T.Jonchev

Натан, дупката на халката (е, не е точно халка при този вариант изработка, но няма как да го кажа по-ясно) не е квадратна, нито четвъртита, а кръгла, макар и да не е идеален кръг, разбира се. Виждал ли си наяве тази находка - оригинала имам предвид? Аз съм го виждал. Точно пръстен си е. И няма как да е "държавен печат" - в тази епоха има владетелски, а не държавни печати. Извинете ме за намесата.

Че Балшенският надпис не може да се свързва с известие за покръстването, доказа Михаил Ласкарис още през 1930г. в своя критика срещу допълването на текста, направено от Златарски. Но ние нали не приемаме критики "отвън"... Но няма как и да свързваме надписа с Михаил III - ясно се чете "преименуван", а този император не е преименуван. Кръстен е на дядо си. От друга страна "дадения му от Бога народ" също не приляга единствено на василевс, а твърде добре си се връзва и с български владетел от това време - да не забравяме напр. "от Бога архонт на многото българи"

Какво блаженство наистина! Милите доверчиви боили, невинно екзекутирани. Вероятно опитът да свалят владетеля от трона не е опит за преврат - все едно по какъв начин е бил направен. Впрочем, въпреки доверчивостта на невъоръжените боили и техните "пълнолетни синове" (последното е доста насилено и съвсем неприемливо стеснително тълкувание върху израза *** omni prole sua от "Отговорите") Борис е бил въоръжен - това поне го знаем със сигурност. Тезата за народния събор е доста стара - още от 1970 или 1971г. Но освен впечатляващо кръглата бройка 100, за нея няма никакви други аргументи.

Логически е както казва Хърс - сега президенти и вицепрезиденти спазват точно тази логика. Как практически се случват нещата през IX век обаче и дали съвременната логика се споделя тогава?

Basilius - което не е "василевс" (нито "василич"), защото на латински "василевс" е imperator. Дори да приемем, че е възможно един престолонаследник да се нарича "работно" василич (царчето) като прякор, в случая това едва ли е допустимо, тъй като става дума за официален дипломатически документ. Все едно да четем през 40-те години: "В името на Симеончо, цар на българите..."

В текста няма "Василич" и не може да има. Иванко, ти изхождаш от руското "царевиЧ", но то е и по-късно, а и не се практикува у нас - поне аз нямам спомен да съм засичал подобно нещо в изворите. Освен това на латински не се пише царевич / василич, а filius regis / filius imperatoris, така че е изключено това "Василий" да бъде четено "василич".

Смятам, че има. Текстът е в сегашно време. Ако е писан след, но се отнася за по-ранно време, щеше да е в имперфект, както е надписът на обратната страна.

Малко съм озадачен от канонадата срещу Фердинанд. Не толкова сама по себе си, колкото в сравнение с отношението към останалите. Издънките му са добре известни, така е. Страната е носила (а и още носи) техните последици. Но мисля, че става дума по-скоро за грешни ходове, които са преследвали всъщност съвсем позитивни цели - например в навечерието на включването в ПСВ. Поолял се е с Цариград през 1912, да - но Симеон Велики не е ли направил същото? А оценките драстично се различават. Колкото до Г.Димитров - тук за национален или държавен интерес въобще и дума не може да става. Той е просто безгласен съветски наместник. Нанесените от него вреди са напълно съзнателни, а не резултат от грешки и стечения на обстоятелства.

Ето какво точно е казано: 1.В писмото на Калоян: "При твоята пък велика святост изпроводих две момчета - едното се казва Василий, а другото Витлеем. Нека бъдат дадени по твоя повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при мое императорско величество." 2.В писмото на архиепископа: "Нека знае при това вашата велика святост, че ви изпровождаме по повеля на господаря император две момчета: едното е син на презвитер Константин, а другото - на краля (unus est presbyteri Constantini filius, alius vero regis), та да изучат по нареждане на ваша святост латинско писмо; и каквото можете да сторите в чест на императора, сторете го." Както виждате, нито едното момче не е син на архиепископ Василий. Подобно допускане е въобще крайно нелепо като се има предвид, че Василий е монах и е обвързан с целибат. Презвитер Константин обаче е свещеник, а в източноправославната църква свещениците са задължително семейни.

