-
Брой отговори
4340 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Самият Тиберий преминава през доста неприятни жизнени перипетии преди смъртта на Август и това несъмнено се е отразило както на характера, така и на поведението му.
-
??? Май и ти, като отца Паисия пишеш "за миналото с оглед на бъдещето"
-
Три принципни уточнения: 1.В тази епоха т.нар. варварски армии (все едно пехотни, конни или смесени) обикновено не возят провизии. Прехранват се за сметка на населението в територията, през която преминават - чрез реквизиции или (ако предпочитате) грабеж. Горе долу е без значение територията вража ли е или не. Обозите служат за превоз на обсадна техника, оръжие или плячка. 2.Средновековните автори често са неособено ясни, защото всеки от тях пише, както намери за добре или както е схванал данните на източниците, които използва. Поради това, за да може въобще да се работи с тези текстове, изворознанието се занимава със специално изучаване на стила на авторите, източниците им, обществената и политическата им позиция по разни въпроси и т.н. Нашата историческа наука за жалост не се вдава много-много в тези неща: на ромейските писатели е залепен универсализираният етикет "пристрастни" и толкова. Поради тази причина е доста трудно да се съчетаят сведенията на Теофан и тези от АВР, вкл. и за продължителността на кампанията. Единият извор е съвременен на събитията, другият - с десетилетия по-късен. Нормално е да се очаква, че съвременният ще е по-подробен, а и по-точен. Само че Теофан, който е иконопочитател, явно цели по-скоро да извади кирливите ризи на иконобореца Никифор (непопулярен и заради финансовата си политика, засягаща и църквата), отколкото да опише цялата конкретика на тази кампания, дори да му е била в подробности известна. Акцентите на АВР и НС пък са други. Така че неизбежно се налага да се правят някакви предположения, опирани - доколкото е възможно - на данните в тези източници. Но между обосновани предположения и екзотични хрумвания разликата е голяма. 3.Обикновено когато една битка се разиграва близо до населено място, това се споменава в изворите. Фактът, че за това сражение подобно споменаване отсъства, би трябвало да значи, че бойното поле е било разположено достатъчно далеч от познатите на ромейските писатели градове.
-
Сигурно няма да съм изчерпателен откъм учебници, но от действащите в момента (не знам колко са точно, но явно са бая) намерих и прерових тези. Ето ви резултатите. П.Делев, Г.Бакалов, П.Ангелов, Цв.Георгиева, Пл.Митев, Ив.Илчев, Евг.Калинова, И.Баева, История на България (учебник за 11 клас), изд. Планета-3, 2001, с.46: „По нареждане на хан Крум проходите на планината били завардени, а на всички достъпни места били разположени засадни части. В ранните зори на 26 юли 811г. българите нападнали византийския лагер и настъпила сеч...” Йорд.Андреев, Ел.Стателова, Кр.Мутафова, П.Петков, Т.Мишев, История и цивилизация, 11 клас, изд. Кръгозор, 2009, с.24: „след известно лутане византийската армия поема на юг през Върбишкия проход. Българите своевременно го завардват – в най-тясната му част издигат дървена преграда, а зад нея изкопават ров с набучени подострени колове. В петък срещу събота (призори на 26 юли) българите удрят центъра на разпрострялата се на километри вража войска – точно там, където се намира императорският лагер. ...” В.Мутафчиева, К.Косев, Ст.Грънчаров, Хр.Матанов, Ил.Илиев, Ас.Василев, История и цивилизация, 11 клас, изд. Анубис, 2009, с.24: „Когато дезорганизираната византийска армия започнала да се изтегля обратно през Балкана, в теснините (вероятно на Върбишкия проход) я очаквала българска засада и непреодолима преграда от дървени колове и дълбок ров. Призори на 26 юли 811г. станало сражение...” В.Гюзелев, Р.Гаврилова, Ив.Стоянов, М.Лалков, Л.Огнянов, М.Радева, История и цивилизация, 11 клас, изд.Просвета, 2001, с.20: „Те се отправили на юг към прохода Верегава (дн. Върбишки проход), който бил вече заварден от българите. През нощта на 26 юли 811г. разположената на стан в прохода византийска армия била нападната и поголовно унищожена.” Ал.Николов, М.Делев, Ал.Иванчев, В.Янчев, История и цивилизация, 11 клас, изд.Просвета, 2002, с.44: „Отстъплението на византийската армия станало най-вероятно през Върбишкия проход по течението на р.Камчия. Когато войската навлязла достатъчно дълбоко навътре в планината, през нощта на 25 срещу 26 юли Крум дал заповед за атака.” Не очаквам в останалите (колкото и да са) картината да е различна.
