T.Jonchev

Най-съсипващия образованието (и средното, и висшето) проблем е това, че по-голямата част от образователните институции са фактически принудени да преследват деца и родители, за да ги направят свои ученици или студенти, а след това се налага да ги ухажват непрекъснато, за да не ги изпуснат. Причината за това е в модела на финансиране, наложен от държавата при наличие на безброй училища и университети при доста редуциран брой потребители на образование. При това положение няма как нивото да не се срине. Всичко останало - условия за работа, размер на заплати, провокиране на интерес, качество на преподаване, проблеми с помагала и учебници, недобро менажиране в институциите, демотивация за учене, девалвация на оценяването и т.н., и т.н. - са само неприятни съпътстващи явления.

Всъщност доста съм изненадан да видя, че докторската дисертация започва с произхода на Кирил и Методий и завършва с това кой запалил Москва през 1812г. Нещо ми се губи връзката, освен ако тя не е примерно, че пожарът е дело на българите. Но няма да обсъждам структурата - може би през 1900г. такива екстравагантни комбинации са били допустими в дисертациите. Само че щом в тази дисертация има три тези, а Historische Studien публикува само третата (която не касае българската история), а не публикува първата и втората (които не само я касаят, но са и по-атрактивните, както личи от формулировката им), това предизвиква размисли.

Темата съвсем не е за българския произход, а за грешките на Г.Ценов, така че - боя се - дълго няма да може да се изчерпа.

Така е, но мисля, че тази подробност може да се пренебрегне. Работата е в съдържанието, не в обема - той е само административно изискване (за протокола, както казваш), макар че сериозна и важна тема няма как да се разработи в няколко страници.

Абе, бая пари са хвърлени и хората са се постарали, но ... не можах да се отърва от усещането за кичозност. Каквато напомпана я пишем историята, така я и представяме в музеите. Липсва й истински дух.

Заселеният от лангобардите в района на Беневентум български вожд, за когото говори Павел Дякон. Убеден съм, че знаете добре това.

Не мисля, че е така. Ако някой в днешно време се опасяваше от този "обществен враг", както казваш, просто нищо не трябваше да прави. Ганчо Ценов наистина беше напълно забравен. Аз съм медиевист и буквално съм изчел "де що има" по Българско Средновековие от Раковски и Кръстевич през Иречек, Дринов и Златарски, та до Георги Николов и Петър Голийски, барабар с всевъзможни издания на източниците, но до 2006г. не бях чувал нито името му, нито заглавие на негово изследване. Точно обратното: интересът към Ценов е провокиран от неколцина доста възрастни днес хора, единият от които - Здравко Даскалов - дори му се пада близък роднина (забравих какъв точно). Те именно стоят в основата и на преиздадените публикации и са автори на възторжените предговори. Освен това - поне някои от тези издания са фототипни (напр. "Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква" - издание на Хелиопол от 2005г., с което разполагам). Така че в преизданията д-р Ганчо Ценов не е очернен - такъв е, какъвто всъщност е бил.

Логично е да пише едно и също, след като е преиздание. Не съм склонен да изпадам в параноя по този въпрос. Едната публикация от тези, които съм чел, беше оригиналното издание от началото на миналия век и не намирам никаква разлика в подхода, метода и стила между нея и преизданията. Ти какво имаш предвид? Че в преизданията научното величие на Ценов е нарочно превърнато в нелепост?

Нищо не намеквам, г-н Табов, дадох само пример. И ясно казах, че една публикация е стойностна, ако е стойностна, не заради издателството, а заради съдържанието. Не съм чел дисертацията на Г.Ценов, не мога да я преценявам и съответно - не я коментирам. Но съм чел други негови публикации, имам мнение по тях, коментирал съм ги достатъчно аргументирано и факта на тяхното преиздаване в началото на настоящия век не е в състояние да ме убеди в стойността им. Разбирам, че нямате намерение да обсъждате становищата на Г.Ценов, които съм оспорил в моята статия, а смятам, че разбирам и защо. Но вие трябва да разберете, че оценка за автор, направена по издателството и обложката, е и ще си остане твърде неубедителна.

Г-н Табов, щом като - макар че сте математик - се занимавате и с история, несъмнено знаете онзи гръцки анекдот, от който произлиза поговорката "тук е Родос". Аз съм "професионален историк" (каквото и значение да придавате на кавичките в случая) и от момента, в който прочетох книга на д-р Г.Ценов, съм готов да водя спор по негови тези. Няма как да го водя в академичните среди, защото там - право или криво - има пълно съгласие относно тях. Ето защо опитах да повдигна редица въпроси, на които д-р Ценов дава свои отговори, в историческите форуми - всъщност именно там тезите на Ценов намират привърженици. Оказа се обаче, че онези, които смятат Ганчо Ценов за велик историк, никак не са склонни да обсъждат конкретиката около неговите твърдения. Преди години написах доста обстойна критика върху три публикации на Г.Ценов. Оттогава и до момента от страна на д-р Ценовите апологети не съм видял друго, освен това същото голословно отрицание и нападки, от които самият Г.Ценов много често се оплаква и за които разточително му съчувстват неговите фенове. И излиза, че Ценов е прав просто защото е прав. Няма доказателства, няма аргументи. За своите привърженици той се явява аксиома или пък лема - вие изберете професионално кой от двата термина е по-подходящият. Няма как един професионален историк (с кавички или без) да се съгласи с изследвач, според който Аспарух живее ту в IV, ту в VII век и който с еднаква безапелационност налага тези две твърдения, без да признае, че е сбъркал поне в едното. Подобни противоречия изпълват всички книги на Ценов, които съм чел. Не разбирам защо тези твърдения да не бъдат коментирани в исторически форум. Понеже не е академична среда? Никога не съм смятал средата за най-важното нещо - както впрочем и издателството. Интересуват ме същината и аргументите.

