Станислав Янков

Явно за да могат нещата във връзка със СТО да се представят като четири пространствени измерения наместо три пространствени и едно времево, те трябва да се преобразуват от неевклидова, хиперболична форма, както е при Минковски, в евклидова такава, чрез подхода на Епщайн - S2=T2−X2 става T2=S2+ X2. Прави впечатление, че T2=S2+X2 практически е Питагоровата теорема (С2 = А2 + В2) - пореден намек за потенциалната перпендикулярност на четвъртото пространствено измерение -W спрямо останалите три измерения +X, +Y и +Z. Освен това няма никакъв проблем тази формула да бъде представена и по този различен начин . По такъв начин времето t в секунди се заменя със ct светлинни километри, метри или каквото друго означение за разстояние е нужно. Промяната при движението на обект спрямо друг обект на дължината по посока на движението и на хода на часовниците спрямо хода на същите в покой е всъщност промяна на движението през -W. Колкото по-голяма част от движението на подвижния обект протича през+X, +Y и +Z и дължината на подвижния обект по посока на движението намалява, толкова по-малка част от движението на подвижния обект протича през четвъртото пространствено измерение -W и дължината на подвижния обект по посока на движението се увеличава в това четвърто пространствено измерение.

Here’s a way of looking at it due to Lewis Carroll Epstein from his little book “Relativity Visualized” that may give some intuitive idea of Lorentz time dilation. “Why do clocks tick slower when moving fast?” Epstein says we’re really always moving at the speed of light, but in our own time direction. This distorts the meaning of “moving” so Epstein calls it “the good myth of relativity” because it’s not rigorous mathematics, but it’s a helpful way of thinking about it. He graphs what he calls “The Cosmic Speedometer”. Ето един начин да го разгледаме благодарение на Люис Карол Епщайн от неговата малка книга „Визуализирана относителност“, която може да даде някаква интуитивна представа за забавянето на времето на Лоренц. „Защо часовниците тиктакат по-бавно, когато се движат бързо?“ Епщайн казва, че наистина винаги се движим със скоростта на светлината, но в собствената си посока на времето. Това изкривява значението на „движение“, така че Епщайн го нарича „добрият мит за относителността“, защото не е строга математика, но е полезен начин за мислене за това. Той прави графики на това, което нарича „Космическият скоростомер“. The trick is to rewrite the relativistic interval in coordinates of proper time S and space X so that they are formally Euclidean. So instead of S2=T2−X2, Epstein rearranges to T2=S2+X2. So, assuming you’re moving with speed v=X/T, your path is along the green vector and so you’re moving at the speed of light in that spacetime direction. But you’re using part of your speed to move thru space, X, and so you have less motion thru proper time (what your clock measures), S, relative to clock time when you were “standing still” . You age more slowly by the factor √1−v2 Номерът е да пренапишем релативистичния интервал в координати на собственото време S и пространство X, така че те формално да са евклидови. Така че вместо S2=T2−X2, Епщайн пренарежда на T2=S2+X2. И така, ако приемем, че се движите със скорост v=X/T, вашият път е по протежение на зеления вектор и затова се движите със скоростта на светлината в тази посока на пространство-времето. Но вие използвате част от скоростта си, за да се движите през пространството, X, и така имате по-малко движение през правилното време (което измерва вашият часовник), S, спрямо времето на часовника, когато сте „стояли неподвижно“. Вие остарявате по-бавно с фактор √1−v2 (2) Can you explain to me what this equation means: The faster you move through space the slower you move through time? - Quora

