T.Jonchev

Не мога да приема тези изводи, защото: 1.Райхлиновото произнасяне и четене на гръцкия не е по-ранно от края на IV, началото на V век. 2.Дори латинската транслитерация от средновековен гръцки запазва правописа и не променя гръцката "вита" в латинско "v". Класически примери са думите базилевс / василевс и барбари / варвари, които в латинските средновековни текстове се изписват "basileus" и "barbari", а не "vasilevs" и "varvari".

Бейкън не е бил на нито едно от двете места.

Да де, точно заради "простаците" не си послужих с този пример - за да не се хвърли обсъждането в съвсем друга посока.

Иначе казано: ако някой някъде сложи на главата на някого нещо - извършва коронация. Няма установени церемонии, няма официални инсигнии. Проста работа. Нямам нищо против да се съглася, че са ходили заедно на плажа на Златния рог - той се намира на същото място, където е и опожарената по-късно "Св.Богородица Пиги" - извън укрепленията.

А какво означава думата "corona"? Макар че тъй слабо познавам източниците, все пак знам, че когато средновековен гръцки автор пише за корона в смисъла, който разбира под "корона" Armand O'BOLG, той използва думите "диадема" или "стефанос" (макар че стефанос на гръцки е всъщност венец), а понякога и "тиара". Когато обаче се касае за символното украшение за глава, свързано с върховна власт, се използва "стемма". Е, тогава моля за извинение. Несвоеволната интерпретация нека бъде: Симеон никакъв венец не искал и усилено се дърпал, но патриархът му го натрапил. Но понеже венецът не му бил подръка, коронясал го с епириптария. Ако пък случайно е бил и без епириптарий, можел да го короняса с каквото му попадне.

Само че няма данни нито византийската флота и армия през 917г. да са превземали Анхиало, нито пък градът да е бил или станал български преди тази година. Да, в това отношение си прав.

Има почти абсолютно сходство в позата на коня. Останалото обаче е различно. А наличието на стремето в Мадарския релеф при пълното отсъствие на такова в античните изображения (вкл. прикачените изображения на монети) ми се струва решаващо.

Не става дума за съкрушителни аргументи, г-н професоре, а за най-обикновена предпазливост, каквато, смятам, е нормално да проявява всеки, който се занимава с наука, ако не желае да поема риска от превръщане на научното изследване във фантастика или в съчинение по предпочитание. Като казвам това, имам предвид принципа и не визирам никого - в т.ч. и Вас. Обърнах внимание на това, че Аspandiat говори за паметници отпреди края на IX век, защото след т.нар. преложение славянских книг е въведен като държавен т.нар. старобългарски език, който по общо и утвърдено мнение е формиран на славянска езикова "подложка". Тъй като оригиналът на приписката на Тудор Доксов е от първата четвърт на Х век, а разполагаемият препис e още по-късен, базирането на категорични изводи върху употребения в приписката етноним не е изключено да произведе грешка поради евентуалното влияние на славянския език върху първично-изконната (древнобългарската) форма на етнонима. Освен това: познавам старобългарски и среднобългарски паметници, в които българската владетелска титла се изписва "цр блъгаромъ". Без да имам никакви претенции в областта на лингвистиката, струва ми се, че тази падежна форма не произлиза от "болгар". От друга страна гръцките текстове (вкл. от много по-ранно в сравнение с приписката време) предават думата "българи" във форма "boulgaroi". Aко първично-изконната форма е "болгар", странно е, че гръцката не е "bolgaroi".

А така! Мястото на председателя на БАН май е вакантно, мандатът на Юхновски изтече. Давай, сега е моментът!

