Станислав Янков

Наричам го “дължината на кораба MOTHER SHIP”. Това си е съвсем обичаен материален обект (обект, който проявява свойства на материя) съгласно дефинициите, които описва Скенер, каквито са и корабите А и В.

Да, нещо такова съм срещал при обясненията около Космологията и донякъде го разбирам (ако няма материя, няма смисъл да се говори и за пространствени отстояния, защото такива могат да съществуват само между две отделни материални точки). Само не разбирам, как е най-правилно да наричам участъка L2 на долното изображение. Степен на свобода, измерение, “празно” пространство, въобще пространство, пространство-време казваш, че не може да се твърди, че се скъсяват лоренцово, значи участъкът L2 не е правилно да се нарича нито едно от всички тези неща, защото той проявява лоренцово скъсяване, наравно с корабите А и В (L1 и L3), тоест - това също е някакъв вид обект, който проявява свойствата на материя, подобно на корабите А и В. Очевидно обаче не е точно същата форма на материя, като корабите А и В. Кое е правилното название на този участък L2, при употребата на което няма да може да се каже, че съм неясен или пък неточен?

Нека изчакаме отговора на Скенер, защото точно това нещо е, което аз определях като “скъсяване/удължаване” и “свиване/разширяване” на измерения, пространство, пространство-време и точно тука са упреците за неточност и неясноти. Нека първо Скенер даде точните дефиниции на това нещо и тогава ще обсъждаме. Принципно, много детайли около корабния парадокс на Бел са дадени във видеото, което съм споделил.

Материя има. Обекти, които проявяват свойства на материя има разхвърляни в цялата Вселена, само не са три кораба със синхронна постоянна скорост в близост до наблюдателя. Просто са по-далече ("празно пространство" без никакви кораби в областта му).

Именно! Ракетите в покой спрямо наблюдателя, преди въобще да бъдат изстреляни, имат крайна дължина, точно защото не са съставени от нещо монолитно и единно, а от множество точки (атомите, които трептят в кристалните си решетки), между които има пространство с определено отстояние (доколко то може да се нарече празно - това е по-сложна тема). Но тук идват обясненията на Скенер, че: Ето тук имам проблем с разбирането на обясненията му. Във всичко останало съм изцяло съгласен с неговия подход - концепциите му са логични, малко са ми по-сложни, но не ги отхвърлям, а ги считам за обогатяване на точността на собствените ми разсъждения. С горния ефект, свързан със СТО и скъсяването на "празното пространство" между долните два кораба, заедно със скъсяването на самите кораби, когато се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдател в синхрон, но без твърда или каквато и да е връзка помежду си (за разлика от голямата ракета над тях) - ето с това имам проблем как се обяснява и как е правилно да се дефинира, най-вече предвид вече цитираните обяснения на Скенер. Защото, реално погледнато, празното пространство между долните два кораба е съвсем идентично със същото празно пространство без никакви кораби в областта му и затова участъкът L2 не би трябвало да се свива заедно с участъците L1 и L3.

Всичко вече си е тръгнало, наблюдателя вижда само преминаването на трите ракети в пълен синхрон с 500 км/ч пред него (примерно, докато си лови риба на столчето покрай реката), а след 20 минути вижда, от абсолютно същата си позиция, абсолютно същите ракети, по абсолютно същия им път, отново в пълен синхрон, но този път вече с 50 000 км/ч. Какво се случва с дължините L, L1, L2 и L3 в двата различни случая. Кои от тези четири стойности се скъсяват при по-високата ПОСТОЯННА скорост в пълен синхрон и ако се скъсяват всичките четири (както съм го чел аз на разни места), как е правилно да се дефинира скъсяването на участъка L2 (той се води "празно пространство" между двата кораба А и В)?

