Doris

Не разбирам какво те кара да мислиш, че имам някакво отношение към теб, трайно или нетрайно. Ти коментираш моите постове и моята тема и аз ти отговарям. Не съм съгласна, че неспециалистът може само да Представи си, че отговаряш за научно списание с широк профил, какво ще направиш, за да разбереш дали е добра дадена статия в област , която не поднаваш ? Първо ще потърсиш формална и неформална информация за автора - публикации, звание, длъжност, атестации, мнения. После може да поискаш официална или неофициална рецензия от хора, специалисти в дадената научна сфера. И така без да си специалист можеш да имаш становище , свързано с дадената наука. Същото правят и ректорите на ВУЗ, например при назначения. И те не са пенкилер , но трябва да вземат информирано решение и се информират по подобен начин. Както при Феликс Курта и тук човек може да се поразрови и да разбере, дали някой и теориите му се приемат на сериозно в научната общност в конкретната сфера или не. Например становище на професор от МУ-София: "Доц. Я.Шопов е създал подобрена статистическа методика за изчисляване на генетичните разстояния между различни народи, при изчисляване на разстоянията в многомерно пространство. При това за размерности на пространството се използва честотата на срещане на многобройни хаплотипове в различните изследвани народи. Шопов за пръв път е предложил и мотивирал въвеждане на етногенетически маркери в популационната генетика. Това са по - млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване. Показал е, че изчисляването на генетичните разстояния само по етногенетически маркери, дава много по-прецизни и достоверни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите. С разработената от него методика доц. Шопов е изчислил общите етногенетични разстояния между българи и 26 народа и народности по 16 майчини и 20 бащини етногенетични маркера." http://career.mu-sofia.bg/attachments/article/389/stanoviste-1.pdf Така, опирайки се на знанията си за оценяване на научната информация, човек може да има адекватна ориентация за достоверността и научността на дадена статия, доклад или лекция, които са го заинтригували, без да е специалист в конкретната научна област..

Йончев, по принцип си прав, но с риск да последвам съдбата на Аспарух ще си позволя да възразя на конкретните ти примери. За записа от лекция на Я.Шопов на тема генетика представата ми за достоверност идва от академичното признаване на заслугите на автора в тази област, не в областта на историята. За славяните оставам с впечатлението, че са по-сложни за разбиране от квантовата механика, която свободно се дискутира от всякакви потребители на форума и за това славяните са тема табу за непросветени.

Да, силата на магнитното поле не е от значение за придвижването, само за завъртането на магнитната стрелка.

Според мен 0,01 грам не е толкова малка величина, че да не може да се измери и екранирането или отчитането на странични ефекти е постижмо не само за лабораториите на НАСА. Повторяемостта е в това, че се отчита различна от 0 стойност. Мисля, че са осигурени добри условия за опити с Емдрайв за да се покаже, че тяга има и това вече е доказано. Проблемът е да се направи експеримент, доказващ или опровергаващ някоя от теориите за Емдрайв. Историята, че ще се правят опити в космоса мисля, че е вестникарска партенка, в този случай на Земята е много по-удобно и осъществимо да се отстранят външни фактори и да се мери прецизно. Тъмната материя би могла много удобно да бъде "опора" на движението, ако не беше проблема, че теоретично тя би трябвало да не е навсякъде, а като големи струпвания в отделни места от Вселената.

