T.Jonchev

Мен - не особено. Бих се усъмнил в случай, че основната характеристика на "едрите феодали" е крепостното право. Само че за Българското Средновековие то винаги е било проблематично - България не е Русия. Основните характеристики за "едър феодал" е лице или институция, владеещо обширни поземлени имоти, упражняващо права върху стопанисващото ги население и - задължително! - ползващо някакъв имунитет (финансов, административен, съдебен - отделен въпрос в какъв точно обем или степен) спрямо намесата на държавната власт. Всичко това личи добре от дарствените грамоти - колкото и малко да са те. Един Рилски манастир напълно отговаря на тази характеристика, манастирът "Св.Георги Бързи" - също. В не по-малка степен това се отнася и за болшинството светогорски манастири. Естествено, не всеки манастир може да бъде сложен в категорията на едрите феодали, но дали един феодал следва да бъде категоризиран като "едър" или като "дребен" зависи не толкова от упражняваните права, колкото от количеството на притежанията.

Доста сте категоричен, г-н Табов - в началото. Но доста уклончив в края.

Я, уж "запъналко", а какъв анализ прави! + от мен

Точно така. В историята трябва да се показва - максимално аргументирано - не само как е било, но и как не е било. Оказва се, че второто е доста по-изтощително от първото, но е не по-малко необходимо, а когато става дума за превърнали се в мода и в обществено изкушение хипотези като Г.Ценовите - е дори задължително.

Не е точно така. Той не пояснява нито "оглос", нито "варна". Да не бързаме с крайното решение, boilad. Иска ми се първо да видя на колко места е използвал думата, с какво значение и в какъв контекст. Само дето след подобно тършуване в пет публикации на Ценов (за другата тема) ми се изправя косата да чета 400 и кусур страници, при това на гръцки. Пред тая перспектива се чувствам като преследващата лешника катерица от "Ice Age" Е, де да видим какво ще излезе. Ако имате някой и друг ден търпение, ще ги изчета

Мисля, че и Полывянный, и ЛИшев, а и други автори, които са се занимавали по-специално с градовете, са прави да говорят за липса на самоуправление. Градовете са преди всичко военни и административни центрове, а не както на запад в същия период - стопански единици. В тях липсва всякаква свобода на действие и инициатива. Всъщност преобладаващата част от "градското население" са селяни, живеещи зад укрепления. Съвсем естествено е, че нямаме нито една градска харта - опит да бъде издействана такава най-вероятно би бил посрещнат от владетеля като вариант на отцепничество, защото градът - това е кефалията, дуксът, но не и гражданите. Според мен фактическата подчиненост на църквата спрямо светската власт е един от съществените фактори и за липсата на впечатляващо църковно строителство на Балканите - това във връзка с един от предните постове на Спандю.

Точно такава е врътката. Теофан ненавижда Константин V - значително повече, отколкото Никифор Геник. Но - казано откровено - това все пак не ми се вижда достатъчно, за да неглижира Теофан едно опожаряване на българската столица. Той не премълчава постиженията на императора, а ги омаловажава. Или пък може би точно това е направил в конкретния случай (ако под "аула" е разбирал резиденция): казал е, Константин Копроним е опожарил дворци, но вметнал снизходително, че това не било голямо геройство. Засега е въпрос на виждане. Вероятно ако се изчете отново и изцяло хрониката, за да се установи използвал ли е Теофан някъде "аула" с друго значение, освен резиденция. Ако не е, това би било силен аргумент в полза на опожаряване на дворец (резиденция; столица?)

Може би. На гръцки "аула" значи дворец, владетелска резиденция. В този смисъл използва думата Теофан, разказвайки за действията на Никифор Геник в България през 811г. Логично е да се приеме, че когато описва похода на Константин V "чак до Чика" също е имал предвид "дворци", "резиденции". Но понеже още от времето на Златарски думата "аул" се тълкува през тюркски, аулите, в които Константин Копроним "хвърлил огън" по време на този поход, се схващат като укрепени лагери.

Ако под разлики между двете снимки имаш предвид, че ти се зачервява кожата, когато го носиш, просто го почисти.

Да се е заблудил е просто невъзможно, защото няма къде да е чел това, което е приписал на Теофан относно накитите - не само у Теофан, у никой автор няма такава информация. Така че правилната дума не е "заблуден", а "злонамерен". И е не по-малко злонамерен в останалите случаи, в които обвинява Златарски или в които редактира изворови текстове, за да станат удобни за твърденията му. Когато у един специалист омразата към конкурента и свръхамбицията на всяка цена да доказва, че е прав дори когато не е прав, надделяват над професионализма, той неизбежно се проваля и никакви съвременни възхищения, аплодисменти и дитирамби не са в състояние да го реанимират в науката.

В случая имаш право, макар че принципно не е съвсем така. Етимологията помага за уточняване на terminus post quem. Представи си какво би се получило, ако се окажеше, че името Карвуна - етимологически разгледано - не би могло да възникне преди средата на XIII век (примерно). Това незабавно щеше да отмести датировката напред във времето.

