T.Jonchev

Да се е заблудил е просто невъзможно, защото няма къде да е чел това, което е приписал на Теофан относно накитите - не само у Теофан, у никой автор няма такава информация. Така че правилната дума не е "заблуден", а "злонамерен". И е не по-малко злонамерен в останалите случаи, в които обвинява Златарски или в които редактира изворови текстове, за да станат удобни за твърденията му. Когато у един специалист омразата към конкурента и свръхамбицията на всяка цена да доказва, че е прав дори когато не е прав, надделяват над професионализма, той неизбежно се проваля и никакви съвременни възхищения, аплодисменти и дитирамби не са в състояние да го реанимират в науката.

В случая имаш право, макар че принципно не е съвсем така. Етимологията помага за уточняване на terminus post quem. Представи си какво би се получило, ако се окажеше, че името Карвуна - етимологически разгледано - не би могло да възникне преди средата на XIII век (примерно). Това незабавно щеше да отмести датировката напред във времето.

За мен по-интересното е, че това име може да е много ранно и не е задължително да се свързва с XII - XIII век. Това е важно за датирането на текста. Благодаря, Percunas, никога нямаше да се сетя за carbo.

Уви, не. Бележката означава, че текстовете на тези ръкописи са сравнени един с друг и всяко различие е отбелязано под линия. В откъса от изданието на де Боор на 4 места при писането са пропуснати букви, на едно място в единия от преписите е добавен член и на едно място има леко променен словоред. Нито една от тези разлики не променя смисъла на текста - въобще в ръкописите на хрониката почти никъде не се срещат смислови и съдържателни разминавания. Това се отнася и за неизползвания 12-ти ръкопис - Торинския - който е открит повече от половин век по-късно. За мен това не носи нито ползи, нито вреди, г-н Табов. Интересува ме как стоят нещата всъщност и толкова.

Благодаря за линковете - особено за втория. Навремето Венедиков извади от този аноним доста интересни заключения за наследственост на длъжността на управителите на комитати. Но не се приеха.

Честно казано, нямам представа по какъв начин е датиран този аноним. Може би е време да го поразровим и - евентуално - да коригираме датировката.

Няма да навлизам в тези опасни теологично-логически дебри, но ми се струва че темата е от типа "ябълката на Ерида" и вместо до решение на казуса може да се стигне до Троянска война.

Питам се каква ще да е етимологията на името "Карвуна"? Ако лингвистите могат да предложат варианти, оттук не е изключено да изникне нещо полезно за твоята хипотеза.

Аз имах предвид само далекобойност, не точност. Вероятно оптимумът и за двете ще е около 250 м за големите балисти.

Определено да. Всъщност няма защо да се търсят корелации с владението на Добротица - то е много по-късно от източника.

До клас триера дискусиите са излишни - такива кораби има открити, така че категорично са съществували и са плавали - при това забележително добре. Не знам как си представяш палубите, но те не са точно това, което днес разбираме под "палуба" Денивелацията на пейките в триерата е под метър. Мисля, че в раздел "Антична история" на "Обща история" има илюстрирана статия на Last Roman по тези въпроси - виж я.

Далекобойността на балистите е към 600 м. Най-добре може да каже Роман, това му е стихията.

