Doris

Вече масово се подменят водопроводните тръби с пластмасови, така че дали ще е чешмяна , или от бутилка, все е стояла в пластмаса.

Супер! Само снежните човеци ако можеше да са по-белички...

Не мисля, че е нужно да с отказваме от обективността, за да повярваме в бог, защото и субектът и обектът и законите, по които функционират биха могли да са негово творение. Според мен атеизмът е едно излишно преекспониране на принципа на обективността. За това няма реална нужда хората, занимаващи се с наука да са атеисти. Например, разболяваш се и отиваш на лекар. Лекарят може да е вярващ християнин, но това не означава, че ще ти чете молитви и ще се надява на чудо за да оздравееш.

Много харесвам психологията, но не може всички феномени на съзнането да се обясняват с нея. Имам чувството, че ако кажа, че 2+2=4, ще се окаже че е свързано някой неосъзнат фройдистки комплекс на заблуденото ми его. Принципът на обективността не е психологическа нагласа. Това е принцип в класическата наука, който се е прилагал и се прилага заради ползата, която ни носи, въпрос на рационалност.

Дам, на изхода скоростта ще се възстанови (теоретично, ако не отчитаме триене ) , но завоите са също част от пътя и то съществена и като се движиш в тия участъци с по-малка скорост, излизаш накрая на трасето с по-голямо време . Но на мен идеята ми беше за това, че натоварването от центробежните сили реално ще е по-малко от предвижданото спрямо максималната отчетена скорост.

"Ако трябва по крива /виража/ - зависисмостта от Дорис /кинетична за сметка на потенциална/, да не я търся , знам че я знае.." Не съм специалист по този спорт, но съм гледала по телевизията достатъчно, за да забележа, че начинът на взимане на завоите е от решаващо значение за крайния резултат и че по-бързо преминават тези, които по-малко се издигат на завоите - това е експерименталната част. А теоретичната е проста - ΔEk = -ΔEp mv22/2 - mv12/2= mgh1-mgh2 ....

Не виждам логика, от една страна твърдиш, че "Психологическите причини за наличието или липсата на вяра засега са единствените, с които науката разполага", от друга говориш за "генетични, биологични, анатомични" отклонения. Лично аз не знам някой да е намерил биологични разлики между вярващи и атеисти, за които тук на няколко пъти се загатва. Мисля, че научната гледна точка е, че вярата е част от човешкото съзнание. А съзнанието не е само психика - представените ни от аби компоненти - страхове, комплекси, подсъзнателни желания..., но и разум, разсъждения, анализ. Хората много са разсъждавали за съществуването или несъществуването на бог, не в религиите, а в философията и доминиращият философски възглед в обществото неминуемо оказва влияние и върху индивидуалните възгледи , нагласи и представи. Това става по различни механизми - от внушенията и желанието да си като другите и да си харесван до високото ниво на познаване, разбиране и анализиране. Ние разсъждаваме индивидуално, но начинът ни на разсъждаване, основните принципи, постулати се задават от обкръжението. Например, има голяма разлика между западното и източното мислене: "Големият познавач на източната философия (и убеден последовател на Дзен-будизма) Дайсец Судзуки (1870 - 1966) прави дълбок анализ и сравнение между западното и източното мислене. В резюме стигаме до следната съпоставка: западно мислене източно мислене дуалистично монистично обективно субективно диференциращо интегриращо индуктивно дедуктивно количествено качествено понятийно, вербално образно, символично логически ориентирано емоционално ориентирано рационално ирационално позитивно описва чрез отрицания" http://old.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2003/15%20Decartv%20rai.htm Не можем да разберем от къде се е появил атеизмът като обща и индивидуална представа, без да отчетем влиянието на доминиращият философски възглед в обществото. Според мен, причина за разцвета на атеизма е абсолютизирането на на принципа на обективността - отделянето на съзнанието, божествено или човешко от природата и природните закони. Това абсолютизиране се дължи на разцвета на класическата наука, на нейните големи успехи през 18-19 век, които промениха начина на живот на хората. Само че този период в науката, респективно във философията и общоприетите възгледи вече се изчерпва. Един пример за това изчерпване е антропният принцип.

