Станислав Янков

Не си ли го казал?! Това, дето ще цитирам, от кого е написано: "Има много проблеми и недостатъци." (стр. 181). "Това не е координатна система." (стр. 182, специално за диаграмата на Епщайн, където двете перпендикулярни оси са х и сТау и няма какво друго да са, освен оси на координатна система, при това на системата на Минковски, гледана "отгоре", а диаметъра е времевата координата на подвижната инерциална система и се завърта с промяната на скоростта ѝ спрямо неподвижната, точно както се завърта примовата времева координата на подвижната система в диаграмата на Минковски и е така, защото това е точно същата тази координата). И т.н. Да ти цитирам ли още по-стари твои коментари, където директно казваш, че подхода на Епщайн е неверен?

Защо ти не обясниш малко по-подробно, как подхода на Епщайн не е верен, макар да дава точно същите резултати, като от Лоренцовите трансформации и напълно да се базира на диаграмата на Минковски, просто "наблюдавана завъртяна"? Какъв, малко по-подробно, е този проблем във връзка с употребата на собственото време Тау на подвижната система, който ти смяташ, че има? Някакъв алгебричен ли е? Защото диаграмен не може да бъде - кръгът от диаграмата на Епщайн е върха на конуса на Минковски, когато х е равно на 300000 км, а сТау е равно на една секунда, завъртането на виолетовата стрелка В (координатното време Т от диаграмата на Минковски) е ъгъла на примовите координати на движещата се инерциална система от диаграмата на Минковски и въобще - абсолютно всичко, налично при диаграмата на Минковски, го има и при диаграмата на Епщайн, само е представено различно, "завъртяно". Какви неверности може да има тук при това положение?

Какво да ти давам? Каквото и да ти дам - ще го охулиш и ще искаш още, а след някакво време пак ще ме питаш точно същото! Точно както като ти дадох за Епщайн - каза, че и него не съм го разбирал и сега пак ме питаш точно същото (с някои допълнителни въпроси)! Какъв е смисъла от подобно превъртане?!

С какво Хамилтъновата механика е по-добра от Лагранжовата механика, та са разработени и двете, вместо само едната? Единственият въпрос е - дали подход с четири пространствени измерения дава верните резултати или не и ако дава верните резултати, значи има смисъл да се разработи. Неслучайно се разгаря чак такъв спор с мен именно относно верността и коректността на такъв подход, не просто относно ползата и смисъла от него. В никакъв случай не ги приравнявам и това е един от упреците - предлагам промени в самата метрика (базовите параметри на матрицата на метричния тензор, тези по диагонала) и така сякаш нарушавам употребата на четири еднакви координати от стандартната пространствено-времева концепция. Линийките (и лазерите, както и всички други пособия за мерене) също са материални устройства, подобно на часовниците. Надявам се такъв подход да предложи по-еднородно описание (всички измерения са с еднакво естество, пространствени, само числовите параметри във връзка с тях са различни) и така да е по-лесно съчетаем с всичко останало (забележи, че по никакъв начин не отрича например СТО и ОТО, само интерпретира по различен начин същите резултати). Защото скоростта е параметъра, чрез който се определят разликите в параметрите между различни инерциални системи в движение една спрямо друга, скоростта се свързва с движение в пространство, това е геометрия и значи, че има геометрични причини, свързани с пространството (с пространство-времето при интерпретацията 3D+1D), които водят до регистрираните различия при движещи се една спрямо друга ИОС. Иначе времето щеше да е абсолютно и щяха да са валидни Галилеевите трансформации. Няма значение кой е съгласен или не, това не е политика, от значение е само дали е вярно или не. Ако не е вярно - просто няма да ми се получат усилията (но ще съм научил още полезни неща, както научих и от последните коментари на Скенер, а и ти вече слагаш някои полезни неща, не е като изявите ти от някога).

Нужни са часовници (и в двете инерциални системи), които да са достатъчно точни. Практически забавянето на хода на часовниците при достатъчно бързо движение (на самолети, космически апарати и сателити) се регистрира, съвсем реално, чрез атомни часовници (възможно най-точните налични). Имай предвид, че за принципно обсъждане на въпроса не са нужни свръх-точни часовници и нещо повече - наличието на каквато и да било промяна на каквото и да било, която си в състояние да регистрираш в последователност едно след друго, условно се явява часовник (например - прелитане на птичка и произволен момент СЛЕД ТОВА да се спънеш, докато си ходиш по улицата). За регистриране на времеви ефект са необходими две неща - някакви регистрируеми материални промени, все едно какви, стига да могат да се регистрират и да не се случва абсолютно всичко едновременно. Принципно абсолютно всичко, без изключение, представлява абстракции, даже и религиозните абстракции претендират да включват някакъв вид практически потвърждения, при научните абстракции проверките и потвържденията са многократно по-стриктни и точно затова при последните можем да говорим за в значителна степен реални параметри.

