T.Jonchev

Ще проуча това. Календарът, използван от древните българи, ми е стара слабост.

Че нещо изглежда екзотично днес, не ми се струва много сериозен аргумент за събития с дванадесетвековна давност. Не по-малко екзотично изглежда това, турските султани да избиват братята си, но е факт. Несъмнена екзотика е и разстрелването на пленени сипаи с оръдия, но и то е факт. И т.н.

Maкар че "и сам войнът е войн", много е приятно да имаш подкрепата на приятели. Така че съм благодарен на Глишев, КГ125 и Митака. По бележките и коментара на Рицаря, Расате и Laci: В момента въобще не се занимавам с въпроса откога българите са на Балканите. Коментарът, който направих, касае единствено текстове на Анастасий Библиотекар и смисъла, който те имат. Не зная дали Расате е историк или не, но си позволявам да кажа, че просто е приел на доверие думите на Г.Ценов и неговите цитати на Анастасий - това личи например от факта, че извадката от латинския текст, който Расате привежда и Laci преповтаря, съдържа печатна грешка: написано е „pariam”, вм. „patriam”. Тази грешка не произхожда от изданието на Анастасий Библиотекар в Patrologia Latina, към което е дадена препратка, а от книга на Г.Ценов. Следователно Расате не познава самата Patrologia Latina, въпреки посочването, а само извадките, които Ценов е направил и съответно превел. Така че като казах, че тук е лансиран неговият превод, не съм се излъгал ни най-малко. Laci, текстове буквално и дума по дума не се превеждат. В България още Йоан Екзарх го е имал предвид. Превежданият откъс не се вади от контекста, защото последният ориентира кои преводни значения на дадени думи отговарят и кои не. Латинският е доста богат език и думите в него често имат по няколко значения, така че контекстът, а и стилът на автора са много съществени за превода. Употребената от Анастасий Библиотекар в този откъс дума “patria” значи „отечество”, но значи и „страна”, а “gens” (съответно „gentile” в текста) значи „род” (респективно „родов”, „родствен”), но и „народ”, „племе”. Преводите „отечество” и „родствено” (право) са предпочетени от Г.Ценов, тъй като отговарят на неговата теория за автохтонен балкански произход на българите. Чрез този превод той преутвърждава тази своя теза. Обаче в текста на Анастасий Библиотекар се говори ясно, че българите „завзели” „завоювали с оръжие от гърците” и пр.изрази, които никак не се връзват с превода „отечество” за “patria”. Очевидно в случая думата е използвана със значение „страна”, а не „отечество”. Това се вижда дори от Г.Ценовия превод, където стои израз „това отечество”, което звучи твърде изкуствено, защото „това отечество” / „онова отечество” мултиплицира отечествата, а е ясно, че за всеки (човек, народ) отечеството е само едно – особено пък в средновековния смисъл на употреба на думата. Всички тези съображения, както и цялостният текст на Анастасий Библиотекар, в който думата “patria” се среща на доста места, ми пречи да приема превода на Ценов „които си обединиха (това) отечество по (силата на) родственото право...”. Според мен преводът е „си подчиниха (тази) страна чрез племенното право...”, т.е. чрез силата, защото самите български пратеници на VIII Вселенски събор казват, че са завладяли тези територии, а римските легати потвърждават, че същите територии са принадлежали преди завладяването им българите на „гръцката империя”. „Да няма го в посоченият цитат,но в самата хроника го има-не съм го извадил просто.” Прегледах това, което е посочено и не видях текст, който да свързва българското завладяване по някакъв начин с Валентиниан и Валент. Ако пропускам нещо – моля да ми бъде посочен конкретно текстът.

Въпрос и едно уточнение Въпросът: Къде Анастасий Библиотекар пише, че това станало след разделението при Валентиниан и Валент, т.е. през 60-те години на IV век? Защото в цитирания текст такова нещо не пише. А и освен това, ако под "след" трябва да разбираме всяко време след въпросното разделяне, работата е изключително разтеглива. 2011г. също е след това разделяне. Уточнението: че българите "обединили своето отечество съгласно родственото им право" не са думи на Анастасий Библиотекар, а неточен и доволно пристрастен превод на негови думи, направен от Ганчо Ценов. Само един пример - думата "subiugantes", употребена от Анастасий Библиотекар, не значи "обединили", а "подчинили".

