T.Jonchev

Иванко, срещал ли си израз „цар Симеон е роден в 864г.(примерно)”. Смятам, че си. В годината на раждането си Симеон обаче бил ли е цар? Бил ли е владетел въобще (независимо с каква титла) в годината на раждането си? Ясно, че не, нали така? Тогава какво прави използването на подобен израз възможно, въпреки неточността, която той съдържа? Фактът, че Симеон все пак е бил владетел и че най-често тъкмо с тази титла е наричан от XI век, та и до днес – прав ли съм? (Казвам от XI век, защото до края на X век думата „цар” още не съществува – обяснявах това много пъти в разни теми). Т.е.: потомците (вкл. тези от XIV век) прибавят към името на Симеон титла дори за времето, в което той още не е носил въпросната титла, а също и за време, в което не е носил никаква титла. Сега конкретно по твоя пост: Приписката към Манасиевата хроника се отнася за събитие от 913г. Тогава Симеон се е срещал с патриарха и е обядвал с василевса (а според други данни – с василевса са обядвали неговите синове) – знаем това от гръцките извори. Нищо подобно не съм казвал. Казах, че българите от XIV век са знаели, че през 913г. патриархът нито е давал, нито е признавал титла на Симеон. И е точно така, защото ако тогава Симеон бе получил титла, това щеше да е упоменато в приписката, а там се казва, че получил благословия. Надявам се, че забелязваш, че самите българи от XIV век не твърдят, че през 913г. Симеон е получавал титла или признание на титла от Византия. Не го изпускаме. Но мислиш ли, че титулатурата е еднаква, т.е., че Константин VII е носил титла „цар”, а не „василевс”? Искам да кажа, че по отношение на титлите, приписката не се отличава със свръхпрецизност, макар че това впрочем не е учудващо като имаме предвид, че авторът акцентува не върху титлите, а върху събитията. Както виждаш, в този случай "нихилизмът" ми е насочен по-скоро към Константин Порфирогенет. Откога си я има? От 913г., в която се е състояло описваното в приписката или отпреди? Защото, ако папството въобще му е признало някаква титла (има такава хипотеза), това трябва да е станало през 925/6 или 927г., когато еп.Мадалберт и дукс Йоан са идвали в България. Но дори тази хипотеза да е вярна, до 913г. (вкл.) Симеон няма призната от Рим (папството) титла.

Да, грешката е моя. Трябваше да напиша: "Смята ли сериозно някой, освен руските патриоти, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?" Чак като прочетох материала на Д.Николаев от Керч осъзнах колко глупаво е постъпил Петър Велики да строи във Воронеж кораби по чужд образец, след като е могъл да ползва съдове руски патент - по-бързи, по-маневрени, по-скорострелни.

Ако буквално тълкуваме тази хроникална приписка, излиза следното: дошъл Симеон пред Константинопол, патриархът и императорът го приели като добри съседи, а той - след като излязъл оттам - се държал максимално неприлично. По света обикновено подобно поведение се счита за осъдително. Но не и в България - тук щастливо му се ръкопляска, както личи и от самия запис, защото приписката е българска. Погледнато не толкова шеговито обаче, се оказва, че през XIV век българите много добре са знаели, че през 913г. Симеон не е получавал (нито му е признавана) никаква титла от патриарха - получил е благословия и толкоз. Обаче не! Напук на извори, на традиции и на логика ние твърдим, че Николай Мистик го бил коронясал (или признал) за василевс - на българите, на ромеите, на Запада, може и на целия свят...

Каквато на предшествениците му - такава и на него: "архон тон вулгарон" / "архон Вулгариас".

От тия "регенти" вече ми настръхва косата. Исбул регент, Сурсувул регент... Въобще, спомене ли се в българската средновековна история някоя по-изтъкната персона, която не е владетел, тутакси я обявяват за регент. Със същата логика Ришелиьо би могъл да бъде считан за регент на Луи XIII. Разбира се, тези критични думи не са отправени към автора на темата, а към специалистите, които - без да са установили малолетен или малоумен е бил владетелят, за когото се говори - щедро му определят регенти. Докога е играл роля Сурсувул? Ами не знаем. Той не се споменава по друг повод, освен във връзка със събитията около мира от 927г. Може да е умрял примерно през 928г. Може да е лишен от власт и влияние във връзка със заговора на Иван, който му е бил племенник също като Петър. А може да е упражнявал влияние върху управлението до края на живота си - но нямаме ни най-малка представа кога е умрял.

Отникъде. Венедиков (или пък беше Бешевлиев? - забравил съм) го считаше за ичиргу боил. Но понеже имаме надписа на Мостич, от който се разбира, че Мостич е бил ичиргу боил (чъргубил) при Симеон и при Петър, на Сурсувул трябва да му сложим друга висока титла - защо да не е кавхан?

