Doris

Със сигурност лингвистичните упражнения не водят до смислен отговор на въпроса , поставен в темата - за съществуването на славяни по нашите земи преди 681 г. 1 Определение за "славяни": За съвремието славяни наричаме нации и етноси, които говорят на славянски езици. Исторически е доказано, че техни предци в по-голяма или по-малка степен са група племена, появила се към 4 век в Централна Европа. За това наричаме тези племена също славяни. 2 Част от славяните се насочва на юг, през 6-7 век се сблъсква с Византия и бива наречена от хронистите склавини или подобно. Дали това название означава и роби не е от значение, важното е, че зад него стоят реално съществувалите южни славянски племена. Доказателствата са два вида -археологически находки и писмени извори. 3. Думата "словени" се появява по-късно, през 9 век в писмени източници на кирилица и както и да се тълкува е свързана като самоназвание с тези славяни, които използват църковнославянския език.

А "грабителски и наемнически български отряди" каква численост предполага спрямо "народ" за склавините?

Аз пък се чудя, защо като има толкова изучени хора във форума,не кажат просто, че "славяни" е съвременен термин за племена, които през 6-7 век са наричани по-различно, ами се правят на интересни. Теорията за славянското море не борави с числа, а с внушения. Основно се стреми да омаловажи присъствието на прабългарите на Балканите и да го сведе до спорадично появяващи се и изчезващи пришълци от малобройни отрядчета. Точно същото като написаното в поста с петте точки. Впрочем, отделих известно време да погледам клипчетата на Пасков и никъде не видях да твърди, че българите са имали държава тук преди Аспарух.

Това, което може да се види и без човек да е някакъв специалист по история е , че и в двете тези и автохтонната, и антиавтохтонната (за славянското море) има твърде много пристрастност, идеология и вътрешни противоречия. Но някак антиавтохтонната все се изхитрява да се представи за научна. Това възражение изглежда логично. Но какво ще стане, ако досегашните, наистина още не твърде категорични изводи от генетични проучвания се потвърдят в частта, която ни интересува по отношение на славяните? Има значение, защото историята ни казва, че когато пристигат славяните не е имало ромеи в Мизия. Освен това, ако е имало и ако са били повече от славяните, а и на по-високо ниво на обществено-културно развитие е абсурдно да бъдат асимилирани , както е станало в Пелепонес.

Ами, подкрепяте обяснението в 5-те точки на баал, което си е теориятата за славянското море. Йончев, искаш да кажеш, че резултатите от генетичните изследвания нямат отношение към историята? Недей тогава да се чудиш, защо хората напускат бълхливата къща на историческата наука и се завират в автохтонските съборетини.

Товарищи, можете ли да обясните как се връзват генетичните изследвания на съвременните българи с теорията за славянското море, която подкрепяте?

Както предполагах, "Написано професионално" не включва вярно и обективно. Излиза, че при историята научното е само една форма, в която може да се налее всякаква идеология.

Ако не ти харесва изкривено, може да го наречем неевклидово. Не е ясно за какво искаш да говориш, постовете ти са много объркани и разнопосочни.

Интересно, на кого можем да се доверим? Защото всички знаем, че по въпроса за славяните науката история се е представила като прислужница, само че не на обикновения читател. И по много други въпроси професионалисти и непрофесионалисти си я разтягат като ластик. Например, Йончев още не ми е отговорил на въпроса какво професионално вижда в статията на Гербов за архива на БРЦК.

В класическата механика няма пространство-време , има конфигурационо пространство, изкривяването на което следва промяната на потенциала на полето. В това пространство също има движение - промяна с времето на положението на точката, изобразяваща нашето тяло. Ако няма външни сили, движението е по геодезична линия. Ако трябва да сме по-точни - елипса е проекцията на геодезичната линия в пространството, а не самата тя.

Аспарух, прав си, че трябва да има разбираемост, защото в крайна сметка смисълът на историята като наука е да разкаже на широката публика какво се е случвало в миналото. Дори и в науки като медицина и физика, от които има пряк материален резултат има нужда да се обяснява и на тези извън професионалния кръг, да се популяризира, та какво остава за историята, която си е само теория без практическо приложение (ако не се броят манипулациите на обществото). Но и Макебулгар е прав за това, че само със събиране на материал не може да се постигне знание. Представи си все едно един голям и подробен справочник по програмиране прави ли те програмист или дори просветен потребител на програми? Не, нужно е и някакво обучение и осмисляне.

Няма начин да не се заплетеш, защото самият въпрос е заплетен с 2 неверни твърдения: От една страна за тяло, обикалящо около звезда в ОТО траекторията не е елипса, а подобна на елипса отворена крива: От друга страна за същото явление елипсата е траектория и геодезична линия, но в класическата механика. Геодезична линия е в едно изкривено математическо пространство, представящо разпределението на интензитета на гравитационното поле.