Аз специално се старая в случая да изолирам както състояния на ракетите в покой, така и всякакви ускорения и забавяния (оригиналният парадокс на Бел с двата кораба се занимава основно с тяхното ускоряване). В случая говорим за две съвсем идентични ситуации, без покой (в покой и в двата случая е само наблюдателя), без ускорения или забавяния, с единствена разлика - двете различни скорости на ракетите спрямо наблюдателя (все едно какви са точно, 500 и 50 000 км/ч е съвсем произволен избор на стойностите). При по-високата скорост скъсяването е по-изразено в сравнение с по-ниската скорост и особено в сравнение със състоянието в покой. Двете малки ракети по никакъв начин не са прикрепени нито към по-голямата ракета, нито помежду си. Нищо! Празно пространство! Единствено, трите ракети се движат в пълен синхрон една с друга, като синхронните изпълнения с няколко самолета по разните авиошоута. Важното е, какво се случва с участъка L2 между ракетите А и В. Доколкото ми е известно - той също се скъсява, нищо че е празно пространство, заедно с дължините на двете ракети L1 и L3 (пак припомням, че между ракетите няма никаква връзка, нито твърда, нито каквато и да е друга, само се движат в синхрон).

Добре! Бих могъл да кажа, че разбирам до голяма степен какво имаш предвид, макар че ще ми е доста трудно да се пренастроя бързо към толкова детайлна и различна концепция (нещата, които се срещат масово, са доста различни от всичко това, което си описал ти - аз никъде досега не съм срещал тези неща под точно тази форма, включително и в общообразователни учебници по Физика, а даже и в два, предназначени за Софийския университет "Св. Климент Охридски"). Сега остана и втория момент, който не успявам да си изясня категорично. Става дума за корабния парадокс на Бел: Relativity 105b: Acceleration - Bell's Spaceship Paradox and Rindler Coordinates - YouTube Един от периферните изводи, произтичащи този парадокс е, че ако покрай наблюдател два пъти премине една и съща група от три кораба (долното изображение), като първия път тази група премине в пълен синхрон със скорост от 500 км/ч, а втория път групата пак премине в пълен синхрон, но вече със скорост 50 000 км/ч - при втората скорост корабите ще изглеждат скъсени по дължините си L, L1 и L3, в сравнение със същия измерител при по-ниската скорост. Тук объркващият и неинтуитивен момент е, че от гледна точка на наблюдателя освен дължините на самите кораби (L, L1 и L3), при по-бързата скорост ще се скъси заедно с тях и отстоянието между долните два кораба - L2. Макар в долния случай да няма никаква материална, камо ли пък твърда връзка между двата кораба А и В (пространството е абстракция, не съществува реален обект, който да се посочи като "пространство" или "пространство-време", пространството не притежава протяжност, тя е качество само на материята, затова не може да се оценява с "дължина", което е число, показващо съотношението на протяжността на материален обект към протяжността на друг материален обект, избран за еталон, затова пространството не е способно да се удължава/скъсява, пространство-времето пък хептен), отстоянието между тях L2 ще се държи така, сякаш L1, L2 и L3 са едно цяло, подобно на L (MOTHER SHIP). Кой е правилният начин да се дефинира скъсяването на участъка L2, заедно с L1 и L3 при по-високата скорост спрямо наблюдателя на синхронната група MOTHER SHIP, А и В?

Значи не мога просто така да заменям измерения със степени на свобода и трябва да внимавам. Добре! Да видим, какво ще каже и Скенер за всичко това.

На мен ми се струваше, че се изразявам доста нагледно и достъпно. А пък след като критиката е, че не съм точен - в момента полагам усилия да разбера точно разясненията на Скенер и да се съобразя с тях в бъдеще. Все пак ще се съгласите, че материята не е никак проста, а пък няма как да бъда Лукасов професор!

Точната дефиниция приципно е степен на свобода, особено съм го срещал като употреба в квантовата механика. От обясненията на Скенер следва, че като степен на свобода дава възможност за по-широко описание в сравнение с измерение. Иначе, цялата работа в случая изглежда е в това, че е неправилно да се казва “измеренията се удължават/скъсяват/свиват/разширяват/раздуват/огъват”, а че това са различни свойства на пространство-времето по осите (координатите) на степените на свобода (измеренията). И допускам, че накрая ще стигнем и до това, че допълнителните над три измерения не се “увиват” на Планкови дължини, а се увива пространство-времето по още шест или повече допълнителни степени на свобода (измерения), над макроскопичните три, съобразно условията на компактификацията (според мен това е квантовомеханична неопределеност на броя степени на свобода на Планкови дължини).

