T.Jonchev

Добре. Да приемем, че тези бройки не са резултат от историографски сметки, а са почерпани от източници (за мен е интересно кои са източниците и в каква връзка са споменати данните, но това е отделен проблем). Това поставя няколко въпроса: 1.Сигурно ли е, че това е регуларно поддържан брой гребци в сравнително дълъг период от време, а не брой, свързан с конкретно събитие? 2.Ако аргументираният отговор на предишния въпрос е "да", то сигурно ли е, че този брой се отнася за всички бойни кораби, а не само до императорската или само до темната флота? 3.Нима ромейската държава не е използвала кораби само с платна - без гребци?

Не виждам нищо сложно за Митака. Не той е форумният експерт по ромейската флота и не той ревизира източниците. Пита човекът и се интересува от твоето мнение, а не от това на Ел.Арвайлер. На мен също ми е любопитно дали слагаш и Амартоловия продължител при фантазьорите.

Колкото по-малка държавата, толкова по-големи - претенциите. И комплексите. Какво да правим - балканска действителност...

Това несъмнено е логичен извод.

Miroki, miroki... Не четеш ти Св.Ганчо Ценов и затуй невеж ще си останеш... Може да се каже, че част от синовете разширяват в западна посока, а пък от източна тя се руши. Във всеки случай Аспаруховите българи не са имали самочувствието на създатели на нова държава и бая биха се изумили, ако можеха да чуят съвременната трактовка за събитията от 680/1г.

А, да! И Молдова.

Днешна Румъния, част от Унгария, цяла България, почти цяла бивша Югославия, части от Гърция и Турция - до вратите на Константинопол. Човекът явно е схващал Велика България в шовинистичния смисъл от ХХ век.

Аааа, разбрах. Това е вече друго.

Брррррррррррррр!

Не забравяй, че и има и трета локация - Г. Ценовата.

