T.Jonchev

При разкопките на Царевец са открити само два кладенеца. Единият се намира на склона откъм Новия град и е изключително дълбок - мисля, че над 30 метра беше. Другият е в двора на патриаршеския комплекс - източно от "Св. Възнесение". Не зная колко е дълбок, но логично е да е още повече, защото е на по-високо място. Водохранилищата (щерните) са четири: 1.В двора на двореца, пред т.нар. представителна сграда; 2.Под пода на една от църквите, долепени до крепостната стена, която "гледа" към Трапезица и е разположена малко по на север от Малката порта; 3.При стражевите помещения зад главната порта; 4.Под пода на някаква сграда (евентуално също църква), която се намира край пътя от главната порта към „Балдуиновата” кула. То е някъде към 550 куб.м и е най-голямото. Отделно е водоемната кула. Отбелязвам всички тези източници на прикачената картинка – приблизително. Въобще водата е била проблем на Царевец и не бих се чудил, ако при дъжд са събирали вода по начина, който спомена Галахад – включително в самия дворец. Сетих се и за друго. По всяка вероятност никакъв предател ни би могъл да отвори Френкхисарската порта – по време на обсади зад портите са били издигани купища с камъни и пръст, за да не е в състояние противникът да влезе, дори да успее да разбие дървената част на портата или да я опожари. Carevec.bmp

Много забавни интерпретации

1.Ако нещо не се отрича (отхвърля), оттук не следва непременно, че се признава (приема). 2.Ако някому издигат статуя на някой константинополски площад (или на Хиподрома), оттук не следва непременно, че той е император. 3.Ако някой поставя нещо на нечия владетелска глава "вместо корона", оттук не следва непременно, че го коронясва. 4.Ако някой български владетел (и не само) се нарича император, той търси признание от чужбина. Фактите са такива.

Цамблак (имам предвид Григорий Цамблак) има алиби. Не е бил в Търново по това време.

Ако отказват да учат глупости, но учат умности, добре. Но ми се струва, че все повече от тях отказват да учат каквото и да било.

Шлемът да е изработен в Москва? Това са глупости. Руският (славянският) надпис е вторичен, това е ясно. Той въобще не се връзва със стила на изработката, докато арабският напълно съвпада. Не е изключено шлемът да е трофей отпреди 1547г. - Иван Грозни достатъчно дълго е воювал с Казан, преди да завземе града в 1558г. Колкото до "шелом" -

Весело виждане.

Мост към Френкхисарския квартал трябва да е имало през Средновековието, може би дори повече от един. Що се отнася до укрепления, ми е трудно да кажа - сега поне няма никакви следи от такива. Но не е речено, че не е имало преди 6 века. Сега като се погледне от "Балдуиновата" кула, не се вижда абсолютно никакъв градеж. Казах и по-горе, че днес мястото е съвършено празно. Но през XIII-XIV век е имало градежи. Така че може би е имало и укрепления, логично е да е имало. А ако е имало стена, със сигурност е имало и порти - най-малко една, към която през реката е водел мост. Resavsky много правилно сочи, че иначе за да се отиде до този квартал, е трябвало да се прекосява цялата югозападна дъга на Царевец. Това може да се мине пеш или на кон, но надали оттук са преминавали търговски коли - улицата (а тя е добре локализирана и изследвана в тази част на хълма) е твърде тясна и в някои участъци - доста стръмна.

Действително, това е много възможно.

Въобще не е ясно какво е станало. Днес този средновековен квартал е празно място. Кога обаче се е превърнал в такова, не зная. Разкопки там никога не са правени.

Кладенец мисля, че няма. Но отляво на Балдуиновата кула (както е на снимката) се слиза до т.нар. водоемна кула, чрез която тази част от хълма се е захранвал с вода. А портата си е най-нормална и не е със специални функции. Тя е по-голяма от малката порта от другата страна на Царевец и осъществява връзката с втория по размери градски квартал в подножието на хълма.

Това е проблем не само с винтовките - огромната част от военното оборудване и боеприпасите са били там.

Карл Велики в 812 е признат като imperator francorum. Симеон не е признаван нито за imperator bulgarorum, нито за imperator romanorum.

Портата наистина се явява вдясно на "Балдуиновата" кула или по-скоро зад нея. Тя се намира в чупка на стената, както и Малката порта. На снимката, качена от Галахад, се вижда само част от стената, фланкираща Френкхисарската порта. Опитал съм се да посоча къде е точно: където сочи върхът на стрелката, стената се "вгъва" навътре към хълма и портата е точно там - на сгъвката. На втората снимка, която качвам, е по-ясно мястото, но пък изображението е дребно. Frenkhisar.bmp Carevec.bmp

О, четох една студия на Мудрак преди няколко месеца - точно за древния български календар и хронологията на "Именника". Изглеждаше на пръв поглед много сериозна, а се оказа поредната стъкмистика.