Горе-долу разбирам какво имаш предвид, само има един-два неясни момента, за първия от които ще те попитам сега. Какъв е правилния начин да се изразяват Лоренцовото скъсяване/удължаване (при движение спрямо наблюдателя с по-голяма/по-малка скорост) и разширението на Вселената? Скъсяване на пространство-времето по оста на степента на свобода (оста на дължината) по посока на движението при по-висока скорост на подвижния обекта спрямо наблюдателя, удължаване на пространство-времето по оста на степента на свобода по посока на движението при по-ниска скорост на подвижния обекта спрямо наблюдателя, удължаване на пространство-времето по всичките три оси на трите степени на свобода (осите на дължината, на широчината и на височината) при разширението на Вселената ли?

Когато се държи на най-строга прецизност, координатите, измеренията, степените на свобода са условни, абстрактни, измислени математически и геометрични техники, съставени за по-точното описание на различните особености на пространство-времето - единствения реален физически обект, единствената материална, веществена форма. Част от забележките на Скенер към мен са точно заради смесването на абстрактните измерения и координати с реалните разнообразни състояния и особености на пространство-времето. Както някога се опитвах да дефинирам наличието на енергия без материя, в опит да представя наличието на по-фини форми на материята. Иначе - измеренията и координатите не могат да се "огъват" заради ОТО, нито могат да се "скъсяват" и "удължават" заради СТО, защото това не е реалната материя (пространство-времето), а измислени, абстрактни математически и геометрични техники. "Огъванията", "скъсяванията" и "удължаванията" са по-свободни определения на различни свойства и особености на пространство-времето. Понякога са дразнещи прекомерните изисквания на Скенер за употребата на най-точната терминология, но това не е лошо, а доста полезно. Не би ли могло на Планкови дължини да има множество вариации на измеренията, много повече от три, че дори и от 26 (максимума при някои варианти на суперструнната теория), заради квантово-механичните неопределености, но на макрониво да се обособяват като реализирани само три или четири (при пет-измерно пространство-време)?

Коректното е представянето на нещата по следния начин: Степени на свобода, измерения, координати - всичко това са абстрактни представи. Измислени невеществени математически техники, предназначени за по-точното описание на състоянията на пространство-времето, което единствено се явява реален физически обект и обективна материя. Тука малко би могло да се поспори, дали трите обичайни измерения се "събират" в черната дупка по същия начин, както се "събират" и около центъра на всяка произволно избрана координатна система. Според мен по-точното описание би било, че координатите на трите измерения винаги "излизат" от точката в центъра, а при черните дупки вече излезлите от точката в центъра оси се огъват (за да опишат по-точно състоянието на пространство-времето в областта, съгласно формулите на ОТО) и се "затварят" някъде в диаметъра на черната дупка (например в центъра), без да могат да излязат (освен ако няма бели дупки или нещо друго подобно неизвестно). Това е нещо като "затваряне" на измеренията "наполовина", заради недостатъчната маса, която да успее да ги затвори така, както са били "затворени" преди или веднага с Големия взрив (за това би била необходима маса на Вселената, по-голяма от настоящата, защото сега Вселената очевидно не само не е "затворена", ами се и разширява и при това - с ускорение). Не споря със Скенер за тези неща, защото с компактификацията той има предвид други научни предположения, които аз все още не разбирам достатъчно добре. Образно казано, той има предвид, че преди или веднага с Големия взрив, всичките измерения (включително сегашните три разгърнати) са пребивавали в различно, "увито" състояние, което обаче не се дължи на "затварянето" им от огромни концентрации на маса/енергия (заради изключително изразена гравитация/кривина), защото това тяхно компактифицирано състояние може да се определи като "безплътно" (все още няма масивна материя). Както знаем, според теорията първо е имало рязко раздуване на трите пространствени измерения след Големия взрив и едва в момент след това е породена масивната материя, която за известно време драстично е забавила раздуването на Вселената. Тук би могло да има две различни линии на разсъждение. Според едната, която ще разглеждам паралелно, докато не науча по-добре за особеностите на кампактификациите, съществува възможност измеренията да не са възникнали (да са се "разтворили" от увитото им състояние) едновременно, а последователно едно след друго. Четвъртото пространствено измерение (на пет-измерно пространство-време) да е възникнало последно и чак тогава да е станало възможно формирането на масивната материя, която рязко забавя инфлационното раздуване на Вселената отпреди това. Другия вариант е, увитите допълнителни измерения да са нереализирани допълнителни версии на трите пространствени измерения, произтичащи от квантовомеханичните неопределености (не става дума за времеви измерения, защото времето е винаги само едно - моментът СЕГА, постоянното настояще и само се сменят отделни версии от безбройните вероятности на състоянията). Не е невъзможно да Планкови дължини трите или четири разгърнати на макрониво измерения да имат множество "увити" алтернативни, допълнителни версии. Двата варианта на разсъждение не е задължително да се изключват един-друг. Ще видим нататък, като разуча по-добре въпроса с компактификациите и теорията на Калуца-Клайн.