За мен по-интересното е, че това име може да е много ранно и не е задължително да се свързва с XII - XIII век. Това е важно за датирането на текста. Благодаря, Percunas, никога нямаше да се сетя за carbo.

Уви, не. Бележката означава, че текстовете на тези ръкописи са сравнени един с друг и всяко различие е отбелязано под линия. В откъса от изданието на де Боор на 4 места при писането са пропуснати букви, на едно място в единия от преписите е добавен член и на едно място има леко променен словоред. Нито една от тези разлики не променя смисъла на текста - въобще в ръкописите на хрониката почти никъде не се срещат смислови и съдържателни разминавания. Това се отнася и за неизползвания 12-ти ръкопис - Торинския - който е открит повече от половин век по-късно. За мен това не носи нито ползи, нито вреди, г-н Табов. Интересува ме как стоят нещата всъщност и толкова.

Благодаря за линковете - особено за втория. Навремето Венедиков извади от този аноним доста интересни заключения за наследственост на длъжността на управителите на комитати. Но не се приеха.

Честно казано, нямам представа по какъв начин е датиран този аноним. Може би е време да го поразровим и - евентуално - да коригираме датировката.

Няма да навлизам в тези опасни теологично-логически дебри, но ми се струва че темата е от типа "ябълката на Ерида" и вместо до решение на казуса може да се стигне до Троянска война.

Питам се каква ще да е етимологията на името "Карвуна"? Ако лингвистите могат да предложат варианти, оттук не е изключено да изникне нещо полезно за твоята хипотеза.

Аз имах предвид само далекобойност, не точност. Вероятно оптимумът и за двете ще е около 250 м за големите балисти.

Определено да. Всъщност няма защо да се търсят корелации с владението на Добротица - то е много по-късно от източника.

До клас триера дискусиите са излишни - такива кораби има открити, така че категорично са съществували и са плавали - при това забележително добре. Не знам как си представяш палубите, но те не са точно това, което днес разбираме под "палуба" Денивелацията на пейките в триерата е под метър. Мисля, че в раздел "Антична история" на "Обща история" има илюстрирана статия на Last Roman по тези въпроси - виж я.

Далекобойността на балистите е към 600 м. Най-добре може да каже Роман, това му е стихията.

Понеже графът вече спи, обяснявам аз. Това е преди всичко термин, свързан с античните кораби, но понеже в Източната империя са традиционалисти, се използва и през Средновековието. Най-простият кораб има само един ред гребци и от това получава гръцкото си име - монера (или римското монорема). Кораб с гребци, разположени в два реда с различна височина на пейката спрямо кила, е диера / дикрота (или дирема при римляните). Класическият гръцки боен кораб е с три реда гребци, разположени на пейки с различна височина (таламити, зевгити и транити) и се нарича триера (трирема). В изворови текстове срещаме всевъзможни наименования на кораби, формирани по аналогичен начин - тетрера (с 4 реда), пентера (с 5 реда), хексера (с 6), септера (със 7) , октера (с 8), нонера (с 9), декера (с 10), додекера (с 12), които римляните наричат съответно квадрирема, квинкверема и т.н. Тук вече изниква проблем с идентификацията, защото ако кораби с 3 и 5 реда гребци, разположени във вертикал са възможни, то кораб с 12 реда е абсурдно нещо - при толкова редове най-горният трябва да се издига повече от 6 метра над ватерлинията, а бордовете да са още по-високи. Поради това в науката се приема, че от хексера нагоре (а някои автори твърдят това и за пентерата) името на типа на кораба не може да идва от от броя на редовете гребци. Общо взето има някакво съгласие, че максималният брой редове е три (по изключение 5), а името на останалите типове се свързва с: 1-ви вариант: броя на гребците в една гребна секция; 2-ри вариант: броя на гребците на едно гребло (при монерата, диерата и триерата всяко гребло се движи от един човек). По-приемливият вариант е първият, защото при втория трябва да допускаме прекалено голям общ брой на гребците, а оттук - и прекалена ширина на корпуса, което снижава скоростта. Т.е. ако говорим за септера (букв. със 7 реда гребла) това по всяка вероятност значи, че става дума за кораб с 3 реда гребла, но с 1 гребец на долното, 2 на средното и 4 на горното гребло (конфигурацията може да и друга, естествено, но най-голям брой трябва да са гребците на горното гребло, защото то е най-дълго, респективно - най-тежко). Не може да се каже във всички случаи по колко са били греблата на всеки от редовете - това е зависело от дължината на кораба. Горе-долу така стоят нещата.

Чел съм я, но не бях запленен. Единственото нещо, което ми направи силно впечатление, беше опита на Константин Тих да се спаси след битката. Това беше добре написана сцена - все едно се мъчиш да бягаш на сън, а краката ти са като оловни.

Графе, независимо от изследванията на Халдън и Тредголд едва ли е разумно да се абсолютизират тези оценки. Данните за числености са толкова бедни и разпилени във времето, че според мен е за предпочитане въпросът да остане отворен.