Не ме подценявай толкова, просто не бързам за никъде. Да, ЗАСЕГА не ползвам правилните термини (степени на свобода, симетрии, закони за запазване) по правилния начин, защото не ги разбирам достатъчно добре и ако сега Гравити определя усилията ми като безсмислици (които обаче ти някак си разбираш отвреме-навреме), то ако се мъчех да ползвам всичко, което не разбирам - щеше да е още по-зле и от сега. Иначе - аз никога не се предавам просто така. Продължавам си напред, докато не си изясня точно прав ли съм или не и ако не - защо точно не. Ето ти например нова порция мои размисли: Ако искам да разглеждам времето като съвсем пълноценно ПРОСТРАНСТВЕНО измерение, но с противоположен знак на останалите три, значи това разглеждане трябва да има умозрителен характер, но заради разликата на движението на материята по такова четвърто пространствено измерение спрямо движението на същата тази материя по обичайните три измерения (Скенер е съвсем прав, че трябва да говорим за поведение на материя по измерения или степени на свобода), ние възприемаме всичко това като три пространствени измерения и време. Ако не мога да представя времевите ефекти точно и коректно по умозрителен начин, като поведение на материята по четвърто пространствено измерение - значи времето не е пространство. Това е важен тест за правотата ми. В Космологията и времето, и пътят много често се представят като светлинни години - обяснение на време с движение, което движение предполага време. И светлинните години не се прилагат в ежедневието ни не заради някаква тяхна невярност, а просто защото не е практично. Имаш твоето движение по планетата (включително като спираш да пропадаш по инерция по геодезичната линия, когато стоиш върху повърхността на Земята) - един план, пласт, поле. Това твое движение обаче става в допълнение към въртенето на Земята около нейната ос (движение, което ни дава времевия интервал денонощие) и въртенето на Земята около Слънцето (движение, което ни дава времевия интервал година) - втори план, пласт, поле. Движенията на Земята (въртенето около оста ѝ и обикалянето ѝ около слънцето) се добавят към движението на Слънчевата система по галактическия ръкав към галактическия център - трети план, пласт, поле на движение. Самата галактика също се движи, освен всички други изброени движения вътре в нея. Тя не само се върти около оста си, но и се движи в рамките на галактическия куп - движения, които са десети фактор, но и четвърти план, пласт, поле на движение с подсветлинна скорост, върху който се наслагват, допълват движенията от останалите пластове на все по-малките мащаби... Имаме двете ракети, при които отстоянието между тях се скъсява заедно с тяхното скъсяване при движението им в синхрон спрямо наблюдател, все едно отстоянието между ракетите е материя. Имаме квантовите флуктуации на планкови дължини на пространството, което няма маса, енергия или импулс (и при електромагнетизма когато положителните и отрицателните заряди на едно тяло са точно балансирани, то е електронеутрално и неговият заряд като цяло е нулев). Имаме очевидна взаимовръзка между намаляването на размерите и наслагването на пластовете все по-високи, когато се събират заедно една с друга, досветлинни скорости (много подобно на събирането и изваждането на фазите на електромагнитните вълни, когато се намират във фаза или в противофаза едни спрямо други). Колкото и големи дължини на масивни обекти да имаш, такива с два, три, пет, десет пъти разлика един спрямо друг, при достатъчно висока скорост (например 0,9 пъти тази на светлината) всички те ще ти изглеждат почти еднакво къси по посока на движението (разликите пак ще са същите, но ти вече няма да ги открояваш чак толкова отчетливо). Накрая имаш скоростта на светлината с нулева или планкова дължина по посока на движението - едната крайност. От друга страна имаш Вселена, чийто размер бил не 14 милиарда светлинни години, а само на наблюдаемата Вселена бил над 92 милиарда години (да, определено това няма отношение към скорост на галактиките, колкото и бавна да е тя, а на нещо много по-бавно и фундаментално, като скоростта на светлината, но в противоположния край)... Може да не съм отлично запознат с всички тънкости на актуалните теории, но никой не може да ми забрани да търся различни от установените до момента зависимости и взаимовръзки между нещата. Дори и нищо реално да не съм намерил - разбирането защо ще ме придвижи напред в личното ми разбиране на физиката. И макар засега да не съм срещнал аргумента-убиец на подхода ми за момента, забележките към мен определено не са без никакво основание. Не става конструктивна дискусия, основно тече охулването ми, че не ползвам правилните термини по правилния начин, затова малко ще намаля писането, повече ще увелича четенето (изписано и преповторено е вече доста, има богат материал за размисъл при не много мое свободно време за целта) и - ще видим какво ще произлезе...

Не е ли обратното - ускореният да е намалил своята скорост през четвъртото измерение (зависимостта не е линейна, както го написах на Младенов за повече нагледност, а по оная диаграма с радиуса, за да могат точно да излизат лоренцовите трансформации), с това да е намалил и своя път през четвъртото измерение и затова той да минава по-краткия път през пространство-времето? Когато ти увеличиш (чрез ускорение нанякъде) своята скорост през трите обичайни измерения, а някой друг не променя неговата скорост - той си изминава през четвъртото измерение същата скорост, както и преди, а ти намаляваш своят скорост през четвъртото измерение, а от там и изминатия от теб път през четвъртото измерение - изминаваш по-късия път през пространство-времето.

Да, ти винаги си в покой спрямо себе си и спрямо себе си винаги се движиш с С през четвъртото измерение, поради което твоят часовник тиктака за теб винаги с една и съща скорост - тази на твоят покой. Обаче ти не си единственото нещо в тая Вселена. Какво правиш, когато покрай теб на улицата прелети Младенов с някое Ламборгини? Той също е неподвижен за себе си! Какво правим тогава?

И четвърто пространствено измерение има конкретно проявление. Ако ускориш до 1 километър в секунда (3 600 км/ч) спрямо някой друг при 300 000 км/с скорост на светлината - ти ще изминаваш през четвъртото пространствено измерение 299 999 км/с, докато другия ще изминава 300 000 км/с. Това е нищожна разлика и затова много трудно ще регистрираш някаква разлика в хода на часовниците между двама ви. Обаче ако се ускориш до 200 000 км/с и тогава ти се движиш през четвъртото измерение със само 100 000 км/с, а другият пак си изминава спрямо теб споменатите 300 000 км/с - тука разликата е вече доста по-голяма, при такава разлика много ясно ще регистрираш твоето по-бавно остаряване спрямо другия, когато отново се срещнете и тогава вече ще тичаш да носиш цветя на паметника на Айнщайн... В допълнение, когато във все по-голяма област материята попада върху оста на четвъртото измерение под 0 градуса (сините линии на изображението) - имаш пространство-време с плоска геометрия. А пък когато в друга област материята попада върху оста на четвъртото измерение под ъгъл от 90 градуса (червените линии) - имаш гравитационна кривина. Колкото по-голяма е концентрацията на масата на даден обект, толкова по-далече от него материята на пространството се завърта от 0 градуса (плоска геометрия) към 90 градуса (гравитационна кривина) и при черна дупка успява да преодолее всички съпротиви на останалите взаимодействия при хоризонта на събитията.

