T.Jonchev

Занасяйте се вие, но току виж плъзнали нови национал-уфо-възторзи из форуми и блогове.

Струва ми се, че за да се правят изводи, касаещи т.нар.прабългарски период, ни трябва "Бугарка" на карта доста по-ранна от тая на Меркатор.

Не знам дали е първият, но хронологичните решения в него са умопомрачителни - Аспарух се подвизава из IV век заедно с Константин-Кирил Философ. Да, за което се извинявам, но както казваше онова момиченце от телевизионната реклама: "просто не мога да се сдържа".

Отврат!

Хич не съм оптимист относно оправянето на нещата. Честит ден на будителите все пак. Май те са единствените будни.

Продължаваме да правим наука с декрети и постановления. Този път парламентарни. Следващия път ще искаме решение по въпроса от съда в Страсбург.

На око: монашески кръст, сплав калай и олово, XIX век.

И аз не мога да покажа западноевропейски монети с конник. Но ето три моливдовула - на Бонифаций Монферато, на Робер дьо Куртене и на Бодуен II, с изображения на които случайно разполагам: Прави впечатление (особено при първите два), че скокът на коня е буквално идентичен с тоя от иконийските монети, които посочи Спандю.

E, ясно е, че той не тъпче остатъчното злато в джоба си.

А някакво западно влияние? Виждал съм конници на западноевропейски печати. Но пък съвпадането с орденския сребърен стандарт остава много озадачаващо.

Безспорно, девалвацията на монетите дава такава разлика - от една либра са се отсичали в някои периоди не 72, а до към 95 номизми с намалено златно съдържание. Аз имах предвид обаче официалното положение, при което номизмата е със стандартно тегло и златно съдържание. Тогава, при отсичане на 72 монети, остават ок. 3 г Au и с тях се финансира процесът.

А на какво се дължи тогава разликата?

Нормално. Разликата покрива разходите по отсичането на 72-те номизми, от които се състои литрата.

Аз също. Познавам материята доста повърхностно. Тук трябва да се отнесем към Пламен Павлов или по-скоро към някой от руските специалисти.

Понеже и аз съм ромеофил, а злокобната икономическа прогноза Спандюва за периода 540 - 560г. ме турна в стрес, взех, та препрочетох последните постове и си мисля, че много буквално сте разбрали твърдението на графа: Според мен той има предвид, че със сигурност се върти онази парична маса (е, съгласен съм, че тия милиони не са само в злато, а и в сребро, мед, бронз и продукти - тук напълно се съгласявам със Спандю), която хазната е прибрала като вземания от поданиците си - защото за нея има статистически данни или поне възможности за изводи. В същото време обаче у тия поданици има и други пари (независимо в каква форма), които си остават техни и които също се въртят. Ако нямаше, т.е. ако държавата е изсмукала всички налични средства чрез данъчната система, да са разкъсали Юстиниан още през 540г. Именно съществуването на такива средства, по-голямата част от които непрекъснато са в някакво обръщение, позволява на хазната да не пусне обратно всичко, което е събрала, без от това да се получи финансовия и икономически катаклизъм, за който говори Аспандиат. Ето, спасихме империята, барабар с Юстиниановата тиква.

Признавам - умник си! Разби ме.

Драги графе, във византийските извори "талант" се използва не в античния смисъл (като 26-36 кг), а като синоним на кентинарий - така че 15-те таланта са 108 000 номизми, а не 87 709.

Да, по-слабо е, съгласен. Аз възразих срещу 1422 и то не като датировка, а като датиращо събитие. Именно - неговата смърт като датировка за окончателното падане е неприемлива според мен. Иначе е безспорно, че 1396г. не е търсената година при наличието на данните за по-късни събития.

И има, и няма логика. Владетелите на ордата може да са се чувствали български сюзерени много по-дълго време от това, в което България реално им е била васална. Само че с горния пример ти фактически караш не Хенри да се нарича крал на Франция, а Франсоа да го нарича така - защото конникът е на българските монети. Освен това в рамките на твоята хипотеза остават странни Константин Тиховите емисии тип "царят на кон", защото: 1.Нямаме преки известия за български васалитет към ордата от негово време, обратно - имаме данни за съюзни отношения през 60-те години; 2.Дори да приемем хипотеза за васалитет и съответно - васален трибут, необяснимо остава огромното количество монети от този тип (не помня колко емисии са установени, но са повече от една), намерени у нас. Ако това е знак за васални отношения, ще трябва да се съгласим, че: - по някаква причина Константин е държал всички да знаят, че е татарски васал - а за мен това не е логично; - му е било наложено да сигнира всичките си монети по този начин - а такава практика е крайно озадачаваща (поне за мен е)

В общи линии е така, но все пак имай и едно на ум, защото тези карти се правят на базата на разполагаемата информация, а тя рядко е изчерпателна и пълна. Ако вътрешността на Мала Азия е до такава степен икономически безлична (както изглежда на картите) трудно може да се обясни защо Анатоликон е най-важната източна тема до третата четвърт на XI век. Според мен тя е съществена дори само затова, че през нея минава най-важната сухопътна търговска артерия от Сирия за Константинопол.

Да, но свързването на окончателното падане със смъртта на Константин е слабо - той умира след дълго изгнание.

Без да имам особени познания, а още по-малко пък претенции в нумизматиката, ми е крайно трудно да си представя, че конниците върху монетите на балкански държави символизират васалитет спрямо ордата. Монетите са най-разпространените "средства за масова информация" през античността и средновековието и тази трактовка за конниците би трябвало да означава, че цяла поредица владетели гордо са размахвали унизителното си васално положение спрямо златоординските ханове, които на всичко отгоре не са и християни. В случая не става дума за специални емисии, сечени във връзка с плащания трибут, а за масово монетосечене (от типа "царят на кон" на Константин Тих в България са намерени над 20 000 екземпляра - мисля, че данните бяха на същия Авдев (или на Ив.Йорданов?).

И "Крумовата" корона е от XIV век - тогава е правен българският превод на хрониката и са рисувани миниатюрите. Всъщност в нашия исторически ареал короните не са толкова консервативна владетелска регалия като на запад. Из миниатюрите и фреските се срещат всевъзможни форми на короните - т.е. има нещо като модни тенденции при тях (естествено, ромейски). До към ΧΙ - XII век доминира т.нар. стемма, но не е в никакъв случай единствена. След това постепенно я измества куполната корона, също без претенция за универсалност. На запад короните с различен брой върхове се практикуват в хода на утвърждаването на феодалната йерархия, след което остават неизменни в продължение на векове, тъй като представляват вече не само знаци на власт и положение, но и хералдически символи. Във връзка с това короната се превръща в инсигния на феода, а не на лицето и се предава по наследство заедно с властта.

ОТ: такова нещо може да се види във форума (и не само в този форум), но то ни най-малко не се отнася до Глишев.

Kои сведения визираш?