-
Брой отговори
4322 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Наложително уточнение към един от първите постове на Кухулин по темата (#14), касаещ хронологията на въпроса: Теофан не е преписвал за тези събития от друг източник. Той е съвременник. Ако има някакво разминаване в хронологическите данни, то може да се дължи на грешка в по-късен препис на Теофановата "Хронография", но не на него самия. Последователността на събитията според изложението на Теофан: - заобикаляния през непроходими места; - концентрация на армията край Маркели; - уплашеният Крум иска мир, който му е отказан; - бягство на Византий при българите; - нахлуване в България на 20 юли - според Теофан в изгрева на Сириус; - първи сражения; - три дни след първите сражения Никифор е убеден в успеха си; - насилия срещу местното население; - превземане на т.нар. аул на Крум; - втора Крумова молба за мир; - плячкосване и опожаряване на т.нар. аул на Крум - ядосан, Крум събира хората си и укрепява "входовете и изходите на страната"; - узнавайки това, Никифор започва да се лута из страната - Крум се укрепява в четвъртък и петък - призори в събота Крум напада императорската армия. Последователността на събитията според изложението на АВР: - Никифор навлиза в клисурите; - българите научават това и бягат по планините; - Никифор влиза и се настанява в резиденцията на Крум; - Никифор намира 12000 отбрани българи, оставени за отбрана на мястото (резиденцията?) и ги избива; - 50000 други българи посрещат ромеите, но са избити от тях; - Никифор плячкосва Крумовата резиденция; - след като прекарал няколко дни в резиденцията, Никифор я напуска, след като я опожарява; - през следващите 15 дни Никифор преминава през средата на България, имайки намерение да стигне Сердика; - ромейската войска извършва насилия срещу хора и животни; - българите укрепяват района; - на 15-я ден от нахлуването българите нападат императорската армия. Датата е 23 юли, събота. Както се вижда, и двете изложения не са много последователни, а съдържат и хронологически противоречия. Те вероятно могат да бъдат отстранени, но не наведнъж. Според мен първо трябва да се изясни истинската последователност на събитията, а хронологията им - след това. Прави впечатление, че и двата източника говорят за някакви движения на ромейската армия преди нахлуването в България: Теофан - за заобикаляния през непроходими места, а АВР - за навлизане "в клисурите". Мисля, че тук се визират едни и същи обекти и стриктно погледнато, тези обекти трябва да са се намирали на ромейска, а не - както най-често се приема - на българска територия. Този въпрос заслужава внимание, защото е тясно свързан с изясняването не само на политическите и топографските обстоятелства, но и с хронологията.
-
Имам една свръхподробна имперска карта, но няма как да я кача тук, защото е над 60 МВ. Естествено, доста старичка е, в наше време май никой не се хваща да прави амбициозно изчерпателни исторически карти.
-
Хора на Фотий, но и на Игнатий. Забравяш, че след като отказва светските длъжности, които му предлагат, Кирил е направен патриаршески библиотекар и заема тази длъжност до към средата на 50-те години. А патриарх тогава е именно Игнатий. Българите не започват преговорите с Рим през 867, а през 866г. Не знам откъде съдиш, че "през ноември-декември 867г. преговорите на папа Адриан с българите са на път да приключат успешно", при положение, че Адриан II е избран на 14.12.867г. и едва ли първата му работа като папа са били точно българите. Нямаме и сведение в тези два месеца в Рим да е имало българско пратеничество. В Рим Кирил и Методий са пристигнали, когато Адриан вече е папа - т.е. не по-рано от средата на декември 867, а може да е било и в началото на 868г. Съдбата на Методий се явява функция от други събития - съгласен съм. Не съм съгласен обаче, че е функция на българо-папските отношения. В 870 той е хиротонисан за панонски архиепископ и много скоро е хвърлен в манастирски затвор. Но това може да се обяснява както с българо-папските, така и с византийско-папските отношения. Освобождаването му през 873 и възхода му ок.880г. не може да е функция на българо-папските отношения, защото България остава напълно индиферентна към призивите на Йоан VIII за възстановяване на положението отпреди 870г. Тези два обрата могат да бъдат обяснени единствено с отношенията между папството и патриаршията.