Разлика има - при събирането им в центъра на произволно избрана координатна система няма кривина на пространство-времето, когато говорим за плоско пространство-време извън силно гравитационно въздействие, за разлика от черната дупка, където вече са "огънати", докато не се "увият" било на хоризонта на черната дупка, било в центъра ѝ, било където и да е по диаметъра ѝ (в момента не обсъждаме такива детайли). Спокойно можем да кажем, че всичките три пространствени измерения, като цяло, са били увити преди Големия взрив, а сега се увиват в нещо подобно само в отделни участъци на пространство-времето на Вселената, защото няма достатъчно маса, за да увие всичко до състоянието преди Големия взрив. Затова при черните дупки имаме "навлизане" на измеренията от плоска, през огъната геометрия, до увито състояние накрая, където и да е в диаметъра на черната дупка, "вътре" в хоризонта на събитията - това не е цялата Вселена преди или веднага след Големия взрив и днес има области и с плоска геометрия (надявам се да ползвам точните изрази - ти много държиш на употребата на точната терминология и правилно). Степен на свобода по едно измерение значи, ако две точки са разположени една върху друга (безизмерна точка) - да започне тяхното раздалечаване една от друга по една линия (едноизмерна линия). Когато един автомобил премине покрай теб със скорост 200 км/ч (на някоя писта) - той ще е скъсен по посока на движението му спрямо състоянието му в покой, нали? А когато същият автомобил премине отново покрай теб (след кръг по пистата), но този път със скорост 100 км/ч - той ще е удължен по посока на движението му, в сравнение с преминаването му с 200 км/ч, нали? Това е съвсем очевиден физически, реален ефект, произхождащ от скоростта на движение на произволно нещо спрямо наблюдателя, нали? Значи, за да можеш да усещаш, регистрираш степен на свобода по трите пространствени измерения, пространство-времето трябва да се движи спрямо теб (спрямо твоето възприятие) с много бавна скорост, по-бавна от всички останали неща, които наблюдаваш да се движат спрямо теб (ако пространство-времето и по трите пространствени измерения се движеше спрямо теб със скоростта на светлината - дължината и на трите щеше да се скъси до нула или до Планкови дължини). Твоята лична тримерна пространствено координатна система е винаги в покой спрямо теб, не се движи или се движи изключително бавно спрямо теб, по-бавно от всичко останало, затова за теб лично, за твоето възприятие, за твоето съзнание степента на свобода по трите пространствени измерения е безкрайна или огромна - за теб самия трите пространствени измерения имат безкрайна или огромна протяжност и са с напълно или с почти напълно плоска геометрия, както е при личната координатна система на всичко друго на този свят с изключение на онези неща, които се движат със скоростта на светлината. Аз лично предпочитам да считам скоростта на движение на пространство-времето пред възприятието (съзнанието) ни не за нулева, а за страшно бавна и така обемът на Вселената ни да не е безкрайно голям, а само невъобразимо голям, защото така има как да се разширява (безкрайно-голямото няма как да се разшири още повече от безкрайност). Случва се - координатите на измеренията са "огънати", "увити" "вътре" в дупката и няма изход от там, което въобще не е така с координатните системи в плоското пространство-време. На това няма да ти отговарям сега, защото не го разбирам достатъчно добре и първо ще го премисля по-внимателно. Принципно акцентирам основно над движението в пространството и различното състояние на пространствените измерения в плоско и в огънато пространство-време, защото и при 4D пространство-време, и при 11D пространство-време на суперструнната М-теория времето е само едно, а ние обсъждаме принципно, дали могат допълнителни пространствени измерения над 3 да са огънати без участието на гравитация/кривина (концентрация на маса/енергия). Може тази твоя забележка да се дължи на неточния ми изказ. Това също първо ще го премисля по-внимателно, преди да го коментирам, но нагоре вече описах моите виждания на този етап.