Само имай предвид, че има значение и кой е ускорил до 250 км/ч, докато другия е останал в същото неподвижно състояние (изхожда се, че в някакъв момент преди това двамата са били неподвижни един спрямо друг). За скъсяването по посока на движението това няма значение, скъсяват се и двамата по посока на движението от гледна точка на другия, но при остаряването ускорилият преминава по-кратък път през пространство-времето и остарява по-бавно от останалия в покой, което от гледната точка на четвърто пространствено измерение означава, че по четвърто пространствено измерение Тръмп се движи с малко по-бавна скорост от Байдън, изминава по-малко път от Байдън и остарява по-малко от Байдън (ако Тръмп е ускорилия до 250 км/ч, както е логично да се предположи). Виж колко по-естествено и нагледно се получава обяснението така, в сравнение с всички други обяснения до момента на разликата в остаряването! Освен това при едно измерение освен, че има възможност за движение в едната или в другата му посока, също така то има и 90-градусово разположение на оста му спрямо всяко от останалите три измерения (частта от четвъртото измерение, която ни е по-трудно да си представим) и може да има и различни начини на попадане на материята от трите измерения към оста на четвъртото измерение - между 0 и 90 градуса (може и други варианти, за които все още не предполагам). То може и да се върти по някакъв начин спрямо трите измерения... Всичко това дава много възможности за разсъждение, само не трябва да се бърза, а да се направи опит стъпка по стъпка да се изгради една логична база, която впоследствие да бъде усложнена и коригирана при нужда (различните от декартовата координатна система, за които Скенер говори, различните видове геометри, които са изградени във връзка с различни феномени във физиката и т.н.). Естествено - няма как отведнъж да дам всички верни отговори, особено на купищата въпроси на Скенер и Гравити, които са всичко друго, само не и безсмислени. Ако искам да смятам, че съм достигнал до някакъв жизнеспособен и адекватен подход - в един момент ще трябва да мога да отговоря ясно и безспорно на всичките тези въпроси, които зададоха до момента Гравити и Скенер и даже и на тези на Младенов и на всички останали, които имат такива. Ама преди това трябва да си изградя правилната база и явно всичко ще трябва да правя сам, защото тази категорична съпротива от страна на по-подготвени хора от мен, като Гравити, Скенер и Кипън, означава само едно - никъде ги няма нещата вече разработени от други по точно този начин, за да мога просто да ги приема на готово.

И Нютон не дава никакво обяснение на пространството, нито на времето. Просто ги приема като даденост. Значи ли това, че нямаме никакво основание да приемаме пространството и времето - няма никакво обяснение откъде идват, просто Нютон ги твърди без никакво основание?

Приемам, че когато нещо се движи спрямо нас (като наблюдатели) с досветлинна скорост - остатъкът на това движение до скоростта на светлината протича в това четвърто измерение (ние го наричаме време, но аз смятам, че е пространствено измерение с материя по него, която се движи с противоположни свойства спрямо движението на материята през трите обичайни измерения). Твоето описание се отнася само за обекти, които са в покой и не се движат спрямо нас (например - едно хубаво Ламборгини, което си стои кротко на улицата пред нас, за да можем хубаво да го разгледаме).

Визирам онази статия в Наука ОФнюз, според която всички винаги се движим през пространство-времето със скоростта на светлината, но в случаите, когато не е през пространството - тогава е през времето. Това е едно от купът неща в твърденията ми, които Гравити и Скенер критикуват и определят като ненаучни. Но дори и така да беше - трябва съвсем ясно обяснение, откъде идва разликата между досветлинните скорости и скоростта на светлината, как точно се формира. Защото имаме анихилация на частица и античаскица с досветлинни скорости до фотони, движещи се със скоростта на светлината, тоест - има съвсем ясен и безспорен процес на реален преход от досветлинна скорост към скоростта на светлината. Как точно става това? Какво е недвусмисленото обяснение (ако СТО и ОТО въобще предлагат такова, различно от две дадености Свише и непроницаем магичен процес между тях)? Разликите на скоростта на светлината и досветлинните скорости като феномени са ясни, какво е точното научно обяснение за тях? Въобще, честно казано, абсолютно всичко, свързано със скоростта на светлината, с досветлинните скорости, с пространство-времето с плоска и с огъната геометрия е разнообразни взаимозависимости между трите пространствени измерения и времето. И някои обяснения (като прехода от светлинна към досветлинна скорост, но не само) налагат приемане на връщане назад по времето. Това може би е една от причините да има отказ за разбираемо обяснение на разликата между движението със скоростта на светлината и това с досветлинните скорости - налага се да се приеме, че има връщане назад по времето, което поне на макрониво е в конфликт с изводите от квантовата механика (но не и ако времевото измерение е пространствено измерение). Другото е баналния пример с наблюдател в движещ се с някаква скорост спрямо перон вагон и втори наблюдател на перона. Ако светне лампа на вагона - и двамата ще регистрират една и съща скорост на светлината, въпреки движението между наблюдателя във вагона и този на перона със скоростта на вагона (според класическата механика двамата трябваше да регистрират различна скорост на светлината - за този на перона скоростта на светлината трябваше да бъде допълнена, събрана, със скоростта на вагона).

