Doris

В оригиналната статия на английски става въпрос не за пространство-времето, а само за трите измерения на пространството. The physicists stress that despite great advances in understanding how changes in time occur, they have made no progress in uncovering the nature of time itself or why it seems different (both perceptually and in the equations of quantum mechanics) than the three dimensions of space. Добавянето на думичката "други" в превода съществено променя смисъла на написаното. П.п. Опитах се да напиша нещо повече по темата, но изглежда настройките на профила ми не позволяват запазването на по-дълги постове. Най-общо - трябва да се прави разлика между доказано теоретично, доказано експериментално и изказване на хипотези и философски обобщения. Установяването на сплетено състояние в квантови подсистеми за безкраен период от време при определени условия е доказано теоретично. Установяването в квантовите системи при определени условия на равновесно състояние за крайно време е доказано теоретично и експериментално. А връзката на тези явления с природата на времето е хипотеза.

На физиците, за които пише в статията нищо им няма, но преводът е доста шашардисващ. Ако някой ми обясни какво е звездите да "въздъхват във Вселената" (израз от първото изречение), обещавам да го прочета целия.

Щом скоростта на едно тяло се променя по големина и/или посока, значи има ускорение, следователно има и сила, която му действа. И няма как да е иначе, защото всички маси си взаимодействат чрез гравитацията. Скороста освен че има големина и посока, както отбеляза Малоум е относителна величина, както и всички други величини, свързани с движението. За това, за да сме точни винаги трябва да кзваме спрямо каква отправна система разглеждаме движението. Това е вярно за отправна система, свързана с източника на гравитационното поле, например с планета, в близост до която преминава космически апарат с изключени двигатели (Розета). Гравитационното поле е консервативно, но тази консервативност се проявява в неподвижна спрямо неговия източник отправна система. Второто изречение е вярно в хелиоцентрична отправна система. В тази отправна система големината на скоростта на приближаване към планетата ще се различава от големината на скоростта на отдалечаване заради движението на планетата. Спътникът в тази отправна система променя кинетичната си енергия "при излизане" заради въздействието на движещата се планета.

Точно както предвидих, проблемът ви с паметника не е естетически, а идеологически. Тази тема можеше да бъде много полезна със замисъла си - да се споделят впечатления от новите археологически реставрации и реконструкции, така че четящите да се ориентират кои обекти да посетят. Вместо това беше с триста зора окепазена и направена на кошче за излияния на всякакви недоволници.

Темата е за обсъждане на новите историко-археологически комплекси. Така е формулирана от Elemag като заглавие и в началния пост. Положителните примери също са по темата, особно, ако човек сам е видял на място наскоро реставрирани и реконструирани археологически обекти. Паметникът на генерал Иван Колев не е по темата, но след като си копирал тук статия за него, би било добре и да се обсъди, особено като се има предвид кръглата 100 годишнина от Тутраканската епопея, когато славната българска армия прогони румънските и руски завоеватели от Добруджа. Моето мнение е, че отрицателното отношение към паметника е свързано до някаква степен с последния факт.

Значи, генерал Колев продължава да е недолюбван и в бронзов вид. Нищо, важното е, че е победил румънците и руснаците. Впрочем, това лято ходих на два възстановени обекта, които ми направиха много добро впечатление. Единият е Кабиле - направени са нови табели, пътека, навеси, останките са надградени леко и укрепени. Другият е Малката базилика в Пловдив, където мозайката от пода е експонирана по един чудесен начин.

В момента нямам много свободно време за дискусии, но ако те вълнува, пускай, то не е казано, че трябва веднага да се отговаря. Лъчът в лазера трябва да се върне успоредно на падащия -това е, което ме кара да мисля, за ъгъла на отразяващата повърхност, че не може да е какъв да е. Ракетите може скоро да са ги сложили. Бяха три пред входа, с към 2 метра дължина. В сградата имаше и разрязани ракети, както и разрязани двигатели, за да се види отвътре. Реактивните двигатели се виждат отзад на всеки изтребител, ако не са свалени. Този музей във Виена е интригуващ, ако ходя там, ще го имам в списъка си.

Другият вариант е 0 градуса. От едната страна да е пълно отражение от призма с 45 градуса, от другата страна на пръта - перпендикулярна плоскост с полуотражателно покритие. Тия музеи с машинарии са забавни. Аз това лято ходих в Крумово, в музея на авиацията, там също имаше двигатели за витлови самолети, както и самите самолети, и реактивни и ракети.