Графе, Първият проблем на дискусиите е, че не се получава дискусия, а безкрайно повтаряне на собственото мнение. Влязох веднъж в подобна спирала и не смятам да повтарям. Вторият им проблем е, че всеки си прекроява източниците когато и както му се стори за по-изгодно. Третият – удобните за тезата данни се абсолютизират, а неудобните се отхвърлят. Навремето Ганчо Ценов е „доказал” автохтонността на българите с това, че Херодот казал, че скитите живеят на Дунава. Според мене, когато един изследвач не приема сведенията за 2600 хеландии, 300 дромона, 3307 кораба, 50 000 души или други подобни данни, никак не е достатъчно да ги обяви за хипербола и да ги дехиперболизира, махайки по някоя нула. За да е убедителен, необходимо е да обясни защо в дадения текст стои тази бройка и как се е озовала там – преписваческа грешка ли е, зле разчетен текст ли е, от произведение на фантастиката ли е почерпана тази информация или авторът нарочно по някакви си съображения е надул бройката и т.н. Безспорно, това не е много атрактивно занимание, но е много важно. Без него вместо едни митове, се създават други. И на мен 2600-те хеландии, както и 80-те хиляди войници у Теофан ми се струват много. Но понеже не виждам никакво приемливо обяснение за този брой – нито че е точен, нито че е раздут (данни за други числености и събития, отдалечени с векове, за мен не са аргумент, когато Теофан се явява съвременник на описванoто събитие, а и не само по тази причина) просто оставям въпроса отворен и това, че се отнасям критично, когато някой маха нулите, не значи непременно, че приемам броя, който стои в текста. Това значи, че не мога да се съглася с корекция, правена по такъв начин. За да се редактира извор, са нужни изключително сериозни съображения, а не „това не може да бъде така, защото Константин Порфирогенет казва еди какво си, а Тредголд го изчислява еди как си”. Ако ставаше толкова лесно, в конкретния спор Галахад просто можеше да извади по една нула от броя на двете войски, защото – както ти сам посочи – бройките у Масуди не са особено надеждни, да се аргументира със собствените ти аргументи от темата за похода от 811г., а след това щастливо да натовари цялата армия на корабите и ти не би могъл да възразиш, без да опровергаеш собствените си думи, казани било в тази тема, било в онази. Но той не го направи, въпреки пословичната си упоритост да държи на своето – предполагам, защото не смята, че такъв начин за търсене на историческата истина е добър. Сега ще се опитам да отговоря на няколкото въпроса, които поставяш – без амбиция да те убеждавам. 1.За отношенията с арабите: Чак сега разбрах и благодаря за експозето върху парчетата на стария Омаядски халифат и отношенията им с империята. Не предположих, че можеш да помислиш, че не знам или не съм съобразил тези неща при положение, че писах, че не говоря за изтегляне на 100-те % и при положение, че в изворите се споменават ситуации, при които ескадри от морските теми действат в Понта, без да има въобще сключен мир с кой да е от емиратите или халифатите. Е, очевидно не съм бил много ясен, но в огромния пост, който написах, нямаше как да бъда по-обстоятелствен, а и не го счетох за нужно. 2.За липсата на сведения за Лакапиновия флот у Константин VII: Отговорът, който даваш, е един от няколко възможни и според мен не е най-убедителният сред тях. За да не се спомене Лакапиновата акция понеже флотът не е извозвал войски, означава, че императорът споменава в изложението си само случаи на извозване на войски. Т.е. фактът, че се извозват някакви войски, е критерий за автора, за да описва събитието. Аз мисля, че за описанията, които споменаваш (кампаниите на Имерий и Гонгилас), критерият не е този. Смятам, че критерият е, че става въпрос за важни военноморски експедиции, в които флотът свири първа цигулка и без него те не биха били въобще възможни. През 917г. флотата не играе основна, а спомагателна роля и това е друг възможен отговор за липсата на описание. Биха могли да се дадат още два или три не по-малко възможни отговора, но не искам да разводнявам, а и считам, че този, който посочих, е най-добър от четирите – без да отхвърлям като възможност и останалите, разбира се. 3.