Въобще не е свързано с изразните средства, които ползвам, макар да не са прецизните научни. Проблемът е, че те не приемат самия подход. Другият проблем е, че аз много ясно забелязвам взаимовръзките между нещата, които те не приемат, че да се откажа просто така. Нещата си пасват прекалено добре и затова не мога да се откажа без някой наистина железен и безусловен аргумент (което въобще не значи, че не може да греша и аз, ама трябва нещо безусловно и ясно дори за моите повече или по-малко ограничени знания - със сигурност не зная колкото тях, но със сигурност не съм и глупак). Ето ти! Имаш от едната страна скоростта на светлината. Тя е винаги една и съща, за всеки, с каквато и скорост да се движи той - и за бай Ангел, който трополи с каручката с 30 км/ч, и за Доналд Тръмп, който го задминава на своя Майбах с 250 км/ч. Сега имаш персоналното за всеки усещане винаги в покой, без значение как се движи всичко останало спрямо него. Всеки винаги регистрира една и съща скорост на светлината и всеки винаги регистрира себе си в покой. Ако двама души застанат неподвижно един спрямо друг и поставят часовниците си неподвижно един до друг, като изолират всички периферни фактори, които могат да повлияят (различни температури на двата часовника и останалите подобни) - двата часовника ще тиктакат с една и съща скорост, ще имат един и същ отрязък на времето и двамата души ще са съгласни с това, както и всички останали, застанали неподвижно до тях. Имаш общопризната от всички скорост на светлината и имаш общопризнат от всички покой, в който всеки се намира постоянно. Наистина ли толкова не може да се забележи тясното подобие между тези две неща с единствена разлика, че са точно противоположни едно на друго?! Две диаметрално противоположни крайности, отвъд които никой не може премине - нито можеш да надхвърлиш скоростта на светлината, нито можеш да станеш в покой повече, отколкото си в покой, нали?! Сега се запитай, как две неща, които винаги се движат едно спрямо друго само със скоростта на светлината, могат да започнат да се движат едно спрямо друго с някаква подсветлинна скорост? Примерно, Доналд Тръмп минава покрай Джо Байдън със своя Майбах, докато Байдън разговаря с някакви негови привърженици на някаква улица в Ню Йорк, обграден от Сикрет сървиз. Двамата въобще не са си фенове един на друг, затова Тръмп подминава с Майбаха си застаналия на улицата Байдън с 250 км/ч. Как да стане възможно винаги една и същата за всеки скорост на светлината да стане подсветлинната скорост от 250 км/ч между Тръмп и Байдън? Делът над 250 км/ч до скоростта на светлината трябва да протича някъде другаде, за да могат Тръмп и Байдън да регистрират само 250 км/ч, без останалото до скоростта на светлината. Има два начина това да стане: или да има някакво връщане назад във времето, или движението отвъд 250 км/ч, до скоростта на светлината, да става в някакво друго пространствено измерение, отвъд трите, за да може в трите обичайни пространствени измерения да се възприема само движението с 250 км/ч. Кое е по-вероятното?! Да, има и още един вариант - Господ е определил така, нещата стоят по този начин, по-който стоят и е забранено обсъждането им под всякаква форма, не е правилно, не е научно, скоростта на светлината е такава и подсветлинните скорости са такива, защото сме избрали да ги определяме в километри в час, а не в лакти за ден и други подобни... Наистина ли е чак толкова невъзможно да се разбере всичко до тук?! Чак толкова неразбираеми изразни средства ли ползвам?! Не мисля! Просто не се приема подхода, защото някои са дълбоко индоктринирани от всички купища наистина впечатляващи детайли около СТО и ОТО и отказват да приемат всякаква алтернативна възможност, още повече пък, когато и не е най-стриктно обработената. А може и аз да греша, но нещата съвпадат твърде добре от моя гледна точка и досега не виждам никакви фатални, непреодолими дефекти. По тези причини и ако Скенер е съгласен, ще ползвам подхода от обсъждането на двете ракети и на отстоянието между тях - ще опитам да му покажа моето виждане изцяло с неговите изразни средства, които спокойно мога да предположа, че са и най-коректните научни.

Ясно! Така няма да стане! И не защото не искаш да разбереш или поради някаква недобронамереност от твоя страна, а защото това се оказва наистина различен (или пък грешен - ще видим) подход, за който няма утвърдена коцепция по СТО и ОТО - да ползвам утвърдени понятия, каквито задълбочено запознатите със СТО и с ОТО като теб и Гравити сте свикнали. Вие сте изградили изключително детайлна и богата научна картина, отлично взаимосвързана и от тази гледна точка бихме могли да я наречем и красива. Затова един различен и необработен подход (ако не е неверен) среща да го кажем направо враждебност (нямам предвид злонамереност - няма такова нещо от ваша страна). Исках да избегнем излишно да обясняваш, защото си изключително отзивчив и досега има куп пространни твои обяснения, които понякога повтаряш излишно по няколко пъти, но... Ще опитам да не злоупотребявам! Как да започнем, за да протече логическата верига най-бързо и с колкото може по-малко излишни разяснения? Може би с това: Какво е правилното определение и представа за разширение на Вселената? Не се мъчи с пространни разяснения - въпросът е да ползвам понятията и подхода, които ти считаш за най-правилни.