-
Много съжалявам, че дискусията се разпада на дребни дуелчета, но какво да се прави? В историческите форуми изглежда това е почти неизбежно. Uragan се оплаква, че не съм му отговорил ясно, но ето че знае какво смятам аз че е щяло да стане без подсилването. Да се чуди човек защо въобще ми задава въпроси при това положение. Щом очевидно не е вярно, бих желал да знам какви наемници е изпратил Карл Велики в Панония заедно с франките. Също и какви наемници е имало в ромейската армия през 811 или - ако Uragan предпочита - в 813г. при Версиникия. Никак не се учудвам. Никое обяснение не звучи убедително, когато насреща има предпоставена теза. Мисля, че е ясно, че става дума за два различни момента от кампанията и за променена ситуация. Дали промяната ще бъде обяснявана с панонска армия или с наемници и пр. в случая е само подробност.
-
Uragan чете и мен по същия начин, по който чете изворите. Трябва да призная, че е последователен в маниера. Смятах, че след като съм написал, че Крум е "подсилил" войската си с авари, славяни и жени заради понесените загуби, съм достатъчно ясен. Оказва се, че не - може би защото допускам, че основна част в Крумовата войска на 26 юли 811г. могат да бъдат българи и без многохилядно войнство, идващо от Панония? Няма как да приемам подобна догадка, опираща се единствено на липса на данни и наличие на много желание. С все същия успех можем да предположим, че изпратената в Панония франкска войска се е обединила с българската и също е участвала в битката при Верегава. Защо пък не? Пуснем ли фантазията да работи всичко е възможно.
-
Войската на Крум естествено е включвала българи - мисля, че изяснихме това по-горе, без да е необходимо предположението, че е държал някакви хипотетични сили в Панония. Явно обаче след понесените загуби тези българи не са били достатъчни и Крум ги е подсилил с аварските пленници, наетите славяни и прословутите въоръжени жени. А ромейските автори акцентуват върху пленниците и жените първо, защото използването им не е най-обичайното нещо в хода на една война и второ, защото по този начин описват по-ярко тежкото положение, в което българският владетел е изпаднал. Това е моето мнение и не виждам защо непременно трябва да се търсят някакви екзотични отговори на подобни въпроси.
-
Поздравления и от мен на най-стария ми приятел от БС!
-
Някой въобще чете ли тези характеристики?
-
Става дума за факти и хронология, а не за морални квалификации - при това според съвсем съвременните разбирания за морал, които нямат нищо общо с деветия век. Е, това поне е съвсем ясно: искали са да запазят териториите, които са им паднали буквално от небето. Това е също толкова логично, колкото и действието на българите - поне в епохата, за която става дума. В това няма морал - има само интерес. Неясно остава обаче къде е съвпадението, както и дали някаква прилика между събития, разминаващи се с повече от десетилетие във времето, може да се нарече съвпадение и от нея да се правят изводи за нечия политика.
-
Извинявай, Uragan, но това вече са глупости. За какво съвпадение - случайно или неслучайно - става дума? 1.Ромеите търсят франкска подкрепа срещу българите в самото начало на 814г. Карл Велики току що е умрял, но Крум си е още жив и готви 5000 коли, за да превозва обсадни машини. Това вероятно е подготовка за градинско парти, а не за офанзива срещу ромеите. И в изворите ясно е написано, че не получават подкрепата, която искат. 2.Проблеми около северозападната граница има чак десетина години по-късно - създадени от отцепването на славянските племена, а не от франките. Франките се появяват там, едва когато по Драва се явява българска войска - около 826/7г. Кое по-точно е съвпадението? Питам се: това непознаване или пренебрегване на факти е? Със същата логика може да се търси сговор и между ромеите от Х век и турците от XIV.
-
Заради близостта на имперската столица, естествено. Не е лесно. Дори Симеон, който два пъти завзема Адрианопол, също тъй два пъти го загубва. Колкото до Константин V - ами човекът брани териториите и поданиците си, какво чудно има? Явно той не е правил разлика кои от тях са етнически славяни, кои гърци, кои арменци. Тази разлика се прави сега и се вменява на императорите.