За броя кораби във флота на Роман Лакапин. На този въпрос не мога да отговоря, тъй като няма данни. По логика може да се допусне, че броят на тези кораби не е малък, но колко е бил – няма как да се определи. Това, че не се говори за стратезите на морските теми според мен не е достатъчно, за да отсъдим, че морските теми не са взели участие. Обяснявам защо смятам така: ако, за да приемем, че е участвала морска (морски) тема (теми), е задължително изворите да споменат стратега й (евентуално с името), тогава мигом трябва да отпаднат от армията на Лъв Фока всички почти азиатски теми – от Анатоликон до Ликандос – защото източниците за кампанията не споменават нито един темен стратег (нито като длъжност, нито поименно), с изключение на Мелиас, стратегът на Армениакон. Е, да, казва се, че били събрани всичките теми и това ни е основанието да включваме всички (малки, големи, гранични, вътрешни – всякакви). Но пък ако изключим морските, това ще е използване на двоен стандарт – те също са теми. Така че нямаме основание да ги изключваме просто защото не са споменати изрично. Друго възможно обяснение за липсата на специално споменаване на стратези на морски теми – ако, както допуснах предния път, морските теми не са включени 100% в кампанията, не е задължително да е участвал съответният стратег и поради това не е и споменат. 4.За петте печенежки конници и сметките: 4.1.Нямаш, графе, успокой се и бъди сигурен, че никога нищо не си измислям. Да си измисля човек в науката е много глупаво. Тази сметка е моя, но тя илюстрира твоето виждане. Обяснявам: - ти многократно и категорично заяви, че флотата на Роман Лакапин не е возила войници, не е можело да вози войници, защото всеки кораб ще натежи със 7 седем тона, ще потъне под ватерлинията, ще се промени ъгълът на потапяне на греблата и т.н. (спестявам цитирането и се надявам да не възразиш); - ти допусна (# 676), че всеки кораб на Роман Лакапин е возил допълнително 2,5 т хранителни припаси за сухопътната армия и това е подкрепата, която Лакапин оказва на Фока. Според теб флотата превозвала само половината от войсковите припаси – очевидно, за да се избегне претоварването; - щом тежест над 2,5 тона вече претоварва съда, това значи, че той не може да превозва и конници с конете в тегло над тези 2,5 т; - при това положение 2,5 т : 500 кг (кон с конник - пак по твоя разчет от # 676, в който казваш, че 12 коня тежат 6 тона) = 5 конника с конете на кораб; Поради това попитах дали според теб корабите на Роман Лакапин са много по-малки от тези на Константин Копроним, които возят по 12 конника. Сега, в двата поста, с които ми отговаряш, виждам други сметки и други резултати, но нямаше как да отгатна преди тях, че ще смениш позицията и затова в онзи пост говорих за петима печенежки конници на кораб. Просто обяснявам, както поиска да направя. 4.2.В # 648 ме убеждаваш, че Лакапиновата флота можела да поеме около 2000 конника с конете, в пост # 690 обясняваш, че този брой си отнесъл към 181 усиакии, а после казваш, че според теб тази флота брояла около 100 – 130 бойни кораба. Ако приемем последното, излиза, че след като конят (с конника) тежи ок. 0,5 т, всеки кораб ще трябва да се натовари с между 7,5 и 10 тона. Не бих възразил, макар че тук Лакапиновите кораби стават рязко по-големи от Копронимовите и побират между 15 и 20 конника. Но ако кораб от Лакапиновата флота е можел да поеме въпросните 7,5 тона товар (хайде, да не са 10), къде отива следната твоя реплика от # 676: 4.3.В същия # 690 си допуснал, че флотата на Роман Лакапин (100 – 130 кораба) би могла да натовари между 7 300 и 9500 войници без коне – средно по 73 на кораб („т.е. малко над 5 тона”, от което разбирам, че смяташ войниците средно по 70 кг). Но в същия пост говориш за 181 усиакии – кое е последното ти мнение? Защото ако са 181 усиакии, те – пак чрез твоите сметки (приравняване на тежестта на товара коне-хора) – ще поемат към 79 пехотинци без коне, но общият брой ще се окаже над 14 000 души. Разбирам, че от една страна се мъчиш да обясниш сметката с „приетите” 2000 конника, а от друга – числото на корабите да остане по-малко, но и ти навярно сам разбираш, че това няма как да се получи при положение, че междувременно променяш мнението си относно параметри и бройки и противоречието става още по-очебийно. Сега по-ясно ли е, че с математиката в историята трябва да се борави предпазливо? 5.В колко кораба са могли да се поберат над 1000 души (200 екипаж + 800 пленници) Не знам, графе. Но в ескадрата на Лъв Триполит е имало поне два с по толкова пленници, единият от които потъва в бурята. Но когато говори за него, Камениат не казва нещо от сорта „още един толкова голям, на който също имаше над хиляда души”, а дава да се разбере, че се оказал претоварен, защото бил по-малък и затова потънал. За мен това значи, че корабът, на който се е намирал Йоан Камениат не е представлявал нещо изключително и много различно от останалите 53. Той говори доста за него, но на нито едно място не споменава да е впечатлявал с големина или нещо друго. Прибавям и това, че не става въпрос за флагмана – Лъв Триполит се е намирал на друг кораб. Тъй че, в случая не ти остава друго, освен да причислиш, ако предпочиташ, и Камениат към „майсторите на хиперболата”. И понеже смятам, че нямам какво повече да кажа в тази тема, а не желая да влизам в излишни препирни, това е последният ми пост по тези въпроси.