Преди време гледах снимки на мои колеги от манастира, направи ми впечатление надпис - "Св. Наум Български"

Честито Рождество Христово! Желая на всички весела Коледа, радост и топлина в сърцата!

Ами, виж, отглеждането на животни е наречено "избиване на комплекси от каменната ера" в "домокучкарници". Мерси за вниманието, сладурче! Желая ти весела Коледа, ако я празнуваш в твоя римски свят

Да, правилно, трябва да се сумират ускоренията (или силите). За това и шейните се повдигат.

Работата е в това, че комфортът на съвременния градски човек включва и отглждане на животни като домашни любимци. Което означава, че трябва да се проявява компромис и търпимост към отглеждането на животни, в разумни, нормативно определени граници. Искам да посоча един любопитен факт , който противоречи на лансираната тук версия, че животните били вещи: Във Великобритания съществува служебна длъжност за котки - "главен мишелов" , със съответните назначение, пенсиониране или уволнение: http://www.webmiastoto.com/18586.html http://www.monitor.bg/article?id=314677

Не важи. Третият закон на Нютон си е за динамиката - за силите, които действат на телата. Обаче съществуват и процеси с намаляване на ентропията - кристализация, биологични процеси. За това говори Малоум в началото на темата, но формулата не е точно такава, поне един минус трябва да има.

Антропният принцип навлиза в детайли във въпроса за хармонията, реда, съвършенството (както ги изреди Стоедин) на природата като неща , които не са случайни и безсмислени. Тук е разискван в отделна тема: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9906 Безспорно психологическите причини за вярата в Бог са много съществени и е радостно, че си направи труда толкова подробно да представиш твоето виждане по въпроса. Но обясняването на вярата само като психология има недостатъка да представя въпроса само от атеистична гледна точка, а и непълно като пораждащи я и влияещи и фактори. Хората са също и мислещи същества, имат склонност да анализират. Така че техните философски възгледи, ако съществуват също могат да бъдат причина за съществуване или не на вяра в бог, а не само израз на психологическите им нагласи. Също вярата е и социално-културен феномен, т.е. обществената среда има определящо значение за отношението на индивида към вярата в бог.

Най-важното за една армия е тя да е лоялна на суверена, независимо от етническия и състав. Лоялността не зависи от това дали си с униформа и за тия войници, които са пребили един българин и са го нарекли гяур насред Карлово е доста съмнителна.

Това за клетките звучи доста в разрез с биологията. Според мен, най-сериозното аналитично научно разглеждане на въпроса за съществуването на Бог е атропния принцип. И аз мисля, че най-общо детерминистичността на Вселената няма значение за съществуването на Бог. Детерминистичността би могла да е от значение обаче в друг смисъл - за възможността да се случват и да се наблюдават чудеса.

По принцип, човек трябва да внимава, когато прави теоретични изводи, защото при теорията винаги се абстрахираме от част от реалните явления. Ако измерената скорост е на прав участък, може би трябва да се отчетат факторите, които намаляват скоростта на завоите, -при завой по такава писта шейните се повдигат, това означава увеличаване на потенциалната енергия за сметка на кинетичната, т.е. V намалява. -силата на триене се увеличава, защото тя е пропорционална на натиска върху опората, който се е увеличил многократно заради центробежната сила. Ще се радвам, ако с нещо мога да съм ти полезна. Сигурността при спорта е много важно нещо. Не се стеснявай да обсъждаш въпроса, лично на мен ми е интересно.

На клипчето Мандела не пее. Освен това, какво е съдържанието на песента се пояснява от субтитрите, които са правени тенденциозно, както и целия клип.