Ето нещо, което изключително много се доближава до онова, за което си мисля аз! Трябваше да си дам по-ясна сметка за голямата вероятност за реално съществуване на четвърто пространствено измерение, за да успея да забележа този модел, който си има и прословутото мое "завъртане на 90 градуса на перспективата на възприятие"! Обаче първо ще премина през опит да разбера по-добре подхода на Калуца-Клайн, преди да започна да разглеждам и това (модела Рандъл-Сундръм). Масивните гравитони - връстници на Хигс бозона и подходящи кандидати за тъмна материя? (offnews.bg)

Изхождам от това, че в рамките на диаметъра на черната дупка около хоризонта на събитията, трите обичайни пространствени измерения се събират в рамките на този диаметър (сега не коментираме дали това събиране се ограничава до хоризонта на събитията или достига до центъра на диаметъра на черната дупка) и не излизат наникъде извън него. За наблюдател извън черната дупка, ако игнорира кривината на пространство-времето във връзка с гравитацията ѝ, измеренията в областта на диаметъра на дупката може и да му се струват съвсем обичайни и "плоски", но за някой пропадащ директно в черната дупка няма никакви варианти (геодезични линии) за изход от нея, независимо под колко "разложена" форма на неговата материя. Огъването на пространство-времето (трите пространствени измерения и условното времево такова) "затваря" всички тях "вътре" в дупката и това аз наричам "увиване" на трите пространствени измерения в черна дупка. Има спекулации за бели дупки, при които материята на черната дупка да се изхвърля ("затворените" в нея три измерения да "излизат") в някоя друга част на Вселената, под формата на нещо като "гейзер", но тези предположения не само не са потвърдени, но и при такъв сценарий черните дупки щяха да са толкова по-неустойчиви, колкото по мощни са изхвърлянията на материя от "гейзерите" на свързаните с тях бели дупки. Да, ама засега друг начин за загуба на енергия от черна дупка, освен нейното страшно бавно изпарение, не е известен, камо ли пък да има някакви много мощни течове под формата на бели дупки. Тоест - трите обичайни пространствени измерения се "затварят" в черните дупки (независимо дали в техните центрове или в хоризонта на събитията) и не "излизат" наникъде и под никакви форми извън черната дупка, а затворената в нея материя не може да излезе от там под никаква форма преди изпарението на черната дупка заради квантово-механични процеси. Увиване на трите обичайни пространствени измерения за мен значи "затварянето" им, без никакъв изход за тях, в диаметъра на черната дупка (не съществуват никакви геодезически линии извън черната дупка, особено в рамките на хоризонта на събитията, а изпарението на черната дупка е коренно различна, квантово-механична история).