Ами понеже "отровителният пръстен" взе да заглъхва, сега наред е паницата на Ной. Очаквайте Господната клечка за зъби.

Ми ако си препил предната вечер... или препушил...

Да, да, Гербов, разбрах това и бележката ми не е към теб. Цитирах твоя пост, защото беше по-кратък, а не защото смятам, че приемаш този грешен превод.

Драги графе, много ценя изключително широката ти информираност в областта на медиевистиката, тя е твърде рядко явление и то не само у нас. Но при цялото ми възхищение не мога да се съглася с недопускащата възражение категоричност, с която правиш обобщения, базирани на изчисления с конкретни данни, отнасящи се за конкретно време. Математиката в историята е важна и полезна, но ти казвам най-приятелски, че не за всичко резултатите й са надеждни. От това, което до тук си изписал във връзка с въпроса, разбирам, че ако срещнем из източниците сведение за действаща флота, брояща над 200-250 кораба, това сведение трябва да бъде считано за хипербола – защото под „цялата флота” следва да се разбира императорската (столичната) флота, която включвала Освен това ти казваш, че и че На тази база излиза, че: 1.Според теб и специалистите, към които се придържаш, всички морски сили (100-те %) на Източната империя броят или 330 усиакии, или 296 памфили, или 155 дромона. Това автоматично превръща в лъжец не само Теофан с неговите 800, 2000 и 2600 хеландии, Лъв Дякон с неговите 300 огненосни дромона, с които Цимисхий блокира по Дунава Дръстър в 971г., а и самия император Василий I, който поема ангажимент към франкския си колега да държи постоянно 200 бойни кораба само в Италия. Други примери няма да давам, защото не ми се рови специално за това из изворите. А щом като на средновековните автори, които съобщават преимуществено доста високи бройки за корабите, не трябва да се доверяваме, на кои извори да се доверим? Единствено на De cerimoniis aule byzantinae? Ако императорската флота в определен момент или период се обслужва от 19 600 души, откъде следва, че този брой, който може да е актуален за времето на Константин VII, е бил постоянен векове наред? 2.По твоему империята не може да си позволи да оголи източния фронт, изпращайки на запад темните флоти, но може да го оголи, изпращайки на запад темните сухопътни войски. Както знаем, точно това е направила Зоя през 917г., а ти е добре известно, че има и немалко други аналогични случаи. Според мен обобщението е много крайно. Нали точно затова е сключен мирът? Е, разбира се, нито войските, нито ескадрите са изтеглени 100% от източните теми, едва ли някой допуска това. Но ако се изтеглят сухопътни сили, не виждам защо да е невъзможно да се изтеглят и морски. 3.Според теб на корабите не се товарят войници извън „щата”, защото 3.1.Съгласявам се – не са построени, за да извозват войски, не съм и твърдял друго. Но ако идеята е, че те никога не извозват войски, защото не са построени с тази цел, как тогава са прехвърляли през Дунава маджарите в 894/5 и защо са пратени в същата тая 917г. при Вогас и печенегите? Очевидно е, че макар да не са строени с тази цел, има доста случаи, в които са използвани и за тази цел. За мен и това обобщение е твърде силно, за да е съвсем вярно. 3.2.От друга страна допускаш, че корабите на Роман Лакапин са возели част от продоволствието на армията на Лъв Фока: Как пресметна, че 2,5 т припаси на кораб са „половината припаси” на 62-хилядна войска при положение, че броят на корабите е също толкова неизвестен, колкото и броят на дните от кампанията до 20.08.917г. нямам представа, но не това е толкова важно. За мен е по-интересно наличието на противоречие: корабите не са строени с цел да извозват войски и следователно не извозват войски; но пък извозват хранителни припаси, макар че и за това – смятам, ще се съгласиш – не са строени. Мисля, че изводът, който следва, се налага от само себе си: след като возят припаси „извън щата”, защо пък да не возят хора „извън щата”? 3.3.Дали корабите на Роман Лакапин са били по-лоши от онези на Константин Копроним, та с тях да е било възможно да се прехвърлят по 5 печенежки конника (съгласно сметката ти), вместо по12, както е ставало с хеландиите през VIII век? 4.По отношение на пределната товароподемност, казваш следното: 4.1.