В писмото на папата от 1199 пише: "А ние, като чухме, че твоите предци са произлезли от благороден род на град Рим и че ти си получил от тях благородната кръв и чувството на искрена преданост, което ти имаш спрямо апостолическия престол..." На това Калоян отговаря: "припомни за нашата кръв и отечество, от които произхождаме. И сега, свети отче, ти, като добър пастир и глава на всички верни християни, желаейки да събереш на едно чедата на светия католически и апостолически престол, ни издири нас, отдалечените телесно." Както виждаме, двамата са напълно съгласни, че: 1.Предците на Калоян произхождали от Рим; 2.Сам Калоян бил предан на апостолическия престол католик. Е, папата ли е лъжец или Калоян е наивник? Или и двете? Или просто става дума за дипломация?

Мисля, че тази носталгия е всъщност най-вече носталгия по отминалата младост - все пак основната част от "носталгиците" по социалистическата епоха са хора в почтена възраст - която минава за сметка на политическата носталгия.

RIZAR, написах предния си пост не за да засягам било теб, било Natan, а защото мисля, че за да правим правилно разсъжденията, първото задължително условие е да ги правим върху известните факти - многократно съм го повтарял. Ще опитам да отговоря на въпросите: Не помня да съм коментирал Галерий, нито Максимин. Не разбирам смисъла на въпроса, но ако думата е за 25.12.800г. - Лъв III коронясва един франкски крал за imperator romanorum. Церемонията обаче нито е много специална, нито пък твърде официална. А папата по-горе би трябвало да е Николай I (858 - 867), защото Николай II е много по-късен. Примерно: 30.06.763г. Но за какво да я посочвам? Да, империята е ромейска - така са я наричали и нейните владетели, и нейните поданици. Историографският термин "Византия" с нищо не променя това. "Знае", защото това му е писал в писмото си Калоян и папата по чисто дипломатически съображения го повтаря. Идеята, че знае, защото го е проверил в архивите и го знае оттам, е несъстоятелна. Ако беше проверил в архива, щеше да знае и за Борис. Наука не се прави с емоции, а още по-малко с гняв. Да, ромейската история познава доста узурпатори - успешни и неуспешни. Симеон е от вторите. Колкото до "неговото второ амплоа император на Запада", със сигурност освен Вачкова и феновете й, друг дори не подозира това. Включително самият Симеон.

Не мисля, че Константин VII се е бил уплашил толкова, а и ако е имало горчив опит от флотски сблъсъци ромеи / руси в изминалите дотогава стотина години, той е бил руски. Смята ли сериозно някой, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони? Насилен - от какво? Вероятно този прием не е в пълно съгласие с имперската политика по отношение на Киев? Може би Константин VII въобще не искал Олга да припари в двореца му, но тя насила нахлула в столицата на империята и той се принудил да я приеме? Е, хайде де! Кой хронист твърди нещо подобно?

АУ!

Е, добре де, но все пак как да се разбира "лет ему шегор": като "животното му е шегор" или като "годината (в смисъл на време, а не на гадина)му е шегор"?

За да се води полемика с качествен и позитивен резултат, е задължително да се познават възможно най-добре фактите. А Рицарят и Natan не ги познават или - ако ги познават - това не им личи. За да не съм голословен, ето ви примери: RIZAR 1."папата в Х век обявявал анатеми на цели държави, а императори са спяли пред портите му посред зима..." Тук се визира противоборството между Хайнрих IV и папа Григорий VII. Само че то е 150 години след времето на Симеон. И го посочвам не заради хронологическата грешка, а защото в началото на Х век папството е безкрайно далеч както от амбициите, така и от възможностите, които има през 70-те години на следващото столетие. С други думи: фактологическата грешка причинява неизбежно грешка и в интерпретацията. И - за изчерпателност - портите не са на папата, а на ландграфиня Матилда Тосканска. 2."папата е признал правото на Симеон да е кесар (втори) в империята на Изтока..." - Къде и кога го е признал? Съдържа ли някой извор подобно твърдение, за да бъде то представяно като факт? Не, естествено. Това е само хипотеза. 3."Ако (папата - бел.моя) не е признал това право на Калоян, то е само заради унгарския крал, който също претендира за тази титла". Емерих никога не е имал претенции към титла imperator, а най-малко пък към "Blachorum et Bulgarorum imperator". Natan: 1."Във всички латински извори славославяния император на ромеите се нарича император на гърците". Подобно нещо има, но главно в късните източници - XIII - XV век. Във времето, за което става дума, Константинополският василевс в латинските документи обичайно носи титул imperator romanorum. 2."Седящият на трона в Константинопол сляп 90 годишен Дандоло...". Дандоло никога не е седял на въпросния трон. 3."Роман признава за съществуването на двама императори към този момент". Всъщност към този момент Роман признава трима императори: себе си, Константин VII и Христофор, а към следващ момент ще признае още трима: синовете си Константин и Стефан, както и внука си Роман Неос. Така че работата въобще не опира до бройката, а тъкмо до признанието. Мисля, че без задълбочено познание върху европейската история интерпретациите на българската винаги ще се оказват едностранчиви, прекалено пристрастни и раздуващи националното. Ако не знаем колко са високи Константинополската "Св.София", "Сейнт Пол" в Лондон и катедралата в Шартр (примерно), какво ни пречи да твърдим до изстъпление и дори да си вярваме, че "Ал.Невски" е най-високата църква в света?