При трите измерения ние можем да избираме, дали да се движим спрямо координатната система на нещо само по едно измерение или по повече от едно. Например, избираме да се движим само напред-назад спрямо координатната система на нещото, без движение нагоре-надолу и наляво-надясно. При четвъртото пространствено измерение нямаме никакъв избор. Там имаме една фиксирана подсветлинна скорост, която ни дава личния ни ход на часовниците в покой и отделно имаме разликите на интервалите на нашето лично време спрямо времената на всички останали движения с подсветлинни скорости, които не са в покой спрямо нас. Преходът между движение със скоростта на светлината и движение с подсветлинни скорости е фундаментален преход, който коренно променя всички процеси при тези два различни вида движения. Средното движение на галактиките не е базовата спрялост и базовото време на Вселената, защото така излиза, че има галактики, които се движат още по-бавно от средното движение на материята на Вселената (за да компенсират движението на по-бързите от средното галактики). Базовата спрялост, базовото най-бързо възможно тиктакане на часовниците и още по-голямото забавяне на движението, съответно забързване на часовниците, е на пространството, което също е форма на материята. Базовата спрялост на пространството е общовалидна и една и съща за всичко във Вселената, независимо от скоростта му на движение, по същия начин, както е една и съща за всичко скоростта на светлината. Това би могло да бъде и личното ни време в покой. Личното ни време в покой е възможно най-бързото тиктакане на часовниците във Вселената и то и скоростта на светлината са двете крайности, между които се формира всичко останало. Въпреки че базовото време на Вселената (личното ни в покой, в какъвто винаги сме ние спрямо себе си) продължава да се ускорява (скъсява интервала си), ние не усещаме това по никакъв начин и разбираме за него само чрез разширението на Вселената с ускорение.

Обясних си го - 4-то е, засега няма нужда от 5-то или повече (което не значи, че не може да възникне нужда от такива на по-късен етап, особено на квантово ниво - някакъв вид квантова неопределеност на броя измерения в различните случаи, при различните видове суперструнни теории, които накрая се обединяват в М-теорията). Четвърто пространствено измерение, по което материята се движи в противоположна посока на останалите три (условно казано, докато движението по трите е напред във времето, то по четвъртото е назад във времето и понеже реално ние не можем да се връщаме към съвсем същите версии на Вселената, които вече сме преживели веднъж - това е още един признак, че говорим не за четвърто времево, а за четвърто пространствено измерение, по което може да се придвижваме наобратно спрямо останалите три). И е разположено на 90 градуса спрямо останалите три (тука определено има още доста детайли, които трябва да се премислят по-внимателно, най-вече 90-градусовото разположение в съчетание с движението на материята по това измерение наобратно). Определението за време е подвеждащо, съдържа в себе си две коренно различни неща - особеностите на СТО и ОТО от една страна и квантово-механичните изисквания от друга страна (например, заради много големия импулс и много малката дължина на вълната на макрониво ние можем да се движим само по едно направление през така разглежданите от мен четири пространствени измерения, докато елементарните частици могат да се движат през доста повече пътища). Този мой подход с “обърнато”, “огледално” четвърто пространствено измерение ми се струва най-логичното обяснение на разликата между еднаквата за всички ИОС скорост на светлината, независимо с какви различни подсветлинни скорости се движат тези ИОС и най-различните подсветлинни скорости за различните ИОС, които трябва да се събират и изваждат съгласно класическата механика. По-бързо от това аз не мога. Който може - да ме изпреварва и аз с радост ще приема получените резултати наготово и ще призная отличната му работа. Виждаш каква съпротива е от капацитетите по СТО и ОТО за всяко детайлче - почти като при Младенов с неговия Нютон. Или всяка запетайка да е стриктно по канона, или моето няма нищо общо с наука, а е несвързани фантазии и Ню Ейдж. Точно защото опитвам да нарека четвъртото измерение пространствено вместо времево и да го заменя с комбинация между това, в съчетание с квантово-механичните изисквания, е цялото това противопоставяне срещу мен в момента. На Скенер ще отговарям по-нататъка, защото има доста забележки и ще трябва да обмислям отговорите ми по-внимателно.