-
Защо не? Папското могъщество в този период е доста относително понятие. В Моравия Николай I не разполага с никаква реална власт, с която да принуди Ростислав да му се подчинява. А в същото време папата подкрепя Людовик Немски, който пък воюва с моравците. В 870г. Борис отпраща римското духовенство от България и папата не само не е в състояние да попречи, но и в продължение на 9 години напусто апелира към българския владетел да преразгледа политиката по църковния въпрос. Така че "папското могъщество" не е било пречка за Моравската мисия. "Благоверният цар Михаил" е император Михаил III, разбира се. Надявам се, не допускаш, че е Борис. В Рим братята са изпратени, но не от Фотий, а от Игнатий и Василий Ι. Според мен чрез тяхната мисия в Рим са положени основите на придобряването на църквите и е започната подготовката за Осмия вселенски събор. Пространните жития не споменават това, защото просто акцентуват на съвсем други неща. Също като описанието на т.нар. сарацинска мисия, която е всъщност дипломатическа и която се оглавява от Фотий, но Кириловото житие я предава по такъв начин, че човек остава с впечатлението, че начело е стоял Кирил и че за нищо друго, освен за религия, не са си говорили.
-
Аз мисля, че освен всичко това Светославовата твърде разнородна армия е била зле с координацията, а и той я е вкарвал в сражението на части. Това е само голо предположение, естествено.
-
Николай Мистик никога не е коронясвал Симеон нито за василевс, нито за каквото и да е. Ако го беше коронясвал, поне веднъж щеше да го нарече василевс в някое от писмата си - но за него Симеоновата титла е архон отначало докрай.
-
Не само "на българи и ромеи" - никаква титла василевс не са нито давали, нито признавали на Симеон, макар че в определен момент дават да се разбере, че биха направили евентуално някакъв компромис. Но той просто узурпира титлата. Симеоновите печати въобще не съдържат титла "на българи и ромеи" - така че твърдението на Зитко е несъстоятелно. Колкото до заключението, че империята била де юре провинция на България, моля да бъда извинен за тона, но то е не само несъстоятелно, а направо смехотворно.
-
Oсвен иконографията и легендите са важни и чисто физическите характеристики, които на снимки не винаги личат добре, но са напълно отчетливи, когато човек има пряко съприкосновение с археологическия материал. Но в този случай на снимката може да се види, макар и не съвсем ясно, мястото, откъдето е излизал шнурът.
-
Е тази възможност много ми се харесва. Браво!
-
Да, умира от раната си, така е. Но това в никакъв случай не е основание за твърдението, че "Само в 1 сражение българите убиват двама императори" дори само поради това, че тогава сражението излиза с 6-месечна продължителност.
-
Исторически комикси? Е, това извор ли е? На същия косвен принцип може да се приеме и че българите са кастрирали Никифоровия син - бъдещия патриарх Игнатий. Това е напълно несериозно.
-
Е, хайде сега - божовщини. Кой е вторият убит в това сражение император?
-
Не. У Страбон мерките са линейни, а и относителни, защото все пак не е мерил лично. Античните автори обаче съобщават, че Певки е бил приблизително с големината на Родос. А Родос е с площ 1398 кв.км.
-
Не. Несъмнено островът, който А.Ширакаци нарича "Пюки" е известният от античните автори Певки. Този остров е бил доста голям, докато остров Пъкуюл луй Соаре е сравнително малък. Мисля, че близкото звучене между имената Певки и Плоска (бълг. име на Пъкуюл луй Соаре) не е сериозно основание за отъждествяването им.
-
Може би не сме най-точни, отъждествявайки остров Певки с Оглоса (Онгъла). В това отношение е натрупана много инерция, в основата на която е становището на Златарски. Теофан и Никифор, описвайки мястото, което наричат Онглос / Оглос, казват, че Аспарух го завзел, но също така казват, че "мръсен и нечист народ се е настанил" там. Т.е. те наричат Оглос една доста обширна област, в която българите са обитавали към 680/1г. Ананий Ширакаци пък пише, че Аспарух живеел на остров Певки, но от това не следва непременно, че всички българи живеят там заедно с Аспарух. Т.е. Оглосът и островът не е задължително да са едно и също нещо, макар да е логично островът да е част от Оглоса. Що се отнася до Никулицелския лагер, той не може да е идентичен нито с Певки, нито с Оглоса. Това е ограничено място (48 кв.км) с недостроени землени укрепления, което е със сигурност много по-малко както от областта, наричана Оглос (чиято площ е напълно неизвестна), така и от остров Певки (чиято площ е била ок. 1400 кв.км).
-
E, да речем че е имал предвид малкия хиподром при Св.Мамант.
-
Благо...