Първо: през Х век няма никакъв Ватикан (освен ако се има предвид хълма) - има Латеран. Второ: ако в 925/6г. в България е идвал папски духовник, оттук не следва, че е дошъл, за да донесе на Симеон признание на императорска титла. Ако следваше, тогава всички папски духовници, които са идвали в България, все такива титли би трябвало да са носили - например Йоан Каземарински.

Щом е така, какво общо с тази карта може да има заглавието "Външните комитати и България от Аспарух до Крум"? В този период въобще няма комитати - нито външни, нито вътрешни - а и данните на Унгарския аноним не касаят това време. А и за по-късното е доста спорно дали земите, управлявани от Менеморут и Лоборчи са комитати или само части от комитати.

Вероятно. Но просто се сещам, че в латински съществува съвсем същият израз - annum novum. Тук вероятно първата дума пък ще е модифицирана от animal? Освен това от статията става ясно, че авторът не е чел "Именника" в оригинал. Ако беше, нямаше да говори за "гадина шегор", защото в текста стои "лет ему шегор..." И сега: за да не ми звучи забавно, какво да мисля? Че "ему" не е местоимение, а известната африканска птичка?

Не е. По отношение на титлата той е просто неуспял узурпатор, претендент. Ако тази титла му беше призната, защо е било необходимо да се признава в 927г. на наследника му?

При разкопките на Царевец са открити само два кладенеца. Единият се намира на склона откъм Новия град и е изключително дълбок - мисля, че над 30 метра беше. Другият е в двора на патриаршеския комплекс - източно от "Св. Възнесение". Не зная колко е дълбок, но логично е да е още повече, защото е на по-високо място. Водохранилищата (щерните) са четири: 1.В двора на двореца, пред т.нар. представителна сграда; 2.Под пода на една от църквите, долепени до крепостната стена, която "гледа" към Трапезица и е разположена малко по на север от Малката порта; 3.При стражевите помещения зад главната порта; 4.Под пода на някаква сграда (евентуално също църква), която се намира край пътя от главната порта към „Балдуиновата” кула. То е някъде към 550 куб.м и е най-голямото. Отделно е водоемната кула. Отбелязвам всички тези източници на прикачената картинка – приблизително. Въобще водата е била проблем на Царевец и не бих се чудил, ако при дъжд са събирали вода по начина, който спомена Галахад – включително в самия дворец. Сетих се и за друго. По всяка вероятност никакъв предател ни би могъл да отвори Френкхисарската порта – по време на обсади зад портите са били издигани купища с камъни и пръст, за да не е в състояние противникът да влезе, дори да успее да разбие дървената част на портата или да я опожари. Carevec.bmp

Много забавни интерпретации

1.Ако нещо не се отрича (отхвърля), оттук не следва непременно, че се признава (приема). 2.Ако някому издигат статуя на някой константинополски площад (или на Хиподрома), оттук не следва непременно, че той е император. 3.Ако някой поставя нещо на нечия владетелска глава "вместо корона", оттук не следва непременно, че го коронясва. 4.Ако някой български владетел (и не само) се нарича император, той търси признание от чужбина. Фактите са такива.

Цамблак (имам предвид Григорий Цамблак) има алиби. Не е бил в Търново по това време.

Ако отказват да учат глупости, но учат умности, добре. Но ми се струва, че все повече от тях отказват да учат каквото и да било.

Шлемът да е изработен в Москва? Това са глупости. Руският (славянският) надпис е вторичен, това е ясно. Той въобще не се връзва със стила на изработката, докато арабският напълно съвпада. Не е изключено шлемът да е трофей отпреди 1547г. - Иван Грозни достатъчно дълго е воювал с Казан, преди да завземе града в 1558г. Колкото до "шелом" -

Весело виждане.

Мост към Френкхисарския квартал трябва да е имало през Средновековието, може би дори повече от един. Що се отнася до укрепления, ми е трудно да кажа - сега поне няма никакви следи от такива. Но не е речено, че не е имало преди 6 века. Сега като се погледне от "Балдуиновата" кула, не се вижда абсолютно никакъв градеж. Казах и по-горе, че днес мястото е съвършено празно. Но през XIII-XIV век е имало градежи. Така че може би е имало и укрепления, логично е да е имало. А ако е имало стена, със сигурност е имало и порти - най-малко една, към която през реката е водел мост. Resavsky много правилно сочи, че иначе за да се отиде до този квартал, е трябвало да се прекосява цялата югозападна дъга на Царевец. Това може да се мине пеш или на кон, но надали оттук са преминавали търговски коли - улицата (а тя е добре локализирана и изследвана в тази част на хълма) е твърде тясна и в някои участъци - доста стръмна.