Значи няма компактификация при четвъртото пространствено измерение. Четвъртото измерение съвсем не е скрито, то си е съвсем открито – времето, което ние си усещаме съвсем осезаемо, на макрониво, само това четвърто пространствено измерение е с противоположен знак на останалите три (ако приемем те да са със знак + , четвъртото измерение е със знак - ). Четвърто пространствено измерение с противоположен знак спрямо останалите три доста по-лесно обяснява прехода от скорост на светлината, еднаква за всички ИОС (релативистката механика) към подсветлинни скорости, съобразени със скоростите на останалите ИОС (класическата механика) или пък обратния преход, какъвто е случаят например при анихилациите на частици и античастици. Преливането на скоростта на светлината между едно направление през трите пространствени измерения със знак плюс и през четвъртото пространствено измерение със знак минус е още по-добро обяснение на подсветлинните скорости от даденото в следващия клип (същинското обяснение започва след 4:25 минути) - част от скоростта на светлината протича през положителната (напред в бъдещето) посока през едно направление в трите пространствени измерения, а останалата част до скоростта на светлината протича през отрицателната (назад в миналото) посока през четвъртото пространствено измерение (времевото измерение при СТО и ОТО). Процесът не е свързан с Планковите нива, всичко си става на макрониво. Пространството е фундаменталната материя (въпреки възраженията на теб, Гравити и Кипън, че пространството не е материя и празно пространство без материални обекти, между които това празно пространство да се простира, няма смисъл) и всичко се изгражда чрез различните потоци на пространството/материята между трите положителни и четвъртото отрицателно измерение. Има някаква разлика и в начина, по който протича пространството (материята) през четирите пространствени измерения при пространство-време с плоска геометрия и при пространство-време с огъната геометрия, но още не съм се сетил, кое би било най-доброто представяне на това, нито съм успял да го намеря някъде обяснено чрез някакъв подобен подход (тук вече усещам, как ще се каже, че не мога да намеря нищо, защото моето не е наука, ами съм фантазьор и свързан с Ню Ейдж, но ще ви посъветвам въпросните да не бързате - имам нещо предвид, само искам първо да проверя, дали се доближава достатъчно до това, което се опитвам да разгледам в момента). Пространството (материята) се върти по определени различни начини през четирите пространствени измерения, като това може да има връзка с така наречения „речен модел“ (най-вероятно ще се каже, че "речният модел" няма общо с написаното от мен, но - ще видим дали чак толкова няма или все пак има нещо общо). Долните два клипа са най-точното нагледно описание на гравитацията, което съм намерил до момента и за "речния модел" става дума в края на втория клип (след 21:40 минути). За съжаление все още не е излязло нищо ново конкретно по тази тема. Понякога точно малките камъчета могат да преобърнат каруцата. Не успях да се сдържа, защото написаното просто си плачеше за точно този отговор! А по-сериозно - на останалите неща в коментарите ти ще опитам да отговоря по-нататък, след по-добра подготовка. Имаш някакви сериозни причини толкова настоятелно да повтаряш едни и същи или поне много подобни обяснения в отговорите ти, които причини аз очевидно не съм разбрал достатъчно добре и поради това упорите не успяваме да достигнем до някакво съгласие. Затова първо ще опитам да разбера по-добре същността на забележките ти, преди пак да ти отговоря нещо.

Добре! Нека да го кажа по различен начин! Когато си вътре в нещо (вътре във Вселената), ти си като атом на кораба (спрямо атомите е приложено СТО, при това успешно - квантовата теория на полето /аз чета нещата, които ми препоръчваш, макар да не ги разбирам добре, но пък при всяко следващо препрочитане разбирам по-добре някои неща в сравнение с преди това/). От гледна точка на координатната система на атома, не той трепти (неговата координатна система е винаги в покой), а “външният свят” играе почти хаотично. По абсолютно същия начин стоят нещата и когато ти си вътре в нещо - ти си неподвижен, твоята координатна системи е в покой, а се движи спрямо теб и има някакви характеристики от твоя гледна точка външния свят около теб. Не само когато се движиш по инерция, но дори и когато се ускоряваш вътре във Вселената (нейното пространство-време), пак не ти се движиш, ти си си в покой, а Вселената се движи около теб. По този начин ти в покой регистрираш определени характеристики на Вселената, която се движи около теб и една от тези характеристики е размера на Вселената около теб, вътре в която ти си в покой. Размерът на Вселената е всички нейни галактики и отстоянията около тях и този размер е причинен от съответстващо движение на Вселената спрямо теб, който си в покой вътре в нея. Съответния размер на Вселената в даден момент съответства на определена скорост на движение на материята на Вселената около теб (в покой вътре в нея) и това средно движение (едни галактики се движат по-бързо, други галактики по-бавно и всички тези най-различни движения си имат една средна стойност спрямо цялата Вселена) е по-бавно спрямо твоето движение (преминава през по-дълъг път през пространство-времето спрямо твоя, часовниците там се въртят по-бързо спрямо твоя). Предполагам, че така вече ще се съгласиш! Имай предвид, че ти през цялото време си дърпаш да обясняваш нещата чрез СТО и ОТО, с време-псевдо-измерение (единствения правилен според теб начин), докато аз се опитвам да “преведа” същите неща от гледна точка на време-пълноценно пространствено измерение, но с противоположен знак (“обърнато”, “огледално”). И това не е задължително да е категорично неверен подход (може и да е неверен, но досега аз все още не получих аргумент, който безусловно да покаже това), а може да е просто различен подход.