Сега да пресметна и аз някои неща. След като памфилите и усиакиите се ползват за превоз на коне, те съответно са облекчени откъм хора, за да не си изкарват „виза за дъното на морето”. Съвсем правилно. По данните, изнесени от теб, би трябвало теглото на 12 коня да е приблизително равно на теглото на 180 души (= 300 – 120 за памфилите) или на теглото на 192 души (300 – 108 за усиакиите). Излиза обаче, че тези хора тежат по 33 кг в единия и по 31 кг в другия случай. Ясно е, че теглото на възрастен човек превишава поне два пъти този резултат. А това разминаване води до един от следните два извода: - или този тип сметки са твърде общи, за да могат да се ползват като сериозен и надежден аргумент; - или на дромоните спокойно могат да бъдат натоварени и други хора (някъде около 100 души при тази сметка), освен „щатния” персонал, без това да изкарва на кораба „виза за дъното”. 4.2.Че товароподемността на корабите в тази епоха не е толкова нищожна, ясно сочи разказът на Йоан Камениат за превземането на Солун от арабите през 904г. Попадайки в плен, той е откаран до Триполи с кораб, на който освен екипаж от 200 души и бая злато и сребро от плячката, били натоварени също около 800 пленници – разбира се, натъпкани като хамсии в консерва. И този кораб, натежал с близо 40 тона (пленниците били преимуществено млади, т.е. не много тежки), не само не „изкарал виза за дъното”, но стигнал първо Крит, а след това и Сирия напълно безпрепятствено, минавайки дори през страховита морска буря, в която потънал друг един също така натоварен с около 1000 души кораб – но авторът изрично е споменал, че този кораб бил по-малък. Да, в този случай разказът се отнася за арабски пирати, водени от ромейски отстъпник. Но явно не е имало особена разлика по отношение на корабите, защото Камениат пише, че когато приближили Крит, местните араби изпаднали в паника, мислейки си, че флотът е ромейски. 4.3.По съвършено същия начин стоят товароподемностите и в древността. В битката при Акциум през 31г. пр. Хр. на своите ок. 400 либурни (казвам 400, защото аз смятам, че са били толкова – официалната историография говори само за 260) Октавиан качил 50 000 легионери – т.е. средно по 125 войници на кораб според моето и 192 войници според официалното становище. А – сравнени с дромоните - либурните са по-малки кораби. Така че – смятам, че това е обективен извод – не съществува пречка да се предположи, че флотата на Роман Лакапин е могла да извози част от ромейската армия до Анхиало и Месемврия. Не казвам „малка част” (около 2000 души, за които ти каза, че би се съгласил), защото това значи да допусна, че флотата на Лакапин е била около двадесетина кораба, което ми се струва прекалено ниска стойност от гледна точка на задачата за прехвърлянето на многобройната печенежка конница през Дунава. Не твърдя, че точно така е станало – за твърдение в тази посока са необходими повече данни. Твърдя обаче, че е било възможно да стане така. В заключение трябва да кажа, че в историята сметките са доста относително нещо, а резултатите от тях рядко са сигурни, макар че на пръв поглед изчислението изглежда респектиращо и убедително, защото е математически вярно. Това е валидно особено що се отнася до войски, въоръжения и превозни средства. Дори много точно да знаем щатните числености на поделения, екипажи на кораби и епивати, реалиите никак не е задължително да се подчиняват на изчисленията, които могат да бъдат направени. През 48г. Цезар пристига в Александрия с два легиона, но числеността на хората в тях е по-ниска от щата на един. Ако можехме да разчитаме на щатовете във всяка конкретна ситуация, щяхме най-точно да знаем например колко хора е командвал Наполеон при Бородино, защото е добре известен броят на баталионите, ескадроните и ротите, но фактическата численост няма нищо общо с резултата от подобна сметка. Опитвал съм се да изчислявам и войски, и флоти, и продължителности на придвижвания при военни кампании и съм се убедил, че дори в новата история, където разполагаме с хиляди документи, сметката си остава съмнителна. А какво да кажем за античната и средновековната, данните за които са пръснати в протежение на повече от 20 века?