Математиката не е само език, тя е и инструмент във физиката - не само се използват математическите понятия, но и самата теория, но физиката си има и специфични език и теория и те са водещи зя нея, защото и обектите на тези две науки са различни. Математическите понятия във физиката трябва да са свързани някакъв физичен обект или процес. Това не пречи да се свързват и с други обекти или процеси, както често става. Извън физиката отговорът на въпроса "Реална ли е вълновата функция" е "Не" - и ако тълкуваме думата "реално" в математически смисъл, защото тя е комплексна функция, и ако я тълкуваме във философски смисъл, защото е математическа, т.е.измислена, не съществува в реалния свят. Но във физиката въпросът е реално ли е състоянието на обекта, който се описва чрез нея, например, дали фотонът минава едновременно през два процепа, дали се намира в една обширна пространствена област , дали е едновременно преминал и отразен.

От каквато и гледна точка да застанем, твърденията: и са взаимно изключващи се. Така че отново имаме противоречие. Да, математическият апарат на физиката е частен случай в математиката. Но във физиката е само инструмент, тоест, интересува ни тази част от математиката, която използваме, другата няма значение, нещо повече, важен е физическия, а не математическия смисъл . Нека да се върнем като пример на вълновата функция , защото темата е за нея. От гледна точка на математиката това е една от многото комплексни функции, но ето че във физиката не е достатъчно, че чрез нея получаваме резултати, съответстващи на експеримента. Задаваме си и въпроса как да я тълкуваме епистемично или онтологично... Ако се върнем на поста на Малоум, от който тръгна голямото отклонение в дебрите на математиката: излиза, че тук понятията са използвани смислено, въпросът е дали казаното е вярно.

Eто последното противоречие: Сега пък се опитваш да ги свържеш в някаква изкуствена причинно-следствена връзка от сорта кое е първо - кокошката или яйцето. Геодезичните, или по-точно геодезичните линии са математическо понятие, което се използва за описание на законите на движението . Просто е абсурдно да се измисля причинно следствена връзка.

Хора, сърдите се на Малоум, че не му били ясни понятията, но и при вас не са ясни, дотолкова, че изглежда изпадате в противоречие не само помежду си, но даже и със собствените си твърдения. Геодезичните линии са свързани с движението, по точно с геометричното представяне, въведено от Якоби на движението по инерция. http://stu.scask.ru/lect_am.php?id=22

Да, ако пренебрегнем гравитацията, метриката на 4 мерното пространство-време от OTO е плоска и геодезичните линии на това математическо пространство са прави. Но при описанието на някакъв физичен процес, в случая движение на частица може да се използват други математически пространства, по геодезичните линии на които се извършва движението на частиците. Не претендирам , че много разбирам написаното от Малоум, но то прилича на някои идеи от теориите за обединение на взаимодействията: http://sputnik.mto.ru/fakty/pyatoe-izmerenie.html Може и да бъркам, той да каже.

Дали са прави зависи от метриката Нагледна представа за влиянието на метриката върху формата ни дават оптичните изкривявания: : геодезичните обаче имат физичен смисъл, който не зависи от метриката.

Ето тия автомати са ме оставяли без думи от учудване - цял град да пие от една и съща леко изплакната чаша. "Стакан был стеклянный, многоразовый, который можно было сполоснуть под струей воды в этом же автомате. Причем мылся стакан только изнутри, а внешняя сторона, где и был собственно контакт стакана и нижней губы человека, оставался немытым. Конечно, в плане гигиены, идея не очень хорошая, но что было, то было. Советская медицина умалчивает о каких-либо фактах распространения инфекционных болезней посредством постоянного использования одного стакана многими тысячами людей. А может, все стаканы были простерилизованы спиртом, так как они были постоянно заимствованы местными пьяницами для своих целей. Самое интересное, что стакан практически всегда возвращался назад. Сироп в газировке был действительно вкусный, можно было взять и двойную порцию сиропа, который наливался раньше воды. Наливается сироп, убираем стакан, бросаем еще монету, наливаем опять сироп и доливаем воду. Но уже в два раза дороже. А можно было и не платить вообще, методов было много....." https://steemit.com/ru/@andrewawerdna/simvoly-sssr-avtomaty-s-gazirovannoi-vodoi

Това, че си повторил статията от първия пост прилича на връщане във времето....;), може пък наистина да е

Фактически изборът е много по-голям - 21 кандидатури + квадратчето не харесвам никого + възможността да си останеш в къщи без да се притесняваш, че ще влезеш в някой черен списък. Това си е демократично постижение, макар и не идеално. И не е сигурно кой ще бъде избран, може и да не са тези двама. Би трябвало да си имаме едно на ум за социологическите проучвания, които меко казано често се разминават с крайния резултат.