Ще прегледам отново всичко, което си написал в тази връзка, само имай предвид, че нямам проблем да приемам неподвижност в пространството като част от пространствено-времева парадигма и е ясно, че това нещо си идва още от класическата механика. Единствено, това с промяната като несвързана с движение в пространство не ми се връзва с неизбежната нужда от часовниково устройство дори при самата неподвижна система, без още да са започнали каквито и да било сравнения с други системи. Ние самите, нашата съзнателност, имаме часовниково устройство – мозъка. Стрелата на времето, ентропията, която я причинява, е неразривно свързана с движение на материя в пространство. Иначе какво и как ще се разрежда ентропийно все повече, за да формира така Стрелата на времето?!

Това сравнение е последващо, между инерциални системи, които се движат. Аз имам предвид, че при самата неподвижна система трябва да има втора инерциална система в движение с някаква скорост в пространството (цикличности, еталони, правила - подробности), часовниковото устройство, която да служи за числово остойностяване на времевия параметър и без това не можем да дефинираме подобен параметър и от там не можем и да правим сравнения между времеви темпове на различни инерциални системи. Часовниковото устройство съвсем не е абстрактно, то е реално. Скенер казва, че промяната е нещо отделно от движението, по-важно от движението, може да я има и без движението, а движението е само неин частен случай.

Проблемът е на още по-ранен етап и заради това аз не успявам въобще да стигна до опит да аргументирам това, което си представям като връзка. Ти отделяш времето като някаква по-специална категория, която има свое собствено, самостойно и по-важно значение извън числовото ѝ остойностяване, което може да стане единствено чрез употребата на материално движение в пространство (там цикличностите и все по-сложните часовникови конструкции за все по-голяма прецизност са периферни подробности, които само биха замъглили принципните разсъждения по въпроса). На мен ми се струва, че след като не съществува възможност за повече или по-малко точно числово остойностяване на времеви темп (без такова остойностяване не можем да правим никакви физически сравнения и принципно такова остойностяване, макар и твърде неточно, е и разграничението сутрин-обед-вечер и всяка друга причинно-следствена последователност с някакъв темп в пространството) – материалното движение в пространството е вложено като неразделен елемент от физическата представа за време. Ако промяната е нещо различно и отделно от движението на материята в пространство, тогава – промяна на какво и по какъв начин?! Ето това не успявам да разбера!

Изглежда голямото разминаване е в оценките ни на това – кое е причина и кое е следствие, кое е водещо и кое последващо. Подобни са и въпросите на Гравити – защо движението да било важно колкото времето, след като не може да се обоснове без времеви параметър. Аз разглеждам движението в пространството, отстоянието на пространството и времевите параметри като равностойни, не като някое да е по-важно от другото. Няма никаква пречка едновременно да си наблюдаваме движението на часовниковите части в пространството (нека да е най-прост часовник, с махало, защото тук не обсъждаме качествата на устройството, а принципите в основата на отмерването на времето) и същевременно да ползваме часовниковите показатели за оценяване на различните скорости на различните части на часовника (включително и на онези часовникови части, които са в покой спрямо наблюдателя) и цялата игра е в точното определяне на наблюдател-наблюдаемо (покояща-подвижна система). И от тука аз твърдя, че можем да съставим напълно еквивалентна на пространствено-времевата, изцяло пространствена концепция с четири пространствени измерения, вместо с три пространствени и едно времево, а вие твърдите, че може да е вярна само пространствено-времевата концепция и другата не може да е вярна. Изглежда ми, че това е нещото, относно което не можем да се разберем и трябва да се разчопли по-задълбочено!

От Уикипедия: "Дори след като теорията става ясна, изминава доста време, за да се намери подходяща конструкция. Оказва се, че е много трудно да бъде създаден атомен еталон за време с непрекъснато действие. Ето защо той се използва само за периодичен контрол на точността на кварцов часовник, като последният е снабден със специално радиотехническо устройство, което има задача да сравнява трептенията на кварцовия генератор с електромагнитните трептения, излъчвани или поглъщани от атомите на дадено вещество. При най-малкото отклонение от атомното „точно време" това устройство автоматично коригира хода на часовника." "Фино обработената кварцова пластинка има особено качество. Ако бъде приложена външна сила, в нея се пораждат електрически колебания, които имат честота далеч по-постоянна от тази на махалото. Кварцовият часовник има такава пластинка. Тя е „сърцето" на един генератор за променлив ток, който захранва синхронно моторче и именно това моторче командва стрелките на часовника." "В тяхна чест кварцовите часовници с атомни коректори получават името атомни часовници." Атомен часовник – Уикипедия Все пак лампичка, неподвижно монтирана някъде, която с мигания показва секундите, си е неподвижна, както и часовник на китка на ръка, когато тази ръка си стои неподвижно спрямо наблюдател, а разните подробности като конструкции просто не ни интересуват, така че - признах се за победен!

Ето нещо, което не успявам да разбера - какво завъртане имаш предвид тук? Това, което знам аз е, че при галилеевите трансформации се завърта спрямо времевата координата на неподвижния наблюдател само примовата времева координата на подвижния обект, докато при Лоренцовите трансформации се завъртат спрямо времевата и хиксовата координата на неподвижния наблюдател и примовата времева, и примовата хиксова координата на подвижния обект. Ти това ли имаш предвид или някакво друго въртене?