Де да бяха оцелели комини и камини...

Прекалено много думи, прекалено малко доказателства. Оставам скептичен.

Съвсем малко. А когато е известно малко, знаеш какво се прави у нас: пускаме фантазията да доизбродира картината и често в резултат се получава "голямо чудо над малко блюдо".

Е това на прима виста не мога да кажа. По морските въпроси графът е по-добрата база-данни. Във всеки случай постоянно "под оръжие" e тази част от флота, която е в непoсредствено разпореждане на централната власт - т.нар. императорска флота. Това е традиция, която води началото си още от елинистически Египет, ако добре си спомням. Императорската флота не е свръхмногобройна, но никой източник не съдържа точни и изчерпателни данни за числеността й, а и да имаше такива, те биха могли да се свързват само с определено време, а не с всяка епоха от съществуването на империята. Когато се организират големи кампании, в тях се включват и флотите на морските теми, но данните и за тях са твърде спорадични и непълни, за да можем да правим категорични изводи. Всъщност разполагаме със сведения за числеността на конкретни флоти в конкретни войни и тези данни сочат най-различен брой.

Преводът на Оболенский е несъстоятелен - в текста няма нито река Олга, нито река Болгара. Колкото по-буквален е преводът, толкова по-големи неясноти съдържа той и затова преводачи и издатели внасят яснота, но го правят твърде често за сметка на смисъла и съдържанието. В текста е казано: "...Аспарух като преминал Данаприос и Данастриос и като завзел Оглос [Онглос] по-северните реки на Данувиос, заселил се между този и онези..." и по-нататък: "А василевс Константин като научил, че мръсен и нечист народ отвъд Данувиос в Оглос [Онглос] се е настанил и че напада и ограбва близките до Данувиос земи, т.е. владяната сега от тях страна, тогава владяна от християните, се опечалил много и заповядал всички теми да бъдат прехвърлени в Тракия. И като съоръжил флот, потеглил против тях по суша и по море с намерението да ги изгони чрез война, като към тъй наречения Оглос [Онглос] и Данувиос отправил в боен ред пехотата и наредил на корабите да пуснат котва на близкия бряг.” Откъде се е взела тази „река Олга” в превода на Оболенский? Причинатата „Оглос” да се превърне в „река Олга” е трудното за превод място у Теофан „Оглос по-северните реки на Данувиос”, както фактът, че Аспарух се заселва „между този (т.е. Оглос) и онези…”. Какви са тези „по-северни реки”? Този израз трудно може да се свърже с Днепър и Днестър поради произтичащи от гръцкия словоред съображения. А сведението, че Аспарух се заселил „между този и онези” (под „онези” се схващат или Днепър и Днестър или „по-северните на Данувиос реки”), е накарало Оболенский да мисли, че поселението е ограничавано и от двете страни от реки. Оттук той е направил извода, че Оглос е река и е пренебрегнал думата „завзел” (каталавон), защото тя не може да се отнася за река. Пренебрегнал е (или е изтълкувал по друг начин думата "еис", която има доста значения) и известието на хрониста, че Аспарух се е заселил в Оглоса, което не би било възможно, ако този Оглос е река. За „река Болгара”. Надявам се, че цитатът от изданието на Бодянский тук е точен, а ако не е – вината е на цитиращия, не на преводача. Според мен изречението би трябвало да завършва с думата „река” и след нея в превода да следва точка, а „Болгары” да е първата дума от следващото преведено изречение. Не мога в момента да сверя превода на Оболенский и затова правя тази уговорка. Ако съм прав, че колегата Гербов е цитирал неточно, преводът е: „поставил корабите край речните брегове. Българите…”. Ако обаче не Гербов, а сам Оболенский е поставил точката след „Болгары”, трябва да се направи изводът, че той е зле със средногръцкия, защото „българите” всъщност е подлогът в следващото изречение от Теофановия текст. Няма никаква река Болгара.

Това, което се сещам на прима виста е следното: през 49г. пр. Хр. във връзка с обсадата на Масалия, са построени за един месец 30 триреми. Какви средства са коствали те, не се знае, През 37/36г. за около 10 месеца, във връзка с войната срещу Помпей - над 300, като при това е строено и специално пристанище със сухи докове (Portus Iulii). T.e. корабостроенето не е отнемало кой знае какво време и очевидно не е разорително.

