и Тодор е бил някой около тях. Както вече много пъти е ставало дума, когато Именника привлича вниманието на учените, българската историография е доста слабо развита. Тъй че доста голяма част от текста е звучала не особено познато. Днешните българи разбира се като знаят изброените ханове, намират за по-особени само годините. Родът Ерми пък излезе от надписите като Ермиар. Тъй че няма да е лошо да се проявява повече разбиране към изследователите от миналото, защото те не са разполагали с доста неща, които имаме днес. Положили са усилия, някои от тях са нацелили правилната посока, други са хванали грешен път, но все пак са ползвали някакви данни, като цитирания вече текст от Временика. Но вече новите артефакти са налице, при това не от скоро, тъй че някои от грешните теории може да бъдат спокойно отсети.

Все пак да не забравяме, че си имаме ислямска Волжка България, нищо, че Коминтерна откри помашката нация, в която да вкара българите мюсюлмани. Пак добре че католиците са към Запада, иначе щяха да изнамерят тука и папищанска нация, че и протестантска, ама пък тази последната като нищо може да хукне в ръцете на Чичо Сам и вместо 16-та република да се появи 51 щат. Като цяло московяните не обичат особено българите - волжките защото са им пречели да се развиват в Източна Европа, а дунавските защото стоят на пътя на Третия Рим към Цариград. Ще рече, че проблемът е преди всичко наш, защото не може да консолидираме българите в рамките на сегашната си територия, та какво остава в бившите, като Албания. Нещата не се случват случайно - сърбите канонизират, скопския президент получава награда в Москва, Путин и Карпов местят Кирил и Методий като пешки по шахматната дъска, прави се учение Славянско единство.

Ами причините може да са различни, а свеждането на всичко само до пари е несериозно. Човек е твърде податлив на емоции и е готов да загуби в тяхно име много пари. Това, че двама души в едно семейство заемат противоположни позиции не е толкова необичайно. В някои случаи това е начин да се отклони напрежението в семейството, като се изнесе някъде навън. Единият съпруг е фен на нещо или е нещо, а другият взема противната страна за да си излее негативната енергия. Ние си имаме и чудесна поговорка по този въпрос: Заради наш Иван намразих и свети Иван. Доста хора обичат да оплюват общностни групи свързани с половинката му - професионлани гилдии, етноси, вероизповедания. Примерно един познат женен за учителка ползва израза: "Учител - това не е професия, а диагноза". Разбира се нещата не опират само до семейство - спомнете си как ексевреинът Торкемада и ексеврайката Теодора (жената на Иван Александър) гонят евреите и как еничарите са отнасят към българите. Изнасянето навън на негативната енергия обаче се оказва полезно - Токемада и Теодора са се проявили като усърдни християни, а еничарите като добри войници. Същото е и семействата - изхвърления навън негативизъм често води до хармония вътре в самото семейство. Тъй че в много от тези случаи бракът се оказва успешен и дългогодишен. Е, разбира се не е задължително непременно да е писане по форуми - може да стане в кръчмата или на кафенце с кварталните клюкарки. Въпрос на времена, финанси и технологични възможности. Разбира се има и други причини, като напр. печелене на популярност, власт и т.н. В името на тези нещица доста хора са живели скромно и в бедност.