T.Jonchev

Много добре си се връзва: не очаквал никого, обаче търсел да завърже сражение с ония, които не очаквал. И - най-случайно - те се оказали точно там, където ги търсел, без да ги очаква.

Второто, разбира се. Трябвало е да предотврати удар върху своя тил, когато влезе в битка в латинците или обсади Константинопол. Но по всяка вероятност е попаднал на засада.

Колкото перфектно, толкова и фантазно. Акрополит: "...минал край Адрианопол и вървял по горното течение на Еврос, търсейки да завърже сражение с българите. А всъщност търсел собствената си гибел. Защото той смятал, че българите ще се уплашат и не ще издържат дори първото нападение на войската му..." Но ако пък приемем хипотезата на Хърс, то Комнин несъмнено е бил кретен. Точно както казах по-горе.

Хърс, 1.Не съм пратил Комнин до Пловдив - това се вижда на картата. 2.Ако случайно познавам релефа (вече да, нали ми каза, че имало планина), за какъв предлагаш да обявя ромееца при посочения в изворите маршрут и при презумпцията, че е тръгнал да подбере филипополския гарнизон? 3.След като явно според теб Комнин не е минал по този път (приблизително отбелязания на картата) обясни: а) защо не е минал? б) и по кой е минал?

Комнин е изминал приблизително пътя, който посочвам на прикачената карта. Ако причината е тази, която предполагаш, едва ли може да има по-абсурден ход. Точно затова в един по-горен пост предложих направо да го обявим за кретен.

Не зная какво е имал на ум Николай I, за да ги покани или да им заповяда да дойдат в Рим. Покана или заповед е било, също не може да се каже, защото към житийните герои обикновено могъщите се държат свръхлюбезно - особено щом са християни. Но поведението на Адриан II e напълно разгадаемо.

Добре, просто успокойте топката, преди да са връхлетели модераторите с ключ или - бан.

Как е възможно интелигентни хора да се хванат за гушите заради историческа оценка или прогностика? Ако ще укоряваме хода на историческите събития с оглед на това, което се е случило еди колко си века по-късно, тогава най-редно ще е да оплюем Аспарух, че не се е изнесъл в Скандинавия. Нормално ли е да се обвинява дадена историческа персона, че не е имала способностите на Нострадамус или на баба Ванга? Пък и защо смятате, че Борис в средата на IX век е имал грижа за съдбата на България и българите през XIV или друг някой век?

Да, сега разбрах каква е идеята. Трябваше да го кажеш още в самото начало, тъй като това е иновационна хипотеза и нямаше как да се сетя само от намек какво точно имаш предвид. Според мене тази хипотеза би имала тежест, ако се намерят доказателства, че названието "цариград" гастролира съответно на промените на резиденцията на "върховния владетел", примерно: Плиска - Преслав - Средец -...- Охрид - Константинопол и т.н. Освен това е задължително да се докаже, че първичната му употреба се свързва с град на българска територия, а не на имперска. Ако няма такива доказателства или поне много солидни аргументи и съображения, хипотезата си остава само интересно хрумване.

Не се връщай чак в прогимназията, за да ми припомняш "номера с епитрахила", защото не става въпрос за епитрахил, а за епириптарий, което е съвсем друго нещо. Освен това смисълът на този "номер" си остава доста неясен и точно поради това има четири различни интерпретации. А ако пък Симеон, както ти твърдиш, де факто е бил василевс, за какво тогава му е била нужна коронация - с номер или без номер?