Явно не съм ти отговорил това, което питаш. Да опитам по друг начин: Има постоянно движение по само едно направление през четирите пространствени измерения със скоростта на светлината (в онази статийка, която бях цитирал - постоянно движение със скоростта на светлината през пространство-времето). Всяка смяна на направлението от движение по инерция (независимо през пространство-време с плоска или с огъната геометрия) е ускорение (доускорение при кривина) или забавяне, излизане от движението по инерция (движението през най-късия път през четирите измерения, през пространство-времето) и изисква разход на енергия. Има две крайни състояния, които са еднакви за всеки наблюдател - скоростта на светлината и личното време на наблюдателя (собствената координатна система в покой) от една страна и скоростта на светлината и най-бавната възможна скорост във Вселената, което е спрелите часовници и възможно най-бързо въртящите се часовници (това няма общо с личното време на всеки, със собствената координатна система за всеки, защото всеки може да изминава различни пътища през четирите измерения, през пространство-времето, докато второто е възможно най-дългия път през пространство-времето, през по-дълъг от който няма как да се мине). Всеки отделен момент през цялото това постоянно движение със скоростта на светлината, но с различни съотношения между 1D+2D+3D и 4D (пътища с различни дължини през пространство-времето - световни/мирови и геодезични линии при плоска и огъната геометрия), моментът СЕГА в една отделна версия на Вселената, си се описва съвсем точно, както досега, СТО и ОТО си остават съвсем същите, както досега, не се променя абсолютно нищо в това отношение. Промените са, така да се каже, "отвъд" СТО и ОТО - това е доста различен начин на разсъждение в сравнение със суперструнната теория и нейните конкуренти. Например, нарушението на предходната симетрия, предизвикано от Големия взрив, в моето предложение (мое, докато не го намеря описано по-добре от някой друг) наподобява закона на Паскал при хидравличната преса (изображението накрая). Нарушава се балансът между четирите измерения, които преди това са под формата на напълно симетрична хиперсфера, която най-много да се върти около някаква ос (засега нямам представа, как да представя това нещо в достатъчно нагледна форма) и балансираното, нулево състояние преди Големия взрив се изменя на положително състояние при 1D+2D+3D и на отрицателно състояние при 4D, раздуването на 1D+2D+3D "изсмуква" материя/"пространство" от 4D и 1D+2D+3D се разраства за сметка на 4D, като през цялото време стават разни преливания на материя/"пространство" между 1D+2D+3D и 4D в зависимост от това, къде-каква е разликата на скоростта спрямо скоростта на светлината (липсващата част от скоростта до скоростта на светлината на едното място се помещава в другото място). Между другото, дискусията със Скенер по-нагоре ме навежда на мисълта, че може да е възможно да се изчисли относително точно и размерът на Вселената в даден момент, и заедно с това и възможно най-бавното движение по четирите измерения (възможно най-дългия път през пространство-времето), което непрекъснато се забавя, заради непрекъснатото разширение на Вселената (всички галактики в нея, с цялото отстояние между тях - нейния размер).

Както досега, чрез четири числа по четири координати. И сега няма възможност координатата на времето да се представя едновременно с останалите три - все е или отделно, или вместо някоя координата от другите три. Нищо съществено не се променя по формулите досега, само се променя интерпретацията на времевата координата от условно измерение, подобно на останалите три, на реално измерение, различно от останалите три. Това дава възможност за съставяне на различни допълнителни подходи към СТО и ОТО в сравнение със суперструнната теория и останалите конкуретни теории, съставени до момента. Все се надявам някой-някъде да е разработил и нещо като това, дето го мъча аз, за да не трябва да минавам лично през осмислянето всяко отделно детайлче, ами просто да възприема наготово работата на някой друг, ама - досега никъде не намерих нещата разглеждани точно така, както се пробвам аз в момента.

Космическият кораб, кацнал неподвижно до нас, е съставен от множество атоми, постоянно трептящи в кристалните си решетки. Това са множество отделни отправни системи в непрекъснато движение спрямо нашата отправна система в покой, с немалки от гледна точка на техните мащаби отстояния между самите атоми и цялото това непрекъснато трептящо и движещо се нещо изгражда размерите на "неподвижно" застаналия до нас кораб. За задържането на атомите в кристалните им решетки роля играе електро-магнетизма, който все още не съм тръгнал да разглеждам (първо ще изчерпя, ако успея, въпроса с гравитацията и с праволинейното, равномерно движение в пространство-време с плоска геометрия), обаче към трептенето на самите атоми спрямо нас лоренцовите трансформации би трябвало да имат някакво отношение. Ако за всичките тези движения и отстояния се приема, че просто не съществуват и че няма да ги разглеждаме, а само ще приемаме (не временно, за да оценим поведението на целия кораб като една отправна система, а винаги), че други отправни системи освен кораба като цяло не може да съществуват и въобще нямаме право да обсъждаме роля на лоренцовите трансформации относно обектите, които изграждат кораба и му придават неговите размери в покой спрямо нас - това определено не изглежда като аргумента-убиец, който ще ме откаже от разглеждането на нещата по начина, по който ги описвам досега. Тук не прозира някаква безусловна и неопровержима аргументация, а изглежда като някаква забранена за обсъждане и анализ църковна догма (наясно съм, че ти само пресъздаваш официалното научно разбиране, тази критика е към въпросното разбиране, а не към теб). Ходът на часовниците е само периферен, вторичен момент при моето разглеждане. Централната роля е тази на скоростите и техните разлики. Двете крайности са разлики в скоростите спрямо наблюдателя - скоростта на светлината (определено знаем за неща, които се движат със скоростта на светлината и както се отбелязва на различни места - досега никой не е успял да измери директно скоростта на светлината, а нейната стойност се намира изцяло по теоретичен път) и изключително бавното движение на средната стойност на материята във Вселената (тази скорост също я предполагам само теоретично, чрез отстоянията между галактиките във Вселената и чрез нейното разширение).

