T.Jonchev

Намесвам се само защото работата опира до "Именника" и понеже, макар да не разбирам от лингвистика, разбирам от хронология. Не мога да кажа колко издържани в лингвистично отношение са тълкуванията на Добрев върху календарните изрази, но още в първите му работи силно ме изненада това, че той приема тълкуванията на Микола за годините. Тези тълкувания са направени чрез тюркските езици, а Добрев твърди, че произходът на българите е ирано-бактрийски. Как тогава е възможно чрез иранските езици да се дойде до съвсем същите резултати за цикловите години? Това ме озадачи и ме накара да подозирам някаква стъкмистика у Добрев. По онова време още не знаех, че е специалист по стопанска история и смятах, че е лингвист. Сега подозренията ми нараснаха. Далеч от категоричност, разбира се, след като аз самият не съм специалист в тази област, но ми се струва, че Добрев работи наопъки: решава какво трябва да значи думата и тогава почва да й търси съответствие и аргументи за него - поради това намира някои чак в Шотландия, а други - на противоположната посока на света. Неговите тълкувания за втория елемент от календарните изрази (месеците) изглеждат по-приемливи от тези на тюрколозите - така е. Обаче причината е чисто хронологическа и няма според мен много общо с лингвистиката. Чудесен пример за това е неговото тълкуване на алтом / алтем. Ако това е шести месец, царуването на Севар излиза 16 години, но ако е "последен" месец - 15. И - след като е съобразил това - Добрев е потърсил дума из иранските езици, която да е подходяща като превод. Намира "последен". Но има ли логика всичките месеци да се обозначават с числителни редни имена, а 12-ят - не? Така че по отношение на П.Добрев съм крайно скептичен. Това не означава, че приемам тюркската теория или че по принцип отхвърлям иранската. Означава просто, че нямам доверие в методиката на Добрев. Това звучи като внушителен аргумент и би бил такъв, ако действително сам царят бе направил въпросното уточнение. Обаче става дума за бележка, която е правена допълнително и с друго мастило и почерк - тя въобще не е българска и за нейн автор се смята венециански чиновник. Иванко вероятно не е виждал оригинала - там това си личи.

Съвсем вярно. Точно така го е написал и Адалберон.

Според мен, ако ставаше въпрос за втория или третия Аршак, Хоренаци не би ползвал известия на друг (и то сирийски - т.е. поотдалечен от мястото на събитията) извор. Сам той е живял по времето на тези двама Аршаковци. Съгласен съм, че е добре да се опитаме да прецизираме кое точно в "История на Армения" идва от Катина и кое не - това би могло да реши по-сполучливо проблема. И стига сте се стреляли и замеряли с протобългарина - в това няма никакъв смисъл. Струва ми се, че той знае арменски, а аз не знам, нито пък ти. По тази тема това е важно и вместо престрелки - давайте да правим анализи: хем е по-приятно, хем по-полезно.

Това е по-скоро йерархията - в непълен вариант. Структурата, която средновековното западноевропейско общество споделя е формулирана през Х век от епископ Адалберон. Тя е съсловна: духовенство, дворянство, трето съсловие.

Не говоря за противоречие. Имах предвид, че Теофан и Никифор са по-ранни. Предполагам в изворите ти е правило впечатление, че авторът е много по-конкретен, обстоятелствен, прецизен относно събития, случили се сравнително скоро преди писането, а отдавна миналите неща предава най-вече конспективно. Това е валидно дори за световните хроники. Затова посочих Никифор и Теофан - те са хронологически по-близо до събитията, които тук се коментират. Това не означава непременно, че са по-добре информирани или по-правдиви от живелите след тях, но обикновено се оказва така.

ИЦА, щом известието за преселението е взето от Мар Аббас Катина, то не може да касае времето нито на втория, нито на третия Аршак, защото Мар Аббас Катина е починал приблизително в 340г.

