T.Jonchev

Към 879г. Месемврия е със сигурност ромейска. Има строителен надпис с имената на императорите. Това, че границата стига до Девелт въобще нищо не значи по отношение на Месемврия и Анхиало. Към 927 Месемврия пак си е ромейска. Така че не виждам защо през 917 да не е била. От друга страна никак не разбирам упорството на графа по въпроса за възможността да са / да не са използвани кораби в този случай. Роман Лакапин е заминал да прекарва печенеги през Дунава с неизвестен брой съдове, но надали броят им е бил незначителен, защото е трябвало да превозват хората с конете. Не виждам какво пречи тази флота да е откарала поне част от войската на Фока до Анхиало или Месемврия, вместо да плава на север празна.

Айде, щом казваш... Този въпрос мен не ме изкушава много, така че мога да си позволя едно залагане.

Не съвсем, графе. В гръцкия текст на първите пет от шестте източника, които си цитирал, стои глаголната форма "ексормисан". Инфинитивът на този глагол най-вероятно е "ексормао", но има и друг един много близък инфинитив - "ексормео" (което значи "потеглям, тръгвам, поемам на път" - за кораб). Така че не е много сигурно какъв смисъл е вложен в "ексормисан" - движение по суша или по вода. Забележи, че и в цитатите, които привеждаш, няма изрично уточнение. Смятам, че авторите на българските преводи са се поколебали как да предадат "ексормисан" и затова са направили превода по-скоро неутрален, отколкото ясен от гледна точка на детайла, който тук се дискутира.

Има много случаи, в които търговски кораби са ползвани за военни цели - като транспорти и дори като бойни кораби. Това може да обясни високите флотски числености в източниците. Действително византийските автори често пъти обобщават, използвайки един термин за всички кораби в дадена флота (напр. хеландии у Теофан), макар че вероятно тя е била съставена от съдове от най-различен тип. Разбира се, малоазийските части (повече от 50% от цялата армия според мен) са били прехвърлени през проливите с кораби, но и аз не вярвам, че флотата на Роман Лакапин е прекарала ромейската армия до Анхиало. За съжаление източниците не дават нищо недвусмислено и категорично относно това по суша или по море е пътувала войската.

Т.е. ако не са само хеландии - може. Катъргите моряци и гребци нямат ли?

1800.

Знаех си аз, че това с арсеника е партенка.

Айде, айде... Наред са италианците: те ще открият черепа на Нерон като малък.

Само ще надзърне - не повече. Като преминат и тия "три дни" и чудото престане да е чудо, ще го сложат някъде из фондохранилищата и ще забравят за него, както стана с ред други находки, чрез които Божо и сие напусто се напъваха да произведат сензация. Нито ще направят сериозно биохимично изследване, нито нищо.

Нашият приятел БД се размножава...

Да са се издавили хиляди - едва ли. По-скоро затъвайки в калта, са станали лесна плячка на преследвачите.

Е не мога да кажа какво точно щеше да стане, ако при Ахелой бяха победили ромеите. Във всеки случай войната едва ли щеше да спре в резултат от това, както не спира в резултат от българските победи при Верегава и Версиникия. Resavsky, не подценявам битката, но времевата дистанция от нея до признаването на титула "василевс на българите" ми се струва твърде дълга, за да приема, че сражението е основният фактор, довел до това признание. В този случай - явно не. Но в други случаи дори са сключвани специални примирия с такава цел.

"Признават" е много силно казано, приятелю. В най-добрия случай му намекват, при това напълно неофициално, че не биха възразили да се нарича василевс, но не василевс на ромеите. Да правиш извод за доминация на базата на данъка, е неправилно според мен. Първо, защото в официален план това не е данък, а подарък. Второ, защото империята много често плаща такива данъци, за да си спести значително по-големите военни разходи (е, тук случаят не е точно такъв - говоря по принцип). Ако трябва да съдим по това, би могло да се твърди, че Киевското княжество има също доминация на полуострова, а до 970 това категорично не е така. Като сражение Клокотница не може да се сравнява, разбира се. Армиите там със сигурност са много по-малки - може би дори в пъти. Но аз говорех за резултатите и последиците, а не за самата битка.

Ако беше признала титла през 917г., а не 10г. по-късно, щях веднага да се съглася. Сега обаче имам колебания дали точно битката е решаващият фактор за това признание. Според мен сражението осигурява на Симеон една временна доминация на полуострова - за около десетилетие.