Понеже графът вече спи, обяснявам аз. Това е преди всичко термин, свързан с античните кораби, но понеже в Източната империя са традиционалисти, се използва и през Средновековието. Най-простият кораб има само един ред гребци и от това получава гръцкото си име - монера (или римското монорема). Кораб с гребци, разположени в два реда с различна височина на пейката спрямо кила, е диера / дикрота (или дирема при римляните). Класическият гръцки боен кораб е с три реда гребци, разположени на пейки с различна височина (таламити, зевгити и транити) и се нарича триера (трирема). В изворови текстове срещаме всевъзможни наименования на кораби, формирани по аналогичен начин - тетрера (с 4 реда), пентера (с 5 реда), хексера (с 6), септера (със 7) , октера (с 8), нонера (с 9), декера (с 10), додекера (с 12), които римляните наричат съответно квадрирема, квинкверема и т.н. Тук вече изниква проблем с идентификацията, защото ако кораби с 3 и 5 реда гребци, разположени във вертикал са възможни, то кораб с 12 реда е абсурдно нещо - при толкова редове най-горният трябва да се издига повече от 6 метра над ватерлинията, а бордовете да са още по-високи. Поради това в науката се приема, че от хексера нагоре (а някои автори твърдят това и за пентерата) името на типа на кораба не може да идва от от броя на редовете гребци. Общо взето има някакво съгласие, че максималният брой редове е три (по изключение 5), а името на останалите типове се свързва с: 1-ви вариант: броя на гребците в една гребна секция; 2-ри вариант: броя на гребците на едно гребло (при монерата, диерата и триерата всяко гребло се движи от един човек). По-приемливият вариант е първият, защото при втория трябва да допускаме прекалено голям общ брой на гребците, а оттук - и прекалена ширина на корпуса, което снижава скоростта. Т.е. ако говорим за септера (букв. със 7 реда гребла) това по всяка вероятност значи, че става дума за кораб с 3 реда гребла, но с 1 гребец на долното, 2 на средното и 4 на горното гребло (конфигурацията може да и друга, естествено, но най-голям брой трябва да са гребците на горното гребло, защото то е най-дълго, респективно - най-тежко). Не може да се каже във всички случаи по колко са били греблата на всеки от редовете - това е зависело от дължината на кораба. Горе-долу така стоят нещата.

Чел съм я, но не бях запленен. Единственото нещо, което ми направи силно впечатление, беше опита на Константин Тих да се спаси след битката. Това беше добре написана сцена - все едно се мъчиш да бягаш на сън, а краката ти са като оловни.

Графе, независимо от изследванията на Халдън и Тредголд едва ли е разумно да се абсолютизират тези оценки. Данните за числености са толкова бедни и разпилени във времето, че според мен е за предпочитане въпросът да остане отворен.