Natan, наистина ли не разбираш какво имам предвид. Аз не правя коментар на тезата ти по съществото й, а се спирам на един неправилно споменат факт (превзет ли е според Маламировата летопис Филипопол или са водени преговори). Не го правя във връзка с твоето мнение по темата, а отделно от него. Правя го единствено защото когато човек, изказвайки мнение, включва неверни твърдения (дори те да не са основен аргумент в това мнение, а само съпътстващи, както беше в този случай), това хвърля сянка върху цялото му становище, защото поставя въпроса познава ли този човек добре източниците, на които се позовава. Тук няма особено значение т.нар. чужда намеса, защото става въпрос за епиграфски паметник. (Как успя да го датираш "около 847г." въобще не ми е ясно, след като Маламир е умрял около 836г.) Знам как стои въпросът с чуждите преработки на български оригинали, знам кога и от кого са публикувани Пространните жития. Но за въпроса, за който ставаше дума (Цариград), има значение най-вече кога са писани. Аз смятам, че през IX век, а ти какво смяташ? Доста ми е трудно да приема твърдението, че Константинопол е наричан Цариград по примера на Търново, а не обратно, след като (например) целия търновски дворец се побира в тронната зала на т.нар. Свещен дворец в Константинопол. За какво да коментирам писмото на Роман Лакапин? Няма как да приема, че "Симеон е искал да бъде втори римски император, или по-точно Римски император на българите", след като в единствените съвременни на него паметници, в които той се споменава като император, се нарича василевс на ромеите. За манастирите и престоите: имах предвид нещо много просто. Ако един манастир, в който има прочут монах, може да стане известен чрез този монах в резултат на 14-годишния му престой там, не виждам особена логика манастирът да остане неизвестен, ако прочутият монах е пребивавал в него само 11 години, а не 14. Т.е. не смятам, че работата опира до продължителността на престоя. Нищо повече.

Много съм склонен да приема и да адмирирам общите разсъждения, изложени в предходния пост, още повече че те не са направени с нос, забоден в българската история такава, каквато националните ни пристрастия я интерпретират. Наистина смятам, че историческата ни наука се нуждае от повечко обективност, а Armand O'BOLG апелира за това, доколкото разбирам. Не съм обаче в състояние да приема конкретиката, а именно: Причини: 1.Който нещо "дава", може и да си го "вземе". В този смисъл - ако приемем, че ромеите са дали на Симеон някаква титла (в 913г.) и впоследствие са се отказали от жеста (914 - примерно), не може и дума да става за някакви последващи "права". Още повече, че официално императорът е изборен, а коронацията е акт на сакрализиране на направения избор. В случая със Симеон няма нито избор, нито коронация. 2.На Симеон през 913г. не е давана никаква титла - нито василевс, нито втори след василевса (по това време втората титла е кесар), нито пък престолонаследник. 3.Не само в това време (913г.), а и през целия период от 893 до 927г. в Константинопол не е имало нито "малолетен претендент", нито "нелегитимен василевс". Константин VII Порфирогенет е малолетен, но въобще не е претендент: той е "микрос василевс" още от 908г., а след 6.06.913 е единствен император - абсолютно легитимен и законен. Смятам, че нито един византолог - нито наш, нито чужд - не подлага това на никакво съмнение.

Средновековната българска "Енигма"?

Смятам, че за да се правят дискусии, е задължително познаването на фактите. Константинопол е наречен така например в Пространните жития на Кирил и Методий, които са писани през IX век. Какво е представлявало Търново по това време? Колкото до Търново, за него се среща названието "нов Цариград" Кой ще е старият? Блажени манастирите, които се знаят само след 14-годишен престой, но не се знаят след 11-годишен. Аз не съм коментирал нито кой какво е почнал, нито дали стоящото в текста твърдение, че бил превзет Филипопол, има или няма пряко отношение. Казах, че в Маламировата летопис не пише нищо за превземане на Филипопол, а само за преговори и това е факт. Фактите би трябвало да се познават и зачитат, а не да се преиначават - това писах и в началото на този пост. Ако някой се съмнява във фактите, би трябвало аргументирано да ги опровергае. Ако не се зачитат фактите, историята се превръща във фантастика. Е, това вече е въпрос на вкус. И на адекватни оценки, разбира се.