Проблемът Търново - Стринава от 1190г. е много подобен на проблема Плиска - аула (или Авли) от 811г. Но се боя, че също като него ще си остане висящ поне по две причини: 1.Утвърдено, дори класицирано, схващане. Както знаете, у нас научните ревизии са също толкова сложни за правене, както и икономическите реформи; 2.Липса на достатъчно категорични данни (е, да, тук поне имаме име на крепост, каквато съществува, а не колебание между име и "резиденция"). Ето и пример за хлъзгавостта на проблема и становищата по него: Всъщност никъде не е казано, че битката е била точно в Тревненския проход. Това е извод, а не факт. Предположението за този проход е направено на базата на схващането, че обсадената крепост е Търновската. Ако не е тя, предположението спокойно може да отпадне.

Битката при Кана например. Тази при Газиура - също. Войните на Юстиниан I срещу вандалите и готите. Т.нар. война на Момчил срещу наемниците на Кантакузин. Със сигурност има и бая други, които в момента не ми идват на ум. Всъщност твърдението е продукт на полуидеологема: опълчението е непобедимо, защото защитава (това е много съществена част на идеологемата) собствените си домове, имоти, семейства. В общи линии - звучи логично, звучи добре, но не кореспондира особено с фактите. И знаеш ли откъде води началото си? От интервенцията в Съветска Русия след 1917г. А историята на т.нар. Отечествени войни (1812 и 1941-45) просто го бетонира.

Аз не се разгръщам в чак толкова мащабни обобщения. Достатъчно ми е да зная, че някои от изходящите факти, върху които е построено профайлърското умуване, са неверни. При това положение и крайният резултат не може да бъде точен. Имам предвид да речем това, че Клеопатра не се е самоубила в гробницата си, както приема профайлърката (дали не под влияние на "Клеопатра" с Елизабет Тейлър?), а в дворцовите си покои - Плутарх ясно го казва. И не само той.

Мисля, че Стоедин говори за един от типичните български комплекси - някой друг да е виновен, дори и да няма вини. Смятам, че е прав. Аз поне така съм склонен да схващам въпросната легенда, която може би не е и чак толкова стара - не е за изключване възможността да се е появила векове след падането на Търново. Хареса ми и аеропоста - авторът има доста бистра мисъл и понеже не е историк и не е забол нос в изворите, както често правим ние, вижда доста нашироко.

Да, легендата говори именно за т.нар. Френхисарска порта, не бъркаш. Недалеч от нея е и жидовият гроб.

Освен че Борис II е имал семейство, отведено в плен от Цимисхий, никакви подробности не са известни. Така че горното заявление ми се струва доволно безаргументно. От друга страна, че Василий II има сестра на име Ана е несъмнено.

Галахад както обикновено е точен. Ще прибавя само, че Батбаян / Безмер по всяка вероятност дълго е управлявал своите българи като васал на хазарския хаган - някъде до към края на седмото столетие. Намек за това има у Теофан - по-скоро в неговия извор.

Безгрешен си като светия отец папата.... Точно така е казано в изворите.

Битката не е на българска територия, а на ромейска. За какво нашествие може да се говори? Не знам защо в нашата наука намеренията се квалифицират като нашествия, а военните присъствия на чужда земя - като отбрани.

Към 01.06.1941г. СССР разполага с 26 армии с по 12 дивизии всяка, от които 12 армии (144 дивизии) в първия ешелон. Като сложим по 47 км за всяка излиза, че фронтът трябва да е бил дълъг 6 768 км - на мен ми изглежда множко. Иначе вероятно има нещо вярно в това, че на челата на извършените още в първите дни от немците пробиви, вермахтът трябва да е имал по-голяма оперативна концентрация. Пробивите доколкото помня са правени обикновено около "издатини" на границата - места, на които руската територия се вклинява в немската (напр. при Белосток). Механизираните части на вермахта са "отсичали" издатината в основата й, обхождайки руските позиции. Обаче - също тъй по правило - в тези издатини са били струпани внушителни руски сили, пред които са се оказали много по-малобройни немски части. Проблемът съвсем не е в немската многобройност, а в руската неподготвеност за отбранителни действия и във факта, че огромна част от руската авиация е била струпана съвсем близо до границата и съответно е унищожена от Луфтвафе още с първия удар, нанесен върху летищата й.