Друга информация, освен съдържащата се в изворите, няма откъде да ти дам, а и въпросът ми беше всъщност принципен: превозват ли според теб имперските бойни кораби войници или изпълняват само логистична роля? Защото, ако е второто и го знаем със сигурност, ще си несъмнено прав, че в 917г. флотата, командвана от Роман Лакапин не е возила войници, а продоволствие. Ако обаче все пак бойните кораби превозват и военни части, не може да бъдем категорични, при липсата на изрични данни, че не са превозвали такива през 917г. Колкото до броя: в известията се говори за "цялата флота", без да се уточнява "цялата императорска флота", По какво съдиш, че темните ескадри не са включени в кампанията? А и как би трябвало според теб да се изрази даден средновековен автор, когато говори за всички морски сили на империята, ако под "цялата флота" следва да разбираме единствено императорската, без темната?

Не се ядосвай, но проявяваш субективизъм в някаква степен. Сам виждаш, че тези известия не са независими, а преписвани едно от друго, така че броят им не е аргумент. Ти смяташ, че помощта е логистична (да изключим возенето на печенегите). Може - това, което казваш, е възможно и нищо чудно да е било и така. Текстът обаче не конкретизира нищо по отношение на това каква е била помощта, следователно ти правиш предположение, опирайки се на логика и аналогия. Галахад също се опира на логика и аналогия като предполага, че армията е превозвана по море. Е, неговото предположение е максималистично - 60 000 души, от които 12 000 конници изискват няколко хиляди съда, което несъмнено е множко. Но и двата случая имаме работа с хипотези, които по категоричен начин не могат да бъдат доказани. В този смисъл коментарът за ролята на флотата би трябвало да бъде нещо от рода: "тя прекарала до Анхиало и Месемврия част от ромейската армия или нейния обоз." Това имах предвид, защото според мен когато един въпрос не може да се реши еднозначно, е по-добре да остане отворен. Трябва ли да разбирам, че понеже обикновено сухопътните войски в тази епоха са многочислени, съдействащите им флоти никога не возят войници, а само хранителни продукти?

"Царските"/"севастократорските"/"деспотските" манастири са обители, на които съответната персона е постоянен ктитор, а често и създател. По същия начин, по който днес има стипендианти на еди коя си фондация. Не мисля, че са били някакви центрове на власт, но с привилегии са се ползвали. Някъде из гръцките грамоти съм чел за болярин, който се явяваше васал на един от светогорските манастири. Така че явно те са притежавали средства за принуда, вкл. въоръжена сила. При наличието на финансов и административен имунитет (забраните за всякакви чиновници дори крака си да поставят в манастирското владение) не може да е нямало - още по-малко през XIII - XIV век, когато са върлували и всякакви плячкаджии. От "замъци" очевидно Балканите не преливат. Колкото и да си говорим за разрушения, все да е останало нещо - ако не у нас, то в западната част на полуострова. Във Франция 3-4 пъти масово са сривани замъци в хода на централистичните процеси, но все пак там запазените се броят с десетки, ако и стотици, а на Балканите почти няма. Така че се налага да приемем, че строежи от "замъчен тип" не е имало или ако е имало, става дума за спорадични случаи. Това не е за чудене, защото за разлика от класическия средновековен период в Западна Европа, балканската аристокрация живее в градовете и градската цитадела явно напълно устройва болярина. Това е и една от причините на Балканите децентрализацията никога да не достигне този размер, който е характерен за Запада.

Преводът на Оболенский, издаден от Бодянский е ... как да кажа... неособено надежден. У нас се ползва понякога, понеже е преведен пълният текст, а на български няма изчерпателен превод - в ГИБИ са издадени само откъси. Но е по-добре да се работи със западни издания на "Хронографията". Погледнете само хронологическото приравняване у Оболенский/Бодянский и ще ви стане ясно за какво говоря. Освен това в Теофановия текст няма никаква "река Олга".