По въпроса за възможността, която Иванко допуска: Иван Асен да е бил изпратен в Рим. На Акрополит ли да вярваме, който е почти съвременник и няма причини да изкривява истината в случая, или на Блазиус Клайнер, живял 500 години по-късно? Отново обръщам внимание, че Клайнер е обикновен монах и не е имал никакъв достъп до папския архив - може би въобще не е и стъпвал в Рим през целия си живот.

Предположението за смъртта на Иратаис при Златния рог звучи добре. Но кога смятате, че е правен Хамбарлийският надпис? Преди битката при Версиникия или след нея? Ако използваме предположението, че Иратаис е пленен и убит през юли 813г., би трябвало надписът да е изсечен преди 22.6.813 (защото нали не си представяте, че в хода на преследването Крум съчинява надписи). Но тогава ще трябва да се обясни по съвършено нов начин значението на този текст - защото всички изследвачи до днес, независимо как го тълкуват, приемат, че е правен след битката, а не преди. Доколкото данните в надписа касаят управление на територии - окупирани, завзети и пр. - този надпис няма как да е писан преди битката при Версиникия, защото част от споменатите там градове не са били дотогава в български ръце (напр. Вероя). Ако това е така, плененият (и евентуално убит) при срещата логотет не може да е Иратаис.

Защото идентификациите се правят по инерция. В този случай: 1.В Хамбарлийския надпис има три главни лица: неизвестният по име брат на Крум, Тук (ичиргубоил), Иратаис (кавхан); 2.В синаксарите също има три: Докум, Диценг, Цок 3.Тук е отъждествим с Цок - има основания. 4.На основание на т.3 започва неистов напън да се идентифицират и останалите двама. Понеже в литературата има мнение, че Диценг може да е изкривено записване на длъжност (което обаче въобще не е сигурно) или друго име - юруш да се доказва (всъщност да се предполага, повече е просто невъзможно), че Докум е брат на Крум. Защо? Ами защото името на Крумовия брат е неизвестно и каквото и да му лепнеш, все става. И като пишем Докум брат, остава Диценг да е кавхан (за тези, които не приемат, че това е титла). Ама имало по същото време кавхан, който се казва Иратаис, а малко по-късно се говори за друг, още по-известен (Исбул). Нищо, убиваме Иратаис или го сваляме от поста и слагаме там Диценг. Ако пък има съмнение в родството Крум - Докум (и как да няма?) - заявяваме, че "диценг" всъщност е титла или объркано име и пак убиваме или понижаваме Иратаис, за да лепнем кавханството сега пък на Докум. Такава методика мен ме смущава. Чрез такава методика Г.Ценов е отъждествил Кубрат с Кубер. Както виждаш, имал е едно основание повече - близко звучене на имената. И въпреки това не е прав. Ето защо предпочитам да си остана резервиран.

Да, несъмнено. Аз имах предвид по-скоро това, че не можем да правим изводи от приликата на памиреца с възстановката на Мостич.

Да не мислиш, че реставрацията на Мостич е точна? Нищо подобно - Мостич е с дръпнати очи не защото орбитите на черепа му предполагат това, а защото по времето, когато възстановката е правена, тюрко-алтайската теория за произхода беше държавно одобрена. Спомням си, че Йорданов направи навремето една възстановка на лицето на Ц.Дюстабанов по череп - беше го докарал като на снимка. След това се оказа, че е объркал черепа и е работил върху друг, а не върху неговия. Беше голям гаф и падна луд смях. Ето защо реставрациите на проф. Йорданов са ... хм, ... малко спорни.

Да е съставен от КГБ? Според мен е абсурдно. Мисля, че тия приказки за КГБ са съчинени от Нурутдинов не само за повечко екзотика, но главно за да се обясни липсата на "първичния превод", правен според него от вуйчо му Нигматулин. Ако става дума за фалшифициране (никак не го изключвам - особено в частичен вариант), представяте ли си как се дюздисва този "първоначален превод" с имитиране на чужд почерк, с бая сериозен обем листа, произведени през 30-те години, и с перодръжка? Възможностите да се "хване" фалшификация само на база екстернален анализ скачат много рязко. А сега ни остава само интерналната критика, за да доказваме автентичност или подправеност. Кагебейската версия лишава всяка проверка от 50% възможности и дори от повече.