Е, да де. По-добре отклонението да се отдели или да се прехвърли към друга тема, където ще е по-логично да стои. Това беше вече предложено.

Безличен бюрократ - определено не. Някой по-горе го беше сравнил с Дянков. Действително имат общо. Никифор Геник въвежда системата алиленгион за събиране на данъците - един много удобен за държавата похват, който почти изключва недоборите, но от който редовните платци леко пропищяват. Впоследствие тази система е копирана и от турците и запазва действието си векове наред. Бил е талантлив финансист и - съответно - люто мразен заради таланта си.

По този въпрос ще трябва да се допиташ до Стефчо - Данаиловия син. Репликата за слугите беше негова.

Този въпрос не сме ли го разглеждали вече някъде? Имам подобен смътен спомен. Фактът, че през IX век се споменават родове, но сред тях няма нито един от онези, които се споменават във връзка с борбата за власт през VIII век, сочи, че най-вероятно старата "висша" аристокрация е изтребена постепенно по време на кризата. Към същия извод навежда и известието за панонския произход на Крум. Щом е трябвало/могло да се появи владетел "отвън", очевидно общественият каймак в страната е бил твърде обран.

Също както няма и доказателство, че са говорели еднакъв език.

ОТ: до египетския - определено не.

Във внимателното четене на съборните протоколи, драги графе. И в критичен поглед към твърденията на покойната Геновева Цанкова.

Защо непременно някой трябва да ги подбужда? Те да не са били нечии марионетки?

Според мен външната политика на империята в целия период VII - XV век е отбранителна, независимо от голямата си активност на моменти. Но това е въпрос за обсъждане в друга тема.

Оценката зависи донякъде от гледната точка.

Да не искаш да кажеш, че в българо-византийските отношения през ΙΧ - Χ век агресивната сила е империята?

Не се връзва, защото походът не е през 680г., а през следващата.

1.Хич не сме наясно къде в този район е била българската граница. 2.Крепости се строят за защита. Те могат "да заплашват" само някого, който разчита - в случай че крепост няма - спокойно да извърши агресия. Така че крепостта не заплашва Крум. а евентуално му пречи. 3.Изглежда се забравя, че - така "заплашени" от Копронимовите крепости - българите просто поискали допълнително пари. И като не ги получили - нахлули в империята. Предполагам да не е било от страх от тези крепости.

"С всички налични войски" - определено не. Ако беше предприел похода "с всички налични войски", щяхме да коментираме диагноза, различна от подаграта.

Въпросните "планове" са по-скоро предположение. Едва ли е много уместно върху тях да се правят следващи.

Сердика. Зарад разправиите около нея долното течение съвсем отече.

В Илирик са влизали и други територии - двете Македонии, Дакия, Ахайя, Крит... И понеже в църковно отношение всички земи извън късноримската префектура per Orientem спадат към римската църква, папата има правата над тях включително и след като престава да действа късноантичното териториално устройство и се появяват темите. При положение, че ок.730/1 Лъв III отнема на папата правата над тези територии и ги предава на Константинополския патриарх, както е отбелязано и по-горе, това значи, че по същото време той е имал политическата власт над тези земи - иначе не би могъл да направи промяната. Впоследствие (но кога точно не е ясно) голяма част от тези земи попадат под българска власт и влизат в българските граници, други са сръбски, а една част си остават ромейски (главно южните). Относно тях папските легати предявяват правата на курията на извънредното заседание на Осмия събор (4.03.870), обвързвайки ги и с българския църковен въпрос.

Имало е и граждани, част от които също са избити от българите. Теофан го отбелязва изрично.

Всъщност никой хронист не е очернял Константин IV. Какво разбирате под очерняне? Че са съобщили какво е станало и че сключеният договор бил "срам за ромеите"? Самият Теофан отбелязва, че василевсът сключил мир, "разсъждавайки по евангелски". Какво "очерняне" има тук?

Рицарю, след като си така категорично убеден, че хронистите лъжат, тогава да приемаме за вярно точно обратното на това, което са писали?

Именно. Нито Теофан, нито неговият извор би могъл да напише "оградено като венец от реките", ако има предвид било Прут и Днестър, било Серет и Прут.