Какъв текст на Теофан Изповедник е ползвал д-р Ганчо Ценов? Понеже в хода на дискусията изникна такъв въпрос и постепенно се превърна едва ли не в ключов, се постарах да намеря отговора, който се очакваше от мене. Опитах да се сдобия с копия на спорния откъс от ръкописните преписи на „Хронография” на Теофан Изповедник, за да мога да ги кача във форума като аргумент в полза на твърдението си, че въпросният откъс е един и същ във всички преписи на хрониката. Ползвал съм преди години снимки на Теофанови ръкописи, но нямаше как да предвидя, че ще се наложи да ги показвам и не съм направил копия от тях, а се оказа, че и в целия нет няма нито едно достъпно копие на подобен ръкопис, което да може да се изтегли или копира. Но – за да не остава проблемът висящ – направих нещо друго: прегледах всички публикации на д-р Ценов, с които разполагам, и извадих от тях всички цитати и позовавания на Теофановата хроника. Към една част от тях д-р Ценов акуратно е посочил в бележка коя страница от текста има предвид. Обърнах общо пет публикации, но позоваване и цитати от Теофан има само в три (в „Хиляда години ли от смъртта на св.Климент?”, София 1915 и в „Народността на старите македонци”, София 1938 няма такива): 1.„Българите са по-стари поселници на Тракия и Македония от славяните. (Исторически издирвания въз основа на първоизточници)”, София 1908: 12 цитата и позовавания на Теофан (на страници 16, 19, 21, 23, 24-25, 37, 40,44, 48-50) с посочване на източника в бележките. 2.”Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква”, София 1910 (фототипно издание на Хелиопол, 2005): 17 цитата и позовавания на Теофан (на страници 44-45, 78, 90, 112, 113, 117, 121, 129, 178, 180, 246, 365, 393-394, 395, 465) с посочване на източника в бележките. 3.”Кроватова България и покръстването на българите”, София 1937 (издание на Хелиопол 2004): 10 цитата и позовавания на Теофан (на страници 35, 49, 55, 69, 70, 95, 96, 107, 108) с посочване на източника в бележките. В нито едно от тези свои изследвания д-р Ценов не е използвал ръкописи на хрониката. За ръкописите на Теофан в тези публикации въобще не става и дума. Всички цитати, позовавания, посочвания и препратки са по официални издания – д-р Ценов отбелязва това в бележките си. За първите две от посочените по-горе три изследвания, той е използвал Бонското издание на Теофан [Theophanis Chronographia, (rec. Ioannis Classeni), vol. I, ed. Weberi, Corpus Scriptores Historiae Byzantinae, Bonnae MDCCCXXXIX (1839)]. Но в „Кроватова България…”, върху откъс от която възникна спорът, Г.Ценов не е ползвал същото издание и да установя откъде е взел цитатите ми коства доста усилия. Причината е, че посочванията в тази книга не съдържат името на изданието на изворовия текст – в бележките (за тях редакторът от изд.Хелиопол е заявил изрично на с.251: „Авторите и цифровите означения са преписани буквално от оригиналното първо издание на книгата”) Г.Ценов посочва по следния начин: 18) Theophanes, p.356-357. Така че ми се наложи, използвайки номерата на страниците и имайки предвид за какво се отнася текстът на всяка от тези страници, да проверявам във всички издания на Теофан, до които имам достъп, за да видя в кое съвпадат посочванията и страниците. Споменавам тази доста бавна и отнемаща време процедура, за да си спестя евентуални обвинения и намеци за някаква манипулация – по този начин всеки скептик може да повтори процедурата и лично да се убеди в резултата. Оказа се, че за „Кувратова България…” д-р Г.Ценов е използвал текста на Теофан по изданието на Карл де Боор [Theophanis Chronographia, t. I, ed. de Boor, Lipsiae 1883] – същото, което е ползвал и Васил Златарски. По отношение на интересуващия ни откъс това издание не се различава по смисъл и съдържание от Бонското, но е по-модерно, защото е направено след пълно сверяване на ръкописите. А точно за изложението на ромейските изстъпления в българската столица през 811г., фактите от които бяха предмет на спора, д-р Ценов на с.107 е направил бележка № 115 (Theophanes, p.490) – т.е. по този начин той изрично заявява, че предава информацията от този откъс на Теофан именно по изданието на де Боор. Но всъщност предава текста некоректно. Казано в заключение: чрез бележката си д-р Ценов е потвърдил това, което аргументирах по време на спора – че е чел съвсем същото, което е чел и Златарски. Смятам, че след това може да се сложи точка на въпроса кой преиначава данните на източника и правилно ли е обвинен в лъжа Златарски. За илюстрация прикачвам файл, в който съм извадил текста на оригиналния откъс на Теофан (така, както стои в използваните от Ценов издания), латинския му превод, латинския текст на откъса у Анастасий Библиотекар от същите две издания, както и за сравнение английски превод пак на този откъс от оксфордското издание на хрониката от 1997г. Това е максималното, което мога да направя при настоящите обстоятелства. Теофан-текстът на откъса.pdf

Идеята на Ресавски е интересна и в нея е възможно да има повече хляб, отколкото на пръв поглед изглежда. За жалост наличните данни в писмените извори стигат само да се направи догадка по въпроса - както впрочем е направил той. Може би ще е разумно да се установи контакт с Владимир Плетньов. Той е шеф на Варненския музей и е в детайли наясно с археологическата карта на региона. Дори там да не е разкопано нищо от ранга на Никулицел и Плиска (за такива разкопки нито е публикувано нещо, нито се знае в кулоарите), не е казано, че няма някакви указания от огледи на терена. Тези неща археолозите не ги развяват, за да не настървяват иманяри, но ги знаят.