Учудвам се на подобни мнения и не мога да проумея защо един спор трябва да се води около това кой кого харесвал и кого не, кой къде бил влизал, кой и кога го издавал или забранявал и т.н. вместо около конкретиката на твърденията и стойността на аргументите. Как така две от книгите на д-р Ценов били издадени от най-реномирани световни издателства? С пари, разбира се. Спомням си, че и "трудовете" на Тодор Живков навремето бяха издадени от реномирано издателство в Англия. Да не би това обстоятелство да ги е направило по-стойностни?

Работата е малко като в един стар виц, който сега няма да разказвам. Има запазен череп, за който се твърди, че е на крал Дагоберт (понеже е обявен за светец), но този череп не е направен на чаша, а се пази сложен в чаша (църковен потир за причастия). Дагоберт, чийто евентуален череп е в тази чаша, е Дагоберт ΙΙ (+ 679), a крал Дагоберт, който се споменава във връзка с българите, е Дагоберт I (+ 639). Дагоберт I, който има общо с българите, няма обаче нищо общо с Алцек, а със съвсем друг български вожд, чието име е Алциок. Двамата не са идентични - живеят в различно време и действат на различни места. Така че ако идеята на зададения въпрос е, че Алцек си е направил чаша от Дагобертовата кратуна, подобно на Крум с Никифоровата, това е измишльотина, в която няма нищо вярно. Ето го и самият Дагобертов череп, полуразцепен с брадва според едната версия за убийството му.Дагоберт ΙΙ.bmp

Целгуба?! Ех, тази непреходна Фани Мутафова!

Само по себе си сражението е забележително, впечатлението, което е произвело - също, но значението му ми се струва доста скромно.

Законите на Тервел?!

Прав си. Всъщност по-големият шедьовър е Улм, защото е иновация във военното изкуство - да не говорим, че много повече от всяко друго сражение си пасва с императивите на модерната епоха относно значимостта на отделния човек (респективно - живот). Но щом е битка - ние обикновено предпочитаме екшъна. Та и аз така в случая.

Да не забравяме, че в района на десния френски фланг теренът никак не е удобен за настъпление - там е блатисто, там е езерото Зачан и две полузамръзнали рекички - всичко това усложнява действията на съюзниците. А и ако този фланг бе прекалено силен, това вероятно скоро би разубедило англо-русите, че могат да го пробият, колоната на Коловрат би си останала на височините и планът на императора за пълен разгром на противника щеше да остане нереализиран. Аз смятам, че той просто се е погрижил всичко на терена да се окаже така, както противникът е очаквал - до момента на контранастъплението. Същевременно не се е опасявал от прерязване на снабдителната комуникация към Виена в случай, че десният фланг бъде пробит, защото в края на октомври е била организирана нова: Брюн - Иглау - Пассау. Ако сражението се развиело зле за французите, е можел да отстъпи в тази посока без особени рискове както за комуникациите и продоволствието, така и за оперативното действие. Въобще Аустерлиц е най-ювелирно замислената и проведена битка в новата европейска история. Истинско военно бижу.

Още при рекогносцировката на Аустерлицкото поле два дена преди битката, императорът казва на маршалите, че е достатъчно да заемат Праценските височини със силни части, подкрепени с достатъчно артилерия, за да спрат настъплението на съюзниците. "Но ако го направим, - прибавя той, - това ще бъде едно обикновено сражение." И заповядва да изтеглят от височините дори конните разезди. Явно още тогава той е предполагал, че - оставяйки височините незаети - противникът ще ги заеме, тъй като те контролират цялото поле и по този начин съюзниците ще осигуряват закрилата на действията си по фланговете. Ето защо той нарежда на Даву да устои на натиска на всяка цена - очаквайки, че австро-русите ще се принудят да изтеглят резервите си от центъра (от височините) към левия си фланг, за да пробият там и да отрежат императора от Виена. Затова именно той задържа основната част от армията в центъра до момента на слизането на колоната на Коловрат от Працен - и след това нанася удара си. Така че оставянето на височините незаети от французите представлява ключов момент в плана им за сражението.

Зависи какво се схваща под "автокефалия". Ако става дума за собствен църковен шеф, е едно, а ако става дума за канонично отделяне от църквата-майка - друго. Канонична самостоятелност българската църква получава на т.нар. Фотиев събор през 879/80г., когато епархиите й са извадени от епархийските списъци на Константинополската патриаршия. Кога се е сдобила със собствен църковен предстоятел (знаменитият архиепископ Йосиф / Стефан) не е ясно. Повечето специалисти виждат в това събитие пряка последица от VIII Вселенски събор и затова го свързват с 870г. Но понеже няма никакви преки данни, не е изключено архиепископът да е бил ръкоположен и чак през 879/80г.

Гледал съм го преди много години. Никога няма да забравя сцената, в която войниците от седми полк държаха императора на прицел Бляскава демонстрация на европейския майсторлък за правене на исторически филми. А и актьорското изпълнение беше много добро.

Именно. Следователно пасването само по себе си не е доказателство.

Безспорно пасва. Но ако някой предложи и друга пасваща приказка, би ли могло да са верни и двете?

В този случай - признавам - е малко лековато. Но все пак Прицак е сериозен учен.

Май на никой. Просто тази година в цикловия календар е на коня, поради което Прицак идентифицира "именшегор" с "кон". А за четенето на носовката в "имен" Makebulgar си е прав.