Не е възможно говорейки за иконоборство, да е имал предвид Първия, Втория или Третия ВС, както и всеки друг ВС, освен Седмия, който се занимава точно с култа към иконите. Данните на Бейкън, Дю Канж и пр. са историографски - в смисъл, че те ползват византийските източници, за да пишат, каквото са писали. Не помня дали не са ползвали и точно Григора. Охридска българска архиепископия има от 1018/19г. Архиепископията на Юстиниана Прима, известна още от VI век, не е наричана българска в нито един извор, писан преди началото на XI век.

В хронографа няма никаква конкретна топографска информация, за да може да се твърди, че българите били "фиксирани при Кавказ". Това твърдение се опира всъщност на Мовсес Хоренаци, а не на хронографа.

Иванко, не можем да приемем заявленията на Григора за чиста монета - в тях има съществено противоречие. Юстиниана Прима е от шести век, но пък иконоборството ("Когда недуг {24} иконоборства тревожил православных, болгары поднялись оттуда с детьми и женами, и в бесчисленном множестве переправились чрез Истр") е от осми. Защо трябва да приемем известието за Юстиниана Прима, а не това за иконоборството? И по какви причини можем да смятаме, че Никифор Григора е по-актуален или по-точен от Теофан и Никифор?

Пърличев. Григор Пърличев.

Когато става въпрос за художествена литература - нищо лошо. В този смисъл не мога да укоря и Дан Браун, освен че е задигнал изводите на "Светата кръв...", макар че авторските права не са моя работа. Но "Светата кръв и свещения Граал" има претенция да е историческо изследване, доказващо по научен път истината за Христос. Тази претенция е вече твърде ангажираща. Тук нещата не опират до литературен вкус и авторски права, а до наука и критичната позиция е повече от необходима.

Да, да, ясно. Прегледах пак и другата тема.

Чакай, чакай! Вместо да разбера, ти ме забърка съвсем. Какво значи "това което той пише съществува отпреди н.е. и се преподава и в момента на студенти по право"? Учите, че империята е славяно-римска? Извинявай за свръхтъпия въпрос.

Славяно-римска? Нещо не разбирам.

Хайде, ИЦА, нима вярваш в тезата за съюза и федеративния характер? Вярно, тя не е от комунистическия период, но тогава беше бетонирана и превърната в постулат, знаеш го. Златарски не говореше за славянобългарска държава, това се появи в литературата през 50-те. Ами за "политиката на обединяване на славяните" на Балканския полуостров какво да кажем? Това се повтаряше до втръсване и продължава да се повтаря. И не само това. Снощи по СКАТ бяха пуснали филма "Ивайло", а след него небезизвестната валкирия Цветана Павловска обясняваше какъв гениален стратег бил Ивайло и как бил вдигнал първото антифеодално въстание в Европа. Толкова идеологизирани глупости наприказва, че не можах да я изтрая и си загасих телевизора. Впрочем, няма значение кога и откъде е дошло дадено схващане. Същественото е дали е вярно или не е.

Е, готската мода... От Ганчо Ценов идва, знаеш го. Май няма друг подобен случай, в който някой "от оня свят" да оказва подобно въздействие - поне аз не се сещам.

"Българо-съветската" (или - ако предпочитате - славянската) дружба е само една линия на историческите изкривявания. Вярно, най-фрапантната. Покрай нея обаче има още доста, които така са оплели българската история, че разплитането е вече неимоверно трудна работа - буквално битка с вятърни мелници.

Хубава конструкция, но дали е вярна? Според мен - не. А Блазиус Клайнер е най-обикновен монах и не е имал никакъв достъп до папския архив. Не съм сигурен дали въобще е бил някога в Рим.

Извинен си. От 60-те години на девети век до 27 май 927г.

За българите от IX век "къненз" и "цар" не само не са равнозначни - те са практически несравними. За пръв път думата "цар" се появява в края на Х или началото на XI век.