Не си бил в тези теми около началото и средата на миналата година и не си видял, че основното ми предположение около елементарните частици е свързано с холографския принцип и понеже никога не следвам изцяло утъпканите пътеки - там също имам собствена интерпретация, различна от строгата научна. За микроскопичните черни дупки (известно като черна дупка-електрон), още в първия момент на споменаването от мен на учудването ми в тази връзка - Гравити и Скенер ми посочиха полезни материали и още от тогава ми е ясно, че нещата при елементарните частици не съвпадат с микроскопични черни дупки с голи сингулярности. Това, което ме интересува в тази връзка е - ЗАЩО не се получава точно? Къде е пропускът или пък пропуските? Защото разминаването с ОТО си има причини и точното установяване на тези причини може да подскаже за нови моменти, пропускани досега. Аз се развивам с излагането от мен на различните ми виждания тук, при което такива като Скенер и Гравити (безспорно най-задълбочено подготвените тук) отбелязват различни, повече или по-малко неверни неща, следват дискусии със смислени коментатори като теб, Шпага, Ники, различни виждания като това на Малоум, а понякога се забавлявам и със спорове с Младенов и други като него, с които и да не съм съгласен, пак имам полза, защото си навръзвам в по-цялостни концепции новите разбирания, до които съм достигнал. Ако ти се разправяше да се върнеш и намериш първите ми коментари тук - щеше да се хванеш за главата, колко по-голяма трагедия от сега бях! Тогава смятах, че с увеличаването на скоростта на движение на нещо спрямо наблюдателя се увеличава и неговата маса (лоренцовото увеличение на масата), понеже така пишеше в общообразователните ученици! Заслуга на Шпага и Скенер е да се отърва успешно от тази заблуда, именно в този форум. Сега следва нов преглед на написаното от Скенер след последния ми коментар, както и на негов подробен коментар към мен от миналата година относно теорията Калуца-Клайн. След това ще му отговоря и ще видя какво ще каже, както и всеки друг, който пожелае да коментира и така, стъпка по стъпка, ще продължа да дърпам все по-напред в разбиранията си. Въобще не се безпокой за разни засягания - тук съм, а не в някой реномиран западен университет, точно заради доста ограничените ми знания. Какво да се засягам от разни забележки, че не знам, след като съм съвсем наясно, че не знам много и затова съм тук?! В оная тема, за гравитацията, се издразних (не на теб), защото не за първи път ме пъдят от някъде, където много дълго не е било коментирано, аз започна да коментирам там нещо си, останалите се включат, след това започнат да си говорят за техни си неща (например започва някой спор с Младенов от сорта яйцето ли е първо или кокошката, Нютон ли греши или Айнщайн, което казват, че им било страшно интересно), а мен започват да ме пъдят по други теми, щото, виждаш ли, интересните за мен дискусии не били по темата и им пречели на техните разговори винаги по темата! Сега обаче съм пред ново пренареждане на файловете, както ти се изразяваш (ускорено усъвършенстване и развиване на вижданията), затова не изчезнах пак за няколко месеца, както се е случвало друг път, при предишни подобни случаи. Защото, ако държим да се направим на заядливи - разговорите до момента имат доста малко общо с тази тема, в която пишем (възможностите или невъзможностите за пътуване във времето), нали?

При черна дупка и трите обичайни пространствени измерения се „увиват“ до планкови дължини в ограничени области от Космоса. За да бъде „увито“ цяло едно пространствено измерение, което да е налично в тази „увита“ форма в целия обем на обичайните три пространствени измерения, това измерения не само трябва да бъде „увито“ от концентрация на маса/енергия, по-голяма от тази на нашата Вселена (която наша концентрация на маса/енергия очевидно не се справя да „увие“ нашите три измерения в целия Космос), ами на всичкото отгоре по-голямата концентрация на маса/енергия на това „увито“ измерение в сравнение с нашата, някак си не трябва да има ефект над нашите три пространствени измерения. В още по-драматична степен важат тези съображения за повече от едно „увито“ допълнително измерение. Така че - най-вероятно има още едно, допълнително четвърто пространствено измерение, но най-вероятно то не е увито. Причинната ние да не го регистрираме е, че за разлика от останалите три пространствени измерения, които се движат спрямо нашето възприятие изключително бавно или въобще не се движат и това ги прави от наша гледна точка максимално разтегнати, перпендикулярни, плоски, то четвъртото пространствено измерение се движи със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие (не като електромагнитните вълни, които могат да се движат във всякакви посоки в пространството спрямо нас) и затова ние не успяваме да го регистрираме и така представлява точка без размери, налична навсякъде в обема на трите разгърнати (много бавни) пространствени измерения.

