Doris

Далматинците не са му бодигардове, не си измисляй Бенковски ръководи сраженията при Петрич. Захари Стоянов пише , че едвам го удържат да не излезе на първа линия в сражението. В учебниците за античността. Във всички пише за Вавилон. Но ти много се отклоняваш в общи приказки. Уж темата е за Раковски, Левски и Ботев и други възрожденски герои. Наскоро ходих на Бузлуджа. Там наистина се създава един мит - за Хаджи Димитър . Ето как го описва Захари Стоянов в "Четите в България": "А как фантастическисе поетизираха и тълкуваха действията на нашите борци в залата на народното читалище, в училищата, в народните кафенета, по къщята и във всяка младежка среда, събрана тя където и да е? За всичко това можеше да си въобрази само оня съвременник, който е ламтял за свобода и свято отмъщение. Изстъпи се някоя разпалена глава и говори убедително, че Хаджията е съборил 500 души мръсници заедно с дружината си, той сам убил един паша, Караджата отсякъл главите на пет души черкези с едно замахване..."

Рамус, хайде от мен да мине да те светна - Инкорекстус не е религиозен, само се интересува от религии в научен аспект, иначе е атеист. Ако се беше опитвал да вникнеш в това, което другите пишат, щеше да го разбереш отдавна. Ами езикът е средство за общуване в дадена общност, така че би трябвало ние да влагаме едно и също съдържание в понятията, иначе няма как да се разберем. Напротив, във всички учебници за средновековието пише за германските племена - някъде по-сбито, на други места по-подробно. България е била голяма средновековна европейска държава доста по-дълго. Впрочем и сега не е малка, както мнозина опитват да внушават. сега е от средните като площ, население и икономическо и политическо значение.

Искам да кажа, че ако няма учебници и научно-популярен разказ за широката аудитория, то няма смисъл от науката история, също и че интересът върви за ръка с пристрастността. При немците например липсва пристрастност към българската история, но липсва и интерес . България, впрочем е е била една от големите и влиятелни европейски средновековни държави, така, че ако немците бяха абсолютно безпристрастни към европейската история, би трябвало поне да я споменат. Но и те си имат своите пристрастия и егоцентризъм. Много показателно за историческата пристрастност е например неглижирането в историографията на Аварския хаганат - една империя, съществувала 2 века в центъра на Европа, но не оставила наследници, за това и полузабравена, освен донякъде от унгарците. Съвсем сериозно твърдя, че "здравият разум" е битовизъм. Така наричаме всичките мъдрости, които ни помагат да оцелеем в ежедневието и които обикновено нашите майки и баби са ни набили в главите. Характерно за "здравия разум" е, че за всичко има отговор без да навлиза в конкретика - "не тичай бързо, не се катери на високо, подчинявай се на по-възрастните, на висшестоящите...". Здравият разум отрича героизма, Защото юнакът къща не храни - "...хората, дето ще кажат за мене - нехранимайко излезе...". Също героят не оцелява, той среща куршума, бесилото, главата му е забучвана на кол - това е против "здравия разум". Героят създава обществени идеали и се бори за тях, но за "здравия разум" идеали не съществуват. "Здравият разум" чака външните сили и се присламчва към тази, която е надделяла. Макар, че здравият разум ни дава битовата сигурност и оцеляване в близката до нас среда, чрез него не може да се види по-надалече от ежедневните проблеми. А науката не е абстракт. Науката е систематизирано знание. Систематизирано е от личности - водещите учени в дадена област. Например водещи учени, изследователи на Левски са - Николай Генчев, Иван Унджиев, Димитър Страшимиров, Пламен Митев, Мерсия Макдермот. Ако искаме да говорим научно и конкретно за Левски би трябвало да сме прочели поне нещо от тези учени, така че да попаднем в средата на научното знание за Левски, за да можем да коментираме, да се съгласяваме или да отричаме с научни и конкретни аргументи. Това, че някой написал нещо си в някакъв блог , форум или вестник може да е повод за дискусия, макар да не е с някаква научна тежест като доказателство. Но ти си тръгнал съвсем с празна кошница, само с един "здрав разум".

Тогава за какво ще ни е историята? Дъщеря ми учеше история по немски учебници. Знаете ли какво пише в тях за България? Нищо. Все едно че не е имало такава държава през средновековието и в по-новите времена.

Рамус, "здравият разум" е битовизъм. Науката отдавна го е надскочила.

Въпросът е - За кого събитието е най-важно? За теб Априлското въстание е маловажно, защото е българско, а Сръбско-турската война е важна, защото Но за султана на Османската империя Абдул Азис Априлското въстание се оказва фатално. Това лесно се доказва като видим датите, Абдул Азис е детрониран на 30 май 1876 г.: Бунтовете в Босна и Херцеговина по това време са в затишие в опит за дипломатическо решение на конфликта. Сръбско-турската война още не е започнала. А Априлското въстание е избухнало наскоро, все още има български чети в Балкана и обстановката в българските земи, които не са далеч от столицата е напрегната до крайност. “ В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!” (казано от един от националните ни герои ).