При определянето на Иван Шишман за престолонаследник определено са се случили драматични събития както за царското семейство, така и за България. Иначе мъдрият Иван Александър в този случай постъпва неразумно и не е трудно да се досетим кой е причина за тази му неразумност. Проблемът с престолонаследието е описан много добре в История на България от И.Божилов и В.Гюзелев https://chitanka.info/text/30003/55#textstart "Престолонаследието било една от най-важните грижи за всеки владетел. Дори тогава, когато се създавала някаква практика, превърнала се постепенно в традиция и неписан закон[39]. Не е избягал от тази грижа и Иван Александър. Дори в един определен момент — първата половина на 50-те години — тя била тежко бреме за царя. Причините били много и различни, въпреки че са били събрани в един затворен кръг. Текстовете, които датират от епохата, не говорят нищо за наследяването на престола. Едва в рилския хрисовул на Иван Шишман откриваме кратък пасаж, който подсказва как би могла да бъде онаследена върховната власт в страната. Хората, които имали това право са измежду: „прелюбезния син на моето царство или някого от братята или сродниците на моето царство“[40]. Както се вижда, кръгът е твърде широк и създавал условия за сериозни противоречия, дори за опасни сблъсъци. Иван Александър се е опитал да реши проблема като използвал по-ограничен брой потенциални претенденти, събрани в най-близката до него роднинска степен — синове. Но това не облекчило задачата му или по-точно, не отхвърлило грижата му. Изворите не се колебаят, когато сочат за наследник на престола Михаил Асен — безспорно най-големият му син, роден още когато бащата бил деспот и владеел Ловеч (вероятно към 1323–1324 г.[41]). Най-късно в 1337 г. Михаил Асен е имал царска титла. Но през същата 1337 г. по всяка вероятност царски титли са получили и другите двама сина — Иван Срацимир и Иван Асен[42]. Седем-осем години по-късно, т.е. към 1344/45 г. и тримата братя (Иван Асен току-що е починал) са споменати едновременно и заедно със своите царски титли[43]. Тази формална еднаквост на позицията не хвърля никакво съмнение върху престолонаследието на Михаил Асен. Дотук Иван Александър гледал със спокойствие върху бъдещето на короната и царското достойнство, а оттук и върху бъдещето на страната. Съдбата обаче се намесила и променила добре изградения ред. Наистина смъртта на Иван Асен (около 1344-1345[44]) не била причина за нарушаване на принципа на престолонаследието, но кончината на самия наследник на престола Михаил Асен (преди 1355, може би между 1352 и 1355 г.[45]), превърнала втория син Иван Срацимир в престолонаследник. И тогава българският цар направил една стъпка, която имала за цел да изгради официално (или да заздрави) съвладетелската институция, добре функционираща в съседна Византия и да осигури плавното и безконфликтно предаване на властта. Той въвел титлата млад цар, която станала притежание на Иван Срацимир (1352 г.): „… по времето когато носеше на глава венеца на царството и държеше в ръка скиптъра, благочестивият и велик цар Иван Александър заедно със своя син, младия цар Иван Срацимир…“[46] Междинната позиция на младия цар — той забележимо се различавал от „стария“ цар, от самодържеца (нему е короната и той държи скиптъра — две от основните инсигнии на царското достойнство), но в същото време и от царя, каквито вече били Иван Шишман и най-малкият му брат Иван Асен — създавала ясна и сигурна позиция на престолонаследника. Но съдбата се намесила още веднъж. Някъде през есента на 1347 г. Иван Александър изоставил първата си съпруга Теодора, а към края на същата година или началото на 1348 г. той се оженил втори път за покръстената еврейка, приела името Теодора[47]! Проблемите се появили с раждането на мъжки деца от този брак: Иван Шишман и Иван Асен[48]. Конфликтът бил в разгара си в 1355–1356 г.: Иван Срацимир отсъства от двете миниатюри в ВМ Add. 39627 (Четириевангелието), където е представено цялото царско семейство (с изключение на най-малката дъщеря Василиса, която не била родена[49]), включително и зетя деспот Константин! Това отсъствие не е случайно. Иван Срацимир вече е бил цар във Видин[50], но в същото време бил лишен от престолонаследие. Или може би по-точно би било обратното: по времето когато било изработено Четириевангелието, на Иван Срацимир му била отнета титлата млад цар и за компенсация му бил даден Видин, който заедно с областта получил статута на царство. Отдалечен от Търново, Иван Срацимир — той скоро щял да се провъзгласи за цар и самодържец на българи и гърци (!)[51] — вече не бил или не можел да бъде претендент за тамошния престол. Оставало да се уреди отново, за трети път престолонаследието на българското царство. Престолонаследникът бил налице — Иван Шишман, синът на похристиянчената еврейка. Иван Александър, убеден в това, което прави, трябвало да намери макар и незаконно за него оправдание. Никой не можел да обяви първия брак на царя за незаконен. Нямало причина за това. Или поне изворите не ни го подсказват. Следователно Иван Срацимир не можел да бъде лишен от права върху търновския престол, поне по такива мотиви. Изходът от това положение бил намерен, с помощта на византийската практика. Иван Александър се възползвал от обстоятелството, че Иван Срацимир бил роден преди 1331 г., т.е. преди неговото възшествие на трона, факт, който при Михаил Асен не будел никакви съмнения, но при възникналите обстоятелства (деца от брак на Иван Александър, вече цар) намалявал формално правата на Иван Срацимир. Така Иван Шишман, първи син от втория брак на баща си, бил обявен за багренороден[52], а по същото време или малко по-късно за млад цар[53]. По този начин Иван Александър уредил за пореден път престолонаследието, но посял раздор в царската фамилия, а оттам и в царството."

Логично е ъпдейтнатото да е едно, а не може би "гръцки минускул" или може би "грузинско хуцури" или може би "други източни азбуки", и предположения за "северносемитското писмо" или предположения за "древноеврейски и самарянски ръкописи".