За да се огъне произволно измерение, трябва да има налична необходимата за целта концентрация на маса/енергия. За да могат едно или повече допълнителни измерения да се огънат и свият до планкови размери - трябва концентрацията на масата/енергията в тях да бъде достатъчно ПО-ГОЛЯМА в сравнение с концентрацията на масата/енергията в разгърнатите три пространствени измерения като цяло, общо в тях. Както споменах вече по-рано - може да има недостъпно за нас четвърто пространствено измерение, което да се движи със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие и то ще бъде точка навсякъде в трите разгърнати измерения (трите перпендикулярни спрямо възприятието ни, движещи се спрямо него с много бавна или нулева скорост - координатна система винаги в покой спрямо нас и с плоска или с почти плоска геометрия). Не е задължително това допълнително измерение да е и огънато (да концентрира в себе си повече материя/енергия от общата материална концентрация в трите разгънати пространствени измерения) или пък само огънато (тогава става неясно, защо концентрираната в него материя/енергия не се “разлива” в трите разгърнати измерения, какво я спира и държи там затворена). Интересното е, че електромагнитните вълни само далечно наподобяват едно движещо се със светлинна скорост спрямо нас четвърто измерение, защото един път са “по-плътни” така да се каже от подобно измерение и втори път могат да се движат в различни посоки в пространството спрямо нас, докато едно неогънато четвърто пространствено измерение може да се движи със скоростта на светлината (или много близка до нея) винаги само директно срещу нашето възприятие (това се налага от неговото постоянно разполагане под ъгъл 90 градуса спрямо всичките три разгърнати пространствени измерения, което ограничение, като макроскопичен феномен вътре в пространство-времето, не важи за електромагнитните вълни, нищо че и те се движат със скоростта на светлината).

Не е сигурно, че Вселената разполага с макроскопичен инструмент за запис на спомени. Ние имаме нашия макроскопичен мозък, който архивира ограничен набор от вариации/спомени като макроскопична Стрела на времето, но един камък например или пък растенията и даже по-примитивните организми (чехълчета, еуглени и други подобни) нямат орган за подобни записи. Вселената може също да няма, макар и да не знаем това със сигурност.

И като се променя (различни отделни вариации на всички възможности по принцип, които вариации се сменяват пред твоето настояще), това по какъв начин променя факта, че ти винаги си в момента СЕГА?! И сега си в СЕГА, и сега, и сега... Винаги си в момента СЕГА, единствено се променят в ограничена степен (ограничение, зависимо от дължината на вълната на неопределеността) пред твоето СЕГА различните отделни конкретни варианти от всички безбройни възможности на съответната ситуация.

Промяната на местоположението във времето е все едно промяна извън постоянното СЕГА, в което винаги пребиваваме, все едно дали напред в бъдещето или назад в миналото, а ние няма как да напуснем СЕГА (поне приживе, за след смъртта не знам ).

Няма граница, всичко зависи от това, какво количество маса и с какво движение на тази маса спрямо нас (импулса) оценяваме - Вселената с нейния импулс, галактиката с нейния импулс, Слънчевата система с нейния импулс, планетата с нейния импулс, колата в двора с нейния импулс, атома с неговия импулс, електрона с неговия импулс, фотона с неговия импулс...

Не и на макрониво, заради прекалено късата вълна на неопределеността на това ниво. На макрониво може да се каже, че има само един вариант в единствения момент СЕГА. Чак в квантовия свят, при все по-ниските маси на елементарните частици, става възможно едновременното проявяване на все повече възможности в единствения момент СЕГА (като преминаването на електрони и фотони по всички възможни пътища между два отвора).