Добре, като се вгледа човек, наистина са обработени, само че ъгълът не може да е някакъв, а 45 градуса и то във вид на призма за пълно вътрешно отражение. Тази светкавица там ли си беше сложена от музея за демонстрации или ефектът се получи от твоето снимане със светкавица?

Ха! Вярно,че се вижда. Ми тогава може да е излъчване от кристала, но не е лазерно. За лазерно излъчване трябва резонатор. Тези кристали са в необработен вид, както и силициевият по-горе.

Със светкавицата да си предизвикал принудено излъчване? Но неодимовият лазер излъчва ИЧ , не се вижда.. Много хубави снимки! Остава да обясниш и кое какво е.

Ако не си чувал за нещо, това значи, че нямаш информация добро ли е или не.

Да, разбира се, интересно е какво си успял да видиш. Скуби позна пръв, а аз го допълних. На горната снимка се вижда от всичките стъкленици по малко. Скуби, какво е това на твоята снимка, някакъв филтър?

Един доста интересен разказ на Карбовски https://chitanka.info/text/8340/35#textstart Липсва Алек Попов (Мисия Лондон), също старите, но още пишещи Недялко Йорданов, Стефан Цанев, Георги Константинов, Румен Леонидов. Тоя казал нещо, оня копи-пейстнал - така няма да се получи ясна представа за съвременната българска литература. При съвременните технологии и свободи може да се събират безброй имена, но кой наистина е писател или поет, кой само вдига шум е друг въпрос.

Павлина Йосева e запомняща се личност, с актьорски заложби , знам я от събиранията на "Хулите", където се е случвало да присъствам сато слушател . Други, които са ме впечатлили там със забавно-сериозни изпълнения са Райчо Русев Райсън и Иван Ненков (автор на много от текстовете на НЛО ). Определено в българската култура липсват вековните традиции на запада. Важи и за литературата. Но това не означава, че всичко е ширпотреба. Елин Пелин и Чудомир са достъпни , но написаното от тях не е масова култура, т.е. продукт за забавление на простолюдието. Не е и елитарна култура за ограничен затворен снобски висш кръг. Може би деленето висша - масова култура не е достатъчно за добро класифициране.

И аз малко съм чела съвременна българска литература, но като гледам никой друг освен мен не опитва да говори за конкретни съвременни автори и произведения, а получавам пълен пас отсреща.

Малко съвременна поезия за разтоварване от сложните казуси: Дали е велико и универсално не знам, но има нужда и смисъл някой да разкаже или изпее това, което се случва с нас тук и сега.

Да се надяваме,че литературата като всяко изкуство ще надскача от време на време предоставената му издателска рамка. Един пример - вторият роман на Георги Господинов, доказано добър и продаваем автор бил пуснат в тираж 2000 броя: "Целият тираж на новия роман на Георги Господинов „Физика на тъгата" е изчерпан преди още да излезе от печат, научи news.bg. Издателят на Господинов „Жанет-45" е получил заявки от книжарниците за всичките 2000 бройки от романа. В момента се обмисля отпечатването на допълнителен тираж." https://news.bg/culture/noviyat-roman-na-gospodinov-izcherpan-oshte-predi-da-izleze-ot-pechat.html

6 паралелно свързани кондензатора с голям капацитет (лайденски стъкленици).

Ако искате глобален исторически мащаб сигурно ще ви хареса "Медальонът" на Галина Златарева. Аз доста време гледах тази книга от далече, защото е дебеличка, макар че имам добро мнение за стила на автора. Но ми се искаше да науча нещо повече за живота на Бенковски и това лято не само я прочетох, а и за десерт прочетох и другия исторически роман на Галина Златарева - "Капка кръв за вампира". Вторият роман е по-лековат, според мен като за тинейджъри, но пак е приятно четиво, дава възможност чрез главния герой да се срещнеш с основните исторически личности от времето на османското завоюване на Балканския полуостров . А "Медальонът" обхваща цялата епоха, свързана с Бенковски, огромен брой реални персонажи и исторически съдби -на хора, народи и държави. Според мен, четенето на съвременна литература, на нови, сега излизащи книги е свързано с известен риск от разочарование,няма я проверката на времето, която е отсяла добрата литература. Обаче с малко усилие, опирайки се на личен и чужд опит,човек може да намери, това, което му импонира на характера и светогледа. Но ако четеш подред, или гониш рекорди - 100 нови български книги за три години , то е ясно, че ще ти писне.