Как да няма инициатива? Още през 1868 - 69 година Левски търси съдействие от руския консул Найден Геров, след това от Панайот Хитов - близък на сръбското правителство. Извинявай, но приказките, че трябвало лично ходи да тропа на царските порти са доста фантастични. Раковски сърбите са го потупвали по рамото, вярно, но докато са имали нужда от него, после - хайде разтуряй легията, че не ни трябваш. Това го знаят и децата в училище. Казваш, Гербов : "И какъв е бил Левски, че ще забранява на Хитов да влезе с чета в България?" - Ами, такъв, че е успял да си наложи вижданията и не само Панайот Хитов, никой от 1869 до 1873 не влиза с чети в България. Това вече не е толкова известно. Такива са фактите, и не е уместно да се заменят с мненията на върлите русофили от миналото и настоящето. Понеже все опонирам на Гербов, се налага да заставам в една хвалителска позиция (израз на Галина Златарева), но за споменатите отношения и на мен ми идват на ум някои мисли, които представят Левски в не-идеален вид. Струва ми се , че той твърде дълго е проявявал наивно доверие към хранените хора на други държави. Но от страни и от дистанцията на времето е лесно да коментираш какво би било по-добре. Киров, не знам дали си прегледал книгата, за която говорихме преди време "Упадъкът на властта", там има цяла глава за това как малки военни сили успяват да парират и даже да надвият големите.

Не става въпрос за вина , а за това, коя е правилната стратегия по отношение на интересите на българската нация. Левски не е бил против участието на чужди сили в българското освобождение, напротив, той даже търси сътрудничество отвън, но на принципа инициативата да идва от вътре, от България. Стратегията на Левски по отношение на сътрудничеството със Сърбия е анализирана детайлно от Николай Генчев: "...... Левски не се отказва по принцип от българо-сръбското политическо и военно сътрудничество, но не се омотава в националистическа паяжина и дълбоко промислил миналото, разбрал пакостите от неравноправните съюзи в условията на надигащия се балкански и специално сръбски национализъм, се домогва към равноправие, изразено в равенството на силите на двата партньора. Затова той заявява на П. Хитов: «И ако подпишат (т. е. ако се съгласят на равноправен съюз), ще подпишем и ние, но чак тогава, когато се видим, че можем да отстоим срещу злото им, което, ако би ни направили»(27) (т. е. ако биха се опитали пак да ни направят). Левски включва в своите стратегически сметки сръбско-българския съюз като допълнителна сила на българското освобождение и на балканското обновително движение. И поради това чрез в. «Свобода» той заявява: «Питаме братята ни сърби щели да подадат ръка против общия ни враг в едно време, или не. Нека ни кажат искрено, та да знаем какво да работим, и ние и тий щото да не проливаме много кръв.»(28) Схванал пагубните последици от развихрящия се сръбски държавно-монархически национализъм, който между другото по това време намира израз не само в подмолната дейност сред българските дейци, но и във великосръбската доктрина за «Стара Сърбия», която включва западните български земи и Македония в мечтаната Велика Сърбия и се изразява в една упорита сръбска културна експанзия в българските земи(29), Левски търси компенсация на тези националистични страсти в единодействието с борещия се още за свобода черногорски народ. Не е случайно, че в началото на 1872 г. той апелира да се ускори подготовката на въстанието, защото черногорските юнаци предлагали да се започне в едно и също време. Левски е за единодействие с черногорците, защото «тяхната и нашата цел е една — народно управление» и защото, ако българите не се подготвят за единодействие с тях, те ще отидат на съюз със Сърбия(30). В същото време Левски категорично отхвърля сръбските мечтания за «Стара Сърбия» и преди всичко техните домогвания в Македония, като многократно подчертава, «че и ний сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода (разредка на В Левски — б. а.) в земята ни — там дето живеят българите в България, Тракия и Македония»(31) (разредка на В. Левски — б. а.)." Тук в разговора има много твърдения, не съвпадащи с историческите факти: Панайот Хитов се отдръпва, но Филип Тотю се съгласява да работи под ръководството на Левски, по неговия план. Привременното правителство не е БРЦК, а е част от ВРО, по-точно неговият Централен комитет. Българите не искали да влизат в комитетите на Левски, интересно кой тогава е участвал в огромната мрежа от комитети - някакви призраци може би?

П.Хитов и Ф.Тотю не само не участват в българското въстание, но подлъгват заедно с Л.Каравелов голяма част от българските емигранти да се бият за интересите на Сърбия в започналата по същото време Сръбско-турска война.

Райна Княгиня не е била знаменосец на Хвърковатата чета, знаменосецът и е Крайчо Самоходов от Панагюрище. Чудя се, дали един ден, когато стане въпрос за българската история ще се спори за нея, а не за това кой колко обича Русия?