Неопределеността не е ли и на местоположението в пространството? Ако липсва пространствено отстояние (даже пространствен обем, не просто едномерна дължина), би могло да се каже, че дадена частица е на точно-определено място (не би имало къде другаде да бъде).

Нещо подобно като при гравитацията (концентрацията на материята определя кривината на пространствено-времевата геометрия, а кривината на пространствено-времевата геометрия определя движението на материята към концентрация). Времето се дефинира чрез НАБЛЮДЕНИЕ на движение с определена (еталонна) скорост, а движението се дефинира чрез замерения посредством него времеви темп (ти без проблем можеш да наблюдаваш движението на чарковете на някой часовник, който ти показва времевия темп).

В такъв случай, когато визираме атомни часовници, тук пространственият параметър присъства в различна форма - като пространствена област, в която да може да се формира неопределеност на електрона. Ако го няма това пространствено отстояние - няма да може да има електронна неопределеност в пространството.

Промяна в пространственото местоположение със стойност между 0с и 1с, като за страничен наблюдател при 1с дължината по посока на движението на наблюдаемото е нулева или планкова и времевият интервал е безкраен, а при 0с дължината по посока на движението е максималната в покой и времевият интервал е планков (максималния възможен часовников темп както за наблюдаемото, така и за самия наблюдател). Това, че времето е неизбежна съставка при дефинирането на скоростта не значи, че темпът му не може да зависи от нея. Всичко опира да детайлите наблюдател-наблюдаемо.

При замерване, игнориращо импулса/скоростта, не бихме ли могли да регистрираме точно местоположение на електрон, дори и веднага след това той да не е вече там (местоположението му отново да е неопределено)?

Значи бихме могли да кажем, че поглъщане наподобява замерването на импулса. А излъчването на фотон не е ли подобие на замерването на местоположението (когато замерваме местоположение - да ползваме излъчвания на фотон)? Спомням си нещо от един учебник по квантова механика на Софийския университет, но го бях чел преди години и направо може да се каже, че съм забравил всички тези детайли.

Тоест, ако като часовник ползваме една лампичка, монтирана неподвижно на масата и тя само мига на всяка секунда, без да се интересуваме как възниква това мигане - ето ни неподвижен в пространството часовник (не ни интересува как се постига мигането на неподвижната лампичка)! Добре! предавам се! Победи ме!

В моментите, когато поглъща и излъчва фотон, електронът има съвсем конкретно, точково местоположение в пространството. И заради неопределеността между тези два момента - това точково местоположение в пространството не може да бъде едно и също в момента на поглъщането и в момента на излъчването на фотон от електрона. И понеже в атомните часовници не става дума за само един атом и електрон - става... Твоите възражения от по-горе са по-същностни, повече сякаш философски и първо искам да ги обмисля по-внимателно преди отговор.

Построй ми атомен часовник без атоми (движения във връзка с атомните часовници идват на първо място от атомите - не съществува възможност един електрон да погълне и след това да излъчи фотон от едно и също място в пространството).

Така може да се попита, как могат електромагнитните вълни да се движат в пространството със скоростта на светлината, след като за тях липсва ход на часовниците. Как ще регистрират те, че се движат в пространството със скоростта на светлината? Всичко е анализ между различни инерциални системи, които се движат с разни скорости една спрямо друга и имат съответстващи часовникови темпове в зависимост от скоростта им на движение една спрямо друга. След като може да се дефинира движение със скоростта на светлината, без обектите, свързани с това движение, да имат ход на часовниците - защо движението да не е определящото и на пространствените отстояния, и на времевите темпове?!

Не, настоявам, че времето не може да се отчита, без употребата в конструкцията на часовника на движение в пространството. И специално Скенер има предвид други неща (помниш ли някога отдавна, когато се дискутираше, че координатите са просто измислени от нас линийки и че промените, като Лоренцовото скъсяване да речем, се случват с материята, не с координатите - той вероятно смята, че съм забравил тези неща и че не разбирам коя система е подвижната и коя неподвижната, след това ще има други неща, а после пак ще се върнем към тези, защото все още не ги разбирам ).

Нека първо прегледам по-внимателно последните ти коментари и ще ти отговоря. Ако за нещо толкова естествено, като ролята на движението в пространството за отчитането на времето, не можем да се разберем - как да се достигне до разбирателство за основните неща, с които не се съгласяваш?!

А какво се случва с електроните, които поглъщат и излъчват (това са взаимодействия и няма неопределеност, местоположенията в пространството са конкретни и се различават между поглъщането и излъчването)? Или електроните нямат значение?! Изминават ли лъченията пространствено отстояние, преди да бъдат погълнати или регистрирани?

И всичко това няма нищо общо с движения в пространството ли?! Електроните на цезиевия атом не се ли движат в пространството, за да се случат всичките тези лъчения и техните отчитания?! А как точно се отчитат - виж!