Като знаем, че 1km = 1000 m и 1h = 3600 s намираме, че V = 153,98 . 1000/3600 = 42,77 m/s и an= 60,15 m/s2 , an/g = 60,15 / 9,81 = 6,13 Ускорението при движение по окръжност с дадения радиус и с дадената скорост надвишава 6,13 пъти g.

Може би просто трябва да изчислиш колко пъти центростремителното ускорение an =V2/r превъзхожда g. V трябва да се преизчисли в единици m/s.

За призови места в национални олимпиади дават 100 лв стипендия. Малко странно е, че това момиче е с 50 лв. А отсъствията са голям проблем в горния курс. На родителските основно за това се говори, че спират стипендиите при много отсъствия, а има и изключване.

@Gravity, искаш хем да смениш основни понятия във физиката, хем да решиш една от големите нерешени загадки - са същността на времето (според онова списание с 25 годишнината), хем да ти е лесно и да няма възражения. Поне трябва да ми благодариш , че дадох дефиниция за възхваляваното понятие събитие, макар че за тове използвах математическия израз на понятията пространство и време - x , t , дето уж за нищо не стават.

Добре де, каква е тази логика - от това, че има много модели да следва, че няма нито един? Разбира се, че мога да се съглася само с конкретен модел. Трябва да има някаква обща логика и общи понятия, за да има диалог. Аз използвам понятията, както са записани в речниците и учебниците. Обективно-субективно е различно от абсолютно-относително. Предполагам, че и под модел разбираш нещо друго и под събитие - също. Така както си написал, излиза, че това, че времето е относително е равнозначно на това, че то е субективно , т.е. реално не съществува, или поне неговото изменение е илюзорно. Времето не зависи от избора на отправна система, а от отправната система.

На 1. отговорът е лесен - добре, има модели. За 2. - вече сме обсъждали, че времето е основно понятие, което не се дефинира. Същото е и за пространството. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13452&page=4 (като гледам, през 1-2 години си спорим горе-долу за едно и също) Има много описания, разсъждения, дефиниции - не. http://academic.ru/dic.nsf/bse/124443/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE А това, че пространството и времето са обективни, означава, че не зависят от човешкото съзнание, което не противоречи на теорията на относителноста, а е в съгласие с нея. Значи, че колкото и да искаш да забавиш с мисълта си времето, или да преместиш нещо, няма да стане. Също значи, че времето не е някаква илюзия, съществуваща само в съзнанието на хората. Зависимостта на времето и пространството от скоростта на отправните системи не ги прави субективни. Забавянето на времето при големи скорости, изкривяването на пространството от големи маси си съществуват независимо от това, дали хората знаят за тях. За добавката: Напротив, съгласявам се с модела на пространство-времето на теорията на относителноста. Но не мисля ,че обяснява всичко. Според мен, развитието на науката ясно показва, че никоя теория не е последна и винаги има още какво да се допълни.

"Пак повтарям по дефиниция пространство-времето е множеството от всички събития." - Да допуснем, че това е така, но какво е събитие? Пенроуз в книгата "Road to Reality" разглежда събитието като точка, с координати (х, у, z, t) . Значи пак стигаме до математически конструкти, а не до самата реалност. В глава 17 показва универсалността на модела на пространство-времето, като разглежда развитието на физиката, по-точно механиката от гледна точка на математическото представяне на пространството и времето като пространство-време, но това не означава, че Аристотел си е дефинирал реалността като произведение на обикновеното тримерно евклидово пространство и едномерното евклидово пространство на времето. Може да се каже, че пространство-времето е абсолютно, доколкото в него имаме инвариантност на пространствено-времевия интервал, но то не е абсолютно в смисъл, че абсолютно изчерпателно описва реалността. Всички модели само до някъде, при определени обстоятелства и абстрахиране описват реалността. Това важи и за модела на пространство-времето. По принцип човешките представи и мисли, колкото и перфектна математическа форма да имат, са само отражение на реалността, а конкретно моделът на пространство-времето не може да ни обясни например някои квантови явления като неопределеност и нелокалност.