Имам предвид, че по времето на Константин Копроним ромеите са преминавали през проходите - поне дотолкова, доколкото "Чика" се смята за Камчия. Ако пък това е бил проблемът, са могли да прехвърлят с флотата и пехота северно от Ст.планина. Но... има вариант Плиска още да е била столица тогава. Ресавски смяташе, че първоначално центърът на страната се е намирал по на изток - някъде около Одесос. При такава хипотеза, оценката за политиката на Константин V би могла да е по-различна.

Еньо, обясняваш правилно, но прекалено нормативно. Човекът пита дали - след като го карат да работи извънредно нещо, което не е в допустимите области за извънреден труд по КТ - няма поне да му платят, че се трепе. По кодекса не могат да му платят, защото това, което работи, не е дейност, за която е разрешен извънреден труд и, както ти му обясни, спипа ли го инспекцията, работодателят ще отнесе глоба. Отделно пък този работодател надали му се иска да пише като финикиец и да плаща с предвидения % увеличение. Така че решенията на казуса са 2: 1.Нормативно - работникът да откаже да полага този труд, понеже не е законно това да се изисква от него. По КТ тази позиция е непоклатима. На практика обаче работодателят се разсърдва и намира начин да прецака такъв работник. 2.Извъннормативно - да си направи уговорка с работодателя за някаква форма на заплащане, различна от формата "извънреден труд". Всъщност, доколкото ми е известно, точно така се прави най-често, та хем да се избегнат усложненията с регистрирането (дори когато става дума за допустим извънреден труд), хем работникът да не е ощетен. Това обаче - формата, размера и пр. - зависи вече изцяло от добрата воля на работодателя и в много случаи работникът може да си остане валат. Излезе ли се вън от законовата норма, играе само моралната. Така че това решение е рисково.

В това има доста логика, а и добре се връзва с предназначението на енцикликата - много е възможно Фотий да е вложил такъв намек. Впрочем, тънките стрелички са му любими, така че най-вероятно си прав.

Не е две години, естествено, след като Константин Копроним преселва в Македония манихеи цял век по-рано. Но и не смятам, че манихейството за това време е придобило някакви супермащаби на българска земя. Пет селца не олицетворяват България, но и Формоза и Павел не са глигани, нали? Ако човек прочете цялата енциклика, му става много по-ясно защо Фотий си служи с подобни изрази. Енцикликата е част от подготовката на събора, на който Източните църкви ще анатемосат Николай I и целта й е да мотивира максимално предстоятелите и духовенството на Източните патриаршии да подкрепят Фотий против папата. В такива ситуации хиперболите и тежките обвинения са повече от обичайни.

Отговарям ти вместо Романа, защото той май е излязъл от форума: в енцикликата Фотий няма предвид българи - поданици на императора, а българи - поданици на българския владетел. Last Roman според мен искаше да каже, че и вътре в имперските граници през IX век с "елини" се маркират нехристияни, за да бъдат отличавани от "християни", а не че под "елини" следва да се разбират единствено нехристияни, които са поданици на Византия.

В темата това е ОТ, но отговарям: "семето на Манес" не са посели, то е ясно. Ако из южнобългарските земи е имало манихеи (много възможно, защото специално са прехвърляни такива от източна Мала Азия през осми и началото на девети век, както знаеш) заслугата определено не е на папата. Но когато е писана енцикликата, църковните отношения са в такава фаза, че Фотий с удоволствие би го набедил, че е разпнал и самия Христос.

Опитах да напиша отговор на поста на Drcapitator, но явно нещо съм объркал и без да искам съм изтрил част от собствения негов текст. Моля го да ме извини. Идеята на отговора ми беше, че с "елини" в гръцките извори от християнската епоха се маркират най-общо казано всякакви езичници, които обитават бивши или настоящи територии на империята, не са християни и практикуват политеизъм. Другият термин, който се ползва в такива случаи, е "скити", "скитско безумие". Той се употребява главно за народи, които живеят или са живели отвъд северния имперски лимес. И понеже българите попадат и в двете категории, в предхристиянския период (или по-късно в ретроспективен план) биват маркирани и по двата начина.