-
Етнически съплеменници, поданици на императора, т.е. ромеи. Много често се забравя, че славяните в имперските граници, са ромеи. Надявам се, не смяташ, че заселилите се на Балканите славяни перманентно и люто ненавиждат империята, а страстно любят българите. Или пък че славянските племена никога не си навреждат взаимно. Или пък че империята е стоварила на раменете на славянските си поданици злобно тежък и неносим ярем. Всичко това са само митологеми, създадени, за да придават благородно изящество на българската външна политика през ранното Средновековие.
-
Не бях влизал да чета тази тема. До сълзи се смях и с тийнейджърските приумици, и с вашите коментари.
-
А кои ненаселени със славяни земи би могъл да присъединява, след като около всички български граници населението е основно славянско? Може ли един пример за славянин на ръководен пост по времето на Крум. Обръщам внимание, че прословутият Даргамирос, който навремето Иван Венедиков произведе наизуст в ичиргу боил, е най-обикновен пратеник.
-
Точно така. Легендата е изключително стара и се появява в разни варианти при различни народи. Но за българския я адаптира именно Ст.Бобчев.
-
Никак не ми е ясно защо непременно трябва да се търси някаква трета армия? Смятам, че е съвършено ясно, че сражения, в които многобройни армии да бъдат до крак изтребвани, са изключително рядко явление и когато в източниците се срещат такива твърдения, те обикновено са резултат от хиперболи. По съвсем същия начин стои въпросът и с Никифоровата армия - отворете десетина издания по българска история и в деветте ще прочетете, че е унищожена напълно. В същото време чудесно знаем, че част от нея се е спасила (вкл. Ставракий и Михаил Рангаве). Т.е. преувеличенията се правят и днес, а какво остава за девети век. С какви войски Крум е постигнал тази победа и с какви е провеждал настъпленията си през 812 и 813г.? Ами в изворите си го пише и графът за n-ти път го посочи. Освен това големите човешки загуби могат да бъдат попълвани и без да е нужно владетелят да разполага с още 50 000 души (примерно)под оръжие, които да точат мечове не знам си къде и да цъфнат във върховния миг като в екшън, за да раздават справедливост. Сетете се, че - независимо от катастрофата при Верегава и големите ромейски загуби в това сражение - при Версиникия Михаил Рангаве се появява отново с голяма армия, десеткратно превъзхождаща Крумовата според Scriptor incertus. Е, какво да смятаме? Че тази армия е била също някъде си през 811 и 812г. и е чакала кога ще й дойде редът? Изпращането на франкски войски в Панония никак не е задължително да предизвиква изпращането и на български там. Първо, никъде не е казано, че войската на Карл е действала около българската граница, за да се разтревожва владетелят на България. Днес мнозина са склонни да мислят, че политиката на средновековните съседи е движена единствено от желанието им да съсипят България, а че в разглежданата епоха не е било точно така личи дори само от факта, че Карл Велики е завладял западната част на Аварския хаганат, но въобще не се е занимавал с източната (сега нали няма да предполагаме, че би завладял и нея, но българските богатири са го спряли?), а Людовик Благочестиви през 20-те години демонстрира абсолютно нежелание да се разправя с проблемите в тази далечна покрайнина. Второ, когато на ромеите им е бивала необходима подкрепа против българите, това си е отбелязано в изворите. Подкрепа търси в началото на 814г. Лъв Арменец, но не я получава. За 810-811г. подобни данни липсват, но не можем да си представяме, че някой ги е премълчал свенливо, след като са съобщени тези за 814г. Трето, дори такава подкрепа да беше искана, това не би предизвикало биене на барабани, за да бъде известен Крум и да хукне към Панония с главните си сили. Пък и даже да имаше подобна подкрепа, би трябвало да му е било ясно, че - ако Карл ще помага на ромеите - главният удар все пак ще е от юг, а не от северозапад. Изпращането на главните български сили в Панония би бил доста несъстоятелен ход. А и - ако в началото на Никифоровата кампания войската му се е сражавала с пренебрежимо малки български сили (защото главните били другаде) - защо ромейската армия е давала толкова загуби, че Теофан да укори императора, че оставил непогребани телата на своите?
-
К.Тотев минава за сериозен археолог и това е единственото, което ми пречи да предположа, че този графит е специално издраскан върху чирепа с оглед на проблема около патента. Ако Божо го беше намерил, бих бил сигурен.
