T.Jonchev

Мисля, че е от българския атлас за история на света - издание от последните 15-тина години.

Като е за визуализация, да бяха разчистили някакъв терен без руини и да бяха издигнали върху него един филмов крепостен декор - хем евтино, хем не е вредно, хем сигурно по-автентично щеше да изглежда.

Казах: и е точно така. Първото преиздание на книга на Ценов, писана на български, е от 1998г., доколкото ми е известно. Така че в последните 15 години той не е забраняван. Прословутата "Кроватова България..." е издание от 1937г., а преди и след него (до 1944г.) Ценов е публикувал поне 10 свои работи, т.е. не е бил забраняван и в този период. Във втората половина на 40-те години отделни негови работи са попаднали в един забранителен списък, но не заради научните му тези, а защото му е лепнат етикетът "фашист". При тази презумпция щяха да попаднат там, дори да ставаше дума за учебник по аритметика. Впоследствие никой не се е и сетил за публикациите му. А защо преди "десетина години" Климент Василев е открил негови книги в секретни фондове - ами точно защото Ценов е бил забравен и никой не се е сетил да ги извади оттам. Ако беше друго, никой нямаше да пусне Кл. Василев да рови в тези фондове.

Да, де, не пише точно така, но пише, че разликите между българи и турки са незначителни. И ако българите са родствени със скитите, то същото трябва да се отнася и за турките (маджарите). Мисля, че Глишев има това предвид.

Ценов не е забраняван нито сега, нито в миналото - преди 1944г. "Забравен" и "забранен" са твърде различни неща. Неистовите усилия да бъде представян като мъченик, са нелепи и смешни. Няма ли най-сетне да се престане с бълнуванията за световен заговор срещу българската история?

Tц, тц, тц... хашлаци такива!

Е, кво стана накрая? Аз гълтам тука антибиотици, пазя в тайна изненадата на Митака и чакам отзиви, а то...

Страхотно

Преводът е истински разкош - като чета, си представям лек, въздушен танц.

Диалектите не ме дразнят, по-скоро са ми интересни - те разнообразяват езика (дори когато са трудноразбираеми). Обичам тук там да вметна по някоя диалектна думичка "за цвят" - това обикновено много освежава един разговор. Дразни ме прекалено мекото произношение - както за мнозина в тази тема и за мен то създава усещане за глезене.

Всъщност корабът, за който говори Йоан Камениат, не е бил чак толкова огромен и ето защо: Ако предположим, че е трябвало да се вземе продоволствие и вода за ок. две седмици (сега не ми се чете точно колко време продължава пътуването от Солун до Наксос или дори до Крит, но мисля, че не беше повече), ето ви я сметката за товароносимостта: 1.200 души екипаж х 75 кг (средно) = 15 т 2.Припаси (2 кг храна + 4 л вода) х 200 души екипаж х 14 дни = 4,8 т 3.800 пленници х 55 кг (средно, много от тях са юноши и деца) = 44 т 4.Припаси (0,5 кг храна + 2 л вода) х 800 пленници х 14 дни = 28 т 5.Оръжия, плячка и пр. = ок. 8,2 т всичко = 100 тона Това не е кой знае колко. Въобще: големите тонажи излизат не от многото хора, а от дългите дни пътуване, за които се налага да се вземе голямо количество припаси на борда.

Нищо не се знае за нея. Може да е замонашена - особено след бягството на дядо си от столицата. Може да намерила убежище в Никея при втория съпруг на майка си и да се е омъжила отново - била е много млада още. Варианти колкото искаш, но данни няма. А това с пратеничеството е просто черешката на тортата: понеже се знае, че Ирина Комнина се е срещала с Ватацес след като той завладява Солун и пленява брат й (това също не е точно дипломатическа мисия, но хайде...), Караславов "вдигнал крака" и на Теодора Исак Комнинова. Могъщи литературни таланти, к'во да праиш? Тези дивотийки с Агата Радомирова, Изабел-Маргарита, Целгуба, Мария, Ана Руска, Грифина, Сара и т. н., както и небезизвестния в миналото Драган Охридски, дължим на дълбокото убеждение на почти всеки българин, че не само много разбира от история, но и че не е проблем да се правят исторически открития на кило. Не че нашите "феодални старци" от БАН и ВУЗ нямат заслуга за това положение с високомерието и латентността си, но днес нетът е превърнал лаишката самоувереност в истинска епидемия. И ето ви ги - боцмани, спаротоковци, атиловци, доктори, хорвати, аполони, зеласи и тути кванти разбирачи. Пълен ужас!

Да, сигурно. Само дето няма данни за такова нещо. Нито пък има сведения, че идеята на ромеите била настъпление към Преслав. Но ние много обичаме да представяме собствените догадки за доказани факти.

Ясно - да, но не и точно. Авторът охотно си съчинява факти, правейки някакви аналогии. Имам предвид например твърдението, че Симеон бил преградил Дунава - нещо, което той прави през 895г. и не постига желания успех. Да се мисли, че го е повторил през 917г. означава да му се отрече умението да си извлича поуки от събитията.