Аз не го смятам, другите ме ядат тука, че го смятам за съвсем реално измерение, но с "огледално" противоположни свойства на материята по него спрямо 3D. Засега ми изглежда, че при Големия взрив е станало нарушение на симетрията отпреди това, четвъртото пространствено измерение се е отделило от другите три (можем да кажем също, условно, че е "сменило знака си") и така е започнало раздуването на трите измерения за сметка на четвъртото.

Ако с това искаш да кажеш, че лоренцовите трансформации важат само до заставането на някакъв обект в покой спрямо нас (например - кацането на някоя ракета на Мъск на платформата до нас) и не важат отвъд това, нито пък важат за космическите (астрономическите) мащаби - това определено не изглежда особено логично! Повече прилича на голо (необяснено) постулиране на ограничение, даденост, спусната Свише! Във връзка с хода на часовниците по СТО има две крайности: 1) Движение със скоростта на светлината (спрямо страничен наблюдател, който се движи с по-ниска скорост от тази на светлината), интервал между две секунди с безкрайна дължина (спрели часовници) и нулева (ако не е планкова по някаква причина) дължина по посока на движението. 2) Пълен покой (спрямо страничен наблюдател, който се движи с някаква, неизбежно по-висока скорост от пълния покой), нулев интервал между секундите (те се налагат една върху друга, едновременно, часовниците се движат мигновено, с безкрайна скорост) и безкрайна дължина по посока на движението. Логично е да се предположи, че макроскопичната регистрация на ход на часовниците (макроскопичният усет за време) е между тези две крайности, а също така въпросните две крайности си имат и много достойни представители в реалността, която наблюдаваме - електромагнитните вълни и размерът на Вселената (струва ми се - краен, понеже безкрайното няма накъде повече да се разширява, а това ще рече, че базовата скорост при тази втора крайност за нас е някаква изключително бавна, но не и нулева и ходът на часовниците на тази плоскост е изключително бърз, но не и мигновен, с безкрайна скорост). Всичко друго е между тези две крайности и представлява сложно съчетаване на различни скорости, които формират интервалите на времето и усетът за време във всички случаи. Тук определено би трябвало някакво дяволски добро обяснение, защо лоренцовите трансформации да не важат отвъд кацналия до нас космически кораб, както и за астрономичаските (космическите) мащаби! Обяснение, много по-добро от това за плътността на протогалактическия облак - за това съм писал и аз в по-преден мой коментар ("На следващия етап имаме гравитационното движение на галактиките в галактическите свръх-купове и купове, както и въртенето на самите галактики около осите им и тези движения представляват следващите, по-бавни ходове на часовниците на всяка отделна галактика в сравнение с базовото време на средното материално движение по трите измерения."), но естествено, ти си казал същото нещо много по-точно и коректно (не би и следвало да очакваме нещо друго ). И честно казано, аз не виждам друг начин за измерване на времето, освен чрез някаква скорост (скоростта на въртене на Земята около оста ѝ, скоростта на обикаляне на Земята около Слънцето, скоростта на разпад на Цезия при атомните часовници и т.н.)!

Ето тука е цялата разлика в разглеждането на времето като фалшиво, условно измерение и в разглеждането му като пълноценно четвърто пространствено измерение - като второто дава възможност за повече пространство за разполагане на разни неща в сравнение с първия вариант, където пространството е само в рамките на три измерения. И няма причина да не го смятаме за пълноценно измерение, но на принципа на скачените съдове спрямо трите други (с "огледално" поведение на материята по него), защото си има всички особености на измерение, само по-различно, неосезаемо за нас по друг начин, освен като време. Нещата биха се усложнили повече, ако измеренията са повече от четири и това не е невъзможно, но искам първо да си изясня пълните характеристики на четвъртото - все пак всички известни феномени биха могли да успеят да се обяснят и без включването на още измерения над четири. Скенер малко не успявам да го разбера за компактификацията - тя изключва ли наличието на материя в компактифицираните измерения, дори и да е в безмасова форма и с въздействия, концентрирани на много малки (планкови) дължини и ако изключва - има ли смисъл да говорим за измерения без материя в техния обхват?

Точно подчертаното имам предвид и аз като твърдя, че отстоянието между галактиките и въобще размерите на Вселената зависят от скоростта на движение на материята (като средна стойност във Вселената) и за да бъдат те тези, които са - тази скорост на движение трябва да е изключително бавна, което и дава актуалните отстояния между галактиките и актуалните размери на Вселената. А на това равнище всичко това води и до изключително бързо тиктакане на часовниците там - много по-бързо отколкото при нас, в тази галактика, на тази планета. Това е и пореден аргумент, макар и не безусловен, в полза на изключително малката вероятност тази Вселена да е с безкраен размер и с изцяло спряно движение - тогава на това равнище секундите трябваше да се слеят, интервалът между тях да изчезне и всичко да става мигновено, което засега ми се струва нереално.

Разликите на времето по СТО и ОТО не са ли такова израждане от универсалното му състояние (интервалът между две секунди да е с една и съща дължина винаги, както е при Нютоновата механика), което налага въвеждането на допълнително, четвърто измерение?