T.Jonchev

Съгласен съм с мнението на КГ125, с изключение на

Такава логика би имало, ако със сигурност знаехме, че Борис е двигател на всички събития през 893г. и че те са били именно такива, каквито ги разказва напр. Регинон. Това обаче никак не е сигурно. Има данни, че в преврата срещу Владимир първа цигулка е бил не Борис, а самият Симеон. Така че аз хич не съм убеден, че Борис е бил в състояние да "надзирава" третия си син от манастирската килия.

Не се знае кой манастир и едва ли някога ще се узнае. Дори това, че е бил около Преслав, е предполагаемо.

Няма никакви основания да смятаме, че всъщност става дума за Иван Асен. Ако подобно предположение има някакво място тук, защо пък да не е бил Александър? Ако действително Иван Асен е бил официален престолонаследник по времето на Калоян (за мен това не е сигурно) няма начин да бъде изпратен в чужбина, защото това автоматично поставя под въпрос осигуряването на трона. Колкото до споменаването на Калояновата дъщеря като Борилова дъщеря. Да, точно е. Ако тази ненаименувана дама наистина е била Калоянова дъщеря (това е почти сигурно всъщност), тя е дъщеря и на Борил - Борил е вторият съпруг на майка й, следователно й се пада втори баща, пастрок.

Не са князе. Не забравяй, че това е превод на Теофановия текст. В оригинала стои думата "ригес", което е грецизиран вариант от "reges" ("царе" - най-общо казано). А в седми век няма нито ханчета, нито канчета - поне в изворите няма.

Данните са прекалено оскъдни. Аз си представям (рядко се изразявам така, но в случая не виждам как иначе), че тия знаменити 22 000 араби, които според Теофан са убити от българите, са жертви не само в едно сражение, а са загинали в множество по-дребни сблъсъци в хода на едногодишната обсада. Според мен арабите са били разположени в близост до Константинонол - задължително на югоизток от Анастасиевата стена и сраженията с българите (каквито и колкото да са били) са се разигравали в този ограничен район.

Oколо Одрин ли? Защо пък около Одрин?

Излезе, че "vulgares" не било "bulgares", a "barbares" - колкото по-различно, толкова по-верно.

Погледнах я. По въпроса заради българите ли е създадена Юстиниана Прима може да се дискутира. По въпроса българско население ли е имала днешна Македония през VI век - също. По въпроса имали ли са българите държава в днешна Македония през VI век - също. Но по въпроса писал ли е Анастасий Библиотекар, че българският народ по времето на Валент е връхлетял и заел всички страни по Дунав, обединявайки по този начин своето отечество съгласно родствено право, няма какво да се дискутира. Анастасий Библиотекар не е писал такова нещо.

Това схващане е неприемливо по две причини: 1.На латински "варвари" не се пише с "v", a c "b". 2.Aко трябва да схващаме, че от Зиези произхождат варвари, то останалите в текста какви са? Да не би да са гръко-римляни? От гледната точка на античен автор от Римската империя варвари са всички извън нея.

Подобно нещо Анастасий Библиотекар никога не е писал. Подобно нещо Г.Ценов е приписал на Анастасий Библиотекар. И точно RIZAR ли не знае как превежда от гръцки и латински Г.Ценов?

RIZAR, не хаби толкова много емоции. Грешки в преводи са правени винаги и винаги ще бъдат правени. А и кой днес ползва руския превод на Бодянски, въпреки че (кой знае защо) е качен в нета именно той?

Не е нито античен, нито метълски. Имах точно същия тип в детските си години и понеже си играех с него, го загубих. Беше сребърен.

Естествено, не смятам, че Константин IV е оголил източната си граница в чест на българите. Но е могъл да изтегли и прехвърли на Балканите поне част от тагмите, разположени във вътрешността на Мала Азия. Те, разбира се, не са брояли много десетки хиляди души, но такива части все пак е имало.

Велики владетелю на българите, това, което пишеш, няма как да е вярно по отношение на Кирил и Методий и мисията им в Моравия. За Моравия те заминават най-рано в края на 862г., а съюзът Людовик Немски / Борис е сключен преди това. Няма как двамата съюзници да са предвидили моравската мисия, която е инцидентно събитие и за самата Византия.

Не само тях. Теофан споменава изрично, че Константин Погонат "заповядал всички тагми да се прехвърлят в Тракия". В гръцкия текст е използван глагол, чийто смисъл е "прехвърлям през вода (по море)", така че става дума за прехвърляне на военни части от Азия в Европа, а това се прави при големи военни кампании.

Ха сега де! Много интересен въпрос. Поздравления на Иванко, който се сети да го зададе. Аз нямам отговор засега. Сещам се обаче, че тия успоредици - великите и малките - преимуществено са явление, по-късно от VII век.

Информация за числеността (в смисъл - ясни данни) няма. Но не е била малка, след като самият император я възглавява и след като Теофан във връзка със събитията отбелязва: "Българите, като видели тези гъсти и многобройни редици, отчаяли се за спасението си..." Дали обаче под "многобройна" следва да разбираме 20-30 000 или 40-60 000 души - не се наемам да определям.

Не са погледнали безотговорно, естествено. Ако бяха, нямаше да организират толкова многобройна армия. Но не мога да се съглася, че Константин Погонат бил преценил, че загубата щяла да е неминуема и изчезнал оттам "за да си спести позора". Това виждане е напълно несъстоятелно още от момента на формулирането си през 1954г., макар че оттогава упорито шества из литературата.

Мисля, че относно държавния характер на Кубратова България едва ли си струва да се спори. В миналото се лансираше твърдението, че била военно-племенен съюз, но не за друго, а защото трябваше Дунавска България да е първата българска (е, в онази интерпретация - славянска) държава. Че България на Кубрат е държава показва не толкова договорът от 635, а фактът, че властта в нея е наследствена. И, моля ви, стига с тая Фанагория - никаква българска столица не е била!

Мисля, че мнението на Иванко е съвсем коректно. Този знаменит договор не е признание в смисъла, който нашата историческа наука му приписва, за да може чрез него да датира "основаването". Източната империя въобще не е давала признания в смисъл на международно "узаконяване на съществуването" или "държавна легитимация". Тя признава не държави, а владетели - чрез раздаване на титли.

Дунавска България е създадена около това време време - да. След Кубратовата смърт българската държава се разпада на части и Дунавска България представлява един фрагмент от нея + разширение за сметка на част от имперските балкански територии. Но да се сочи 681г. като "рождена година" е нелепо. Впрочем историческата наука приема тази година само като условно, а не абсолютно начало на Дунавска България. Учебниците - това е друг въпрос. Там нещата са еднопластови и категорично представяни, макар това да е дълбоко погрешно. Именно от учебниците обаче произлиза твърдението, че българската държава била основа в 681г.

В самия Именник присъстват данни за запис, правен по Аспарухово време.

Симеон католик? Струва ми се, че това твърдение не почива на солидна основа.

Абсолютно приемам.