Вярно, резултатите от 22.06. са трагични за немците. Ако не бяха нападнали обаче резултатите също щяха да са толкова трагични. Но може би щяха да са трагични не по-малко и за французите например. А вероятно и за други. Що се отнася до Хитлер, той си е давал сметка за огромния риск, който поема с нападението. Написал го е още през 1926г. Но е бил пред избор: сигурни трагични последици (при това незабавни), ако не нападне или слабата утеха, че поне се е опитал да предотврати тези последици, като нападне. Решението, което е взел, е продължило собствения му живот с 4 години, отложило е с толкова трагичните последици и е запазило половината Германия от комунизация. Тези изводи не са мои, разбира се, но мисля, че в тях има доста логика.

Мисля, че е твърде ясно. Ромейският лагер е бил пред стените на Анхиало, в чието пристанище е дебаркирала част от армията, преди Роман Лакапин да отплува на север, за да превози печенежките съюзници. Т.е. Анхиало е ромейски град. След поражението успелите да се спасят ромеи, начело с Лъв Фока, намират убежище в Месемврия. Следователно и Месемврия е имперски град. Полето между тези два ромейски града естествено е също ромейско владение - няма как да е друго, защото там няма нито български валове, нито перманентно стоящи български войски. Който владее двата града, държи и полето (то е ок.двадесетина километра, ако не се лъжа) Поради това написах, че битката се е състояла не на българска, а на ромейска територия. "в много случая е било по-удачно нападнатия (особенно ако не е имал достатъчно време да си събере армията) да избърза и да нападне противника на негова територия, когато хем е по-спокоен, че си е на своя земя, хем не очаква отбраняващите да са успели да стигнат толкова далеч." Напълно се съгласявам с това и точно него имах предвид: Симеон е избързал да нападне противника на ромейска земя. Точно каквото е направил и Тервел в 708г. на същото място. Просто обърнах внимание на двойния ни стандарт: ромеите се канят да нахлуят (но не са нахлули) - наричаме ги агресори; Симеон практически нахлува на ромейска територия - но твърдим, че е в отбрана. И тук работата не е толкова до конкретния случай, а по-скоро до квалификациите спрямо "наши" и "чужди" в българската медиевистика.

Приписката на Тудор Доксов не е от 907г. Кога точно е писана не е съвсем ясно, защото посочените в нея световни години и индиктионите не съвпадат, но е след 907г. - вероятно не много, наистина. А издаденият от Невоструев нейн текст е много, много по-късен препис. Ето защо думата "болгар", която стои в този текст, в случая е неизползваема като аргумент. Aspandiat неслучайно визира домашен паметник отпреди края на IX век, т.е. отпреди въвеждането на славянския (старобългарския) в държавна употреба.

Natan, не си обърнал внимание на факта, че нито един източник не казва Симеон да е бил в града заедно със синовете си. В един от разказите за тези събития е казано, че с императора обядвали синовете, а в друг - че с него обядвал Симеон, но в нито един - че Симеон заедно със синовете си е обядвал във Влахернския дворец. В разказа за обяда на синовете с Константин VII се разказва и за срещата между Симеон и патриарха, която е била извън градските стени (Николай Мистик бил "излязъл и дошъл при Симеон"). Най-вероятно срещата се е състояла, докато е траела гощавката във Влахерна. Това е много елегантна предохранителна мярка за патриаршеската безопасност. Впрочем в тия разкази, когато се говори за срещите (все едно къде са били), обикновено се споменава и за заложници, обезпечаващи сигурността на участниците в срещите. Просто такава е била практиката. И друго, на което вече бе обърнато внимание в предходен пост: тази прословута среща е през 913г., а "анихилирането на византийската армия" - през 917г. Да не би да смяташ, че събитията протичат преди Христа? Моля за малко повече уважение към фактите.