Да, това пише в уикипедията. И какво излиза, че не е ясно дали и какво е "ъпдейтнато".

Ворфаксе, и аз като теб не обичам да чета дълги постове, особено , ако в тях няма конкретен отговор. Аз ти зададох един кратък въпрос "Коя азбука е ъпдейтнал Константин Кирил Философ?", свързан с твоето твърдение а ти си дръпнал два дълги поста идеология без да ми отговориш по същество .

Ролята на царицата Сара - Теодора в българската история е като цяло отрицателна, заради нея се разкъсва на две Българското царство, заради нея на търновския престол застава един слаб владетел. Това трябва да е било ясно на търновци и се е съхранило в народната памет като легенди. Това, че е била еврейка в случая е подробност, същото щеше да е, ако беше с друга народност.

Е, не, аз по принцип съм против такива обобщения. Имам предвид самия цар Иван Шишман. Той е 1. Легендарен - В цяла България има легенди, свързани с очакванията Иван Шишман да дойде в войската си и да защити поданиците си. Няма как да е бил навсякъде, където има такива легенди, пък и друго знаем от историята. 2. Евреин - по майчина линия . 3. Предател - оставя столицата Търново на завоевателя и бяга в Никопол за да спаси себе си. 4. Обезглавен - султанът накрая му отсича главата. Ето моята хипотеза за легендата за Жидов гроб: Търновци напразно се надявали царят да им се притече на помощ, в трагичната обстановка на поражението им се сещали за подробностите от биографията на отсъстващия цар - интригата с отстраняването на първородния Иван Срацимир заради сина на еврейката. След две години научават за гибелта на Иван Шишман и се ражда историята за предателя евреин, която с времето се модифицра до известната ни легенда. Така и Търново, родният град на Иван Шишман се сдобива със своя легенда за него, но понеже е нелицеприятна за последния български цар, по-сетнешните поколения са заличили името и е останал само чуждият произход.

Ами ако евреинът е заемал позиция в държавата, която е свързана с очакване да действа като свой? Да защитава столицата, а не да си спасява задника в Никопол?

Да, има анахронизъм в изписването на а-то в началото и в цялостния вид , но надписите не се правят от учени или псевдоучени, а от каменоделци , които си имат своя художествена представа кое как трябва да бъде. Възможно е и нарочно да не са искали да наподобяват старобългарските каменни надписи - да не правят имитация, а само възстановяване по смисъл. Възстановяването е било по разчитането на Васил Златарски и под негово ръководство: http://socialninauki.com/история/историческото-образование/асенова-крепост/ Начинът на изписване на еврейската азбука също се е променял във времето.

Този надпис не е оригинален. http://skribezium.blog.bg/turizam/2010/05/29/110-godini-ot-vyzstanoviavaneto-na-aseneviia-nadpis-na-aseno.553381

То е ясно, че няма да се разберем, само ми стана интересно коя азбука е ъпдейтнал Константин Кирил Философ?

Не. Историите за кути и кутигури не ми изглеждат много убедително Ето това : https://www.youtube.com/watch?v=p8p5ZL7Hq4w Малко е тегаво за слушане, но на мен ми беше интересно и ми изглежда достоверно. Анализът се опира преди всичко на статистиката. Има и втора част.

А в съвременната българска азбука произлиза от в кирилицата, която пък произлиза от Ⰰ в глаголицата. Всеки, който е учил чужди езици е наясно, че различните съвременни езици си имат свои различни азбуки - българска, руска, английска, немска, полска, гръцка. Писмеността въобще и азбуката конкретно са древни изобретения, но днешните европейски азбуки исторически произлизат от три вида азбуки - гръцка, латиница и кирилица. Съвременните българска и руска азбуки произлизат от кирилицата, а съвременните английска, немска и полска азбуки произлизат от латиницата. Кирилицата е създадена в България. Това са тривиални факти, но ако се тръгне от принципа "Това звучи патриотично, значи не е вярно." може да се зачеркнат и да се стигне до абсурдното - "Няма българска азбука." За думите , означаващи азбука нещата са по-интересни: В Европейските езици има три вида думи за азбука - българската дума азбука - от имената на първите букви в кирилицата - abece - от имената на първите букви в латиницата - alphabet - от имената на първите букви в гръцката азбука В интерес на истината има руска кирилица, но не в исторически смисъл. Руската кирилица е група шрифтове, широко използвани в полиграфията. Има и група шрифтове, наречена българска кирилица, това са по-модерни шрифтове, идеята за които е тръгнала от България: https://spisanie8.bg/рубрики/история/3435-за-българската-кирилица.html

Да. Той има и една шеметна теория за произхода на българите и то според мен доста добре аргументирана