А фактите показват друго - Европа научава за Априлското въстание от великолепно обмислената и осъществена журналистическа дейност на Ботев - статиите в "Нова България", писмата до френските вестници, писмото до капитана на "Радецки". Колкото до това дали е провал, мисля, че Галахад е прав: Тук може да се добави и ефекта на Априлското въстание върху самите българи, които вече никога няма да са същата покорна на чужди интереси рая.

Не може фактите да са възвеличаващи, Възвеличаването както и оплюването са проява на отношение, субективизъм. Възвеличаващи или дискредитиращи са интерпретациите на фактите. Самите факти са неутрални - вещи, документи, материали, свидетелстващи за миналото. Не мисля, че това, с което си се заел е нещо ново и оригинално. Още преди освобождението се появяват нихилистичните антибългарски интерпретации на историята. За тях е известната първа част на "Опълченците на Шипка" на Вазов. По специално за Левски множеството усърдни дискредитатори не са мръднали по-далече от първия - поп Кръстьо с неговата дописка.

Токамак

Не е станало и дума пак да си изясняваме понятия, тука обяснявах какво е обективно, реално, може да продължим и с ограмотяването.☺ Макар че не мисля, че точно ти имаш нужда.? А Записките аз си ги препрочитам като Библия, тъй че им знам добре съдържанието. В Гюргево Захари отдавна е престанал да бъде селянин. Минал е през Русенското читалище и през абаджийници, железницата и комитетите. В Гюргево той е вече осъзнат революционер. Но и българските селяни от епохата на Възраждането не са толкова прости, както са представени в Записките. Д. Страшимиров има един много добър историко-социологичен анализ за тях в книгата си за Априлското въстание. По това време почти всяко балканско и средногорско село има училище, добре развита е търговията и манифактурата. Така че селяните от тези райони не са били толкова прости. За жертвите от въстанието, които спомена няколко пъти може да се направи сравнение с жертвите сред българското население от руско-турските войни, които са много по-големи и често само заради незаинтересоваността на руското командване. Само заради изоставянето на Стара Загора жертвите са повече от тези в Априлското въстание.

Нихилизмът е точно толкова необективен колкото и патриотизма. Само че чувствата са с обратен знак. Що сега не цитираш Захари, нещо не ти изнася май неговият разказ за планирането на въстанието в Гюргево. Защото се вижда че мемоарите нямат нищо общо с твоите тези. Въстанието е замислено да бъде успешно, част от балканските въоръжени действия в борбата за наследството на "болния човек".

Трон, имаш ли някаква конкретна теза? Или нещо те стяга чепика и за това те е обхванал нихилизъм към всяко българско, за което се сетиш? Дали ще правиш литературен анализ на Захари Стоянов? Или дегероизиране на Раковски, Левски и Ботев? Или оплюване ва Априлското въстание? Щеше нещо да пишеш и за Радко Димитриев, зачекна и ВМРО, въобще, скачаш от тема на тема, без никакво задълбочаване и сериозност , само "демитологизиране" да има.

За логиката вече писах - Раковски, Левски, Ботев са лидерите в революционната борба за независима България, нещо, което не отърва на имперските интереси, освен това те и директно пишат срещу Русия. Това е причината за напъните за дегероизирането им. А това, че на тяхно място като герой поставяш Александър Втори прави извода повече от ясен. Впрочем, само огромният императорски портрет, който си постнал е достатъчен, за да се сети човек какво стои зад уж безпристрастните ти оценки .

Каква е тая чуждестранна помощ и нечестно сдобиване с пари? Хайде, бъдете конкретни, че от кьорфишеци нивото на дискусията върви към дъното....

Е, ти съвсем го удари на агитация и пропаганда.... Освободител е по-скоро титла, дадена служебно , нещо като ордена "Стара планина", който се връчва на посланиците в края на службата им. Няма значение личността на получателя. Ако не Александър, можеше да бъде Франц Йосиф. Реалността е ничия, тоест обективна, тя съществува независимо от нашите представи. За да разговаряме смислено би трябвало да приемем, че съществува обективна реалност, иначе попадаме в областта на субектвизма и дори солипсизма. Та, има мислещи индивиди, които си създават едни донякъде рационални представи за реалността, но тези представи никога не могат да бъдат изцяло рционални - https://bg.wikipedia.org/wiki/Теорема_на_Гьодел_за_непълнота . Винаги имаме някакви постулати, отправни точки, позиции, на основата на които градим рационално или не съвсем рационално нашите теории - отражения на реалността. Моята позиция е, че независимата българска нация е ценност, за Торн ценност е могъществото на Руската империя, за теб нищо друго освен ти самият не е ценно. Така от различни позиции реалността изглежда различна и нашите представи за нея се оказват закономерно относителни. Как можем да се справим с това - изходът е в задаването на позицията, от която се разглежда обекта за да няма излишни спорове. Просто няма абсолютна отправна точка. Това в точните науки отдавна са го разбрали. Време е да се разбере и в хуманитарните.