Омръзна ми непрекъснато някой да изкривява думите ми. 1. Къде съм писал за благословия, при която "се налага поставянето на главата на някакъв венец"? Фактът, че в изворите се споменава, че Николай Мистик поставил епириптария вместо венец (вместо корона), означава, че е поставил епириптарий. А никой никога не е коронясван с поставяне на епириптарий на главата му, следователно това, което е станало, не е било коронация. Ако е било коронация, която ромейските автори впоследствие са пожелали да отрекат, да извъртят, да изличат, щяха ли да използват в текста израза "анти стемматос" (вместо венец). Да не би да са били идиоти? Това "вместо венец" означава, че Симеон е искал да получи венец - всичко, което знаем за българо-византийските отношения в периода 918 - 927г. потвърждава това. Ако изключим обаче този знаменит израз, нищо преди 918г. не говори за заявяване на императорски амбиции от страна на Симеон в 913г. В случай, че описанията на срещата му с Николай Мистик от 913г. бяха писани преди 918г., щяхме да имаме такава индикация. Но тъй като най-ранното от тях (на Симеон Магистър), е писано минимум две десетилетия по-късно, т.е. във време, когато Симеоновите амбиции са били вече в миналото и са били добили изключително широка известност, нямаме сериозно основание да датираме тези амбиции към 913г. Изворите с късна дата отнасят известните Симеонови стремежи и към 913г. (чрез израза "вместо венец") на същия принцип, на който го наричаме "цар Симеон" още едва ли не от рождението му, когато въобще не е имал титла. В този смисъл изразът "вместо венец" е използван анахронично и от него не могат да се правят никакви изводи за политическата реалност и събития от 913г. 2. Къде съм коментирал кои и колко от византийските василевси са узурпатори и колко не са? Говоря единствено за Симеон, който - наричайки се ромейски василевс - е узурпатор.

Не твърдя и не съм твърдял, че е бил император на Византия – нито временно, нито постоянно. Нито пък настойник или регент. Всичко това са измислици. Г.Амартол нищо не извърта и въобще не е твърдял, че патриархът нямал венец подръка. Не му е и трябвал. Г.Амартол просто разказва какво е станало. По същия начин го разказва преди него и Симеон Логотет. Да се твърди, че това било извъртване, би трябвало някъде, в някой източник да пише, че е имало коронация, та следващият – като казва нещо друго – да го подозираме, че извърта. Извъртането е вторично нещо – трябва първо да има някакъв факт, който да се извърти. Но никой автор не казва, че е извършвана коронация – нито ромейски, нито български, нито какъвто и да е. Фактът е полагането на епириптария върху Симеоновата глава, а твърдението, че било всъщност коронация, е извъртане. Но средновековните автори нямат никакво отношение – извъртането е от ХХ век, историографско. А благославянето точно така се извършва – има два варианта: поставяне на ръката върху главата на благославяния или поставяне на епитрахил или епириптарий. Вторият вариант се практикува по-често при изповед. Kато ВрИД император ли имаш предвид? Това е абсурдно. По такава логика във времето на малолетието на Каломан I и Михаил II Aсен български ВрИД-цар би трябвало да е бил Йоан Ватацес. Къде в цялата средновековна европейска история има такъв случай? И ако въобще може да се допусне подобно нещо, какъв е смисълът на регентската институция? Ако пък имаш предвид, че в такава ситуация Симеон се е опитал да седне на трона в Константинопол като действителен император – това е опит за узурпация.