Да, почти такъв е въпросът. Но не наравно с професионалиста. Ясно е, ако има такова обсъждане, че голямата част от информацията ще тече от професионалиста към любителя, също би трябвало професионалистът да "се изкачи" по израза на Историк до нивото на любителя. Също според мен е нужно любителят да има някакви познания, колкото по-задълбочени, толкова по-добре, за да заинтригува професионалиста. Историята, икономиката, социологията са хуманитарни науки, което означава, че са интересни не само на професионалисти, но и почти на всички като част от общата хуманитарна култура, която просветеният човек се стреми да поддържа. Но в представянето на тези сфери на познанието също има и много субективизъм , както казваш - намеса на различни нравствени, политически, религиозни възгледи, въобще на различни мирогледи.Според мен проблемът при обсъждане на теми от хуманитарните науки идва не толкова от различно ниво на компетентност, колкото от различен мироглед . Какво става при природните науки - при тях задълбочените любителски знания и интереси са повече въпрос на хоби, отколкото на обща култура, но също осмислят духовния живот на човека, а могат и да са полезни. Един пример: Аспирант по физика се интересува любителски от спелеология. Завира се из пещерите и даже успява да вкара в тях своите колеги, които излизайки от дупките оцапани като прасета се питат защо тоя човек не си гледа работата, а се увлича от такива далечни от основното му занимание неща. Но ето че аспирантът успява да свърже луминисценцията на пещерните сталактити с промените в слънчевата активност и радиоизотопното датиране. И благодарение на това вече е известен учен. Но не се спира до тук в интердисциплинарните си проучвания, създава хипотеза за потопа в Черно море, която заинтргува и Нешънъл Джиографик, съдава хипотеза за миграцията на неолитното население и още...Но тук засяга хуманитарните сфери и бива целокупно обявен за шарлатанин.

Монетите са израз на политика и идеология на съответната страна. А аз имам съвсем елементарен въпрос: Как така названието на първата буква от "кирилицата" е българска дума, самата дума "азбука" също е българска, първите книги, написани на кирилица са български, а изведнъж излиза, че кирилицата е руска азбука? Както виждаме, идеята, че кирилицата е руска се разпространява в целия свят. Наскоро четох оплакване от българка, живееща в САЩ, за това, че детето и получило слаба оценка на тест в американско училище, в който правилният отговор бил "кирилицата е руска азбука".

Няма смисъл да те убеждавам пак, че гражданският шрифт на Петър I не е нова азбука, но на показаните монети дори не е използван този шрифт , а начертанията на старобългарската азбука плюс старобългарските названия на буквите. Впрочем, в руския език наред с "алфавит" се използва и българската дума "азбука" (от "аз" + "буки"). Защо ли създателите на "азбуката обслужила славянските народи" си нямат своя дума за азбука?

Може и да не е така, като се има предвид диаграмата, която Жоро показа за анизотропното вертикално разпределение на излъчването. Трябва меренето на 30 метра хоризонтално разстояние да е и на почти същата височина като антените. Ниско долу сигналът няма да е директно от антените, а отразен от съседните сгради.

Ха-ха, "руската азбука" започва с българската дума "Азъ"

Напротив, в материала е обърнато голямо внимание на това, че сигналът от личния GSM е по-силен, даже и при какви случаи става по-силен. Според мен това е един много обективен и компетентен, научно обоснован анализ на проблема за вредата от GSM . Странно би било нашите нормативи да са различни от тези на ЕС, но човек трябва да се води не само от нормативи, а да търси достоверна информация, когато става въпрос за важни неща като здравето.

Честотите са различни, но близки, което означава, че механизмът на въздействие е сходен. Значи мощностите на сигналите от отделните клетки трябва да се сумират, когато се гледа за нежелателен ефект върху хората. Надявам се да им задават прагове, съобразени с наличието на клетки на други оператори в съседство. Намерих един според мен доста добър материал по темата в три части: www.phys.uni-sofia.bg/~dankov/GSMnetwork/GSM%20network_part1.pdf www.phys.uni-sofia.bg/~dankov/GSMnetwork/GSM%20network_part2.pdf www.phys.uni-sofia.bg/~dankov/GSMnetwork/GSM%20network_part3.pdf В третата част е разгледана вредата от GSM -ите и базовите станции. Има един успокоителен за Forryy извод, че разстояние над 30 м от клетката е практически безопасно. Но...

Така, както ги гледам -обикновено клетките са с по 3 излъчвателя, покриващи 360 градуса хоризонтално или с лек наклон надолу. Не мисля, че сумирането на мощността на излъчването от различните клетки има нещо общо с дифракционна решетка.