Чалга-историята, ИЦА, използва онова моделиране като вид хранителна среда. Освен всевъзможни скудоумия в нея има и отрицание на "официозната" история, която в много отношения търпи критика - най-вече заради политическото моделиране. И понеже в тази му част отрицанието е не само съвсем справедливо, а и твърде очевидно, покрай него по-лесно минават и измишльотините. А във време, в което проблемите са много повече от решенията, чалгирането допада на мнозина: сега може да сме зле, ама я ни вижте колко велики сме били - всички цивилизации са наше дело! И си навираме главите в пясъка не без охота...

Присъединявам се към Фружин по въпроса за политическото моделиране на историята.

Може да се приеме, че българи(те) обитават района северно от Кавказ поне от I пр. Хр. Мисля, че данните на Мовсес Хоренаци сочат именно това.

Да. Но пред Саламинската битка Пития препоръчала дървени стени (корабите), а не каменни. Поради това бая се чудили какво иска да каже, докато се сетят.

Tези различия се дължат на друго. Златарски пише в първата четвърт на века, когато грешката на Макушев с отъждествяването на "крал Йоан" (Жан дьо Бриен) от проектодоговора с латинците с Иван Асен е вече излязла наяве, но още не е генерално възприета от всички като грешка. Поради това той се изразява предпазливо и неангажирано. Коледаров пък пише в началото на 80-те години, когато същата тази грешка е реанимирана: всички специалисти знаят, че "крал Йоан" не е Иван Асен, но мнозина продължават да твърдят, че Иван Асен е опекун и регент. Няма сериозен смисъл, защото не ни харесва смисъла, който има. Същата дума е използвана за връзката между Иван Асен и Андраш Унгарски. И какво да приемаме за тях - че са били "нещо като трети братовчеди" или че единият е бил опекун на другия? Според мен си е доста коректно. Защо смятаме, че воденето на война не е свързано с харченето на средства и че когато става дума за международен съюзен договор това не би могло да е отделен от въпроса за войската пункт? Дали в дадения случай е точно така, не бих се наел да определя, но не е никак невъзможно. Е, точно там ни е проблемът: щом е български цар (хеле пък Иван Асен!) - трябва винаги да е отгоре. При подобна презумпция не само не може да се стигне до никаква истина, но дори да ни боде очите, няма да я видим. Разбира се, че у Сануто нещата са конспективни. И точно поради това смятам, че договорите с Иван Асен и с Жан дьо Бриен не са били толкова сходни. Според текста на Сануто става дума за брак и военно-политически съюз и аз приемам, че той е предал именно основното в договора. В договора с Жан дьо Бриен бракът е налице, но не е най-същественото нещо - този договор урежда проблем на върховната власт и разпределение на феоди в Латинската империя. Освен това: договорът с България има тактическа стойност, докато този с Жан дьо Бриен - стратегическа. Основната цел на договарянето с Иван Асен е най-вероятно отстраняването (поне временно) на заплахата от Теодор Комнин. Да не забравяме, че по същото време е сключен още един подобен тактически договор - с Иконийския султанат. Разбира се, там няма проект за брак (по твърде ясни причини), но пък селджуките поемат ангажимент да воюват с Ватацес по същия начин, по който Иван Асен поема ангажимент да воюва с Комнин. В това отношение договорите са почти близнаци. Разбира се, услугата, която се е очаквало да направи Иван Асен на латинците, надали е била безвъзмездна, но Сануто предава нещата от латинска гледна точка, за която българската облага едва ли е била най-важното. Спомнете си, че и преди 1228г. между България и Латинската империя има договор и брак - К.Гербов ги е описал достатъчно подробно. За онзи брак никой не си задава въпроси какви си били облагите и дали Борил не е придобил влияние в Константинопол. Естествено - Борил е прононсираният неудачник, докато Иван Асен е самото величие. Но дали в 1228г. тази разлика е била толкова очевидна, колкото е през ХХ век? Щяха, но той не го е знаел.