Лично аз повече гледам от страни какво правят издателствата, но забелязвам, че за тези, които печелят, печалбата идва не от самиздат, а от реални продажби, след като е платено на авторите или на тези, които държат правата. Но реално те са производители на стока, която търси пазар. Смешно е да искаш редакторите в някое издателство да ти отсяват добрата съвременна художествена литература. Те отсяват това, от което ще спечелят. Има един съвременен роман "Бели рози в черна ваза" на Донка Петрунова, където много обстоятелствено е описано как редакторите оценяват материалите. Кое е най-ценното си проличава само с времето -след 20-50-100 години някои произведения и автори остават да се четат, други се забравят.

М-да, много хубаво нещо беше соц цензурата. Нищо не може да се сравни с удоволствието да четеш забранени текстове и да слушаш забранена музика . А сега какво, най-много някаква хлабава модераторска цедка. Колкото до текста, мисля, че в него има доста силно самонадценяване. Днес всеки може да си описва в интернет литературните преживявания, но това не значи, че е станал корифей в литературната критика.

Животните на починали хора стават собственост на техните наследници. Тук ЗЗЖ няма специално значение. Ако наследниците не ги искат, трябва да ги продават или подаряват, това ,което може да направи всеки друг собственик. При добро желание, изход винаги има. Например, баща ми, който живее на село, си купи много изгодно магаре от наследници, но заедно с две кучета. Той ги храни около година без да са му особено полезни, докато намери човек, на когото да са от полза и му ги даде. Популациите от бездомни животни се поддържат от тези, които ги изхвърлят, а не от тези , които ги хранят. Здравото и нахранено животно може да дочака осиновяване. Но не всеки може да го прибере, особено ако си е напълнил вече къщата с подобни. Цивилизованите решения идват не само от запад: Над 150 000 бездомни котки и кучета живеят в Истанбул. На фона на толкова много други проблеми, с които градската управа трябва да се справя, бездмоните животни едва ли скоро ще са приоритет. Една туркса компания обаче е измислила брилянтен начин да се хранят бздомните животни и в същото време да се рециклират пластмасовите отпадъци. http://www.earths-book.com/2014/07/article-138.html Pugedon е предложила на града да инсталира вендинг машини за храна за бездомните животни в Истанбул. Монтирани най-вече из градските паркове и други области, където се събират много хора, машините приемат употребявани пластмасови бутилки, а в долната си част имат „бонус клапа“, където се сипва храна и вода в панички. Всеки път, когато човек пусне в машината пластмасова бутилка, тя пуска малко гранули в паничката за храна, разположена в долната част на машината. Там бездомните животни могат да се хранят спокойно. Градската управа изглежда щастлива от това решение на Pugedon, тъй като инсталирането на тези вендинг машини не им струва нищо. В действителност те са сравнително самоподдържащи се. Събраните финансови средства от рециклирането на пластмасата се използват за закупуване на храна за животните. Без съмнение това е едно много хуманно решение, далеч по-добро от унищожаването на бездомните животни, било то и чрез отравяне, чрез прибиране и приспиване или друг иметоди. Хората могат да помагат на животните, без непременно да ги прибират в дома си, а в същото време е полезно за околната среда.

Има няколко наредби за забрана на храненето на улични животни, те са за конкретни градове - Варна, Пловдив, Хасково и Плевен. Наредбата във Варна беше обявена в съда за незаконна, така че действието и отпада. Срещу наредбата в Пловдив също е образувано дело. Вчера бях цял ден в Пловдив. Видях прочутите пловдивски котки, също и няколко кучета. Мога да кажа, че наредбата изобщо не се спазва - животните не изглеждат недохранени, на много места има оставена вода и храна. Ето това са фактите. Ако във вашия град няма общинска наредба по въпроса, в храненето на бездомни животни няма проблем, стига да не замърсявате с остатъци от храна. Ако има наредба, е добре да знаете, че може да ви глобят. http://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=9680 В областта на отглеждане на животни като домашни любимци балканската култура е с около половин век назад от западната. Ние сме се урбанизирали без да развием достатъчно градската култура. Нормите от село не са приложими в града. Резултатът е съществуването на бездомни животни и безотговорното отглеждане на домашни.

Шест кучета! Не щеш да ги кастрираш и ядеш кучешко! Надявам се това да е някакъв майтап. Иначе от такава екстраординарност става ясно защо нормалното ти изглежда клише. Какво да обяснявам повече...