Всъщност Кирил Мирчев си е българин и живее в София. Той е сред критиците на Г.Ценов и е доста по-активен от мен в това отношение - чел съм негови люти спорове с т.нар. sparotok. Обикновено ползва ник "letopisec". Защо в случая е писал "на македонски" нямам представа.

Така е, но просто смятам, че полето между две ромейски крепости няма как да не е ромейско, още повече че липсват данни да е било българско. Kaто сражение - да, но не като резултати. От гледна точна на резултатността и последиците най-впечатляващата битка в българската военна история е тази при Клокотница (е, може би с изключение на онази от 681, без която вероятно нямаше да има Дунавска България).

През 917 Анхиало и Месемврия са ромейски, каквито са били и през по-голямата част от царуването на Борис. Данни да са превземани от българите след 864г. до времето на това сражение няма. Предположението, че са били български и са капитулирали пред Лъв Фока през август 917г., не се опира на нито един факт.

Не че има кой знае какво значение за конкретиката на обсъждането, но схващането, че българите водят отбранителни действия през 917г., не е никак логично при положение, че битката се е състояла на ромейска земя. Всъщност и двете армии са в настъпателно положение. Ако това е вярно и при Ахелой е загинала цялата армия, тогава с какви войници Лъв Фока е провел битката при Катасирти?

Тази тема е истински пробив. Ако по-често поглеждаме събитията от българската история през чужд поглед, има шанс да започнем да гледаме на тях по-обективно.

Да. А кои са тези среди и какви са били съображенията им, ви писах още преди близо два месеца - вижте пост # 225 от 7.06. на с.12.

На мен също ми харесва, но е добре да се обърне малко повече внимание и на техническата страна - виждам доста пропуски в това отношение.

Хомогенен и нищ. Приемайки монашество, човек се отказва от света и от всичките си притежания. В качеството на монах той не притежава нищо материално - само може да ползва. Ако става дума за социален произход на монасите - той е всевъзможен. Същото важи и за игумените.

При съвсем същата логика би могло да се твърди, че феодализъм в България е имало до средата на 80-те години - защото има закрепостяване чрез т.нар. жителство. Пак по нея Средновековието би следвало да считаме за робовладелски период - защото роби има. Същото важи и за САЩ в края на XVIII и първата половина на XIX век. И т.н. - примерите могат да бъдат доста. Същевременно мисля, че е ясно, че определени елементи (най-вече в рудиментирала форма, но не само) от всяка обществена система продължават съществуването си в следващата или следващите. И ако характеризираме системата само по един единствен (или дори приоритетен) елемент, съществува реалната възможност да заключим, че тази система съществува от - до, та и до ден днешен или обратно - че въобще не е имало такава. Зависи от това кой е избраният критерий. Феодализмът като система е комплекс от множество елементи и тези, които посочих в предния си пост, са най-съществените в областта на социално-икономическите отношения. Географски погледнато, те се проявяват със съответна специфика в зависимост от региона. Определено нито в България, нито във Византия, нито пък в Западна Европа има крепостни селяни от типа на руските. Точно поради това европейската медиевистика не употребява "крепостни селяни" като универсално понятие, а ползва "зависими селяни" (макар че категорията изобщо не е хомогенна дори в рамките на една страна).

Мен - не особено. Бих се усъмнил в случай, че основната характеристика на "едрите феодали" е крепостното право. Само че за Българското Средновековие то винаги е било проблематично - България не е Русия. Основните характеристики за "едър феодал" е лице или институция, владеещо обширни поземлени имоти, упражняващо права върху стопанисващото ги население и - задължително! - ползващо някакъв имунитет (финансов, административен, съдебен - отделен въпрос в какъв точно обем или степен) спрямо намесата на държавната власт. Всичко това личи добре от дарствените грамоти - колкото и малко да са те. Един Рилски манастир напълно отговаря на тази характеристика, манастирът "Св.Георги Бързи" - също. В не по-малка степен това се отнася и за болшинството светогорски манастири. Естествено, не всеки манастир може да бъде сложен в категорията на едрите феодали, но дали един феодал следва да бъде категоризиран като "едър" или като "дребен" зависи не толкова от упражняваните права, колкото от количеството на притежанията.