Мен също.

Ти упорито подминаваш факта, че тезата ми не е, че цялата армия на Фока е возена на корабите на Роман Лакапин, а че съществува реална възможност част (не миниатюрна) от тази армия да е била превозена. Неизвестните, разбира се, са много и точно поради това говоря за възможност, без да настоявам, че точно така е било. А "за да се наврат 62 000 души и 12 000 коня" съвсем не са необходими 1 500 кораба от тези, за които говори Прокопий, а около 700 и то ако под "медимни" трябва да разбираме "модии" (в което не съм убеден и аргументи не видях), а ако не трябва - някъде под 150. Тази значителна разлика би дошла от факта, че пътят до Месемврия и Анхиало по море е в пъти по-къс от онзи до Картаген, а това чувствително се отразява на обемите и теглата на продоволствието, което трябва да бъде превозвано. Естествено, това са само вариации, които не могат да бъдат доказани без конкретни сведения от кампанията през 917г. Не разбирам защо си толкова убеден, че корабите през 917 са били бойни? Кои бойни задачи трябва да изпълняват и срещу коя морска сила? Във флотата на Велизарий е имало само 92 малки дромона и това е счетено за достатъчно, а вандалите все пак са разполагали с флот. Българите нямат флот (изключвам ония речни ладии от времето на Омуртаг), а ти изпращаш насреща им цялата императорска бойна флота. Според мен преобладаващият брой кораби под командата на Роман Лакапин са били транспортите - точно както през 533г., защото задачата им е същата като тогава - превоз.

Страхотен си, Маноле! Толкова те бива, че от възхищение човек дори не може и да ти завиди. :thumbsup:

Графе, мисля че да се игнорира плячкосването и реквизициите на чужда територия като източник за изхранване на армията, не е много логично. Ако винаги се залага на носена от армейските обози храна, при една кампания за завоюване на България (примерно), която може да продължи месеци наред, обозът ще е толкова голям, че когато авангардът стигне българската столица, обозните каруци тепърва ще излизат от ромейската. Такъв поход би бил невъзможен поради логистични затруднения.

Ами да. Да не би да си помисли някой, че Симеон плагиатства тактиката на Ханибал, сакън!. По-скоро Ханибал прозорливо имитира тактиката на Симеон.

Тази приказка сочи явен стремеж Симеон да бъде представен като нов Ханибал - плюс това с творчески момент (конницата зад центъра).

Може да се каже - за десанта, не за Пърл Харбър. Общото е, че в превозна операция участват преобладаващ брой транспортни съдове и по-малко военни. в това отношение нещата не са се променили особено - въпрос на цели, потребности и здрав разум.

Да, да, най-вероятно се имат предвид събитията от 1041, в които участва Хардрада. Аз изразих съмнение дали в оригинала на сагата пише "българи" не защото смятам, че той не се е сражавал с българи, а защото проф. Табов правеше генерални изводи на парче, хващайки се за отделна дума и исках да му покажа, че по този начин може да се стъпи и върху подвижен пясък, ако оригиналната дума не се покрива съвсем буквално с преводната.

Направих ги тези сметки - даже не за 90, а за 120 дни. И като сложих най-щедро всевъзможни неща - изкарах ги кръгло 74 000 тона. Само че такава сметка наистина е кръчмарска, защото със сигурност никой не товари примерно вода наведнъж за толкова дълъг период при положение, че при преобладаващото каботажно плаване на флотите може да спре в пристанище, където да попълни запасите от вода, вместо да я вози вмирисана и с попови лъжички в нея. Освен това, макар че пътуването е продължило три месеца, то не е планирано за три месеца. Пътят по море от Константинопол до Бизацена е много по-кратък, така че най-вероятно и провизиите са били за много по-малко дни. Мен ме интересуваше абсолютния максимум на потребностите. За мен сведенията на Прокопий са категорично потвърждение, че когато дадена кампания се планира за извозване на армия, а не за морски сражения, флотата се състои преиуществено от транспорти с внушителна товароподемност + сравнително малък брой военни кораби за ескорт и охрана. Това показва, че ромейската държава е могла да разполага в такива случаи с многобройни транспортни съдове (собствено нейни, реквизирани или наети - отделен въпрос).

Галахад, забихме се в Прокопий, а не в някоя от морските кампании от времето на Лъв VI, защото за да се коментират действията на Роман Лакапин от 917г. при липсата на сведения какво е возила флотата му, е необходима аналогия с кампания, за която имаме повече данни и в която основната функция на флотата е да превозва, а не да се сражава с друга флота. Само на такава база може да се предполага примерно, че основната част от Лакапиновите кораби са транспорти. А флотите на Имерий, Ориф и т. н. са предназначени да водят морски сражения и следователно основната част от тях са били бойните кораби.