Аз зададох тези въпроси, защото natan твърди, макар и не в най-прав текст, че още преди появата му пред Константинопол през 913г. Симеон вече бил коронясан и "втора" коронация и признание не му били необходими. По това, което ти отбелязваш: Тази именно случка (която е през август или началото на септември 913г.) голяма част от специалистите тълкуват като коронация или като признание на титла "василевс" на Симеон. Византийските автори никога не са я отричали. Ето например какво пише по този повод един доста по-ранен автор (Георгий Амартол): „През месец август Симеон, архонтът на България, като тръгнал на поход срещу ромеите с голяма и силна войска, стигнал до Константинопол. След като го обсадил, той прекарал ров от Влахерните чак до т.нар. Златни врати, увлечен от надеждата, че непременно ще го превземе без големи усилия. Но когато видял здравината на стените и сигурната му защита, благодарение на многобройната войска и петроволите, разочарован се върнал в т.нар. Евдомон и направил предложение за мир. Тъй като настойниците на драго сърце приели мира, Симеон изпратил своя магистър Теодор да уговори мирните условия. Тогава патриарх Николай и магистрите Стефан и Йоан, като взели василевса, отишли до Влахерните и въвели и двамата синове на Симеон. Те били приети от василевса на угощение в двореца. Патриарх Николай отишъл при Симеон, който склонил главата си пред него. Тогава патриархът, като произнесъл молитва, поставил, както казват, на главата му вместо венец собствения си епириптарий. Надарени с безброй и богати дарове, Симеон и синовете му се върнали в своята страна, като се разделили, без да се споразумеят относно мира.” Да се твърди, че Симеон е признаван за настойник или регент, е съвсем неоснователно. Ако той е бил такъв, какъв тогава е бил Николай Мистик от септември 913 до пролетта на следващата година? От кого Зоя е отнела регентството?

Два въпроса: 1.Кога и от кого е коронясан "първи път" (или "единствен път")? 2.Кога и от кого е признат - преди 913г.?

"Св.Богородица Пиги" се намира отвъд Златния рог, в квартал, който въобще не е укрепен.

Много моля някой да обясни какво означава понятието "законен претендент", когато става въпрос за imperator romanorum / basileus ton romaion.

"Разгромил" - никак по-долу. Вярно, има данни за някакъв сблъсък (на прима виста се сещам за Мускес), но по всяка вероятност става дума не за основните монголски сили под командата на Бату.

Уважаеми професор Добрев, Извинете намесата ми, но макар да отговарям на посоченото от Вас "малко" условие (без да съм професор, разбира се), смятам и винаги така съм смятал, че наука се прави не с дипломи и титли, а с глави и можене. В този смисъл според мен в историческата наука - и не само - най-важното са доказателствата и аргументите. Нормите и критериите не са без значение, естествено, обаче с норми и критерии без солидни доказателства и аргументи резултатите от изследването често звучат крайно неубедително, дори и да не са глупави. Убеден съм, че отлично знаете това. А в този форум по-голямата част от потребителите, дори тези, които не са специалисти и не ползват академичния стил, разбират от история и са в състояние да коментират научни тези. Нормално е да обръщат внимание на аргументите и да ги преценяват.

E, какво да говорим тогава, щом е нюанс. Значи: може да е получил титлата в 926г., но това не пречи да я носи още през 913г., а защо не и през 886? По тази логика можем да твърдим, че Симеон е построил преславските дворци още през VIII век. Това, че тогава не е бил роден, го пишем нюанс без съществено значение.

Тази материя е разтеглива. Под "първи император" в темата се подразбира "владетел", "монарх" - а нито Цезар, нито Август, нито близките им приемници са били владетели официално. В този смисъл (de iure) първият е Диоклециан. De facto обаче пръв е Цезар. Без него Август би бил невъзможен.

Има варианти - прикачвам един от тях. Формулирана е хипотеза, че "сурсувул" е всъщност объркан запис на "ичиргубоил". Не е изключено по принцип, но това е твърде специализирана материя, в която аз не съм най-компетентен. Ако обаче се окаже, че хипотезата е вярна, то тогава евентуално ще можем да считаме, че въпросният ичиргубоил се е наричал Георги Мостич. name.bmp

Общото е, че ако руските плавателни съдове (които са преимуществено речни) бяха по-добри от морските кораби, с каквито разполага Източната империя - каквото е твърдението, което цитирахте по-горе - Петър не би хабил времето си да създава флот по холандски образци, а би попилял своите противници с речни ладии. Общото е и това, че ако руските съдове превъзхождаха ромейските, щяха например успешно да разкъсат блокадата на Дръстър откъм Дунава през 971г. - постижение, което не им се е удало. Да не говорим за успеха на "водните" им набези по бреговете на Витиния преди това.