Цок (ако той е Тук от Хамбарлийския надпис) - да.

"Джагфар Тарих" - ако е фалшификат - не може да е съставен преди втората половина на XIX век. Склонен съм да се съглася, че не е изцяло фалшификат. В него личат напластявания, така че най-вероятно Ф.Нурутдинов е използвал някаква подложка (подложки).

Наличието на регентски съвет в един случай не доказва, че е имало такъв във всеки случай. Освен това, когато българският владетел отсъства, той оставя наместник, който е пълновластен да управлява от негово име и чийто функции се прекратяват при връщането на владетеля. Това е изрично отбелязано от Йоан Екзарх в "Шестоднева". Едва ли е необходимо да търсим примери толкова назад във времето - чак у траките. Свързването на Крумовия брат с едно от посочените лица е доста лековата хипотеза. За брат на Крум "се избира" онзи от тримата, който е убил адрианополския митрополит Мануил - понеже знаем, че братът на Крум е обсаждал този град. Това е аргумент, съставен на принципа "като няма риба и ракът е риба". Какви точно длъжности са имали Докум, Диценг и Цок едва ли е възможно да се определи със сигурност. Понеже тези няколко източника ги представят като владетели, почваме автоматично да търсим сред най-висшите известни длъжности. Това никак не е сигурен подход и - съответно - не е особено убедителен (да не говорим за резултатите). Ако трябваше да определяме кой (или човек с каква длъжност) е командвал българските войски срещу хърватите през 926г. - къде бихме търсили? Пак сред най-висшите длъжности естествено. А командващият е бил алогоботур (алобагатур), т.е. не чак толкова висш ранг. Никъде не е казано, че със съдбата на 377 от около 170 000 общо ромейски пленници се занимават точно първите лица в държавата. Решението на проблема за Докум, Диценг и Цок едва ли трябва да бъде търсено единствено из върховете на българската аристокрация.

Докато това министерство разсъждава единствено в количествени мерки, работата ще е зле и по-зле ще става. Освен това имам чувството, че министърът не просто презира педагогическата гилдия, а и прави всичко възможно да не я оставя да работи на спокойствие.

Гледай дали е светло, когато БД казва "добър ден". В 907г. киевски владетел не е Игор, а Олег.

Според мен има голяма разлика в епохите и паралелът не е най-уместен. Но нямам намерение да споря.

Много полезно уточнение. Така със сигурност ще избегна грешката да смятам г-н Хърс за специалист по всичко.

Чета ви и се чудя: какъв е този хъс и то главно за взаимно заяждане? Нима трябва ние тук да си изпоизвадим очите, защото тюркската и иранската хипотеза не могат да си надделеят? Ами това е положението: в науката има неща, които ще си останат висящи и неразрешени. Да не би да сме оправили проблемите на периоди, за които се съди не по хлъзгавата лингвистична материя, а по къде по-ясни и богати данни?

Просто отбелязах една причина Добрев да бъде харесван и мненията му да имат фенове. Това не значи, че съм сред тях. Нямам отношение към тълкуването му за "елем" от Чаталарския надпис. Въобще календарните изрази ме занимават единствено в хронологичната им битност, а в това отношение Добрев не е казал нищо полезно до момента. Имам предвид, че тълкуванията му никак не придвижват напред разплитането на хронологията на "Именника". Аз пък не разбрах какво имаш предвид с това: "дали си приел изцяло "тълкуването" на П. Добрев, при който има съвпадение и с едно друго твое виждане - за датата на основаване на Дунавска България". Не си спомням да съм говорил или писал някъде за дата на основаване на Дунавска България, а и не смятам, че има такава дата.

Как чиновникът стана "висш" въобще не ми е ясно. А пък как един венециански чиновник от XIV век (бил той висш или низш), на когото едни букви изглеждат персийски, трябва да приемем за познавач на въпроса за българския произход - два пъти.