Александър Втори използвал придобитото си по наследство положение и власт с голям успех - за да опита прелестите на всяка по-засукана придворна дама и с не особено голям успех в обществените дела. Разни балкански "нехранимайковци" с техните въстания и чети създали ситуация, при която императорът или трябвало да се намеси като освободител в неизгоден за него момент или да се откаже от борбата за влияние в региона. Съвсем пък неуспешно се справял с руските "нехранимайковци", които все били недоволни въпреки многото реформи и му спретвали атентат след атентат докато накрая му видели сметката.

Съжалявам, че се обиждаш, наистина. Но не са ти точни цитатите, с изваждане от контекста може съвсем да се обърне смисъла на написаното. А Захари Стоянов в своите произведения изгражда Левски и Ботев като положителни герои в цялост. Питаш къде е казано това - някои сме го учили в часовете по литература. От теорията за познанието се вижда, че такова животно - "същински рационален индивид" няма. Всяка една теоретична рационална схема включва като основа аксиоматично зададени ирационални постулати. Важното е теорията достатъчно добре да обяснява реалността, а не да я подменя. А реалността е, че дискутираните исторически личности не са "просто обикновени хора". Ако бяха такива отдавна щяха да бъдат забравени и никой нямаше да си прави труд нито да ги величае, нито да ги оплюва. Те са необикновени, изключителни, хора, които са имали дързостта да променят историята и са успели да я променят.

Захари Стоянов е изключително добър и оригинален писател, на мен ми е любим. Но той не е историк. Неговите биографии на Левски и Ботев са художествени произведения в белетристичния жанр, за това, въпреки че в тях има великолепни идеи и размишления, тези произведения не могат да са доказателство за каквото и да било сами по себе си. Например разговорът между Ботев и Каравелов: е изцяло художествена измислица. А историите, че Ботев е пращал да убиват Каравелов си остават непотвърдени слухове. Виж, разрив между тях е имало наистина и то с основателна причина за Ботев, както се вижда от писмата му. И защо нищо не виждаме за Райко Димитриев, а вместо това - за Ботев, пак по посочения критерий в едно произволно изопачаване на творбите на Захари Стоянов.

Мисля, че хуманитарно ориентираните потребители на форума леко смесват понятитята . "AI" (artificial intelligence ) на български е "ИИ " (изкуствен интелект, разум). Както се вижда в постовете и популярните статии за част от аудиторията AI е равнозначно на съвременен сложен самообучаващ се софтуер. Ако погледнем обаче статиите на програмисти, например тази на екипа на Фейсбук за въпросния чат бот, който разбуни духовете: https://code.facebook.com/posts/1686672014972296/deal-or-no-deal-training-ai-bots-to-negotiate/ се вижда, че терминът "AI" се използва в смисъл на бъдещ, разработван изкуствен интелект. Най-известният критерий за ИИ е машината да може да води диалог, без да се разпознава, че не е човек: https://bg.wikipedia.org/wiki/Тест_на_Тюринг Променя го, защото това, което се съобщава "Facebook изключи изкуствения интелект, който софтуерните инженери на компанията разработват, след като машините започнали да общуват помежду си на собствен, несъществуващ език, неразбираем за хората" е съвсем различно от това, което се представя в статията, която цитирах - създаден е режим на трениране на чат бот, в който се използва собствен език, но разбираем и котролируем отвън. Както и да е, не смятам се меся повече в темата, тъй като явно се дразните от "госпожи".

Може би, в едно далечно или недалечно бъдеще да стане така, но за сега новината, че ботовете на Фейсбук са изобретили собствен език и започнали да общуват по собствена инициатива на него е фалшива.

Съмнявам се как ще стане каквато и да е забрана при толкова много достъпен хардуер и софтуер. Но докато ИИ е само едно възможно бъдеще, то автоматизирането на много сфери от живота е на лице . И това автоматизиране променя начина на живот на хората и социалните им отношения. Преди всичко - автоматизацията на производството, която предполага много евтини стоки, но и много излишни хора.

Няма как изкуственият интелект да бъде забранен, защото все още не съществува.

Господине, темата е за ботовете на Фейсбук. В това, което цитирате също става дума за изкуствен интелект, но не е свързано с конкретния случай, за който е темата, така че не може да бъде доказателство, че цитираното от мен не е вярно.

Националните герои са герои не заради святост, въздържание и хрисимост, а защото са градили националната история. Какво е общото между генерал Колев, Раковски и Левски освен, че са забележителни исторически личности - това, че открито поставят българския интерес пред руския. За това от русофилска позиция те не са герои и трябва да бъдат дегероизирани. Разбира се, могат да се намерят слабости и грешки, които да се преувеличат и преповторят.

Не, Facebook не спря изкуствен интелект, защото бил много умен Фейк новината успя да начертае доста апокалиптични сценарии http://www.dnes.bg/technology/2017/08/01/ne-facebook-ne-spria-izkustven-intelekt-zashtoto-bil-prekaleno-umen.348960