Не мисля. Ако проследим кривулиците в отношенията между Константинополската патриаршия и курията, ще се види твърде ясно, че отношението на папите към Методий се променя право пропорционално на отношенията им с патриарха и императора. Това навежда на извода, че през цялото време в Рим Методий е считан за човек на Константинопол.

E, не толкова кръвожадно, де. Че Борис е бил лош военен и че е загубил всички войни, които е водил, е факт. Дали е бил политически стратег? На този въпрос всъщност е доста трудно да се отговори, тъй като няма как да знаем или да докажем, че далечните последици от провежданата от него политика са предварително набелязана стратегическа цел в тази политика. Несъмнено е обаче, че в резултат на неговото царуване страната се променя в положителна посока.

А, не. Веселина Вачкова - не! Под "западна римска империя" са разбирали точно това, което и ние - империята, управлявана от Хонорий. Ромейският (византийският) запад е по-друго нещо.

О, Боже! Пламене, надявам се, че не си прочел ханския пост. Всяко от изреченията му съдържа грешка: 1.През 867г., когато е венецианският диспут, братята са ходили в Константинопол преди да отидат в Рим - т.е. не са никакви невъзвращенци. Методий е ходил и по-късно, в 881г. 2.Константин е починал на 14.02.869г. Тогава Фотий не е бил патриарх - детрониран е през октомври 867г. На патриаршеския престол е Игнатий. Политика има винаги, а в контакта на братята с папството - особено много. Адриан Втори ги е обградил с почит, но според мен не защото са били талантливи, а пак по политически причини.

Не съм сигурен, че схващам добре последния пост. Като казах "в това има логика" имах предвид изследователското твърдение, че Мария Магдалена е била жена на Исус и аргументите, с които то е подкрепено.

Kато чета това, питам се: нова история на римската империя (вкл. визант.период) ли ще пишем? Ако това "цясар" (цар) няма никаква връзка с източния император и е цъфнало в България едва ли не директно от Юлий Цезар, защо тогава старобългарските и среднобългарски източници наричат Константинопол Цариград? И друго: 1. Ако Борис се е замонашил във Верона, как е могъл да дава съвети на своите хора във войната против унгарците през 895? Някой е пребягал до Италия или той е прилетял за целта в България? 2.Щом за българската история българските източници са по-меродавни от гръцките (обобщението е твърде мащабно, но, хайде, съгласявам се), защо тогава natan не чете внимателно написаното в тях? Къде пише, че Маламир е превзел Филипопол? Казва се, че той и кавхан Исбул са водили преговори - нищо повече. Ако пък ще трябва да схващаме "водили преговори" като "превзели", представяте ли си колко забавно ще стане като приложим тази схема например към 927г.?

Знам я тази теза - че Мария Магдалена била съпруга на Исус, че се спасила в Галия и т.н., та не само до Меровингите, а чак до наши дни. Съпруга на Исус може да е била - в това има логика. Всичко останало в "Светата кръв и свещения Граал" обаче е не само несъстоятелно, а просто смешно.

Що за волна програма? Българските въпроси не са запазени въобще - за тях само се догадаваме по папските отговори. А в този текст и отговорите не са цитирани никак точно, никак! Откъде въобще се взе това писанийце, колега?

Категорично поддържам това. В добавка бих посочил само, че Вознесенския гроб (ако въобще е Аспарухов) съдържа изрично указание за нехристиянско (дори и за ариански вариант да говорим или пък някаква друга разцветка на християнството) погребение: трупоизгаряне, а не трупополагане.

Не знам откъде Теофилакт е черпил информация. Но времевата му отдалеченост от събитията сама по себе си не е пречка данните му да бъдат достоверни. Повечето хронисти и средновековните историци не са съвременници на събитията, които описват.

Аз също смятам, че няма сериозни основания да твърдим, че Дулоидите са били християни. Че самите те са проявявали религиозна търпимост - да, това е съвсем приемливо.